Решение по дело №2861/2009 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 712

гр. Пловдив 20.05.2010 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия, ХV гр.с., в публично заседание на 22.04.2010 г. в състав

СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА

при участието на секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2861/2009 г. по описа на ПОС, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът – ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите Симеон Дянков, моли ответникът О.К.Г. ЕГН ********** ****, да бъде осъден да заплати сумата 217 446.84 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на извършено от него противоправно деяние – водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание и подаване на справки-декларации по ЗДДС, в които е потвърдена неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС на доставките с право на пълен данъчен кредит за периода октомври 2002 – юли 2004 – представлявало престъпление по чл. 257, ал.1,пр.1 вр. чл. 255, ал.1, предл. 2 и чл. 256 от НК, за което същият е осъден с влязла в сила присъда № 3 от 15.І.2009 г. по нохд № 1901/2008 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, ведно с лихва в общ размер на 172 771 лв. за периода от падежа на задълженията по ЗДДС за всеки отделен данъчен период до датата на предявяване на исковата претенция – 30.10.2009 г., от които:

- за периода Х.2002 - 51 230.32 лв. и мораторна лихва – 47 510.91 лв;

- за периода ІХ.2003 – 10 939.53 лв. и мораторна лихва - 8 845.83 лв

- за периода Х.2003 – 9 383.75 лв. и мораторна лихва - 7 486.03 лв;

- за периода ХІІ.2003 – 47 738.40 лв. и мораторна лихва - 37 057.82 лв.;

- за периода І.2004 – 24 706.87 лв. и мораторна лихва - 18 910.16 лв.;

- за периода ІІ.2004– 8 752.53 лв. и мораторна лихва - 6 611.27 лв.;

- за периода ІV. 2004 – 15 998.00 лв. и мораторна лихва - 11 744.67 лв.;

- за периода V. 2004 – 16 473.79 лв. и мораторна лихва - 11 904.00 лв.;

- за периода VІ. 2004 – 10 573.65 лв. и мораторна лихва - 7 524.82 лв.;

- за периода VІІ. 2004 – 21 650.00 лв. и мораторна лихва - 15 175.47 лв.

Претендира се и законна лихва върху главницата, считана от 30.10.09 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски ведно с юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът О.К.Г. не е изразил становище по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По отношение наличието на виновно противоправно деяние на ответника:

Такова безспорно е налице и същото е установено с влязлата в сила присъда № 3 от 15.01.2009 г. по нохд № 1901/08 г. на Пловдивски окръжен съд, с която ответникът е признат за виновен и осъден за това, че:

- в периода 14.11.2002 г. – 16.08.2004 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление – 10 деяния /подробно посочени в обвинителния акт/ в качеството си на управител на „ДИГ” ЕООД Пловдив е избегнал плащането на данъчни задължения – ДДС в особено големи размери – 217 446.84 лв., като е потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му /чл. 100, ал.1, 2 и 3 от ЗДДС /отм/ и чл. 89, ал.1 от ППЗДДС /отм/ за удостоверяване на определена информация, свързана с неговата дейност – престъпление по чл. 257, ал.1, предл. първо вр. с чл. 255, ал.1, предл. 2, вр. чл. 26, ал.1 от НК;

- в периода 14.11.2002 г. – 16.08.2004 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление – 10 деяния /подробно посочени в обвинителния акт/ в качеството си на управител на „ДИГ” ЕООД Пловдив с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в особено големи размери 217 446.84 лв. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание – отчетни регистри- дневници за покупките съгласно чл. 104 от ЗДДС /отм/ и чл. 91, 92, 94, 96, ал.2 от ППЗДДС /отм./- престъпление по чл. 257, ал.1 вр. чл. 256, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виността на дееца. В случая е налице влязла в сила присъда по отношение на ответника, която безспорно следва да бъде зачетена, при което съдът приема за установено, че в случая е налице извършено противоправно и виновно деяние от страна на ответника, изразяващо се подаване на неистински писмени декларации, които се изискват по силата на ЗДДС и ППЗДДС за удостоверяване размера на дължим за внасяне ДДС и водене на отчетни регистри с невярно съдържание с цел да се осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС.

Т.е. налице е първият елемент от сложния фактически състав на непозволеното увреждането, регламентирано в нормата на чл. 45 от ЗЗД – противоправно и виновно деяние на ответника. Основателни са доводите в исковата молба, че с това си поведение ответникът е попречил на установяването на действителния размер на дължимите данъчни задължения по ЗДДС от представляваното от него дружество – „ДИГ” ЕООД. В крайна сметка действителният размер на тези задължения са установени с влязъл в сила данъчноревизионен акт № 226/8.01.2005 г.

По отношение наличието на вреда, настъпила в патримониума на ищеца:

Не се спори по делото, че установените с ДРА № 226/8.01.2005 г. не са платени в полза на държавния бюджет. В тази връзка по делото е представена служебна бележка изх.№ 95948/2003/119368/2.ІІІ.2010 г., издадена от ТД на НАП Пловдив, от която е видно, че по ДРА № 226/18.01.2005 г., издаден срещу „ДИГ” ЕООД /наред с други ДРА, СД и наказателни постановления/ е образувано изпълнително производство; запорирани са банкови сметки като обезпечителна мярка за събиране на вземанията, като са усвоени 10.77 лв. от банкова сметка при ТБ „Прокредит Банк”. Това писмено доказателство не се оспорва от ответника.

При това положение съдът намира, че е налице настъпила вреда в патримониума на ищеца в исковия размер, изразяваща се в липсата на плащане на действително дължимите задължения по ЗДДС от страна на представляваното от ответника дружество. Т.е. налице е настъпила имуществена вреда за ищеца – друг елемент от сложния фактически състав на непозволеното увреждане.

По отношение наличието на причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда:

Съдът намира, че причинна връзка между констатираното виновно противоправно поведение на ответника и настъпилата имуществена вреда в патримониума на държавата не е налице. Поведението на ответника е създало пречки за установяването на действителните данъчни задължения към момента на подаване на съответните декларации по ЗДДС за всеки отделен данъчен период, предмет на исковата молба. Подаването на справки-декларации по ЗДДС обаче не е единствен способ за установяване на дължими данъчни задължения по ЗДДС, а същите могат да бъдат установени от данъчните органи и при извършени ревизии чрез издаване на данъчноревизионен акт, което е направено и в настоящия случай - задълженията на „ДИГ”ЕООД са установени по размер с издадения ДРА № 226/8.І.05 г., като същите са предмет и на образувано производство по принудително изпълнение по специалния ред за събиране на публични държавни вземания. Имуществената вреда за държавата е резултат на липсата на реално плащане на вече установените данъчни задължения, вкл. и в хода на принудителното изпълнение. Липсата на такова плащане от данъчнозадълженото лице – „ДИГ” ЕООД обаче не може да се квалифицира като пряка и непосредствена последица от поведението на ответника, изразяващо се в подаване на неверни СД по ЗДДС и водене на невярна счетоводна отчетност. Липсата на плащане, включително и по принудителен ред, би могло евентуално да се дължи на липса на имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение /за което впрочем няма доказателства по делото/, но дори и в този случай не се намира в причинно-следствена връзка с поведението на ответника по делото.

За основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане – виновно противоправно поведение, вреда, настъпила за ищеца и причинна връзка между поведението на ответника и настъпилата вреда, т.е. вредата трябва да е пряк и непосредствен резултат от действията/бездействието на ответника. В случая съдът намира, че такава причинна връзка не е налице, а липсата дори и на един от посочените елементи прави иска неоснователен. Ето защо съдът намира, че същият следва да бъде отхвърлен.

Освен това следва да се посочи, че евентуалното позитивно за ищеца решение би създало условия за неоснователно обогатяване на държавата, която ще се легитимира като кредитор по идентично вземане въз основа на две изпълнителни основания – осъдителното решение по чл. 45 от ЗЗД и влезлия в сила ДРА срещу дружеството, който подлежи на изпълнение.

Съобразно отхвърлянето на иска като неоснователен, следва да се отхвърли искането на ищеца за присъждане на разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите Симеон Дянков, срещу О.К.Г. ЕГН ********** ****, същият да бъде осъден да заплати сумата 217 446.84 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на извършено от него противоправно деяние – водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание и подаване на справки-декларации по ЗДДС, в които е потвърдена неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС на доставките с право на пълен данъчен кредит за периода октомври 2002 – юли 2004 – представлявало престъпление по чл. 257, ал.1,пр.1 вр. чл. 255, ал.1, предл. 2 и чл. 256 от НК, за което същият е осъден с влязла в сила присъда № 3 от 15.І.2009 г. по нохд № 1901/2008 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, ведно с лихва в общ размер на 172 771 лв. за периода от падежа на задълженията по ЗДДС за всеки отделен данъчен период до датата на предявяване на исковата претенция – 30.10.2009 г., от които: