№ 1317
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000502045 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 261838/17.03.2021 г. по гр.д. № 5238/2020 г. на СГС, I-21 състав е
отхвърлен предявения от К. Б. Д. срещу К. Д. П. частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 30 000 лева като част от претенция от 100 000 лева.
Ищецът К. Б. Д. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното
решение, с която го обжалва изцяло. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон, нарушения на процесуалните правила и
необоснованост. Погрешно СГС достигнал до извод, че с действията си ответникът не
накърнил права и интереси на ищеца и че тези действия не са противоправно
поведение. Поддържа, че в изпратените от ответника електронни писма до бизнес
партньори на ищеца се съдържат клеветнически твърдения за „кражба на акции“ и
посоченият израз не е само оценъчно твърдение. Съдът в нарушение на процесуалния
закон разгледал и се произнесъл относно Договори за прехвърляне на акции от
08.04.2008 г. и последващото Споразумение от 05.03.2009 г., като приел, че при тях е
налице нееквивалентност на престациите, без те да са предмет на спора. Съдът се
произнесъл относно нееквивалентността на престациите по посочените договори и без
да събере доказателства за тях и като съобразил само доказателствата, представени от
ответника. Поддържа още, че като приел, че за ищеца не са настъпили вреди, съдът
игнорирал събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П. и К..
Съдът не съобразил също, че коментарите на ответника са отправени до лица в
чужбина, като по този начин било засегнато международното име на ищеца, а не само
това в България и поведението на ответника не можело да бъде оправдано само със
социално-икономическата ситуация в България. Съдът не взел предвид и
обстоятелството, че ответникът е адвокат и той не влага в понятието кражба
1
общоприетото разбиране, а разполага с професионални познания какво означава това и
не би следвало да я използва с такава лекота. Той дължал на обществото по високи
морал и етика и следвало да предприеме защита на клиента си по подходящ начин, а не
чрез разпространение на клеветнически и неверни твърдения. Ищецът моли да бъде
отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен
предявения иск.
Ответникът К. Д. П. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва. Поддържа, че е дал само оценъчно мнение за сделка по прехвърляне на акции
от капитала на „Свилоза“ АД от А.Р.У.С Лтд на „АРУС“ АД. Като кражба посочената
сделка била определена и от трети лица, включително в медиите в публичното
пространство. Правилно СГС преценил, че представянето на документи от ответника
не е противоправно поведение. Видно било от кореспонденция, изходяща от г-н К., че
той не е възприел казаното от ответника или изпратените от него документи като
създаващи негативно отношение към ищеца, поради което невярно било, че ответникът
е уронил доброто име на ищеца пред г-н К.. По отношение показанията на свидетелите
П. и К. сочи, че същите са служители на ищеца и техните показания следва да бъдат
разглеждани изключително критично. Поддържа, че К.Д. осъществил и други сделки,
за които ответникът разбрал в началото на м. май 2021 г., които разкривали що за
бизнес етика, почтеност и бизнес стандарти имал „почтения и успешен предприемач“
К.Д.. Поддържа, че нито изпратените от него две писма до г-н В. К. са причинили вреди
на К.Д., нито написаното в писмата съдържа клеветнически и обидни квалификации,
доколкото изложеното в тях почива на конкретни факти и документи. Моли въззивната
жалба да бъде отхвърлена и първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът К. Б. Д. е твърдял в исковата си молба, че е предприемач, работодател,
публична личност като председател и член на БТПП. Развива и инвестира в
производствени мощности в България. Мажоритарен собственик е на „Свилоза“ АД,
заводите „Алуком“ АД, „Осъм“ АД, „Центромет“ АД и още десетки производствени и
търговски фирми. Бил авторитетен представител на българския бизнес, ползващ се с
уважение и доверие сред български и чуждестранни контрагенти и партньори. Такъв
негов партньор бил и Б. Е. Б.. На 05.03.2009 г. двамата сключил споразумение, с което
двамата окончателно разделили своите бизнес интереси и сложили край на деловите си
отношения след многомесечна публично водена клеветническа кампания от страна на
Б. Б.. С подписаното споразумение, К.Д. чрез дружество „А.Р.У.С Х.“ АД оставал
мажоритарен собственик на повече от 80% от капитала на „Свилоза“ АД Свищов, а Б.
Б. краен мажоритарен собственик на „В. Холдинг АД, гр. Плевен. Споразумението
било придружено от писмено деклариране на страните, че нямат претенции както
помежду си, така и спрямо дружествата Свилоза“ АД и „В. Холдинг“ АД, като Б. Б.
изказал съжаление за увреждане доброто име на ищеца и признал заслугите му за
2
развитие на тези две дружества. След подписване на споразумението, между К.Д. и Б.
Б. не били водени никакви производства във връзка с акциите на „Свилоза“ АД или
други дружества.
Ответникът К.П. бил адвокат на Б. Б. и контролираните от него дружества.
Ищецът твърди, че преди и по време на сключване на споразумението ответникът
подавал от името на Б. Б. клеветнически писма до различни институции, медии и
търговски партньори на К.Д. и неговите дружества.
След подписване на споразумението К.Д. инвестирал над 170 млн лева в
развитието на производството за целулоза, а като част от развитието на бизнеса
предприел продажба на част от производствените мощности на чуждестранен
инвеститор. Сделката била подготвяна три години. На 04.03.2020 г. бил подписан
договор между К.Д. и „Свилоза“ АД от една страна и „Пейпър Инвест“ АД от друга,
като купувач на 100% от акциите на „Свилоцел“ ЕАД, дъщерно дружество на
„Свилоза“ АД, като част от инвестиционен проект за 400 млн лева.
Изненадващо на 30.04.2020 г. ответникът П. в лично качество изпратил
електронно писмо до „Пейпър Инвест“ ЕООД във връзка със сведение в медиите, че
това дружество искало да купи „Свилоза“ АД от настоящия собственик К.Д.., като по
този повод изпратил документи, които „обясняват кражбата през 2008 г. на
мажоритарния дял от Свилоза“, „съдържат явни примери за кражба, изнудване,
заплаха, за пряка инвестиция на ЕБВР и НИБ, липса на корпоративна етика и бизнес
стандарти“. Те „показват бизнес поведението на собственика на Свилоза К.Д.“. К.П.
твърдял, че тази информация е много важна предвид важността на сделката и „предвид
пълната липса на почтеност и бизнес етика у К.Д.“ В последния абзац на писмото К.П.
отправял предупреждение и внушения към купувача „да бъдете много внимателни и
предпазливи, за да не се намерите и вие някой ден под разследване с риска в крайна
сметка да загубите вашата инвестиция“ Според ищеца това писмо съдържа
клеветнически твърдения, а именно внушения, че К.Д. е „откраднал мажоритарния дял
от „Свилоза“ АД, че е непочтен бизнесмен, на когото липсва корпоративна етика и
който си служи със заплахи и изнудване.
В последващо електронно писмо от 11.05.2020 г. до „Пейпър Инвест“ ЕООД
ответникът отправил неверни и клеветнически според ищеца твърдения, че
споразумението от 05.03.2009 г. било подписано след изнудване от страна на ищеца,
като било посочено, че същото е било подписано „ по силата на изнудване“ и
„извинителните писма също бяха част от изнудването на г-н Д.“ П. правел и
внушението, че купувачът ще инвестира в „обект, носещ неуредени проблеми от
подобен род“.
Представителят на „П.И.“ ЕООД уведомил ищеца за получените електронни
писма и тяхното съдържание и получил обратна информация за фактите по случая от
2008-2009 г., след което уведомил ответника, че сделката между „Свилоза“ АД и
„Пейпър Инвест“ ЕООД ще бъде финализирана.
Ищецът твърди, че с цитираните писма ответникът П. излагал клеветнически
твърдения срещу К.Д., че откраднал акции, че си послужил с измама и заплаха за
сключване на споразумението и че по отношение на „Свилоза“ АД имало неуредени
проблеми. Според ищеца, писмата съдържали и обидни квалификации - липса на
корпоративна етика и бизнес стандарт и пълна липса на почтеност и бизнес етика. С
действията на ответника сериозно били накърнени личната чест, достойнството и
доброто име на ответника и му били причинени състояние на изключителен стрес и
дълбоко притеснение с оглед репутационния риск, който поставял в риск и
Инвестиционния проект.
На основание изложеното, ищецът е поискал да бъде осъден ответника да
3
заплати на ищеца сумата от 30 000 лева като част от претендирано обезщетение в
размер на 100 000 лева за неимуществени вреди, с твърдение за причиняването им от
клеветнически и обидни твърдения, заедно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът К. П. е депозирал отговор по чл. 131 от ГПК, с който е оспорвал
иска с твърдения, че нито една от предпоставките на деликта не е налице. Видно било
от представените електронни писма, че г-н К. по никакъв начин не възприел
изпратения мейл и документи негативно, нито те били основание да спре по-
нататъшните преговори за покупката на „Свилоза“. Той се отказал от сделката по чисто
технически съображения, които изложил в писмо до П.. Освен това всички твърдения
на П. почивали на факти и документи. Сочи, че към 08.04.2008 г. А.Р.У.С Лтд
притежава 80% от капитала на „Свилоза“ АД, чиито акции се търгуват на фондовата
борса и пазарната стойност на тези акции е 100 млн щ.д. Акционери в А.Р.У.С Лтд
били Б. Б. с 55% (45% лично и 10% чрез двама швейцарски граждани) и К.Д. с 45%. На
08.04.2008 г. А.Р.У.С Лтд чрез пълномощника М. А. Б. прехвърлило без знанието и
съгласието на принципала си, както и на банките кредиторки, в чиято полза акциите
били заложени, всички притежавани от А.Р.У.С Лтд акции от капитала на „Свилоза“
АД на българското дружество А.Р.У.С. АД, което било 100% собственост на К.Д., като
било учредено тайно от неговите партньори. Пълномощното на М. Б. било издадено с
друга цел, но К.Д. злоупотребил с него и го използвал, за да придобие акциите. При
цена от 1 ст. За акция или общо за 253 976.74 лева, която сума незабавно след сделката
е изтеглена от М. Б. и следите им се губят. Б. Б. загубил по този начин собственост на
стойност 55 млн щ.д., тъй като противозаконно бил лишен от този актив и самият той
определял деянието като кражба.
По отношение твърденията на ищеца относно клеветнически твърдения за
изнудване от страна на Д. при подписване на споразумението с Б. Б. К.П. твърди, че Б.
Б. и К.Д. били партньори във „В. Холдинг“ АД. След като през октомври 2008 г. К.Д.,
който бил председател на Надзорния съвет, провалил провеждането на ОС на
акционерите, такова било свикано от КФН. В отговор К.Д. прехвърлил активи и
дружествени дялове от дъщерни дружества на „В. Холдинг“ АД на новоучредено
дружество с капитал 5000 лева. Веднага след това К.Д. заявил, че единственият изход
от ситуацията е Б. Б. да подпише споразумение и извинителни писма. В този момент
„Свилоза“ и „В.“ били пред фалит и поради риска и двете да погинат вследствие
действия на К.Д., Б. Б. подписал приложеното към исковата молба споразумение.
Ответникът излага и твърдения за факти от миналото на К.Д., съобразно които
било вярно казаното от ответника, че при К.Д. „липсва корпоративна етика и бизнес
стандарти“ и „пълна липса на почтеност и бизнес етика“.
К.П. прави възражение и за прекомерност на исковата претенция.
В подкрепа твърденията на страните по делото са събрани писмени
доказателства и са изслушани свидетелски показания.
От представените относими към спора писмени доказателства, се установява
следното:
От посочените от ищеца електронни сайтове и представените писмени
доказателства се установява, че същият е член на УС и Зам.председател на БТПП, член
на Настоятелството на БАН, член на Съвета за наблюдение на „Околна среда“ към
МОСВ, член на Бизнес консултативен съвет за Югоизточна Европа, председател на
Настоятелството на Национална спортна академия „Васил Левски“, председател на
„Асоциация на българските производители на дървесина“, председател на Сдружение
„Технологична платформа на горския сектор в България“, председател на СД на
„Свилоза“ АД, председател на СД на „Група технология на металите - Ангел Балевски
4
Холдинг“ АД.
Видно от писмо до Комисията за финансов надзор от 16.07.2008 г., със същото е
направено уведомление от А.Р.У.С. Лтд, регистрирано в Делауеър, САЩ за
противоправно прехвърляне на 80% от акциите от капитала на „Свилоза“ АД,
извършено на 08.04.2008 г. от К. Б. Д. без знанието и съгласието на А.Р.У.С. Лтд,
както и на банки, в чиято полза акциите са заложени.
Представен е и Договор за покупко-продажба на акции от 18.12.2007 г., сключен
между А.Р.У.С. Лтд, действащо чрез пълномощника си М. А. Б. и А.Р.У.С. АД,
представлявано от изпълнителния директор К. Б. Д., представляван от пълномощника
Р. К. Д.. С този договор е прехвърлена собствеността върху 25 397 674 поименни
акции с право на глас, представляващи 79.98 % от капитала на „Свилоза“ АД.
Видно от Споразумение от 05.03.2009 г., подписано между К.Д., в качеството му
на акционер в „ММ&Е“, чрез дружеството „ДАРОС“ Инк. и на купувач на акции в
„ММ&Е“ и председател на директорите на „А.Р.У.С. Холдинг“ АД, от една страна и Б.
Б., действащ като акционер, а също и от името на другите двама акционери в А.Р.У.С.
Лтд и „ДАРОС“ Инк., от друга страна, страните окончателно и безусловно разделят
своите бизнес интереси и слагат край на общите си делови отношения и на всякакъв
вид партньорство между тях, съгласно договорените в споразумението начини,
условия и срокове.
Б. Б. и К.Д. са подписали Информационно писмо до всички лица и институции, с
което ги уведомяват за подписаното между тях споразумение.
Представен е Договор за покупко-продажба на „Свилосел“ АД от 04.03.2020 г.,
подписан между „Свилоза“ А, представлявано от К.Д. и „Пейпър Инвест“ АД,
представлявано от В. К..
С писмо от 30.04.2020 г., изпратено от К.П. до Г. Б. относно Инвестиционен
проект „Свилоза“, България, се установява, че К.П. сочи, че причина за писмото е
новина, която прочел в българските медии, че българската компания „Пейпър Инвест“
ЕАД, собственост на г-н В. К., ще закупи българската компания „Свилоза“. Предвид
това прилага доклад на „Арус“ ООД, в който се обяснява кражбата от 2008 г. на
мажоритарния дял от акциите на „Свилоза“ и прехвърлянето им от компанията „Арус“
ООД, Делауеър с мажоритарни акционери от Женева, в личната компания на г-н К.Д. в
България. Тези документи съдържали ясни примери за кражба, изнудване,
застрашаване на преките инвестиции на ЕБВР в „Свилоза“, липса на подходяща бизнес
етика и корпоративни етични стандарти и могат да обяснят защо ЕБВР и НИБ са
напуснали проекта „Свилоза“, след кат оса обявили г-н Д. като персона нон грата за
тях. Документите показват и бизнес поведението на собственика на „Свилоза“ г-н К.Д..
П. сочи, че за него е важно и съществено тази информация да се знае, като се има
предвид важността на сделката и като се има предвид пълната липса на почтеност и
бизнес етика на г-н К.Д..
С електронно писмо от 07.05.2020 г., изпратено от С. М. до А. П. и К.Д., като ги
уведомява за получено писмо и документи от К.П. до В. К., с което той оспорва
собствеността на г-н Д. над „Свилоза“ и по този начин оспорва последващата покупка
на „Свилоцел“ от „Пейпър Инвест. Поискани са обяснения и документи, относими към
случая.
В електронно писмо от 08.05.2020 г. Д. Б. е отговорил на К.П., като е посочен, че
този случай между г-н Д. и г-н Б. е уреден и прекратен. Поискал е да знае дали има
съдебно дело или друг спор между АРУС ООД и Арус АД, или между свързани лица и
как е приключил той.
С електронно писмо от 11.05.202о г., изпратено от К.П. до Д. Б., П. сочи, че след
5
разкриване на схемата за кражба на акции, А.Р.У.С ООД е уведомило всички
съответни органи, но нямало последващи действия от страна на властта така
нареченото споразумение, не било споразумение, а компромис от страна на г-н Б.. То
било подписано в резултат от изнудване от г-н Д., който отказал да спазва условията,
определени от международните банки. Г-н Б. подписал споразумението, за да спаси две
големи български компании „Свилоза“ и „В.“, които били изправени пред предстоящ
фалит. Така наречените извинителни писма също били част от изнудването на г-н Д..
С електронно писмо от 15.05.2020 г., изпратено от В. К. до К.П., се изразява
благодарност относно информацията за връзката между К. Д. и Б. Б., но се изразява
учудване, защо г-н Б. не е започнал правна процедура в съда, единственият начин да се
установи законната собственост на която и да е компания. Направено е изявление, че г-
н К. окончателно има намерение да придобие Свилоцел веднага щом КЗК издаде
необходимата документация.
С електронно писмо от 18.05.2020 г., изпратено от В. К. до К.Д., А. П., Д. Б. и С.
М., е направено обръщение към К.Д., че във връзка с днешния телефонен разговор В.
К. го информира, че са взели трудното решение да спрат преговорите по темата
Свилоцел.
Представени са множество други писмени доказателства, които настоящият
съдебен състав намира за неотносими към спора.
Разпитани са няколко свидетели.
Свидетелят А. С. П. е посочил, че познава К. Д. от около 20 години. Работи с
него от 2006 г. Познава и ответника П., който е близък сътрудник на Б. Б.. Посочил е
още, че знае за сделка, която е подготвяна три години за продажбата на „Свилоцел“,
собственост на „Свилоза“ и румънския гражданин В. К.. Тя не била сключена заради
писмата, които К.П. изпратил до другата страна по сделката. В тези писма се твърдяло,
че собствеността на К.Д. през „Свилоза“ в „Свилоцел“ е спорен, че Д. е непочтен,
бизнесмен с лоши практики. Те се уплашили и решили да прекратят сделката. Знае за
споразумението между К.Д. и Б. Б., с което те приключили отношенията си. Не знае да
са водени съдебни производства, освен че имало писма от Б. Б.. Натиск от К.Д. нямало,
напротив натиск бил оказан от Б. Б. за подписване на споразумението, защото той
искал да се прекрати едно дело в Делауеър. Свидетелят знае, че когато от румънската
страна им препратили мейлите на П., г-н Д. бил потресен. Буквално загубил сън,
пишел мейли в 3 часа през нощта. Бил много зле, силно притеснен, защото В. К. не
само се отказал от сделката, но и обвинявал Д., че го е лъгал. Д. бил притеснен какво
ще стане с името му, което гради толкова години, защото В. К. се познавал с големите
играчи на пазара и тези неща се разчували веднага.
Свидетелят Б. Е. Б. е заявил, че познава К.Д. от 90-те години. Имали бизнес
отношения Били партньори в две компании – „В.“, Плевен и в „Свилоза“ в Свищов. В
„Свилоза“ Д. имал 45% от акциите, а Б. и двама швейцарци – общо 55%. Тези акции
били в дружеството АРУС Лимитид, базирано в Делауеър. За прехвърлянето на
мажоритарния пакет акции на „Арус Лимитид“ от капитала на „Свилоза“ на 08.04.2008
г. научил от пресата. При подписване на такава сделка трябвало да се представи
пълномощно. Пълномощно било издадено на М. Б., служител на К.Д., много близка на
неговата дъщеря. Имало нужда това нещо да се потвърди от Управителния съвет на
„Арус“, на собственика на акциите, но сделката била извършена без такова
потвърждение и започнали разправиите. В резултат на тази сделка акции за 100 млн.
долара били продадени за 200 000 лева и същите били изтеглени от М. Б. и предадени
на К.Д.. Направили среща с К.Д. и той подписал документ, че ще върне акциите., но не
го направил. Б. Б. не бил информиран предварително за прехвърлянето на акциите.
Банките кредиторки искали да се върне старото положение, защото прехвърлянето на
6
акциите било в нарушение на договора за кредит и той щял да стане изискуем. През
2009 г. К.Д. казал на Б. Б., че ако иска, може да го съди. След това продал активите на
„В.“ на незнайна новосъздадена фирма. Свидетелят бил посъветван да търси решение,
защото ако се влезе в съдебен спор, двете дружества ще фалират. Б. се съгласил на
компромис да получи „В.“, макар това дружество да било 1/10 от стойността на
„Свилоза“. Съгласил се и да подпише извинителни писма, макар за себе си да знаел, че
Д. е откраднал акциите. Споразумението подписал под натиск и шантаж, защото имало
едно изпразнено дружество, друго, което се контролирало от него, банките, които
съобщили, че кредитите са изискуеми. Не завел дело, защото така го посъветвали.
Сигнализирал прокуратурата, но никой не реагирал. Свидетелят разбрал за писмата на
П., който му бил адвокат и му казал, че ако знаел, щял да подпише с него.
Свидетелят М. Г. К. е посочил, че е изпълнителен директор на „Свилоза“ и на
“Свилоцел“ Познава К.Д. от младежките си години. Знае, че през 2007 г. бил
реализиран проект за реконструкция на завода за целулоза. Тогава Б. Б. станал член на
Съвета на директорите. Имало спор по отношение акционерната собственост между
К.Д. и Б. Б., който спор приключил със споразумение. Преди да приключи от страна на
г-н Б. били тиражирани твърдения на г-н Б. пред медии, прокуратура и банкови
институции, че К.Д. е откраднал собствеността и неправомерно се разпорежда с нея.
Свидетелят не знае за продължаващ спор, но научил, преди финализиране на сделка с
румънска фирма и г-н К.т за покупка активите на „Свилоцел“, че този въпрос отново се
повдига. Сделката се подготвяла повече от две години и оставало само разрешение на
КЗК, за да се реализира. Знае от г-н Д., че г-н П. написал на румънците писмо, в което
сочел, че г-н Д. не е собственик и няма право да се разпорежда с тях. Зна, че след
изпращането на писмата г- Д. бил сериозно обиден и поведението му било като на
наклеветен човек, който не е очаквал подобно развитие на нещата. Проблемът бил в
щетата, уронването на авторитета му на сериозен бизнесмен и собственик, петното,
което е лепнато върху името му и той не виждал как ще го изчисти. Той бил притеснен
и че е опетнен в международен план. Бил много угнетен Влошило се здравословното
му състояние от тези неприятности и притеснения. Оплаквал се от главоболие и
безсъние, пишел мейли в 2-3 часа, като знаел, че няма кой да ги прочете в този час.
След кат осе разчуло, че сделката с румънците няма да се осъществи, не знае по какви
причини, г-н Д. се притеснявал, че причината за развалянето на сделката се неговото
оклеветяване.
Свидетелката М. А. Б. е заявила, че познава К.Д. от работата й в „Свилоза“, от
преди 2000 г. Между 2000 г. и 2008 г., той й бил работодател. Известно й е, че е имало
сделка н 18.12.2007 г. за продажба на акции от „Свилоза“, но не може да си спомни
дата и година, нито подробности по тази сделка. Страна със сигурност бил „Арус“, но
няма спомен, минало е много време. След като й е предявен договорът от 18.12.2007 г.
тя заявява, че подписът под него е неин и че е подписала договора вероятно по
указание на упълномощителя, но не може да си спомни по чии указания го е
подписала. Не си спомня какво се е случило с платената по договора цена. Не помни
във връзка с тази сделка да е търсена от полицията или прокуратурата.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск по чл. 45 ЗЗД.
За да бъде основателен искът на ищеца за обезвреда на претърпените от него
неимуществени вреди от писмени изявления на ответника, следва да са налице
кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - извършено виновно от ответника противоправно
деяние, от което в причинно - следствена връзка да са настъпили вреди за пострадалия
7
от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда
оборима презумция с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
При обсъждане на въпроса дали е налице противоправно поведение от страна на
ответника К.П. при направените от него процесни изявления в мейли от 30.04.2020 г. и
11.05.2020 г. следва да се има предвид следното:
В българското право клеветата е противоправно деяние и може да се изразява в
две форми - а) разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство или б)
приписване на неизвършено престъпление (чл. 147, ал. 1 от НК). При първата форма
трябва да е налице довеждане до знанието на трето лице на твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия,
който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. В гражданското
право не е необходимо деликта, представляващ клеветнически твърдения срещу трето
лице, да покрива състава на клеветата по НК. Достатъчно е да е извършено
противоправно деяние чрез изнасяне на неверни позорящи факти, включително с
твърдения за престъпна дейност, нанесло вреди на оклеветения, като при твърдяно
престъпление не е необходимо лицето да е осъдено с влязла в сила присъда.
Клеветническите твърдения следва да са ясно свързани с личността на ищеца (а при
твърдения за извършено престъпление - с негови служители), дори да не покриват
напълно фактическия състав на чл. 147, ал. 1 НК, като оклеветеният следва да е
посочен по име или по всякакъв друг начин, който не оставя съмнение относно
неговата личност (така решение № 439/20.01.2016 г. по гр.д. № 2773/2015 г. на ІV г.о.
на ВКС). Твърдението трябва да е ясно и да изразява несъмнено знание за
съдържащите се в него факти. Освен това неверните позорящи факти трябва обективно
да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
Клеветата и обидните твърдения могат да бъдат разпространени публично чрез
медиите. От друга страна обаче свободата на печата и средствата за масова
информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на
информация са защитени от чл. 40, ал. 1, чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията
на Република България (К).
При предявяване на искове за вреди от направени от ответника изявления по
адрес на ищеца следва да се съобразява от една страна гарантираната от чл.39, ал.1 от
Конституцията на Република България свобода на словото и правото на изразяване на
мнение, и от друга – правото на добро име. Упражняване на правото по чл.39, ал.1 от
КРБ не следва да се използва, за да се увреди доброто име на другиго, чрез твърдения
и оценъчни мнения. Не е противоправно поведение да се изказват мнения с негативна
оценка, засягащо конкретно лице. Свободата на изразяване на мнение обаче е
изключена в хипотезите, визирани в чл.39, ал.2 от КРБ, като във всеки друг случай е
гарантирана свободата на изразяване на мнение, свои или чужди оценъчни съждения и
проверени, включително и отрицателни факти за някого. Според съдебната практика
негативните оценки не пораждат отговорност, ако не са насочени към засягане
достойнството на личността или нейното добро име. Константно е прието от
съдилищата, че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите
твърдения, разпространени от лице, медия или средство за масова информация. Ако те
са верни, за тях не се носи отговорност, дори да позорят адресата, а ако не са верни,
може да се носи отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото
авторът или разпространителят не е положил дължимата грижа преди
разпространението им да провери достоверността на разпространената информация. В
8
този смисъл решение № 85/2012 г. по гр.д. № 14862011г ІV ГО, № 62/2012г по гр.д. №
1376/11 ІV ГО и др.
В контекста на казаното, противоправно би се явило поведението на ответника,
ако пред посочените в исковата молба лица, е направил изявления конкретно засягащи
ищеца посредством клеветнически твърдения за неверни и позорящи факти и обидни
квалификации.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява от
събраните относими доказателства, а и не се спори между страните, че ответникът е
направил конкретно посочените от ищеца в исковата молба изявления. Изявленията
обаче за „пълна липса на почтеност и бизнес етика у К.Д.“ и „бъдете внимателни и
предпазливи, за да не се намерите и вие някой ден под разследване с риска в крайна
сметка да загубите вашата инвестиция“ обаче представляват критична оценка на
поведението на ищеца, както и общи съждения, умозаключения, мнения и
предположения, касаещи сключването на планирана сделка, без да се сочат конкретни
факти и обстоятелства от обективната действителност, или конкретни деяния на
ищеца, поради което не може да бъде преценявано дали същите са верни или неверни.
Настоящият състав намира, че посочените оценъчни съждения не са обидни, като
ответникът не е прекрачил границата на изразяване на критично, макар и негативно
мнение. Още повече, че ищецът е публично известна в своята сфера на бизнес личност
и следва да понася по-интензивна критика за своята дейност.
В същото време обаче твърденията в двете електронни писма на К.П. до Г. Б. от
30.04.2020 г. и 11.05.2020 г., за които няма спор, че са изпратени до румънските
контрагенти на „Свилоза“ АД, представлявана от К.Д. за „кражбата през 2008 г. на
мажоритарния дял от Свилоза“… в личната компания на К.Д. в България“, че
изпратените документи съдържат „примери за кражба“, изнудване, заплаха“, че
споразумението е било подписано „по силата на изнудване на г-н Д.“ и че
извинителните писма също са били „част от изнудването на г-н Д.“ съдържат
твърдение за несъмнено позорящи факти, свързани с дейността на К.Д.. Макар и да не
може да се приеме, че тези твърдения са за извършване на престъпленията „кражба“ и
„изнудване“, а са употребени в по-житейски смисъл на двете думи, няма съмнение, че
тези две думи, като изразяващи неправомерно, нежелано и укоримо поведение, според
общоприетия в обществото морал, са използвани за излагане на твърдения за
извършени от ищеца укорими позорящи действия.
В същото време от събраните по делото доказателства не се установи нито той да
е извършил кражба на акции, т.е., противозаконно отнемане собствеността на тези
акции, нито да е изнудвал Б. Б. за подписване на споразумението между тях. Относно
акциите от капитала на „Свилоза“ АД се установява, че те са прехвърлени от
собственика им А.Р.У.С Лтд на „АРУС“ АД, като първото дружество е действало чрез
пълномощник. От събраните доказателства не се установява да е налице нарушение на
закона, нито се установява такова нарушение да е било установено в друго съдебно
производство. Установява се да е бил налице спор относно сделката, но този спор е
следвало да бъде разрешен от съда, за да бъде евентуално доказано твърдение за
незаконосъобразното й извършване и спорът да бъде прекратен. Най-малкото
неуместно е едно лице, още повече юрист и адвокат, да твърди „кражба на акции“ без
такава да е установена по съответния ред.
По отношение твърдяното изнудване К.П. нито ясно е посочил в какво точно се
изразява изнудването, нито е доказал такова. Разпитаният свидетел Б. Б. установява, че
се е чувствал притиснат от обстоятелствата около финансовото състояние на
„Свилоза“ и „В.“, когато се е съгласил с К.Д. да си поделят бизнеса в процесното
споразумение, но той също не установява да е бил заплашен от някакво конкретно
9
противозаконно действие на К.Д. срещу него или негови близки, която именно заплаха
да го е принудила да подпише споразумението.
Посоченото обосновава извод, че К. П. е прекрачил границите на свободата за
изразяване в двете си електронни писма до Г. Б., като е направил неверни
клеветнически твърдения по отношение на К.Д. за негово поведение.
Несъмнено излагането на клеветнически твърдения пред чуждестранен
контрагент на ищеца е уронило неговото достойнство и чест, и е накърнило доброто
му име на утвърден бизнесмен. Установи се още от изслушаните свидетелски
показания на свидетелите П. и К., че К.Д. е бил силно притеснен от тези изявления, бил
е угнетен, пишел е мейли във връзка с писмата до свой сътрудник дори през нощта,
опасявал се е, че името му на почтен бизнесмен може да бъде засегнато негативно,
включително на международно ниво. Страдал от безсъние и главоболие. Не може да се
установи от събраните доказателства, че причината сделката между „Свилоза“ АД и
„Пейпър Инвест“ Ад са клеветническите твърдения на ответника П., но ищецът и не
твърди такава причинна връзка с исковата си молба.
Наличието на противоправно поведение и установяването на неимуществени
вреди във връзка с него обуславят основание за търсене отговорност от ответното
дружество.
По отношение размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди,
приложимо е правилото на чл. 52 ЗЗД. Въпрос на фактическа преценка, с оглед
конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на
конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Освен въздействието на
неправомерното поведение на ответника върху здравето на ищеца, значение имат и
субективните му негативни преживявания, отражението на незаконния акт върху
личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и
взаимоотношенията със семейството му и близките му, както и други подобни
обстоятелства, естествено, видът на противоправния акт - дали е клевета или обида,
тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал, обемът на обществения
отзвук и други подобни. Като база служи още и икономическият растеж, стандарта на
живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната към датата на деликта. Следва да бъде посочено още, че по всяко конкретно
дело изходът зависи и от това доколко и как страните са доказали твърденията си.
В случая, при съобразяване вида и характера на установеното противоправно
поведение от една страна и доказаното засягане личността на ищеца, без да се
установява сериозен отзвук на същото в семейството му или в обществото, нито
особено продължително времетраене на търпените вреди, както и икономическото
развитие на обществените отношения през 2020 г., настоящият състав намира, че
справедливо обезщетение в случая би било такова в размер на 5000 лева.
Горното обосновава частична основателност на въззивната жалба на ищеца.
Посочената сума следва да му бъде присъдена, ведно със законната лихва върху нея от
датата на исковата молба насетне.
Поради несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с изводите на
първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено до
размер на 5000 лева, като на ищеца бъдат присъдени 5000 лева – обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди. В останалата й част въззивната жалба е
неоснователна и за сума над 5000 лева отхвърлителното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред настоящата
инстанция имат и двете страни, съобразно защитения материален интерес.
10
Жалбоподателят има право на разноски за държавна такса в размер на 100 лева и
400 лева – адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното от въззиваемия
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При защитаван интерес
от 30 000 лева минималното адвокатско възнаграждение с ДДС е 1716 лева, като в
случая платените 2400 лева са по-малко от двойния му размер и предвид фактическата
и правна сложност на делото не се явяват прекомерни.
Въззиваемият не е доказал разноски и такива не му се следват.
Пред първата инстанция ищецът е направил разноски в размер на 1 200 лева за
държавна такса, от които му се следват 200 лева и 4 800 лева с ДДС. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за
основателно. При минимално адвокатско възнаграждение в размер на 1716 лева,
съобразен с фактическата и правна сложност се явява размер не по-висок от двойния
или 3 432 лева, от които съобразно защитения интерес му се следват 572 лева
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261838/17.03.2021 г. по гр.д. № 5238/2020 г. на СГС, I-21
състав в частта му, в която е отхвърлен предявения от К. Б. Д. срещу К. Д. П. частичен
осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от клеветнически изявления на К.П. в електронни писма от
30.04.2020 г. и 11.05.2020 г. до „Пейпър Инвест“ ЕООД до размер на 5000 лева, ведно
със законната лихва от 15.06.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА К. Д. П., ЕГН ********** да заплати на К. Б. Д., ЕГН **********
сумата 5000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
клеветнически изявления на ответника К.П. в електронни писма от 30.04.2020 г. и
11.05.2020 г. до „Пейпър Инвест“ ЕООД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261838/17.03.2021 г. по гр.д. № 5238/2020 г. на
СГС, I-21 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К. Д. П., ЕГН ********** да заплати на К. Б. Д., ЕГН **********
сумата 500 лева – разноски пред САС и сумата 772 лева – разноски пред СГС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11