Решение по дело №1073/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на П. А. Д., подадена чрез пълномощник – адв. П. Б. Х. от Адвокатска колегия Стара Загора, уточнена с молба вх. № 85 от 08.01.2025 г., с която против Областна дирекция (ОД) на Министерството на вътрешните работи (МВР) Стара Загора е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, претърпени в периода от 08.09.2022 г. до 07.06.2023 г. от отменената като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ („ПП“) към ОД на МВР Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че с цитираната ЗППАМ № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г., отменена като незаконосъобразна с решение по адм. дело № 676/2022 г. на Административен съд Стара Загора, му е била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, ал. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в резултат на което свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) е било временно отнето от 08.09.2022 г. до 07.06.2023 г., като това му е причинило негативни изживявания и е ограничило възможността да води през посочения период обичайния си начин на живот, а незаконното обвинение е рефлектирало върху честта и достойнството му. Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и направените по делото разноски.

Ответникът – ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представен писмен отговор на исковата молба и в съдебно заседание оспорва предявения иск, като недоказан и неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт. По подробно изложени съображения за липсата на ангажирани от ищеца надлежни доказателства за твърдените като претърпени неимуществени вреди, както и че същите представляват пряка и непосредствена последица от релевираната като незаконосъобразна административна дейност, моли исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като недоказана и неоснователна. В условията на алтернативност е направено искане в случай, че искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди бъде приет за доказан по основание, размерът на това обезщетение да бъде намален, като се определи по справедливост съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) съобразно действително претърпените вреди. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност моли на ищеца да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава заключение за наличие на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, но смята, че претендираният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е завишен, поради което следва да бъде присъдено обезщетение по справедливост в по-нисък размер.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със ЗППАМ № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „ПП“ към ОД на МВР Стара Загора (л. 8), по отношение на ищеца П. А. Д. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 08.09.2022 г. От фактическа страна прилагането на ПАМ е обосновано с установено при извършена проверка управление от ищеца на моторно превозно средство (МПС) с рег. № [рег. номер] на 08.09.2022 г. около 00.50 часа в [населено място], след употреба на наркотични вещества или техни аналози – отчетен положителен резултат за амфетамин при извършен тест с „Дръгтест 5000“ с фабр. № ARLK-0020, проба № 000198. Заповедта е връчена на ищеца на 08.09.2022 г., като на същата дата му е иззето и СУМПС. Ищецът е обжалвал издадената заповед за прилагане на ПАМ пред Административен съд Стара Загора, във връзка с което е било образувано адм. дело № 676/ 2022 г. по описа на същия съд, приложено към настоящото дело. С решение № 308 от 21.09.2023 г., постановено по адм. дело № 676/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, е отменена като незаконосъобразна ЗППАМ № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „ПП“ към ОД на МВР Стара Загора. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения за издаване на обжалваната заповед при неправилно приложение на материалния закон, доколкото не е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин съществуването на основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, като съдът изрично се е позовал на получена справка (л. 55 от адм. дело № 676/2022 г.) за резултата от извършена в хода на образувано по случая досъдебно производство токсикохимична експертиза № 23/ТХК-114 от 21.03.2023 г., според която в кръвта на ищеца не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

За същото деяние на ищеца е била наложена и ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС (л. 9), и е било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което впоследствие е било прекратено, тъй като се е доказало, че ищецът не е извършил престъпление (л. 16 – 17).

СУМПС е върнато на ищеца на 07.06.2023 г. (л. 54).

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството им на свидетели на лицата В. А. Т. и Н. В. С., от показанията на които се установява, че ищецът страда от диабет и след случилото се е бил задържан за 24 часа, а след освобождаването му е бил психически травмиран, тъй като никога не бил употребявал наркотични вещества и в резултат на положителния тест за употребата на такива се притеснявал какво ще говорят хората – че му се срива авторитета, както и че през периода, през който му е било отнето СУМПС, придвижването му от и до работата му било затруднено – налагало му се да ходи пеш или да ползва такси, ако и да живеел наблизо, тъй като работел до късно през нощта.

По делото е допусната по искане на ищеца, назначена и изпълнена съдебно-психологична експертиза, заключението на която е прието без оспорване от страните. От него се установява, че отнемането СУМПС и прилагането на ПАМ в значителна степен е нарушило обичайния житейски ритъм на ищеца и пълноценното му личностово, трудово и социално функциониране. Изпитал негативни емоции на обида, унижение, срам и чувство на безпомощност. Засегнати били самочувствието, честолюбието и авторитета му. Тези негативни емоционални преживявания са настъпили по психогенен път, т.е. по пътя на психотравмата, като в основата си тя е продължителна фрустрация, на която ищецът е бил подложен. Според експерта отнемането на СУМПС и продължителността на наложените ПАМ е довело не само до проблеми от битов характер, но и до промяна в психичното състояние на ищеца. Бил е тревожен, напрегнат, угнетен и унизен. Засегнати са били честолюбието, професионалния му авторитет и личното му достойнство. Преживявал болезнено предполагаемата оценка на околните, а случилото се – като позорно петно, което ще остане завинаги. Около 3-4 месеца тези негативни емоционални изживявания били силно изразени и затруднявали личностово му и социално функциониране. Впоследствие постепенно намалили своята сила и интензивност и не са довели до трайна личностова промяна и/или разгръщането на психично разстройство. Ищецът се е върнал към обичайния си стил на живот, но е останала обидата от преживяната несправедливост. Вещото лице сочи също, че следва да се има предвид и психосоматиката на захарния диабет, от който ищецът страда, тъй като емоционалният стрес и негативните емоционални преживявания могат да окажат влияние върху соматичното състояние. При изслушването му в съдебно заседание експертът пояснява, че наложените на ищеца две ПАМ, задържането му за 24 часа и наказателното преследване спрямо него са свързани и няма как да се разграничи какво е било влиянието върху психичното му състояние само на процесната ПАМ.

При тази фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Разглежданият иск е допустим, като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник (чл. 205 от АПК) и след отмяната на административния акт, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред (чл. 204, ал. 1 от АПК).

Разгледан по същество, искът е частично основателен и доказан.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тежест на ищеца е възложено пълното и пряко доказване както на основанието, така и на размера на предявената претенция.

В конкретния случай отговорността на ответника – ОД на МВР Стара Загора, респективно увреждането на ищеца, се основава на незаконосъобразен административен акт – ЗППАМ № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „ПП“ към ОД на МВР Стара Загора, който е отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. Налице е следователно първата предпоставка за ангажиране отговорността на ОД на МВР Стара Загора по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от административен орган на държавата при изпълнение на административна дейност.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност (чл. 4 от ЗОДОВ). Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях.

Няма спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД (приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ) обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер.

В случая съдът приема за доказано наличието на подлежащо на обезщетяване засягане на неимуществени блага на ищеца (неимуществени вреди) в резултат на наложената му ПАМ с отменената като незаконосъобразна ЗППАМ № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г. – негативни емоционални преживявания и затруднения в личностовото му и социално функциониране, в т. ч. и затруднения в обичайния му начин на живот – при придвижването му от и до работа, през периода, през който му е било отнето СУМПС, с по-голяма интензивност на емоционалния му дискомфорт през първите 3-4 месеца. В тази насока са както показанията на свидетелите, така и заключението на вещото лице. Тези негативни преживявания и затруднения не са нанесли трайни поражения върху психическото му и/или физическото му здраве (доколкото ищецът страда от диабет и емоционалният стрес би могъл да окаже влияние върху развитието на това му заболяване), тъй като постепенно са отшумели и ищецът се е върнал към обичайния си стил на живот.

Според съда претърпените от ищеца неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка на обусловеност от незаконосъобразния административен акт, на който се основава исковата претенция. Обстоятелството, че на ищеца е била наложена и друга ПАМ освен временното отнемане на СУМПС – прекратяване на регистрацията на ППС, че е бил задържан за срок от 24 часа и че спрямо него за същото деяние е започнало наказателно преследване, не препятства възможността да бъде извършена преценка от съда относно негативните изживявания, свързани именно с отменената като незаконосъобразна ЗППАМ № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г. Естеството на процесната ПАМ, от чието изпълнение се претендират неимуществените вреди, се състои в отнемане на правото да се извършва управление на МПС, докато другата ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС, засяга конкретно ППС, което не може да се използва за определен период от време. Задържането в поделенията на МВР е за кратък период от време – в рамките на не повече от 24 часа, след което правото на свободно движение не се ограничава. Сравнението между трите принудителни административни мерки сочи на извод, че най-продължително засягане на правата се постига с посочената в исковата молба мярка за отнемане правото на управление, тъй като лице, което не притежава валидно СУМПС, не може и да извършва тази дейност. Следователно, ако лицето не бе подложено на въздействието на отменената като незаконосъобразна ПАМ по отнемане на СУМПС, то би могло да управлява и друг автомобил, защото това право не се упражнява само чрез използване на собствени моторни превозни средства. До разрешаване на фактическия въпрос относно управлението на МПС след употреба на наркотични или упойващи вещества – във връзка с образуваното по случая наказателно производство, ищецът е бил лишен от право, без да са налице доказателства за извършено нарушение по ЗДвП, осъществяващо в случая и признаците на престъпен състав от НК, което е и причината за отмяна на ЗППАМ № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г. С оглед на това за съда няма съмнение, че административният акт, който е способен в най-голяма степен да причини неимуществени вреди за дълъг период от време, е именно ЗППАМ № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „ПП“ към ОД на МВР Стара Загора.

Предвид гореизложеното съдът намира, че е доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ОД на МВР Стара Загора по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с релевираната като основание на исковата претенция незаконосъобразна административна дейност, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явява доказана по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетение, като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага и интереси са имали за своя притежател, в т. ч. личните чувства на увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредите, като обезщетяването не следва да представлява източник на неоснователно обогатяване. С оглед на конкретиката на процесния случай за размера на обезщетението за неимуществени вреди правно значение има продължителността на изпълнение на незаконосъобразната ПАМ, както и причината за нейната отмяна, защото се касае за липса на основани за нейното налагане. Личното положение на ищеца като лице, което не е могло да се ползва от правото си на водач на МПС при придвижването си от и до работата му, доколкото като му се е налагало да работи до късно през нощта, ведно с характера и продължителността (9 месеца) на причинените му негативни психоемоционални изживявания и състояния, обуславят извода, че справедливото обезщетение е в размер на 900 лв.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди следва да бъде уважен при присъждане на обезщетение в размер от 900 лева. Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорната претенция за заплащане на лихва върху главницата на присъжданото обезщетение, поради което искането за присъждане на законната лихва следва да бъде уважено, считано от датата на предявяване на иска, както е заявено в исковата молба. В останалата му част до размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди – 5000 лв., предявеният срещу ОД на МВР Стара Загора иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С оглед на изхода от делото:

на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ОД на МВР Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева, както и за възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковата претенция – в размер на 180 лева, или общо разноски в размер на 190 лева;

на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Стара Загора възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна помощ на ответника в размер на 180 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора да заплати на П. А. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 7, ап. 25, сумата от 900 (деветстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане, както и сумата от 180 (сто и осемдесет) лева, представляваща направени разноски по делото.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. Д., [ЕГН], срещу Областна дирекция на МВР Стара Загора иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, в останалата му част над уважения му размер от 900 (деветстотин) лева до претендирания размер от 5000 (пет хиляди) лева, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА П. А. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. ..., ап. ..., да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 180 (сто и осемдесет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.