Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
гр.
Велико Търново, 05.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Св. Ф.и
участието на прокурора от ВТОП Светлана Иванова, разгледа докладваното
от председателя касационно НАХД № 10287/2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Същото е образувано
по касационна жалба на Я.С., роден в РТурция, чрез ***
М.П., против Решение № 291 от 09.10.2020 г. по НАХД № 286/2020 г. по описа на Горнооряховския
районен съд (ГОРС), с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 20-0268-000349 от 12.03.2020 на РУ -
Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново. С процесното НП за две
нарушения са наложени две наказания на касатора: Първо, за нарушение на чл. 44,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено наказание глоба в
размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 5 предложение 5 от ЗДвП за това, че не осигурява достатъчно странично
разстояние при разминаване и причинява ПТП. И второ, за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено още едно наказание глоба в размер на 200 лева
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за това, че не спира и не установява
последиците от ПТП.
НП е потвърдено от въззивния
съд с мотивите за законосъобразност на АУАН и НП и доказаност на извършването
на деянията и тяхното авторство, както и справедливост на наложените наказания.
Касаторът иска съдът да
отмени оспорваното решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на
процесуални правила и на материалния закон, както и поради неговата
необоснованост, а също така да се отмени потвърденото с него наказателно
постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН –
неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.
В
съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по
касационната жалба – РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново – не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново счита, че решението на ГОРС е правилно и
жалбата е неоснователна.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ГОРС и наведените от касатора възражения
намира за установено следното:
Жалба е подадена от
надлежна страна-участник във въззивното производство,
в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63,
ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип,
свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на
решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
В касационната жалба
са изложени подробни възражения относно значението на надлежно назначен преводач,
който да извърши превод на АУАН и НП на касатора, за който е безспорно, че е
турски гражданин, с твърдението, че не се касае за съществено процесуално
нарушение.
Настоящата инстанция
намира възраженията в тази насока за неоснователни.
Безспорно е, че
нарушителят е турски гражданин и не разбира български език. Правото на
безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е
регламентирано в чл. 6, § 3, б. "е" на ЕКПЧ. Това
право на национално ниво е защитено с нормата на чл. 21, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс
(НПК) чрез принципното правило, че лицата, които не владеят
български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез
нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК, съгласно която
обвиняемият има право да му се предостави писмен превод на постановлението за
привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за
неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на
въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция.
Настоящото
производство обаче не представлява същинско наказателно производство. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси
не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите
разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните
постановления пред съда. В тази връзка настоящата съдебна инстанция споделя
мотивите на РС, че неприложима е и нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК, с която в
българското законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите,
когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за
леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде
обжалвано пред съд. Също така изрично в съображение 16 на преамбюла на Директива 2010/64 е изключено приложното й
поле в случаите при които орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции
за относително леки нарушения: „Такъв е случаят например за пътнотранспортни
нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след
пътнотранспортна проверка.“
Настоящата инстанция
намира, че при установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските
граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат
правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на
невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на
нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая преценката, дали
липсата на преводач при съставяне на АУАН и при връчване на наказателното
постановление представлява съществено процесуално нарушение обаче, не следва да
се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач,
което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на
фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ. Изхождайки от конкретиката на визираните в наказателното постановление
нарушения, поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на
случая, интересите на наказания, засегнати от наложените наказания, развитието
на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността.
Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните
постановления за административни нарушения на "наказателно обвинение"
по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на
всеки казус (Решение на ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria
mf 16137/04). Следва да се има предвид и че правото
на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него
език е с акцесорен характер - част е от правото му на
справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира
проявление и в рамките на съдебния процес пред съда. Освен това, следва да се
съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от
20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на
информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане
на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени
след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. т. е.
преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след
задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив
съдебен процес.
В конкретния случай,
с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извода, че
касаторът, макар и турски гражданин, е разбрал в какво се изразяват
нарушенията, за които му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено
наказателно постановление. Извод за това настоящата касационна инстанция прави,
като взе предвид показанията на разпитаните свидетели Д., Б.и разпитания като свидетел
М.– извършил устен превод на АУАН и НП на място. Те категорично, еднозначно и
непротиворечиво установяват, че в действителност устен превод на актовете е
извършен на място, г-н С.е бил запознат със съдържанието на АУАН и изрично е
посочил, че няма възражения. В тази връзка неоснователно е твърдението на
процесуалния представител на касатора, че като не е назначил преводач, АНО е
накърнил правото на защита. Нарушенията, които е извършил водачът, са му били
съвсем ясни още към момента на съставяне на акта за нарушение, тъй като са му
били разяснени на разбираем за него език.
Нарушенията са
безспорно доказани, поради което правилно административнонаказващият
орган е наложил глоба за всяко едно от двете нарушения, чието извършване от
касатора всъщност не се оспорва и понастоящем.
Съдът е изложил подробни
мотиви за извода си относно справедливостта и законосъобразността на наказанията,
наложени на нарушителя. В касационната жалба не се излагат никакви възражения
относно фактите ценени като утежняващи вината обстоятелства от въззивния съд,
ни се сочат каквито и да е смекчаващи такива. Ето защо настоящата инстанция
изцяло споделя фактическите и правни изводи на ГОРС, изложени в оспореното
решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК,
приложим съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, следва да се
препрати към мотивите на решението на въззивния съд в тази му част, което е
предмет на касационната проверка.
Предвид горното и след
като не намери да са налице заявените с жалбата касационно основания за отмяна
на решението, настоящият състав приема то да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал.
1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 291 от 09.10.2020 г. по НАХД №
286/2020 г. по описа на Горнооряховския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.