№ 132
гр. С., 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500165 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 139/ 01.03.2022г. по гр. дело № 4400/2021г. на Pайонен съд С., с
което е признато за установено на основание чл. 23 СК по отношение на ответника ПЛ. Г.
М., ЕГН: **********, с адрес в гр. С., ул. „Д.ЗV **, че М. В. Д., ЕГН: ********** от гр. С.,
кв. „Д. *** е едноличен собственик по силата на пълна трансформация на лични средства
придобития по време на брака чрез сделка за покупко-продажба недвижим имот: апартамент
идентификатор № 67338.560.3.2.2, попадащ в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор
67338.560.3 по КККР на гр. С., с административен адрес в гр. С., кв. „Д. ***, със застроена
площ от 60,48 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и серви помещения, заедно с избено
помещение № 2 и 1,41 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж върху терена и е осъден да заплати разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника, чрез представител по
пълномощие, в която се поддържа, че е неправилно. Съвместният принос се предполага
оборимо при възмездни придобивни основания, какъвто е договорът за покупко-продажба
на недвижим имот. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време
на брака имот е изцяло обективен. Това е правна възможност, предоставена на всеки един от
съпрузите. Затова, ако намерението е било да придобиват общо, какъвто е настоящия
случай, воля на съпруга е да не релевира личния си принос в придобиването.При
придобиване на жилището на 07.01.201г. в гр. С., кв. „Д. *** сумата от 22051,10лева е
1
платена напълно и вложените средства са съпружеска имуществена общност, която след
прекратяване на брака им с ищцата е при равни дялове за всеки от тях. . В това производство
пред СлРС не били събрани писменни доказателства доказващи тезата на ищцата за
предполагаемото разсрочено плащане на цената на имота. Доходите и на двамата бивши
съпрузи са от свободни професии, т.е. липсват доказателства какви са доходите на едната и
другата страна. Показанията на родителите на ищцата са съмнителни поради
заинтересоваността им в този процес. Независимо, че имало подробен анализ на
свидетелските показания в решението на съда, не са установени мотивите на които съда
приема иска за правилен и доказан и кои са мотивите с които не се приемат доказателства та
на свидетеля на ответника. Алогично било да не се приемат показанията на свидетел, който
не е заинтересован от изхода на делото и има преки впечатления от съвместния живот на
страните и начина на придобиване на процесния апартамент, а да се приемат тези на
свидетелите, които са в близки родствени отношения с ищцата. Доказало се по несъмнен
начин от свидетеля на ответника, че всички ремонтни дейности извършени в апартамента са
от ответника, с негов труд и средства. Единствения писмен документ представен по делото е
НА от 07.01.21010г. в който изрично е записано, че продавачите са получили сумата по
сделката изцяло и в брой. При възмездните сделки тогава, ако имаме разсрочено плащане,
би следвало това да се отрази в самият акт на покупко-продажбата. Такова липсва в
настоящия казус. На какво основание първоинстанциония съд въпреки изразеното в нот. акт
приел, че покупката е извършена в трансформиране на лични средства и то на няколко
транша От приложеното към исковата молба банково извлечение за периода 15.09.2009г. -
31.12.2015г. е видно, че до датата на придобиване на имота 07.01.2010г. ищцата не е
разполагала в нея със сумата, с която е закупен апартамента. При съществуването на обща
сметка между двамата съпрузи, кое доказвало приноса само на единия от тях. Иска се да се
отмени решението и се постанови ново, с което да се отхвърли иска.
В законовия срок е подаден писмен отговор на жалбата, в който се поддържа нейната
неоснователност. На първо място в жалбата не са изложени конкретни оплаквания от какви
пороци страда първоинстанционният съдебен акт, поради което счита, че същата е бланкетна
и с оглед характера на въззивното производство, а именно ограничен въззив, единствената
преценка, която въззивната инстанция следва да извърши, е дали обжалваното решение
противоречи на императивна материалноправна норма. В настоящия случай такова
противоречие не било налице. Съставът на Районен съд гр. С. е обсъдил поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, изложил е мотиви кои от гласните
доказателства кредитира и защо и е извел обосновани фактически и правни изводи, като е
приложил правилно материалния закон, приемайки презумпцията за съвместен принос на
съпрузите при придобиването на процесния имот за надлежно оборена. Анализът на
събраните доказателства еднозначно сочи на извода, че средствата, с които е придобит
процесният апартамент, са били лични средства на съпругата, тъй като представляват нейни
спестявания в банков влог от реализирани доходи от свободна професия. В тази насока са
представените по делото писмени доказателства, така и гласните - показанията на
свидетелите Д., Д. и И.. В показанията си продавачите по сделката - свидетелите Д. и Д.,
2
непротиворечиво свидетелствали за произхода на средствата, с които им е била платена
продажната цена, така и за начина на плащането й, а именно на два пъти - 5000 лв. при
сключване па договора и 18000 лв. година по-късно. Неоснователно в жалбата се правел
опит за дискредитиране на показанията на тези свидетели посредством отразеното в приетия
като доказателство нотариален акт изявление, че продажната цена е била заплатена на
купувачите изцяло и в брой при сключване на договора, тъй като то съответства на
наложилата се практика при сключването на договори за покупко-продажба в нотариална
форма. Верността на подобно изявление на страните по сделката често е обект на
опровергаване в различни съдебни производства, а в настоящото такова надлежно е
установено чрез допустими доказателства, че продажната цена е била заплатена на две
вноски. Не намира опора в събрания по делото доказателствен материал твърдението, че
П.М. е разполагал със средства към момента на придобиване на процесния имот. Съгласно
действащата правна уредба, а именно разпоредбите на Семейния кодекс, влоговете са лично
имущество на съпруга, на чието име са открити, предвид което неоснователно твърдението
в жалбата, че банковата сметка, чийто титуляр е М.Д., представлява общ на двамата съпрузи
влог. Излагат се контрааргументи и в обобщение се иска да се потвърди решението.
В жалбата и отговора не са направени доказателствени искания за пред тази инстанция, а и
двете страни са претендирали разноски.
В с.з. въззивника се явява лично ис представител по пълномощие, който поддържа
подадената жалба.
В с.з. за въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността
на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея. Събраните пред тази инстанция доказателства не променят фактическите
констатации.
В правната теория се приема, че по сега действащия Семеен кодекс от 2009г., лично
3
имущество са всички права, придобити по време на брака, които не са вещни. Такива са
всички вземания в най-широк смисъл. Основните вземания, които на практика съществуват
във всяко семейство, са вземанията за трудово възнаграждение или за труд, полаган въз
основа на договор за услуга. Те са лични на всеки от съпрузите.
В Решение № 86 от 14.07.2016г. по гр.д. № 914/2016г. на ІІ г.о., Решение № 168 от
30.11.2016г. по гр.д. № 2411/2016г. на ІІ г.о. и Решение № 264 от 21.03.2017г. по гр.д. №
2060/2016г. на ІV г.о. се приема, че придобитото по време на брака чрез договор за покупко-
продажба имущество има същия статут, какъвто е статута на паричните средства, вложени в
придобиването; когато плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на
Семейния кодекс от 1985 г./отм./, по който съгласно чл.19, ал.1 паричните влогове се
включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за да се обори презумпцията за
съвместен принос по чл.19, ал.3 е необходимо да се установи произхода на средствата по
влога и да се докаже техния личен характер. По сега действащия Семеен кодекс от 2009г.
паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност / не са
посочени в нормата на чл.21, ал.1 СК/ и представляват лично имущество на съпруга -
титуляр, независимо от това дали придобиването им е резултат на съвместен принос на
двамата съпрузи. Затова, когато новопридобито имущество е заплатено със средства от влог
на единия съпруг при действието на СК от 2009г., то презумпцията на чл.21, ал.3 СК е
опровергана и е налице трансформация на лично имущество. В случай, че съпругът, който
не е титуляр на влога е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той
разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 СК.
Правилно е приетото, че ищцата е доказала при условията на пълно и главно доказване, че
процесния апартамент, макар и придобит по време на брака, е бил придобит изцяло с нейно
лично имущество, като е оборила презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи по
чл. 21, ал.3 СК. В случая е безспорно от свидетелските показания на свидетелите Д., Д. и И.,
че тя е реализирала доход от упражняването на свободна професия в Белгия и Холандия,
която съставлява вземане по облигационното правоотношение, породено от договора за
услуга и се включва в понятието лично имущество. Видно от свидетелските показания на
свид. Д.и се установява, че същите, като продавачи на процесния имот, са получили
продажната цена на два транша от тяхната дъщеря, като средствата, с които е заплатила са с
произход нейни лични доходи, произтичащи от упражняваната от нея свободна професия.
От свидетелските показания се установява и факта на влагането на средствата, съставляващи
лично имущество, в закупуването на процесния апартамент. От друга страна въззивникът не
е доказал по безспорен начин, че е вложил свои средства при закупуването на жилището.
Поради изложеното искът е основателен.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
4
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски в размер на сумата от 2400 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Своевременно е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая
минималният размер на адвокатското възнаграждение е равен на 1141,92 лв. по реда на чл.7,
ал. 2, т. 4 от НМРАВ. Делото е приключило в едно заседание. Не са извършвани нови
процесуални действия от въззивната инстанция, поради което възражението е основателно и
на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1370,30 лв. с включено ДДС,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 139/ 01.03.2022г. по гр. дело № 4400/2021г. на Pайонен съд С..
ОСЪЖДА ПЛ. Г. М., ЕГН: **********, с адрес в гр. С., ул. „Д.ЗV **, да заплати на М. В. Д.,
ЕГН: ********** от гр. С., кв. „Д. *** сумата от 1370,30 лв./ хиляда триста и седемдесет
лева и 30 ст/ с включено ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5