Р Е
Ш Е Н И Е
№ ……....…
Гр. София, 06.06.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска в. гр. дело № 13816 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
следв. от ГПК.
С решение № 118880 от 20.05.2019 г. по
гр. д. № 78707/2017 г. на СРС, III г.о., 151 състав, е отхвърлен предявеният от В.С.Б. и К.Д.Б. срещу Л. М.
П. главен иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС, основан на
покупко-продажба, като е уважен евентуалният ревандикационен иск на
същите ищци, които са признати за собственици на основание
давностно владение върху процесниянедвижим имот с идентификатор
02659.2192.90 по КККР на гр. София, съставляващ имот с пл. № 324 от кв. 29 с
площ от 320 кв.м., за който, заедно с имот пл. № 323, е отреден общ парцел
(УПИ) ХVII-323,324, а ответницата е осъдена да им предаде владението му и констативният
й нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 98 том I, дело № 84/2014 г., е отменен на основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК.
Недоволни от така постановеното решение
са останали и двете страни, които го обжалват в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
с оплаквания за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон
и необоснованост.
Ищците В. и К. Б. обжалват
решението в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ като поддържат, че се легитимират като
собственици на имота именно въз основа на нотариалния акт за покупко-продажба,
чието действие неправилно не е било зачетено. В тази връзка излагат
съображения, че този официален документ не е бил оспорен от ответната страна,
за да се налага да представят доказателства за правото на собственост не само на
лицето, то което са закупили имота, но и да доказват собствеността на праводателя
на праводателя си, както и на неговия праводател. Молят главният иск за собственост да
бъде уважен.
Ответницата Л.П.
обжалва решението в ЧАСТТА, с която е признато за установено, че ищците са
собственици на процесния имот и е осъдена да им предаде владението му. Във
въззивната жалба се поддържа, че ищците изобщо не са влезли във владение при
покупката на имота, каквото удостоверяване в документа им за собственост
липсва, поради което изобщо не са започнали да го владеят, за да го придобият
по давност. Този извод въззивницата аргументира и като анализира показанията на
свидетелите, като
излага подробни съображения относно непоследовател-ността и
вътрешното противоречие на онези от тях,
на които е дал вяра съдът, от една страна, както и убедителността на тези, доведени от
нея, от друга. Същевременно оспорва изводите на
първоинстанионния съд за липса на идентичност, както и за недоказаност на
владението й с присъединяване това на нейните праводатели в продължение на
близо петдесет години. На последно място счита, че почиствайки и засаждайки
мястото, тя е демонстрирала по достатъчно явен начин владелческите си
намерения, с оглед на което тези действия не могат да се счетат за търпими.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете срещу нея –
отхвърлени изцяло.
Страните взаимно
оспорват жалбите с доводи, подробно изложени в депозираните от тях в срока по
чл. 263, ал.1 от ГПК писмени отговори.
Въззивните жалби
са подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Специално по
отношение на жалбата на ищците, чиято претенция все пак е уважена, макар и на
евентуално заявеното от тях основание, жалбата е допустима поради това, че ищецът
винаги има правен интерес да обжалва
решението, когато съдът е отхвърлил главнияиск и е
уважил евентуално предявения - така изрично
Определение № 327 от 03.05.2012 г. по ч. гр. д. № 90/2012 г. на ВКС, ІV г. о. При
предявяването на обективно съединени искове при условията на евентуалност
ищецът упражнява своето процесуално право да избере коя претенция е
предпочитана (главна) и коя следва да бъде разгледана от съда само при
отхвърляне на главната (евентуална). С предявяването на евентуалнияиск страната цели да изчерпи във висящия исков процес всички защитни възможности в поредността,
която следва от материалния закон и от интересите й.
Поради това тя има интерес да обжалва
решението винаги, когато съдът е отхвърлил главния иск,
уважавайки евентуално предявения. Именно
предпочитаната от ищеца защита по главния иск и
отхвърлянето на тази му претенция обуславят правният интерес от обжалване в хипотезата на уваженевентуалениск.
По същество, като взе предвид събраните
доказателства по делото и инвокираните доводи и възражения на страните в
пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът намери от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС и с предмет – установяване на собствеността, произтичаща от договор за
покупко-продажба, евентуално – почиваща на изтекла придобивна давност, и
предаване на владението от ответницата Л. М. П. на ищците В.С.Б. и К.Д.Б.,
върху недвижим имот с идентификатор 02659.2192.90 по КККР на гр. София,
съставляващ имот с пл. № 324 от кв. 29 с площ от 320 кв.м., за който имот,
заедно с имот пл. № 323 е отреден общ парцел (УПИ) ХVII-323,324.
Според разпоредбата на чл.
108 ЗС
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без да има основание за
това. Следователно, основателността на ревандикационната претенция предполага установяване
в тяхното кумулативно единство на следните предпоставки: 1) ищецът да е собственик на претендирания имотна посоченото от него правно
основание,
2) процесният имот дасе
намира във фактическата власт отответника и 3) ответникътдавладее или държи имота без
правно основание. Тежестта на доказване на първите две обстоятелства лежи върху
ищеца, а на третото (основанието за владение) - върху ответника.
По активната
материално-правна легитимация на ищците при съвкупната преценка на събраните
доказателства се установява, че с нотариален акт № 100, том LLX,дело № 21541/1997 г. Николай Б. Б. е продал на ищцата В.С.Б., през време
на брака й с ищеца К.Д.Б.,процесния недвижим имотс пл. № 324 от кв. 29 по плана
на кв. Михайлово-Банкя, гр. София, с площ от 320 кв.м., за който имот, заедно със
съседния имот пл. № 323, е отреден общ парцел ХVII-323,324, целият с площ от 654 кв.м. с
неуредени сметки по регулация за 14 кв.м. По делото е представен и
нотариален акт № 79/1994 г. за покупко-продажба на недвижим имот, с който
праводателят на ищците Б. го е придобил от предишния му собственик В.Д.Д..
Нотариалният акт е официален документ, който обвързва със своята материална
доказателствена сила съда да приеме факта, за който документът свидетелства, а
именно – че с него е прехвърлена собствеността от предишния собственик на имота
на настоящия. Действително, тази материална сила на документа може да бъде
оспорена, но за да бъде оборена, е необходимо провеждане на пълно обратно
доказване, като тежестта на доказване пода на оспорващия, т.е. той е страната,
която следва да докаже, че не праводателят по нотариалния акт, а едно друго,
трето лице, е било действителният собственик на продавания имот към момента на
придобиване на имота от ищците. Само в такъв случай съдът може да достигне до
извод, че въпреки оформянето по надлежния ред на прехвърлителната сделка, правоприемството
не е настъпило. В настоящия случай с отговора на исковата молба ответницата П. е
оспорила, че ищците Б.са получили собствеността върху имота от собственик, но
не е провела нужното доказване, респ. не е оборила доказателствената сила на
нотариалния им акт. Поради това, следва
да се приеме за доказана активната им материално-правна легитимация на
собственици на процесния имот именно въз основа на нотариалния акт за покупко-продажба
№ 100/1997 г.
Самото
оспорване на настъпването на ефекта на деривативния способ на тази продажба е
свързано с противопоставеното твърдение на ответната страна, че не
продавачът по този договор, а самата тя, а преди това – нейните праводатели, са
били действителните собственици на имота. При така наведеното твърдение,
подкрепено с приложения към отговора на исковата молба констативен нотариален акт за собственост, съдът е следвало първо да
разгледа направеното от ответницата материално
правно възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй
като по този начин би се установило и дали ответницата, за която няма спор, че
упражнява фактическата власт върху имота, го владее на основание, което да е
противопоставимо на ищците.
По този
въпрос изводите на двете съдебни инстанции за липса на манифестиране на
владелечески намерения от страна на ответницата П., съвпадат. Установява се, че
с нотариален акт за дарение № 111 том V дело № 898/2006 г. В.А.П. и П.А.П.са
дарили на ответницата Л.М.П. 345/705 ид.ч. от УПИ ХVII-323,324 от кв. 29 по плана на гр. Банкя,
кв. Михайлово, заедно с построеното в мястото дървено бунгало от 12 кв.м. Според
заключението на вещото лице по приетата Съдебно-техническа
експертиза, така дареният имот съставлява северозападната част от парцела и
се отнася за съседния имот – този с пл. № 323 от кв. 29, който, заедно с имота
на ищците, образуват общия УПИ ХVII-323,324 от кв. 29 по плана на
Михайлово-Банкя. Изводът, че ответвицата е собственик на съседния имот, се
потвърждава и от съдържанието на нотариалния акт № 94 том LLV, дело №
22421/1992 г., по който дарителите й са придобили имота, където недвижимият
имот е описан като имот с пл. № 323 с площ от 345 кв.м., за който имот заедно с
имот пл. № 324 е отреден парцел ХVII-323,324. Именно този съсед имот е получен
от Д.Ч.с писмения договор от 1967 г., поради което само за него тя, заедно със
съпруга си Асен Чавков, са били признати за собственици с нотариален акт № 127
това III дело №
18/1992 г. Според показанията на разпитаните по делото свидетели, двата имота с планоснимачни номера 323 и 324,
участващи в УПИ ХVII-323,324, са били оградени и отделени помежду си с телена
ограда, обрасла в храсти (св. В.) и дървета (св.П.). Според св. Г. телената
ограда била отвсякъде, но с дупка/ проход в нея, за който потвърждава и св. Й.,
която сочи, че в местото има телена ограда, почти изгнила, която разделя
мястото, като единият й край е изгнил, и там ответницата засадила зеленчукова
градина, но откакто спрели водата, престанала да я поддържа и сега е само
ливада. Правилно при тези данни първостепенният съд е приел, че така
упражняваната от ответницата фактическа власт не може да обуслови придобиване
по давност на съседния недвижим имот, собственост на ищците, за което е издаден
констативен нотариален акт № 98 том I, дело № 84/2014 г. в нейна полза, и
същият не може да я легитимира като негов собственик. За осъществяване на целения оригинеренпридобивен способ
ответникът следва да установи, че е упражнявал в период по-дълъг от 10 години
фактическа власт по отношение на конкретния недвижим имот (corpus), без
противопоставянето от страна на титуляра на правото на собственост (ищец),
както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик (аnimus), т.е поведение, което безсъмнено
сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем, единствено за себе
си. Това свое намерение
ответникът следва да е манифестирал спрямо собственика-ищец, за да отблъсне
неговото владение и това да му стане известно. Иначе всяко скрито неопределено
поведение, което може да се тълкува и по други начини, не сочи на такава
промяна. Само доколкото елементите от фактическият състав на чл.79, ал.1
от ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то
установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за
изтекла придобивна давност на конкретен имот, може да бъде уважено.В конкретния
казус ответникът не установява, както обективния елемент (corpus), така и субективният
(аnimus)
от фактическиятсъстав
на чл. 79 ЗС. Преминаването
в съседния имот през случайно получен отвор в оградата му и засаждането му със
зеленчуци, преустановено преди повече от десет години, не очертават признаците
на владение и не сочат нито на намерение за своене, нито за упражняване на
фактическа власт. Възползването от достъпа до съседния имот очевидно е ставало
без знанието на действителните му собственици, които периодично са посещавали
имота си, без да е манифестирано по явен и недвусмислен, нетърпящ съмнение
начин, намерението имотът им да се държи като свой. Поради това,доказателствената
сила на констативния нотариален акт на ответницата П. правилно е счетена за
оборена. Същевременно не се спори, че ответницата
се намира във владение на имота, в който смисъл са както събраните
доказателства по делото, така и самите изявления на страната в отговора на
исковата молба и във въззивната жалба. Тъй като няма основание ответницата да
владее имота на ищците, искът с правно основание чл. 108 от ЗС следва да бъде
уважен.
Така
формираният извод за основателност на иска по чл. 108 от ЗС на главното му предявено основание е в
съответствие и с постановките на Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ВКС,
ОСГК, в което е
прието, че когато и двете страни в правния спор се легитимират с нотариални
актове като собственици на имота /било констативни или такива за правна
сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването се
извършва по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да
докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание. Отнесени към конкретния случай посочените
разяснения означават, че ищците, които са закупили имота с нотариален акт №
100/1997 г., следва да докажат фактическия състав на покупко-продажбата, а
ответницата, която се позовава на придобивна давност, удостоверена в съставения
констативен нотариален акт № 98/2014 г., носи тежестта да докаже
осъществяването на предпоставките на чл. 79 ЗС и в частност упражняване на
фактическата власт, отговаряща на прицнаците за трайност, явност и несъмненост,
както и на намерението за своене. Констативният нотариален акт в този случай не
размества доказателствената тежест и не освобождава ответницата от задължението
да докаже правата си, което в настоящото производство тя не е сторила.
Действително,
когато ответната страна оспори собствеността на праводателя на ищеца, като
твърди, че имотът е придобит от несобственик, в тежест на ищеца е да докаже и
собствеността на праводателя си на общо основание. Но той ще следва да докаже
придобиването на собствеността по първичен начин само ако не може да докаже
деривативнотоси придобивно основание. Когато ищецът представя договор за
прехвърляне на правото на собственост, сключен в нотариална форма, от който
извлича активната си материално-правна легитимация, поради материалната
доказателствена сила на официалния документ, която има обвързващо за съда
действие, собствеността се счита за доказана и тежестта за доказване, че
вещно-транслативният ефект въпреки това не е настъпил, пада върху ответника.
Като е приел противното с решението си, СРС неправилно е отхвърлил главният иск
за собственост. Поради
несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, в която главният иск е отхвърлен, и вместо
него – постановено друго, с което искът за собственост бъде уважен на главното
му заявено основание на придобиване на собствеността, а именно –
покупко-продажба. С оглед на това, че ищците се легитимират като собственици на
основание покупко-продажбата, вътрешно-процесуалното условие, под което е предявена
евентуалната претенция за собственост по давност, не е настъпило, поради което
последната не следва да бъде разглеждана. Поради това, в частта, в която е
разгледан и уважен евентуалният иск, обжалваното решение следва да бъде
обезсилено.
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците следва да се присъдят сторените от тях разноски,
които възлизат на сумата от 1 025 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 118880 от 20.05.2019 г.
по гр. д. № 78707/2017 г. на СРС, III г.о., 151 състав, В ЧАСТТА, в която
са отхвърлени предявените от В.С.Б.
ЕГН-********** и К.Д.Б. ЕГН-**********, с адрес: ***, против
Л.М.П. ЕГН-**********, с адрес: ***, искове
с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за
установено, че ищците са собственици на недвижим имот –
поземлен имот с идентификатор №02659.2192.90
по КК и КР на гр. София, одобрени със заповед № РД - 18-13/17.01.2012
г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставляващ дворно място с площ 320
кв.м., имот пл. № 324 от кв. 29, находящо се в Кв.Михайлово
- Банкя, за което заедно със съседния имот пл. № 323 е отреден парцел № XVII -
323,324 целият с площ 654 кв. м., на основание
нотариален акт за покупко-продажба № 100, том LLX, дело
№ 21541/13.08.1997 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В.С. Б.ЕГН-**********
и К.Д.Б.-**********,
и двамата с адрес: ***,срещу Л. М. П. ЕГН-********** с адрес: ***, искове, че В.С.Б. и К.Д.Б. са собственицина основаниепокупко-продажба,
офомена в нотариален акт № 100, том LLX,дело № 21541/1997 г., на недвижим
имот – поземлен имот с идентификатор 02659.2192.90 по КК и КР на гр. София,
съставляващ имот с пл. № 324 от кв. 29 по плана на кв. Михайлово – Банкя, с
площ от 320 кв.м., за който имот, заедно с имот пл. № 323 е отреден общ УПИ ХVII-323,324, с площ
654 кв. м., като
ОСЪЖДА Л. М. П. ЕГН-**********да предаде на основание чл. 108 от
ЗС на В.С. Б.ЕГН-********** и К.Д.Б.-**********, владението му.
ОБЕЗСИЛВА решение № 118880 от 20.05.2019 г. по гр. д. №
78707/2017 г. на СРС, III г.о., 151 състав, В ЧАСТТА, в която
са уважени предявените от В.С.Б. ЕГН-********** и К.Д.Б. ЕГН-**********, с адрес:
***, против
Л.М.П. ЕГН-**********, с адрес: ***, искове
с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за
установено, че ищците са собственици на недвижим имот ПИ с
идентификатор № 02659.2192.90 по КК и
КР на гр. София, одобрени със заповед № РД - 18-13/17.01.2012 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, съставляващ дворно място с площ 320 кв.м., имот
пл. № 324 от кв. 29, находящо се в Кв.Михайлово - Банкя, за
което заедно със съседния имот пл. № 323 е отреден парцел № XVII - 323,324
целия с площ 654 кв. м., на основаниедавностно
владение и за осъждане на ответницата да предаде владението му, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалните искове с правно
основание чл. 108 от ЗС на В.С.Б.
ЕГН-********** и К.Д.Б. ЕГН-**********, с адрес: ***, против
Л.М.П. ЕГН-**********, с адрес: ***, за признаване за установено, че
ищците са собственици на недвижим имот ПИ с
идентификатор № 02659.2192.90 по КК и
КР на гр. София, одобрени със заповед № РД - 18-13/17.01.2012 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, съставляващ дворно място с площ 320 кв.м., имот
пл. № 324 от кв. 29, находящо се в Кв.Михайлово - Банкя, за
което заедно със съседния имот пл. № 323 е отреден парцел № XVII - 323,324
целия с площ 654 кв. м., на основаниедавностно
владение и за осъждане на ответницата да им предаде владението му.
ОСЪЖДА Л. М. П. ЕГН-**********, с
адрес: ***, да заплати
на В.С.Б. ЕГН-********** и К.Д.Б. ЕГН-**********, с адрес: *** основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата 1025 лв. направени разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от
същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.