Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 22.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и осми юни,
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при
участието на секретаря Милена
Иванова,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. № 2084 по описа на състава за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 189, ал.1, вр. с чл.87, ал.3 от ЗЗД и
чл. 92 от ЗЗД.
Ищцата С.Г.А.
поддържа твърдение, че по силата на договор за покупко-продажба от 15.10.2012г.
обективиран в Нотариален акт №15, том I, рег.№357, дело №14/2012г. на нотариус М.Д.-С., рег. №621 на НК е придобила
собствеността върху Апартамент №59, находящ се в гр. София, ж.к. „********,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4359.108.10.21,
находящ се в сграда №10, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4359.108,
заедно с прилежащите 0,780% идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. Твърди се, че
ответникът К.Е.М., в качеството на продавач по договора, се легитимирал изрично
като собственик на имота, представяйки Договор за продажба на държавен недвижим
имот от 29.09.1983г., Саморъчно завещание от 25.08.1995г. на Л.С.Т.и
препис-извлечение от акт за смърт на завещателя. Действително заплатената продажна
цена на имота била 35 100лв., съгласно уговореното в Предварителен договор
от 05.10.2012г., сключен между ответника и сина на ищцата, а не 9800 лева,
каквато била записана в съдържанието на договора. Плащането на сумата от
34 100 лв. станало в брой, при сключване на окончателната сделка, която
веднага била внесена по банкова сметка *** „ЦКБ“ АД. Останалата част от
продажната цена в размер на 1 000 лева била заплатена още при сключване на
предварителния договор от 05.10.2012г., с цел да послужи като разписка за полученото
плащане.
След сключването на сделката - срещу ищцата бил предявен ревандикационен
иск от Н.М.Н., който също се легитимирал като собственик по силата на саморъчно
завещание в негова полза от 14.01.2000г., съставено завещателя Л.Т.. В съдебния
процес по ревандикационния иск срещу С.А., К.М. бил привлечен да участва като
трето лице помагач на страната на ищцата.
С Решение № I-34-61/19.05.2014г. по гр. д. №56337/2012г. по
описа на СРС, 34-и състав, което е влязло влязло в сила на 22.01.2016г., съдът се
произнесъл в полза на Н.М.Н.– осъждайки С.А. да предаде владението върху имота.
На 12.03.2016г. ищцата предала владението върху процесния имот, търпейки
евикция и от този момент за нея се породило правото да иска разваляне на
договора, връщане на платената продажна цена и разходите, свързани със
сключването на договора, както и да иска заплащане на изрично предвидената
договорна неустойка. Тъй като твърди, че действителния размер на заплатената
цена на имота била 35 100 лв., и при така изложените фактически твърдения
ищцата претендира за разваляне на договора за покупко-продажба, за осъждане на
ответника да й заплати посочената по-горе сума на продажната цена от
35 100 лева, да заплати разноските по сключване на договора, както следва
– сумата от 900 лева, представляващи възнаграждение за брокера, който е
посредничил при сключването на сделката, сумата от 433,56 лв., представляващи
нотариални такси, сумата от 424,39 лева, представляващи заплатен местен данък, сумата
от 16,98 лв., представляващи такса за вписване на нотариалния акт и сумата от
25 000 лв., представляваща договорна неустойка за претърпяната евикция.
Ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати и законна лихва върху
посочените суми считано от датата на предявяване на исковата молба -
10.05.2016г., до деня на окончателното плащане.
Ответникът К.Е.М. в законоустановения срок чрез
назначения особен представител адв. В.Н. е депозирал отговор на исковата молба
по реда на чл.131 от ГПК, чрез който оспорва предявения иск като неоснователен.
Оспорва твърдението на ищцата относно реалния размер на заплатената продажна
цена от 35 100лв., като твърди че продажната цена възлизала на 9 800
лв., както било посочено в представения нотариален акт. Оспорва твърдението че
представеното споразумение от 05.10.2012г. е сключено под формата на
предварителен договор, като излага становище, че договорът не би могъл да
породи правно действие в качеството на предварителен договор, защото не
съдържал всички съществени елементи от съдържанието на окончателния договор и
не би могъл да послужи като основание за предявяване на конститутивен иск по
смисъла на чл.19, ал.3 от ЗЗД. Оспорва твърдението, че ищцата е заплатила
фактически сумата от 34 100 лв. на ответника в деня на сключването на
сделката както и факта, че в последствие сумата от 34 100 лева била
внесена по банкова сметка *** „ЦКБ“ АД. Оспорва иска в частта, в която ищцата
претендира заплащане на направените разноски по сключване на договора. Оспорва
иска за заплащане на неустойка поради осъществено съдебно отстранение на ищцата
от имота. Прави възражение за прекомерност на неустойката на основание чл.92,
ал.2 от ЗЗД и претендира намаляването й.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
прието като доказателство Споразумение за сключване на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 05.10.2012г., установява постигнатото
съгласие между продавача К.М. в качеството на продавач и Р.Г., в качеството на договарящ
в полза на трето лице – купувач на имота. Съгласно чл. 2 от споразумението
страните са се договорили да сключат окончателен договор да покупко-продажба на
имота в срок до 15.10.2012г. при заплащане на продажна цена в размер 35 100 лв.
Към датата на сключване на споразумението купувачът заплатил на продавача
сумата от 1 000 лв., представляваща „..депозит,
за спиране за срок до 15.10.2012г. от
предлагане и продажба с цел последващо сключване на оконочателен договор за
продажба на описания недвижим имот..“ и за заплащането на споменатата сума,
подписаното споразумение служи като разписка. Съгласно уговореното в чл.3 и
чл.4 от споразумението за купувач по окончателния договор е посочена ищцата С.А.,
майка на Р.Г.. Страните са постигнали съгласие разходите по прехвърляне на имота
да се заплащат по равно между двете страни. Съгласно чл.6 от споразумението
страните са приели, че договорените условия са съществени за сключването на
окончателен договор.
Като писмено
доказателство по делото е приет Нотариален акт № 15, том І, рег. № 357, дело № 14/2012
г. по описа на нотариус М.Д.-С. с № 621 при НК и район на действие СРС
обективиращ постигнатото съгласие за сключване на договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 15.10.2012г., по силата на който продавачът К.Е.М. и купувачът
С.Г.А. са се съгласили да бъде прехвърлено - от патримониума на споменатия продавач
в патримониума на купувачката правото на собственост върху апартамент № 59, с
местонахождение в гр. София, район ********срещу продажна цена от 9 800 лева. В
договора страните в нотариалното производство са посочили, че сумата на
продажната цена е платена изцяло и в брой от купувача в деня на подписването на
нотариалния акт. В съдържанието на т.III страните са уговорили задължение на продавача да върне продажната цена и да
заплати договорна неустойка в размер на 25 000 лева, в случай че купувачът
бъде съдебно отстранен от имота. В сдържанието на т. IV страните са декларирали, че продажната цена в размер на
9 800 лева е действително уговореното помежду им плащане по сделката.
Към молба от
19.06.2018г е приложено заверено извлечение от счетоводната система на „ЦКБ“
АД, при която е открита банкова сметка ***. От съдържанието на извлечението е
видно, че към 15.10.2012г. има извършена операция по захранване на сметката
чрез внасяне на сума в размер на 30 000 лв.
По делото е
представен и приет Приходен касов ордер №16 от 15.10.2012г., съгласно който А.В.М.е
получила сумата от 900 лева от С.Г.А. по повод покупка на апартамент.
По делото е
приета като писмено доказателство Фактура №********** от 15.10.2012г. по чл.89
от ЗННД , издадена от нотариус М.Д.-С.на ищцата С.А. за сумата от 433,56 лв.,
представляваща начислени и заплатени нотариални такси по чл.92(93), чл. 90 и чл.95 от ЗННД във връзка с извършеното
нотариално производство.
По делото е
прието като доказателство Удостоверение с изх.№124/15.06.2018, постъпило в съда на 18.06.2018г., издадено от
нотариус М.Д.-С. с рег.№621 на НК, в което се удостоверява факта, че в архива
на нотариуса по нот. дело №14 от 15.10.2012г. се съхранява екземпляр от сметка
№2612 от 15.10.2012г., издадена във връзка с изготвен Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №15, том I, рег.№ 357 от 15.10.2012г. Посочва се, че по сметката
има отбелязване за плащане в брой с поставен
подпис и печат на нотариуса в края на фактурата.
По делото е
прието като писмено доказателство Платежно нареждане №03104Д-АБ-7144 от
15.10.2012г. от чието съдържание се установява, че ищцата С.А. е извършила
плащане по сметка на получателя СО МДТ „Люлин“ в размер на 424,39 лв. с
основание „местен данък“.
По делото е прието като писмено доказателство Платежно
нареждане №03104Д-АБ-7145 от 15.10.2012г., от чието съдържание се установява,
че ищцата С.А. е извършила плащане по сметка на получателя Агенция по
вписванията в размер на 16,98 лв. с основание „вписване на нотариален акт за
продажба“.
Съдържанието на
приетия като доказателство препис от Решение от 19.05.2014 г. по гр. д. № 56337/2012
г. по описа на 34 състав при СРС, установява, че по съдебен ред е бил разрешен
възникналия спор между Н.М.Н.и С.Г.А., при участие на третото лице К.Е.М.. С
влязлото в законна сила на 22.01.2016г. решение е признато за установено на
основание чл. 108 от ЗС по отношение на С.А., че Н.Н.. е собственик на недвижим
имот, представляващ ап. № 59, находящ се в гр. София, Столична община, район „*******представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4356.108.10.21 със застроена
площ 33,41 кв.м. при съседи: от изток апартамент №58, от запад-апартамент 60,
от север-стълбище, от юг-детска градина, от горе-апартамент №64, от
долу-апартамент №54, заедно с прилежащо мазе №12 с площ 1,85 кв.м. при съседи –
изток-мазе №11, запад-коридор, север-мазе №13, юг-коридор, заедно с прилежащите
0,780% идеални части от общите части на сградата и съответните части от правото
на строеж върху мястото на основание саморъчно завещание от 14.01.2000г. на
завещателя Л.С.Т., като
я е осъдил да му предаде владението на имота.
Съдържанието на
приетия като доказателство Протокол за предаване на владение върху недвижим
имот от 12.03.2016г. изготвен между С.А. и Н.Н., от който се установява факта
на доброволно предаване на владението над процесния имот - от съдебно отстранения купувач в изпълнение
на поставеното съдебно решение.
При така установената
фактическа обстановка настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
По отношение
на твърдението за съдебно отстранение /евикция/ на ищцата и нейните правни
последици;
Съдебното
отстранение на купувача от недвижимия имот е особен правен институт,
регламентиран от нормите, уреждащи договора за покупко - продажба. За целите на
настоящия процес е уместно да се отбележи разликата между евентуална евикция
(хипотеза, в която имотът принадлежи на трето лице, чиито права са
противопоставими на продавача, а следователно и на купувача) и реална евикция
(хипотеза, при която купувачът е бил отстранен от закупения имот по
законоустановения ред, тъй като действителния собственик на закупения имот,
различен от продавача е противопоставил на купувача правата си).
Законът не прави разлика между реалната (реализирана) или
евентуалната (предстояща) евикция, защото и в двата случая става въпрос за
пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли
правото на собственост, за налични права на трето лице, противопоставими на
купувача, вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще (така Решение №
261 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 390/2012 г., II г. о., ГК, решение № 424
от 24.01.2012 г. по гр. д. № 1872/2010 г., ВКС, IV г. о. и др.).
Приетите в хода
на съдебното дирене писмени доказателства (влязло в сила Решение от
19.05.2014 г. по гр. д. № 56337/2012 г. по описа на 34 състав при СРС), чието съдържание не бе оспорено
от ответника, установява с необходимата категоричност твърдението на ищцата С.Г.А.,
че тя е претърпяла съдебно отстранение от недвижим имот, който преди това е
закупила от ответника в настоящия процес К.М.. Това е така, доколкото се
установи, че срещу купувача А. е бил уважен предявения иск по чл. 108 от ЗС от трето
за настоящия процес лице - Н.Н.. С влизане в сила на решението, по силата на
което е уважен предявения ревандикационен иск срещу ищцата А. по същество е
установено и че недвижимият имот - предмет на договора за продажба, принадлежи не
на продавача, а изцяло на трето лице, спрямо което е осъществен фактическия
състав на реална евикция.
Актуалната задължителна съдебна практика приема, че договорът
за продажба на чужда недвижима вещ не се счита за развален по силата на
съдебното решение за евикция, а се разваля по предвидения в чл.189, ал.1 от ЗЗД
във връзка с чл.87, ал.3 от ЗЗД съдебен ред (така в Определение № 104 от
27.02.2014 г. по ч.гр.д.№ 387 по описа за 2014 г. I ГО, ГК на ВКС, постановено
по реда на чл.274, ал.3 от ГПК). Следва да бъде отбелязано, че в по-старата съдебна
практика при систематичното тълкуване на чл.189, ал.1 с чл. 188 и чл. 192, ал.1
от ЗЗД се възприема виждането, че с влизане в сила на съдебното решение за
отстраняване на купувача договорът за продажба се счита за развален (така в Решение
№ 317/28.06.2004 г. по гр. д. № 1014/2003 г., ІІ ТО на ВКС).
Настоящият съдебен състав намира, че правото да се иска
разваляне на договор като потестивно право да бъде прекратена облигационната
връзка между два равнопоставени частноправни субекта следва да бъде упражнено
по изричната преценка на правоимащото лице и при наличието на изрична законова
норма, предоставяща му тази субективна възможност.
Последиците от неизпълнението на един договор биха могли
да бъдат различни според волята на изправната страна по договора: изправната
страна би могла да развали договора, но би могла и да запази облигационната
връзка като поиска заплащане на компенсаторно обезщетение или престиране на
друга вещ от същия или друг вид /напр. даване вместо изпълнение/ (отново в
Определение № 104 от 27.02.2014 г. по ч.гр.д.№ 387 по описа за 2014 г. I ГО, ГК на ВКС,
постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК). Предвидената в разпоредбата на
чл.189, ал.1 от ЗЗД правна възможност на реално отстраненият купувач - да
поиска разваляне на договора, изключва хипотеза, при която развалянето може да
настъпи „автоматично“ т.е. без да е налице изрично изявена воля в насока за
разваляне на договора на изправната страна.
В настоящия случай договорът за покупко -
продажба между ищцата и ответника в настоящия процес (продавача М.) следва да се
счита развален, след като е предявен иск с правно основание чл.189, ал.1 вр. с
чл.87, ал.3 от ЗЗД тоест – в резултат от изрично упражненото потестативно право
на евицирания купувач.
Правните
последици на съдебното решение, определящо евикцията на купувача А., обвързва и
участвалия като трето лице – помагач в процеса продавач на имота К.М..
Въз основа на изложените правни изводи, съдът намира за
основателен предявения иск по чл.189, ал.1 вр. с чл.87, ал.3 от ЗЗД, във връзка
с което договорът за покупко-продажба от 15.10.2012г. следва да бъде развален
по съдебен ред.
По
предявените в настоящия процес претенции за връщане на даденото по разваления
договор и за възстановяване на направените за сключването му разноски;
От гледна точка
на евинцирания купувач (А.) правните последици на евикцията не се изчерпват само с възможността да развали
договора, но я легитимират
(чл. 189, ал. 1 ЗЗД) освен да иска връщане на платената цена за имота,
да иска заплащане на разноските, които е направила по повод сключване на
договора за покупко - продажба, да иска необходимите и полезни разноски, които
е направила за имота.
Ищцата е поискала връщане на платената продажна цена, но
между страните съществува спор относно
размера на тази продажна цена.
Приетото като доказателство Споразумение за сключване на
предварителен договор от 05.10.2012г. не представлява доказателство, че
посочената в него продажна цена от 35 100 лв. всъщност представлявала
заплатената продажна цена при сключването на процесния договор за покупко-
продажба. На първо място – съвсем основателно е направеното възражение от
ответника, че споразумението не притежава правната характеристика на предварителен
договор, доколкото не съдържа всички съществени елементи на окончателния
договор, към който е насочен. В него него липсва пълна и точна индивидуализация
на имота, който трябва да бъде предмет на покупко-продажбата, а страните са се уговорили да сключат в бъдеще
предварителен договор. Главният и съществен недостатък на това „споразумение“ е липсата на
индивидуализация на предмета на бъдещия предварителен договор. Логично е следователно,
различният предмет /вещ/ да има се оценява различно т.е. да има различна цена. От
тук следва, че съдържащата се в споразумението уговорка за размера на продажна цена от 35 100 лв. не може да бъде приета - нито като
доказателство за съгласие, че страните ще прехвърлят собствеността на точно
определен апартамент, нито като доказателство за реално заплатена при
сключването на окончателния договор продажна цена.
Приетото като доказателство извлечение от счетоводната
система на „Централна кооперативна банка“ АД, при която е открита банкова
сметка *** - също не мотивира
необходимия категоричен извод, че внесената в брой /на каса в банката/ парична
сума има единствен възможен произход – именно от платената от ищцата продажна
цена.
В документа е посочено името на вносителя-титуляра на
сметката, който е и ответник в настоящото производство, а основанието на
операцията „захранване на сметка“ не се свързва с плащане на продажна цена от трето
лице.
За да определи какъв е размерът на сумата, която подлежи
на връщане при разваляне на договора, съдът съобрази делкарирания в т. IV от
Договора за покупко- продажба от 15.10.2012г.
размер на цената на недвижимия имот - 9 800 лева е действителното
уговорено плащане по сделката. Отразените съвпадащи си волеизявления на
страните в нотариалния акт, обективират тяхната действителна воля. Именно
споменатата сума е била заплатена, като продажна цена и именно тя подлежи на
връщане от страна на ответника.
При съвкупната преценка на приетите писмени доказателства
настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.189, ал.1 от ЗЗД ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 9 800 лева, посочена в
Нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.10.2012г. като
платена продажна цена на недвижимия имот. За разликата до пълния от 35 100 лв. - искът следва
да бъде отхвърлен.
Върху посочената
сума се дължи и заплащане на законната лихва, считано от изпадането на длъжника
в забава. Тъй като, връщането на сумата се дължи на отпаднало (след евикцията и
развалянето на договора) правно основание, а задълженото за връщане на сумата
лице (ответникът) не е бил изрично канени да извършат плащане (нито се твърди
нито се установява изпращането на покана) - то законната лихва следва да бъде
присъдена считано от датата на предявяването на иска, до деня на окончателното
плащане.
Независимо от
връщането на цената, ищцата има право да иска заплащане на разноските, които е
направила по повод сключване на договора за покупко - продажба.
Ищцата твърди, че
размера на тези разноски възлиза общо на 1 774, 93 лева, включително сумата от
900 лева възнаграждение на брокера, посредничил при сключване на сделката, сумата
от 433,56 лева нотариални такси, сумата от 16,98 лева за платена такса вписване
на сделката и сумата от 424,39 лева за местен данък. При това съдът счита, че
всяка от посочените суми подлежи на връщане, с изключение на сумата от 900
лева, предствляваща т.нар. „възнаграждение на брокер“. За споменатия разход
съдът счита, че не е от категорията на необходимо - присъщите за сключване на
сделка с недвижим имот, поради което, дори такъв разход да е бил направен - той
не подлежи на възстановяване по смисъла, вложен от законодателя в израза:
„разноски по договора“ в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗЗД. Допълнителен
аргумент в споменатата насока е фактът, че всички необходимо- присъщи за
сключване на договора разноски: местни данъци и такси, нотариални такси и др.
са нормативно установени и заплащането им е условие за изповядване на сделката,
докато използването на услугите на брокер, уговарянето и заплащането на неговия
комисион е въпрос на свободен, личен избор на страните, но не и условие за
сключването на сделката. Следователно, ответникът трябва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от общо 874, 93 лева, заедно с претендираната от
ищцата законна лихва, считано от датата на предявяването на иска, до деня на
окончателното плащане. За разликата до пълния претендиран размер от 1774, 93
лева, искът следва да бъда отхвърлен, като неоснователен.
По иска с
правно основание чл.92 от ЗЗД и свързаното с него възражение за прекомерност и
намаляване на неустойката.
Независимо от
вече разгледаните правни последици на евикцията, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗЗД,
продавачът отговаря пред купувача за неизпълнение на задължението си да
прехвърли собствеността върху имота.
Отговорността в
този случай, се реализира по общите правила (виж. чл. 189, ал. 1, изр.3 от ЗЗД). Общите правила за неизпълнението на договорните задължения предполагат
неизправната страна по договора да обезщети изправната страна за претърпените
от нея вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при възникване на задължението. Вредите могат да бъдат
установени като размер и предварително, посредством клауза за неустойка.
Именно такъв
характер има уговореното в т. III от договора за покупко - продажба (Нотариален акт № 15,
том І, рег. № 357, дело № 14 от 2012 г. по описа на нотариус М.Д.-С.)
задължение на продавача да заплати на купувача обезщетение в размер на 25 000
лева.
Клаузата е
действителна и обвързва страните, в частност ответника, който следва да бъде
осъден да понесе договорната отговорност за неизпълнение, като заплати на
ищцата сумата от 25 000 лева.
Направеното
възражение от страна на ответника на основание чл. 92, ал.2, пр.1 от ЗЗД следва
да бъде оставено без уважение.
Ответникът не е
провел доказване относно факта на съотношението между действително претърпените
от ищцата вреди и размера на уговорената неустойка към момента на неизпълнение
на договора.
Същевременно като
отчете размера на реално претърпените вследствие на съдебното отстранение вреди,
имущественото състояние на ищцата и нереализираната възможност за увеличаване
на нейната имуществена сфера, с което е засегнат интереса й, съдът прецени, че
така уговорената неустойка не е прекомерна и не следва да бъде намалявана. Искът
следва да бъде уважен изцяло, като ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата сумата от 25 000 лева, представляваща договорна неустойка. Върху
тази сума ответникът дължи и заплащането на претендираната от ищцата законна
лихва, считано от датата на предявяването на иска, до деня на окончателното
плащане.
По
отношение на претенциите за присъждане на съдебни разноски:
Съгласно
разпоредбата на чл. 78 от ГПК, доколкото искът беше уважен в една част, а в
друга беше отхвърлен, всяка от страните е легитимирана да получи съразмерно
част от направените съдебни разноски – ищецът: съразмерно с уважената част от
иска, а ответникът: съразмерно с отхвърлената част от иска.
Тъй като с
разпореждане от 20.03.2017г. ищцата бе освободена от задължението за внасяне на
държавна такса и съдебни разноски – споменатите суми следва да бъдат
възстановени в бюджета на съда от ответника, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, като
се отчита уважената част от иска. По отношение на съдебните разноски следва да
се има предвид, че в тях се включва и възнаграждението, платимо на особения
представител на ответника при условията на чл. 47, ал.6 от ГПК – адв. В.П.Н. в
размер на сумата от 1200 лева, което също бе поето първоначално от бюджета на
съда.
Процесуалният
представител на ищцата адв. М. е отправил искане да му бъде заплатено
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
поради обстоятелството, че е предоставил безплатна адвокатска помощ на
доверителката си С.А.. Това искане е основателно и също следва да бъде
удовлетворено.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ на основание чл.189, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.
87, ал. 3 от ЗЗД сключения между К.Е.М. от една страна и С.Г.А. от друга
страна, Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.10.2012г., който е
обективиран в съдържанието на Нотариален акт № 15, том І, рег. № 357, дело № 14
от 2012г. на нотариус М.Д.-С., с рег. № 621 по регистъра на НК и район на
действие СРС, относно недвижим имот, представляващ: апартамент Апартамент №59,
находящ се в гр. София, ж.к. „********, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4359.108.10.21, находящ се в сграда №10,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4359.108, с предназначение
жилище, апартамент, брой нива на обекта – един, състоящ се от една стая, кухня
и обслужващи помещения, със застроена площ 33,41 кв.м. при съседи изток-апартамент
№58, запад-апартамент №60, север-стълбище, юг-детска градина, отгоре-апартамент
№64, от долу-апартамент №54 и при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68134.4356.108.10.20, 68134.4356.108.10.22, под обекта 68134.4356.108.10.16,
над обекта68134.4356.108.10.26, заедно с прилежащото мазе №12 със площ от 1.85
кв.м. при съседи: изток-мазе №11, запад-коридор, север-мазе №13, юг-коридор, заедно
с прилежащите 0,780% идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, въз основа на предявения иск от С.Г.А. с ЕГН ********** (в
качеството си на купувач по договора ) със съдебен адрес:***, срещу К.Е.М. (в
качеството си на продавач по договора) с ЕГН **********, представляван от
особен представител и съдебен адресат - адв. В.П.Н., с адрес: ***.
ОСЪЖДА К.Е.М. с ЕГН **********, представляван от особен представител и съдебен
адресат - адв. В.П.Н. с адрес: ***, да заплати на С.Г.А. с ЕГН: **********, съдебен
адрес: ***, на основание чл. 189, ал. 1
от ЗЗД - сумата от 9 800 лева (девет
хиляди и осемстотин лева), представляваща заплатена продажна цена по Договор за
покупко - продажба на недвижим имот от 15.10.2012 г., сумата от 433,56 лева (четиристотин тридесет и три лева и петдесет
и шест ст.) лева, представляваща платени нотариални такси, сумата от 16,98 лева (шестнадесет цяло и деветдесет и осем ст.) лева
за платена такса вписване на сделката и сумата
от 424,39 лева (четиристотин двадесет и четири лева и тридесет и девет ст.)
за платен местен данък по повод сключването на споменатия договор, на основание чл. 92 от ЗЗД - сумата от 25
000 лева (двадесет и пети хиляди лева), представляваща договорна неустойка
за неизпълнение, уговорена в т. 3 от Договор за покупко- продажба на недвижим
имот от 15.10.2012 г., эзаедно със законната лихва върху всички посочени по-
горе суми, считано от деня на предявяването на иска на 10.05.2016 г. до деня на
окончателното плащане,
като отхвърля претенцията за връщане на продажната цена в
частта за горницата над 9800 лева до пълния предявен размер за сумата от
35 100 лева и претенцията за връщане на сумата от 900 лева представляващи
разноски за комисион на брокера, съдействал при сключване на предварителен
договор.
ОСЪЖДА К.Е.М. да
заплати на адв. К.М. – САК, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение в размер на 1 405 лева (хиляда четиристотин лева), съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К.Е.М., да заплати по
сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 2644 (две хиляди шестстотин
четиридесет и четири) лева за съдебни разноски, от заплащането на които
ищцата е била освободена.
Решението подлежи
на въззивно обжалване, пред Апелативен съд - София, в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на заинтересованата страна.
СЪДИЯ: