Р
Е Ш Е
Н И Е № 10
гр. В. 05.04.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВОС гражданска колегия в публичното заседание на пети март
Две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател: В.М.
при секретаря А.А. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдия В.М. гр.дело № 205 по описа за 2020год. и за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по искова молба от „* “ АД с ЕИК * със седалище и
адрес на управление гр.С.
1766, ул.“*
“ № * чрез
пълномощник юриск.Н.К. против М.Б.И. с ЕГН: ******** с цена на иска
32 650.22 лева и правно основание чл.54 вр.с чл.45 и сл. От ЗЗД, чл.27,
ал.1 и чл.51 от ЗПУПС вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Поддържа се в
исковата молба, че по силата на трудов договор №*. и 7
броя допълнителни споразумения ответницата е изпълнявала длъжността „специалист
обслужване клиенти“ във ФЦ „* до 21.11.2016г. Считано
от горната дата трудовото и
правоотношение е прекратено със заповед №*. на
основание чл.328, ал.1,т.10 вр.с чл.327, ал.1,т.12 от КТ „поради придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“.
В трудовите функции на ответницата съобразно
длъжностната и характеристика са включени обработване на внасянето, тегленето и
изплащането на парични средства, приемане, отчитане,раздаване и съхраняване на
парични средства,проверка на фактическа наличност на паричните суми и
приключване на касовата отчетност, осчетоводяване на всички движения по
аналитични сметки на клиенти, покупко-продажба на валута,извършване на касови и
безкасови преводи.
По време на изпълняване на трудовите и функции
за периода от 12.08.2014г. до 01.07.2016г. в банковия офис са регистрирани
случаи на неправомерно извършени платежни операции по теглене на суми от две
платежни сметки на клиент на банката Л.Б.Ц., които са осъществени на
обслужваната от ответницата оперативна каса. Десет от извършените платежни
операции, три от сметката в лева и седем от сметката в евро не са разпознати
като осъществени от титуляра Ц., която е заявила че не ги е изтеглила, същата е
подала два броя жалби до банката на 19.06.2019г. и на 14.08.2019г., оспорила е
платежните операции, като е заявила че не са нареждани или разрешавани от нея.
С това се породило специално задължение на банката по чл.79, ал.1 от ЗПУПС
/чл.57, ал.1 от ЗПУПС отм./ да възстанови в пълен размер стойността на
неразрешените платежни операции на ощетения клиент, след провеждане на
процедура по чл.78, ал.3 от ЗПУПС относно тяхната автентичност.
След извършена
проверка е констатирано, че от сметката на Ц. в лева са изтеглени общо
6 000 лева чрез три оспорени платежни операции – 2 000лева изтеглена
сума в брой на каса на 25.04.2016г., 2 000 лева изтеглени в брой на каса
на 20.05.2016г., 2 000 лева изтеглени в брой на каса на 07.06.2016г.
От разплащателната сметка на същият титуляр в
евро са изтеглени общо 13 876.04 евро, чрез седем платежни операции с
които са изтеглени суми в брой на каса на следните дати: 12.08.2014г.,
26.09.2014г., 22.10.2014г.,30.10.2014г., 23.04.2015г.,29.06.2015г.,
01.07.2016г.
В жалбата си до
банката клиентката е заявила, че по нейно мнение, най-вероятно паричните средства
са изтеглени от ответницата И., тъй като същата е била нейна позната и при
откриването на двете сметки специално я е мотивирала да прехвърли своите
спестявания в банката. След проведено вътрешно разследване служба „вътрешен
одит на Банката“ са констатирани нарушения на задълженията и трудовите функции
на ответницата И. при нейната работа в банковия офис до пенсионирането й.
В хода на проверката е установено, че
подписите в графите за клиент и получил сумата върху част от платежните
документи за периода от 12.08.2014г. до 29.06.2015г. не съвпада с този на
титуляра, а друга част от тези документи липсват в платежното досие на двете
банкови сметки, като на основание чл.79, ал.1 от ЗПУПС по сметките на
клиентката на 09.10.2019г. и на 20.11.2011г. са възстановени в пълен размер
сумите от 6 000лева и от 13 626.04 евро, ведно със законните лихви.
Ответницата е
познавала лично титуляра на сметката, като клиентката е предоставила неформално
извън банковия офис парични суми в брой с ангажимент последната да ги внася по
сметките на Ц..
В исковата молба
се поддържа, че в проведен телефонен разговор между ответницата и управителя на
финансовия център, проведен на 19.06.2019г. ответницата е признала
присвояването на паричните средства и се е ангажирала да ги възстанови по
сметката на клиентката.
Поддържа
се, че с действията си ответницата в качеството на бивш служител при ищцовото
дружество е нарушила правна норма, причинила е вреда, която е настъпила в
следствие на нейното неправомерно поведение, налице е причинна връзка между
деянието е вредоносния резултат, поради което са налице елементите на чл.45 от ЗЗД във вр.с чл.54 от ЗЗД.
В резултат на действията на ответницата за
банката са настъпили вреди в размер на 32 650.22 лева, представляваща
сбора от оспорените от г-жа Ц. платежни операции, като са и били възстановени
собствени на банката парични средства.
Молят
съда да постанови решение с което осъди ответницата М.Б.И. да заплати на …
АД сумата от 32 650.22 лева, представляваща общия размер на претърпените от ищеца имуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от виновните противоправни действия
на ответницата в качеството й на банков служител през периода от 12.08.2014г.
до 01.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане.
По
делото е постъпил писмен отговор, в който се оспорва изцяло предявените искове
като неоснователни както по основание и размер, оспорват се изложените факти и
обстоятелства по делото.
Подържа се, че ответницата не е извършила
умишлено злоупотреби с парични средства от две платежни сметки в лева и евро на
клиент на банката ищец -Л.Б.Ц..
При
осъществяване на дейността си, като банков служител и при обслужване на клиенти
е спазвала изискването за установяване автентичността на клиента и след
представяне на документ за самоличност, което е спазила и в лична карта като
клиент -титуляр на сметките в деня на банковата операция, както и са издавани
справки за наличните средства /салдото/ по сметката към датата на тези
транзакции. Не е доказано търдяното от
Банката обстоятелство, че положеният
подпис върху посочените в исковата молба 1 Обр. банкови документи
нареждане-разписки, бордера не са на лицето Л.Б.Ц..
Подържа се, че у
ответницата не е имало абсолютно никакъв умисъл за ощетяване на клиент или на
ищеца като работодател, тъй като преди извършването им ответницата е изпълнила
служебните си задължения, преди извършване на процесиите банкови операции, е
идентифицирала клиента чрез установяване на самоличност от представена лична
карта, поради което първичните банкови документи за извършените операции носят
подпис на клиент и пълна идентификация, имена и ЕГН. В последствие същите са
потвърдени и от проверяващо лице , видно от приложените писмени
документи-банкови нареждания, вносни бележки, разписки и контролни листа.
Моли съда да
постанови съдебно решение, с което
отхвърли изцяло предявения иск.
ВОС като
взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна
и съобразявайки всички писмени данни по делото, както и заключението на
икономическата експертиза прие за установено следното от фактическа страна:
По силата на трудов договор №*.
и 7 броя допълнителни споразумения ответницата е изпълнявала длъжността
„специалист обслужване клиенти“ във ФЦ „* до 21.11.2016г. Считано от горната дата трудовото и правоотношение е прекратено със заповед № *г.
на основание чл.328, ал.1,т.10 вр.с чл.327, ал.1,т.12 от КТ „поради придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. В трудовите функции на ответницата съобразно
длъжностната и характеристика са включени обработване на внасянето, тегленето и
изплащането на парични средства, приемане, отчитане,раздаване и съхраняване на
парични средства,проверка на фактическа наличност на паричните суми и
приключване на касовата отчетност, осчетоводяване на всички движения по
аналитични сметки на клиенти, покупко-продажба на валута,извършване на касови и
безкасови преводи.
По време на изпълняване на трудовите и функции
за периода от 12.08.2014г. до 01.07.2016г. в банковия офис са регистрирани
случаи на неправомерно извършени платежни операции по теглене на суми от две
платежни сметки на клиент на банката Л.Б.Ц..
Последната в
качеството си на свидетел установява, че познавала ответницата, като касиер в
Банката ответник, в това й качество й доверила личните си средства, които М.Б.
внасяла от нейно име и извършвала счетоводни операции, без явяването на
свидетелката. В заседанието на 11.12.2020
свидетелката заявява, че за периода
2014-2016г. е внасяла парични суми в банката и е била обслужвана от
ответницата.Парите са внасяни само на каса. През 2019г й се наложило да ползва
парите си , като при справка в банката се установило, че сумите липсват.
Провела разговор с Б., както и с Директора на банката, като по препоръка на
Директора подала жалба в полицията. Парите й са възстановени от Банката.
При предявяването на платежните нареждания 7
бр. от дати 12.08.2014,26.09.2014,22.10.2014,30.10.2014,23.04.2015 и 29.06.2015г.,
свидетелката заяви, че положените подписи върху част от платежните нареждания
са нейни., а др. не е сигурна.
Свидетелят
Г.Г., в качеството си на адвокат е придружил ответницата Б. до офиса на Банката
през 2019г, където е осъществена среща, във
връзка с претенциите на банката към ответната страна, за дейността й като бивш служител, няколко
години след пенсионирането й. Б. заявила, че стриктно е изпълнявала
задълженията си, че всеки ден е предавала цялата документация и, че е нямало
претенции към нейната работа. Всички документи са предавани на отговорник.
М.Б.
не е правила изявления за признаване на претенциите на Банката.
От
заключението на съдебно счетоводна експертиза се установява, че от приложените
по делото първични документи за теглени суми от сметките на Л.Б.Ц. освен
подписи е положен и печат с № 501-63. От регистъра на печатите в Банката се
установило, че с този номер печат от 14.01.2013 г.
до 18.11.2016 е работила М.Б.И..
На 25.04.2016 г.
от спестовна сметка * с IBAN ***а и титуляр Л.Б.Ц. с Бордеро №*,
Регистър*, в 09 ч. 12 м. и 45 с. е генерирана
счетоводна операция, с която е изтеглена на каса № *сумата
от 2 000,00 лева.
В
информационната система на Банката като генерирал операцията фигурират инициали
MBI01.
В
информационната система на Банката статуса на документа, с който е взета
счетоводната операция е „Осчетоводен“ и инициали на осчетоводилия операцията
служител MBI01.
Съгласно
Вътрешните правила на „*
“ АД, действали към момента на операцията при теглени и
внасяни суми над 10 000,00 в лева или валута с левова равностойност над 10
000,00 генерирането на операцията се извършва от един служител, а
потвърждаването и осчетоводяването на операцията се извършва от друг служител
от счетоводния отдел.
На 20.05.2016 г.
от спестовна сметка * с IBAN ***а и титуляр Л.Б.Ц. с Бордеро №*,
Регистър*, в 16 ч. 30 м. и 20 с. е генерирана
счетоводна операция, с която е изтеглена на каса № *сумата
от 2 000,00 лева.
В информационната система на Банката като
генерирал операцията фигурират инициали MBI01. В
информационната система на Банката статуса на документа, с който е взета
счетоводната операция е „Осчетоводен“ и инициали на осчетоводилия операцията
служител MBI01.
На 07.06.2016 г.
от спестовна сметка * с IBAN ***а и титуляр Л.Б.Ц. с Бордеро №*,
Регистър*, в 16 ч. 05 м. и 35 с. е генерирана
счетоводна операция, с която е изтеглена на каса № *сумата
от 2 000,00 лева.
В информационната система на Банката като
генерирал операцията фигурират инициали MBI01.
В
информационната система на Банката статуса на документа, с който е взета
счетоводната операция е „Осчетоводен“ и инициали на осчетоводилия операцията
служител MBI01.
На 01.07.2016 г.
от спестовна сметка * с IBAN *** Л.Б.Ц. с Бордеро
№*, Регистър*, в
15 ч. 34 м. и 02 с. е генерирана счетоводна операция, с която е извършена
валутна сделка, с която са изкупени 1 926,04 евро от горната сметка по 1,947
лева за едно евро или на стойност 3 750,00 лева.
Левовата равностойност от 3 750,00 лева е
изтеглена на каса № * в Банката.
В информационната система на Банката като
генерирал операцията фигурират инициали*. В
информационната система на Банката статуса на документа, с който е взета
счетоводната операция е „Осчетоводен“ и инициали на осчетоводилия операцията
служител*.
От приложените
по делото „Контролен лист за М.Б.И. *** - Текущи операции регистрирани днес“ и
предоставените такива на експертизата за процесиите 4 дати се установява, че
инициалите MBI01 означават, че
съответните операции са регистрирани и потвърдени от М.Б.И..
Също така в
Списък на служителите, които са отпечатани в контролния лист: - текущи операции
регистрирани днес и бъдещи операции регистрирани днес след името на служителя
на банката М.Б.И. фигурират инициалите *В.,
което означава, че операциите са осчетоводени в клона на банката в гр,В.,
и следва информация за дневните дебитни и кредитни обороти.
ВОС
като взе предвид изложената фактическа обстановка, становищата на свидетелите и
на вещото лице намира предявения иск на „* “АД за неоснователен по следните съображения:
Предявеният
иск е с правно основание чл.54 вр.с
чл.45 и сл. От ЗЗД, чл.27, ал.1 и чл.51 от ЗПУПС вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По силата на
трудов договор № *г. и 7 броя допълнителни споразумения
ответницата е изпълнявала длъжността „специалист обслужване клиенти“ във ФЦ „*
“ до 21.11.2016г.
Считано от горната дата трудовото и правоотношение е прекратено със заповед №
5759/14.11.2016г. на основание чл.328, ал.1,т.10 вр.с чл.327, ал.1,т.12 от КТ
„поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“.
В трудовите функции на ответницата съобразно
длъжностната и характеристика са включени обработване на внасянето, тегленето и
изплащането на парични средства, приемане, отчитане,раздаване и съхраняване на
парични средства,проверка на фактическа наличност на паричните суми и
приключване на касовата отчетност, осчетоводяване на всички движения по
аналитични сметки на клиенти, покупко-продажба на валута,извършване на касови и
безкасови преводи.
Фактическият
състав на Чл.54 ЗЗД, предполага наличието на общите предпоставки, условия и
елементи по чл.45 ЗЗД по отношение действията или бездействията на ответницата
в качеството й на бивш служител на ищцовото дружество.
За реализирането на регресната отговорност е
необходимо да се установяват
1.противоправни действия на бившия служител, 2.наличието на вреди, които
са настъпили поради неправомерното поведение,3.причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат, като вината се предполага.
В настоящото
производство ищецът не доказа заявените от
него обстоятелства, а именно ответницата да е извършила умишлено злоупотреби с
парични средства от две платежни сметки в лева и евро на клиент на банката ищец
Л.Б.Ц..
При
осъществяване на дейността си, като банков служител и при обслужване на клиенти
ответницата е спазвала изискването за
установяване автентичността на клиента и след представяне на документ за
самоличност, което е спазила и в посочените случаи,
поради което подписите са поставяни от лицето, легитимирало се с лична
карта като клиент -титуляр на сметките в деня на банковата операция, както и са
издавани справки за наличните средства /салдото/ по сметката към датата на тези
транзакции.
В тази насока са
и представените по делото контролни листове с дневните отчети на ответницата, в
които са описани всички извършени за деня банкови операции, към които контролни
лостове са приложени от нея всички първичните счетоводни, банкови документи.
От приложените банковите документи -бордера,
нареждане -разписки е видно, че носят подпис на клиент и данни за номер на
лична карта, според валидния за периода утвърден формуляр. В края на работния
ден проверяващото лице /в случая гл.счетоводител/ извършва проверка за редовността
на платежните операции, съдържат ли приложените банкови документи всички
задължителни реквизити, след което удостоверява тази проверка с подписа си. От
всички приложени по делото контролни лостове за ответницата е видно, че са били
проверени от проверяващото лице, което е удостоверило проверката си с подписа
си, като това обстоятелство не е оспорено от ищеца.
В тази насока е
и заключението на в.л икономист, както и неговите уточнения, направени в
съдебно заседение на 29.01.2021г.В заключението си в.л. посочва, че в информационната система на Банката като
генерирал операцията фигурират инициали MBI01, съответстващи на тези на ищцата.
В
информационната система на Банката статуса на документа, с който е взета
счетоводната операция е „Осчетоводен“ и инициали на осчетоводилия операцията
служител MBI01.
Съгласно Вътрешните
правила на „Ю. Б.“ АД,
действали към момента на операцията при теглени и внасяни суми над 10 000,00 в
лева или валута с левова равностойност над 10 000,00 генерирането на операцията
се извършва от един служител, а потвърждаването и осчетоводяването на
операцията се извършва от друг служител от счетоводния отдел.
От проверката от в.л ,
извършена към датата на депозиране на заключението,се установява, че
липсват четири банкови бордера, предмет
на делото и експертизата, липсват и от архива,
не са представени и оригиналите на контролните листа, достъп до
информационната система е осъществен от контролиращото лице, подписало
документите и дневниците. Тази проверка е извършена в отсъствието на ответницата или нейн представител.
Съгласно
представените и приети като доказателство по делото Процедура влязла в сила от
12.08.2014г. и Процедура влязла в сила от 10.11.2014г. регламентиращи
вътрешните правила за приключване на деня в клон/офис на „Ю.
Б.“АД „банковият служител/касиер предава
всички разпечатани и подписани от него документи за проверка и подпис на
проверяващия служител. Проверяващия незабавно потвърждава дали броят на
прикрепените документи е равен на написаното от касер/счетоводител . В случай ,
че липсват документи той незабавно разследва случая. След като проверяващият се
подпише, документите са под негова отговорност и трябва да бъдат съхранявани по
сигурен начин.“ /стъпка 7, стр.14/
Предвид така
разписаните писмени правила не се доказа
твърдението на ищеца, а именно че
евентуално ответницата е взела, премахнала от архива 4бр.липсващите банкови
документи от 2016г.
Ищецът черпи права от своето поведение, за неупражнен контрол и за
неизпълнение от трети лица / проверяващо лице и ръководител офис /финансов
център/ на разписаните от него писмени вътрешни правила по отношение
съхраняването и архивирането на първичните банкови и счетоводни документи . От
момента на предаване на първичните банковите документи с контролния лист , те
вече са под контрол на трето лице
проверяващо лице и ръководителя на финансовия център/офис, които са отговорните
лица за съхранението и архивирането на банковите документи. Така на стр.19
стъпка 6 указва : отговорни лица - управителна / заместник управител на клон/, ръководител
офис Архивира документите. Всички дневни документи се подреждат в папки, която
се съхранява в архива на финансовия център.“.
В настоящото
производство ищецът не доказа твърдяното от него обстоятелство, че положеният
подпис върху посочените в исковата молба 1 Обр. банкови документи
нареждане-разписки, бордера не са на лицето Л.Б.Ц..
Не може да се претендира пълна и имуществена отговорност на ответицата И., тъй като не са налице изискуемите
законови предпоставики /хипотези/ на чл.203,ал.2 от КТ.
Ищецът, който е
бил и работодателят през процесният период, не установява предпоставките за
реализиране на пълната имуществена отговорност на ответника,като работник през
процесния период, доколкото не доказава твърдяната вреда да е причинена
умишлено, да е в резултат на престъпление или да не е при или по повод
изпълнение на трудовите й задължения.
Обсег на
имуществената отговорност по чл.54 от ЗЗД може да се ангажира отговорността на
бивш работник при 3 хипотези деянието да е - умишлено или чрез престъпление,
или не във връзка с трудовите си функции, като тези три хипотези са
алтернативни помежду си - предвид използвания съюз "или" в
разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от КТ, каквито предпоставки в настоящият случай
не са налице и не са доказани от събраните по делото доказателства. В този смисъл е налице съдебна практика на
ВКС в Решение № 75 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 733/2012 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Б. Ц..
При
така събраните в настоящото производство доказателства не може да се направи е, че посочените
банкови операции са извършени неправомерно от М.И. при и по повод изпълнение на служебните и
задължения.
Не се установи умисъл за
ощетяване на клиент или на ищеца като работодател, тъй като преди извършването
им ответницата е изпълнила служебните си задължения, преди извършване на
процесиите банкови операции, е идентифицирала клиента чрез установяване на
самоличност от представена лична карта, поради което първичните банкови
документи за извършените операции носят подпис на клиент и пълна идентификация,
имена и ЕГН. В последствие същите са потвърдени и от проверяващо лице , видно
от приложените писмени документи-банкови нареждания, вносни бележки, разписки и
контролни листа.
Ищецът
не доказа твърдението си ,че подписите не са на лицето Л.Б.Ц. по надлежния ред . Единственото доказателство
в тази насока са показанията на Ц. пред съда, които не бяха категорични, същата
при депозирането им изрази колебания относно обстоятелството , положените
подписи от нея ли са изпълнени.
С оглед на това, съдът приема, че искът не
беше доказан при условията на пълно и главно доказване.
По
направеното правопагасяващо възражение за погасяване на иска по давност.
Съдът
не възприема становището на ответницата в тази насока. Съгласно приетото в ППВС № 2/1981 г. и ТР № 5/2005 г.
ОСГК и ТК на ВКС, вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на
извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен -
от деня на неговото откриване. Разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД определя за
начало на погасителната давност откриването на дееца. От този момент вземането
става изискуемо и от този момент длъжникът изпада в забава - чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в
Постановление №7/1959г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49
от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди. Банката, като възложител на работа на своите
служители, следва да отговаря по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от
тяхното противоправно поведение при или по повод на възложената им
работа. Принцип е, че началото на давностния
срок се свързва с настъпване изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 от ЗЗД.
В случай на непозволено увреждане деликвентът е длъжен веднага да поправи
причинените вреди, поради което и съгласно чл.86, ал.3 от ЗЗД, той изпада в
забава и без покана, т.е. вземането е изискуемо с възникването му.
Доколкото в общия случай давността
представлява санкция насочена срещу кредитора, който бездейства да потърси
защита на правото си по съдебен ред, за да започне да тече давност е необходимо
за кредитора да е налице обективна възможност да предяви иск. Затова, съгласно
чл.114, ал.3 от ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността започва да
тече от откриването на дееца. Докато деецът е неизвестен, пострадалото лице не може
да предяви иск, поради което давност не тече.
В конкретният случай за регресната отговорност
по 54 ЗЗД на ответника се претендира с фактически
твърдения за причиняване на имуществени вреди на ищеца, произтекли от
противоправни действия .
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт (виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди),
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на ответника – причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се
извърши от ищеца и то пълно и главно – без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
С
оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид правната
характеристика на предявените искове, настоящият състав намира, че предявеният
иск за причинени на ищеца имуществени вреди е неоснователен и недоказан.
По отношение
разноските в производството :
В
отговорът на исковата молба се претендира възнаграждение от адв. М.В. на основание чл.38 ал.2 ЗА, съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1
–09.07.2004г, за оказана безплатна помощ по чл.38 ал.1 т.3 от За, съобразно
приложен договор за правна помощ и съдействие № ********** / 20.08.2020г.
Налице
са условията за изплащане на възнаграждението
в размер на 1509.50 лв.
Основанията,
при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са
предвидени в чл.
38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално
затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба
не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените
основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже
безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва
от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал
безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2
ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по
чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да
е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната,
представлявана от съответния адвокат /чл.
38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл.
78 ГПК/.
При
осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗАдв.,Правото да определи размера на възнаграждението (в размер
на по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗАдв.) е
предоставено на съда.
В
конкретния случай ВОС е определи възнаграждението, съобразявайки се
и с конкретните обстоятелства и с осъществените от адв.В. процесуални действия . При оказана безплатна
адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от
адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност
обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. В
хипотезата по чл.38 ал.2 ЗАдв. липсва
уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от представляваните
като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от Тълк.решение
№6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера
на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗАдв. при
съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за
възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗАдв.),
който принцип е взет предвид отВдОкр. съд.
Водим от горното, Видинският
окръжен съд :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Ю.Б.
Б. АД с ЕИК.. със
седалище и адрес на управление гр.С.
против М.Б.И. с ЕГН: ******* за
сумата от 32 650.22 лева, представляваща размер на
претърпените от ищеца имуществени вреди, от виновните противоправни
действия в качеството й на банков служител, през
периода от 12.08.2014г. до 01.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на делото до окончателното изплащане, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Ю.Б.
Б.“ АД с ЕИК. със
седалище и адрес на управление гр.С. да заплати на М.В.Г. *** на основание чл.38
ал.2 ЗА, съобразно чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба № 1 –09.07.2004г, за оказана безплатна помощ по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА,
съобразно приложен договор за правна помощ и съдействие № ********** /
20.08.2020г. сума в размер на 1509.50 лв./хиляда петстотин и девет лева и
петдесет ст /.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните по реда на въззивно обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :