Решение по дело №582/2022 на Районен съд - Разград

Мотиви към Решение №197/18.10.2022г., постановено по НАХД №582/2022г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК,
срещу обвиняемия Б. П. И., роден на 09.12.1975г. в гр. Исперих, обл. Разград, за това, че на
28.09.2021г. в гр. Разград е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон -
чл. 151, ал. 5 от ЗДвП-„Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което
обстоятелство подписват декларация...“ се дава пред орган на властта- Началник сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР-гр. Разград, чрез служителя М. М. Д.-системен оператор в сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР-гр. Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно, че обичайното му пребиваване е в Република България - престъпление по чл.313, ал.1 от
НК. С постановлението се предлага обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено административно наказание.
В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в
постановлението обвинение срещу обвиняемия.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява в заседанието по делото. Защитникът му
моли за налагане на минимално наказание.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по
делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:
Обвиняемият Б. Н. И. е роден на 09.12.1975г. в гр. Исперих, обл. Разград. Същият е
български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, живее в с. В., обл. Разград.
Обвиняемият Б. И. бил адресно регистриран в с. В.******, общ. Завет, обл. Разград. На
този адрес имал къща, но не живеел в нея. Още през 1989г. се изселил със семейството си в Р.
Турция, като впоследствие намерил препитание във ФР Германия, където работел от няколко
години и където заживял със семейството си. Много рядко си идвал в Р България - за периода от
2015г. до 2022г. това се случвало 2-3 пъти в годината и стоял в страната не повече от седмица.
Единствено през зимата на 2021г. стоял малко повече време /по-малко от 1 месец/. Тогава на
08.01.2021г. влязъл в България и на 01.02.2021г. напуснал страната ни.
Обв. И. бил правоспособен водач, тъй като имал издадено СУМПС № 106341, но било
турски образец и решил да го подмени със СУМПС-български образец.
В изпълнение на намисленото на 28.09.2021г. отишъл в сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР-гр. Разград, бул. „Априлско въстание“ № 1 и представил пред служителя М. М. Д.-
системен оператор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-гр. Разград заявление с вх. №
4945/28.09.2021г. за издаване на документ за самоличност на български гражданин, ведно с всички
необходими документи, които били нужни за гореспоменатата подмяна на СУМПС. Д. го
попитала къде е обичайното му пребиваване и същевременно му показала декларация, която по
силата на закон-чл. 151, ал. 5 от ЗДвП-„Свидетелство за управление на моторно превозно средство
се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което
обстоятелство подписват декларация“. После му разяснила условията на които трябва да отговаря
за да му бъде издадена българска шофьорска книжка. Казала му, че е необходимо да има обичайно
пребиваване в Р България повече от 185 дни през последната календарна година. Той видял
декларацията и се запознал е нейното съдържание. Казал на св. М. Д. , че „отлично“ е разбрал
какво се иска от него и съответно , че сам си носи отговорност. После обв. И. попълнил
собственоръчно процесната декларация /л. 56 от ДП/, като си попълнил личните данни и написал в
графата за обичайното пребиваване в Р България-„Поради лични връзки живея в дадения адрес ул.
*******, с. В., общ. Завет, обл. Разград“. Накрая се подписал. Той казал на св. Д. , че от 2 месеца
бил в България. Тя решила да провери тези негови твърдения. Направила справка в АИС-
„Граничен контрол“, от където станало ясно , че пребиваването на И. е по-малко от 185 дни през
календарната година. Видяла, че има регистрирано напускане на страната на 01.02.2021г., а на
28.09.2021г. е регистрирано влизането му. След това Д. съставила докладна записка, като
приложила документите подадени от обвиняемия и ги изпратила на своя ръководител за вземане
на отношение, тъй като имало несъответствие между твърдяното от обв. И. пред нея и
1

официалната справка за задграничните му пътувания.
От заключението на назначената на досъдебното производство графическа експертиза е
видно, че: Саморъчният подпис в графа „подпис“ в декларация от 28.09.2021г., във вр.с чл.151,
ал.5 от ЗДвП е изпълнен от Б. П. И..
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
показанията на разпитани свидетели от досъдебното производство, назначената експертиза,
писмените доказателствени материали. В разпита си на досъдебното производство обвиняемият
също е заявил, че се признава за виновен. В крайна сметка съдът намира, че фактическата
обстановка по обвинението е доказана по несъмнен начин.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи: С деянието си обвиняемият Б. П. И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 28.09.2021г. в гр. Разград е
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон-чл. 151, ал. 5 от
ЗДвП-„Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват
декларация...“ се дава пред орган на властта- Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-гр.
Разград, чрез служителя М. М. Д.-системен оператор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-гр.
Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му
пребиваване е в Република България. Обвиняемият е декларирал съзнателно /с пряк умисъл/
невярно обстоятелство в писмена декларация пред орган на властта. Става дума именно за
обстоятелство, което се явява предпоставка за издаване на СУМПС по смисъла на чл.151, ал.5 от
ЗДвП и относно което обстоятелство в тази връзка обвиняемият е следвало да посочи истината,
съобразно нормативното изискване.
При определяне на наказанието на обвиняемият Б. И., съдът намира, че са налице
предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с
налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба, обвиняемият не е осъждан,
не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред. Деянието не е свързано с
причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба
от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемият явно не е лице с висока обществена
опасност, признал е виновността си, намира, че наказанието му следва да се определи в размер
равен на минималния, а именно 1000лв, като този размер на санкцията според съда в случая е
достатъчен за поправянето му.
С оглед изхода на делото обвиняемият следва да бъде осъден и за разноските по същото.
Мотивиран така съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2

Номер на акта:	197
Дата:	18 октомври 2022 г. (в сила от 3 октомври 2022 г.)
Съдия:	Константин Петров Косев

Дело:	20223330200582
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	20 септември 2022 г.

Решение по дело №582/2022 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите