Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 78
гр. Ботевград, 13.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на двадесет и шест февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К.Н.
при
участието на секретаря Х.К., като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 677 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от Л.В.С., чрез адв. В.А. от САК,
срещу И.В.И. е предявен конститутивен иск за делба с правно основание чл. 34,
ал. 1 от ЗС. Ищцата твърди, че с
ответника са съсобственици на следните недвижими имоти: 1.) дворно място, находящо се в с. С., ул. „****“ № 22, цялото от
618 кв. м., съставляващо УПИ парцел **** в кв. ** по плана на с. С., Софийска
област; при граници – улица, УПИ парцел ****; УПИ парцел ***и УПИ парцел ***; и 2.) построена върху гореописания имот едноетажна жилищна сграда със застроена
площ от 97 кв. м., отразена в кадастралния план на с. С., одобрен със Заповед №
***г. Сочи, че поземленият имот е придобит от В.И.П.по силата на Договор за
делба на наследствен имот и НА за собственост по наследство, делба и давност.
Впоследствие В.И.П.прехвърлил ½ ид. ч. от дворното място на дъщеря си Л.С.
с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане. Останалата
½ от дворното място след смъртта на В.И.П.се наследила поравно от сина
му И.В.И. и дъщеря му Л.С.. В дворното място имало две построени сгради - едноетажната
жилищна сграда със застроена площ от 97 кв. м. и масивна сграда със застроена
площ от 95 кв. м., също отразена в кадастралния план на с. С.. Масивната
(стопанска) сграда не била част от делбената маса, тъй като с договора за
издръжка и гледане наследодателят В.И.П.прехвърлил на дъщеря си не само
½ ид. ч. от дворното място, но и цялата масивна сграда. Досежно
жилищната сграда се сочи, че тя не е била предмет на прехвърлителната сделка,
поради което се иска нейната подялба при равни квоти – по ½ ид. ч. за
всеки от двамата съделители. Иска се посочените имоти да бъдат допуснати до
делба, като се твърди, че на съделителя Л.В.С. се полагат ¾ ид. ч. от
правото на собственост върху дворното място и 1/2 ид. ч. от правото на
собственост върху жилищната сграда. За съделителя И.В.И. се твърди, че
притежава ¼ ид. ч. от правото на
собственост върху дворното място и 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху
жилищната сграда. Претендират се и сторените в производството разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозирал отговор.
Първа фаза на делбеното производство е приключила с
Решение № ***г., постановено по гр. д. № ***г. по описа на РС – Ботевград,
влязло в сила на 16.08.2019 г., с което са
допуснати до делба следните недвижими имоти: 1.) дворно място, находящо се в с.
С., ул. „****“ № 22, цялото от 618 кв. м., съставляващо УПИ парцел **** в кв. **
по плана на с. С., Софийска област; при граници – улица, УПИ парцел ****; УПИ
парцел ***и УПИ парцел *** между съделителите Л.В.С. с ЕГН: ********** и И.В.И. с ЕГН: **********
при следните квоти: 3/4 идеална част за Л.В.С. с ЕГН: ********** и 1/4 идеална част за И.В.И. с ЕГН: **********, както и 2.) построена в дворно място, находящо се
в с. С., ул. „****“ № 22, цялото от 618 кв. м., съставляващо УПИ парцел **** в
кв. ** по плана на с. С., Софийска област; при граници – улица, УПИ парцел ****;
УПИ парцел ***и УПИ парцел ***, едноетажна жилищна сграда със застроена площ от
97 кв. м., отразена в кадастралния план на с. С., одобрен със Заповед № ***г. между съделителите Л.В.С. с ЕГН: ********** и И.В.И. с ЕГН: **********
при следните квоти: 1/2 идеална част за Л.В.С. с ЕГН: ********** и 1/2 идеална част за И.В.И. с ЕГН: **********.
Във втора фаза на делбата ищцата Л.В.С. е заявила
възлагателна претенция по отношение на жилищния имот по реда на чл. 349, ал. 2
от ГПК. Твърди, че от откриване на наследството винаги е живяла в имота, като
не разполага с друго жилище. В условията на евентуалност, в случай че
възлагателната претенция бъде отхвърлена се иска ликвидиране на съсобствеността
чрез изнасяне на имота на публична продан.
Ответникът изразява становище, че делбата може и
следва да се извърши само чрез изнасяне на имота на публична продан по реда на
чл. 348 от ГПК. Намира възлагателната претенция за неоснователна, тъй като в
процесната хипотеза се касаело за смесена съсобственост, възникнала не само от
наследяване, а и от прехвърлителна сделка, поради което не били налице
предпоставките за възлагане по реда на чл. 348 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
От Договор за делба на наследствен недвижим имот от ***г.
се установява, че наследодателят на страните В.И.П.е придобил правото на собственост
върху парцел **** в квартал ** по плана на с. С., при съседи: улица „****“,
наследници на И. И.К.от две страни и Н.И.П., от около 600 кв. м.
По силата на НА за собственост на недвижим имот по
наследство, делба и давност № **, т. *, дело № ***г. от ***г. В.И.П.от с. С.,
Софийски окръг е признат за собственик по наследство, делба и давност на
гореописания недвижим имот, празно дворно място.
С НА за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане № ***, том I, дело № ***г. от ***г. В.И.П.прехвърля на дъщеря си Л.В.С.
срещу задължение да го издържа и гледа докато е жив ½ ид. ч. от дворно
място от 618 кв. м., находящо се в с. С., Софийски окръг, представляващо парцел
VIII за имот *** в кв. ** по плана на селото, заедно с цялата построена в него
стопанска сграда, без построената в имота жилищна сграда, при съседи: улица,
наследници на И. И.К.от две страни и Н.И.П..
Видно от Удостоверение за наследници изх. № ***г.,
изд. от Община Столична, В.И.П.след смъртта си е оставил като свои наследници
съпругата си Ц.И.П., дъщеря си Л.В.С. и сина си И.В.И.. След като съпругата му
е починала през 1995 г., единствени наследници са останали страните по делото Л.В.С.
и И.В.И..
Процесният имот – дворно място - е отразен в Скица № ***г.,
издадена от техническата служба на Община Ботевград, като в него са нанесени
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 97 кв. м., обозначена като „МЖ“
и масивна сграда със застроена площ от 95 кв. м., обозначена като „МС“,
съгласно Удостоверение № ***г., изд. от Кметство С.. За двете сгради в
удостоверението се сочи, че са отразени в кадастралния план на с. С., одобрен
със Заповед № ***г. В издадената скица като собственици са записани страните по
делото, а като основание за собствеността са цитирани Договор за делба на
наследствен недвижим имот от ***г. и НА за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане № ***, том I, дело № ***г. от ***г.
От Справка по данни за физическо лице за всички служби
по вписванията от 06.12.2019 г., се установява, че ищцата Л.В.С. не разполага с
друго жилище освен процесното. Същата е била един от съсобствениците на жилищен
имот в гр. Варна, който обаче през 2019 г. е бил продаден.
Св. Ц.И.М. заявява, че познава добре процесния имот,
описва го подробно като местонахождение, брой, вид, разположение и състояние на
помещенията. Сочи, че ищцата Л.В.С. живеела в имота, докато родителите й били
живи, тъй като се грижела за тях. След смъртта им продължила да поддържа имота,
обработвала градината. Съдът се доверява на показанията на единствения разпитан
свидетел, тъй като същите не са оборени от други доказателства, а напротив –
кореспондират с волята на страните по сделката, обективирана в НА за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № ***, том I, дело № ***г.
от ***г.
Съгласно заключението на съдебно – техническата
експертиза, УПИ ****, кв. ** е неподеляем, респ. от същия не могат да се
обособят два реални дяла, тъй като не отговаря на минималните изисквания по чл.
19, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗУТ за лице и площ. По отношение на жилищната сграда
експертният извод отново е, че същата е неподеляема, съгл. чл. 40, ал. 1 от ЗУТ,
а за да стане поделяема биха били необходими значителни преустройства. Средната
пазарна цена на УПИ ****, кв. ** според вещото лице възлиза на 8952 лв., като
стойността на дял от ¾ ид. ч. е 6714 лв., а стойността на дял ¼
ид. ч. е 2238 лв. Средната пазарна цена на жилищната сграда е 41 747 лв., а за
½ ид. ч. е 20 874 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице
по СТЕ, като обосновано и подробно, включително в частта досежно пазарната
стойност на имотите. Независимо от възраженията на ищцата срещу така
определената средна пазарна цена, вещото лице е посетил на място имотите, лично
се е уверил какво е състоянието им, проучил е пазара на аналогични недвижими
имоти в населеното място, за което е приложил извадки от уебсайтове, заверени
„вярно с електронния образец“.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Процесните два недвижими имота, които са допуснати до
делба, са неподеляеми, който факт се доказва от заключението на съдебно –
техническата експертиза и не се оспорва от страните. При тези обстоятелства способите
за ликвидиране на съсобствеността жребий и разпределяне на имотите по реда на
чл. 353 от ГПК се явяват неприложими, тъй като не могат да се обособят реални
дялове. Извършването на делбата следва да се реализира чрез изнасяне на имотите
на публична продан. Публичната продан от своя страна може да бъде избегната
само ако са налице предпоставките по чл. 349 от ГПК за възлагане на неподеляемо
жилище в дял на един от съделителите и уравняване в пари дела на другия
съделител.
По делото своевременно е заявена възлагателна
претенция от ищцата Л.В.С. по отношение на допуснатата до делба едноетажна
жилищна сграда. Материално – правните предпоставки за уважаване на релевираното
искане са: 1.) съсобствеността да е възникнала от наследяване; 2.) имотът да е
неподеляем; 3.) ищцата трайно да е живяла в имота към момента на откриване на
наследството и 4.) ищцата да не притежава друго жилище, на което да е
изключителен собственик.
В конкретния случай се касае за съсобствено дворно
място, в което са налице две отделни сгради – стопанска постройка, която е
изключителна собственост на ищцата и по тази причина е изключена от делбената
маса, както и едноетажна жилищна сграда, наследствена съсобственост на двамата
съделители. Следва да се акцентира, че при така очертаната фактическа
обстановка не е налице т. нар. „хоризонтална етажна собственост“, поради което
дворното място не е загубило самостоятелния си характер, не представлява обща
част и в този смисъл подлежи на делба. В същия смисъл е Решение № 59/12.03.2012 г. по гр. д. № 911/2011 г. по описа на ВКС, II
г. о., съгл. което когато в съсобствения
поземлен имот има една сграда, която е също съсобствена между собствениците на
земята и втора сграда, която е индивидуална суперфициарна собственост на
съделител, то т. 1, б. ”д” от ППВС № 2/82г. не намира приложение и е допустимо
да се извърши съдебна делба на поземления имот, заедно със съсобствената
сграда. Това е така, защото в този случай не може да се приеме, че теренът е
загубил самостоятелния си характер и е придобил обслужващо значение спрямо
сградите, т.е. че е станал обща част. Подобно
разрешение на въпроса е възприето и в Решение
№ 87/07.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. по описа на ВКС, II г.о.
На следващо място е необходимо да са направи
уточнението, че процесната жилищна сграда и самото дворно място, в което същата
е построена, представляват отделни, самостоятелни обекти, включени в делбената
маса, а не един общ недвижим имот. Това принципно е така, тъй като хипотетично
е възможно собствениците на сградата и собствениците на терена да са различни;
квотите на отделните съделители по отношение на сградата и на земята да са
различни (както е в настоящия случай); възможно е дори теренът да е поделяем, а
сградата да не е, или обратното. Изложеното от своя страна понякога налага за
жилищния имот да се прилага един способ за извършване на делбата, а за дворното
място – друг (в този смисъл Решение № 229/30.11.2015 г. по гр. д. №
1755/2015 г. по описа на ВКС, I г.о.).
В процесната хипотеза допуснатата до делба едноетажна
жилищна сграда е съсобствена на двамата съделители, като съсобствеността е
възникнала само и единствено от наследяване – първо от починалия им баща В.И.П.,
а след това и от починалата им впоследствие майка Ц.И.П.. По делото е доказано,
че имотът е неподеляем. Доказано е също, че ищцата Л.В.С. трайно е живяла в
имота към момента на откриване на наследството, тъй като се е грижела за
двамата свои родители и наследодатели до смъртта им. Наред с това, ищцата не
разполага с друго жилище, на което да е изключителен собственик, както се
установява от представената справка от Агенция по вписванията. Следователно
жилищната сграда следва да бъде възложена в дял на ищцата Л.В.С. по реда на чл.
349, ал. 2 от ГПК, а делът на ответника И.В.И. да се уравни със сумата от 20 874
лв.
Само по отношение на дворното място е налице т. нар.
„смесена съсобственост“ по смисъла на т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, т.
е. съсобствеността е възникнала от фактически състав, състоящ се от наследяване
и сделка с вещно – транслативно действие, а именно договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Съсобствеността върху
дворното място следва да се ликвидира чрез изнасянето му на публична продан,
като всеки от съделителите се удовлетвори от получената продажна цена съобразно
квотата си - Л.В.С. за своите ¾ ид. ч., а И.В.И. за своите ¼ ид.
ч.
По
разноските
На основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, Л.В.С.
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Ботевград
дължимата върху стойността на дела си (27 588 лв.) държавна такса по
делото в размер на 1103,52 лв. На
същото основание И.В.И. следва да заплати по сметка на Районен съд – Ботевград
дължимата върху стойността на дела си (23 112 лв.) държавна такса по
делото в размер на 924,48 лв.
Единствено ищцата Л.В.С. претендира разноски в
производството. Съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, се иска присъждане
на следните суми: 720 лв. – адвокатско възнаграждение, 10 лв. – държавна такса
за вписване на исковата молба и 187,50 лв. – депозит за вещо лице по СТЕ. Претенцията
за разноски, сторени по повод назначената СТЕ, е неоснователна, тъй като
изначално, още при назначаване на експертизата съдът е определил депозит на
всяка от страните, съобразно квотата й в съсобствеността. Мислимо е присъждане
само на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.
В практиката на ВКС
непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл. 355 ГПК съделителите заплащат
съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски
по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните,
както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са
направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост,
като при липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за
способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство от адвокат (в този смисъл Определение № 167/14.06.2016 г. по гр. д. №
1727/2016 г. по описа на ВКС, I г. о.). В конкретния случай е налице спор
между страните относно способа за извършване на делбата, поради което
разноските, сторени от ищцата за адвокатско възнаграждение и държавна такса
(730 лв.), следва да се разпределят между нея и ответника, съразмерно дяловете
им (съответно 27 588 лв. и 23 112 лв.). В заключение ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 333,33 лв., представляваща
разноски в производството съразмерно стойността на дела му.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК на Л.В.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „***“, бл. ***, вх. 15,
ет. 6, ап. 50, едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 97 кв. м., отразена
в кадастралния план на с. С., одобрен със Заповед № ***г., като „МЖ“, построена
в дворно място, находящо се в с. С., ул. „****“ № 22, цялото от 618 кв. м.,
съставляващо УПИ парцел **** в кв. ** по плана на с. С., Софийска област; при
граници – улица, УПИ парцел ****; УПИ парцел ***и УПИ парцел ***, която придобива
правото на собственост при условие, че заплати на И.В.И. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, за уравнение на дела му сумата от 20 874 лв. (двадесет хиляди осемстотин седемдесет и четири лева)
в шестмесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение, ведно със
законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението до окончателното
й изплащане.
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН по реда на чл. 348
от ГПК дворно място, находящо се в с. С., ул. „****“ № 22, цялото от 618 кв.
м., съставляващо УПИ парцел **** в кв. ** по плана на с. С., Софийска област;
при граници – улица, УПИ парцел ****; УПИ парцел ***и УПИ парцел ***, с пазарна
стойност 8952 лв. (осем хиляди деветстотин петдесет и два лева), като
получената от публичната продан сума бъде поделена между Л.В.С. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, ж. к. „***“, бл. ***, вх. 15, ет. 6, ап. 50 и И.В.И. с ЕГН: **********,
с адрес: *** съобразно техните квоти от правото на собственост – ¾ ид.
ч. за Л.В.С. и ¼ ид. ч. за И.В.И..
ОСЪЖДА на основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, Л.В.С.
с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд – Ботевград дължимата
върху стойността на дела си държавна такса по делото в размер на 1103,52 лв. (хиляда сто и три лева и
петдесет и две стотинки), както и 5 (пет) лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист в случай на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, И.В.И.
с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд – Ботевград дължимата
върху стойността на дела си държавна такса по делото в размер на 924,48 лв. (деветстотин двадесет и четири
лева и четиридесет и осем стотинки), както и 5 (пет) лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист в случай на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК във вр. с чл. 78 от ГПК И.В.И. с ЕГН: ********** да заплати на
Л.В.С. с ЕГН: ********** сумата от 333,33
лв. (триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща
разноски в производството, съобразно стойността на дела му.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :