Решение по дело №495/2019 на Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

 

№351

                                  02.08  2019г.    гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД   ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ПЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на   седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                         2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

Секретар  АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.ГР.Д. №495  по описа за 2019 год.

              ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.                  

 

      Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба  от Т.Г.Ш. с ЕГН**********  чрез процесуалния му представител адв. Н.Н. срещу Решение № 818/ 07. 05. 2019 г. по гр. д. № 8066/ 2018 г.  по описа на Плевенския районен съд.

     Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението  на районния съд като  неправилно и незаконосъобразно, като бъде  уважен предявеният иск с правно основание чл.266, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД и бъдат  присъдени направените по делото разноски.

      Въззиваемата страна  Р.А.Я. с ЕГН********** чрез процесуалния си представител адв.Л.Т. е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

      ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

      Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, поради което следва да бъде разгледана по същество.

       С обжалваното решение районният съд е  предявения от Т.Г.Ш., ЕГН**********,*** против Р.А.Я., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.266, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 2400 лева, представляваща стойността на изработена, но незаплатена увеличена площ на покрив от 20 кв.м. по Договор за строителство от 17.04.2018г. и Оферта, неразделна част от него, като неоснователен и недоказан. 

 В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд въз основа на доказателствата по делото е приел, че процесните СМР по изработка на покрива  с количество от 120 кв.м. са извършени, като разликата се явява вследствие на допълнително покриване на тераса от  същата на въззиваемата. За да отхвърли иска съдът е приел, че не е изпълнена клаузата на чл.5 от договора между страните, съгласно който извършванета на допълнителните работи, които не са предвидени в или произтичат от следващи изменения, се договарят и заплащат допълнително, за което се подписва анекс към договора. Съдът е приел, че такъв анекс не е налице, тъй като липсват доказателства за това и съответно липсва друг сключен договор за покриване на антрето, в резултат на което се е увеличила площта на покрива. Съдът е приел, че липсват доказателства и за приемането на СМР относно покрива и поради липсата на тези две изисквания за уговорка между страните за изменение на СМР за покрива и липсата на приемането им от въззиваемата е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Въззивният съд счита, че обжалваното решение е постановено при неспазване на материалния закон, поради което следва решението да бъде отменено като незаконосъобразно.

 По делото безспорно е установено, че въззивникът е извършил СМР на покрива на въззиваемата съгласно договора за строителство, като вместо уговоренаата площ от 104 кв. м. за ремонт, е установено от съдебно- техническата експертиза, че е ремонтирана площ от 120 кв. м. покрив, като разликата е в резултат на покриване и на част от тераса от къщата на въззиваемата, която представлява и вход към дома й.

Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Разпоредбата на чл.264, ал. 3 ЗЗД защитава изпълнителя при  липса на изрично приемане на работите от страна на възложителя, като предвижда при липса на възражения за неправилно изпълнение работата да се счита приета.

  Видно от доказателствата по делото въззиваемата е уведомила въззивника, че ще приеме работата като се върне в България  и ще  бъдат извършени замервания и съответно ще бъдат заплатени разликите при площта на покрива. Това се установява от свидетелката Г. И., от показанията на която става ясно, че след завръщането си в България въззиваемата не се е обадила на въззивника, съответно не е направила изявление дали приема извършените СМР по покрива и не са извършвани замервания на площта на ремонтирания покрив. По делото липсват доказателства въззиваемата да е възразила по площта на покрива, като такива възражения не са изложени и в исковата молба по образуваното гр. д. № 4995/ 2018 г. по описа на ПРС, предмет на което е предявен иск на въззиваемата срещу въззивника  с правно основание чл.265, ал. 1 ЗЗД с цена на иска 9500 лева. В пункт втори от исковата молба въззиваемата твърди, че на покривната конструкция са налице недостатъци, които са извън площта на покрива и  липсват възражения за покриването на терасата, което е причина за увеличаването на площта на покрива. Следователно въззиваемата не е направила възражение относно площта на покрива, както и относно качеството на тази допълнителна площ от покрива, поради което съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД извършените СМР по покрива следва да се считат приети от въззиваемата. С оглед на това допълнителните СМР по покрива следва да бъдат заплатени  от въззиваемата на основание чл.266, ал. 1  ЗЗД , съгласно който поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.

   Видно от заключението на съдебно- техническата експертиза въззивникът е извършил допълнително СМР от 16 кв. м. на покрива, които са на стойност 1920 лв. Съдът счита, че искът  с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан до размера на 1920 лв., като за разликата до 2400 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

   С оглед изложеното съдът счита, че следва решението на районния съд да бъде отменено изцяло , като  въззиваемата бъде осъдена да заплати на въззивника на основание чл.266, ал. 1 ЗЗД сумата от 1920 лв., представляваща стойността на  извършени  допълнителни СМР по т. 1 от Договор за строителство, сключен между страните на 17. 04. 2018 г.,  върху площ от 16 кв.м. от покрива на жилище, находящо се в с. ***, обл. П., собственост на Д. А., като за разликата до 2400 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

  С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 вр. чл.80 ГПК възиваемата като ответница в исковото производство следва да заплати на въззивника като ищец направените деловодни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 404, 80 лв.

Ответницата в първоинстанционното производство също е направила искане за присъждане на деловодни разноски, но съдът счита, че не следва да присъжда такива, тъй като от представеното пълномощно е видно, че е  договорено адвокатско възнаграждение без да е отразено платено ли е това възнаграждение и по какъв начин е извършено плащането в съответствие с ТР № 6/ 2012 г. от 06. 11. 2013 г. по т. д. № 6/ 2012 г на ВКС, ОСГТК съгласно което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане. В случая такова отбелязване в пълномощното на  процесуалния представител на ответницата не е направено, поради което съдът приема, че не следва да присъжда разноски, за които липсват доказателства за плащане.

С оглед изхода на делото въззиваемата следва на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 и чл.  80 ГПК да заплати на въззивника направените по делото разноски във въззивното производство в размер на 273 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, пр. 2 ГПК, V граждански въззивен състав

 

 

                              Р  Е Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ изцяло като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение № 818/ 07. 05. 2019 г. по гр. д. № 8066/ 2018 г.  по описа на Плевенския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД Р.А.Я., ЕГН**********,*** да заплати на Т.Г.Ш., ЕГН**********,*** сумата от 1920 лв., представляваща стойността на  извършени  допълнителни СМР по т. 1 от Договор за строителство, сключен между страните на 17. 04. 2018 г.,  върху площ от 16 кв.м. от покрива на жилище, находящо се в с. ***, обл. П., собственост на Д. А., като за разликата до 2400 лева  ОТХВЪРЛЯ иска КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 80 ГПК Р.А.Я., ЕГН********** да заплати на Т.Г.Ш., ЕГН**********, направените в първоинстанционното производство по гр.д. № 8066/ 2018 г. по описа на ПРС деловодни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 404, 80 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл. 78, ал.1 вр. чл. 80 ГПК Р.А.Я., ЕГН********** да заплати на Т.Г.Ш., ЕГН**********, направените във въззивното производство деловодни разноски  в размер на 273 лв.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ :