№ 6259
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело
№ 20211110143184 по описа за 2021 година
Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД, твърди, че в изпълнение на договор за
застраховка „Каско на МПС“ заплатил застрахователно обезщетение за щети на
застрахованото МПС „Пежо 308“ с рег. № ., резултат от ПТП на 01.07.2020 г. в размер на
9363.76 лв. /от които 9108.76 лв. за ремонт и 240 лв. за репатрирането на автомобила/,
причинено по вина на водача на МПС „Фолксваген Бора“ с рег. № ., чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД. Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване на платеното
обезщетение, но постъпило само частично плащане в размер на 4681.88 лв. Ищецът
претендира плащане на част от непогасеното вземане, а именно 1000 лв., частичен иск от
4681.88 лв., и мораторна лихва от изпадането на ответника в забава до подаването на
исковата молба, т.е. от 19.11.2020 г. до 22.7.2021 г., в размер от 68.34 лв., частичен иск от
319.95 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Оспорва настъпването и механизма на ПТП, оспорва наличието на
противоправно и виновно поведение от страна на застрахования при него водач. В
условията на евентуалност твърди съпричиняване от страна на водача на застрахования при
ищеца автомобил поради нарушаване на чл. 94 и чл. 98 ЗДвП. Оспорва вредите и размера на
претенцията като завишена. Оспорва увреденият автомобил да е бил в периода на
гаранционното си покритие и твърди, че не е следвало да бъде ремонтиран в официален
сервиз. Оспорва и вземането за репатриране на увредения автомобил с твърдения, че същият
е можел да бъде откаран в сервиз на собствен ход, в условията на евентуалност – да бъде
1
откаран в по-близък сервиз. Моли за отхвърляне на исковете, а в условията на евентуалност
- за уважаването им в намален размер.
С протоколно определение от 23.3.2022 г. е допуснато изменение на исковете чрез
увеличаване на размера им, като искът за главница се счита предявен за сумата от 4681.88
лв., а искът за лихва – за сумата от 319.95 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД. Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество,
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-
застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна
връзка с вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност,
покриващ отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество;
вид и размер на претърпените вред
Безспорни по делото са обстоятелствата относно: валидно съществувало
застрахователно правоотношение към 1.7.2020 г. по застраховка „Каско“ с ищеца досежно
МПС „Пежо 308“ с рег. № .; гражданската отговорност на водача на МПС „Фолксваген
Бора“ с рег. № ОВ8403 ВН е била застрахована при ответника; осъществено плащането на
сумата от 9 108.76 лв. от страна на „Дженерали Застраховане“ АД в полза на автосервиз
„София Франс Ауто – В. Търново“ ООД, представляваща обезщетение по застраховка
„Каско“; плащането на сумата от 240.00 лв. от страна на „Дженерали Застраховане“ АД в
полза на Владислав Павлинов Иванов, представляваща разходи за репатрирането на МПС
„Пежо 308“ с рег. № .; плащането на сумата от 4681.88 лв. от страна на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД в полза на „Дженерали Застраховане“ АД, представляваща обезщетение
по регресната претенция на ищеца. С така извършеното частично плащане ответникът
извънсъдебно е признал, че са налице основания за ангажиране на регресната му
отговорност.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 1.7.2020 г. в гр. Троян, ул.
Македония, настъпило ПТП между МПС „Пежо 308“ с рег. № . и МПС „Фолксваген Бора“ с
рег. № ., като л.а. Пежо бил паркиран на тротоара пред къща на № 2б, а лек автомобил
Фолксваген се движел по улицата, излязъл от пътното платно и ударил паркирания
автомобил в задна част, в следствие на което автомобил Пежо бил отхвърлен напред и с
предна част се ударил в метална врата на дом 2А. Това е видно на първо място от
съставения протокол за ПТП. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
2
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, т.е. относно възприетите
от длъжностното лице факти. Видно от протокола, в него са отразени участвалите в ПТП
превозни средства, мястото, на което е установено увреденото МПС и щетите по тях, като е
изготвена и схема на ПТП. От друга страна, протоколът отразява и изявления на
участниците в инцидента и е подписан от тях, поради което следва да се приеме в тази си
част като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за водача на
увреждащия автомобил факти. Второ, от свидетелските показания на свидетеля Иванов,
лизингополучател на увредения автомобил Пежо, който сочи, че автомобилът бил паркиран
на тротоара пред дома му, като попадал изцяло върху тротоарната площ, той бил на терасата
в дома си, когато чул силен удар, погледнал към улицата и видял Фолксваген черен на цвят,
който ударил неговия автомобил, измествайки го с около два метра надолу към съседната
къща, след което автомобилът продължил. Свидетелят се обадил в полицията, от където в
последствие разбрал, че водачът на Фолксвагена е установен и бил съставен протокола за
ПТП. В показанията си свидетелят З., водач на Фолксвагена, сочи, че тъй като приемал
силни успокоителни лекарства, не си спомня нищо за случилото се. И трето, от
заключението на приетата по делото САТЕ и възприетия в него механизъм на ПТП и
приложен снимков материал, от които става ясно, че причина за ПТП е поведението на
водача на Фолксвагена, който изгубил контрол над управлението на автомобила. Съгласно
чл. 20, ал. 1 ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. В случая водачът на л.а. Фолксваген е загубил управлението над
автомобила, излязъл е от пътното платно и е ударил паркиран на тротоара автомобил. При
тези данни съдът приема, че ПТП е настъпило поради противоправното поведение на
водача на автомобил Фолксваген, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му по чл.
20 ЗДвП.
При установената противоправност на деянието на водача, вината за настъпване на
ПТП се предполага, като тази законова презумпция не беше опровергана в хода на
производството.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. По смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите.
Действително в случая увреденият автомобил е бил паркиран на тротоар в нарушение на чл.
94, ал.3 ЗДвП, това обаче по никакъв начин не е допринесло за настъпване на ПТП и
вредите, което е резултат изцяло от неадекватното поведение на водача на л.а.Фолксваген
явно под влиянието на медикаменти, които е приемал. Възражението по чл. 51 ЗЗД е
недоказано и няма основание за намаляване отговорността на ответника за вреди.
Тъй като след ПТП увреденият автомобил не е можел да се движи на собственост ход
/заключение на САТЕ/, се наложило репатрирането му, за което била заплатена сумата от
240 лв., която застрахователят възстановил на пострадалия.
Според заключението на САТЕ, към датата на ПТП увреденият автомобил Пежо бил на
2 години, 11 месеца и 13 дни след пускане в експлоатация. Според удостоверение от София
3
Франс Ауто АД, към датата на ПТП автомобил Пежо бил в период на удължена гаранция от
производителя.
По заведената в ищцовото дружество щета ищецът заплатил 9 108.76 лв. за ремонт на
автомобила в официален сервиз „София Франс Ауто – В. Търново“ ООД.
Според заключението на САТЕ, описаните и заплатени щети са в причинно-следствена
връзка с ПТП.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в
правата на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя
на вредите. Обемът на регресната отговорност на ответника е по-малката измежду
дължимата и платената сума, и в рамките на застрахователната.
Според заключението на автотехническата експертиза, автомобилът е ремонтиран в
официален сервиз за марката и стойността за възстановяване съгласно фактура на сервиза е
9108.76 лв. Стойността, необходима за възстановяване на щетите, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, е 7234.73 лв. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В
съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка „ГО“ се
остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на
събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към
Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Това обезщетение не може да надвишава действителната /при
пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество – чл. 400 КЗ, в това число всички присъщи разходи, без
прилагане на обезценка. В разглеждания случай е доказано, че процесният автомобил е бил
в гаранционен срок към датата на увреждането, поради което е следвало да се отремонтира в
официален/оторизиран сервиз, за да се запази гаранцията. Тъй като делинквентът, респ.
застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави
увредения в положение отпреди реализирания деликт, ако увреденият автомобил е бил в
гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е
необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз. Това е така, защото в рамките на
гаранционния срок автомобилът обективно има характеристиките на нов, както и всички
негови съставни части са нови и оригинални. Затова при тази хипотеза, при настъпване на
застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло
заменени повредените авточасти с нови оригинални такива. Доколкото платеното от ищеца
обезщетение е в рамките на установената от вещото лице стойност за ремонт в официалния
сервиз заедно с разхода за репатриране и ликвидационните разноски от 15 лв., с платената
сума се съизмерява регресното право на ищеца.
Искът следва да се уважи в цялост, като се присъди и законната лихва до
окончателното плащане.
4
Предвид основателността на главната претенция и забавата в плащането й,
основателна е и претенцията за лихва. Ищецът е уведомил застрахователя за събитието с
предявяване на претенция с писмо получено от последния на 19.10.2020 г. Приложение
следва да намери чл. 412, ал. 1 КЗ, според който забавата настъпва с изтичане на 30-дневен
срок от отправяне на претенцията. Считано от 19.11.2020 г. ответникът е в забава по
отношение на неизплатената част от регресното вземане, считано от когато до подаването на
исковата молба обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 319.95 лв.
Искът следва да се уважи в цялост.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноските по делото в размер на 237.28 лв. държавна такса, 180 лв. депозит в.л., 25 лв.
депозит свидетел и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖД „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр.
София, ., ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на
управление гр. София, ., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 4681.88 лв.,
представляваща неплатена част от регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по
застраховка „Каско“ за щети на МПС в резултат на ПТП, настъпило на 1.7.2020 г. по вина на
водача на МПС Фолксваген Бора“ с рег. № ., чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 23.07.2021 г. до
изплащането й, сумата от 319.95 лв. обезщетение за забава за периода от 19.11.2020 г. до
22.07.2021 г. вкл. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 592.28 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5