Р Е Ш Е Н И Е
№888 /30.12.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 961 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Е.М.Х., подадена чрез пълномощник, против Решение №106 от 19.07.2022г. постановено по а.н.д. №20225620200330 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 22-0351-000130 от 19.04.2022г. в частта му за наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява м.п.с. за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3,пр.2-ро от ЗДвП.
В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на решението в оспорената му част при допуснати нарушения на закона и процесуалните правила. Счита се, че съдебният акт е неясен. Не ставала ясна волята на съда, тъй като в една част от решението се обсъждали обстоятелства, които не съответствали на извода за законосъобразност на НП в потвърдената му част. Съдържала се и неяснота относно възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и неточност при интерпретацията ѝ. На следващо място се счита, че дори наказаното лице да било мотивирало отказ за извършване на кръвната проба, полицейските служители следвало да му осигурят възможност да изпълни предписанието на талона за медицинско изследване. Фактът, че провереното лице написало собственоръчно „отказвам проба“ не освобождавало полицейските органи от това да му дадат възможност да изпълни предписанието. Освен това, изводът на съда за корелация на свидетелските показания с останалата доказателства по дело бил неправилен. Доколкото свидетелите Б. и К. категорично заявили, че проверяваното лице отказвало да получи талон за изследване, а свидетелят П. не си спомнял нищо относно този факт, техните показания следвало да се изключат напълно и да се даде вяра на показанията на жалбоподателката, майка ѝ и предоставения в цялост талон. Обратно на това, съдът възприел, че проверяваната отказала даването на кръвна проба, като дори дописал факти, възприемайки, че не само било отказано получаване на талона, но имало и отказ за тестване. Нещо, за което никъде нямало данни. Напълно било игнорирано желанието за тестване. Също така, съдът нарушил принципите за дирене на обективната истина чрез отказа си да принуди св.Петров да посочи подателя на сигнала, въпреки че имало изрично волеизявление от страна на процесуалния представител в тази насока. По този начин, съдът попречил да бъде развита напълно защитната позиция на касаторката, както и да се докаже наличието на основания за необходимостта от отвод на служител. Ако бил станал ясен подателя на сигнала, то можело да се изследват взаимоотношенията между него и актосъставителя и да се посочат основанията за отвод, които били налични към момента на проверката. Неправилни и недопустими били доводите на съда относно задължението на полицейските служители да съпроводят лицето до ЦСМП за даване на кръвна проба. Неизпълнението на това действие не можело да се вмени във вина на проверяваната и не следвало тя да черпи негативи от неизпълнение на задължение от ответната страна. На последно място, съдът допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не обсъдил аргументите на защитата в решението си.
По изложените съображения се моли обжалваното решение, в оспорената му част, да бъде отменено и да се присъдят деловодни разноски.
Ответникът, Началник група при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваната част на решението за правилна. Предлага да бъде оставена в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил атакуваното пред него Наказателно постановление №22-0351-000130 от 19.04.2022г. на Началник група в ОДМВР – Хасково, РУ – Свиленград, в частта с която на Е.М.Х. за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, и отменил НП в частта, с която на Е.М.Х. за нарушения на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, на основание съответно чл.183, ал.1, т.1 предл. второ и предл. трето от ЗДвП били наложени административни наказания „глоба“ в размер от по 10 лева за всяко нарушение.
За потвърди наказателното постановление в посочената част, районният съд е приел относно нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП от правна страна, че не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да имали за последица отмяна на НП. Актът за установяване на административно нарушение и НП били издадени от компетентни органи и съответствали на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени били сроковете по чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Според съда, правилно извършеното нарушение било квалифицирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Б. П. Б., И. Д. П. и М. А. К., и писмени такива, безспорно се установили описаните като фактическа обстановка в АУАН и НП обстоятелства, а именно, че жалбоподателката управлявала м.п.с. и че след надлежна покана изрично отказала да бъде тествана за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство, като не изпълнила и предписанието за медицинско изследване. Налице бил и субективният елемент от състава на нарушението. Доводът на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение предвид липсата протокол на по чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (актуално загл.) не е споделен от съда, с аргумента, че реално водачът е отказал да бъде тестван. Поради това за съответния орган било отпаднало задължението за съставяне на протокол по ал.2, а протокол по ал.1 следвало да се издаде, ако при извършване на проверката у проверяващите били възникнали съмнения за употребата на наркотични вещества, но реално проверката била извършена във връзка с подаден сигнал. Дори и да се приемело, че следвало да се състави протокол чл.5, ал.1 от Наредбата, то липсата му не водила до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво бил обвинен за да организира адекватно защитата си. Не се установило и твърдяното от страна на жалбоподателя основание за отвод на актосъставителя, тъй като такива доказателства не били ангажирани от негова страна. За неоснователни са приети и другите възражения на жалбоподателя – за нарушение на чл.6 от Наредбата; за наличието на подпис в талона за медицинско изследване, авторът на който не бил ясен; че не било посочено качеството на свидетеля при отказа за получаване и подпис на талона за медицинско изследване; за неяснота относно трите имена на съставителя на талона. Относно довода, че проверяваната била в невъзможност да даде кръвна проба, доколкото била задържана, а отделно от това не ставал ясен срокът в който следвало да посети болничното заведение,за да даде проба, съдът посочил, че първото твърдение се опровергавало от свидетелските показания на полицейските служители, които установявали, че лицето категорично отказало да бъде тествано по двата метода, тъй като няколко дни преди това е употребило марихуана. Отделно от това, ако наказаната желаела да даде кръвна проба, то следвало да бъде придружена от полицейски служител до съответния медицински център за извършване на това действие, съгласно изискването на чл.13 от Наредбата. Доколкото обаче същата отказала да подпише талона за медицинско изследване, тъй като не желаела да даде кръв, ирелевантно било обстоятелството за часа на напускане на сградата на РУ, който бил след часа, указан в талона като краен за даване на кръвна проба. От материална страна съдът пирел, че нарушението е доказано по несъмнен начин, като обосновал и извод за липса на основания за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира решението в атакуваната му част за правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Правилно е прието, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42, респ. в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата и мястото на нарушението, в какво се изразява то, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършване на деянието. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Безспорно е установено, че касационната жалбоподателка е извършила описаното в АУАН и НП административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Мотивите на въззивния съд в тази насока са ясни, подробни и изчерпателни, поради което не е нужно да бъдат преповтаряни.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. В случая със санкционния акт е прието наличие именно на втората хипотеза, като за съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Безспорно от писмените и гласни доказателства, дадени от преки свидетели – очевидци, на поведението на санкционираното лице, които правилно са кредитирани от въззивната инстанция, се установява извършването на нарушението.
Възраженията, изложени в касационната жалба не се споделят от настоящия касационен състав.
Напълно ясна е волята на съда за потвърждаване на НП в частта за нарушението по чл.174, ал.3, пр.2-ро от ЗДвП. Изводите му в тази връзка са логични, последователни и непротиворечиви. Приетото от съда от правна страна е напълно съобразено с фактическата обстановка по случая, поради което не може да става дума за неточност при интерпретацията на последната и оттам за неправилни правни заключения.
Неоснователно се счита, че дори наказаното лице да било мотивирало отказа си за извършване на кръвната проба, полицейските служители е следвало да му осигурят възможност да изпълни предписанието на талона за медицинско изследване. В тази насока разсъжденията на въззивния съд са достатъчно прецизни, поради което напълно се споделят от настоящия състав. Иррелевантно в случая е обстоятелството дали на наказаното лице е било в невъзможност да даде кръвна проба. Това е така тъй като от една страна същата е обективирала в талона за медицинско изследване изричен отказ от извършване и на такова изследване, като е посочила че отказва да даде кръв, а от друга страна й е наложено наказание за това, че отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества с техническо средство, нарушение различно от това да откаже да изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съответно не се установява в хода на административнонаказателното производство да е било игнорирано желанието на наказаното лице за тестване. Всички доказателства по делото сочат точно обратното, поради което поддържането на тази теза е напълно необосновано и лишено от фактическа основа.
Не се споделя становището, че показанията на свидетелите Б., П. и К. е следвало да се изключат от доказателствената съвкупност и да се даде вяра на показанията на жалбоподателката, на майка ѝ и на предоставения талон за медицинско изследване. Противоречие на показанията на визираните свидетели с останалите доказателства по делото не се установява. Ето защо не се е налагало същите не да бъдат взети предвид от решаващия съд. Ето защо правилно са кредитирани с доверие и са били тълкувани съобразно другите доказателства по делото. Майката на наказаното лице не е пряк свидетел нито на деянието, нито на поведението на касационната жалбоподателка при връчване на талона за медицинско изследване, поради което показанията й нямат пряко отношение към изясняване на тези факти, които са от значение и за съставомерността на деянието и за наличието и ли липсата на допуснати процесуални нарушения. Същата е пряк свидетел само на поведението на дъщеря си след напускане на РУ Свиленград, което пък е неотносимо към релевантните за спора факти и обстоятелства
От въззивния съд не са нарушение принципите за дирене на обективната истина. Както правилно е посочено в проверяваното решение доказателства за наличие на основания за отвод на актосъставителя не са доказани, а само по себе си установяването на подателя на сигнала за управление на м.п.с. след употреба на наркотични вещества, в конкретния случай няма отношение към реализираната от наказаното лице деятелност, респ. към ангажирането на административнонаказателната му отговорност.
Изложените в касационната жалба съображения, що се отнася до нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, са били релевирани и пред районния съд, който основателно не ги е взел предвид при формиране на крайния си извод.
При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваната част на решението. Същото е валидно, допустимо и съответстващо на закона, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №106 от 19.07.2022г. постановено по а.н.д. №20225620200330 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 22-0351-000130 от 19.04.2022г. в частта му за наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява м.п.с. за срок от 24 месеца поради извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.