№ 59
гр. гр. Добрич, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500040 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК
по въззивна жалба рег.№270294/29.10.2021 год. и частна жалба рег.
№270882/03.12.2021 год. на Г.. Ш. Д., ЕГН **********, с адрес: град Д.,
срещу : 1./решение №260549/18.10.2021 год. по гр.д.№ 1736 /2020 год. на
Районен съд Добрич,с което е отхвърлен предявения от нея иск срещу
„Електроразпределение Север”АД, със седА.ще и адрес на управление град
Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс, кула Г, ЕИК ********* за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 3 525, 48 лева, представляваща цена на
консумирана електрическа енергия, за периода от 29.05.2017 год. до
01.04.2020 год., в обект, находящ се в град Добрич, ул. „Спартак” 15 – кл. №
*********, аб. № ********** и е осъдена да заплати разноски по делото в
размерна 1 700 лв. ,както и срещу 2./определение от 22.11.2021 год.,с което е
оставена без уважение подадената от нея молба рег.№ 270297/29.10.2021
год. за изменението на решение №260549/ 18.10.2021 год. по гр.д.№ 1736
/2020 год. на Районен съд Добрич в частта на разноските,присъдени на
ответника.
1
Изложени са доводи, че дружеството енергиен оператор е нарушило
правилата за извършване на проверка във връзка с измерване на потребено
количество електроенергия , а именно относно съставянето и подписването
на констативен протокол от проверката, демонтаж на електромера и
констатиране по съответния ред на манипулация и намеса в софтуера му.
Съставянето на протокола на името на починал абонат и неподписването му
от двама свидетели били пречка , протокола като абсолютно недействителен
да прояви правното си действие. Възразява срещу порочната практика на
дружеството да монтира стари електромери ,непреминА. съответната
проверка в БИМ и да документира монтажа на името на починал абонат.
Настоява за отмяната на решението ,тъй като не било установено кога е
потребено количеството електроенергия, което се претендира да бъде
заплатено. Настоява и за отмяна на определението по чл. 248 от ГПК като
несъобразено с направено оспорване по чл.78 ал.5 от ГПК и възлагащо на
социално слаба страна разноски в производството, препятстващо достъпа й до
правосъдие.
Въззиваемата страна „Електроразпределение Север”АД счита жалбите
за неоснователни и настоява да не бъдат уважавани. Обжалваните съдебни
актове били постановени в съответствие с фактическата установеност по
делото , при точно приложение на материалния закон и съобразяване на
задължителна съдебна практика.
При данни, че постановените неизгодни за въззивника съдебни актове
са му връчени на дата 21.10.2021 год. и 26.11.2021 год. , жалба рег.
№270294/29.10.2021 год. и частна жалба рег.№270882/03.12.2021 год. са
подадени в срока по чл.259 от ГПК и са процесуално допустими.
Жалбите са неоснователни въз основа на фактически констатации и
правни изводи както следва:
Обжалваното решение е постановено по предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 55 ал.
1 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год.) срещу
„Електроразпределение Север” АД за установяване недължимост на сумата
от 3 525. 48 лева, представляваща цена на консумирана електрическа енергия,
за периода от 29.05.2017 год. до 01.04.2020 год., в обект, находящ се в град
Добрич, ул. „Спартак” 15 – кл. № *********, аб. № **********.
2
Касае се до вземане по възникнало облигационно правоотношение
между дружеството и починалия на дата 09.03.1997 год. абонат А.Я. Д.,
носил и името А.Я.Д.. Негови наследници са трима низходящи от първа
степен, един от които Н. А. Д. (**** год.) е съпруг на ищцата Г.. Ш. Д. и
баща на Д. Н. А.,чийто подпис с отразяване качеството му на внук на А.Я. и
член на домакинството на клиента е положен в констативен протокол №
5200409 за извършена на дата 01.04.2020 год. от служители на ответното
дружество проверка и демонтаж на електромер с фабр. № 7658203.
Горните обстоятелства обосновават възражението на
„Електроразпределение Север”АД за прекратяване на производството поради
недопустимост на иска на Г.. Ш. Д.,като предявен при липса на интерес да
отрече съществуването на цялото вземане към починалия А.Я.Д. или само за
припадащата се идеална част на наследствената й квота,както и
възражението на Г.. Ш. Д.,че документирането на монтажа на електромера и
констатациите от проверката по чл. 49 от ПИКЕЕ на името на починалия
абонат опорочават корекционната процедура и обуславят уважаване на
претенцията й.
В исковата молба са изложени твърдения,че партидата за обекта все
още се води на името на починалото лице, но само ищцата обитава
наследствения електроснабден имот и са представени доказателства ,че
понастоящем е официално регистриран единствен потребител на ел.енергия в
него – така служебна бележка №**********-1/15.03.2021 год. По тази
причина именно ищцата,а не останА.те наследници на бившия потребител е
застрашена при неплащане на цялото вземане да бъде санкционирана чрез
преустановяване подаването на ел.енергия за имота на основание чл.123 от
Закона за енергетиката.Угрозата поради неплащане на цялото задължение да
бъде преустановено захранването с ел.енергия на имота,обитаван от ищцата-
единствен потребител за обекта,обосновава правен интерес за последната да
претендира установяване недължимост на цялото вземане по фактурата с цел
защита срещу ограничаване на правата й на потребител в конкретния обект на
потребление.В този смисъл искът е изцяло допустим и подлежи на
разглеждане по същество. Не на последно място следва да се посочи,че
въпросът дА. ищцата отговаря за цялото вземане или само за част от
него,съответстваща на квотата й в наследството на предишния потребител-
неин наследодател,не е въпрос по допустимостта на иска и не касае правния
3
интерес от предявяването му,а е такъв по същество на спора.Искът е за
установяване недължимост на сума от ищцата и ако се установи от съда,че
последната не дължи част от тази сума по причина,че се касае за задължение
на неин наследодател и тя отговаря за задължението само до размера на
наследствената си квота,тази констатация следва да обуслови уважаване на
иска като основателен в определена негова част,т.е. разглеждането му по
същество,а не прекратяване на производството по него в тази част.
Законът за енергетиката регламентира правоотношението за продажба
на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при
държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената
електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл.
95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ).
Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е дадена в § 1 т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1 т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се
отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея
Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик
или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени
битови нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител. Законът за
енергетиката и чл.4 ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия,одобрени и с решение ОУ-061/07.11.2007 год. на
ДКЕВР,приложими в случая след постановяване на решение №
798/20.01.2017 год. на ВАС , обвързват задължението за заплащане на
електрическа енергия с титулярството на вещното право на собственост,
респ. на ограниченото вещно право на ползване и когато за
електроснабдявания имот няма сключен договор за доставка на
електроенергия в същия имот,респ. настъпила е промяна в титулярството на
правото на собственост -така решение № 205/28.02.2019 год. по гр.д.№
439/2018 год. на ВКС,ІІІ г.о.Горното води до извод за неоснователност на
заявените възражения от ищцата,основани на титулярството на партидата на
името на починало лице-тя е собственик на имота по наследствено
правоприемство и негов ползвател,т.е. тя дължи заплащане на потребената в
имота електрическа енергия.
4
Отричаното от ищцата вземане на търговското дружество –ответник е
основано на разпоредбата на чл.55 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията
за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год.
Спорните между страните въпроси досежно доставката на процесното
количество електричество,корекционното основание на вземането и
надлежното осъществяване на процедурата за установяване на неговите
предпоставки , следва да се разрешат в полза на ответника.
В случая настоящата инстанция напълно споделя приетата от
първоинстанционния съд фактическа установеност и направени правни
изводи ,обуславящи отхвърляне на исковата претенция,а именно че
проверката за техническата изправност на средството за търговско измерване
на ел.енергия в имота на ищеца е осъществена съгласно нормите,предвидени
в ПИКЕЕ,уреждащи компетентността на мрежовия оператор да извършва
технически проверки на СТИ /чл.46 от ПИКЕЕ/,реда и начина /чл.48-49 от
ПИКЕЕ/,правните последици съобразно резултата /чл.50-58 от ПИКЕЕ/.В
допълнение следва да бъдат изложени съображения единствено по повод
заявените във въззивната жалба оплаквания,както следва:
Според чл.49 ал.1,2 и 3 от ПИКЕЕ при извършване на проверки по реда
на тези правила,с изключение на чл.42 ал.5 изр.2 /случаите,когато при
проверката не са установени отклонения,неизправности и/или
нерегламентирана намеса в измервателната система/,операторът на
съответната мрежа съставя констативен протокол,който трябва да е подписан
от представител на оператора и от ползвателя или от негов представител,а ако
ползвателят не присъства или откаже да подпише констативния
протокол,последният се подписва от един свидетел,който не е служител на
оператора. Според разпоредбата на чл.49 ал.5 от ПИКЕЕ,когато при
проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или
техническите характеристики на средството за търговско измерване с
нормираните,нарушения в целостта и/или функционалността на средството за
търговско измерване,съмнения за добавяне на чужд за средството за
търговско измерване елемент,същото се демонтира и се поставя в безшевен
чувал,който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа
и уникален номер.Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в
5
констативния протокол.Операторът на съответната мрежа изпраща
демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за
метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката.Наследниците
на първоначалния абонат,поч.1997 год. не се уведомявА. в продължение на
дълги години дружеството за промяна в собствеността ,респ.промяна в
титулярството на партидата е настъпило в хода на делото,поради което не
могат да черпят права от недобросъвестното си поведение.От значение в
случая не е на чие име е съставен протокола,а че проверката е извършена
именно в енергоснабдения обект,който ищцата отчасти притежава и ползва и
на монтираното в него СТИ.Данните по делото установяват, че по време на
проверката е присъствал и констативния протокол № 5200409/01.04.2020 год.
за проверката е съставен и подписан в присъствието на Д. Н. А. (внук на
титуляра на партидата и син на ищцата по делото),т.е. в присъствието на
лице,което също е съсобственик на имота и негов ползвател -член на
домакинството на ищцата,поради което неоснователно въззивника
претендира да бъде приложена разпоредбата на чл. 49 ал.3 от ПИКЕЕ и
протоколът се подпише от двама свидетели. Присъствието на посоченото
лице по време на фактическото извършване на техническата проверка на
СТИ, по който начин да възприеме обстоятелствата по извършването й ,е
достатъчна гаранция за достоверност на отразените в КП фактически
обстоятелства, които обуславят случай на неизмерване на количества ел.
енергия, даващ право на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа да определи количеството ел. енергия, съгласно раздел IX от ПИКЕЕ.
Ответното дружество е доказало, че е доставило на ищцата отразеното,
в невизуА.зирания регистър на СТИ, количество електрическа енергия.
Обжалваното решение съдържа детайлно обсъждане на заключенията на
вещите лица и анА.з на показанията на монтираното СТИ във всички
регистри при монтажа и демонтажа .
Възражението на ищцата,че горното не е сторено по причина монтиран
употребяван електромер е неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл.120
от ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със
средства за търговско измерване – собственост на оператора на
електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна
или затворена електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента. Във всеки един момент ,клиентът може да
6
поиска от оператора на електроразпределителната мрежа да се извърши
метрологична експертиза на средството за търговско измерване в БИМ по
реда на глава Пета от Закона за измерванията-така чл. 38ж от ЗЕ. Съгласно
чл. 44 Закона за измерванията, лицата които използват електромера, са
длъжни да осигуряват техническата им изправност и правилната употреба и
да ги използват по предназначение, както и да ги заявяват и представят за
последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано
от тях лице, оправомощено за проверка в предвидените за това
срокове.Изискване на посочените закони е употребата на изправни СТИ, а не
на нови такива.Щом СТИ е преминало съответните проверки и функционира
правилно (удостоверено в заключение на вещо лице) ,няма пречка,още повече
забрана , то да бъде монтирано в енергоснабден обект.
Обжалваното решение е законосъобразно постановено и на основание
чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Относно отговорността за разноските: в производството пред ДРС:
Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционият съд , че е
задължената страна, която следва да понесе разноските за изготвяне на
експертизи и адвокатско възнаграждение на противната страна, респ. за
направата им в пълен размер, тъй като е социално слабата страна, освободена
от заплащане на държавни такси; част от заключенията на вещите лица били
дадени в подкрепа на твърденията ,а други не следвало да бъдат изготвяни
или съобразявани по делото; заплатеното от дружеството адвокатско
възнаграждение било прекомерно, нито пък начислявания върху него ДДС,
подлежал на възстановяване като част от размера му.
Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение,
което е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е
деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само
разноските за производството, направени от насрещната страна по делото.
Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение, дължи съгласно
чл. 78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по
делото. От материалноправната отговорност на едната страна пред
насрещната страна за разноски по делото, не може да има освобождаване,
дори със закон, освен ако държавата поеме изплащането на дължимото
обезщетение от бюджета на съда. По тези съображения, ищците, освободени
7
от разноски за производството при неблагоприятен за тях изход на делото,
дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила за такси по
делото, разноски за производството -експертизи, както и изплатеното
възнаграждение за един адвокат, ако насрещната страна е била
представлявана от адвокат .
Съгласно разпоредбата на § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
регистрираните по ЗДДС адвокати ,дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.
Минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в
цитираната наредба, под които не може да се договоря адвокатското
възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга се явяват данъчна основа,
върху която се начислява ДДС в съответствие с изводимото от чл. 67, ал. 1
ЗДДС правило, че когато при договаряне на "доставката" е изрично посочено,
че данъкът не е включен в договорената цена, нейният окончателен размер се
формира след начисляване на ДДС. Фактът, че за нуждите на данъчното
законодателство, дължимата по едно облигационно правоотношение сума се
дели на данъчна основа и начислен данък, не означава, че в частноправните
отношения начисленият данък не е част от дължимата парична престация,
нито променя частноправния й характер в отношенията между страните,
сключилите договора. Ето защо, в случаите, когато предоставената от
адвоката услуга е облагаема "доставка" по см. на ЗДДС, размерът
адвокатското възнаграждение включва начисления ДДС и той е неразделна
част от дължимото от клиента възнаграждение.Според разпоредбата на чл. 78
от ГПК, отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат - пълномощник. Когато тази услуга попада под
приложното поле на ЗДДС, и цената с вкл. ДДС е заплатена от страната,
направените разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с вкл.
ДДС, съобразно изложеното по-горе. По делото не е било спорно
обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца е адвокат,
регистриран по ЗДДС, с оглед което и предвид разпоредбата на § 2а от
Наредба № 1/2004 г. следва да се приеме, че при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК, съдът е свободен да намА. възнаграждението до
предвидения в наредбата минимален размер, но върху този размер следва да
8
се начисли ДДС.
При присъждане на разноските по делото е ирелевантно
обстоятелството дА. същите са направени за събиране на доказателства /
призоваване на свидетели ,изготвяне на експертизи/,които подкрепят или
опровергават тезата на страната, която неоснователно е предизвикала
правния спор-от значение е единствено крайният изход по спора.
С тези принципни постановки, първоинстанционният съд се е
съобразил в обжалваните решение и определение и законосъобразно е осъдил
въззивника да заплати на дружеството сумата от 860. 00 лева ,която е
заплатило за изготвените съдебно-технически експертизи, респ. сумата от
840. 00 лева с вкл. ДДС ,след прилагане на разпоредбата на чл.78 ал.5 от
ГПК за намаляване на заплатения размер от 1 140 лв. и по правилата на чл.
7 ал. 2 т. 2 вр. с чл. 7 ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год.
Относно отговорността за разноските в производството пред ДОС:
С оглед изхода по спора-неоснователност на подадените въззивна и
частна жалба ,въззивникът/частен жалбоподател следва да понесе разноските
на дружеството, които са били сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение както следва: При съобразяване ,че материалния интерес по
делото е 3 525.00 лв., минималния размер на адвокатското възнаграждение по
чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. възлиза на сумата от 476.78
лв., поради което заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 140 лв. е
прекомерно и следва да бъде намалено до минимума –проведено е само едно
съдебно заседание ; нови обстоятелства и доводи не са били сочени, респ.
нови доказателства не са били събирани. С оглед на горното, дължима е
сумата от 476.78 лв., ведно с 20 % ДДС -95.35 лв. ,или общо 572.13 лв. Не е
дължима сумата от 240 лв. –200 лв. адвокатско възнаграждение по чл.11 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 год. ,ведно с вкл. ДДС,заплатено за
представителство по частната жалба относно разноските по делото-в
производствата по изменение и допълване на решение в частта за
разноските,разноски не се дължат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение №260549/18.10.2021 год. и определение от
22.11.2021 год. по гр. д.№ 1736 /2020 год. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Г.. Ш. Д., ЕГН **********, с адрес: град Д. ДА ЗАПЛАТИ на
“Електроразпределение Север” АД, със седА.ще и адрес на управление град
Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс, кула Г, ЕИК *********
сумата от 572.13 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10