Решение по дело №11047/2020 на Софийски градски съд

 

                Р Е Ш Е Н И Е

                                

                                 Гр. София, …….2022 год.

 

                             В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                     МЛ. СЪДИЯ СТОЙЧО ПОПОВ

 

при секретар Алина Т., като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 11047/2020 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Със съдебно решение от 11.08.2020г., постановено по гр.д. № 50196 /2018 г. Софийски районен съд е отхвърлил искове с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от „У.Б.“ АД, с ЕИК *****и седалище и адрес на управление:***, пл.“*****срещу Ц.П.Ц., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: ***, за осъждане на Ц.П.Ц. да заплати на банката ищец сумата от 18735,91лв., представляваща получена от ответника без основание парична сума чрез банкови транзакции в периода м.02.2018г.-м.03.2018г. посредством банкова карта на различен титуляр, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба на 31.07.2018г. до окончателното й изплащане, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 229,45лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 19.06.2018г.-30.07.2018г.

Недоволен от постановеното съдебно решение е останал ищецът „У.Б.“ АД, който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба. В същата се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения като не е допуснал представеното от него извлечение за движението по банковата сметка на лицето Ц. И.Ц. за периода от 09.02.2018 г. до 29.03.2018 г. като преклудирано въпреки, че за тези данни е разкрил банковата тайна. Освен това излага, че съдът неправилно е приел заключението на съдебно-графологическата експертиза без в него да е включен отговор на поставения от него своевременно въпрос за това дали подписът, постановен под направеното от Ц.П.Ц. искане за издаване на допълнителна банкова карта и този, постановен в протокола за получаване на банкова карта, която всъщност принадлежи на Ц. И.Ц. са на едно и също лице. Навежда се, че така допуснатите от съда процесуални нарушения са накърнили правото му на защита и са довели до невъзможност да установи релевантни за спора обстоятелства, което от своя страна е довело до неправилни правни изводи на съда, че по делото не е доказано по безспорен начин, че процесните парични средства са отишли в полза на ответника и настоящ въззиваем. Съответно съдът неправилно е приел и че предявеният иск е неоснователен. В тази връзка излага, че от доказателствата по делото, включително посоченото извлечение, категорично се установява, че въззиваемият е получил банкова карта, която не е издадена за него и не му принадлежи, като освен това е и усвоил средства от прилежащата към нея банкова сметка *** Ц. И.Ц.. Моли съда да допусне към доказателствата да се присъедини извлечението от сметката на Ц. И.Ц. и да допусне извършването на графологична експертиза с посочената горе задача. Съответно да отмени обжалваното съдебно решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани.

            В срок по делото е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на Ц.П.Ц., с който се твърди, че жалбата е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Представя се подробно становище в подкрепа на твърденията.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че първоинстанционният съд е сезиран от настоящия жалбоподател с иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 18735,91лв., претендирана от ответника като получена без правно основание чрез банкови транзакции в периода м.02.2018г.-м.03.2018г. посредством банкова карта на различен титуляр, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба на 31.07.2018г. до окончателното й изплащане, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 229,45лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 19.06.2018г.-30.07.2018г.

В исковата молба са направени твърдения, че на 31.01.2018г. в обслужващ филиал на банката е подадено Искане за издаване на допълнителна дебитна карта от Х.Л.Ц., в полза на сина й Ц.П.Ц., с ЕГН **********. Посочва се, че била издадена допълнителна международна дебитна карта към основната разплащателна (картова) сметка със следния IBAN: ***. Допълнителната дебитна карта била свързана към същата сметка на титуляря и подчинена на основната дебитна карта.

Сочи, се че на 09.02.2018 г. в обслужващия филиал на У.Б. АД се явил Ц.П.Ц., да получи издадената допълнителна банкова карта към банкова сметка ***: ***, ведно с ПИН код. Вместо нея обаче, той получил банкова карта на друго лице, а именно Ц. И.Ц., с друго ЕГН и друга банкова сметка ***, като освен това му е предоставен за подпис и приемно-предавателен протокол, на който са написани имената на другото лице.

Твърди се, че допусната грешка при предаването на банковата карта и ПИН кода е установена на 29.03.2018 г., когато действителния притежател на погрешка предоставената на въззиваемия банкова карта - Ц. И.Ц. се явил в офис на банката и поискал да изтегли пари от сметката си, която се оказала с отрицателно салдо. Междувременно от сметката на Ц. И.Ц., Ц.П.Ц. изтеглил сумата от 18 735,91 лв., като така сметката на първия останала празна. Ощетеното лице Ц. И.Ц. подал рекламационен формуляр и основателно поискал да бъдат анулирани всички плащания, извършени от сметката му от Ц.П.Ц.. С оглед това банката му върнала сумата от 18 735,91 лв.

Предвид изложеното се твърди, че въззиваемият Ц.П.Ц. е получил от банката сумата от 18 735,91 лв., без каквото и да било правно основание, предвид което се претендира тя да бъде върната на основание чл. 55 ЗЗД. Посочва се, че е направен опит за доброволно уреждане на правния спор, като е отправена покана за връщане на сумата до държателя на основаната карта и до Ц.П.Ц., но и до настоящия момент сумата не е възстановена. Прави се доказателствено искане за разкриване на банкова тайна за установяване на транзакциите по банковата сметка на Ц. И.Ц. и се представят писмени доказателства.

С отговора на исковата молба, особения представител на ответника и настоящ въззиваем е оспорва иска като неоснователен и недоказан.  Посочва се, че от представените от ищеца писмени доказателства се установява, че банковата карта, свързана с банковата сметка на лицето Ц. И.Ц. е предадена именно на него съобразно изписаните данни в приемно-предавателния протокол, предвид което не може да се приеме по никакъв начин, че тя се е намирала в притежание на Ц.П.Ц., както и че именно той е теглил пари от банковата сметка на Ц. И.Ц.. Съответно оспорва твърдението на ищеца, че подписът, положен в приемно предавателния протокол принадлежи на въззиваемия. Прави искане за допускане на СГЕ с цел да се установи дали подписът, положен под формуляра за рекламация принадлежи на Ц. И.Ц..

С доклада по делото съдът е разкрил банкова тайна по отношение на сметката на Ц. И.Ц.. В първото по делото съдебно заседание е даден срок на ищеца да представи относими доказателства по делото като ищецът е посочил, че освен това няма други доказателствени искания. В закрито заседание съдът е уважил искането на ответника за допускане на СГЕ по поставения от ответника въпрос за идентичност на подписа на Ц. И.Ц. с положения под формуляра за рекламация.  С молба след заседанието ищецът е поискал ако се допусне експертиза, тя да отговори и на въпроса дали формулярът за рекламация е подписан от Ц. И.Ц.. В следващото съдебно заседание ищецът е поискал да се приеме по делото допълнително доказателства – извлечение от банковата сметка на Ц. И.Ц., с цел да се установи, че ответникът е изтеглил суми от нея. Искането е оставено без уважение като преклудирано.

От така проследения ход на делото се установява, че в първоинстанционното производство не са допуснати процесуални нарушения от страна на съда при събирането на доказателствата. Видно е, че не отговаря на обективната истина твърдението, че ищецът своевременно е направил искане да се допусне експертиза във връзка с това дали има идентичност между подписите, положени под искането за издаване на допълнителна банкова карта, направено от Ц.П.Ц. и този, положен под приемно-предавателния протокол за предаването на банковата карта на Ц. И.Ц.. Такова искане не е направено в хода на първоинстанционното производство, но дори и да се приеме, че съдът е пропуснал да установи къде се намира то в кориците на делото, със сигурност е видно, че то не е направено нито с исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание, както и с молбата след него, а доколкото не касае възражения на ответника, направени след този момент, то евентуалното му последващото отправяне към съда се явява преклудирано. Правилно първоинстанционният съд не е допуснал като доказателство по делото и представеното във второто по ред открито съдебно заседание извлечение от сметката на Ц. И.Ц., тъй като към този момент и това доказателствено искане се явява преклудирано. То има за цел да установи обстоятелства, които изначално са известни на ищеца към момента на подаване на исковата молба и дори да се приеме, че след като ответникът оспори иска е имало възможност да бъде направено, това е следвало да стане в първото по делото съдебно заседание. В случая е видно, че в рамките на последното ищецът не само не е направил тава доказателствено искано, но и изрично е заявил, че няма други доказателствени искания, включително не  е посочил, че се нуждае от повече време да предостави информацията, заради която е разкрита банковата тайна и не е поискан допълнителен срок за представянето й.

С оглед изложеното съдът намира, че не са налице процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които от своя страна да са довели до неправилни правни изводи, предвид което и не е допуснал в рамките на въззивното производство да се съберат нови доказателства.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява следното:

Х.Цветкова, която е клиент на банката ищец и въззивник в настоящето производство, е поискала към нейната банкова сметка *** полза на сина й Ц.П.Ц.. Формуляра на искането е подписан от Х.и Ц. Ц., за което няма спор по делото.

От представения протокол за получаване на банкова карта и ПИН код е видно, че на 09.02.2018 г. банкова карта с номер 5169….1333 е предадена на лицето Ц. И.Ц.. Този документ не е оспорен от страните по отношение на неговата автентичност и в частност, съобразно интереса на страните в спора, ищецът не е ангажирал доказателства, с които да докаже твърдението си, че положения подпис под протокола не принадлежи на соченото за автор лице, а е на Ц.П.Ц.. Съответно съдът следва да приеме, че положения подпис на протокола принадлежи именно на соченото за автор лице, а именно Ц. И.Ц.. В същото време на посочената дата в описаното горе искане за издаване на допълнителна банкова карта е вписано, че номерът на допълнителната карта, която се издава към сметката на Х.Ц.е именно 5169…1333.

На 29.03.2018 г. лицето Ц. И.Ц. попълва формуляр за рекламация към банката, с който заявява, че „картата не е моя! Не е създадена по мое съгласие!“. За коя карта става въпрос не е ясно от представения документ, тъй като в него не са вписани никакви индивидуализиращи белези на „картата“. Същото се отнася и до представената анкета до клиента на лист 18 от делото. От допълнителното вписване към формуляра на лист 19 от делото е видно, че Ц. И.Ц. е заявил, че никога не е получавал банкова карта с № 1333, като към момента на предаването й на неизвестно за него лице е бил в чужбина. Поискал е да бъдат анулирани всички транзакции, направени от сметката му с посочената карта, която явно е свързана с неговата банкова сметка. ***лото СГЕ, подписът положен на формуляра за рекламация принадлежи именно на лицето, сочено за неин автор, а именно Ц. И.Ц..

При така установеното настоящата съдебна инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано да е налице основание за присъждане на процесната сума срещу въззиваемия по реда на чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Съображенията за това са следните:

На първо място от доказателствата по делото не се установя, че от банковата сметка на лицето Ц. И.Ц. са били изтеглени някакви суми, нито пък техния размер. Не става ясно дали банкова карта № 5169….1333 е свързана с банковата сметка на лицето Ц. И.Ц., но за сметка на това от приемно- предавателния протокол( който както е посочено горе следва да се кредитира като автентичен) става ясно, че именно той е получил фактическата власт над картата. От това може да се направи само извод, че  ако има някакви средства, които са изтеглени с тази карта, от която и да е банкова сметка, ***. Съответно не е налице основание банката да му връща каквито и да било суми, а не е налице и доказателство, че такива са му били изплатени, нито техния размер. Не на последно по важност място следва се отбележи, че досежно въззиваемия, в хода на делото не е събрано нито едно доказателство, че именно той е получил банкова карта 1333, както и че той е усвоил някакви средства чрез нея, както и от коя точно банкова сметка ***. В тази връзка следва да се има предвид, че в доказателствената тежест на ищеца е било да установи всички елементи от състава на чл. 55 ЗЗД като в частност същият е следвало да ангажира експертиза, която да установи, че подписът, поставен на приемно -предавателния протокол за получаване на банкова карта с № 1333, принадлежи на Ц.П.Ц., а не на сочения в документа за автор Ц. И.Ц., както и да събере доказателства, че чрез тази карта Ц.П.Ц. е усвоил от банката суми, които не му се следват. Тези обстоятелства обаче не са доказани по делото, като въззивникът е пропуснал процесуалните срокове да ангажира доказателства по отношение на тях и прави опит да преодолее този пропуск с въззивната жалба, което обаче, както е посочено горе, е недопустимо.

По разноските:

Въззиваемият не е реализирал разноски в рамките на въззивното производство, предвид което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното съдът,

 

                                        Р    Е    Ш   И   :

 

ПОТВРЪЖДАВА съдебно решение от 11.08.2020г., постановено по гр.д. № 50196 /2018 г. по описа на Софийски районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.

                          

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

                    

                                                                

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.      

       

                                                                                       

                                                                                         2.