РЕШЕНИЕ
№ 23471
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110119788 по описа за 2022 година
К. В. К. е предявила против С. с н. ц. „И. за п.“
осъдителни искове с правно основание чл. 286 и чл. 240, ал. 1
ЗЗД за сумата от 7546 лв., представляваща възнаграждение за
периода от м. 01.2021 г. до м. 10.2021 г. в общ размер от 6860
лв. и обезщетение в размер на 686 лв. по чл. 19 от договор за
възлагане на у. на с. „И. за п.“ на изпълнителен директор от
02.05.2019 г., за сумата от 5000 лв., главница по договор за
заем от 12.01.2018 г„ както и за сумата от 6000 лв., главница
по договор за заем от 17.07.2019г., ведно със законната лихва
върху сумите от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
Ищцата твърди, че е учредител и член на управителния
съвет на ответното сдружение, като през периода от
02.05.2019 г. до 10.11.2021 г. е упражнявала и длъжността
изпълнителен директор на основание сключен договор за
възлагане на управление с уговорено месечно
възнаграждение от 686 лв. Поддържа, че за посочения период
от м. 01.2021 до м. 10.2021 г. не й било изплатено дължимото
1
възнаграждение, поради което го претендира изцяло, заедно с
обезщетение по чл. 19 от договора в размер на една брутна
месечна заплата, доколкото в заповедта за прекратяване на
правоотношението не е била посочена причина за това.
Твърди, че въз основа на взети решения на общото събрание
на УС на сдружението е предоставила на юридическото лице
парични заеми в размер на 5000 лв. и в размер на 6000 лв.,
като въпреки отправената извънсъдебна покана за плащане
ответникът не е върнал заетите суми.
Ответникът оспорва исковете при твърдение, че ищцата е
упражнявала длъжността изпълнителен директор в разрез с
интересите на сдружението и не е изпълнявала точно
възложената й по договора за управление работа, поради
което за процесния период не й се дължи възнаграждение.
Поддържа, че правоотношението е било прекратено поради
виновно неизпълнение на задълженията на ищцата като
изпълнителен директор, поради което същата няма право и на
обезщетение по чл. 19 от договора. Оспорва да е получавал в
заем описаните суми, като твърди, че ищцата е платила на
сдружението сумата от 5000 лв. в качеството й на съдружник
в него въз основа на взето решение от ОС за внасяне на
допълнителни парични средства за покриване на текущата
необходимост на сдружението от парични средства, които не
подлежат на връщане, а при условията на евентуалност
поддържа, че по представения към исковата молба приходен
касов ордер сумата е платена от трето лице (А. Х.), а не от
ищцата. Оспорва да е сключвал договор за заем с ищцата от
17.07.2019 г., като твърди, че сумата от 6000 лв. е
преведена от нея за покриване на незаконосъобразно
разходвани от нея парични средства на сдружението. При
условията на евентуалност навежда възражение за
прихващане със сумата от 15000 лв., която твърди, че ищцата
е превела по собствената си банкова сметка от сметка на
сдружението без основание на 14.09.2018 г., поради което
дължи връщането й на юридическото лице.
2
Предявява насрещен иск за сумата от 11468,31 лв.,
обезщетение за причинени имуществени вреди под формата
на направени разходи от сдружението извън предмета му на
дейност, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на насрещната искова молба до окончателното й
изплащане. Твърди, че за периода от 30.03.2017 г. до
23.10.2021 г. ищцата е изпълнявала длъжността изпълнителен
директор при нарушение на задълженията й по устава на
сдружението, като е сключила множество неизгодни сделки,
довели до имуществени загуби за юридическото лице, както
и е извършвала плащания в посочения общ размер по сделки,
които нямат връзка с дейността на сдружението.
Ответницата по насрещния иск оспорва същия при
твърдението, че през посочения период от 06.11.2018 г. до
01.11.2021 г. сдружението е било представлявано заедно и
поотделно от нея и А. Г. Р. - Х., като в тази връзка поддържа,
че не тя е поемала посочените във фактурите задължения от
името на сдружението, нито е инициирала плащания по тях.
Оспорва да е подписвала приложените към насрещния иск
фактури. При условията на евентуалност твърди, че всички
описани разходи са направени във връзка с дейността на
сдружението, което е било страна по два проекта,
финансирани по програма „Е.“ и в тази връзка са
организирани множество срещи и командировки в страната и
чужбина, включително в С., С. и Б., като описаните разходи
представляват пътни и разходи за изхранване по време на тези
пътувания и са били предмет на одит, след който са били
усвоени средствата по програмата.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните
доказателства намира следното:
Относно първоначалния иск за заплащане на
обезщетения основани на договор за възлагане на
управление : Искът е основателен. От текста на приложения
договор е видно, че ищцата е поела задължение за общо
3
управление, а не за постигане на определен резултат.
Следователно, възражението, че С. е отказало заплащане
заради лоши резултати от управлението е неоснователно.
Доколкото е безспорно, че К. е заемала длъжността в
посочения от нея период и не е получавала възнаграждение,
иска следва да се счита за доказан и по размер.
Основателно е и искането да се заплати обезщетение в
размер на едно месечно възнаграждение, основано на чл. 19
от договора между страните. От текста на протокола от
заседанието на УС на с. от 23.10.2021г., на което е взето
решение за прекратяване на договора с К. не може да се
получи никаква информация за фактическите основания за
предсрочно прекратяване на договора. В протокола крайно
пестеливо е изложена само оценка на работата на ищцата.
Договорът между страните е бил безсрочен и , доколкото е
прекратен без посочване на конкретно виновно поведение на
ищеца, то се дължи обезщетение в размер на 686 лв.
Единствените твърдения за виновно поведение на ищцовата
страна се съдържат в изложението в насрещната искова
молба и ще бъдат обсъдени отделно.
Относно исковете за връщане на предоставени заеми
в размер на 5000 лева в брой и 6000 лева по банков път:
Претенциите са основателни. Приложените писмени
доказателства и заключението на счетоводната експертиза
установяват, че сумите са получени от ответника. Няма
пряко доказателство за това, че са дадени в заем, но няма и
преки доказателства, че са дарени. Съгласно показанията на
свидетеля Вълев съществувала е практика членовете на
управителния съвет да предоставят лични заеми на С., когато
то е изпитвало финансови трудности. Дори да се приеме, че
сумите са предоставени като „допълнителни парични
вноски“, не може да се приеме, че безвъзмездно са
предоставени в собственост на ответника.
Неоснователно е възражението за прихващане със сумата
15000 лева, която ответникът е превел на ищеца на
4
14.09.2018г. Сумата е преведена с основание връщане на
парични вноски, което изключва възможността за
прихващане.
Относно насрещният иск: Искът е недоказан.
Претенцията се основана на разходи оформени в 22 броя
фактури, издадени от различни получатели. Фактурите
оформят различни плащания за транспорт, нощувки,
ресторантьорски услуги и пр. К. е оспорила авторството на
подписа си под всички, а насрещният ищец е заявил изрично,
че ще се ползва само от една от тях – тази, която се намира на
стр. 111 от досието на делото. До последното заседание
оригинал на фактурата не бе предоставен на съда, поради
което и тази фактура се изключва от доказатествения корпус
по делото. Не се събраха никакви доказателства за реално
претърпени от Сдружението вреди причинени от К., поради
което насрещния иск следва изцяло да се отхвърли.
С. с н. цел „И. за п.“ дължи на К. В. К. разноски в размер
на 2241,84 лева.
Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. с н. ц. „И. за п.“ ЕИК ...да заплати на К. В.
К. ЕГН ********** сумите както следва: от 7546 лв.,
представляваща възнаграждение за периода от м. 01.2021 г. до
м. 10.2021 г. в общ размер от 6860 лв. и обезщетение в размер
на 686 лв. по чл. 19 от договор за възлагане на управлението
на с. „И. за п.“ на изпълнителен директор от 02.05.2019 г., за
сумата от 5000 лв., главница по договор за заем от 12.01.2018
г„ както и за сумата от 6000 лв., главница по договор за заем
от 17.07.2019г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от 12.04.2022г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска на С. с н. ц. „И. за п.“ за
осъждане на К. В. К. да му заплати сумата 11468,31 лв.,
обезщетение за причинени имуществени вреди ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на
5
насрещната искова молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на С. с н. ц. „И. за п.“ да заплати на К. В. К.
съдебни К. разноски в размер на 2241,84 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6