Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В., .07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №
16233/2015г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Т.С. ЕАД, *** срещу В.К.,
кумулативно обективно съединени искове
по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните дължимостта
на следните суми: 607, 85 лв., претендирана като доставена и незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к.”Н. – *”, бл. *,
вх. * за периода от месец ноември 2012г. до месец април 2014г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.08.2015г.
до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава в размер на
110, 97 лв. за периода от 31.12.2012г. до 31.07.2015г., сумата от 53, 04 лв.,
претендирана като стойност на дялово разпределение, от която 26, 52 лв. за
2013г. и 26, 52 лв. за 2014г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.08.2015г. до окончателното
изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 5, 34 лв. за
времето от 31.12.2012г. до 31.07.2015г. върху сумата от 26, 52 лв. и за същия
период върху същата сума в размер на 2, 65 лв., за които суми е издадена
заповед 6615/27.10.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. 13208/2015г. на Районен съд – В..
Твърди се в исковата молба, че между страните по делото е налице валидно
облигационно правоотношение, като ответникът е потребител на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ в качеството му на собственик на
топлоснабдяван имот. Твърди се, че Етажната собственост на адрес в гр. С., ж.к.”Н. – 2”, бл. 229, вх. Б, е присъединена към абонатна станция
на „Т.С.” ЕАД и всеки собственик е монтирал средства за дялово разпределение на
отоплителните тела.
Поддържа се, че за периода от месец ноември 2012г. до месец април 2014г.
ответникът не е заплатил цената на доставена топлоенергия, установена по
прогнозни цени и изравнителните сметки в края на отоплителния сезон, отчетени
от уредите за дялово разпределение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът В.К. не е депозирал писмен отговор.
Третото лице – помагач на ищцовата страна Т.С. ЕООД не е изразило становище
по съществото на правния спор.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В производството по ч.гр.д. 13208/2015г. на Районен съд – В., в полза на
заявителя Т.С. ЕАД е издадена заповед 6615/27.10.2015г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В.К. за заплащане на сумата от 779, 85
лв., включваща главница в размер на 660, 89 лв. за неплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к.”Н.” 2, бл. 229, вх. Б, ап. 37,
аб. номер 058901, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 26.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението,
обезщетение за забава в размер на 118, 96 лв. за периода от 31.12.2012г. до
31.07.2015г., както и сторените по делото съдебно – деловодни разноски
възлизащи на 325 лв.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК длъжникът В.К. е депозирал възражение,
оспорвайки дължимостта на сумите, предмет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Специалните установителни искове са депозирани при спазване процесуалните
изисквания на чл. 415, ал.2 ГПК вр. чл. 414, ал.2 ГПК, поради което се явяват и
процесуално допустими.
В първото съдебно заседание, ответникът В.К., е ангажирал писмени
доказателства установяващи, че е заплатил с вносна бележка на 28.03.2016г. в
полза на Т.С. ЕАД сумата от 780 лв., с която са погасени съществуващите
задължения, предмет на заповедта за изпълнение, а именно – 607, 85 лв. стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к.”Н. – *”, бл. *, вх. * за периода
от месец ноември 2012г. до месец април 2014г., обезщетение за забава в размер
на 110, 97 лв. за периода от
31.12.2012г. до 31.07.2015г., сумата от 53,
04 лв., стойност на дялово разпределение, от която 26, 52 лв. за 2013г. и
26, 52 лв. за 2014г. и обезщетение за забава в размер на 5, 34 лв. за времето от 31.12.2012г. до 31.07.2015г. върху сумата
от 26, 52 лв. и за същия период върху същата сума в размер на 2, 65 лв.
В следващото съдебно заседание ответникът признава, че е потребител на „Т.С.“ ЕАД относно имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.-*“ бл. *, както и че за периода от месец
ноември 2012г. до месец април 2014г., в негова тежест са съществували
задължения за доставена топлинна енергия в размер на 607, 85 лв., обезщетение за забава в размер на 110, 97 лв. за периода от 31.12.2012г. до 31.07.2015г. и такива за
дялово разпределение възлизащи на 53, 04 лв. за 2013г. и 2014г. и обезщетение
за забава в размер на законната лихва на стойност 7, 99 лв., които са погасени
чрез плащане в хода на производството.
С молба от 22.07.2016г. ищцовото дружество признава, че сметката на Т.С. ЕАД, е заверена със сумата от 780 лв., с
която са погасени всички задължения, предмет на заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК, с изключение на законната лихва върху сумата от 660, 89 лв. от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.08.2015г. до окончателното
изплащане на задължението и сторените в заповедното производство съдебно –
деловодни разноски.
С оглед изложеното, съдът като съобрази от една страна направеното от
ответника В.К. признание в съдебно заседание, че е потребител на топлинна
енергия, че притежава самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост, стойността на разпределеното количество топлинна енергия за
заявения период и стойността на дялово разпределение за 2013г. и 2014г.,
изпадане в забава за плащане на задълженията на падежа и размера на
обезщетението за забава, а от друга, извършеното в хода на производството
плащане, намира, че предявените искове по реда на чл. 422 ГПК са доказани по
основание и размер.
Извършеното
плащане на дължимите суми съставлява
факт, настъпил след завеждане на делото, който е от значение за спорното право. Доколкото претенциите на ищеца са удовлетворени, чрез
погасяване на всички задължения, обективирани в заповедта за изпълнение,
предявените искове по реда на чл. 422 ГПК, следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото ответникът не е ангажирал доказателства за плащане на дължимото
обезщетение за забава върху сумата от 660, 89 лв. в размер на законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.08.2015г. до деня на
извършеното плащане – 28.03.2015г., то следва да бъде прието, че В.К. дължи на Т.С.
ЕАД обезщетение за забава, чиито размер следва да бъде изчислен в изпълнителното
производство.
По разноските
В
разглеждания случай ответникът В.К. е оспорвал исковете,
станал е причина за завеждане на делото /подал е възражение и го поддържал,
след което е платил цялото вземане ведно с мораторните лихви/.
Следователно отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника
по делото/ в този смисъл Определение №
511 от 29.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1499/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б., Определение № 149 от 22.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3/2012 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията В. И., Определение № 520
от 20.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 468/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията А. Б./.
С оглед изложеното, в полза на ищеца Т.С. ЕАД следва да бъдат присъдени
сторените съдебно – деловодни разноски, от които 325 лв. в производството по
ч.гр.д. 13208/2015г. на Районен съд – В. и 325 лв. в настоящото, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.
На Т.С. ЕАД следва да бъде указано, че недължимо внесения депозит от 150
лв. предназначен за комплексната съдебно – техническа и счетоводна експертиза,
която не е била изготвена в цялост, може да бъде върнат по молба на
заинтересованата страна, на осн. чл. 4 б от Закона за държавните такси.
След влизане в сила на решението делото следва да се изпрати на заповедния
съд за преценка допускане поправка на явна фактическа грешка в разпореждане
45268/27.10.2015г. и заповед 6615/27.10.2015г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта относно деня на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С. ЕАД, *** срещу В.Х.К., ЕГН **********,*** искове по
реда на чл. 422 ГПК за установяване в отношенията между страните дължимостта на
следните суми: 607, 85 лв. /шестстотин и
седем лева и осемдесет и пет ст./, представляваща доставена и незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к.”Н. – *”, бл. *,
вх. * за периода от месец ноември 2012г. до месец април 2014г., обезщетение за
забава в размер на 110, 97 лв. /сто и
десет лева и деветдесет и седем ст./ за периода от 31.12.2012г. до
31.07.2015г., сумата от 53, 04 лв.
/петдесет и три лева и четири ст./, представляваща стойност на дялово
разпределение, от която 26, 52 лв. за 2013г. и 26, 52 лв. за 2014г.,
обезщетение за забава в размер на 5, 34
лв. /пет лева и тридесет и четири ст./ за времето от 31.12.2012г. до 31.07.2015г.
върху сумата от 26, 52 лв. и за същия период върху същата сума в размер на 2,
65 лв., за които суми е издадена заповед 6615/27.10.2015г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. 13208/2015г. на
Районен съд – В., поради погасяване на
вземанията, чрез плащане, извършено след завеждане на делото.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Х.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на Т.С. ЕАД, *** законната лихва върху сумата от 607, 85 лв., представляваща доставена и
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к.”Н.
– *”, бл.*, вх. * за периода от месец ноември 2012г. до месец април 2014г.,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.08.2015г. до
деня на извършеното плащане – 28.03.2015г. и законната лихва върху сумата от 53, 04 лв., представляваща стойност на дялово разпределение, от
която 26, 52 лв. за 2013г. и 26, 52 лв. за 2014г. от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 11.08.2015г. до деня на извършеното плащане –
28.03.2015г., за които е издадена заповед 6615/27.10.2015г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. 13208/2015г. на
Районен съд – В..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач Т.С. ЕООД, *** на
страна на ищеца Т.С. ЕАД, ***.
ОСЪЖДА В.Х.К., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Т.С. ЕАД, *** сумата от
650 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, от които 325 лв. в производството по ч.гр.д.
13208/2015г. на Районен съд – В. и 325 лв. в настоящото производство, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на Т.С. ЕАД, че недължимо внесения депозит от 150 лв. предназначен за
комплексната съдебно – техническа и счетоводна експертиза, която не е била
изготвена в цялост, може да бъде върнат по молба на заинтересованата страна, на
осн. чл. 4 б от Закона за държавните такси.
След влизане в сила на решението делото да се върне на заповедния съд за
преценка допускане поправка на явна фактическа грешка в разпореждане
45268/27.10.2015г. и заповед 6615/27.10.2015г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта относно деня на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от връчването на препис от
акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: