О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Асеновград, 12.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД , втори
наказателен състав в закрито
заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. БЕДАЧЕВ
след като се запозна с докладваното от съдията ЧНД
856/19 г. по описа на АРС, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243
ал.4 от НПК.
Постъпила е жалба
от „ТВ САТ КОМ“ ЕООД, подадена от представляващия дружеството А.Ц. чрез пълномощника- адв.
С.Д. срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.07.2019
г. на РП-Асеновград, с което наказателното производството по ДП № 951/2017 г.
по описа на РУ на МВР Асеновград водено
за престъпление по чл. 347 ал.1 от НК е било прекратено, на основание чл.243
ал.1 т.1, вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.
Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че постановлението за прекратяване на
РП-Асеновград е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, постановено при
неправилно приемане и обсъждане на доказателствата по делото, довело до неправилно и непълно установена фактическа обстановка и съответно до
неправилни изводи от материално-правна
страна относно липсата на съставомерно деяние.
Искането към съда е за пълната му отмяна
и връщане на делото на РП-Асеновград за продължаване на разследването
със задължителни указания по правилното прилагане на закона.
Жалбата е
допустима, подадена е от надлежно лигитимиран процесуален субект и в законоустановения срок и форма. Разгледана по същество
същата e
основателна макар и не изцяло и не по всички изложени съображения.
В
рамките на проверката по чл. 243 ал.4 от
НПК съдът, след като провери изцяло законосъобразността и обосноваността на
атакуваното постановление намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
В прекратителното постановление установената
въз основа на доказателствата
фактическа обстановка не е изложена в
необходимата пълнота, като не са изложени и изследвани изцяло всички факти
обосноваващи правния извод, отразен в постановлението за прекратяване, че не е
налице престъпно деяние, който е
мотивирал прокурора да прекрати наказателното производство по делото.
Накратко
основните факти, установени в хода на досъдебното производство и необходими за
преценката на съставомерно деяние са следните:
Действително на фона на дългогодишни изключително обтегнати отношения
между двете дружества „ТВ САТ КОМ“ ЕООД
и „ЦКК" ООД по повод на
извършваната от тях конкурентна дейност
по доставка на кабелна телевизия и интернет, както и в тази връзка с ползването
на подземната канална и кабелна мрежа, изградена в гр. Асеновград на 30.11.2017
г. по нареждане на свидетелят Г. били отрязани коаксиални кабели от табло и
ревизионна шахта, находяща се гр. Асеновград на ****. По-късно
на същата дата свидетелят Г. лично и подпомаган от свидетелите Златев и
Муса отрязал и кабели от ревизионната шахта, находяща
се на кръстовището на ул. “Атанас Свещаров“ и ул.
„Стара планина“. В следствие на тези действия прекъснал сигнала на кабелната
телевизия и интернет излъчван от ТВ САТ КОМ към голям
брой техни абонати в гр. Асеновград и основно в кв. Изток. Събрани са и гласни
доказателства от разпита на свидетелите, че освен отрязването на кабелите на
практика e бил отнет и е липсвал целия разпределителен шкаф, който е бил част
от КЕСМ и е бил монтиран на сграда на ****
и в който от свидетелите се твърди, че е имало скъпо оборудване собственост на
ТВ САТ КОМ. Този въпрос нито е разследван в досъдебното производство, нито е
взето отношение по него в постановлението за прекратяване. Изложени са и твърдения в показанията на свидетеля Ц. за отправени
спрямо него закани за убийство от И. Г., което се е случило на същата дата
30.11.2017 г. пред кафене „Рая“ в центъра на Асеновград.
При тази фактология възможния предмет на разследване в досъдебното
производство и съответно предмет на произнасяне в прекратителното
постановление би следвало да са
престъпления по чл. 347 ал.1 от НК /за което е било образувано ДП/,
престъпление по чл. 323 ал.1 от НК и
престъпление по чл. 144 ал.3 от НК, за които прокурорът се е произнесъл като е
изложил мотиви, изключващи наличието на състава на всяко от тях. С оглед
горните данни обаче е следвало да се обсъди и наличието на данни за
престъпленията по чл. 216 ал.1 и особено по квалифицирана ал. 5 на същия текст,
след като е отхвърлен състава на чл.323 ал.1 от НК, както и евентуално някоя от
хипотезите на чл. 195 ал.1 от НК, които въпроси са останали необхванати в
мотивите на прокурорският акт.
Съдът, след преценка на доказателствата
събрани във фазата на досъдебното производство и при пълната проверка за
законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното
производство и във връзка с възраженията изложени в жалбата, по отношение на
отделните престъпления съставляващи негов предмет намира следното.
По отношение на престъплението по чл.347 ал.1
от НК съдът намира, че изводът на прокурора за липса на осъществен обективен
състав и съответно за основания за повдигане на обвинение по отношение на
свидетелят И. Г. е правилен, като се солидаризира с изложените съображения в
този смисъл. Действително с оглед обективните характеристики на състава деянието
не реализира състава на престъплението по чл. 347 ал.1 от НК от обективна
страна с оглед на специфичния предмет на посегателство. В посочената норма като
предмет на засягане са предвидени множество отделни системи – телеграфна, телефонна, телеписна
, телевизионна и др. По отношение на всички от тях са предвидени два отделни и
обособени предмета на престъплението, а именно „уредба“ или „линия“. Изключението е само по отношение на телевизионна и радиоуредба , към които
прилагателни не е предвидено
съществителното или „линия“. Възражението изложено в жалбата, че в случая се
касае за кабелна електронна съобщителна мрежа КЕСМ, стриктно погледнато няма
как бъде съотнесено
към обективните елементи на горния престъпен състав. В това отношение правилно
е преценено, че правните норми, определящи състави на престъпления следва да
се тълкуват стриктно, а не разширително. В случая се касае за въздействие върху
кабели, които са елементи от КЕСМ, осъществяващи пренос на кабелна телевизия и интернет между отделни телевизионни уредби и компютърни
конфигурации , очевидно се касае за повреда на телевизионна линия, което деяние
обаче не е инкриминирано по горния текст. При стриктното тълкуване на този
престъпен състав е видно, че в него не се предвижда такъв обективен елемент, като
възможен предмет на посегателството. Аргумент в тази посока е и, че нормата на
чл.347 от НК не е била изменяна от
приемането си през 1968 г., когато обаче не е имало цифрова телевизия и
съответно телевизия и интернет, които
могат да се предават по цифрова телевизионна линия, поради което и явно такава
дейност не е била инкриминирана.
Изложеното обаче, не изключва възможността за
реализация на общия състав на престъплението „повреждане и унищожаване“ по чл.
216 ал.1 от НК и конкретно на квалифицирания състав на ал.5, който предвижда по-тежка
квалификация на деянието, ако то е свързано
с унищожаване и повреждане на елементи от далекосъобщителната мрежа, както и
ако от него са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки
последици. В тази връзка по отношение на понятието далекосъобщителна мрежа
следва да се съобрази легалната дефиниция в § 1. от ДР на Закона за
далекосъобщенията, според която: т.1. "Далекосъобщителна мрежа"
е съвкупност от преносни съоръжения и когато е необходимо комутационни
съоръжения и други ресурси, които дават възможност за осъществяване на
далекосъобщения. и по т.4 "Кабелна далекосъобщителна мрежа" е
обществена далекосъобщителна проводно базирана мрежа,
предназначена за предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга и/или
пренос на данни, за пренос на радио- и/или телевизионни сигнали и/или за
предоставяне на услугата "достъп до Интернет". За да е реализирано деянието по основния
състав следва да се повреди или унищожи противозаконно чужда движима или
недвижима вещ. Това е и основния проблем на доказателствената
дейност в досъдебното производство, а именно , че на практика не е установено чия
собственост са унищожените или повредени
кабели, които са били отрязани и чия е собствеността на състоящата се от тях
кабелна съобщителна мрежа, която така или иначе е съществувала и е извършвала
пренос на данни към абонатите на ТВ САТ КОМ. В това отношение разследващите
органи само са констатирали,че е налице спор и неуредени отношения по отношение
на собствеността и ползването на КЕСМ между конкурентните дружества „ТВ САТ КОМ“ и „Цифрова Кабелна корпорация“, за
което са приложени множество писмени доказателства , както и съдебни решения по
повод на спорните отношения между страните и данни за висящи съдебни
производства, които не са приключили.
Това обаче не решава базовия въпрос от предмета на разследването. За да
се прецени наличието на признаци на извършено престъпление очевидно не е нужно
инцидентно да се решават всички въпроси по дългогодишния съществуващ между
дружествата спор, който продължава и по съдебен ред. Следвало е обаче да се изясни конкретните
кабели, които са били отрязани чия собственост са, кой фактически ги е
монтирал, на какво основание ощетеното дружество ТВ САТ КОМ твърди, че те са негова собственост и на
какво основание ги е ползвало. Следва да се направи разграничение между
собствеността и ползването на цялата подземна кабелна мрежа и конкретните вещи
предмет на посегателството , защото те са предмет на престъплението. И от
установените данни до тук е установено, че различни дружества са изграждали и
ползвали подземната тунелна мрежа, която е нещо различно от цялата КЕСМ и е
възможно да са поставени и кабели, които не са част от мрежите така, както са
отразени в проектната документация на всяко от двете дружества. С оглед конкретиката на деянието, от значение е конкретизацията на
предмета на унищожаване и съответно кой е неговия собственик и фактически
ползвател към момента на деянието. В конкретния случай от събраните писмени и
гласни доказателства това не се установява по никакъв начин. Същото се отнася и
за отнетия разпределителен шкаф, който е потенциален предмет на престъпление по чл. 195 ал.1 от НК. За да е такъв обаче на първо място безусловно следва да се установи, кой е
неговия собственик и съответно и кой е
неговия фактически владелец и на какво основание, налице ли са наемни отношения
и с кого. Същото се отнася и за намиращото се в него оборудване, което е
възможно да са отделни вещи и с отделен собственик. В ДП обаче нито е
установено в какво точно се състои, нито е установено неговата стойност , а още
по малко –пък чия собственост е, като липсват каквито и да е доказателства за
това. За установяването на тези факти
следва да се проведат нови детайлни разпити на свидетелите Г. и Ц., както и при
необходимост да се извърши очна ставка между тях при наличието на съществени
противоречия в показанията им. Следва да се разпитат по преценка на прокурора
и други свидетели, като се приложат и
допълнително писмени доказателства, но относими
конкретно към горното обстоятелство. По отношение на отнемането на разпределителния
шкаф, доколкото има данни от огледа, че
е извършено с техническо средство – вероятно ъглошлайф
по възможност да се установят и разпитат свидетели, кой е извършил деянието,
тъй като това действие видимо се е обективирало в
обстановката при извършването му. По отношение на конкретно установените кабели
и кабелна мрежа, предмет на въздействието с оглед сложността на документацията
при необходимост да се назначи и техническа експертиза , която да установи
същите част ли са и от коя КЕСМ, с апаратурата на кое дружество са били
свързани, функционирали ли са и
съответно от кое дружество и към кои абонати е подаван сигнал.
По отношение на
престъплението по чл. 323 ал.1 от НК, съдът намира, че неправилно е
интерпретирана съдебната практика като е прието, че съществуващият спор, като
елемент от състава на престъплението по чл.323 от НК, следва да бъде между
физически лица, за да е възможен изобщо състава му ,както и че свид. Г. е чуждо на правния спор лице и като такъв не може
да бъде субект на престъплението по чл.323, ал.1 от НК. Няма спор от теоретична гледна точка ,че
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 323, ал.1 от НК
се характеризира с наличието на едно претендирано от
дееца действително или предполагаемо право, което той осъществява самоволно и
не по установения от закона ред. Престъплението е от категорията на тези,
изпълнителното деяние на които може да се осъществи само с действие. От
обективна страна при самоуправството винаги е налице
предшестващо спорно имуществено правоотношение, каквото безспорно има в
конкретния случай, без значение е обаче дали страни по него са физически или юридически
лица. При наличието на такъв спор
престъпният деец със своята деятелност самоволно, не по установения законов
ред, извършва една промяна в съществуващото по-раншно фактическо положение. Субект на
престъплението може да бъде страна по имуществено правоотношение или неин
представител, който естествено винаги е физическо лице. Този въпрос за
наличието на престъплението самоуправство обаче
следва отново да се разреши по същество, след изясняването на горните въпроси
във връзка със собствеността и правата върху повредените вещи ,тъй като е
необходимо да се направи извод, кое точно е спорното право и дали то е свое или
чуждо за дееца и дали е действително или предполагаемо. След формирането на
извод в тази посока, следва да се извърши нова преценка по същество, което е в
компетенциите на прокурора, като обаче се съобрази евентуалното съотношение на поглъщане на престъпния състав на самоуправството от
по горе-коментираните престъпления срещу собствеността.
По
отношение на престъплението по чл. 144 ал.3 от НК в постановлението за
прекратяване прокурорът е приел, че не е реализиран състава на престъплението
по чл. 144, ал.3 от НК, тъй като с оглед обективните характеристики на заканата
и контекста на цялата житейска ситуация, същата не е предизвикала основателен
страх от осъществяването и у пострадалия, поради което и състава на
престъплението не е пълен откъм обективна страна.
По отношение на
това деяние доказателства се съдържат само в показанията на свидетелят А.Ц.
,който при първоначалния си разпит, извършен на дата на деянието 30.11.2017 г. категорично е заявил, че от
свидетелят Г. му е отправена закана за убийство, като са цитирани и думите „Ще
те утрепя, ще те закопая, ще ти счупя краката“, както и закана с престъпление
„ще ти запаля колата и къщата“. Заявил е и твърдения, че преди години е бил
блъснат с колата от Г. ,както и че е бил наранен от него. Свидетелят
категорично е изразил и притеснение от тези закани. Въпреки, че е заявил
наличието на потенциални свидетели обаче
не ги посочил и индивидуализирал. При повторния разпит около година и половина
след това е потвърдил отправянето на заканите, но е посочил, че не смята, че те
са реални и че не се уплашил от тях. Отказал е и да индивидуализира свидетели
,защото не искал да ги замесва. Това е мотивирало прокурора и да прекрати
производството за това престъпление. Въпреки това обаче с настоящата си жалба се
обжалва прекратяването и в тази му част
и се твърди ,че е извършено престъпление по чл. 144 ал.3 от НК. При това положение Съдът, след самостоятелна
преценка на доказателствата събрани във фазата на досъдебното производство,
намира че така направения извод от РП –Асеновград
е незаконосъобразен и неправилен. Противно
на виждането на прокурора съдът намира при анализа на така изречените заканителни изрази, че в тях се съдържа ясно и недвусмислено заканване именно за лишаване от живот адресирано до пострадалия.
В тази връзка изложените съображения за
наличието на усложнени доминантни отношения между страните и контекста в който
е отправена заканата само потвърждават, а не опровергават този извод. На първо
място от обективна страна е реализирано изпълнителното деяние, тъй като с
отправената закана безспорно е обективирано намерение
от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него. Твърди се че тази закана не е била изолирана, а е отправяна
и при други ситуации. На второ място следва да се има предвид, че заканата с
убийство е резултатно увреждащо престъпление и съставомерния
резултат се състои във възпрепятстване на свободното протичане на психичните
процеси в резултат, на които се формира свободната воля на човека. Престъплението
по чл. 144 ал. 3 НК, се намира в раздел V – “Принуда”, а не в раздел I
–“Убийство”, от глава II от Наказателния кодекс – “Престъпления против
личността”. Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на гражданите, а
личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана
с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й. За неговата съставомерност
не е необходимо пострадалия действително да се е уплашил от осъществяването и , а същата следва да е обективно годна с оглед
сериозността и недвусмислеността и да възбуди основателен страх. В случая
обстоятелството, че пострадалия Ц. действително
се е уплашили, което е заявено непосредствено след деянието е извън съставомерните
признаци, но то само допълнително доказва обстоятелството, че така отправената
закана за убийство е била с такъв интензитет, че е обективно годна и би могла
да възбуди основателен страх от осъществяването й. Достатъчно е само да
съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Задължително е тези
обстоятелства да се преценяват каквито са били по време на извършване на
деянието, а не след минаването на определено време. Поради това са ирелеванти при преценката за съставомерност
изложените от прокурора съображения, защото
те се опровергават и от изявленията на самия пострадал Ц. в хода
на досъдебното производство, а също и в настоящата жалба, с която се атакува
извода на прокурора, че няма извършено престъпление. Ето защо, следва да се
извърши нов подробен разпит на жалбоподателя като се конкретизират заканите,
времето, мястото и начина на тяхното отправяне ,както и да се установят и
разпитат посочените от него свидетели във връзка с тези обстоятелства.
След
извършване на горните действия и с оглед на събраните доказателства, следва да
се извърши преценката по чл. 219 ал.1 от НПК, който въпрос е от компетентността
на решаващия прокурор.
Ето защо с оглед на изложеното съдът намира, че
изводите на прокурора, вследствие на които
е прекратил наказателното производство са частично неправилни и необосновани,
поради което следва постановлението за прекратяване да бъде отменено, а делото
върнато на РП-Асеновград за продължаване на досъдебното производство в горната
насока и извършване на действията указани в мотивната
част, след което да се извърши нова преценка по същество от прокурора.
Поради горните съображения и на основание чл.243 ал.5 т.3, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.07.2019 г. на
РП-Асеновград, с което наказателното производството по ДП № 951/2017 г. по
описа на РУ на МВР Асеновград водено за
престъпление по чл. 347 ал.1 от НК е било прекратено, на основание чл.243 ал.1
т.1, вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.
ВРЪЩА делото на РП-Асеновград за изпълнение на указанията дадени в мотивната част на
определението.
Препис от определението да се изпрати на РП-Асеновград и на ОЮЛ - „ТВ САТ КОМ“ ЕООД.
Определението подлежи на обжалване
и протест пред Пловдивски окръжен
съд в 7-мо дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: