Решение по дело №4711/2019 на Софийски градски съд

 

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         Гр.София,17.04.2019г.

 

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Софийски градски съд, Гражданско отделение, Първи въззивен брачен състав,в закрито заседание на 17.04.2019г., в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                                                         ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА                                                                

 

като разгледа докладваното от съдията ЙОСИФОВА в.гр.д.№4711 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.435 ал.2 т.6 и сл. от ГПК.

        Образувано е по жалба вх.№29773/05.03.2019г., по регистъра на ЧСИ М.П., подадена от И.Й.Х.  с ЕГН **********- длъжник , чрез адв.Н.И.от САК, против отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по                     и.д.№20098510401315 по описа на ЧСИ  М.П. с рег №851 на КЧСИ, обективиран в Постановление с изх. № 10232/22.02.2019 г.           поради настъпило  погасяване на правото  да се претендира сумата по  изпълнителния лист към датата на образуване на делото  в кантората на ЧСИ, на основание чл.433 ал.1т.8 от ГПК-настъпила перемция.

         В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди се , че отказът на ЧСИ М.П.в е без приложени мотиви към него, а липсата на мотиви към отказа на ЧСИ лишава жабоподателката от правото и на защита.

      Изрично в частната жалба , жаолбоподателката се позовава на  т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г на ВКС , постановено по тълк. дело № 2/2013г на ОСГТК на ВКС в което са посочени действията, които прекъсват давността.

Изрично се се посочва, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа , както и исканията за извършване на справки за наличие на трудови договори и за имущество, на длъжника.Счита, че в конкретния случай липсват обстоятелства и факти, които да налагат прекъсване на давността.

      Твърди, че извършените последващи действия след превода на сумата от "Ю." АД не са произвели целените си последици, поради което и тези действия не прекъсват давността по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Счита, че  е налице основанието по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и ЧСИ следва да прекрати съдебно - изпълнителното производство.

       Взискателят – ЗД“Б.И.“с ЕИК******** в подаденото писмено становище поддържа, че жалбата е недопустима и неоснователна. Видно е от подадените молби от страна на взискателят , че не се е дезаинтересирал от делото и се опитва, по всякакви начини, да достигне до изпълнение, независимо от твърденията на длъжника. Длъжникът по делото се опитва да черпи права от собственото си противоправно поведение, а именно — от неплащането на задължението си по делото. Претендира разноски.

        В обясненията си по реда на чл.436, ал.3 ГПК, ЧСИ посочва, че жалбата е неоснователна. Излага мотиви. Изрично в мотивите на ЧСИ се посочва, че Покана за доброволно изпълнение с изх. № 77706/02.11.2009г. до И.Й.Х. е връчена лично на 04.11.2009 година по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК.

        След извършено имуществено проучване, в собственост на И.Й.Х. са открити следните недвижими имоти, а именно: Апартамент №5 в Ж.Б. "Строител“, находящ се в гр. Тетевен, възбранен за обезпечение на вземането съответно с искане за вписване на възбрана изх. № 82259/16.11.2009г.

         На 26.11.2009 г. по изпълнителното дело са наложени запори върху вземанията по банкови сметки на длъжнка. На дата 02.02.2011 г. са изпратени наново банкови запори до всички банки в страната. След направена справка за трудови договори в НАП, на 11.11.2011 г. е изпратено запорно събщение до работодател-  ЕТ “ ИРА-И.Х.„ с изх.№143032, за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

     Поради липса на редовни плащания от длъжника и във връзка е упълномощаването  от взискателят по чл.18 от ЗЧСИ, на 25.09.2013 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника И.Й.Х., с което е уведомена че ще се пристъпи към приндително изпълнение по образуваното изпълнително дело.

       На 22.08.2014 г. е установено, че длъжникът се осигурява от                  ТД “ИРА МВН „ ЕООД и там е изпратено запорно събщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Към същата дата - 22.08.2014г. са изпратени и запорни съобщения до банки, като за да бъдат установени новооткрити сметки запорни съобщения са изпратени отново и  на 17.04.2015 г.

      Междувременно по изпълнителното дело в резултат на приложените изпълнителни способи са постъпили следните суми: на 04.12.2009г. - 548.75лв., на 17.09.2010г. - 73.20лв., на 16.11.2012г. - 6.50лв. и на 01.10.2014г. - 50.00лв.

      С молби с вх. № 10475 от 10.02.2017 г. и вх.№ 32873 от 13.04.2018 г., депозирани от взискателят отново се  иска извършване на необходимите справки по установяване наличие на трудови договори, други вземания, както и налагане на запор на откритите такива включително на всички банкови сметки на длъжника.

       С молба от 21.02.2019г. и вх. № 14716, подадена от длъжника И.Й.Х., чрез адв. Н.И.-САК, е поискано прекратяване на изпълнителното производство спрямо нея, поради изтекъл преклузивен двугодишен срок от извършване на последното изпълнително действие .

        По тази молба е постановен отказ  на ЧСИ да се прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в Постановление изх. № 10232/22.02.2019 г.           

        Жалбоподателят е уведомен за отказа на 25.02.2019 г, чрез адв. Иванова.

      Софийски градски съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по изпълнителното дело е образувано на 30.10.2009г. по молба на ЗД“Б.И.“АД за изпълнение на парично вземане в размер на 3950.64 евро срещу И.Й.Х..

          Предприети са от ЧСИ действия по проучване имущественото състояние на длъжника, проверка за наличие на публични вземания и налагане на запори.

         На длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 77706/02.11.2009г. до И.Й.Х. е връчена лично на 04.11.2009 година по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК.

    От изложената в частната жалба хронология на извършваните процесуални действия на ЧСИ и от тази направена от ЧСИ-М.П. в мотивите му  по чл.436 от ГПК, въззивният съд прави следните изводи:

        Съгласно разпоредбата на чл.435,ал.2,т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело. Жалбата е подадена в законоустановения в чл.436, ал.1 ГПК срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване отказ, поради което е процесуално допустима.

       Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

      Изпълнението, като осъществяване на дължимия резултат и задоволяване на легитимния кредиторов интерес, когато предмет на задължението е парична сума се осъществява чрез плащане.

      В конкретният случай длъжникът не е извършил дължимото плащане, въпреки направените усилия от взискателя и съдействието на ЧСИ.   

      Доказателства за плащане не са представени до настоящия момент.   

      Следователно, реално плащане не е извършено.

       В ГПК е регламентирано плащането от страна на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 455 ГПК всички парични суми, които се плащат от длъжника, се внасят по сметка на съдия изпълнител в банка. С тези суми се разпорежда съдията изпълнител, като издава до банката платежни нареждания и отбелязва плащането върху изпълнителния лист. Когато събраната по делото сума е достатъчна, за да се удовлетворят всички предявени вземания, заедно с лихвите и разноските по изпълнението, съдията изпълнител уточнява сумата, която следва да се изплати на взискателя или всеки взискател, когато те са повече, и нарежда до съответната банка да извърши плащането. Когато събраната сума е недостатъчна, съдията изпълнител прави разпределение /чл. 460 ГПК/

      Срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемция започва да тече от последното валидно изпълнително действие спрямо длъжника. В този смисъл е и становището в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

       Въззивната инстанция  приема становището на ЧСИ , че редовно по изпълнителното дело са искани и предоставяни справки за заплатените суми. Съгласно закона и трайната съдебна практика обаче се приема, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се прекъсва с всяко извършено плащане, което не се оспорва от длъжника, поради което  двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в конкретния случай ще изтече на 13.04.2020г., вземайки предвид искането на взискателя с молба  вх.№ 32873 от 13.04.2018 г., за налагане на запори.

        Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС искането на справки от ЧСИ не е изпълнително действие, което да прекъсва давността. Според разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 год. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

      Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и пр.

        С оглед на изложеното, ЧСИ законосъобразно е отказал да прекрати изпълнителното производство, поради което жалбата е неоснователна и обжалваното изпълнително действие следва да бъде потвърдено.

    Категорична и последователна е съдебната практика ,че в производство по чл. 435 от ГПК съдът действа само като контролно -отменителна инстанция,вършейки преценка за законосъобразност на конкретни изпълнителни действия. Възражение за недължимост на вземанията по изпълнителния лист, поради изтекла след издаването му погасителна давност е материално правопогасяващо възражение за недължимост на притезанието и като така е извън правомощията на съдебен изпълнител, респ. на съда в производството по чл. 435 от ГПК.Този въпрос следва да се реши в състезателно исково производство . Възможностите на СИ да прекрати изпълнително производство са посочени в чл.433 от ГПК.

 

Само за яснота следва да се посочи следното:С неизвършването на изпълнителни действия по искане на взискателя за определен срок законодателят презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение, предвид което и с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се приема прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, като актът на съдебния изпълнител има единствено констативно значение. Това прекратяване обаче не означава отпадане на материалното притезание на взискателя, поради което няма пречка изпълнителното производство да бъде възобновено.Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изобщо не означава ,че кредиторът не може изобщо да предприема действия,водещи до прекъсване на давността .

      Поради изложеното , съдът намира,че няма основания за обсъждане на доводите на жалбоподателя за изтекла погасителна давност на вземането на взискателя в това производство.

       Предвид на посочените изпълнителни действия и съображения настоящата инстанция приема ,че в настоящия случай не е налице , бездействие на взискателя, изразяващо се в непоискване на извършването на изпълнителни действия в продължение на две години поради което и жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

       С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция в полза на взискателя  ЗД “Б.И.“ АД следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78 ал.8 от ГПК.

        Мотивиран от изложеното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

 

                                              Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА отказа  на  ЧСИ  М.П. с рег. №851 на КЧСИ, да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело  №20098510401315, обективиран в Постановление с изх. № 10232/22.02.2019 г., на основание чл.433 ал.1т.8 от ГПК-настъпила перемция.

 

 

 

 

 

        ОСЪЖДА И.Й.Х.  с ЕГН **********- длъжник  по изпълнението  от гр.Тетевен, ДА ЗАПЛАТИ на ТД“Б.И.“ с ЕИК******** разноски за настоящата инстанция в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

       Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.            

 

 

                                                                                             2.