Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и седми октомври
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Снежина
Чолакова
при участието на секретаря Ив.Велчева,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 164 по описа за 2021
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), във вр.с чл.4, ал.1-5 и чл.9б от Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ).
Административното производство е образувано въз основа на жалба с вх.№
94-В-111 от 10.05.2021г. по описа на Община В.П., уточнена с молба рег.№
ДА-01-1641/01.06.2021г. по описа на ШАдмС, депозирани от В.С.Д. с ЕГН **********,***«Б.Ч.Д..»
№ 148, срещу Акт за установяване на задължения по чл.107,
ал.3 от ДОПК (АУЗ) № 6293-1/26.02.2020г., издаден от П.Л.Д., на длъжност
специалист „Административно обслужване“ в Община В.П., с който са установени
задължения на В.С.Д. за Данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и Такса „Битови
отпадъци“ (ТБО) за данъчни периоди 2017г., 2018г. и 2019г., в общ размер на
3782,62 лева, от които 493,40 лева ДНИ и 3289,25 лева ТБО, ведно с лихви за
просрочие в общ размер 573,15 лева, от които 74,76 лева лихви върху
задълженията за ДНИ и 498,39 лева лихви върху задълженията за ТБО.
В жалбата се навеждат аргументи
за незаконосъобразност на атакувания АУЗ, като се сочи, че поради неизплатени
задължения за предоставена вода „ВиК-Шумен“ООД е прекъснало водоснабдяването на
имота, с което си действие едностранно е прекратило договора за водоснабдяване
и в резултат на това предприятието е станало неизползваемо. Сочи се, че считано
от 2012г., предприятието, за което са установени задължения за Такса „Битови
отпадъци“, не работи като промишлен обект със стопанско предназначение –
„дърводелски цех“. Навеждат се и доводи, че през периодите, описани в АУЗ, по
отношение на обекта не е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване, нито са
кумулирани битови отпадъци. Въз основа на изложените аргументи се отправя
искане за отмяна на атакувания акт в цялост.
В съдебно заседание В.С.Д. се представлява от
адвокат Ж.Ж.от ШАК и С.Д.– син на оспорващата, които в хода на устните
състезания поддържат жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвиват,
отправяйки искане за отмяна на АУЗ както по отношение начислените задължения за
ТБО, така и по отношение начислените задължения за ДНИ.
Ответната страна – Главен специалист „Местни данъци
и такси“ и ръководител на местни приходи по чл.4, ал.5 от ЗМДТ при Община В.П., редовно и своевременно призован,
не се явява лично. Същият се представлява от адвокат Г.Б.от ШАК, която в
първото по делото заседание и в писмено становище рег.№ ДА-01-2809/25.10.2021г.
по описа на ШАдмС оспорва жалбата, отправяйки искане за отхвърлянето ѝ
като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след анализ и оценка на събраните
в хода на производството писмени доказателства, прие за установена следната фактическа
обстановка:
С декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти с вх.№ 1574/12.07.2012г. оспорващата В.С.Д. декларирала,
че е придобила по наследство недвижим имот с партиден № 7701Н1632, с адрес на
имота п.к.9850, гр.В.П., представляващ земя и сграда, както следва:
- 1/1 идеална част от Земя с площ 8002,00 кв.м. и
застроена площ 1060.00 кв.м.;
- 1/1 идеална част от Производствен обект с година
на построяване 1956г., с конструкция М1-масивна и с РЗП общо 577.00 кв.м., в
т.ч. РЗП на обекта 577.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван 0.00
кв.м.;
- 1/1 идеална част от Производствен обект с година
на построяване 1997г., с конструкция М3-масивни монолитни и с РЗП общо 76.00
кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 76.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван
0.00 кв.м.;
- 1/1 идеална част от Други нежилищни обекти с
година на построяване 1957г., с конструкция ПМ-полумасивна и с РЗП общо 11.00
кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 11.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван
0.00 кв.м.;
- 1/1 идеална част от Производствен обект с година
на построяване 1997г., с конструкция М3-масивни монолитни и с РЗП общо 11.00
кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 11.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван
0.00 кв.м.;
- 1/1 идеална част от Други нежилищни обекти с
година на построяване 1957г., с конструкция ПН-паянтова и с РЗП общо 52.00
кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 52.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван
0.00 кв.м.;
- 1/1 идеална част от Други нежилищни обекти с
година на построяване 1957г., с конструкция ПН-паянтова и с РЗП общо 73.00
кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 73.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван
0.00 кв.м.;
- 1/1 идеална част от Други нежилищни обекти с
година на построяване 1997г., с конструкция ПН-паянтова и с РЗП общо 260.00
кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 260.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван
0.00 кв.м.
С резолюция за възлагане на проверка
за установяване на факти и обстоятелства № 6293/26.02.2020г., издадена от Д.А.,
на длъжност Главен специалист «Местни данъци и такси» при Община В.П., било
разпоредено извършването на проверка по отношение на В.С.Д. от гр.Варна,
чието извършване било възложено на П.Л.Д.–
специалист «АО» и Б.М.В.– Старши специалист «МДТ» при Община В.П., със срок на
проверката – 04.03.2020г.
Въз основа на разпоредената
проверка, П.Л.Д.– специалист «АО» и орган по приходите по смисъла на чл.4, ал.3
от ЗМДТ, по силата на Заповед № 632/20.11.2017г. на Кмета на Община В.П., на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК издала АУЗ № 6293-1/26.02.2020г., с който
установила, че В.С.Д. дължи ДНИ и ТБО за периода 2017г.-2019г. за притежавания
от нея имот с Партиден № 7701Н1632, с адрес п.к.9850, гр.В.П., представляващ
земя и сгради, както и лихви за просрочие, изчислени към 26.02.2020г., както
следва:
ДНИ :
За 2017г. - 165,72 лева главница и 41,87 лева лихви, на
обща стойност 207,59 лева;
За 2018г. – 163,96 лева главница
и 24,75 лева лихви, на обща стойност 188,71 лева.
За 2019г. - 163,72 лева главница и 8,14 лева лихви, на
обща стойност 171,86 лева.
ТБО :
За 2017г. - 1104,79 лева главница и 279,11 лева лихви, на
обща стойност 1383,90 лева;
За 2018г. – 1093,00 лева главница
и 165,01 лева лихви, на обща стойност 1258,01 лева.
За 2019г. - 1091,46 лева главница и 54,27 лева лихви, на
обща стойност 1145,73 лева.
Общата стойност на установените
задължения за ДНИ и ТБО е в размер на 3782,65 лева главница и 573,15 лева
лихви, на обща стойност 4355,80 лева.
След издаването му, АУЗ бил съобщен
на оспорващата чрез нейния пълномощник С.Д., на 23.02.2021г., видно разписката
към АУЗ.
Несъгласна със същия, В.Д. го
оспорила пред Ръководителя по местни приходи по чл.4, ал.5 от ЗМДТ с жалба вх.№
94-В-67/ от 05.03.2021г.
С Решение № 002/27.04.2021г.,
издадено от Д.В.А.– Главен специалист «МДТ» при Община В.П., в качеството си на
ръководител на местни приходи по чл.4, ал.5 от ЗМДТ, е потвърдила изцяло АУЗ по
чл.107, ал.3 от ДОПК № 6293-1/26.02.2021г., съставен от П.Л.Д.– специалист «АО»
при Община В.П.. За да постанови този резултат, решаващият орган е приел, че АУЗ
е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и
при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. В тази връзка е посочил, че АУЗ е издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК за неплатени в срок задължения по подадена декларация от оспорващата,
представляваща писмено признание относно съдържащите се в нея факти и
обстоятелства, с характер на частен свидетелстващ документ, въз основа на която
органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителна
вноска, като задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния
закон. Приел е, че съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с ДНИ се облагат разположените
на територията на страната сгради и поземлените имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според ПУП имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Посочил е и, че съгласно чл.62 от ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места, като границите на районите и видът на предоставяните
услуги, както и честотата на сметоизвозване, се определят със заповед на кмета
(чл.63, ал.2 от ЗМДТ), което в случая е сторено със Заповеди №
474/27.10.2016г., № 589/30.10.2017г. и № 441/29.10.2018г., според които имотът
на оспорващата попада в регулационните граници на населеното място. Уточнил е
също, че съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ, таксата се дължи от собствениците на
имоти на територията на общината, поради което позоваването от жалбоподателката
на Наредба № 7 от 23.09.1999г. е неотносимо. В решението е посочено също, че
размерът на ТБО е определен по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно,
съобразно Решение № 241 по Протокол № 19/20.12.2016г. на ОбС-Нови пазар и е
включен в Наредба № 4 за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги в Община В.П., като за периода 2017г.-2019г. ТБО е изчислена
съобразно чл.15 от Наредба № 4 за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги в Община В.П., във връзка с Приложение № 1 от същата.
Допълнено е и, че съгласно чл.71, т.1 от ЗМДТ, такса за сметосъбиране и
сметоизвозване не се дължи при непредоставяне на услугата от общината или ако
имотът не се използва през цялата година, и е подадена декларация по образец от
собственика или ползвателя до края на предходната година (каквито в случая не
са подавани). Въз основа на изложените аргументи решаващият орган е потвърдил
изцяло атакувания пред него АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК с № 6293-1/26.02.2020г.
Решението е съобщено на оспорващата
на 28.04.2021г., видно от приложеното известие за доставяне с обратна разписка.
Несъгласна с АУЗ, В.Д. го е оспорила
пред Административен съд-гр.Шумен с жалба вх.№ 94-В-111/10.05.2021г., въз
основа на която е образувано настоящото дело.
В хода на съдебното производство
е допусната и приета без оспорване от страните съдебно – икономическа
експертиза (СИЕ). Същата е установила конкретните размери на задълженията на
оспорващата за 2017г., 2018г. и 2019г., като не е констатирала разминавания с
изчисленията, направени в акта. Анализирала е представените по делото
документи, като въз основа на извършения анализ е заключила, че същите
удостоверяват реалното предоставяне на всички услуги, включени в ТБО.
Съдът кредитира експертното
заключение като обективно и компетентно дадено, с изключение на частите му,
съдържащи правни изводи, чието формиране не е в правомощията на вещото лице.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата срещу АУЗ
по чл.107, ал.3 от ДОПК с № 6293-1/26.02.2020г., издаден от орган по приходите
при община Шумен, е депозирана в законоустановения 14 дневен срок (доколкото
решението на решаващия орган е съобщено на 28.04.2021г., а жалбата срещу АУЗ е
депозирана на 10.05.2021г.) и след осъществяване на административен контрол по
реда на чл.155 от ДОПК пред компетентния решаващ орган съгласно чл.4, ал.5 и
чл.9б от ЗМДТ – Ръководител на местни
приходи по чл.4, ал.5 от ЗМДТ при Община В.П., явяващ се задължително условие
за съдебно обжалване на акта. Същата е депозирана от лице, притежаващо правен
интерес от оспорване на АУЗ, в качеството на негов адресат, за който актът
създава задължения.
По всички изложени съображения, жалбата срещу АУЗ се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна, поради
следните съображения:
Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, в настоящото производство съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на обжалвания
акт, като съобразява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
Според чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на
ДОПК, като съгласно чл.4, ал.3 от с.з., в производствата по ал.1 същите имат
правата и задълженията на органи по приходите, като се определят със заповед на
кмета на общината (чл.4, ал.4 от ЗМДТ). По силата на чл.9б от ЗМДТ, този ред е
приложим и досежно установяването, обезпечаването и събирането на местните
такси. По делото е представена заповед № 632/20.11.2017г., допълнена със
Заповед № 240/01.06.2018г., издадени от Кмета на Община В.П., с които на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр.с чл.4, ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ са
определени длъжностните лица с
права и задължения на органи по приходите за установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци и такси, в
т.ч. и П.Л.Д.–
специалист Административно обслужване – издател на АУЗ, предмет на оспорване по делото. С оглед на това
съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган. Решението, потвърждаващо АУЗ,
също е издадено от компетентния за това административен орган, доколкото негов
автор е Д.В.А.– главен специалист „Местни данъци и такси“ при Община В.П., на
която със Заповед № 632/20.11.2017г. на Кмета на Община В.П. е възложено упражняването на
правомощията на териториален директор на НАП, а съгласно чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ, обжалването на АУЗ от вида на процесния се осъществява по реда на ДОПК,
като според чл.107, ал.4 от ДОПК, това е директорът на съответната териториална
дирекция на НАП.
Оспореният АУЗ е издаден в изискуемата от чл.59,
ал.1 от АПК писмена форма, като в него е налице изрично позоваване на
декларацията по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/2012г., подадена от
оспорващата, въз основа на която са определени задълженията й за ДНИ и ТБО.
Като фактическо основание за издаването му е посочено наличието на задължение
за заплащане на ДНИ и ТБО досежно декларирания от В.Д. недвижим имот, а като правно такова – чл.107,
ал.3 от ДОПК. Подробно са индивидуализирани отделните обекти, по отношение на
които са начислени задълженията за ДНИ и ТБО, като описанието на същите съвпада
с декларираните от оспорващата данни, посочена е и данъчната оценка на земята и
отделните сгради, явяваща се основа за начисляване на процесните задължения за
отделните периоди. Действително в АУЗ не са посочени данни относно размера на
ТБО по отделните компоненти, които я формират. Този пропуск обаче не е
съществен, предвид обстоятелството, че по повод проведеното обжалване по
административен ред горестоящият административен орган е изложил подробни
аргументи, обосноваващи обективираното в АУЗ волеизявление, като се е позовал
изрично на заповедите на Кмета на Община В.П. по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, с които
са определени границите на районите, в които се предоставят съответните услуги,
както и на Решение № 241 по Протокол № 19/20.12.2016г. на Общински съвет – В.П.,
с което е определен размерът на ТБО за всяка включена в нея услуга поотделно,
съобразно чл.66 от ЗМДТ. Съгласно ТР № 16 от 31.03.1975г. на ВС, ОСГК, липсата
на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено
нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е
потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери
законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. А по аргумент от ТР № 16 от 31.03.1975г. на ВС, ОСГК, няма
пречка мотивите да бъдат изложени и в друг документ към изпратената преписка,
към които актът изрично препраща. Гореизложеното налага извода, че АУЗ е издаден при спазване на изискванията
на чл.59, ал.2 от АПК, респективно не страда от порок по чл.146, т.2 от АПК.
На следващо място, в хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, обуславящи незаконосъобразност на
издадения административен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че са
налице предпоставките по чл.107, ал.3 от ДОПК за служебно издаване на акт за
установяване на задължения, доколкото е налице неплатено в срок задължение и не е извършвана
ревизия (което не е спорно по делото). Освен това, АУЗ е обжалван по
административен ред с жалба, депозирана в срока по чл.107, ал.4 от ДОПК, което
е задължителна предпоставка за неговото съдебно оспорване, а решението на
горестоящия административен орган, с което АУЗД е потвърден, е постановено в 60-дневния
преклузивен срок, регламентиран в чл.155, ал.1 от ДОПК.
По отношение съответствието на АУЗ с разпоредбите
на материалния закон, съдът намира следното:
I. Относно установените задължения за Такса „Битови отпадъци“:
Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от ЗДМТ. Според
разпоредбата на чл.11 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на
недвижими имоти (ал.1), като собственикът на сграда, построена върху държавен
или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него
(ал.2).
В чл.62, ал.1 от ЗМДТ, в редакцията му след
изменението с ДВ, бр. 153 от 1998 г., относима за задълженията на оспорващата
за 2017 и 2018г., е посочено, че таксата се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Размерът на таксата се
определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване.Съгласно чл.62, ал.1 от ЗМДТ в
последващата му редакция след изменението с
ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., релевантна за 2019г., ТБО
се заплаща за извършваните от общината услуги по: събиране и транспортиране на
битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране (т.1);третиране
на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации (т.2); поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания в общината (т.3).
В
чл.66, ал.1 от ЗМДТ, в редакцията му след изменението и допълнението,
обнародвано в ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г., е предвидено
таксата да се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския
съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: осигуряване на
съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други (т.1);
събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до
депата или други инсталации и съоръжения за третирането им (т.2); проучване,
проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация,закриване и мониторинг на
депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане,
рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци,включително отчисленията по
чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците (т.3); почистване на уличните
платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места,
предназначени за обществено ползване (т.4). Според чл.66, ал.1 от ЗМДТ в
последващата му редакция след изменението с ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г., дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 включват:
събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения
за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите
отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и
транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово
разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците – за услугата по
чл. 62, т. 1 (т.1); третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на
масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане,поддържане, експлоатация,
закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или
съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл. 62, т. 2 (т.2);
поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и
другите територии от населените места и селищните образувания в
общината,предназначени за обществено ползване – за услугата по чл. 62, т. 3
(т.3). Всички относими за календарната година разходи на общината за извършване
на дейности по предоставяне на услугите по чл. 62 се включват в план-сметка за
годината за всяка от услугите по чл. 62 и по източници на финансиране (чл.66,
ал.3), като план-сметката се одобрява с решение на Общинския
съвет (чл.66, ал.3, т.2).
Според чл.63, ал.2 от ЗМДТ, видът на
предлаганите услуги по чл. 62
на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на
битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват
публично до 31 октомври на предходната година.
Въз основа на законовата
делегация, съгласно чл.9 от ЗМДТ, с Решение № 241/20.12.2016г. Общински съвет –
В.П. е приел Наредба № 4 за определянето и администрирането на местните такси,
цени на услуги и права на територията на Община В.П. (за краткост Наредба № 4),
влязла в сила на 01.01.2017г. и действала през периодите, предмет на процесния
АУЗ. Според чл.17, ал.1 от Наредба № 4, таксата се определя в годишен размер за
всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена
план-сметка, а според чл.17, ал.2 от с.н., размерът на таксата се определя в
промил, върху данъчната оценка на недвижимите имоти, разположени върху
територията на съответното населено място от общината, дворни места, парцели,
застроени земеделски и горски земи за действително застроената площ и
прилежащия й терен. Чл.18, ал.1 от Наредба № 4 сочи, че когато до края на
предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови
отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31
декември на предходната година.
Съгласно т.2.3. от Приложение № 1
на Наредба № 4, касаещо определянето размера на ТБО, влязло в сила на
01.01.2017г. и приложимо също за 2018г. и 2019г. по силата на чл.18, ал.1 от
Наредба № 4, за имоти в гр.В.П., които не са жилищни, да се заплаща ТБО в
размер на 12 промила общо, изчислена върху по-голямата стойност между отчетната
стойност на активите и данъчната оценка на недвижимите имоти, разпределена,
както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване – 5,5 на хиляда; за поддръжка
на депото за битови отпадъци, вкл. отчисленията по ЗУО – 5,5 на хиляда; за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 1,00 на хиляда.
Предвидена е и възможност за заплащане на такса според количеството битови
отпадъци – в случаите, когато е декларирано ползване на определени съдове, като
в този случай се дължи и такса за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване в размер на 1,00 промил (т.2.4.). Размерите на ТБО се
установяват и от заключението на СИЕ
Наред
с горното, не се дължи такса за услугата
сметосъбиране и сметоизвозване за 2017г. и 2018г., когато услугата не се
предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната
година в общината по
местонахождението на имота (чл.71, т.1 от ЗМДТ – ред.ДВ бр.101/2013г., в сила
от 01.01.2014г.); не се дължи такса за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината (чл.71, т.2
от ЗМДТ – ред.ДВ бр.101/2013г., в сила от 01.01.2014г.); не се дължи такса за
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива (чл.71,
т.3 от ЗМДТ – ред.ДВ бр.101/2013г., в сила от 01.01.2014г.).
Съгласно
чл.71 от ЗМДТ в редакцията му след изменението с ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила
от 1.01.2019 г., релевантна за 2019г., не се дължи такса за услугата по чл. 62,
т. 1 (сметосъбиране и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от
услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези
услуги не се предоставят от общината (т.1); за услугата по чл. 62, т. 1 и
дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал.
1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от
задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота (т.2); за услугата по чл. 62, т. 1, когато
задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили
регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и
транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и
са декларирали по ред, определен с наредбата по чл.9, това обстоятелство до 31
октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.
По
отношение на задължението за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“:
По делото не се спори, а и се
установява от приложените Заповеди № 474/27.10.2016г., № 589/30.10.2017г. и №
441/29.10.2018г. на кмета на
Община В.П., издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, че за териториите,
попадащи в регулационните граници на гр. В.П. (където се намира и процесният
имот) е предвидено предоставянето на съответните услуги по сметосъбиране и сметоизвозване,
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на
битовите отпадъци в депо. Този факт се установява и от заключението по
съдебно-икономическата експертиза (СИЕ), където е посочено изрично, че имотът,
собственост на оспорващата, попада в границите на районите, в които се
извършват горепосочените услуги.
Спорът се свежда до това дали реално
е била предоставяна услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, като се твърди
също, че считано от 2012г. имотът не функционира като дървообработващо
предприятие и в него не се генерират битови отпадъци
Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства не се установява по категоричен начин, че Община В.П. е
предоставяла услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване по отношение на процесния имот, собственост на жалбоподателката.
Действително, доколкото същият попада в регулационните граници на гр.В.П., той
се намира в границите на районите, по отношение на които, съгласно заповедите
на кмета по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, въпросната услуга се предоставя. До този извод
е стигнала и СИЕ, позовавайки се на Справки за разположението на съдовете за
битови отпадъци тип „Кофа“ за гр.В.П. за 2017г., 2018г. и 2019г., според които,
в промишлената зона на населеното място (където се намира процесният имот –
видно и от показанията на св.Й. Й.и св.Р.А.), е разположен 1 бр.съд тип „кофа“,
с ползвател „Д.“; на месечните графици за обслужване на съдовете за отпадъци,
според които отпадъците в район промишлена зона се събират един път седмично;
както и на Актовете за установяване на извършените видове дейности по
сметосъбиране и сметоизвозване в гр.В.П. с възложител Община В.П. и изпълнител
„БКС“ЕООД, гр.В.П., удостоверяващи редовното осъществяване на сметосъбиране и сметоизвозване през
релевантния период, както и обслужването на броя на съдовете. В цитираните
документи обаче не се съдържа информация относно кои конкретни имоти е
извършвана въпросната дейност; не са представени пътни листи, в които да е
отразен конкретният маршрут на сметосъбирачния камион, нито други документи, от
които да е видно, в близост до имота на В.Д. е имало поставен съд за отпадъци и
същият е бил посещаван регулярно от служители на сметосъбиращото дружество с
цел събиране на генерираните битови отпадъци. Обстоятелството, че в Справките
за разположението на съдовете за битови отпадъци тип „Кофа“ е посочено
„промишлена зона, ползвател Д.“, не променя този извод, тъй като липсата на посочени
конкретни данни, индивидуализиращи имота на жалбоподателката, е пречка да се
установи дали в случая се има предвид именно процесния притежаван от нея имот
или се касае за случайно съвпадение на имената, още повече, че собственикът на
имота през периода е с фамилия Д.. Нещо повече, видно от писмо рег.№
ДА-01-2614/04.10.2021г. на Кмета на Община В.П., в наличната документация на
общината не се съдържа точна информация за датата, на която е поставен съд за
отпадъци до адреса на имота на В.Д., от което следва, че не може да се установи
дали през 2017г., 2018г. и 2019г. на посочения адрес е имало такъв съд.
От друга страна, от показанията на
св.Й.Е. Й., работещ в съседство с процесния имот, се установява, че преди много
време, когато в имота на жалбоподателката е имало работеща фабрика за
дървообработване, стопанисвана от сина й С.Д., свидетелят е виждал поставена
пред входа й кофа за отпадъци, но от много повече от 2-3 години, със сигурност
преди 2017г., фабриката не работи, а районът пред нея е обрасъл с
бурени. Свидетелят Р.А. Р., работещ като шофьор на сметосъбиращ камион в „БКС“ЕООД, гр.В.П., в т.ч. и през 2017г., 2018г.
и 2019г., твърди, че ежеседмично преминава с камиона през промишлената зона, но
от много години пред предприятието, намирало се в процесния имот, не е имало
казан. Неговите показания се потвърждават от тези на св.Б.Б., работил като общ
работник в „БКС“ЕООД, гр.В.П. през 2017г., който сочи, че един път пред имота е
имало казан за отпадъци и го е изхвърлял, а след това не е изхвърлял, тъй като
е нямало отпадъци. Т.е. от показанията на разпитаните свидетели, които съдът
кредитира като обективни и последователни, не се установява с категоричност, че
досежно имота на В.Д. през релевантните за казуса периоди е имало поставен съд
за битови отпадъци, както и, че е било извършвано регулярно събиране на такива.
Същевременно чл.71, т.1 от ЗМДТ в редакцията му, релевантна за 2017г. и 2018г., изрично сочи, че такса за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. След изменението на чл.71, т.1 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019г., също е предвидено, че не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1 (събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране), за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината. Т.е. за всички описани в АУЗ периоди законодателят е предвидил недължимост на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване при непредоставяне на услугата.
С оглед на това и доколкото по
делото не е установено по безсъмнен начин предоставянето на услугата по сметосъбиране
и сметоизвозване по отношение на процесния имот през 2017г., 2018г. и 2019г., както
и предвид факта, че установяването на това обстоятелство е в тежест на
ответната страна, която не е ангажирала безспорни доказателства в тази насока, съдът
намира, че оспорващата не дължи начислената й с оспорвания акт такса за
въпросната услуга за 2017г., 2018г. и 2019г.
За пълнота съдът намира за
необходимо да отбележи, че доводите на оспорващата, че през процесните периоди
имотът не е ползван, са ирелевантни за този извод, тъй като съгласно чл.19,
ал.2 от Наредба № 4 за определянето и администрирането на местните такси, цени
на услуги и права на територията на Община В.П., през процесните периоди
недължимостта й е предпоставена от предварителното ежегодно подаване на
декларация, че имотът няма да се ползва
през цялата година от задълженото по чл. 11 от ЗМДТ лице, каквито декларации в случая не са били подавани
(обстоятелство, изрично установено и от СИЕ). Посоченото обстоятелство обаче не
променя направения от съда извод за недължимост на такса за въпросната услуга,
с оглед липсата на безспорни доказателства за нейното предоставяне досежно
имота на В.Д..
По отношение на услугата „поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване“:
По делото не се спори, а и се
установява от приложените Заповеди № 474/27.10.2016г., № 589/30.10.2017г. и №
441/29.10.2018г. на кмета на
Община В.П. по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, че за териториите, попадащи в
регулационните граници на гр. В.П. (където се намира и процесният имот) е
предвидено предоставянето на услугата по поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване. Този факт се установява и от заключението на СИЕ, сочеща
изрично, че имотът, собственост на оспорващата, попада в границите на районите,
в които се извършва горепосочената услуга.
Спорът се свежда до това дали реално
е била предоставяна услугата по поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване, като се твърди също, че имотът не се е ползвал и в него не
са генерирани битови отпадъци.
По делото са представени Договори №
5/03.01.2017г., № 63/24.01.2018г. и Договор № 89/07.02.2019г., сключени между
Община В.П. като възложител и „БКС“ЕООД, гр.В.П. като изпълнител, касаещи
организираното събиране и транспортиране на битови отпадъци от територията на
община В.П. и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в
общината съответно за 2017г., 2018г. и 2019г.; месечни график-отчети за
поддържане чистотата на площите за обществено ползване на територията на Община
В.П.; месечни Актове за установяване на извършените видове дейности по
поддържане на чистотата на площите за обществено ползване на територията на
Община В.П.; контролни листове за извършване на предварителен контрол преди
извършване на разход; Фактури, удостоверяващи ежемесечни плащания от страна на
общината на „БКС“ЕООД, гр.В.П. за услугите по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване; Актове за установяване на извършените
работи по извозване на растителни отпадъци и зелена маса; решения на Общинския
съвет съгласно чл.66, ал.1 от ЗМДТ за определяне на годишния размер на таксата.
От представените и цитирани по-горе доказателства е видно, че в периодите
2017г., 2018г. и 2019г. на територията, в която попада процесният имот, са
извършвани дейности по поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване. Този извод се потвърждава и от експертното заключение, направено въз
основа на анализ на представените по делото от ответната страна договори и изготвена
във връзка с изпълнението им счетоводна и друга документация, както и от
показанията на свидетелите Р.А. и Б.Б..
Въз основа на същите съдът приема за
безспорно установено, че през релевантните за казуса периоди - 2017г., 2018г. и
2019г., услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е
била предоставяна от Община В.П., в т.ч. и в промишлената зона, където се
намира имотът на В.Д..
Същевременно съгласно чл.71, т.2 от ЗМДТ в редакцията й, релевантна за 2017г. и 2018г., е предвидено, че не се
събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване,
когато услугата не се предоставя от общината. Считано от 01.01.2019г.
цитираната разпоредба е изменена, като е отпаднал текста такса за въпросната
услуга да не се събира, когато същата не се предоставя от общината.
Предвид безспорно установеното
обстоятелство, че имотът на жалбоподателката попада в границите, определени със
съответните заповеди на Кмета на общината по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, съчетано с факта,
че въпросната услуга е била извършвана съобразно договорените графици, съдът
приема, че оспорващата дължи заплащане на същата и за трите обсъждани периоди –
2017г., 2018г. и 2019г. Нещо повече, за 2019г. по същество не е налице и
нормативна възможност за освобождаване от такса за въпросната услуга, дори и в
случаите на нейното непредоставяне. В подкрепа на този извод е и разпоредбата
на чл.24 от Наредба № 4 за определянето и администрирането на местните такси,
цени на услуги и права на територията на Община В.П., в редакцията й след
изменение с решение № 308/23.05.2017г.,според която, не се събира такса за
сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, намиращи се извън районите, в които
общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, както и за
всички имоти, които няма да се използват за цялата година (което обстоятелство
собствениците и ползвателите на имота декларират писмено до края на предходната
година в звено „Местни данъци и такси“), като по отношение на тези имоти се
начислява единствено такса за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване, както и такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци.
От цитираната подзаконова правна норма следва извода, че такса за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване се дължи независимо дали имотът
попада в район, където услугата се предоставя.
Ирелевантно за този извод е соченото
от оспорващата обстоятелство, че в близост до притежавания от нея имот не е
извършвано почистване на територията за обществено ползване, потвърдено от св.Й.
Й., сочещ, че се е налагало предприятието, в което работи, да наема
снегопочистващи машини. На първо място, снегопочистването е само част от
дейностите, които се включват във въпросната услуга, тъй като съгласно чл. 66, ал.
1, т. 4 от ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите,
алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за
обществено ползване. От друга страна, за да е дължима въпросната такса, за
разлика от таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, е достатъчно същата да е
била предоставяна на територията на общината. Не е необходимо предоставянето на
услугата да е осъществявано точно на територия за обществено ползване, която е
разположена непосредствено до или около имота на всяко едно задължено лице.
Този извод произтича от спецификата на тази услуга – тя е насочена към
поддържане на обществени територии, които се ползват не само от лицата,
притежаващи имоти в съседство с тези територии, а от всички субекти, притежаващи
имоти на територията на съответното населено място. Това обстоятелство обуславя
и общата отговорност на всички задължени лица да заплащат за услугата за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.С оглед на това и
доколкото ответната страна, в чиято тежест е да установи предоставянето на
въпросната услуга, е ангажирала достатъчно убедителни доказателства, от които е
видно, че през 2017г., 2018г. и 2019г. на територията на гр.В.П. регулярно са
извършвани дейности, касаещи поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване, съчетан с безспорно установения факт, че имотът на В.Д. попада в
индустриалната зона на град В.П. и в регулационните му граници, в чиито рамки е
организирана и предоставяна услугата, съгласно заповедите по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, съдът приема, че оспорващата дължи заплащане на такса за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване.
Доводите на оспорващата, че през
процесните периоди имотът не е ползван, е ирелевантен за този извод, тъй като
дължимостта на таксата за чистота на териториите за обществено ползване не е
обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 от ЗМДТ лице, като за тази услуга не е налице дори и възможност
предварително да се декларира неползване.
По отношение таксата за услугата
„обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови
отпадъци“:
Чл.71, т.3 от ЗМДТ в редакцията му,
относима за 2017г. и 2018г., предвижда, че такса за обезвреждане на битовите
отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци не се дължи - когато няма такива. Според чл.71,
т.1 и т.2 от ЗМДТ в редакцията му за 2019г., не се събира такса за дейността по
третиране на битови отпадъци– част от услугата по чл.62, т.1 от ЗМДТ, за имоти,
които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината;
както и когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от
задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота.
По делото
са представени Договори № 50/27.01.2017г., № 5/02.01.2018г. и № 8/02.01.2019г. за
приемане и депониране на смесени битови отпадъци след сепариране, сключени между Община В.П. като възложител и Община
Шумен като изпълнител, от които е видно, че Община В.П. възлага, а Община Шумен
приема да извършва обезвреждане на смесени битови отпадъци в Регионално депо за
неопасни отпадъци, намиращо се в гр.Шумен, кв.Дивдядово. Представени са
контролни листове за извършване на предварителен контрол преди поемане на
задължение за извършване на разход по посочените договори, протоколи относно
транспониран отпадък за депониране, фактури за заплащане за депониране на
отпадъци на регионално депо, протоколи, от които е видно, че битовите отпадъци
от територията на Община В.П. се транспортират до регионалното депо в гр.Шумен,
където се обезвреждат. Този извод се потвърждава и от заключението на СИЕ.
От изложеното е видно, че
и през трите периода Община В.П. е осигурила депо за депониране на битовите
отпадъци, а именно – Регионалното депо в гр.Шумен, респективно е обезпечила
предоставянето на услугата по третиране на битовите отпадъци, генерирани на
територията на Община В.П., в депо, което изключва възможността за отпадане на
задължението за въпросната такса както съобразно чл.71, т.3 от ЗМДТ в
редакцията му, относима за 2017г. и 2018г., така и по силата на чл.71, т.1 и
т.2 от ЗМДТ в редакцията му, считано от 01.01.2019г.
В тази връзка дали имотът на жалбоподателката генерира отпадъци или не, е въпрос, който няма релевантно значение за дължимостта на този вид услуга. По смисъла на чл.71, т.3 от ЗМДТ в редакцията му, действала през 2017г. и 2018г., за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само тогава, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а е обвързано единствено и само с наличието му, и след като на територията на общината съществува такова, то изключението по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ не може да намери приложение. Що се отнася за 2019г., в настоящия казус не намира приложение и изключението, визирано в чл.71, т.2 от ЗМДТ в съответната редакция, тъй като имотът на жалбоподателката е застроен, а обстоятелството, че не е ползван през цялата година, не е било декларирано по надлежния ред и в нормативно регламентирания срок в отдел „МДТ“ на Община В.П.. По изложените съображения съдът намира, че оспорващата дължи и заплащане на такса за въпросната услуга.Въз основа на изложеното съдът намира, че оспореният АУЗ е постановен в противоречие с материалния закон в частта му, с която са установени задължения на В.Д. за заплащане на такса за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ за 2017г., 2018г. и 2019г., поради това, че не е установено по безспорен начин предоставянето на тази ууслуга по отношение на притежавания от нея недвижим имот. В частта му, с която с АУЗ са установени задължения на В.Д. за заплащане на такса за услугите „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и „обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения“, актът е издаден в съответствие с материалния закон, доколкото предоставянето на въпросните услуги, в т.ч. и наличието на депо, са установени по безсъмнен начин, което обуславя наличието на материалноправните предпоставки за дължимост на такса за съответните услуги.
Относно конкретния
размер на задълженията за ТБО:
С обжалвания АУЗ е
установено, че за 2017г. данъчната оценка на имота, собственост на В.Д.,
включващ земя и сгради, е на обща стойност 92066,30 лева, респективно размерът
на задължението за ТБО е на обща стойност 1104,79 лева главница и 279, 11 лева
лихви, на обща стойност 1383,90 лева.
За процесния
период размерът на ТБО за нежилищни имоти на граждани съобразно съответното
решение на ОбС-В.П. е 12 промила върху данъчната оценка на имота, включващи
такса за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ в размер на 5,5 промила, за
услугата „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“ в размер
на 1 промил върху данъчната оценка и такса „обезвреждане на битови отпадъци в
депа или други съоръжения за битови отпадъци“ в размер на 5,5 промила. Видно от
СИЕ, стойността на таксата за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ е
506,36 лева главница и 127,92 лева лихви за просрочие; таксата за „обезвреждане
на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци“е 506,36 лева
главница и 127,92 лева лихви за просрочие и таксата за „поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване“ е 92,07 лева главница и 23,27 лева лихви за
просрочие. С оглед установената в настоящото производство недължимост на такса
за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“, размерът на дължимата от
оспорващата такса, включваща стойността на другите две услуги, е 598,42 лева главница и 151,19 лева лихви.
Поради това оспореният АУЗ в частта досежно установеното задължение за ТБО за
2017г. следва да бъде отменен в частта за сумата над 598,42 лева главница до пълния претендиран
размер от 1104,79 лева и над 151,19 лева лихви до пълния претендиран размер от
279,11 лева.
С обжалвания АУЗ е
установено, че за 2018г. данъчната оценка на имота, собственост на В.Д.,
включващ земя и сгради, е на обща стойност 91083,70 лева, респективно размерът
на задължението за ТБО е на обща стойност 1093,00 лева главница и 165,01 лева
лихви, на обща стойност 1258,01 лева.
За процесния
период размерът на ТБО за нежилищни имоти на граждани съобразно съответното
решение на ОбС-В.П. е 12 промила върху данъчната оценка на имота, включващи
такса за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ в размер на 5,5 промила, за
услугата „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“ в размер
на 1,00 промил върху данъчната оценка и такса „депо“ в размер на 5,5 промила.
Видно от СИЕ, стойността на таксата за услугата „сметосъбиране и
сметоизвозване“ е 500,96 лева главница и 75,63 лева лихви за просрочие; таксата
за „депо“ е 500,96 лева главница и 75,63 лева лихви за просрочие и таксата за
„поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“ е 91,08 лева главница
и 13,75 лева лихви за просрочие. С оглед установената в настоящото производство
недължимост на такса за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“, размерът на
дължимата от оспорващата такса, включваща стойността на другите две услуги, е 592,04 лева главница и 89,38 лева лихви.
Поради това оспорения АУЗ в частта досежно установеното задължение за ТБО за
2018г. следва да бъде отменен в частта за сумата над 592,04 лева главница до пълния претендиран
размер от 1093,00 лева и над 89,38 лева лихви до пълния претендиран размер от 165,01
лева.
С обжалвания АУЗ е
установено, че за 2019г. данъчната оценка на имота, собственост на В.Д.,
включващ земя и сгради, е на обща стойност 90955,20 лева, респективно размерът
на задължението за ТБО е на обща стойност 1091,46 лева главница и 54,27 лева
лихви, на обща стойност 1145,73 лева.
За процесния
период размерът на ТБО за нежилищни имоти на граждани съобразно съответното
решение на ОбС-В.П. също е 12 промила върху данъчната оценка на имота,
включващи такса за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ в размер на 5,5
промила, за услугата „поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване“ в размер на 1,00 промил върху данъчната оценка и такса „обезвреждане
на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци“ в размер на
5,5 промила. Видно от СИЕ, стойността на таксата за услугата „сметосъбиране и
сметоизвозване“ е 500,25 лева главница и 24,87 лева лихви за просрочие; таксата
за „депо“ е 500,25 лева главница и 24,87 лева лихви за просрочие и таксата за
„поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“ е 90,96 лева
главница и 4,53 лева лихви за просрочие. С оглед установената в настоящото
производство недължимост на такса за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“,
размерът на дължимата от оспорващата такса, включваща стойността на другите две
услуги, е 591,26 лева главница и 29,40
лева лихви. Поради това оспорения АУЗ в частта досежно установеното задължение
за ТБО за 2019г. следва да бъде отменен в частта за сумата над 591,26 лева главница до пълния претендиран
размер от 1091,46 лева и над 29,40 лева лихви до пълния претендиран размер от
54,27 лева.
II. По отношение на установените задължения за ДНИ:
Съдът намира, че АУЗ в частта, с която е установено
задължение за внасяне на ДНИ за 2017г., 2018г. и 2019г., е издаден в съответствие с приложимите
материално-правни разпоредби.
В чл.11 от ЗМДТ е предвидено
задължение за облагане с ДНИ на собствениците на облагаеми имоти.
Съгласно чл.22 от ЗМДТ (ред.ДВ, бр. 98 от
2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), приложим за размера на ДНИ за процесните периоди, общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2
размера на данъка в граници от 0,1 до
4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Според Наредба № 3 за определяне размера на местните данъци на
територията на община В.П., размерът на ДНИ
върху недвижимите имоти на физическите
лица и за трите
периода е на 1,8 на хиляда върху данъчната оценка, което е в
параметрите, регламентирани в ЗМДТ. По делото няма спор и се установява от заключението по
СИЕ, че за 2017г. данъчната оценка на процесния имот, представляващ земя и
сгради, е на обща стойност 92066,30
лева, респективно размерът на дължимия ДНИ е 165,72 лева; за 2018г. данъчната
оценка за имота е 91083,70 лева, респективно размерът на дължимия ДНИ е 163,96
лева; за 2019г. данъчната оценка за имота е 90955,20 лева, респективно размерът
на дължимия ДНИ е 163,72 лева.
СИЕ
е установила също, че към датата на издаване на обжалваното решение ДНИ за
процесните периоди не е бил платен, поради което върху същия се дължат и лихви
за просрочие, изчислени към 26.02.2020г., в размер на 41,87 лева за 2017г.; в
размер на 24,75 лева за 2018г. и в размер на 8,14 лева за 2019г.
Доколкото
в обжалвания АУЗ задълженията за ДНИ – главница и лихви, за 2017г., 2018г. и
2019г., са установени в размера, посочен от вещото лице, съдът намира, че
обжалваният акт в тази му част е издаден при съблюдаване на материалния
закон.
В обобщение на изложеното следва
да се посочи, че АУЗ, в частта му, с която на В.С.Д. са определени задължения
за Такса „Битови отпадъци” за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., следва да бъде частично
отменен поради издаването му в противоречие с материалния закон, както следва:
За 2017г. – в частта досежно
«Дължима сума» (главница) над 598,43 лева и в частта досежно «Дължима лихва»
над 151,19 лева, респективно «Общо дължима» над 749,62 лева;
За 2018г. - в частта досежно
«Дължима сума» (главница) над 592,04 лева и в частта досежно «Дължима лихва»
над 89,38 лева, респективно «Общо дължима» над 681,42 лева;
За 2019г. - в частта досежно
«Дължима сума» (главница) над 591,21 лева и в частта досежно «Дължима лихва»
над 29,40 лева, респективно «Общо дължима» над 620,61 лева.
В обобщен вид, АУЗ следва да бъде
отменен в частта досежно установените задължения за Такса «Битови
отпадъци» за сумата над 1781,68 лева
главница общо до пълния претендиран размер от 3289,25 лева и за сумата над
269,97 лева лихви общо до пълния претендиран размер от 498,39 лева.
В останалата му част, а именно
досежно установените задължения за ТБО в частта досежно таксата за услугите
«поддържане чистотата на териториите за обществено ползване» и „обезвреждане
на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци“, както и досежно установените
задължения за ДНИ, респективно лихви за просрочие, АУЗ е издаден в съответствие
с материалноправните разпоредби, поради което жалбата срещу АУЗ в тази му част
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По
делото своевременно искане за присъждане на разноски от ответната страна. Съдът
намира, на основание чл.143, ал.3 от АПК, с оглед изхода на спора, че на ответника
се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част на жалбата. Доколкото
ответната страна е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
593,74 лева, съразмерно с отхвърлената
част на жалбата й се дължат разноски на стойност 357,11 лева, които следва да
бъдат присъдени в тежест на оспорващата.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.С.Д. с ЕГН **********,***«Б.Ч.Д..» № 148, Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 6293-1/26.02.2020г., издаден от П.Л.Д., на длъжност специалист
„Административно обслужване“ в Община В.П., в частта, с която е
установено задължение за Такса «Битови отпадъци»
за 2017г., 2018г. и 2019г. за сумата над 1781,68 лева главница до пълния претендиран
размер от 3289,25 лева и за сумата над
269,97 лева лихви до пълния претендиран размер от 498,39 лева, респективно общо за сумата над 2051,65 лева до
пълния претендиран размер от 3787,64 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.Д. с ЕГН **********,***«Б.Ч.Д..» № 148, срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 6293-1/26.02.2020г., издаден от П.Л.Д., на длъжност специалист
„Административно обслужване“ в Община В.П., в останалата му част, с
която са установени задължения за Такса „Битови отпадъци“, включваща услугите
«поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване» и „обезвреждане
на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци“ за 2017г.,
2018г. и 2019г. в размер на 1781,68 лева главница и 269,97 лева лихви, на обща
стойност 2051,65 лева; както и задължения за Данък върху недвижимите имоти за
2017г., 2018г. и 2019г. в размер на 493,40 лева главница и 74,76 лева лихви, на
обща стойност 568,16 лева.
ОСЪЖДА В.С.Д.
с ЕГН **********,***«Б.Ч.Д..» № 148, да заплати на Община В.П. сума в размер
на 357,11 лева, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на РБ.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с
чл.138, ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: