Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
06.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на тридесет и първи януари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня
Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 12984 по описа на състава за 2011г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД, претендира да установи
съществуването на вземането си за
сумата от 343 992,70 евро
главница, за сумата от 8 210,44 евро
лихва, начислена за периода от 25.03.2010 г. до 22.06.2010г. заедно със сумата
на законната лихва върху главницата, начислена за периода от 23.06.2010г. до окончателното изплащане
на задължението,
при условията на солидарност на дълга, срещу следните лица, привлечени като
ответници: Д.В.П., действащ като ЕТ „К.-Д.П.” /н/, „И.2.” ООД /н/, „Е.П.” ООД /н/ и „К.М.” ООД, за което е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 30.06.2010г. по ч.гр.д. № 29167/2010г. съгласно
описа на 65 състав при СРС. Според твърдението на ищеца, вземането се
основавало на слючения Договор
за кредит № 82 от 11.03.2005г. по силата на който „Б.Д.“
ЕАД предоставила на Д.В.П., действащ като ЕТ „К.П.“,
кредит в размер на 350 000 евро за заплащане на
суровини и материали свързани с основната дейност на търговеца. Кредитът е
предоставен като револвираща кредитна линия със срок за ползване 12 месеца,
считано от датата на сключване на договора и краен срок за погасяване
11.03.2006г. който срок може да бъде продължаван с анекси, като общия срок не
може да надвишава 5 години от датата на сключване на първоначалния договор. „Б.Д." ЕАД изпълнила задълженията си
по договора за кредит и е предоставила сумата, а съгласно клаузите на сключения
договор кредитът следвало да се погасява с при намаляващи размери,
подробно описани в договора за кредит и сключените към него анекси. С Анекс № 7/12.11.2008г. и Анекс № 8/30.11.2009г. първоначалните страни в
кредитното правоотношение – кредиторът „Б.Д.“ ЕАД и длъжника Д.В.П.,
действащ като
ЕТ „К.П.“ са се съгласили да
изменят условията, определящи същественото съдържание на същото това
правоотношение, а също и да приемат нови съдлъжници: „Ф -тур“ ООД, „И.2.” ООД,
„Е.П.” ООД/ и „К.М.” ООД. Забавата в изпълнението на паричното задължение на
падежа, предизвикала банката-кредитор (ищеца) да отправи до кредитополучателя,
както и до солидарните длъжници писмени
покани, но липсата на изпълнение дори и след поканите, мотивирала „Б.Д.“
ЕАД да сезира на
23.06.2010г. Софийския районен съд със заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ЕТ „К.-Д.П.”, срещу „И.2.” ООД, срещу „Е.П.” ООД и срещу „К.М.”
ООД, както и срещу „Ф - ТУР" ЕООД. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 29167/2010г. съгласно
описа на 65 състав при СРС и била издадена споменатата по- горе Заповед за
незабавно изпълнение от 30.06.2010г. Длъжникът „Ф- ТУР" ЕООД не подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, но доколкото ответниците в настоящия
процес упражнили в срока по чл. 414 от ГПК правото си на възражение срещу
издадената заповед за изпълнение - с това свое действие те обосновали правния
интерес на ищеца, по указания на заповедния съд - да предяви предвидения в чл.
422 от ГПК особен иск за установяване на вземането си. С разглеждането на този
иск е сезиран настоящия съд. При уважаване на иска, ищецът претендира за
осъждане на ответниците, да му заплатят направените съдебни разноски в
заповедното производство, както и направените съдебни разноски в настоящия
процес.
Исковата претенция
е оспорена от ответника „К. -МД“ ЕООД с ЕИК *******. Наред със становището
за недопустимост на иска, поради откритото производство по несъстоятелност за
ЕТ „К.-Д.П.”, този ответник ответникът релевира доводи за неоснователност на
иска, като поддържа становището, че не е надлежно материално легитимиран като
длъжник в процесното кредитно правоотношение, породено от Договор
за кредит № 82 от 11.03.2005г., понеже не е участвал като страна - нито при сключването на Анекс №
7/12.11.2008г. (поради липса на всякаква представителна власт на лицето, което
е подписало този анекс от името на дружеството- Пламен Д.Ч.. Ответникът оспорва
авторството, съдържанието и датата на пълномощното, чрез което П.Т.Ч.се
легитимирал като представител на „К.М.” ООД и поддържа тезата, че този „мним
пълномощник“ изобщо не е бил упълномощаван, а упълномощаването му би било
осъществено в нарушение на вътрешните правила за вземане на решения в
дружеството. В съдържанието на Анекс № 8/30.11.2009г. – дружеството „К.М.” ООД
изобщо не било посочено като страна и следователно – дружеството не било
обвързано от неговото съдържание. Поради липсата на правно действие на
споменатите два анекса за дружеството „К.М.”
ООД, искът за установяване на вземането следвало да бъде отхвърлен, в частта
срещу този ответник. Независимо от изложеното, ответникът оспорва предявените
искове и като недоказани по размер, а при това оспорва изискуемостта на
вземането, чието съществуване ищецът се домогва да установи. С оглед на
очаквания благоприятен изход от процеса, ответникът претендира да му бъдат
присъдени направените съдебни разноски.
Исковата претенция
е оспорена от ответника „И.2.” ООД /н/ с ЕИК ********. В отговора се
поддържа се становище, че процесния Договор за предоставяне на кредит № 82 от 11.03.2005г. между
„Б.Д.“ ЕАД и ЕТ „К.П.“ на който ищецът основава правата си няма правно действие по отношение на
този ответник. Макар от формална страна, с Анекс № 7/12.11.2008г., „И.2.” ООД да
встъпило като съдлъжник, такова задължение не обвързвало дружеството, понеже
било поето чрез подписа на лице без представителна власт - П.Т.Ч.. Това лице,
което според съдържанието на анекса уж било „представлявало“ и другите
„съдлъжници“, в действителност не било изрично упълномощено нито да договаря сам
със себе си, нито изрично упълномощено да сключи процесната сделка за встъпване
в чужд дълг. Ответникът оспорва датата, авторството и съдържанието на
пълномощното, с което П.Т.Ч.се
е легитимирал като представител на „И.2.” ООД при сключването на процесния
анекс. Поетото с Анекс № 7/12.11.2008г. задължение не е породило правни
последици за „И.2.” ООД /н/, тъй като било недействително и на друго основание
- сделката за поемане на солидарния дълг е била сключена във вреда на
представлявания „И.2.” ООД - при липса на каквото и да е основание за поемане
на безвъзмездно задължение за погасяване на един чужд дълг; В съдържанието на
Анекс № 8/30.11.2008г. на който ищецът основава правата си, било предвидено, че
действието на анекса е обусловено от проявяването отлагателно условие, което не
било настъпило. Независимо от изложеното, ответникът оспорва предявените искове
и като недоказани по размер, а при това оспорва изискуемостта на вземането,
чието съществуване ищецът се домогва да установи. Моли за отхвърляне на исковата
претенция.
Ответникът „Е.П.” ООД /н/ с ЕИК ******** не е подал
отговор на исковата молба, след като е бил редовно призован за участие в
процеса.
Ответникът ЕТ „К.-Д.П.”/н/ с ЕИК******** не е подал
отговор на исковата молба, след като е бил редовно призован за участие в
процеса.
Релевираните от ответниците „К. -МД“ ЕООД и „И.2.” ООД/н/
доводи срещу основателността на исковете са оспорени от ищеца, чрез допълнителна
искова молба. В нея, „Б.Д.“ ЕАД поддържа тезата, че Анекс № 7/12.11.2008г. и Анекс № 8/30.11.2008г.
били породили правно действие, тъй като били сключени от надлежно упълномощен
представител на споменатите две дружества - П.Т.Ч.. Предоставеното от него пълномощно
било нотариално заверено, а извършената нотариална заверка била отразена в
регистъра на нотариуса, който е извършил нотариалното действие. Независимо от
изложеното, действието на П.Т.Ч.по сключването на анексите от името на
представляваните „К. -МД“ ЕООД и „И.2.” ООД /н/ според ищеца било потвърдено в
хипотезата на установената от чл. 301 от ТЗ презумпция за последващо одобрение.
Според тезата на ищеца, изискуемостта на процесните вземания също била налице,
тъй като тя била настъпила на 25.04.2010г. т.е. още преди датата на подаването
на процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение – поради
изтичането на предварително установения в т.3 на Анекс №8/30.11.2008г. краен срок за
погасяване на кредитните задължения.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и от събраните по делото
доказателства се установява, че посредством приетия като доказателство Договор
за кредит № 82 от
11.03.2005г. по силата на който „Б.Д.“ ЕАД
предоставила на Д.В.П., действащ като ЕТ „К.П.“, кредит в размер на 350 000 евро, предназначен за заплащане на суровини и материали,
свързани с основната дейност на търговеца. Кредитът е предоставен като
револвираща кредитна линия със срок за ползване 12 месеца, считано от датата на
сключване на договора и краен срок за погасяване 11.03.2006г. който срок може
да бъде продължаван с анекси, като общия срок не може да надвишава 5 години от
датата на сключване на първоначалния договор.
Приетият като доказателство Анекс № 7/12.11.2008г. сочи,
че е сключен за изменение на същественото съдържание на кредитното правоотношение,
което е възникнало между „Б.Д.“ ЕАД и Д.В.П., действащ като
ЕТ „К. -Д.
П.“, поредством вече споменатия Договор за
кредит № 82 от
11.03.2005г. Съдържанието на документа сочи, че е подписан освен от
банката – кредитор и от кредитополучателя, но също и от дружествата „Ф -тур“
ООД, „И.2.” ООД, „Е.П.” ООД и „К.М.” ООД, наречени „съдлъжници“. При сключването на анекса четирите споменати
дружества са били представлявани от П.Ч., легитимиращ се като пълномощник на „И.2.”
ООД, „Е.П.” ООД и „К.М.” ООД чрез пълномощно с нотариална заверка на подписа на
Д. П., удостоверен от нотариус В.Б.с рег. № 259 при
НК и с район на действие СРС.
Като доказателства по делото са приети Удостоверение №
7/05.04.2018г. изд. от нотариус В.Б.с
рег. № 259 при НК и с район на действие СРС и Удостоверение № 958/11.04.2018г.
на нотариус Б.Н., с район на действие СРС, от чието съдържание се установява извършените
записи в регистъра на нотариус Балева, относно нотариални удостоверявания на
пълномощията, които са били предоставени на П.Ч., в
качеството му на пълномощник на „И.2.” ООД и „К.М.” ООД. Изявлението на нотариус Б.Н. съдържа сведение, че
този нотариус, заверил с оригинала преписи от споменатите пълномощни - не
съхранява оригинали от тези документи (които, поради непредставяне на
оригиналите са изключени от доказателствения материал по настоящото дело, на
основание чл.183 от ГПК).
Приетият като доказателство Анекс № 8/30.11.2009г. сочи,
че е сключен за изменение на същественото съдържание на кредитното
правоотношение, което е възникнало между „Б.Д.“
ЕАД и Д.В.П., действащ като
ЕТ „К. -Д.
П.“, поредством вече споменатия Договор за
кредит № 82 от
11.03.2005г. Съдържанието на анекса сочи, че той е подписан освен от
страните по договора за кредит - също и от дружествата „Ф -тур“ ООД, „И.2.”
ООД, „Е.П.” ООД, наречени „съдлъжници“. При сключването на анекса двете последно
дружества са били представлявани от Д. П., който е подписал документа в качеството на пълномощник. В съдържанието на
този договор е посочено изрично условие, определящо влизането му в сила – след
погасяване на просрочените суми по кредити, разрешени на ЕТ „К.-Д.П.“ (сметки CL202603 и BL9073368).
Като доказателства по делото е приета писмена покана
/стр.332-333 от делото/, която е адресирана от „Б.Д.“
ЕАД до „К.М.” ООД, в
качеството му на „съдлъжник“относно изпълнението на процесния Договор
за кредит № 82 от
11.03.2005г. Съдържанието на поканата посочва като пряк източник на
задължението споменатия договор за кредит и съдържа данни, че е връчена на
22.04.20110г. на Христо К. и на П.Ч..
Като доказателство по делото е приет Дружествен договор
на „К.М.” ООД, установяващ регламентираните дружествени правила при упражняване
дейността на управителя.
Страните не спорят по отношение на твърденията на ищеца,
че по подадено от него на 23.06.2010г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – Софийски районен съд е
постановил издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 30.06.2010г. по ч.гр.д. № 29167/2010г.
съгласно описа на 65 състав при СРС. Приложената и приобщена към настоящото
дело преписка по ч.гр.д. № 29167/2010г. съгласно описа на 65 състав при СРС установява
твърденията на ищеца, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение са
постъпили възражения от ЕТ „К.-Д.П.” /н/, „И.2.” ООД /н/, „Е.П.” ООД /н/ и „К.М.”
ООД, както и че районният съд е дал указания на заявителя „Б.Д.“ ЕАД за
предявяване на иск за установяване на заявеното вземане.
Заключението на приетата съдебно- икономическа експертиза
мотивира извода на вещото лице С.И., относно следните релевантни за спора и
подлещащи на установяване юридически факти:
·
Освен процесното кредитно
задължение, произтичащо от Договор за кредит № 82 от 11.03.2005г., първоначалният длъжник и ответник в настоящия процес Д. П., действащ в
качеството на ЕТ „К.-Д.П.“ е бил страна в още две кредитни правоотношения с „Б.Д.“
ЕАД – Договор за кредит № 171/12.11.2003г. и Договор за кредит №
212/10.08.2006г.
·
Процесният Договор
за кредит № 82 от
11.03.2005г. установява възможността за усвояване на т.нар. револвиращ
кредит и съгласно спецификите на този особен тип кредитно отношение – след
сключването на договора, кредитът е усвояван няколко пъти, периодично, а
хронологически последното усвояване на кредита, до пълния разрешен лимит от
350 000 евро е било осъществено на 11.12.2007г. Последното внасяне на сума
за погасяване на кредитното задължение датира от 25.02.2010г. и тъй като други
посагителни вноски не са били правени, то дължимата сума по главницата към този
момент, според счетоводните данни за обслужване на кредита възлиза на
343 992, 70 евро.
·
Към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение т.е. считано към
23.06.2010г. -размерът на произтичащото от процесния Договор за
кредит № 82 от
11.03.2005г. паричното задължение към кредитора „Б.Д.“ ЕАД
, възлиза на 343 992, 70 евро непогасена главница и
8688, 80 евро наказателна лихва, която е начислена за периода от 25.03.2010 г. до
22.06.2010г.
·
Уговореното в Анекс №
8/30.11.2009г. е насочено към преструктуриране на кредитното правоотношение от
револвиращ в стандартен оборотен кредит с погасителен план и краен срок на
издължаване до 23.06.2010г.
·
При изпълнение на
договора са приложени стандартните такси и комисионни на банката- кредитор за
съответния период, според оповестената от нея Тарифа за таксите и комисионните
(в съответната редакция). Преференция е приложена само в таксата за управление на
кредита.
·
В банковото
счетоводство на „Б.Д.“ ЕАД се съдържат
данни, според които процесното кредитно задължение е отнесено към предсрочно
изискуемите, считано от 23.06.2010г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за установяване на парично задължение на ответниците
в настоящия процес, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
По допустимостта на предявените субективно съединени искове:
Специалният установителен иск по чл. 422 от ГПК е процесуално допустим, а
правният интерес на ищеца от предявяването му е формално обоснован от
указанията на заповедния съд, който е разгледал заповедното производство. Самостоятелно
извършената независима проверка на настоящия съд също мотивира извод за
процесуална допустимост на иска при спазване на преклузивния срок за неговото
предявяване и при наличие на правен интерес да бъде предявен.
По основателността на иска:
Самият ищец релевира като източник на заявените вземания посоченото в
исковата молба кредитно правоотношение, което твърди да е възникнало първоначално
между него и ответника ЕТ „К.-Д.П.” /н/. По същество нито една от страните, не
оспорва твърдението на ищеца, че източник на това кредитно правоотношение е
процесния Договор за кредит № 82
от 11.03.2005г.
Спорът между ищеца и част от ответниците – т.е. онези, които са оспорили
иска се основава на твърдението на ищеца, че въз основа на подписаните по-
късно Анекси №7 и № 8, кредитното правоотношение обвързало и дружествата „Е.П.” ООД /н/, „И.2.” ООД /н/ и „К.М.” ООД,
доколкото последните се били съгласили да встъпят в дълга на ЕТ „К.-Д.П.” /н/.
Именно това твърдение оспорват двама от ответниците - „И.2.” ООД /н/ и „К.М.”
ООД. Тези ответници оспорват и размера на дълга, както и предпоставките за
неговата изискуемост.
По изложените по- горе съображения, настоящият състав на съда счита, че
разрешаването на спора е обусловено от разрешаването на два основни
преюдициални въпроса, които могат да бъдат формулирани най- общо в следния
смисъл:
Първа основна група от въпроси, които са
относими към източника на процесното задължение/ вземане и неговата
изискуемост, считано към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 23.06.2010г. и към момента на приключване на съдебното
дирене в настоящото производство;
Втора основна група от въпроси, относими към
твърдяното от ищеца и отричано от ответниците „И.2.” ООД /н/ и „К.М.” ООД
правно действие на процесния Договор за кредит № 82 от 11.03.2005г. по отношение на тези две дружества.
Тези въпроси следва да бъдат обсъдени последователно, така, както бяха
дефинирани.
Прецизният анализ на събраните в хода на делото писмени доказателства,
както и обоснованото заключение на съдебно- икономическа експертиза, което
съдът изслуша, прие и понастоящем кредитира - мотивираха необходимия еднозначен
и категоричен отговор на първата група въпроси, свързани с размера на дълга и
неговата предсрочна изискуемост. Както към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение т.е. към 23.06.2010г., така и към момента
на приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция, от процесния
процесния Договор за кредит № 82
от 11.03.2005г. произтича непогасено парично задължение към кредитора „Б.Д.“
ЕАД , възлиза на 343 992, 70 евро непогасена главница и
8688, 80 евро наказателна лихва, която е начислена за периода от 25.03.2010 г. до
22.06.2010г., чиято изискуемост е настъпила,
поради изтичане на уговорения с кредитора краен срок за изпълнение /падеж./ Следователно,
посоченото в процесната Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 30.06.2010г.
по ч.гр.д. № 29167/2010г. съгласно описа на 65 състав при СРС съществува така,
както е посочено в нейния диспозитив и при това няма данни за настъпили в хипотезата на чл. 235
от ГПК обстоятелства - след подаване на заявлението на заповед за изпълнение да
е осъществено погасяване на кредитното задължение,.
Посоченото по- горе и произтичащо от процесния Договор за
кредит № 82 от
11.03.2005г. парично вземане на ищеца „Б.Д.“ ЕАД - без съмнение
обвързва ответника ЕТ „К.-Д.П.” /н/, защото точно този ответник е страна в
кредитното правоотношение още от момента на неговото възникване. Процесуалната
пасивност на този ответник в настоящия процес, мотивира извода, че той очевидно
не оспорва съществуването на паричното задължение, което се домогва да установи
ищеца.
Процесуалната пасивност на другия ответник - дружеството „Е.П.” ООД /н/ - в
исковия процес пред настоящия съд, също дава основание да се приеме, че това
дружество очевидно не оспорва фактите, на които ищеца основава правата си. Действително,
това дружество е подало възражение срещу издадената заповед за изпълнение, но в
позицията си пред настоящия съд, то очевидно вече не оспорва съществуването на
процесното парично задължение, което произтича от Договора
за кредит № 82 от
11.03.2005г., Анекс №
7/12.11.2008г. и Анекс № 8/30.11.2009г.
Двама от четиримата ответници „И.2.”
ООД /н/ и „К.М.” ООД не са били страни в кредитното правоотношение още от
неговото възникване, но за тях ищецът твърди, че чрез представителя се били
съгласили да встъпят в дълга на ЕТ „К.-Д.П.” /н/. Тази теза съдът не би могъл
да възприеме, поради липсата на доказателства за надлежна представителната
власт за подписалото анексите лица П.Ч.. Тъкмо напротив – съдът възприема за изцяло
основателни възраженията на ответниците „И.2.” ООД /н/ и „К.М.” ООД, че те не
следва да се считат обвързани от правните последици на Анекс № 7/12.11.2008г.,
при сключването на който те не са били
надлежно представлявани. Анексът е
подписан от П.Ч., който не е имал представителна власт да сключва договори за
поемане на чужд дълг. Такава представителна власт обаче е следвало да бъде
учредена надлежно, особено като се отчита правното естество на извършеното уж „по
пълномощие“ правно действие – встъпване в чужд дълг.
Релевираните от „Б.Д.“ ЕАД доводи, за мълчаливо потвърждаване на сключените
без представителна власт Анекс № 7/12.11.2008г. и Анекс № 8/30.11.2009г. от „И.2.”
ООД /н/ и „К.М.” ООД няма как да бъдат споделени. Споменатите доводи са основани
на приложното поле на чл. 301 ТЗ, но не са налице уредените в тази правна норма
предпоставки за прилагане на презумцията за последващо мълчаливо потвърждаване
на действията, извършени без представителна власт от името на тези две търговски
дружества.
След подписването на анекса - „Б.Д.“
ЕАД в действителност е отправила няколко писмени изявления до „И.2.” ООД /н/ и до
„К.М.” ООД, приканващи ги към изпълнение на паричното задължение, но самото
съдържание на воляизявленията не индивидуализира достатъчно ясно източника и
размера на поетото без представителна власт чуждо кредитно задължение. По този
начин, не би могъл да бъде мотивиран необходимия извод, подкрепящ предпоставките
за прилагане на установената от чл. 301 ТЗ презумпция – тя изисква търговецът преди
всичко да е узнал естеството на поетото от негово име, но без представителна
власт конкретно договорно задължение
и узнавайки това - да не се е противопоставил.
В тази насока следва да се отчита и установения посредством екпертизата
факт, че процесния Договор за кредит № 82 от 11.03.2005г., не е бил единственото действащо кредитно правоотношение между
първоначалните страни - ЕТ „К.-Д.П.“ и „Б.Д.“ ЕАД –в същия момент са били налице и други две самостоятелни
кредитни правоотношения между същите страни, но произтичащи от Договор за
кредит № 171/12.11.2003г. и от Договор за кредит № 212/10.08.2006г.
Що се отнася до дружеството „К.М.” ООД, съдът съобрази и релевирания от този
ответник самостоятелен довод, че това дружество не участва като страна при сключването на Анекс № 8/30.11.2009г. и
следователно - не би могло да се счита обвързано от правните последици и на
това конкретно допълнително споразумение.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за
установяване съществуването на процесното вземане, следва да бъдат уважени само
по отношение на ответниците Д.В.П., действащ като
ЕТ „К.-Д.П.” /н/ и „Е.П.” ООД /н/, а да бъдат отхвърлени
като неоснователни по отношение на ответниците „И.2.” ООД /н/ и „К.М.” ООД.
По претенцията за присъждане разноски
за настоящото производство;
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право да получи от
ответниците, по отношение на които искът е уважен - направените от него
разноски. Размерът на разноските, следва да бъде определен съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК и представените доказателства за извършването на
съответните разходи. Сумата на разноските възлиза общо на 28 503, 98 лева, вкл.
заплатена държавна такса в заповедното производство пред СРС, заплатената
държавна такса в производството пред СГС, разноски за събиране на доказателства
и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
при условията на чл. 422 от ГПК, съществуването на вземане в
полза на
„Б.Д.” ЕАД с ЕИК ******* и
адрес на управление ***, срещу солидарните
длъжници Д.В.П., действащ като ЕТ „К.-Д.П.”/н/ с ЕИК ********, със синдик В.Л.Г., с адрес *** и „Е.П.” ООД
/н/ с ЕИК ******** със синдик А.Г. ***, за сумата от 343 992, 70 евро главница, за сумата от 8 210,44 евро лихва, начислена
за периода от 25.03.2010 г. до
22.06.2010г. и за
законната лихва върху главницата, начислена за периода от 23.06.2010г. до окончателното изплащане на задължението, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК от 30.06.2010г. по ч.гр.д. № 29167/2010г. съгласно описа на 65
състав при СРС и отхвърля предявените
субективно съединени искове за установяване на посоченото вземане на „Б.Д.” ЕАД по отношение
на ответниците „К. -МД“ ЕООД с ЕИК *******
и седалище ***, както и срещу „И.2.” ООД /н/ с ЕИК ******** със синдик К.В.К.,***.
ОСЪЖДА ЕТ „К.-Д.П.”/н/ с ЕИК******** и „Е.П.” ООД /н/ с ЕИК ********, да заплатят на „Б.Д.” ЕАД - на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 28503, 98 лева (двадесет и осем хиляди петстотин и три лева и
деветдесет и осем ст.), представляваща
сумата на направени съдебни разноски в настоящия съдебен процес пред Софийски
градски съд и в заповедното производство по ч.гр.д. №
29167/2010г. съгласно описа на 65 състав при Софийски районен съд .
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски Апелативен съд, чрез въззивна
жалба, която може да бъде подадена до изтичане на двуседмичен срок от връчване
на препис от него.
СЪДИЯ: