Р Е Ш Е Н И Е
№.............../..............2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1338 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на „Ес ди груп България“
ООД срещу заповед № 119-ФК/26.05.2020 г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС спрямо дружеството е
наложена принудителна административна мярка запечатване за срок от 14 дни на
стопанисвания от него търговски обект: магазин в гр.
Варна, бул. „Цар Освободител“ № 17а, и на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е
забранен за същия срок достъпът до него. По съображения за необоснованост на
избраната от административния орган продължителност на срока, за който се
прилага ПАМ, а оттук и за нарушаване на принципа на съразмерност, което ще доведе до
претърпяване на вреди от жалбоподателя, несъизмерими с преследваната от закона
цел, както и с оплакване за преждевременно налагане на мярката преди издаването
на наказателно постановление за установеното при проверката административно
нарушение, с което на практика е блокирана възможността за прилагане на чл. 187
ал. 4 ЗДДС, се иска заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС да се отмени от съда поради
нейната незаконосъобразност и на жалбоподателя да се присъдят направените по
делото разноски.
В
проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, не се представлява. С молба с. д. № 15589/11.12.2020 г. и с молба с. д.
№ 2185/10.02.2020 г. поддържа предявената жалба.
Началникът
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
ответник по делото на основание чл. 153 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС,
редовно призован, не се явява и не се представлява в заседанието. От
пълномощника му юрисконсулт Х.А. са постъпили писмени бележки с. д. № 11333/17.09.2020
г., с които жалбата се оспорва изцяло като се излагат съображения в подкрепа на
становището за законосъобразното издаване на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС,
включително и относно определения с нея срок за прилагане на ПАМ, в която
връзка се сочи, че нарушението засяга установения ред на данъчна дисциплина,
осигуряващ пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последващо проследяване на реализираните обороти, като
целта на наложената ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите
норми и ще осигуряват бюджетните приходи. Наред с това се сочи, че при
констатирано нарушение по чл. 186 ал. 1 ЗДДС административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи предвидената в правната
норма ПАМ.
Съдът
като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е
сезиран с жалба на процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на
съдебен контрол ИАА в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл.
186 ал. 4 ЗДДС, намира производството по делото за процесуално допустимо и
поради това за подлежащо на разглеждане по основателността на предявеното с
жалбата оспорване.
За да
се произнесе по основателността на оспорването, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
С
обжалваната по делото заповед № 119-ФК/26.05.2020 г. началникът на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на
НАП, е наложил на „Ес ди груп България“ ООД при позоваването на протокол серия
АА № 0356444/22.05.2020 г. от проверка на контролните органи на НАП в процесния
търговски обект: магазин в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 17а,
принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС - запечатване
на търговския обект за срок от 14 дни, като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е
забранил за същия срок достъпа до него.
С
цитираната в заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС и приложена по административната
преписка заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. изпълнителният директор на НАП е
делегирал, на основание чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗНАП и чл. 186 ал. 3 ЗДДС, на
директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и на началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП правомощията по издаване на заповеди за налагане на принудителни
административни мерки по чл. 186 ЗДДС.
В
мотивите на обжалваната по делото заповед административният орган е обосновал
прилагането на принудителната административна мярка с наличието на предпоставката
по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, свързана с извършената от контролните органи
на НАП на 22.05.2020 г. преди легитимацията им в търговския обект контролна покупка
на един почистващ спрей за играчки на стойност
33 лв., заплатена в 13:05 ч., без за нея да е издадена фискална касова бележка
от регистрираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство. Посочено
е, че от изведения КЛЕН от фискалното устройство за времето от 00:00 ч. на
22.05.2020 г. до 13:24 ч. на 22.05.2020 г. е установено, че в 13:05 ч. няма
маркирана продажба. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 25 ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 1 и ал. 4 ЗДДС. Като
доказателства за установеното нарушение са посочени и съответно са приложени по
преписката съставеният от контролните органи протокол от проверката серия АА №
0356444/22.05.2020 г., КЛЕН от ФУ и дневен финансов отчет от ФУ.
В
съставения от проверката протокол серия АА № 0356444/22.05.2020
г. нарушението, за което е приложена ПАМ, е индивидуализирано по идентичен
начин като е посочено, че протоколът е съставен в присъствието на продавач-
консултанта в обекта Капка Божанова П., която вино от съдържанието му, го е
подписала без възражения. Същото лице фигурира като продавач- консултант в процесния
търговски обект и в приложената на л. 53 от делото щатна ведомост на „Ес ди
груп България“ ООД.
Обстоятелството,
че за покупката в 13:05 ч. на 22.05.2020 г. на предлаган в обекта артикул с продажна
цена 33 лв. не е издаден фискален касов бон от работещото в търговския обект
фискално устройство се потвърждава и от приложения по преписката изведен КЛЕН от ФУ за 22.05.2020 г. за времето от
00:00 ч. до 13:24 ч.
За
нарушението е съставен и приложен по преписката АУАН № F548994/27.05.2020
г. като впоследствие началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на
НАП е издал въз основа на него и Наказателно постановление № 521813-F548994/03.07.2020
г. /л. 45 от делото/.
Така
събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме от правна
страна следното:
Обжалваната
заповед, с която е наложена ПАМ по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, е акт на
компетентен административен орган, предвид издадената заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г, с която изпълнителният директор на НАП като орган по
приходите по чл. 7 ал. 1 т. 1 ЗНАП е делегирал на началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, на основание чл. 186 ал. 3 ЗДДС, правомощията за налагането на ПАМ
по чл. 186 ал. 1 ЗДДС.
Ръководейки
се от императивното изискване на чл. 186 ал. 3 ЗДДС, административният орган е
изложил в заповедта конкретни мотиви относно основанието за прилагане на
мярката като посочените от него факти относно извършеното от „Ес ди груп
България“ ООД нарушение на чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
се потвърждават от описаните в протокола от проверката на контролните органи на
НАП и приложени по делото писмени доказателства – КЛЕН и дневен финансов отчет.
С индивидуализираното в протокола и в заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС
изпълнително деяние, обективирано в бездействието на търговеца да издаде
изискуемия за продажбата документ – фискална касова бележка, е нарушено изискването
на чл. 25 ал. 1 т. 1 от издадената от министъра на финансите на основание чл.
118 ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вменяващ в задължение
на лицата по чл. 3 ал. 1 независимо от документирането с първичен счетоводен
документ да издават за всяка продажба при всяко плащане и фискална касова
бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност, изключая изрично изброените в
разпоредбата случаи, между които не попада процесният по делото. След като провереният
търговски обект – магазин, отговаря на легалното дефиниране за търговски обект
по смисъла на пар. 1 т. 41 ДР ЗДДС, то при извършването на продажби на стоки в
него за търговеца на общо основание е относимо задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС,
респективно по чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., без значение
каква е точната стойност на продажбата. Преценено съвкупно, това обуславя извод,
че в случая действително е било налице материално-правно основание за
запечатване на търговския обект по смисъла на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС /в
действащата редакция на разпоредбата към момента на извършване на нарушението –
отпреди последното й изменение, обнародвано в ДВ бр. 104/2020 г./. При наличието на регламентираната в чл. 186
ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС материално-правна предпоставка, обективирана в
неспазването на реда или начина за издаване на съответния документ за продажба
/фискална касова бележка/, компетентният административен орган действа в
условията на обвързана компетентност като е длъжен да наложи предвидената в нормата
принудителна административна мярка. При това издаването на заповедта по чл. 186
ал. 3 ЗДДС не е обусловено от предварителното наличие на наказателно
постановление за нарушението, тъй като производствата по издаване на двата акта
са напълно отделни, различни по характера си и независими едно от друго като
това по прилагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС е подчинено на правилата на АПК, докато производството по налагане на административното наказание – на
правилата на ЗАНН. Що се отнася до приложимостта на чл. 187 ал. 4 ЗДДС, той има
изцяло отношение към изпълнението на наложената ПАМ, но не и към законосъобразността
й, поради което е неоснователен наведеният в това отношение довод в жалбата за
незаконосъобразност на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС.
Що се
отнася до продължителността на срока, за който следва да се приложи ПАМ, в чл.
186 ал. 1 ЗДДС той е регламентиран единствено с горна граница /до 30 дни/,
поради което във всеки отделен случай в условията на оперативна самостоятелност
административният орган трябва да определи точната му продължителност в рамките
на нормативно зададената максимална такава от 30 дни. Съгласно чл. 169 АПК
съдебният контрол върху заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, що се отнася до избраното
с нея времетраене на наложената принудителна административна мярка, се изчерпва
с проверка дали действително административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност /което в случая е безсъмнено/ и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административния акт. За да е законосъобразен актът, що се
отнася до определения с него срок за запечатване на търговския обект, трябва
във всеки отделен случай административният орган конкретно да обоснове
избраната продължителност на запечатването като при това тя трябва да е такава,
че с нея да не се нарушава прокламираният с чл. 6 от АПК принцип за
съразмерност, според който административният акт и изпълнението му не могат да
засягат права или законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Целите при прилагането на ПАМ са нормативно
определени в чл. 22 ЗАНН – за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В мотивите на заповедта при определянето на срока за
прилагане на ПАМ административният орган
изрично се е позовал на тежестта на нарушението. Като се има предвид, че не става
въпрос за пренебрегване на вмененото с чл.
118 ал. 1 ЗДДС задължение за фискално отчитане на продажба, която в случая да бъде
от съвсем незначителен порядък /на стотинки или на един-два лева/, се налага
извод, че като е избрал срок към средната нормативно зададена продължителност,
административният орган не е нарушил изискването на чл. 6 АПК, защото винаги
трябва да се взема под внимание фактът, че срещу интересите на нарушителя противостои
общественият интерес за коректно отчитане чрез ФУ на извършените от него продажби
като само по този начин като краен резултат ще се защити фискът и ще се създадат
условия за спазване на фискалната дисциплина. Що се отнася до твърдението в
жалбата, че развиваният от дружеството бизнес е семеен и с приходите от него се
издържа едно семейство, по делото не бяха събрани абсолютно никакви доказателства,
въпреки изрично дадената възможност за това.
Поради
това съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея
следва да се отхвърли.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Ес ди груп България“ ООД срещу заповед № 119-ФК/26.05.2020 г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС спрямо „Ес ди груп
България“ ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване за срок
от 14 дни на стопанисвания от него търговски обект: магазин в гр. Варна, бул.
„Цар Освободител“ № 17а, и на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия
срок достъпът до него.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му
на страните по делото.
СЪДИЯ: