О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
22.08.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на двадесет и втори август две хиляди и деветнадесета
година, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от председателя Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 467
по
описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 и сл. във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД - гр.
Варна, ЕИК *********, подадена чрез адв. А.Т. от САК, срещу протоколно
определение от 22.04.2019г., постановено по т. д. № 1722/2018г. по описа на
Варненски окръжен съд, с което производството по делото е спряно на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по адм. дело №
14112/2018г. по описа на Върховен административен съд, насрочено за 30.09.2019г.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалвания
съдебен акт по съображения за липса на преюдициалност между двете дела по
смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Искането е за отмяна на определението и
връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от насрещната страна „МАРК
-1“ ЕООД - ищец в първоинстанционното производство, в който е изразено
становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и
съображения.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е
процесуално допустима.
Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния
жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на
насрещната страна и провери данните по делото, намира жалбата за основателна по
следните съображенията:
Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с осъдителен иск за
присъждане цена на произведената от ищеца „МАРК-1“ ЕООД и доставена, но неплатена от ответника ел. енергия за месец
октомври 2015г., ведно с обезщетение за забава за плащане за периода от
30.11.2015г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва до
окончателното плащане на задължението. Неплащането на преференциалната цена за
процесните количества ел. енергия е резултат от изменението на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ, което е довело до изменение на сключения между страните договора за
изкупуване в частта относно подлежащите на изкупуване по тази цена количества
енергия. Спорният въпрос е как се определя цената на произведената ел. енергия
от възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ, работеща до и над 2250 часа в рамките
на едногодишен период, при нетно специфично производство над 2 000 kWh до
2300 kWh - като преференциална по Решение № Ц-18/20.06.2011г. и т. 2.7 и или т.
2.8 от Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР или по цена за излишък на балансиращия
пазар, на основание чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ, респ. дали една централа, след
изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и приемане на Решение №
СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, може да попадне последователно в две ценови
категории, определени в т. 2. 7 и т. 2. 8 от Решение № СП– 1/31.07.2015г.
С оглед така очертания правен спор по делото, за да направи преценка
относно наличието на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, съставът на
ВнАпС съобрази следното:
Основание за спиране на исковото производство поради висящ административен
спор е налице, когато решението по административното дело има значение за
правилното решаване на спора в исковото производство. Връзка на преюдициалност
ще е налице, в случаите, когато валидността и законосъобразността на
административния акт, оспорен от съда, има значение за
възникването/изменението/ погасяването на субективните права, предявени за
защита с исковата молба, по която е образувано гражданското производство. / в
този смисъл определение по ч. гр. д. № 795/2012г. по описа на ВКС, ІV г.о./
С изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, е предвидено
общественият доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват
произведената ел.енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1/ по
преференциална цена за количествата ел. енергия до размера на нетното
специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени на КЕВР и 2/ по цена на излишък на балансиращия пазар за
количествата, надхвърлящи производството по т. 1. В § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е
предвидено, че „ в срок до 31.07.2015г., в съответствие със ЗЕВИ КЕВР приема
решение, с което установява нетно специфично производство на ел. енергия, въз
основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на
комисията, приети до влизане в сила на този закон.“. В изпълнение на законово
задължение, с решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в множество решения на КЕВР, вкл. с Решение № Ц-018/20.06.2011г., с което по т. 7 е
определена цена от 191 лв./MWh за вятърни електрически
централи, работещи до 2 250 часа, и по т. 8 - цена от 173.06 лв./MWh за
вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа.
Висящото
административно производство в Административен съд – София град е образувано по
жалба срещу Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, в частта по т. 2.7, с която е
определено нетното
специфично производство при определена цена от 191 лв./MWh
без ДДС - 1907
kWh за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа, и по т. 2.8, с
която е определено нетното специфично производство при определена цена от
173,06 лв./MWh, без ДДС - 2139 kWh
за вятърни
електрически централи, работещи над 2 250 часа.
Както беше посочено по -горе в мотивите, спорът се
концентрира върху това дали по отношение на една и съща електроцентрала, в
рамките на една календарна година са приложими и двете тарифи или спрямо една
централа, в рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа,
при достигане размера, на която разликата се заплаща по цени за излишък. Т. е.
спори се относно тълкуване и прилагане на разпоредба на индивидуален
административен акт – решение № СП-1 от 31.07.2015г. – т.2.7 и т.2.8, относими
към определянето на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия
от възобновяеми източници. Евентуалната отмяна на решението на КЕВР сама по
себе си няма да даде отговор относно тълкуването на разпоредбата в значимата за
спора насока. Освен това във вече формираната от ВКС практика е прието обратно
действие на отмяната на решенията на КЕВР с характеристиките на индивидуални
административни актове. / в този смисъл са и мотиви в определение № 360 от
10.07.2019г. по търг. дело № 2655/18г., І т.о./
На следващо място обжалваното пред административния
съд решение е предварително изпълняемо по силата на закона – чл.13 ал.9 от ЗЕ,
според който обжалването на решенията на КЕВР не спира изпълнението, както и че
искането за спиране на изпълнението на определени решения, сред които
посоченото попада, е недопустимо. / в този смисъл определение № 442 от
30.07.2015г. по ч.търг.дело № 1386/15г., ІІ т.о./.
Въз основа на
посоченото, съставът на въззивния съд прави извода, че не са налице
предпоставките по чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК за спиране на производството по
делото и обжалваното определение следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 22.04.2019г., постановено по
т. д. № 1722/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството
по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване с
влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. дело № 14112/2018г. по описа на Върховен административен съд, и
ВРЪЩА
делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.