№ 3906
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110204538 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. С. Д. с ЕГН –********** с адрес за
призоваване ******* чрез А. Ш. от САК със съдебен адрес ****** срещу
Наказателно постановление № 23-4332-000329 от 17.01.2023 г., издадено от
Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200.00 /двеста/ лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление,
поради което моли същото за бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. На първо място се сочи, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото му на
защита. На следващо място се оспорват фактическите констатации досежно
извършеното нарушение. Като самостоятелно основание за отмяна на крайния
административен акт се сочи, че за едно и също нарушение жалбоподателят е
1
бил санкциониран два пъти, с издадени две отделни наказателни
постановления.
При условията на евентуалност се застъпва становище за маловажност на
случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед обективните характеристики на
описаното нарушение, което разкрива по-ниска степен на обществена
опасност с обикновените случаи на нарушения от този вид. В заключение се
навеждат твърдения, че размерът на наложената глоба се явява несъразмерно
тежък спрямо тежестта на извършеното нарушение.
Въззиваемата страна - Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция”
при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не релевира
становище по жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение, серия GA №
880710 от 05.01.2023 г. на мл. автоконтрольор при Отдел „Пътна полиция” при
СДВР е установено, че на същата дата /05.01.2023 г./ в 00:24 часа в гр.София
по ул.“3004-та” с посока на движение от ул. „Ген. Казимир Ернрот“ към ул.
„Гоце Делчев“ жалб. Е. С. Д. с ЕГН:********** управлявала личния си лек
автомобил „**********“ с рег.№ ******** и срещу № 6, поради движение със
скорост, несъобразена спрямо релефа на местността /наклон/ реализирала
ПТП като самокатастрофирала в паркираните от лявата й страна лек
автомобил „***** ******“ с рег. № ******* и лек автомобил „******“, с рег.
№ ********, след което напуснала мястото на ПТП и била установена от екип
на 09 РУ-СДВР на бул. „Панчо Владигеров“ срещу бензиностанция „Лукойл“.
В акта е посочено, че жалб. Д. е нарушилa разпоредбата на чл. 20, ал.2 от
ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното НП № 23-4332-
000329 от 17.01.2023 г., на Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция”
2
при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля И. Л. С., които съдът кредитира изцяло като последователни,
логични и непротиворечиви, както и от приложените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Водач, който не изпълни това си
задължение и поради движение с несъобразена скорост, причини
пътнотранспортно произшествие, се санкционира съгласно чл.179, ал.2, пр.1
от ЗДвП с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено, че на посочената в акта и наказателното постановление дата и
място жалб. Д. е управлявала автомобила си и несъобразявайки скоростта си
на движение с наклона на местността е реализирала ПТП, удряйки се в
паркираните от лявата й страна автомобили, в резултат на което са настъпили
материални щети по превозните средства, описани в съставения АУАН.
При извършване на нарушението, свързано с несъобразена скорост е от
значение единствено дали водачът се е съобразил с пътната обстановка,
съобразно изброените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП хипотези. В тази връзка всяка
скорост, която създава опасност за движението и става причина за
осъществяване на ПТП е „несъобразена скорост“, с която се осъществява от
3
обективна страна състава на нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на визираното
нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, поради което
законосъобразно е ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че за същото
нарушение е бил санкциониран два пъти с две отделни наказателни
постановления. Видно от приложеното по делото заверено копие на НП № 23-
4332-000202 от 13.01.2023 г. издадено от Началник група при ОПП-СДВР
жалб.Д. е санкционирана за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, /както и за
други нарушения по ЗДвП/, но за това, че на същата дата /05.01.2023 г./ в 00:20
часа, при управление на личния си автомобил „**********“ с рег.№ ********
в гр.София, по ул.„3004“ с посока на движение от ул.“Гоце Делчев“ към
ул.“Годеч“, поради движение с несъобразена скорост спрямо релефа на
местността /остър ляв завой/ е реализирала ПТП, като е самокатастрофирала в
паркираните от дясната й страна автомобили – лек автомобил „*******“
модел „******“ с рег.№ ******** и лек автомобил „*******“ модел ** с рег.№
********, след което се отклонила и се ударила в метален пътен знак Б3, след
което напуснала мястото на ПТП. При това фактическо описание в
цитираното НП безспорно се установява, че жалбоподателката е
санкционирана за друго деяние, съставляващо отделно административно
нарушение, изводимо от описаната различна фактическа обстановка.
Преценката за нарушаване на принципното положение „non bis in idem“ се
извършва въз основа на наличието на идентичност на деянието, разбирано
като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от
правната му квалификация или от защитавания правен интерес. При различна
фактическа обстановка, каквато в случая безспорно е налице, няма как да бъде
нарушено посоченото правило, с оглед на което възражението на
жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно.
Процесното НП е издадено от компетентен орган при правилно
приложение на ЗДвП и ЗАНН. Наложеното наказание по чл. 179, ал.2, предл.1
от ЗДвП визира установяване на несъобразена скорост. Съдът намира, че е
безспорно установено по делото, че именно несъобразената скорост е
причината за ПТП, поради което нарушението се явява доказано. Наложената
глоба е в размер, предвиден в закона за извършеното нарушение, и доколкото
размерът на същата е строго фиксиран, то съдът няма правомощия за нейното
4
намаляване.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението. При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване
на наказателното постановление са съобразени изискванията на разпоредбите
на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В акта за установяване на административно
нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление в
достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно
вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си.
Въз основа на горното, се формира извод, че с поведението си
жалбоподателят - участник в ПТП по смисъла на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП, е
осъществил състава на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което правилно
е ангажирана отговорността му по смисъла на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП.
Законосъобразно административнонаказващият орган е наложил наказанието
"глоба" в нейния абсолютен размер за деяние, което съставлява нарушение, с
цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата
на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на
случая /чл. 28 от ЗАНН/. Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за
наличие на маловажност на извършеното нарушение, доколкото в случая е
налице засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на
нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява
незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява
нарушение.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане
на сторените в хода на производството разноски се явява неоснователна.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-000329 от
17.01.2023 г., издадено от Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя Е. С. Д. с ЕГН –********** с адрес за
призоваване ********, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6