Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на тридесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора сложи за разглеждане
докладваното от
съдия Маркова в.гр.д.№ 15596 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Е.Е.Х., ищец
пред СРС, срещу решение № 443001 от 03.07.2018 г., постановено от СРС, Първо
ГО, 28-ми състав, по гр.д.№ 55262 по описа за 2017 г., с което предявения от
нея иск по чл.439 ГПК срещу „М.“ АД е бил отхвърлен като неоснователен. Излагат
се доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт като постановен при
липсата на съвкупен анализ на събраните по делото, писмени доказателства.
Иска се от
настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови
друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Разноски се претендират.
Ответникът по въззивната жалба- „М.“
АД е депозирал отговор, с който оспорва
същата. Счита, че решението на СРС е правилно и постановено в съответствие с
представените от страните доказателства; не били допуснати сочените от
въззивницата нарушения при обсъждане на доказателствата. От представената по
делото писмена справка се установявало какви валидни изпълнителни действия са
били извършени. На 27.09.2016 г. изп. производство било прекратено от СИ.
Образувано било ново изп.дело на 30.10.2016 г. За извършените изпълнителни
действия по това дело също била представена справка. Тези действия били годни
да прекъснат давността по смисъла на т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК
на ВКС. Счита, че с депозирането на
молбата от 19.08.2015 г., в която взискателят бил депозирал искане за
предприемане на изпълнително действие, също се прекъсвала давността. Именно от
19.08.2015 г. започвала да тече нова 5-годишна давност. Действително, първото
изп.дело било прекратено на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК, но съгласно
горецитираното ТР, нова погасителна давност започвала да тече от датата на
която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. В
случая вземането не било погасено по давност- последното изп.действие по
първото образувано изп.дело било подаването на молбата от 19.08.2015 г., а
първото предприето действие по второто изп.дело било налагането на запор върху
трудовото възнаграждение с разпореждане от 31.10.2016 г. Тази давност не била
изтекла дори да се приемело, че последното изпълнително действие по първото
изп.дело е разпореждането от 28.03.2013 г. за изпращане на запорно съобщение. Претендира
разноските по делото.
По допустимостта на въззивната жалба:
За решението на СРС, въззивницата
е била уведомена на 18.07.2018 г. Въззивната жалба е подадена на 31.07.2018 г./по
пощата/, обстоятелство, което се установява от пощенското клеймо върху плика, с
който същата е изпратена по пощата.
Следователно,
същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Въззивната
жалба е подадена от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол.
Тъй като с
първоинстанционното решение не е бил уважен предявеният от въззивницата иск по
чл.439 ГПК, то за ищцата/в производството пред СРС, въззивник в настоящето/ е
налице правен интерес от обжалване.
Следователно,
въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
Ищцата е поискала от съда да
признае за установено, че не дължи на ответника сумата в размер на
14 371,58 лв., за която е издаден изп.лист по ч.гр.д.№ 318 по описа за 2010
г. на РС, гр.Смолян и представляваща задължение по изп.дело № 2016841041024 по
описа за 2016 г. на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 с район на действие СГС, поради погасяването
й по давност на основание чл.110 и чл.111 б.“в“, предл.2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението.Искът на длъжника може да се основава
само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание /ал.2/.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във
валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната
жалба:
Спорно по делото е изтекла ли е
погасителната давност.
За да
постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че вземането на ответника
не е било погасено по давност, тъй като по образуваното на 27.03.2013 г.
изп.дело № 20138410403818 по описа за 2013 г. на ЧСИ Н.М., последното
изпълнително действие е това по налагането на запор върху сметки на длъжника в
банки на 03.04.2013 г. Този запор бил прекъснал 5-годишната давност за
главницата и 3-годишната – за лихвите, тъй като представлявал валидно
изпълнително действие по смисъла на т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС. От прекъсването на давността започнала да тече нова давност за вземането
на ответника в производството по иска по чл.439 ГПК. Според СРС, подаването на
молбата от 19.08.2015 г. също прекъсвала давността, защото съдържала искане за
извършване на изпълнително действие, за което не било необходимо налагане на
нов запор, тъй като липсвала промяна на обстоятелствата. Въпреки прекратяването
на производството на 27.09.2016 г. и вдигането на запорите, на 31.10.2016 г. било
образувано ново изп.дело № 20168410410247 по описа за 2016 г. ЧСИ Н.М.. По това
дело на 02.11.2016 г. бил наложен запор върху банкова сметка ***, което също
било валидно изпълнително действие и прекъсвало давността. Според СРС валидни
изпълнителни действия били извършвани през целия период от издаването на
изпълнителния лист до постъпването на исковата молба на 14.08.2017 г. При това
положение по отношение на задължението на ищцата не се бил осъществил
фактическия състав на погасителната давност през периода от последното валидно
извършено от взискателя действие, тъй като нямало 3-годишен период, в който да
не са извършвани изпълнителни действия. Затова и предявеният иск бил
неоснователен и като такъв не можело да бъде уважен.
Според
ищцата началния момент на погасителната давност е 11.02.2009 г., когато
договорът за кредит бил обявен за предсрочно изискуем. До датата на налагане на
запор върху трудовото й възнаграждение и банковите й сметки- 02.11.2016 г.
давностният срок бил изтекъл.
Погасителната
давност е определен от законодателя срок, с изтичането на който
законът свързва определени последици- преграждане на възможността за събиране
на вземането по съдебен ред. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ, независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, изготвяне на справки, набавяне на
документи, книжа и др., назначаване на експертиза, извършване на разпределение,
плащане въз основа на влязло в сила разпределение и др.
В конкретния случай по изп.дело № 20138410403818 по описа за 2013 г. е налице
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и същото е с дата от 28.03.2013
г., както и налагане на запор върху трудовото възнаграждение от същата
дата.
Действително, на 19.08.2015 г. е била подадена молба до ЧСИ за
извършване на справка за регистрирани трудови договори на името на длъжника и
за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение. По тази молба са събрани
справки, но няма произнасяне от ЧСИ, явно защото всички визирани в справката
трудови договори са прекратени.
По аналогия от приетото в т.5 от ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. тези
действия също биха могли да бъдат приети като такива, които прекъсват
давността. Това е и така, защото искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи.
След това на 20.09.2016 г. от взискателя е поискано налагане на възбрана
върху ½ идеална част от недвижими имот, находящ се в гр.Смолян. По тази
молба липсват предприети каквито и да е действия от страна на ЧСИ.
На 27.09.2016 г. с постановление на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК е
прекратено производството по изп.дело от 2013 г., тъй като от взискателя в
продължение на 2 години не били поискани изпълнителни действия.
Въззивната инстанция приема, че по силата на горецитираното ТР последното
изп.действие, което прекъсва давността по изп.дело № 20138410403818 по описа за
2013 г., е това по налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и
същото е с дата от 28.03.2013 г. До
19.08.2015 г., когато е била подадена от взискателя новата молба за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника /въззивник пред настоящата инстанция/ вече
са били изминали повече от 2 години.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно
установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това/в случая езва на 27.09.2016 г./.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие, а именно – на 28.03.2013 г.
Извършените действия след настъпилото прекратяване на изп.дело по силата
на закона се считат за невалидни.
Действително, взискателят може, докато
давността не е изтекла, да започне нов изпълнителен процес за същото
вземане, защото прекратяването на изпълнителното производство, нито погасява
вземането, нито обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист.
На 31.10.2016
г. е било образувано изп.дело № 20168410410247 по описа за 2016 г. също на ЧСИ Н.М..
На 02.11.2016 г. е бил наложен запор върху вземането на длъжника за трудово
възнаграждение, както и върху банковите й сметки.
В конкретния
случай към момента на образувано на новото изп.дело – 31.10.2016 г., погасителната
давност не е била изтекла, защото от 28.03.2013 г. е започнала да тече новата
5-годишна погасителна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Действително,
в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията установени "със съдебно
решение", но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията,
за които има влязла в сила заповед за изпълнение. С аргумент от чл. 439 ГПК
вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по
исков ред, освен въз основа на нововъзникнали факти. Съгласно чл. 415 ГПК
ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен
интерес да установи вземането си по съдебен ред. Според чл. 416 ГПК
влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея
се издава изпълнителен лист. Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено
вземане, който не е водил иск по чл. 422 ГПК да бъде поставен в
по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече че според чл.
416 ГПК и в двата случая "заповедта за изпълнение влиза в сила"
т.е.двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици.
Исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното
производство по ГПК /2008 г/, поради което нормата трябва да се тълкува
разширително с оглед чл. 416 ГПК.
В
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определение № 214/15.05.2018 г. по
ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е посочено: "Влязлата в
сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.". Следователно по действащия ГПК няма основание да
се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на
ВКС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС,
II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г.,
IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.,
IV ГО).
Настоящата
инстанция приема и, че длъжника не може да черпи права от собственото си
поведение – в случая бездействия по подаване на възражение по чл.414 ГПК.
Следователно,
изпълняемото право, признато в полза на ответника /в производството пред СРС,
въззиваем в настоящето/, не е престанало да съществува, поради погасяването си по давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззивницата
разноски не се следват.
На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените от
същата разноски- 300 лв.- юрк.възнаграждение.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 443001 от 03.07.2018
г., постановено от СРС, Първо ГО, 28-ми състав, по гр.д.№ 55262 по описа за
2017 г.
ОСЪЖДА Е.Е.Х.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв.Т.В., ДА ЗАПЛАТИ на „М.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
сумата в размер на 300 лв.- юрк.възнаграждение.
Решението може да се обжалвапред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.