№ 873
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100512937 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „И.А.Б.“ ЕООД срещу решение №
4966/19.05.2022 г. по гр.д. № 27586/2021 г. по описа на СРС, 51 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Е. П. Ф. на основание чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 2800 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от статия, публикувана на 17.05.2021 г. в интернет на интернет адрес –
www.blitz.bg, със заглавие: „Изплуваха скандални подробности за новата шефка на
МВР кабинета на Б.Р.!“.
Жалбоподателят – „И.А.Б.“ ЕООД, твърди, че решението е неправилно. Сочи, че
в процесната статия не са изложени нито клеветнически, нито обидни твърдения за
ищеца по делото Е. П. Ф., поради което не е налице противоправно поведение, за което
да се носи деликтна отговорност от страна на издателя на статията. Ето защо, моли
решението в обжалваната част, с която искът е уважен, да бъде отменено и искът да
бъде отхвърлен. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – Е. П. Ф., оспорва жалбата и моли решението в
обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Е. П. Ф. с осъдителен иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника „И.А.Б.“ ЕООД да заплати
в полза на ищеца сумата в размер на 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от статия, публикувана на 17.05.2021 г. в интернет на интернет адрес –
www.blitz.bg, със заглавие: „Изплуваха скандални подробности за новата шефка на
МВР кабинета на Б.Р.!“
С обжалваното решение искът е уважен за сумата в размер на 2800 лв., като е
отхвърлен до пълния предявен размер от 5000 лв. В частта, с която искът е отхвърлен,
решението на първата инстанция е влязло в сила. Решението е обжалвано от ответника
в частта, с която искът е уважен.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът, дали е налице противоправно
поведение, изразяващо се в изнасяне на клеветнически твърдения за Е. П. Ф., за които
ответникът да носи отговорност, в качеството на възложител на работата, а именно -
противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил изготвянето на
процесната статия, която съдържа неверни и позорни обстоятелства за ищеца.
Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви от фактическа и
правна страна за наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответника,
тъй като в процесната статия са изложени клеветнически твърдения по отношение на
ищеца Ф., които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК
препраща изцяло към тях.
По делото се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
изнесени в статия от 17.05.2021 г., публикувана на сайта www.blitz.bg, собственик и
издател на който е ответникът, клеветнически твърдения. Трайноустановена е
съдебната практика във връзка с отговорността за разпространени чрез печатно
произведение твърдения и оценки, обективирана и в постановените по реда на чл. 290
ГПК - решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о., ГК,
решение № 209 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2013 г., III г. о., ГК, решение
№ 581 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2009 г., III г. о., ГК и др., че когато не се
касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на
Република България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди
доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се
разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
2
коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост,
дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите,
визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни
произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни
съждения. Негативните оценки за опредЕ. личност, открояваща се по една или друга
причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството
на личността (т.е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Оценъчните
съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на
фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За
вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с
печатно произведение. Ако те са верни, издателят не носи отговорност, дори да
позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, издателят носи отговорност,
доколкото засягат неблагоприятно адресата и само доколкото издателят не е положил
дължимата грижа преди отпечатването им да провери достоверността на
разпространената информация.
По делото е представена разпечатка от процесната статия, неоспорена от
ответника, видно от която заглавието на статията е следното: „Изплуваха скандални
подробности за новата шефка на МВР кабинета на Б.Р.!“, като съдържанието на
статията е следното:
„Е. П. Ф.К., шеф на кабинета на служебния министър Б.Р., до миналата година е
била служител в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество (КПКОМПИ). Това сочи биографичната справка на
Ф., публикувана на официалната интернет-страница на МВР. Там обаче липсва една
много важна подробност, а именно, че Ф.К. е била уволнена дисциплинарно от
Комисията „Ц.” заради установен случай на конфликт на интереси”, както съобщиха за
БЛИЦ източници от новата й месторабота МВР. През януари антикорупционната
комисия започва серия от дела за отнемане на незаконно придобитото имущество на
бизнесмена, укриващ се в Дубай, В.Б., на фирмите му, както и на съпругата му Е. Д..
По същото време Е. П. Ф.К. все още е началник на отдел „Човешки ресурси” в
КПКОНПИ. През февруари антикорупционната комисия внася в Софийския градски
съд искове срещу Б. като общата стойност на незаконно придобитото имущество, за
което претендира КПКОНПИ, стига до 406 милиона лева. Скоро след това началникът
на „Човешки ресурси” в комисията Ф. е дисциплинарно уволнена с мотив „конфликт
на интереси”, според източниците на БЛИЦ. След назначаването й през миналата
седмица като шеф на кабинета на вътрешния министър Б.Р., Ф.К. бе посочена в
медиите като учредител и член на ръководството на партията на В.Б. – Българско лято.
В официалния учредителен протокол на Българско лято от 03 януари 2021 нейното име
ясно личи сред учредителите. Ф.К. е избрана за член на Изпълнителния съвет на
3
Българско лято под номер 13. Според официална справка в Централната избирателна
комисия (ЦИК), за изборите на 4 април Е. Ф.К. е регистрирана като кандидат за
депутат от партията-носител на Б. Българско национално обединение – БНО в 23 МИР-
София. Там водач беше В.Б., а тя е в листата под номер 9. На 2 март Ф.К. е подала до
ЦИК искане да бъде заличена като кандидат за народен представител. Искането е
удовлетворено от комисията. Вчера в интервю за БНР президентът Р.Р. отказа да
отговори на въпроса кой е посочил учредител и член на ръководството на партията на
В.Б. за началник на кабинета на служебния вътрешен министър. Радев се измъкна от
темата като каза, че това били писания от медиите, но Ф.К. не била в листите на
Българско лято. Партия с такова име обаче на изборите нямаше, защото В.Б. използва
името на БНО. Днес служебният вътрешен министър Б.Р. в интервю за bTV направи
противоречиви изявления относно Ф.. Обяви, ни никой не му я е препоръчвал за шеф
на кабинета и в същото време изненадващо сподели: „Не мога да твърдя, че я
познавам”. Р. призна още, че се е запознал с В.Б. преди 30 години в почивна станция на
Министерски съвет във Велинград. Но отказа да каже за какво са си говорили.”
От цитираното съдържание на процесната статия става ясно, че ищцата Ф. е била
служител в КПКОНПИ, като същата е била уволнена дисциплинарно поради установен
конфликт на интереси. Веднага след така изнесените твърдения за ищцата, авторът на
статията е изложил сведение във връзка с образувани дела от КПКОНПИ за отнемане
на незаконно придобито имущество от страна на В.Б. и съпругата му, скоро след което
ищцата Ф. е уволнена от КПКОНПИ дисциплинарно с мотив „конфликт на интереси”.
След това са изложени твърдения за връзка между ищцата Ф. и В.Б., предвид участието
ѝ като кандидат за депутат от политическа партия, свързвана с В.Б..
Следователно и на базата на съдържанието на процесната статия може да се
направи извод, че целеният смисъл от автора е да оповести, че за ищцата Ф., която е
било назначена за началник на кабинета на министъра на вътрешните работи, са
налице „скандални подробности“ (предвид заглавието на статията), изразяващи се в
дисциплинарното уволнение от КПКОНПИ поради установен „конфликт на
интереси“, свързан с В.Б., тъй като КПКОНПИ е образувала дела спрямо Б. и съпругата
му за отнемане на незаконно придобито имущество, а в същото време е налице връзка
между Ф. и Б., потвърдена с последващото участие като кандидат за депутат от
политическа партия, свързвана с В.Б.. Посоченият смисъл на статията може да се
изведе изцяло както от заглавието , така и от съдържанието , в което хронологически
авторът на статията е свързал уволнението на ищцата от КПКОНПИ с образуването на
дела от КПКОНПИ срещу В.Б..
Изложените факти спрямо ищцата Ф. имат позорящ характер, тъй като се
изнасят сведения за дисциплинарно уволнение поради връзки с известна личност в
обществото, по отношение на която е налице наказателно преследване, както и че
4
самото уволнение от КПКОНПИ има връзка с образувани дела от комисията срещу Б. и
съпругата му за отнемане на незаконно придобито имущество от престъпна дейност.
Същите представляват и клеветнически твърдения, тъй като не се установява по
делото уволнението на ищцата от КПКОНПИ да има връзка с образуваните от
комисията дела спрямо В.Б. и съпругата му, което да представлява сочения от автора на
статията конфликт на интереси. Съгласно копие на заповед РД-10-7/08.04.2020 г. на
председателя на КПКОНПИ, приета в първоинстанционното производство, се
установява, че на Е. П. Ф.К., заемаща длъжност „Началник на отдел „Човешки
ресурси” при дирекция „Административно-правно и информационно обслужване”, е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” поради виновно неизпълнение на
служебни задължения, с което осъществила състава на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5
ЗДСл. Според заповедта нарушението се изразява в това, че с действията си ищцата Ф.
е инициирала изплащане на суми на служители на КПКОНПИ в нарушение на
установените правила за това - Вътрешните правила за управление и контрол на
процедурите, документите и финансовите средства по проект, финансиран от
Оперативна програма „Добро управление”.
Ето защо и във връзка с изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че е
налице противоправно поведение на автора на процесната статия, изразяващо се в
изнасянето на клеветнически твърдения за ищцата, поради което ответникът, в
качеството на издател на статията, носи отговорност за причинените вреди на Ф. на
основание чл. 49 ЗЗД.
Във въззивната жалба не са налице твърдения за неправилност на обжалваното
решение, предвид липсата на претърпени от ищцата вреди или с оглед размера на
присъденото обезщетение, поради което и по аргумент на чл. 269, изр. последно ГПК
въззивният съд не следва да излага съображения в тази насока.
Ето защо и при посочените мотиви обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
същият нито претендира присъждането на такива, нито е представил доказателства за
извършването на разноски, поради което не следва да се ангажира отговорността на
въззивника по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4966/19.05.2022 г. по гр.д. № 27586/2021 г. по
описа на СРС, 51 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6