Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 424
гр.Горна Оряховица, 18.11.2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, седми състав в публично заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Карагьозова
при участието на секретаря М.Първанова и в присъствието на
прокурора …………………….., като разгледа докладваното от съдията Карагьозова АНД № 533 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с жалба от „****” ЕООД-гр.Горна Оряховица, представлявано от Г.Ц.П. против
Наказателно постановление № ДАИ-0000013 от 29.01.2020 г. на началник отдел”АНД”
в ГДАИ-гр.София, с което за извършено нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 на основание
чл.96г ал.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/, е наложена на
дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 3000 лева.
В жалбата са развити доводи за отмяна на наказателното постановление.
Някои от изложените съображения нямат никаква връзка с фактите по
делото-цитирана регистрация по ЗДДС, осъществяване на нарушение от С.А., което
да представлява маловажен случай и пр., поради което по същите не се дължи
произнасяне.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно уведомено чрез
управителя Г.П., се представлява от
упълномощения адв.М.И.. Излага становище за
незаконосъобразност на обжалваното НП.
Въззиваемата страна не се представлява.
Съдът, като се запозна със събраните доказателства, разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Административнонаказателното производство
е започнало със съставяне на АУАН бланков № 273172/серия А-2019/ от
03.01.2020г./л.15/ от Д.Н.Д., в присъствието на свидетеля Й.Б.П..
Актосъставителят в хода на осъществена тематична
проверка е приел, че е налице осъществено
нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/.
Актът е
връчен на пълномощник на управителя Г.Ц.П.-
Цв.Г..
След запознаване с преписката наказващият орган е издал обжалваното
Наказателно постановление № ДАИ-0000013 от 29.01.2020 г. на началник отдел”АНД”
в ГДАИ-гр.София/л.14/.
Наказателното постановление също
е връчено на пълномощник Цв.Г., но е обжалвано в срок
и то от изрично упълномощен от управителя на дружеството защитник в лицето на адв.М.И./пълномощно л.9/. Така, въпреки че НП не е връчено
на законния представител на санкционираното лице, на практика последния в това
си качество е атакувал същото НП в срок, което означава, че правно обективираната воля е за оспорване на ненадлежно връченото
НП, но узнато от управителя, пред съда.
Жалбата изхожда от лице, което има право на жалба против атакуваното НП.
Жалбата е подадена в срок, противно на твърдяното в становището на въззиваемата страна/л.3 от делото/. Това е така, тъй като
връчването на НП е осъществено на 06.07.2020г./л.14 от делото/. Видно от
приложеното на л.32 писмо от фирма „Еконт” пратката с
описание „жалба НП…..” е изпратена от адв.М.И. на
13.07.2020г., т.е. в срока за обжалване.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При обсъждане
на въпроса, свързан с процесуалноправната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, съдът установява неспазване на предвиденото в закона
производство - не е изпълнено изискването, визирано от разпоредбата на чл. 52,
ал. 2 ЗАНН, а именно административнонаказващият
орган/АНО/ да върне акта за установяване на административно нарушение
веднага на актосъставителя, когато установи, че актът
не е надлежно предявен /респ.връчен/ на нарушителя. При съставянето и
предявяването на акта за административно нарушение е допуснато съществено
нарушение на административнопроцесуалните правила. За
да бъде редовен, съставеният акт трябва да бъде предявен за подпис на
нарушителя, след което съгласно изискването на чл.43 ал.5 от ЗАНН, препис от
акта следва да се връчи на нарушителя срещу разписка, което на практика не е
сторено. На представляващия ЕООД /жалбоподател/ не е била дадена възможност да
впише възражения по акта, респ. да откаже такова вписване. АУАН е предявен на Цв.Г. П., който не е бил упълномощен за такова действие от
името на Г.Ц.П.-управител на юридическото лице жалбоподател и едноличен
собственик на капитала съгласно справката от ТР, представляващ ****ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица.
Не е
удостоверено по този начин надлежно връчване на АУАН. Няма съмнение, че
посочените разпоредби са императивни и свързват вписването или невписването на
възражения, връчването на акта и подписването,
с нарушителя, тъй като всички последващи права и задължения са свързани
с него, най-вече реализирането на правото му на защита в пълен обем. Това
изискване на закона има важно значение с оглед защитата на сочения като
нарушител. По тези съображения съдът счита, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е пречка за
издаване на законосъобразно наказателно постановление. Административнонаказващият
орган съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗАНН е следвало да върне акта, за да бъде
предявен по надлежния ред за възражения и удостоверено надлежното връчване на
нарушителя. В нарушение на тази разпоредба АНО е издал атакуваното наказателно
постановление, с което е допуснал процесуално нарушение. Допуснатото нарушение
е съществено и не може да бъде преодоляно, тъй като се засяга правото на защита на нарушителя, което
следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството. В резултат на
това на нарушителя е наложена имуществена санкция, без да бъде дадена възможност
на същия да се запознае- съобразно изискванията на ЗАНН със съдържанието на
акта, като му се предяви, за да направи своите възражения и да представи доказателства в предвидения от
закона срок.
Издаденият АУАН
не е връчен на надлежно упълномощено лице. Видно от съдържанието на пълномощното,
приложено на л.22 от делото, правомощията на упълномощеното лице са конкретно и
изчерпателно изброени и сред тях не попада представителство на търговеца за
съставяне и получаване на АУАН. Съгласно чл.39 ал.1 от ЗЗД, обемът на
представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според
това, което упълномощителят е заявил. За съставянето
и предявяването на АУАН на упълномощено лице, в обема на представителната власт
на последното следва изрично да е
включено правомощие да получава и подписва актове за установяване на
административно нарушение на конкретната структура от името на упълномощителя. Действително в закона няма изрично
изискване за нарочно упълномощаване за представителство в административнонаказателното
производство, но то следва от самия характер на това производство, като правило
имащо за последица влошаване положението на санкционираното лице/в този смисъл
е имал възможност да се произнесе и Адм.съд-В.Търново
по аналогичен казус- КНАХД № 10327/17г.
с решение от 06.03.18г., както и КНАХД № 10051/19г. с реш.от
20.03.2019г./. Връчването на акта на
пълномощник е едно изключение от общото правило и поради това при извършването
му следва стриктно да се съблюдава дали упълномощеното лице разполага с
правомощията да получава и подписва АУАН, като е недопустимо разширително
тълкуване относно обема на представителната му власт. Този извод не се променя
и от довод за изпратена покана за съставяне на АУАН/чл.40 ЗАНН/ и явяване на
пълномощник в отговор на тази покана, тъй като всякога актосъставителят
следва да обезпечи спазване на разписаната процедура, като се увери в
представителната власт на пълномощника.
Нарушенията в
процедурата по установяване на административното нарушение, мотивират извод за
невъзможност на атакуваното наказателно постановление да послужи за реализиране
на отговорност спрямо жалбоподателя.
С оглед на
гореизложеното е безпредметно да се обсъждат доводи по съществото на спора, тъй
като те не могат да доведат до други изводи по отношение на законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Въпреки това за пълнота на
изложението следва да се посочи и следното:
Вмененото на
жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере срещу какво да се защитава, като доводите в тази насока са конкретно
базирани на повдигнатото административнонаказателно
обвинение.
В акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление е записано, че е
нарушен чл.7а ал.2 пр.3, а санкцията е наложена на
основание чл.96г ал.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/.Според
тази законова разпоредба се наказва с глоба или имуществена санкция
този, който допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка. След като законодателят е
предвидил налагането на имуществена санкция, то това означава, че с израза
„който“ се визират като административнонаказателноотговорни
субекти на това нарушение както физически лица, така и юридически лица.
От друга страна обаче юридическо лице не може да носи отговорност
за допустителство, т.е. за непопречване на
извършването на нарушение. Такава отговорност би могъл да носи, съгласно чл.24,
ал.2 от ЗАНН, ръководителят на учреждение, организация или предприятие, като физическо
лице, който може да бъде санкциониран за нарушения, допуснати от негови
подчинени. Едно лице може да носи отговорност или за виновно извършено лично от
него административно нарушение, или в
изрично предвидените от закона случаи може да носи отговорност за допустителство за това, че е допуснал да бъдат извършени
административни нарушения при осъществяване дейността на представляваното от
него ЮЛ или организация.
В обжалваното наказателно
постановление е посочено, че жалбоподателят, юридическо лице, е „допуснал осъществяването на превоз” от
водач, който не отговаря на определени изисквания. Допустителството
по чл.10 от ЗАНН винаги предполага
бездействие, изразяващо се в неупражнен контрол върху поднадзорни
лица, в чиято дейност се констатира несъобразяване с конкретното правило или
неизпълнено задължение за противопоставяне на неправомерното поведение на трето
лице и непредприемане на действия за отстраняването на нарушението. Между поведението на допустителя
и извършването на нарушението винаги съществува причинна връзка, тъй като
бездействието улеснява реализирането на противоправното
поведение.
Ако отговорността се понасяше винаги от конкретно физическо лице, то на
практика никога не би се наложила имуществена санкция, а такава е предвидена в
разпоредбата на чл.96г ЗАвтП. От друга страна юридическите лица не могат да
извършват действия самостоятелно, а винаги конкретно физическо лице извършва
действие от името и за сметка на юридическото лице. Иначе казано, при такова
тълкуване, наказателноотговорно лице би било винаги и
само физическо лице, на което може да се
наложи само наказание „глоба“. Очевидно такова тълкуване противоречи на
буквално разписаната разпоредба. Ако в конкретния случай се
приеме, че не се касае за допустителство съгласно чл.
10 от ЗАНН, след като
от една страна юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство, а от друга, както бе изяснено, по
цитираната разпоредба може да бъде налагана имуществена санкция, то следва
изводът, че разпоредбата на ЗАвтП евентуално не употребява израза „допусне“ по
смисъла на чл. 10 ЗАНН, от което пък следва, че в наказателното постановление
следва да се съдържа информация относно това в какво се състои твърдяното
„допуснал осъществяването на превоз на товари …”, да се опише в какво на практика
се изразява подобно поведение- че е възложено с командировъчна заповед, че е
осъществено реално и документално
товарене на стока или по друг начин е допуснато отправянето на водача по
определено направление, предоставяйки му се превозно средство и пр., респ.
същият не е ограничен в действията си в тази насока по съответен начин.
Описанието на нарушението и
посочените обстоятелства по-горе не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика. В този смисъл са без значение индициите,
че лицето, на което е наложена санкция вероятно е разбрало кои са фактите и
обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на
конкретни факти.
Неспазването на така установените
нормативни изисквания/в случая по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/, има за последица
постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото,
които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на лицата- страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане
на конкретно административно наказание/санкция. От друга страна, наличието на
мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на
акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения. За да предизвика целените с издаването
му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред
определен в закона минимален обем информация, каквато в конкретния случай
липсва. По никакъв начин не може да се извлече информация от обжалваното в
настоящото производство НП в какво се
състои допускането при осъществяването на конкретния превоз.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно,
налице е негодност на същото да послужи за реализиране
на административнонаказателната отговорност
спрямо жалбоподателя и следва да бъде отменено.
При този изход на делото и с оглед
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН не следва да се присъдят разноски в полза на
жалбоподателя относно заплатено адвокатско възнаграждение. Представя се пълномощно
по делото/л.9/, но не и договор за правна защита и съдействие със страни
жалбоподателя и адв.М.И., в който да фигурира
договорено за заплащане адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ДАИ-0000013 от 29.01.2020 г. на началник отдел”АНД” в
ГДАИ-гр.София, издадено въз основа на АУАН бланков № 273172/серия А-2019/ от
03.01.2020г., с което за извършено нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 на основание
чл.96г ал.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/, на ****ЕООД-гр.Горна Оряховица,
представлявано от Г.Ц.П., е
наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: