Решение по дело №30/2013 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 99
Дата: 13 ноември 2013 г. (в сила от 18 декември 2014 г.)
Съдия: Деляна Пейкова
Дело: 20135600900030
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 март 2013 г.

Съдържание на акта

                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……..                13.11.2013 г.                        гр. Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО ....….........……………...............................…………….... състав  

на  четиринадесети  октомври … ……………………. …..две  хиляди  и тринадесета  година

в публично заседание в състав :

                                                           

                                           Председател : ДЕЛЯНА  ПЕЙКОВА

                                          

секретар ……… Г.К. …. ….…. ...……….………………………………………………..

прокурор ……………………....…... .........................................................………………….................

като разгледа докладваното от .............................председателя. ...…..................…….……………..

т.дело     30 .......... по описа за  2013  год., ………………………...…...........................…………..

 

 

Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.

С молба вх.№ 2781/15.03.2013 г. е депозирано искане до съда от „ Трейдрециклинг” ООД , със седалище и адрес на управление Община Столична, р-н „ Панчарево”, с. Герман, ул. „ Боне Хаджибонев” № 11, ЕИК *********,  за обявяване в несъстоятелност на „ Вторични суровини” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. Съединение” № 11, ЕИК ********* по реда на чл.625 от ТЗ  и откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност.

Молителят „ Трейдрециклинг” ООД  твърди,че ответникът „ Вторични суровини” ЕООД гр.Хасково  е неплатежоспособен, тъй като не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по договор за покупко продажба на скрап от 18.12.2012 г., който договор бил обезпечен със Запис на Заповед издадена от длъжника на 27.12.2012 г. с падеж 04.03.3013 г.По силата на този договор доставил на купувача „ Вторични суровини” ЕООД скрап на стойност 750 000 лв. Тази сума следвало да бъде заплатена в 45 дневен срок от датата на издаване на данъчната фактура, съгласно чл.8 ал.1 от Договора. Нито в този срок, нито на падежа на Записа на Заповед – 04.03.2013 г. дължимата сума била заплатена.

С оглед на изложеното счита,че длъжникът „ Вторични суровини” ЕООД е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от ТЗ, защото не бил  в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка.

Моли съда да постанови решение по чл.630 от ТЗ, с което да обяви неплатежоспособността на ответното дружество с начална дата от 04.03.2013 г., когато е падежа на плащане по издадената от него Запис на Заповед,  да  открие  производство по несъстоятелност на ответното дружество, поради неплатежоспособност, назначи временен синдик, определи датата на първото събрание на кредиторите и присъди направените по делото разноски.

Ответникът „ Вторични суровини” ЕООД гр. Хасково в определения законов едномесечен срок от получаване на молбата е депозирал писмен отговор. Не оспорва изложеното в молбата на кредитора.

С молба вх. № 4926 от 17.05.2013 г. е направено искане за присъединяване на основание чл.629 ал.4 от ТЗ от „ Райфайзенбанк България” ЕАД гр. София.

С определение от 20.05.2013 г. като кредитор в производството е конституиран „ Райфайзенбанк България” ЕАД гр. София, ЕИК *********.

С молба вх. № 6031 от 21.06.2013 г. длъжника е оспорил вземането на присъединилия се кредитор.

В съдебно заседание молителят, чрез процесуалните си представители адв. Държиков, поддържа подадената молба.

В съдебно заседание кредиторът „ Райфайзенбанк България” ЕАД гр. София чрез процесуалния си представител юрк. Мидова  взема становище за неоснователност на подадената молба за обявяване в несъстоятелност на длъжника, като счита,че не може да бъде направен категоричният извод,че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител и не взема становище по молбата.

Съдът като взе предвид доводите на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е установено по делото е,че между молителят и ответното дружество е сключен договор  на 18.12.2013 г. за покупко продажба на скрап,  по силата който молителят е продал на ответника  скрап на стойност 750 300 лв. купувачът, съгласно чл.8 ал.1 от Договора заплаща  цената в срок до 45 дни от издаване на данъчната фактура за цялото доставено количество скрап. За обезпечаване на това задължение купувачът издава Запис на заповед / чл.8 ал.2 от Договора/.  В чл.10 ал.1 от Договора е предвидена възможност  при неплащане в срок на цената продавачът да удовлетвори вземането си като предяви иск по издаденият запис на заповед. В изпълнение на договореното е издаден Запис на заповед на 27.12.2012 г. за сумата от 750 000 лв. и падеж – 04.03.2013 г.

Договореното количество скрап от 1500 тона е доставено на купувача на 10.01.2013 г., видно от представеният приемно-предавателен протокол от същата дата. В този протокол е отразено,че е доставено 1500 тона скрап. От същата дата е съставена фактура № **********, в която е отразено количество скрап 1 525 000 кг. с единична цена за килограм 0.4920000 на обща стойност 750 300 лв. с ДДС.

В уговорения 45 дневен срок, след издаване на фактурата, дружеството ответник не е заплатило цената на доставеният му скрап. Плащане не е извършено и към датата на падежа на издаденият Запис на Заповед – 04.03.2013 г.

  По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, заключението на което и допълнително даденото заключение,  съдът приема като обективно и безпристрастно дадени.

От заключението и допълнително даденото заключение се установява,че задълженията на ответното дружество към датата на подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност -  30.06.2013 г. са общо в размер на  792 799,45 лв.  От същото заключение се установява, че е извършена продажба на активи на дружеството с цел удовлетворяване на вземания на кредитори. В допълнително даденото заключение е посочено ,че към 31.03.2013 г. длъжникът „ Вторични суровини Хасково” ЕООД има вземания в общ размер на 731 160,64 лв.  В заключението си ВЛ е посочило коефициентите  на обща , бърза, незабавна и абсолютна ликвидност за периода 2010 02013 г. Посочило е също и че не е извършвана пазарна оценка на активите на дружеството.   

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявена е молба по чл.625 от ТЗ от кредитор с искане за постановяване на решение по чл.630 ал.1 от ТЗ на основание чл.607а ал.1 вр. чл.608 от ТЗ-неплатежоспособност,поради това,че ответникът не е в състояние да изпълни изискуеми парични вземания по търговска сделка -за не върната заемна сума по договор за доставка на скрап от 18.12.2012 г. Предявената молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Молителят като кредитор по търговска сделка има правен интерес от подаването на писмена молба до ОС-Хасково за откриване на производство по несъстоятелност,поради неплатежоспособност.

Разгледана по същество,по дадената молба за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност на длъжника е неоснователна.

От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на назначеното вещо лице,съдът счита,че не може да се установи по безспорен и несъмнен начин наличието на предпоставките на чл.608 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност.

В случая е налице парично задължение по търговска сделка,свързана с търговската дейност на длъжника, което обаче вземане не може да бъде прието за безспорно установено и от тук да се направи извода и за неговата изискуемост в посочения размер. Това е така, защото съдът констатира значителни различия  в договореното в договора от 18.12.2012 г. количество скрап и съответно доставеното на 10.01.2013 г. , за което е съставен  протокол от  същата дата от една страна и в отразеното количество в съставената фактура и издадената след това Запис на Заповед. В сключеният между страните договор е договорена доставка на 1500 т. скрап при цена 492 лв. за тон, като общата стойност на договореното количество  е в размер на 738 000 лв. Това е и количеството скрап, което видно от приемно предавателният протокол е доставено на 10.01.2013 г.  В съставената обаче на същата дата фактура №********** е отразено по-голямо количество от реално доставеното, а именно 1 525 000 кг. на обща стойност 750 300 лв. , т.е налице е разлика от 12 300 лв. от реално договореното и доставено количество и фактурираното. Същевременно е съставен запис на заповед за сумата от 750 000 лв. на 27.12.2012 г., която запис на заповед изрично е посочено,че обезпечава  изпълнението на задължението по сключения договор / чл.8 ал.2/.  Изложеното води до извода,че задължението на длъжника към взискателя  „ Трейдрециклинг” ООД с. Герман възлиза на 738 000 лв., а не на търсените 750 300 лв.

Съдът констатира и че вземане в този размер не е изискуемо към момента на подаване на настоящата молба, т.като междувременно длъжника е извършил  частични плащания в размер на 278 000 лв. – с банково бордеро на 01.03.2012 г. – 250 000 лв. и на 11.03.2013 г. – 28 000 лв., които плащания молителят не е отчел. Реално към момента на подаване на молбата задължението на ответника към молителя е в размер на 460 000 лв. / 738 000 лв. – 278 000 лв. = 460 000 лв./.

Към 30.06.2013 г. общо задълженията на ответника възлизат на 780 499,45 лв., като в същото това време той има вземания от свои длъжници в размер на 731 160,64 лв. Активите на дружеството по счетоводен баланс към 31.06.2013 г. възлизат на 832 000 лв., от които 82 000 лв. са ДМА. 

  Изложеното води до извода,че не е налице  безспорно установено изискуемо парично вземане по търговска сделка, което търговецът да не е в състояние да изпълни, от една страна и от друга – съществуващите вземания и активи дават основание да се направи извода,че неизплащането на задължението се дължи на временни затруднения и че длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му,без опасност за интересите на кредиторите по смисъла на чл.631 от ТЗ.Състоянието на временна неплатежоспособност съдът свързва с наличието на договори, по които длъжникът има изискуеми вземания в размер, който надхвърля задължението към кредитора –молител и като цяло би могъл да покрие задълженията и към другите кредитори. Съществуващите вземания и други активи на дружеството са достатъчни, за да бъдат охранени интереси на кредиторите му.  В подкрепа на този извод са и посочените в заключението на ВЛ коефициенти на  обща, бърза,незабавна и абсолютна ликвидност.

Водим  от горното и на основание чл.631 от Т3,съдът

 

 

               Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ   като неоснователна и недоказана  подадената от „ Трейдрециклинг” ООД , със седалище и адрес на управление Община Столична, р-н „ Панчарево”, с. Герман, ул. „ Боне Хаджибонев” № 11, ЕИК *********, молба  за обявяване в несъстоятелност на „ Вторични суровини” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. Съединение” № 11, ЕИК ********* по реда на чл.625 от ТЗ  и откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност.

Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за обявяване в търговския регистър, която писмено да уведоми съда за датата на вписване на решението в търговския регистър.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд -Пловдив в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

 

 

 

                                                                                                                               СЪДИЯ: