РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Монтана, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20231600500025 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 435 и сл. ГПК .
Образувано е по подадени две жалби от длъжник по изпълнението М. АД гр. С. с вх.
№ 3128/30.06.2022г. и с вх. № 4780/28.10. 2022г. съответно срещу постановление от
21.04.2022г. и срещу отказ , обективиран в съобщение изх.№ 7852/04.10.2022г., постановени
от държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 1-287/2019г. по описа на СИС при РС М., с
които е отказано прекратяване на производството по делото на основание чл. 433,ал.1,т.8
ГПК.
В жалбите са развити съображения за незаконосъобразност на отказите с доводи, че
молбата на С.Г. ЕАД за конституиране като взискател по делото, подадена на 17.12.2020г. не
е прекъснала течението на срока от 2 години, тъй като в същата не се съдържа искане за
предприемане на изпълнителни действия , взискателят по изпълнението не е проявявал
активност, поради което и към април 2022г. изпълнителното дело е прекратено по право. В
подадената на 28.10.2022г. жалба се поддържа, че прехвърлянето на вземането по
изпълнителния лист с договор за цесия от първоначалния взискател не е породило действие
по отношение на длъжниците и третите лица, поради липса на уведомление по чл. 99,ал.3
ЗЗД, изхождаща от предишния кредитор , съответно С.Г. ЕАД няма качеството на взискател
по делото и не може да иска и извършва валидни изпълнителни действия , като извършените
такива от него, включително конституирането му като взискател за незаконосъобразни, не са
довели до прекъсване срока по чл. 433,ал.1,т.8 ГПК и изпълнителното дело е прекратени по
право. Иска се от съда да отмени обжалваните откази на ДСИ да прекрати на основание чл.
1
433,ал.1,т.8 ГПК изпълнителното дело, като укаже на съдебния изпълнител да прекрати
същото поради настъпила перемпция и правилно тълкуване и прилагане на закона.
Ответникът по жалбата , С.Г. ЕАД гр. С. , като взискател по изпълнението , с
подадени в срок писмени отговори оспорва основателността на жалбите.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита, че
не са налице предпоставките на чл. 433,ал.1,т.8 ГПК.
Окръжен съд - М., като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на
страните, обясненията на ДСИ, във връзка с доказателствата по делото и въз основа на
закона, приема следното:
Жалбите са подадени от надлежно конституиран длъжник по изпълнителното
производство ,в срока по чл.436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.
435,ал.2,т. 6 ГПК отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение,
поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения:
От приложеното в копие изп.дело № 1-287/2019г. на СИС при РС М. се установява
следното:
Принудителното изпълнение е започнало по молба на П. и. б. АД гр. С. от
29.11.2017г. с приложен към същата изпълнителен лист от 20.06.2017г. , издаден по ч.гр.д.
№ 31833/2017г. на РС – С. с предмет дължими при условията на солидарност парични
вземания срещу М. АД, Ж.-П. ЕООД и М. Б. АД, като в молбата като длъжниците са
посочени първите две дружества и същата съдържа искане за извършване на конкретни
изпълнителни действия. Първоначално изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ С. Я., с
район на действие СГС, впоследствие прехвърлено на ЧСИ И. Ц. , район на действие ОС-В.,
а от 16.07.2019г. е висящо пред ДСИ при СИС към РС-М., образувано с № 1-287/2019г. .
Налице са данни за наложен на 07.12.2017г. запор на банкова сметка на длъжника М. АД в
О. б. АД, както и на вписани на 15.12.2017г. и на 15.03.2018г. възбрани върху недвижими
имоти на същия длъжник.
В изпълнение исканията на взискателя в молбата за образуване изпълнителното дело
са предприети от ДСИ при СИС на РС-М. действия с разпореждане от 04.09.2019г., с което е
указано на взискателя да внесе такси и представи скици на имотите, по отношение на които
иска извършване на опис. С молба от 27.11.2019г. са представени доказателства за внесени
такси, като е поискано от съдебния изпълнител служебно изискване на скици с готовност за
внасяне дължимите за това такси. Искането е уважено, като са предприети действия за
установяване дължимите от взискателя такси, видно от писмо на ДСИ от 02.12.2019г. до
Служба Кадастър М., както и за установяване вписванията по партидата на длъжника М.
АД. На 17.12.2020г. по делото е подадена молба от С.Г. ЕАД с искане за конституиране като
взискател на мястото на първоначалния такъв поради сключен на 19.12.2019г. договор за
цесия относно вземанията по изпълнителния лист с приложени договор за цесия и
приложения към него. В същата молба С.Г. ЕАД изрично е заявил искане за извършване на
2
опис и насрочване на публична продан на ипотекиран недвижим имот, надлежно
индивидуализиран. С резолюция върху молбата от 18.12.2020г. ДСИ е оставил същата без
движение за представяне уведомления по чл. 99,ал.3 ЗЗД , като по делото няма данни тази
резолюция да е съобщавана на молителя. На 19.04.2022г. длъжникът М. АД е поискал от
ДСИ да прекрати принудителното изпълнение поради бездействие на взискателя повече от
две години, която молба е оставена без уважение с обжалваното постановление от
21.04.2022г. . С разпореждане от същата дата е конституиран на основание чл. 429,ал.1 ГПК
като взискател по делото С.Г. ЕАД, като ДСИ е приел, че по делото са налице доказателства
за връчено уведомление по чл. 99,ал.3 ЗЗД на длъжника М. АД и е указал на
новоконституирания взискател да представи такова по отношение на длъжника Ж.-п. ЕООД.
С молба от 14.07.2022г. взискателят С.Г. ЕАД е подал молба, с която е заявил, че поддържа
искането си за опис на недвижимия имот, като с разпореждане от 02.08.2022г. ДСИ е
насрочил опис за 20.10.2022г. с указания до взискателя да внесе такси, депозит за вещо лице
, както и да представи скица и данъчна оценка на имота. За насрочения опис е уведомен
длъжника М. АД, като няма доказателства в приложеното копие на изпълнително дело за
уведомяване на взискателя. С разпореждане от 20.10.2022г. описът е отложен поради
непредставяне на скица и данъчна оценка на имота и неявяване на взискателя. С оглед
мотивите за отлагане на описа, следва да се приеме, че взискателят е изпълнил задължението
си да внесе държавна такса за извършването му, както и депозит за вещо лице. С молба от
14.09.2022г. длъжникът М. АД отново е поискал прекратяване на делото, по която съдебният
изпълнител е постановил отказ, обективиран в съобщение изх.№ 7852/04.10.2022г. .
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че не се
установява период от 2 години, през който взискателят да е бездействал, съответно не са
налице предпоставките на чл. 433,ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на принудителното
изпълнение по силата на закона.
За периода от образуване на принудителното изпълнение на 27.11.2017г. до
прехвърлянето му на ДСИ при РС М. на 16.07.2019г. са извършвани изпълнителни действия,
като на 07.12.2017г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника М. АД. Последвали са
действия на ДСИ при РС М. с указания до взискателя за внасяне такси за опис на посочените
в молбата за образуваме на делото недвижими имоти, последното такова от 02.12.2019г.. С
искането си за конституиране като взискател от 17.12.2020г. С.Г. ЕАД изрично е посочил
способ за изпълнение- опис и публична продан на недвижим имот, от която дата тече нов
двегодишен срок, прекъснат с поредна молба на конституирания на основание чл. 429,ал.1
ГПК взискател с молбата от 14.07.2022г., като е последвало действие на ДСИ от
02.08.2022г. за насрочване на опис за 20.10.2022г. .
Основните доводи, поддържани в жалбите са относно конституирането на С.Г. ЕАД
като взискател по делото при липса на доказателства за уведомление до длъжниците по реда
на чл. 99,ал.3 ЗЗД, съответно се твърди липсата на основания за конституирането му като
страна в изпълнителния процес и невалидност на извършените от тази искания за
предприемане на принудително изпълнение .
3
От доказателствата по делото се установява, че С.Г. ЕАД е конституирано като
взискател по делото по молба от 17.12.2020г. и разпореждане на ДСИ от 21.04.2022г. на
основание чл. 429,ал. 1 ГПК . От приложение към молбата доказателства се установява, че
на 19.12.2019г. между П. и; б; АД като предишен взискател и С.Г. ЕАД е сключен договор,
с който са прехвърлени вземанията на ПИБ АД по изпълнително дело № 287/2019г. към
длъжниците , ведно с обезпеченията, надлежно индивидуализирани в Приложение № 74 към
договора за цесия. Към молбата са приложени обратни разписки, установяващи връчени от
С.Г. ЕАД уведомления за цесията от 19.12.2019г. до длъжниците М. АД и М. Б. АД/, за
което цесионера е упълномощен от цедента с пълномощно рег. № 89 от 08.01.2020г. на
нотариус М. Н..
От приложения в изпълнителното производство договор за цесия се установява
качеството на С.Г. ЕАД на частен правоприемник на предходния взискател, поради което и
са осъществени предпоставките на чл. 429,ал. 1 ГПК и в съответствие със закона това
дружество е конституирано като взискател с разпореждане от 21.04.2022г. на ДСИ.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В
доктрината и в съдебната практика договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се
осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея, или
това е договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето,
чуждо на тази връзка лице. С постигането на съгласие между страните, вземането преминава
от цедента върху цесионера, т.е последният придобива вземането в състоянието, в което то
се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – чл.99, ал.2 ЗЗД. По
отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде
съобщена от цедента – чл.99, ал.4 ЗЗД. Съобщението до длъжника обаче не е елемент от
фактическия състав, който поражда действие между страните по договора, поради което
вземането преминава върху цесионера със самото му сключване.Уведомяването по чл.99
ал.3 ЗЗД има значение за да стабилизира правата в лицето на цесионера и да не може да
бъде изпълнено валидно другиму, като длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения в
подадената жалба не са наведени.
Материално правната легитимация на С.Г. ЕАД като частен правоприемник на ПИБ
АД е установено от приложените с молбата писмени доказателства, като в съответствие с
процесуалния закон правилно е конституиран като взискател на основание чл. 429,ал.1 ГПК.
Проверката, която съдебният изпълнител дължи по надлежната легитимация на лицето,
което не фигурира като кредитор в изпълнителния лист се ограничава само до
правоприемството, т.е. проверката се свежда единствено до това има ли писмени
доказателства за прехвърляне на вземането от предходния кредитор /цедента/, в чиято полза
е издаден изпълнителен лист, на цесионера. След сключването на договора за цесия ПИБ АД
няма вземане спрямо жалбоподателя за сумите, за които в негова полза е бил издаден
4
изпълнителния лист, а тези вземания принадлежат на цесионера- т. е. на С.Г. ЕАД, поради
което само последното дружество може да иска валидно извършването на изпълнителни
действия по образуваното изпълнително дело. Такова действие надлежно е заявено с
молбата на С.Г. ЕАД за конституиране като взискател от 17.12.2020г., съответно към
21.04.2022г. и към 04.10.2022г. не е изтекъл двегодишен срок, в който взискателят е
бездействал, за да са налице предпоставките на чл. 433,ал.1,т.8 ГПК.
Водим от изложеното Окръжен съд-М.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите на длъжника по изпълнението М. АД гр. С. с
вх. № 3128/30.06.2022г. и с вх. № 4780/28.10. 2022г. съответно срещу постановление от
21.04.2022г. и срещу отказ , обективиран в съобщение изх.№ 7852/04.10.2022г., постановени
от държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 1-287/2019г. по описа на СИС при РС М., с
които е отказано прекратяване на производството на основание чл. 433,ал.1,т.8 ГПК, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5