РЕШЕНИЕ
№ 843
гр. Бургас, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100500726 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.
№12665/08.04.2022 г. от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Изгрев”, бул. „Драган Цанков” № 37,
представлявана от изпълнителните директори Никола Бакалов и Чавдар Златев, против
Решение № 507 от 23.03.2022 г. по гр.д. №6337/2021 г. по описа на РС-Бургас.
С Решение № 507 от 23.03.2022 г. по гр.д. №6337/2021 г. по описа на РС-Бургас, са
отхвърлени исковете на „Първа инвестиционна банка” АД предявени против АНТ. СТ. ИВ.
от ***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че дължи следните
суми: 3000 лв. – неплатена главница по сключен между страните договор с № 002CC-R-
000077/13.06.2008 год. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, 1697, 80 – договорна лихва за периода
от 22.10.2017 год. до 18.10.2020 г., 2, 50 лв. - мораторна лихва за периода от 19.10.2020 г. до
21.10.2020 г., 60 лв. - разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение, както и
законната лихва върху главницата, начиная от 22.10.2020 г. до окончателното плащане, за
които вземания по ч.гр.д.№ 6568/2020 г. на БРС са издадени заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист..
С решението си Районен съд – Бургас е осъдил „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев”, бул. „Драган
1
Цанков” № 37, представлявана от изпълнителните директори Светозар Попов и Чавдар
Златев, да заплати на АНТ. СТ. ИВ. от ***, ЕГН - **********, сумата от 700 /седемстотин
лева/, представляващи разноски, направени по водене на делото.
С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като са
изложени подробни съображения.
Посочва се, че въззиваемата (длъжник) усвоила и ползвала изцяло предоставения й от
банката кредит - овърдрафт в размер на 3000 лева, но не заплатила дължимите месечни
вноски съгласно сключения между страните договор за кредит и Общите условия към него.
Изразява се несъгласие с извода на съда относно настъпила погасителна давност. Навеждат
се доводи във връзка с изложеното в мотивите на решението за наличие на неравноправна
договорна клауза – т.14.2 и т.22 от ОУ (касаеща възможността на кредитора по свое
усмотрение да капитализира лихвите по овърдрафта и да станат част от дълга ). Подчертава
се, че при подписване на договора, кредитоискателят приел условията по кредита и всички
клаузи, като в случая, при предявяване на исковата претенция, банката не се възползвала от
възможността за капитализиране на договорната и законна лихва към главницата. Изтъкват
се факти и обстоятелства, установени чрез приложените по делото писмени
доказателства(извлечение от счетоводните книги).
Заявява се, че следвало да бъде направено разграничение между срока за ползване на
овърдрафта -09.06.2010г., посочен в т.3 от Договора за кредит и срока за прекратяване на
кредита. Направен е анализ относно спецификата на банковия кредит- овърдрафт. Развиват
се подробни съображения в тази насока. Посочва се, че банката временно спряла ползването
на овърдрафта(поради липса на налични средства по сметката )и не издала нова кредитна
карта, но кредитът останал отворен.
Излага се становище, че давността започнала да тече от датата, на която кредиторът писмено
предизвестил кредитополучателя за прекратяване на договора за кредит(известие, връчено
на 30.09.2020 г.). Навеждат се доводи, че приетото в мотивите на решението от
пъровинстанционния съд било в противоречие с т.18 от ТР №4 от 18.06.2014т. по т.д.
№4/2014г. на ОСГТК на ВКС. Посочва се, че началният момент на погасителната давност се
свързвал с настъпването на предсрочната изискуемост, а не със спиране на плащанията от
кредитополучателя. Твърди се, че давността в случая започвала да тече от 30.09.2020г., а не
от 20.12.2010г., както приел районният съд. В подкрепа на изложеното цитира съдебна
практика(Решение№21/08.01.2021г. по т.д.№3069/2018г. на ВКС).
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на
настоящата инстанция, с който бъдат уважени изцяло исковите претенции. Претендират се
разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от АНТ. СТ.
ИВ. с ЕГН **********, от ***, чрез процесуалния представител адв. Теодора Кабакчиева -
Пеева.
Оспорва подадената въззивна жалба от ищеца като неоснователна, като моли да бъде
2
оставен в сила съдебния акт, а жалбата да бъде оставена без уважение.
На първо място се излагат съображения във връзка с извода на съда, че чрез извършения
директен дебит от банката, независимо от предвидената с договора възможност, дългът
недопустимо се мултиплицирал. Навеждат се доводи относно предназначението на
минималната погасителна вноска по кредита. Посочва се, че начислените договорни лихви
били удържани от кредитния лимит, върху чийто увеличен размер се начислявала лихва за
следващ период.
Направен е анализ на събраните по делото доказателства, включително приетата по делото
съдебно- икономическа експертиза. Твърди се, че в настоящия случай била налице скрита
форма на преструктуриране на кредита, основана на нищожна клауза-
чл.26,ал.1,предл.1вр.ал.4 и чл.10,ал.3 от ЗЗД.
Излага се становище във връзка с правната природа на погасителната давност. Посочва се,
че вземането за главница се погасявало с 5-годишна давност, а за лихва- с тригодишна.
Подчертава се, че давността започвала да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
Навеждат се доводи досежно приетото от първоинстанционния съд, че срокът за ползване на
овърдрафта е до 09.06.2010г., (чл.3 от договора за кредит), като след тази дата длъжникът
нямал право да ползва овърдрафт и дължал връщане на усвоената сума. Развиват се
подробни съображения.
Твърди се, че ползваният кредитен овърдрафт станал дължим и предсрочно изискуем, когато
длъжникът спрял да изпълнява задълженията си за плащане на дължимите вноски.
Подчертава се, че кредиторът изчакал десет години след извършената последна
вноска(25.10.2010г.), за да пристъпи към принудително събиране на вземанията си.
Отбелязва се, че предоставената за ползване кредитна карта била валидна до месец юни
2011г., след което банката не предоставила нова на кредитополучателя.
Оспорват се изложените в жалбата твърдения, че съгласно дадените с от ТР №4 от
18.06.2014т. указания, банката следвало изрично да заяви, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че кредитът бил изцяло изискуем още на
19.11.2010г. В тази връзка се сочи, че началният момент, от който започва да тече давността
за главницата, бил когато кредиторът можел да поиска изпълнение- настъпване на падежа на
20.02.2010г. (заявителят подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК едва на 22.10.2020 г.). Позовава се на съдебна практика на окръжните и районни
съдилища.
Посочва се, че вземането на въззивника се основавало на неравноправна клауза в договор с
потребител, поради което същият се явявал нищожен (чл.143,ал.1 от ЗЗП). Развиват се
подробни съображения в тази насока. Подчертава се, че съдържанието на договора и
Общите условия към него били изготвени предварително от кредитора и представени на
кредитополучателя при получаване на пластиката на кредитната карта (Протокол за
получаване на международна револвираща кредитна карта). Твърди се, че клаузите не били
3
договорени индивидуално, а подготвени предварително и потребителят нямал възможност
да влияе върху съдържанието им и да прецени икономическите последици(.чл.7 , чл.8 и
чл.10 от договора). Отбелязва се, че кредитоискателят не се запознал и с условията съгласно
Тарифага на банката, тъй като кредиторът не приложил същата при сключване на договора
(въпреки отразеното в чл.10, че Тарифата е неразделна част от договора). Твърди се, че
въззвиникът(кредитор) не приложил и условията на банката за откриване и водене на
банкови карти(различни от Общите условия). Налице била уговорка изцяло във вреда на
потребителя, поставяща го в неравностойно положение.
Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба като неоснователна, а
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание се явява процесуалния представител на въззивника, който поддържа
въззивната жалба, като моли първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде
постановен съдебен акт, с който исковата претенция да бъде изцяло уважена, като бъде
прието за установено вземането на банката за сумите, посочени в исковата молба.
Претендира разноски.
Явява се и процесуалния представител на въззиваемата страна, който поддържа изцяло
отговора на въззивната жалба, като моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и
да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и обосновано.
Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Предявени за разглеждане пред първоинстанционния съд по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в полза на ищеца съществуване на
вземания срещу ответницата по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 002CC-R-
000077/13.06.2008 г.
Исковото производство пред Районен съд - Бургас е образувано след подадено възражение
по реда на чл. 414 ГПК от длъжника АНТ. СТ. ИВ., срещу която, в полза „Първа
инвестиционна банка” АД, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 26.10.2020 г. и изпълнителен лист от 26.10.2020 г. по
ч. гр. д. № 6568/2020 г. по описа на БРС за посочените по - горе суми. Предвид разпоредбата
на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес от търсената защита, поради което
производството се явява процесуално допустимо.
Като писмено доказателство по делото е приет Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ 002CC-R-000077/13.06.2008 г., по силата на който на ответницата И. е открита картова
разплащателна сметка, като й е отпуснат банков кредит овърдрафт по картовата
разплащателна сметка в размер на 3 000 лв. Срокът за ползване на овърдрафта е уговорен до
4
09.06.2010 г., като е предвидена възможност за автоматичното му подновяване при
условията и реда, предвидени в ОУ, неразделна част от договора. Според чл. 4 от договора
титулярят се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина,
договорени в Общите условия. Съгласно чл. 7 от договора при непогасяване до датата на
падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен
период, титулярят заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни периода,
годишен лихвен процент в размери, както следва: за извършване на безналични плащания на
ПОС терминал - 16 % за всички останали трансакции - 18 %. В чл. 8 от договора е
предвидено, че при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на
разрешения кредитен лимит, банката начислява наказателна лихва в размер на договорения
лихвен процент с надбавка от 12 %.
В производството пред първоинстанционния съд като писмени доказателства по делото са
приети и Общи условия, валидни към сключване и действието на процесния договор, които
съгласно чл. 11 от договора се прилагат при сключване и изпълнение на същия и са
известни на титуляря по него, т. к. с подписване на същия са му били надлежно представени.
От Общите условия, приети с Решение на Управителния съвет на „Първа инвестиционна
банка” АД от 17.04.2007 г., изменени и допълнени с Решение от 24.07.2007 г. (ведно с
приетите изменения и допълнения), се установява, че според чл. 36. 1 от ОУ срокът за
ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок при
условие, че титулярът не е уведомил банката за прекратяването на договора най - малко 60
дни преди изтичане на текущия срок (респ. 30 - дневен срок в полза на банката). Според чл.
36. 3 от ОУ във всички случаи на прекратяване на договора, титулярят е длъжен да върне
издадените му карти и да погаси изцяло дебитното салдо по сметката си и да изпълни
всички останали задължения към банката. Видно от чл. 18 от ОУ титулярят се задължава
всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да
внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението. В т. 24 от ОУ
е предвидено, че ако титулярът не извърши което и да е плащане по овърдрафта повече от 5
работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо, банката има право
да блокира картата. Съгласно т. 25 от ОУ ако в дадения от банката срок титулярят не погаси
всички изискуеми задължения, банката има право да деактивира картата, да обяви всичките
му задължения за изцяло и предсрочно изискуеми и да прекрати едностранно договорните
си отношения с титуляря. Според т. 28, а) от ОУ банката има право да обяви овърдрафта за
изцяло и предсрочно изискуем, след писмено предизвестие до титуляря, в случай, че
последният не извършва което и да е плащане по Договора повече от 5 работни дни след
датата, на която такова плащане е станало изискуемо.
При подписване на процесния договор за овърдрафт, на ответницата е предоставена и
кредитна карта със срок на валидност до м.юни 2011 год.
Като писмено доказателство по делото е приета покана от кредитодателя до
кредитополучателя, за погасяване на задълженията по договора. Поканата е връчена на
30.09.2020 г. С последната банката е заявила на ответницата общия размер на
5
произтичащите и непогасени по договора за кредит задължения – 23 669, 12 лв., като на
последната е даден 7 - дневен срок от връчване на поканата за доброволно погасяване на
задълженията. Посочено е, че в противен случай банката ще счита ползвания овърдрафт за
изцяло и предсрочно изискуем и ще бъдат предприети действия за принудително
изпълнение.
Съгласно заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно -
счетоводна експертиза, към датата на издаване на изпълнителния лист, размерът на
задълженията по договора са: просрочена главница – 3000 лв., договорни лихви от
22.10.2017/12.03.2020 – 1356, 06 лв., договорни лихви от 13.03.2020/13.05.2020 – 96, 31 лв.,
договорни лихви от 14.05.2020/18.10.2020 – 245, 43 лв., законна лихва от 19.10.2020 до
21.10.2020 – 2, 50 лв, разноски по поканата за доброволно изпълнение в размер от 60 лв.,
както и съдебни разноски 245, 21 лв. Вещото лице посочва, че последното усвояване по
картата е в размер от 46, 49 лв. и е от дата 19.11.2010 г., като последното погасяване по
картата е от дата 23.11.2010 г. в размер от 7, 51 лв. Банката на всяко 20-то число от месеца е
уведомявала ответницата за крайното салдо и последната е следвало до 5-то число на
следващия месец да внесе вноска в размер на минимум 5% от усвоената сума по овърдрафта.
За времето от 20-то число до подежа не са били начислявани наказателни лихви от Банката.
Просрочието по картата е възникнало на 19.11.2010 г. Вещото лице описва подробно
лихвените проценти, които са уговорени с договора. Посочва, че по договорите овърдрафт
няма изготвени погасителни планове с определени анюитетни вноски. Размерът на вноската
се формира съобразно дебитното салдо към съответния момент – именно 20то число всеки
месец. Към датата на входиране на заявлението в съда – 21.10.2020 г., размерът на
задълженията по процесния договор е: просрочена главница – 3000 лв., просрочена лихва –
20 905, 21 лв., или общо 23 905, 21 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата страна,
намира от правна страна следното:
В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.
Страните не спорят, че между тях е сключен договор № 002CC-R-000077 от 13.06.2008 г. за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и е предоставен банков кредит
- овърдрафт по разплащателна сметка на въззиваемата, в размер на 3 000 лв. Срокът за
ползване на овърдрафта е уговорен до 09.06.2010 г., като същият се е подновявал
автоматично, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за прекратяване на
процесния договор при условията и реда, предвидени в Общите условия.
Не е спорно по делото, че сумата по кредита е била предоставена на ответницата от банката
- ищец, както и че ответницата е ползвала суми по предоставения й овърдрафт и е
погасявала част от дължимите такива до 23.11.2010 г.
6
Безспорно по делото е и обстоятелството, че банката е отправила до ответницата покана за
доброволно изпълнение, връчена лично на ответницата на 30.09.2020 г., за погасяване в
седемдневен срок от получаване на поканата на задължения по процесния договор за кредит
в размер на 23 669, 12 лв. По делото не е спорно обстоятелството, че задълженията не са
били погасени в дадения срок.
Спорно по делото се явява обстоятелството от кой момент настъпва изискуемостта на
задълженията по процесния договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 002CC-R-
000077/13.06.2008 г., респективно от кой момент започва да тече погасителната давност за
тях. Страните спорят и по отношение наличието в така сключения договор за кредит на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
От представените по делото Общи условия е видно, че съгласно раздел I, т. 1, б. „з“ за
падеж по договора е предвидена датата, до която титулярят е длъжен да погаси изцяло
задълженията си по сметката или не по - малко от минималната погасителна вноска; за дата
на падежа се счита всяко 5 - то число от месеца, а ако то е неработен ден, датата на падежа е
първият следващ работен ден, съответно в изменените ОУ - всяко 5 - то число от месеца
(при отчетен период от 20 - то число на месеца до 19 - то число на следващия месец) и всяко
20 - то число от месеца (при отчетен период от 1 - во число на месеца до последно число на
същия месец), а ако то е неработен ден, датата на падежа е първият следващ работен ден.
По своята същност овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателна
сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката надвишаване над
салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка до
разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се погасява при
всяко постъпление по разплащателната сметка. Кредитополучателят е длъжен да осигурява
средства за погасяване на кредита. Действително при овърдрафта не се изготвя
предварително погасителен план, както при потребителския или ипотечен кредит, тоест
няма как отнапред да бъде известно, каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени,
но и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното
погасяване от формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата.
От приетото по делото заключение на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че
последната дата, на която въззиваемата И. е изтеглила сума в размер на 46, 49 лв. по
овърдрафта е 19.11.2010 г. При тези обстоятелства и съобразно посочените разпоредби на
действащите Общи условия, изискуемостта на вземанията по процесния договор е
настъпила с определената месечна падежна дата - 05.12.2010 г. В тази връзка въззивният съд
намира, че БРС не е определил коректно датата, на която задължението е станало изискуемо,
като е посочил, че това е 20.12.2010 г. Следва да се уточни, че на 20-то число на месеца
Банката следва да изпрати дебитно салдо, като срокът за изпълнение на задължението, което
представлява формирания сбор от суми, които са усвоени и разходвани от длъжницата, е до
5-то число всеки месец. Минималната вноска, която тя следва да заплати е в размер на 5 %
от от усвоената сума по овърдрафта. Именно по тези съображения, изискуемостта на
7
задълженията на въззиваемата е настъпила на 5.12.2010 г., като Банката е изпратила дебитно
салдо на И. за ползваните от последната суми по кредита на 20.11.2010 г.
Съдебната практика и теорията приемат категорично, че датата на изискуемостта на
вземанията, съгласно чл. 114 ЗЗД, е денят, от който започва да тече и погасителната давност
за тях. Вземанията на кредитора по договор за кредит, вкл. и по процесния, не са
периодични плащания, тъй като по правило при този вид договори (както при договора за
заем) е налице неделимо плащане. Договореното връщане на предоставената за ползване
сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД), т. е. частични плащания на едно задължение,
поради което приложима е петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД (в този смисъл решение №
38 от 26.03.2019 г., постановено по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 261 от
12.07.2011 г., постановено по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и др.).
Предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД срокът, с който се
погасяват дължимите суми е петгодишен, вземането за главница на въззивника - ищец
спрямо въззиваемата - ответница се е погасило на 05.12.2015 г.
Както вече се посочи, за вземанията, произтичащи от договор за кредит - какъвто е и
овърдрафтът, важи петгодишната давност, която започва да тече от падежа на съответната
вноска, която давност в настоящия случай към момента на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК е изтекла. Твърдението на въззивника, че е налична клаузата от т. 36. 1. от Общите
условия, според която е договорено между страните автоматично подновяване на договора с
нов едногодишен срок след изтичане на първоначално определения, не е обстоятелство от
тези, които спират или прекъсват действието на погасителната давност. В тази връзка следва
да се посочи, че няма пречка да се погаси по давност едно парично вземане и по действащ
между страните договор.
Въззивният съд не споделя наведеното от въззивника възражение за неправилност на
решението поради това, че тъй като процесният договор е бил прекратен едностранно от
Банката едва на 30.09.2020 г., от тази дата би следвало да започне да тече погасителната
давност за вземанията по договора. Обстоятелството, че Банката не е предприела
своевременно действия по прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на
въззиваемата на задълженията й по същия и е упражнила правомощията си да обяви
кредита за предсрочно изискуем и да прекрати договора с изпращането на нарочна покана,
получена от длъжницата на 30.09.2020 г., т. е. след изтичане на петгодишната погасителна
давност за вземанията за главница по договора, не обуславя изискуемост на вземанията. Да
се приеме тезата на въззивника означава на практика да се предостави възможност на
кредитора едностранно да удължава периода на погасителната давност на вземането, като
„обявява“ предсрочна изискуемост дълго след изтичането на давността. Предвид
императивния характер на нормите, които уреждат института на „погасителната давност“,
подобно разбиране е недопустимо. Посочените норми се явяват императивни и следва да
бъдат тълкувани стриктно, като основанията за спиране и прекъсване на давността са
изчерпателно посочени в закона.
8
Нещо повече – дори и да се приеме тазата на въззивника, отново се следва извода, че
вземането на Банката е погасено по давност. В случай че се приеме, че по така уговорения
договор за банков кредит няма уговорена падежна дата, разбирана като дата, на която
вземането става изискуемо /което както вече бе посочено противоречи на обстоятелствата
по делото, предвид изричните уговорки на страните в представения договор и общите
условия/, то отново се стига до същия извод. Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора, тоест при задължения, които са без уговорен срок за изпълнение изискуемостта
настъпва след покана на кредитора. Погасителната давност при безсрочните задължения,
при които кредиторът определя падежа, започва да тече от възникване на задължението, т.е.
преди да е настъпил падежът (чл. 114, ал. 2 ЗЗД). В настоящия случай задължението е
възникнало до датата на последното усвояване на суми по кредита, тоест на 19.11.2010 г. По
тези съображения отново се стига до извода, че вземането е погасено преди края на 2015 г.
Съобразно нормата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Предвид гореизложеното и доколкото се установява, че кредиторовото вземане за главница е
погасено по давност, то същото се отнася и за акцесорните вземания, касаещи договорна и
наказателна лихви. Доводите на въззивника за дължимост на лихви са неоснователни, тъй
като задължението за заплащане на лихви (договорни и наказателни) предполага наличие на
главен дълг, а в случая както вече се посочи вземането за главница е погасено по давност.
По тези съображения е безпредметно обсъждането на доводите, изложени във въззивната
жалба досежно наличието или евентуално липсата на неравноправни клаузи в договора за
кредит, тъй като на практика това не са част от решаващите мотиви на първоинстанционния
съд.
Настоящият състав споделя и изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на
иска за заплащане на разходи за уведомяване за обявяване на предсрочна изискуемост, тъй
като уведомяването на длъжника не е било необходимо предвид настъпилата изискуемост
на цялото задължение, тоест тези разходи не са направени вследствие виновното и
противоправно поведение на длъжника, поради което последният няма как да бъде
натоварен с тях.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни, поради изтичане на погасителната давност за
процесните вземания.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Пред въззивния съд искане за разноски заявяват и двете страни. Предвид изхода по спора на
въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 500 лв., представляващи направени и
заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за които е представен
9
договор за правна защита и съдействие от 01.07.2022 г., в които е отразено заплащане на
сумата в брой.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 507 от 23.03.2022 г., постановено по гр.д.
№6337/2021 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Изгрев”, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от
изпълнителните директори Светозар Попов и Чавдар Златев, да заплати на АНТ. СТ. ИВ. от
***, ЕГН - **********, сумата от 500 лв. – направени съдебни разноски за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10