РЕШЕНИЕ
№ 9813
Пловдив, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - VIII Състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | НЕДЯЛКО БЕКИРОВ |
При секретар ЗЛАТКА ЧОБАНОВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО БЕКИРОВ административно дело № 20257180700640 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.38, ал.8 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и чл.79 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРОЗД), Регламент (ЕС) 2016/679).
Р. И. Ж., [ЕГН], както и М. М. И.-Ж., [ЕГН], и двамата с постоянен адрес: [населено място], община Родопи, област Пловдив, [улица], ет.2, представлявани и двамата от адвокати Д. Б.-Л. и Н. П.- пълномощници, обжалват Решение №ППН-01-682/2023 от 27.02.2025г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в частите му, с които:
2. обявява жалба №ППН-01-682/10.08.2023г. и жалба №ППН-01-683/10.08.2023г. за основателни по отношение на Камера №1, Камера №2 и Камера №4;
3. на основание чл.58, §2, б.“л“ от Регламент (ЕС) 2016/679, за нарушение по чл.5, §1, б.“а“, предл.1, във връзка с чл.6, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 издава разпореждане до администраторите на лични данни Р. Ж. и М. И.-Ж. да съобразят операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на регламента, като за целта премахнат Камера №1, Камера №2 и Камера №4.
Претендира се отмяна на оспорените части от решението поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 351). На 14.10.2025г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№16896 (листи 354-357) от адвокат П., в която се излагат съображения, подкрепящи заявеното в жалбата.
Ответникът по делото- Комисия за защита на личните данни, чрез юрисконсулт Ц. П. А.- пълномощник (лист 338), представя молба с Вх.№14505 от 11.09.2025г. (листи 336-337), в която изразява становище за неоснователност на жалбата. Възразява за евентуална прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Заинтересуваните лица- Й. Г. Ц., С. А. А. и Г. К. А.- не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Като доказателство по делото е приета молба (листи 230-231) от тримата, в която изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не дава заключение по жалбата.
По допустимостта на жалбите настоящият състав на съда констатира следното:
Решението (листи 95а-100, 215-225), части от което са оспорени по делото, е изпратено до жалбоподателите като приложение към писмо с Изх.№ППН-01-682/2023г.#20 (лист 92а, 209), чрез пощенски оператор “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД. Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 93, 210), с баркод ИД PS 1113 106J8S D, придружаващо пощенска пратка, съдържаща “ППН-01-682#20(23)28.02.25“ и адресирана до Р. и М. Ж., пощенската пратка е получена на 10.03.2025г. от Р. И.. Ж.. От своя страна, жалбата (листи 2-6) постъпва в съда на 21.03.2025г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена против акт, подлежащ на съдебно оспорване, както и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред КЗЛД е образувано по жалба с Вх.№ППН-01-682 от 10.08.2023г. (лист 40, 103) на Й. Г. Ц. и жалба с Вх. №ППН-01-683 от 10.08.2023г. (листи 41, 105-106) на С. А. А. и Г. К. А., адресирани до КЗЛД, относно обработване на лични данни на физически лица чрез система за видеонаблюдение от страна на Р. и М. Ж., на адрес: [населено място], област Пловдив, [улица]. В двете жалби са наведени идентични твърдения, че въпреки изрично изразеното несъгласие на жалбоподателите, живущите на ет.2 и ет.3 (жалбоподателите) в къща на горепосочения адрес, са поставили камери за видеонаблюдение, с които обработват техните лични данни, постоянно наблюдават когато са в двора им или в сградите наоколо. Същото ги стресира изключително много и създава безпокойство и напрежение.
С писма с Изх.№ППН-01-682/2023г.#1 от 02.10.2023г. (лист 42, 107) и с Изх.№ППН-01-683/2023г.#1 от 02.10.2023г. (лист 43, 109) на главен секретар на КЗЛД, се уведомяват Р. Ж. и М. Ж., съгласно чл.26 от АПК, че по жалбите на Ц. и А., съдържащи твърдения за незаконосъобразно обработване на лични данни, посредством система за видеонаблюдение, от тяхна страна е образувано административно производство. На основание чл.34, ал.3 от АПК, на Ж. се предоставя възможност в 7-дневен срок от получаване на писмата да изразят писмено становище, както и да направят възражения по изложените в жалбите твърдения. На основание чл.36, ал.2 от АПК, Ж. са задължени да представят всички относими по случая доказателства, с които разполагат. Според приетите по делото заверени копия на известия за доставяне (лист 42а, 43а, 108 и 110), посочените писма са получени от Ж. на 06.10.2023г.
На 11.10.2023г. в КЗЛД постъпват становища с Вх.№ППН-01-682#2 и с Вх.№ППН-01-682#3 (листи 44-47, 111-118) от Р. и М. Ж., относно подадените жалби.
Според становищата на Ж., системата за видеонаблюдение е поставена от тях, поради изострени отношения с жалбоподателите и след множество подавани жалби пред различни институции. Видеонаблюдението е с цел осигуряване на спокойствие и сигурност за децата им, както и евентуални посегателства върху собствеността им.
На 06.12.2023г. е проведено заседание на КЗЛД, в рамките на което заседание с Протокол №44 от 06.12.2023г. (листи 314-320), т. Ж (лист 319) е приет доклад №ППН-01-1078/04.12.2023г. за извършване на проверки на място по общо 19 жалби, с предмет незаконосъобразно обработване на лични данни посредством видеонаблюдение, между които са и подадените жалби от Й. Г. Ц., С. А. А. и Г. К. А..
Със Заповед №РД-15-619 от 12.12.2023г. (лист 66, 156) на председател на КЗЛД, на основание чл.58, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл.12, ал.1 и ал.4 от ЗЗЛД, във връзка с изпълнение на Решение на КЗЛД от Протокол №44/06.12.2023г. относно жалби с Вх.№ ППН-01-682/10.08.2023г. и №ППН-01-683/10.08.2023г., е разпоредено извършването на проверка на място ([населено място]. [улица]) от проверяващ екип, който следва да установи изградена ли е система за видеонаблюдение и какви са нейните технически параметри. Екипът е съставен от двама членове- служители в Отдел “Контрол и административно-наказателни производства“ на КЗЛД.
Според нарочно отбелязване върху заповедта, същата е връчена на Р. Ж. на 25.06.2024г.
С писмо Изх.№ППН-01-682/2023#6 от 13.05.2024г. (лист 50, 123) на председател на КЗЛД, Ж. се уведомяват, на основание чл.58, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл.12, ал.1 от ЗЗЛД, че на 25.06.2024г. (вторник) ще бъде открита процедура по извършване на проверка на адрес: [улица], [населено място]. Към писмото е приложен въпросник за проверки с предмет видеонаблюдение (листи 50а-51, 124-125), който въпросник следва да бъде попълнен и изпратен към комисията в 3-дневен срок.
Като приложение към писмо Вх.№ППН-01-682#7/23/17.05.2024г. (лист 51а, 126) от Р. Ж. е представен попълнен въпросник (листи 52, 127-128), както и снимки на визуализацията на камерите (листи 53, 129-130).
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Констативен протокол от 25.06.2024г. (лист 66а, 157), подписан от проверяващия екип и Р. Ж., според който протокол на датата на съставянето му е извършена проверка на място.
С писма Вх.№ППН-01-682#8/23/09.07.2024г.(лист 60, 145) и Вх.№ППН-01-682#923/09.07.2024г.(лист 61, 146) от страна на Й. Ц. е направено уточнение по жалбата, като е посочено, че от страна на сем. Ж. са поставени още 2 камери, или общо 4 броя, за което са приложени снимки (листи 61а-64, 147-152).
За резултатите от проверката, наредена със Заповед №РД-15-619 от 12.12.2023г., е съставен нарочен Констативен акт №ППН-02-461/10.07.2024г. (листи 64а-65, 153-155), подписан от членовете на проверяващия екип. В рамките на извършената проверка са направени 12 броя фотографски снимки (листи 67а-73, 159-170).
Според Констативен акт №ППН-02-461/10.07.2024г., на посочения в жалбата адрес се намира поземлен имот (ПИ) в режим на съсобственост, състоящ се от дворно място и изградена в него триетажна къща с мазета, селскостопански постройки и един гараж. Вторият и третият етаж от къщата, половината мазета, едната селскостопанска пристройка, гаражът и половината от дворното място са собственост на сем. Ж.. Жалбоподателите в административното производство обитават първия етаж от къщата. Първият етаж от къщата, другата половина от мазетата, втората селскостопанска постройка и другата половина от дворното място са собственост на внука на А. /син на Ц./, който не живее на адреса
Констатирано е наличието на система за видеонаблюдение, състояща се от 4 бр. bullet камери Dahua, модел IPC-HFW3249E-AS-LED-0280B, H. 265+ Full Color DAY/NIGHT IP: Low illuminance CMOS сензор с висока светлочувствителност с размер 1/2.8 (1920x1080) със светлочувствителност 0.0015Lux/F1.0(Color); Фиксиран обектив 2.8mm/F1.0 с хоризонтален ъгъл 107°. Резолюция 2М(1920x1080 )/30FPS, Детекция на движение, с вграден микрофон за запис на звук, записващо устройство и монитор.
Системата за видеонаблюдение осъществява запис и съхранение на видеокадри на хард-диска на записващото устройство за срок от около 10 дни, които впоследствие се изтриват по реда на постъпването им. Най-старият констатиран запис е от 15.06.2024г.
Достъп до изходящия образ в реално време и записите с видеокадри се осъществява единствено от Ж. - само локално, на монитора в жилището му.
Основанието за извършваното видеонаблюдение е превенция по опазване на имуществото и персоналната сигурност на семейството на Ж., което имат две малолетни дъщери, системно тормозени от жалбоподателките, които били с нестабилно психическо здраве.
Системата за видеонаблюдение е инсталирана на 07.06.2023г. лично от Ж., за което не е предоставена удостоверяваща документация на проверяващите.
Пак според констативния акт, местоположението и обхвата на видеозаснемане на камерите е както следва:
Камера №1 е монтирана на тавана на тераса на втория етаж на къщата и заснема странични двор на имота, входовете на двете селскостопански постройки, както и малка част от гаража, собственост на Ж.;
Камера №2 е разположена на стената на етажната площадка на втория етаж на къщата и заснема входа на жилището на Ж., както и стълбището, водещо от първия към втория етаж;
Камера №3 се намира в стаята, където се съхраняват записващото устройство и
монитора, като не е монтирана, а е подвижна и може да бъде поставяна на различни места в стаята в зависимост от желанието на Ж.;
Камера №4 е монтирана на тавана на същата тераса като Камера №1 и заснема предния двор на имота, както и много малка част от [улица], непосредствено пред имота, където Ж. паркират семейния си автомобил.
Физически лица, чиито лични данни се обработват посредством изградената система за видеонаблюдение са живущите и посетителите в имота.
Прието е за установено, че системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица, но няма възможност за тяхното лицево разпознаване (посредством осъществяване на достъп до база данни).
Достъпът до системата за видеонаблюдение е ограничен посредством потребителско име и парола към записващото устройство.
На проверяващият екип не са представени документи (правила, процедури, инструкции или други), регламентиращи обработването на лични данни чрез изградената система за видеонаблюдение.
Констатирано е, че на видни места в проверявания обект има поставени информационни стикери, предупреждаващи за осъществяваното видеонаблюдение, които не съдържат информация относно администратора на лични данни, както и данни за контакт с него.
С писмо Изх.№ППН-01-682/2023г.#13 от 20.01.2025г. (лист 82, 188), писмо Изх.№ППН-01-682/2023г.#14 от 20.01.2025г. (лист 83, 190) и писмо Изх.№ППН-01-682/2023г.#15 от 20.01.2025г. (лист 84а, 194) на главен секретар на КЗЛД се уведомяват съответно С. А., Г. А., Й. Ц., Р. и М. Ж., че разглеждането по същество на жалба Вх.№ППН-01-682/10.08.2023г. и жалба Вх.№ППН-01-683/10.08.2023г., е насрочено за 19.02.2025г. от 13:00ч. Посочено е, че на основание чл.32 от АПК жалбите са обединени в едно административно производство, а като страни в производството са конституирани: жалбоподатели - Й. Ц., С. А., Г. А.; ответна страна - Р. Ж. и М. Ж.. Като приложение към посочените писма, на адресатите им се изпраща Констативен акт №ППН-02-461/10.07.2024г.
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 82а, 189), писмото, адресирано до С. А. и Г. А., е получено от С. А. на 22.01.2025г. Писмо Изх.№ППН-01-682/2023г.#14 от 20.01.2025г. е изпратено по електронната поща на Й. Ц., която потвърждава получаването му на 14.02.2025г. В писмото си Ц. посочва съображения по същество на спора. Писмо Изх.№ППН-01-682/2023г.#15 от 20.01.2025г. също е изпратено по електронна поща, като на 14.02.2025г. Р. Ж. потвърждава получаването му.
Освен това, с писмо Вх.№ППН-01-682#17/2023 от 18.02.2025г. (лист 87а, 199) от страна на Ж. е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 17.11.2022г., с №42, том VII, рег.№8534, Н.дело №1050 от 2022г.(листи 88а-90, 201-204) както и скици на имота (листи 90а-92, 205-208). Ж. се легитимират за собственици на ½ идеална част от поземления имот, в който е изградена системата за видеонаблюдение (с административен адрес: [населено място], община Родопи, област Пловдив, [улица]), както и на самостоятелен обект - жилище, апартамент на две нива, находящ се на втория етаж в сградата, в която е изградена системата за видеонаблюдение; ½ идеална част от избения етаж; ½ идеална част от общите части на сградата, както и на гараж и сграда - селскостопанска постройка.
На 19.02.2025г. е проведено заседание на КЗЛД, за което е съставен Протокол №10 (листи 321-326). Според посочения протокол, КЗЛД разглежда процесните две жалби и приема проект за решение, гласуван с 4 гласа “за“ и със съдържание: 1. Оставя жалбата без уважение като неоснователна по отношение на камера №3; 2. Обявява жалбата за основателна по отношение на камери №1, 2 и 4; 3. На основание чл.58, §2, буква “г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 издава разпореждане на администратора да демонтира камери №№1,2 и 4; 4. Срок за изпълнение на издаденото разпореждането – едномесечен от влизането на решението в сила, след което да се уведоми комисията за изпълнението като представи съответните доказателства…
Посочен е и срок за изготвяне на решението – 19.03.2025г., след което е издадено решението, части от което се оспорват по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Процесното решение е издадено от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.9, ал.4 от ЗЗЛД, според която норма, решенията на КЗЛД се вземат с мнозинство от общия брой на членовете ѝ, като нормата на чл.7, ал.1 от ЗЗЛД установява, че КЗЛД е колегиален орган и се състои от председател и 4 членове (общо 5 души), която е идентична с нормата на чл.4, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА).
Решението на КЗЛД е издадено и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същото на фактическите и правни основания, послужили за издаването му, както и редът за оспорването му.
В решението детайлно се възпроизвежда фактическата обстановка, установена в рамките на развилото се административно производство, в това число и констатациите на проверяващия екип, обективирани в издадения констативен акт, които се възприемат изцяло от административния орган. В решението са описани и анализирани всички приложени доказателства, включително изготвеният снимков материал.
Чрез решението се възприема приложението на чл.6, §1, б.“е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 по отношение обработването на лични данни и от четирите камери. Подробно е извършен анализ за наличието, съответно липсата на законово основание и допустимост на извършваното обработване на лични данни, като се установява наличието на изрично определени легитимни цели за обработването на лични данни, а оттам се определя за наличен и легитимен интерес, а именно: защита собствеността, живота и здравето на администратора на лични данни, който интерес не може да се обосновава на влошените междусъседски отношения. Изследвайки изходните образи на видеокамерите и най-старите им съществуващи към датата на извършване на проверката на място записи, КЗЛД достига до извод, че с камерите за видеонаблюдение се обработват лични данни на останалите съсобственици в имота, както и на преминаващите по публични площи ([улица]и прилежащите ѝ тротоари). Посочено е, че в хода на административното производство е установено, че администраторите на лични данни не са собственици на повече от ½ идеална част от дворното място (относимо към камери №1 и №4), както и на повече от 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, с което се аргументира липсата на правно основание за обработване на лични данни, чрез система за видеонаблюдение, в чийто обхват на заснемане влизат посочените площи.
От страна на заинтересованото лице Ц. в съдебно заседание на 14.05.2025г. са представени следните писмени доказателства: 3 броя снимки (листи 232-234); съдебномедицинско удостоверение №1280/2024г., издаденото от лекар в отделение по Съдебна медицина към УМБАЛ “Св. Г.“ (лист 235); Постановление за отказ да се образува досъдебно производство №12651/2024 год. от 19.11.2024г. на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив (листи 236-237); Постановление за отказ да се образува наказателно производство №2676/2024 от 12.03.2024г. на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив (лист 238); Постановление за отказ да се образува наказателно производство №9170/2024 от 17.09.2024г. на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив (листи 239-240); Постановление за отказ да се образува наказателно производство №7130/2024 от 05.07.2024г. на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив (лист241); Постановление за отказ да се образува досъдебно производство №11285/23г. от 15.11.2023г. на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив (листи 242-244); писмо от кмет на [населено място] (лист 245); медицинска документация относно С. А. А. и Й. Г. Ц. (листи 246-266).
В съдебно заседание на 11.06.2025г. Й. Ц. представя Покана от адвокат Р. Д., в качеството му на пълномощник на Ц., адресирана до Р. и М. Ж. (листи 288-289); отговор от Р. и М. Ж. до Й. Ц. (листи 290-293); 7 броя заверени копия на снимки (листи 295-301).
От страна на жалбоподателите, като приложение към жалбата, както и чрез процесуалния им представител, в съдебно заседание на 11.06.2025 г. са представени: Постановление за отказ да се образува досъдебно производство №14815/2024г. от 11.02.2025г. на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив (листи 7-9, 278-279); Постановление за отказ да се образува досъдебно производство №13711/2024г. от 21.01.2025г. на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив (листи 10-12, 280-281); Постановление за отказ да се образува досъдебно производство №6804/2024г. от 12.08.2024г. на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив (лист 282); Постановление за изпращане по компетентност №3442/2024г. от 31.05.2024г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив (лист 283); Постановление за отказ да се образува досъдебно производство №2898/2024г. от 08.05.2024г. на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив (лист 284); Постановление за отказ да се образува досъдебно производство №11902/2023год. от 01.12.2023г. на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив (листи 285-286); Съдебномедицинско удостоверение №1525/2024г. издадено на 21.11.2024г. от началник отделение по Съдебна медицина към УМБАЛ “Св. Георги“ (лист 287).
Като доказателства по делото е приета нарочна справка от Районна прокуратура - Пловдив с №А-442/2025год. от 21.05.2025г. за всички прокурорски преписки образувани по жалби и сигнали на Р. И. Ж. и М. М. И.-Ж. против Й. Ц., С. А. и Г. А. (листи 275-276).
От Пето районно управление в ОД на МВР – Пловдив, по делото са представени справка Р№444000-5748/19.06.2025г. (лист 308) и справка Рег.№444000-6858/21.07.2025г. (лист 329), в които са описани всички образувани производства във връзка със заведени жалби и сигнали от Р. Ж. и М. Ж. срещу Й. Ц., както и етапа на производството.
Разпитана като свидетел по делото, П. П. Д. дава следните показания (лист 269): “Със семейството на Й. Ц. – баща ѝ Г. А. и майка ѝ С. А. от близо 40 години се познаваме, тъй като живеем през една къща. Преди често ги посещавах в тяхната къща. Й. Ц. водеше театрална школа в читалището на [населено място]. Детето ми посещаваше нейната школа. Тя работеше с малки деца. Ходиха на фестивал във Франция и ѝ бях поверила грижите за детето ми, което беше тогава малко.
Веднъж, приблизително преди 1 год. С. А. ме помоли да я закарам до Районното управление, за да подаде жалба. Беше притеснена и доста развълнувана, че гости на сем. Ж. са я заплашвали и аз я транспортирах. Не съм присъствала вътре, не знам за какво става въпрос, но беше много притеснена и развълнувана.
Не познавам сем. Ж.. Два пъти съм се срещала с тях. Ако ги видя ще ги разпозная. На външен вид ги познавам. Не съм общувала с тях. Не познавам децата на сем. Ж.. Не съм виждала Й. Ц. в контакт с децата на сем. Ж..
Видяла съм две камери отвън на къщата. Едната камера е към входа, а другата е от лявата страна на къщата. Видях, че има камери и питах Д.. Не мога точно да си спомня кога ги видях. Веднъж миналата година беше“.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда приема от правна страна следното:
На първо място е необходимо да се отбележи, че ЗЗЛД урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Цел на закона е гарантиране неприкосновеността на личността и личния живот, чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.
Съгласно чл.4, т.1) от Регламент (ЕС) 2016/679, “лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано (“субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.
А съгласно чл.4, т.2) от Регламент (ЕС) 2016/679, “обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
В този смисъл, чрез устройството за наблюдение, което позволява физическата идентификация на лица, в това число информация относно присъствието и поведението на физическите лица в наблюдаваните зони, които дават възможност за извеждане на много точни заключения за личния живот на тези лица, чиито данни са запазени, като напр. навиците им в ежедневния живот, мястото на постоянно или временно обитаване, упражняваните дейности, социалните връзки и социалните кръгове и др., попада в понятието “лични данни“. Осъщественото монтиране и въвеждане в работен режим на системата за видеонаблюдение от страна на Ж. пък попада в хипотезата на “обработване“ на лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679.
Според заложеното в чл.5 от Регламент (ЕС) 2016/679, личните данни следва да са обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните (“законосъобразност, добросъвестност и прозрачност“); да се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели; по-нататъшното обработване за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели не се счита, съгласно член 89, параграф 1, за несъвместимо с първоначалните цели (“ограничение на целите“); да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват (“свеждане на данните до минимум“); да са точни и при необходимост да бъдат поддържани в актуален вид; трябва да се предприемат всички разумни мерки, за да се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват (“точност“); да са съхранявани във форма, която да позволява идентифицирането на субекта на данните за период, не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват личните данни; личните данни могат да се съхраняват за по-дълги срокове, доколкото ще бъдат обработвани единствено за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, при условие че бъдат приложени подходящите технически и организационни мерки, предвидени в настоящия регламент с цел да бъдат гарантирани правата и свободите на субекта на данните (“ограничение на съхранението“); да са обработвани по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки (“цялостност и поверителност“).
Разпоредбите на чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/679 изрично уреждат хипотезите, при наличието на които се допуска обработването на лични данни., като хипотезата на чл.6, §1, б.“е“ от регламента предвижда три кумулативни условия, за да бъде обработването на лични данни законосъобразно, а именно: 1. администраторът или третото лице, или третите лица, на които се разкриват данните, следва да преследват законни интереси; 2. обработването на личните данни да е необходимо за целите на преследваните законни интереси и 3. основните права и свободи на лицето, ползващо се от защитата на данните, да нямат преимущество върху преследваните законни интереси.
В настоящият случай е необходимо да се направи анализ на баланса на интересите в хипотезата на допустимост на обработването на лични данни по смисъла на чл.6, §1, б.“е“ от Регламент (ЕС) 2016/679.
Настоящият състав на съда намира, че по приетите по делото доказателства не обуславят законен интерес за обработване на лични данни посредством система за видеонаблюдение, чийто обхват на заснемане е констатиран в хода на административното производство, съгласно Констативен протокол от 24.06.2024г.
От жалбоподателите се твърди, че поставянето на камерите за видеонаблюдение е с охранителна цел, но не са предоставени доказателства, за наличие на преимуществен интерес спрямо правата на заинтересованите лица- Й. Ц., С. А. и Г. А., противно на установеното от чл.6, §1, б.“е“ от Регламент (ЕС) 2016/679.
От приетите по делото справки, предоставени от Районна прокуратура – Пловдив и от Пето РУ в ОД на МВР – Пловдив, се формира извод за изключително влошени междусъседски (междусобственически) отношения на живеещите на процесния адрес, но справките не обуславят приложимостта на чл.6, §1, б.“е“ от Регламент (ЕС) 2016/679.
В случая е налице “обработване на лични данни“ по смисъла чл.4, т.2) от Регламент (ЕС) 2016/679, изразяващо се в събиране, употреба и съхранение на лични данни, посредством автоматично средство, съобразно дефиницията за “лични данни“.
Във връзка с последното, в случая несъмнено се касае за възможност за идентификация на лица, събиране на данни за личния им живот, посредством записващи устройства, каквито в случая са поставените камери. Като допълнение към последното следва да се отбележи и отразеното в съставения Констативен акт от 25.06.2024г., а именно, че според техническата спецификация на работещите в момента на проверката видеокамери Dahua, модел IPC-HFW3249E-AS-LED-0280B, H. 265+ Full Color DAY/NIGHT IP: Low illuminance CMOS сензор с висока светлочувствителност с размер 1/2.8(1920x1080) със светлочувствителност 0.0015Lux/F1.0(Color); Фиксиран обектив 2.8mm/F1.0 с хоризонтален ъгъл 107°. Резолюция 2М(1920x1080 )/30FPS, Детекция на движение, с вграден микрофон за запис на звук, записващо устройство и монитор, като изходящият образ и записите с видеокадри от камерите позволяват идентифицирането на физическите лица.
Безспорно в административното производство е установено наличие на монтирани камери в имот, който е съсобствен, без изрично съгласие на останалите съсобственици. В обхвата на процесните камери, видно от приетите по делото доказателства, попадат обществени места, като части от улица, паркинг и съседни сгради и входове към тях, като по този начин се обхващат зони на събиране на информация, превишаващи необходимия периметър за гарантиране на интересите на Ж., респективно нарушава се защитата на личните данни на лицата извън посочените. Последното безспорно е в противоречие с принципите за защита на личните данни, регламентирани от правото на Европейския съюз (ЕС), което обективира и законосъобразността на постановеното от КЗЛД решение в оспорените му части и наложените мерки.
При това положение се налага извод, че доколкото видеонаблюдението съставлява автоматизирано обработване на лични данни и предвид липсата на основания по чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/679 за законосъобразното им обработване, то в случая е налице нарушение на условията за допустимост, посочени в законовата разпоредба.
Следователно, оспорените части от разглежданото решение на КЗЛД се явяват постановени без противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679.
Най-сетне, процесното решение се явява издадено и в съответствие с целта на закона, насочена към осигуряване на защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни.
Предвид гореизложеното, като издадени от компетентен орган, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, както и в съответствие с целта на закона, оспорените в настоящето производство части от Решение №ППН-01-682/2023 от 27.02.2025г. са валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателите е също неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. И. Ж., [ЕГН], и на М. М. И.-Ж., [ЕГН], и двамата с постоянен адрес: [населено място], община Родопи, област Пловдив, [улица], ет.2, против Решение №ППН-01-682/2023 от 27.02.2025г. на Комисията за защита на личните данни, в частите му, с които: 2. обявява жалба №ППН-01-682/10.08.2023г. и жалба №ППН-01-683/10.08.2023г. за основателни по отношение на Камера №1, Камера №2 и Камера №4; 3. на основание чл.58, §2, б.“л“ от Регламент (ЕС) 2016/679, за нарушение по чл.5, §1, б.“а“, предл.1, във връзка с чл.6, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 издава разпореждане до администраторите на лични данни Р. Ж. и М. И.-Ж. да съобразят операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на регламента, като за целта премахнат Камера №1, Камера №2 и Камера №4.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |