№ 20
гр. Плевен, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. Л.
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря Д.Н.Б.
в присъствието на прокурора Д.И.Т.
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600410 по описа за 2021 година
въз основа данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното :
Районен съд - Левски с присъда № 260002/22.02.2021г., постановена по НОХД №
317/2020г., признал подсъдимия Б.Т.Л. от гр.Русе за виновен в извършване на
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и на основание чл.54 от НК го осъдил на четири
години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 5000 лева.
Веществените доказателства предмет на престъплението - 17,542 гр. хероин и 9,555гр.
метамфетамин са отнети в полза на държавата.
На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
В законния срок присъдата е обжалвана от подсъдимия, чрез неговия защитник, като
неправилна, постановена в противоречие с процесуалния закон и несправедлива. Прави се
искане присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се
прави искане обжалваната присъда да бъде изменена като се намали размера на наложеното
наказание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и защитника му поддържат
жалбата на изложените в нея съображения.
Представителят на ОП-Плевен оспорва жалбата. Счита, че първоинстанционната присъда е
правилна и законосъобразна и моли съда да я потвърди.
1
Плевенски окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото
и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл.314 от НПК, намира
за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена въз основа на обективно, всестранно и пълно
изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по
чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на
доказателствата.
Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като
правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.
Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен
материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и тези пред
настоящата инстанция намира, че не се налагат различни изводи по фактите. Правилно и
законосъобразно РС-Левски е установил следната фактическа обстановка, която и
настоящата инстанция споделя:
Към 27.07.2020г. подс.Л. търпял наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора-гр.Белене.
Служителите от затвора имали информация, че подсъдимия държи наркотични вещества,
поради което на 27.07.2020г. извършили проверка, като претърсили спалното помещение и
извършили личен обиск на подс.Л.. Претърсването и обиска били извършени в присъствие
на свидетелите И.К. – надзирател, Й.И. и М.Т. – оперативни служител в затвора. Тези
действия били извършени в рамките на законовите правомощията на служителите в затвора
да извършват проверки за държане и употреба на наркотични вещества и за предотвратяване
на престъпления и други нарушения от лишените от свобода. В спалното помещение не
били установени забранени предмети и вещества. При събуването на късите панталони на
подс.Л. от тях върху джапанките му изпаднало зелено полиетиленово топче, за което в
последствие било установено че е наркотично вещество – хероин. На въпроса има ли други
подобни топчета в себе си, подсъдимият Л. заявил, че има още едно в панталоните. За така
установеното бил уведомен дежурния разследващ полицай при РУ на МВР- Белене.
Мястото било запазено. След пристигане на разследващия полицай бил извършен оглед на
местопроизшествието, при който освен топчето, паднало върху джапанката на подсъдимия и
в късите му панталони било намерено едно топче, чието съдържание в последствие било
установено че е метамфетамин.
За извършване на личния обиск на подсъдимия бил извикан лекаря на затвора, който
установил, че от ануса на Л. се подава омотан като връв найлон. Л. осуетил изваждането на
подаващото се от ануса му, както и твърдял, че там няма нищо. Затова подсъдимият бил
отведен в болницата в Белене, където му била направена рентгенова снимка, на която ясно
се виждали два чужди предмета в ректума на Л.. По предписание на дежурния лекар Л.
приел очистително, и малко след това, в присъствието на свид. И.К. и Й.И. се изходил на
подлога и доброволно предал изхвърления от тялото му полиетиленов плик, чието
съдържание в последствие било установено като хероин и метамфетамин. Относно
съдържанието на изхвърления от тялото му плик Л. също така посочил, че това е наркотик,
2
който е негов и за лична употреба.
На досъдебното производство е изготвена физико- химическа експертиза, заключението на
която установява, че иззетите при огледа на местопроизшествието топчета и доброволно
предадения плик след изхождането на Л. върху подлога в болницата, съдържат наркотични
вещества – метамфетамин с тегло 9,802 гр. и хероин с общо тегло 17,633 гр., със съдържание
на активния наркотично действащ компонент - диацетилморфин от 48,6 % до 58,8%.
Установена била и общата стойност на всичките наркотични вещества, а именно 2358,51 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин въз
основа на показанията на всички разпитани свидетели, преценени в съвкупност с писмените
доказателства и заключението на назначената физико-химическа експертиза.
Районният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в
съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, като е изпълнил задължението
си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК,
изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените
средства и на достоверност на доказателствените източници и е спазил правилата на
формалната логика.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен анализ от
първоинстанционния съд по отношение на всички събрани доказателства, включително и по
отношение годността на протокола за оглед на местопроизшествието и протокола за
доброволно предаване от 27.07.2020г.
На досъдебното производство е извършен оглед на местопроизшествие на 27.07.2020г. в
Затвора –гр.Белене, на спалното помещение на подс.Л., на който са присъствали поемни
лица и подсъдимия като ползвател на помещението. При огледа са иззети два обекта с
наркотични вещества. Съставен е протокол за оглед, който е подписан от всички
присъстващи лица, включително и от поемните лица. Изготвени е фотоалбум към него.
Протоколът също така е и одобрен по реда на чл.161, ал.2 от НПК . При съставянето му са
спазени правилата регламентирани в чл.155 –чл.158 от НПК, поради което същият е годен
доказателствен източник и не следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност.
Преди извършването на огледа на местопроизшествието от служителите на Затвора –Белене
е било извършено претърсване на спалното помещение и обиск на подс.Л., като тези
действията са в съответствие с правомощията на служителите в затвора, регламентирани в
ЗИНЗС. Всички присъствали при претърсването и обиска лица са били разпитани в
качеството на свидетели и показанията им кореспондират напълно с отразеното в протокола
за оглед и заключението по изготвената физико-химическа експертиза. Показанията на
свидетелите са последователни, логични, безпротиворечиви, кореспондират както помежду
си, така и с останалите приложен по делото доказателства, поради което няма причина
същите да не се кредитират изцяло като достоверни.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователно и възражението на защитата за
допуснато процесуално нарушение при приобщаването по делото на наркотичните
3
вещества, намирали се в тялото на подсъдимия. Не може да се приеме за обоснована тезата
на защитата, че при извършения личен обиск на подсъдимия от ректума му изпаднали
топки, за които се твърди че са със съдържание на наркотични вещества, но вместо да се
изготви протокол за обиск и изземване на веществото, който да се подпише от поемни лица,
бил изготвен протокол за доброволно предаване и че подсъдимият не е могъл за предаде
какво и да е, защото бил с белезници. Тази теза се опровергава от всички събрани по делото
доказателства. От показанията на свидетелите К., И., Т. и Н. се установява, че не са
„изпаднали от ректума на Л. топчета с вещества“ при извършен обиск, а е било установено
наличие на два чужди предмета в тялото на подсъдимия посредством направена му
рентгенова снимка в болницата в гр.Белене и същите били изхвърлени от тялото му, след
приемане на очистително в подлога, в болницата, че Л. е видял съдържанието на подлогата
и е обяснил, че намиращата се в изпарженията голяма топка найлон съдържа хероин и
метамфетамин, които се негови и за лична употреба , както и след като била почистена
топката, същата доброволно била предадена от Л. и сложена в плик. При така установените
факти не е следвало да се съставя протокол за обиск или за изземване на вещества. Съдът
споделя изводите на първоинстанционният съд, че изготвеният протокол за доброволно
предаване от 27.07.2020г. е годен доказателствен източник и не следва да се изключи от
доказателствата по делото. В НПК не е предвиден специален ред за извършване на
доброволно предаване, и съдържанието на съставения протокол за това действие е в
съответствие с разпоредбата на чл.129, ал.1 и 2 от НПК, която регламентира какво се
посочва в протокола и от кого се подписва.
Настоящият съдебен състав намери за неоснователно и възражението на защитата за
допуснато от районния съд процесуално нарушение при разглеждане на делото, изразяващо
се в нарушено право на защита на подсъдимия. Защитата твърди, че районният съд не е
уважил искането на подс.Л. за отлагане на делото поради неявяване на упълномощения му
защитник, назначил му служебен защитник и е дал ход на делото. По този начин било
нарушено правото му на защита. Тези твърдения обаче са необосновани. Видно е от
протоколите от проведените съдебни заседания по делото на 30.11.2020г., 21.12.2020г. и
25.01.2020г. че делото е било отлагано, като е била давана възможност на подсъдимия да
организира защитата си, и единствената причина за отлагане на делото е била неявяването
на упълномощен защитник на подсъдимия, като същият не е представил и доказателства за
упълномощаване на такъв. В съдебните заседания подсъдимият е посочвал и различни
имена на адвокати, които според него бил упълномощил, без обаче да представя съответно
пълномощно. Единствено в съдебното заседание проведено на 25.01.2020г. е бил представен
договор за правна помощ с адвокат, който обаче не е бил упълномощен по делото - не е
представено пълномощно. При извършената служебна проверка от съда е било установено,
че посочения в договора адвокат не е упълномощен и няма да се яви, тъй като не му е
заплатено договореното възнаграждение. При така установените факти въззивният съд не
намира да е било нарушено правото на защита на подсъдимия. На същия е била дадена
възможност да упълномощи защитник и е разполагал с достатъчно време да стори това,
както и да се запознае с материалите по делото/ същото се е намирало в деловодството на
4
съда и на разположение на страните/ и на подсъдимият е бил назначен за служебен
защитник в съдебното производство служебния защитник, който му е бил назначен на
досъдебното производство, който е бил добре запознат с делото и защитата му.
Настоящият съдебен състав намери за неоснователно и възражението на защитата за явна
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. За извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода и глоба в размер
на от 2000лв. до 10000 лв. Първоинстанционният съд е приел, че е налице превес на
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и е определил наказание четири
години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. Този извод е правилен. Не са
налице смекчаващи вината обстоятелства, които да определят деянието, като такова с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от този вид. Б.Л. не се отличава с ниска степен на обществена опасност, същият е
многократно осъждан за различни умишлени престъпления, включително и такова по
чл.354а от НК , за които е наказван с „лишаване от свобода“ в различен размер, като
изпълнението на това наказание по някои дела е било отлагано с изпитателен срок, а по
други е ефективно. Л. е ползвал и института на УПО. Съдът до момента е проявил безкраен
толеранс към Л., което обаче не е отчетено от него. Той е извършил настоящото
престъпление в затвора, докато е търпял наказание „лишаване от свобода“ за извършено
друго престъпление. Явно е, че наказанието „лишаване от свобода“ за по-кратък период не
осъществява превъзпитателно и поправително действие, като представените пред
въззивната инстанция удостоверение за сключен през 2021г. граждански брак от
подсъдимия и медицински документ установяващ претърпяна през 1996г. ЧМТ по никакъв
начин не променят този извод. Предвид изложеното съдът намира, че в случая подсъдимият
следва да бъде изолиран в условията на затвор за по-дълъг период от време, при което може
да се очаква положителен резултат на неговото поправяне и превъзпитание.
В заключение и в предвид съвпадение между крайните изводи на въззивния съд с тези на
първостепенния такъв, присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена изцяло.
Въз основа на извършената цялостна проверка на атакувания първоинстанционен акт, съдът
не намери допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат изменение или
отмяна на присъдата, с оглед на което на основание чл.334, т.6 вр.чл.338 от НПК, Плевенски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260002/22.02.2021г., постановена по НОХД № 317/2020г. по
описа на РС-Левски.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6