Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………../04.07.2019г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в заседание
при закрити врати на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова като разгледа докладваното от съдията т.д.н. № 6789
по описа за 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Молителят „СТРОЙ ГРУП-С“ ООД /в
несъстоятелност/ твърди, че има към ответника „ГУСВ“ ЕАД – гр. София изискуеми
и непогасени парични вземания от продажба на стоки и услуги, установени с
влязло в сила Решени № 561/24.10.2012г постановено по т.д. № 903/11г по описа
на ОС – гр. Пловдив, както следва: 67 619,61 лева – главница и обезщетение
за забава за периода от 14.12.2010г до 30.11.2011г. и считано от 30.11.2011г до
окончателното изплащане, чийто размер към 16.10.2013г възлиза на 13 023,87
лева и разноски в размер на 175,00 лева. За вземанията е издаден изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 835/13г по описа на
ЧСИ Д. М.с рег. № 828, с район на действие района на ОС – гр.Пловдив. Въпреки
образуваното изпълнително дело вземанията не са погасени. Длъжникът е свръхзадължен, защото имуществото му не е достатъчно, за да
покрие паричните му задължения. При тези твърдения се иска да се открие
производство по несъстоятелност по отношение на ответника, тъй като е
неплатежоспособен, евентуално свръхзадължен и се
определи начална дата на неплатежоспособността на 15.12.2010г.
По реда на чл. 629, ал.4 ГПК в производството
е присъединен като кредитор „Б.-**“ ЕООД /н/. Присъединеният кредитор твърди,
че има изискуеми и непогасени парични вземания, за които е издаден изпълнителен
лист от 05.01.2015г по т.д. № 1287/14г по описа на Апелативен съд – град
Пловдив, въз основа на който е образувано изп.д. №
77/2015г по описа на ЧСИ Д.М.с рег. № 828, с район на действие района на ОС –
гр.Пловдив, както следва: 136 946,45 лева – главница (представляващи
стойността на стоките и услуги съгласно фактури по пункт 1 на Приложение №1 към
молбата за присъединяване, ведно със законната лихва считано от 13.02.2012г до
окончателното плащане (като към 24.01.2017г, те са в размер на 69 027,67
лева), обезщетение за забава в размер на 44 803,43 лева за периода
13.02.2009г – 12.02.2012г и 8 385,00 лева – разноски. ПДИ е връчена на
длъжника на 19.01.2015г, но последният не е погасил дълга. Евентуално твърди,
че длъжникът е свръхзадължен, защото имуществото му не
е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. При тези твърдения се иска
да се открие производство по несъстоятелност по отношение на ответника, тъй
като е неплатежоспособен, евентуално свръхзадължен и
се определи начална дата на неплатежоспособността 17.10.2007г.
По реда на чл. 629, ал.4 ГПК в производството
е присъединен като кредитор „К.Т.Б.“ АД /н/. Присъединеният кредитор твърди, че
има изискуеми и непогасени парични вземания, по договор за предоставяне на
кредитен лимит от 24.07.2007г. Договорът е сключен между банката и Държавното
предприятие, чийто правоприемник е ответното дружество, по силата на който
банката отпуска на ответника кредитен лимит в размер на 4 000 000,00 лева за издаване на банкови гаранции. В последствие
са подписани и допълнителни анекси към договора. С анекс №4 от 14.12.2012г
страните констатират, че неиздължената главница от разрешения кредитен лимит е
в размер на 594 602,00 лева, в това
число просрочена главница в размер на 51 141,00 лева. Страните договарят
просрочената главница да стане редовна и да не се начислява наказателна лихва
върху нея считано от 26.11.2012г до датата на анекса. Крайния срок на
издължаване на остатъка от главницата е уговорен на 05.01.2018г. Въпреки това
задълженията не са погасявани срочно, по причина на което считано от
01.04.2015г кредитът е обявен за предсрочно изискуем. За вземането е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 42213/2015 на СРС, 35-ти състав за сумата от
517 745,81 лева и разноски в размер на 16 000,00 лева. Ответното
дружество не изпълнява задълженията си, което осъществява хипотезата на
презумпцията по чл. 608, ал.2 ТЗ. При тези твърдения се иска да се открие
производство по несъстоятелност по отношение на ответника, тъй като е
неплатежоспособен.
По реда на чл. 629, ал.4 ГПК в производството
е присъединен като кредитор „И.С.“ АД. Присъединеният кредитор твърди, че е
кредитор на ответника за вземания установени с влязло в сила решение
постановено по т.д. №2397/2009г по описа на СГС и изпълнителен лист издаден въз
основа на него, както следва: за сумата от 390 391,80 лева – недължимо
начислен ДДС при извършена продажба на недвижим имот, въз основа на неправилно
издадена от ответника фактура №**********/08.12.06г и върху стойността на
земята /предмет на договор за покупко-продажба/, както и сумата от
119 538,50 лева – мораторна лихва, считано от
09.10.2007г до 08.12.2009г, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 08.12.2009г до окончателното й изплащане и 24 231,00 лева – разноски.
Вземанията са парични и произтичат от търговска сделка и са свързани с
търговската дейност на длъжника. Въз основа на сключени споразумения, дългът е
частично погасен и опростен. Въпреки това към подаване на молбата остава
непогасена разлика в размер на 245 391,80 лева главница и 24 630,40
лева – законна лихва. При тези твърдения се иска да се открие производство по
несъстоятелност по отношение на ответника, тъй като е неплатежоспособен,
евентуално свръхзадължен.
По реда на чл. 629, ал.4 ГПК в производството
е присъединен като кредитор Националната агенция за приходите (НАП).
Присъединения кредитор твърди, че ответникът има непогасени публични вземания в
общ размер на сумата от 5 976 613,60 лева, от които данъци в размер
на 2 353 972,99 лева дължими съгласно подадените от ответника данъчни
декларации по реда на ЗДДС, ЗКПО, ЗОДФЛ, КСО и влязъл в сила ревизионен акт
описани в молбата за присъединяване; публични вземания за задължителни
осигурителни вноски в размер на 3 622 640,61 лева. Въпреки
изискуемостта на вземанията, те не са погасени към подаване на молбата. С оглед
изложеното се иска спрямо ответникът да се открие производство по
несъстоятелност, тъй като той е неплатежоспособен.
Ответникът оспорва молбите за конституиране
на присъединени кредитори, с доводи, че производството е недопустимо, тъй като
първоначалния молител е заличен, което налага прекратяване на производството.
След като производството е недопустимо, недопустимо е
и присъединяване на кредитори към него. Евентуално се твърди, че производството
е недопустимо, тъй като молбата за присъединяване е подадена след датата на
образуване на т.д. № 562/15 по описа на СГС. Евентуално е недопустимо, тъй като
ответното дружество е публично предприятие съгласно чл. 61 ТЗ и спрямо него не
е допустимо производство по несъстоятелност предвид разпоредбата на чл. 612,
ал.1 ТЗ. По същество се оспорват твърденията на кредитора „Б.70“ЕООД /н/ като
неоснователни. Длъжник по вземанията е държавното предприятие „Строителство и
възстановяване“, като „ГУСВ“ АД не е негов правоприемник за последните.
Вземанията не са конкретизирани поотделно с посочване на доставките, количеството
и цената. Твърди и че на свои ред има насрещни вземания към кредитора от
договора от 29.03.2010г по фактура №9000853/08.07.2010г за сумата от
108 241,20 лева с ДДС и по фактура №900852/31.05.2010г за сумата от 15 691,20
лева. А съгласно т.9.1.5 от договора от 31.03.2010г при неплащане на
доставените/изработени стоки в срок се дължи и неустойка в размер на 0,2% на
ден върху просроченото плащане, но не повече от 5%. Така върху двете главници
са дължими неустойки в размер, както следва: 5412.00 лева за забавата в
плащането на главницата по фактура №9000853/08.07.2010г. и сумата от 785,00
лева за забавата в плащането на главницата по фактура № 900853/08.07.2010г. за
сумата от 15 691,20 лева. Описаните вземания се предявяват като възражение
за прихващане. Двете насрещни вземания се компенсират до размера на по-малкото
от тях, което изключва легитимацията на молителя като кредитор на ответника.
Молбата на присъединения кредитор НАП се
оспорва по същество с доводи, че не се уточнява коя от хипотезите за
неплатежоспособност е налице. Не са налице обективни факти, доказващи
твърденията на ищеца, относно икономическото състояние на „ГУСВ“ ЕАД.
Последното не се намира в състояние на неплатежоспособност, евентуално са
налице временни затруднения. Показателите на дружеството се подобряват спрямо
2010г и 2011г. Реализираните загуби са по причина на проведените публични продани на недвижими имоти на цена под балансовата стойност
на имотите. Дружеството не е свръхзадлъжено, тъй като
размера на активите му значително надхвърля размера на пасивите му.
Качеството на „И.С.“ ООД на кредитор на
ответника се оспорва с възражения, че вземанията не са от търговска сделка.
Отношенията са извъндоговорни.
Кредиторът „КТБ“ АД /н/ няма интерес от
участие в производството, тъй като вземането му е обезпечено с ипотека върху
недвижим имот. Вземанията претендирани от банката са
различни от тези, за които е издадена заповедта за изпълнение. Претенциите за
неустойки са неоснователни и поради противоречието им с добрите нрави.
Извлечението от сметки е нередовно от външна страна, не става ясно как е
формирано вземането за главницата и лихвите, не съдържа данни за момента на
настъпване на предсрочната изискуемост. В самата нотариална покана липса на
дата, от която кредитът се счита за предсрочно изискуем, като не е даден и
предварителния седемдневен срок за изпълнение. След обявяване на кредита за
предсрочно изискуем за банката не съществува вземане за договорни лихви.
Дружеството не е неплатежоспособно, нито свръхзадължено,
затрудненията са временни, а не трайни.
С решение №51/30.01.2017г постановено по т.д.
№ 412/2010г на ОС- град Пловдив, ТО, 12-ти състав, молителя „С. –С“ ООД е
заличен от търговския регистър. Въз основа на което с определение
№1934/24.03.2017г частично е прекратено производството по делото отношение на
първоначалния молител „С.-С“ООД /н/.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното:
По отношение легитимацията на присъединения
кредитор „Б.-**“ ЕООД /н/, съдът намира следното:
Видно от решение № 354/18.07.2014г
постановено по т.д. № 188/2012г на ОС- град Пловдив, частично отменено и
обезсилено с решение №837/23.12.2014г постановено по т.д. № 1287/2014г по описа
на АС – град Пловдив, 3-ти граждански състав, „ГУСВ“ ЕАД е осъдено да заплати
на молителя, както следва – сумата от 136 946,45 лева – главница,
представляваща стойността на стоките и услуги съгласно фактури по пункт 1 на
Приложение №1 към молбата за присъединяване, ведно със законната лихва считано
от 13.02.2012г до окончателното плащане, обезщетение за забава в размер на
44 803,43 лева за периода 13.02.2009г – 12.02.2012г, ведно със законна
лихва считано от 13.02.2012г до окончателното плащане. Решенията са влезли в
сила на 22.03.2016г. С влизане на решението в сила и предвид стабилитетът, с
който то се ползва, е недопустимо в последващо
производство да бъдат релевирани възражения, които на
са били релевирани в предходното производство или са
били счетени за неоснователни. По отношения на тях решението има преклудиращо действие. Такова възражение е и възражението,
че ответникът не е правоприемник на бившето държавно предприятие ГУСВ.
Въз основа на изпълнителен лист от
05.01.2015г, издаден по т.д. № 1287/14г по описа на Апелативен съд – град
Пловдив, е образувано изп.д. № 77/2015г по описа на
ЧСИ Д.М.с рег. № 828, с район на действие района на ОС – гр.Пловдив, по което
непогасената част от дългът, видно от удостоверение изх.№3391/18.02.2019, е в
размер както следва: 136 946,45 лева – главница, законна лихва към
18.02.2019г в размер на 97 748,38 лева, обезщетение за забава в размер на
44 803,43 лева за периода 13.02.2009г – 12.02.2012г, и 10 731,61 лева
такси по ТТРЗЧСИ.
Ответникът не твърди и не доказва плащане. Релевираното възражение за прихващане е процесуално недопустимо.
Видно от справката в търговския регистър, релевираните
за прихващане вземания, не са предявени в производството по несъстоятелност на
„Б.-**“ ЕООД /н/ в срока по чл. 685 или чл. 688, ал.1, изр. 2 ТЗ. С изтичане на
срока за предявяване на вземанията, те се погасяват и не могат да се предявят
нито чрез иск, нито чрез възражение – арг. от чл.
739, ал.1 ТЗ.
Следователно от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че „Б.-**“ ЕООД /н/ има изискуеми и
непогасени парични вземания по твърдените търговски договори за доставка на
стоки и услуги, с оглед на което последният се явява активно легитимиран да
иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника „ГУСВ“ ЕАД.
По отношение легитимацията на присъединения
кредитор „КТБ“ АД /н/, съдът намира следното:
Съгласно договор за кредит от 24.07.2007г
сключен между ГУСВ и КТБ АД /н/ банката се задължава да предостави на ответника
сумата от 5 000 000,00 лева, от които:
кредитна линия в размер до 1 000 000,00
лева – за оборотни средства, включително за разплащане с доставчици и лимит за
издаване на банкови гаранции до общ размер от 4 000 000,00 лева. С анекс №4 от 14.12.2012г страните
констатират, че неиздължената главница от разрешения кредитен лимит е в размер
на 594 602,00 лева, в това число
просрочена главница в размер на 51 141,00 лева. Страните договарят
просрочената главница да стане редовна и да не се начислява наказателна лихва
върху нея считано от 26.11.2012г до датата на анекса. Крайния срок на
издължаване на остатъка от главницата е уговорен на 05.01.2018г.
С нот.покана от
06.07.2018г връчена на ответника на 07.07.2015, КТБ
АД уведомява длъжника, че обява цялото вземане по договора за кредит за
предсрочно изискуемо, като към покана дългът е в размер на сумата от
517 745,81 лева, от които 473 984,00 лева – главница; лихва върху редовна
главница 23 246,67 лева за периода 27.01.2014г-25.03.2015г; просрочена
лихва върху просрочена главница 13 555,76 лева за периода 25.02.2014г –
22.04.2015г; текуща лихва върху редовна главница 276,75 лева за периода
25.03.2014г – 22.04.2015г; текуща лихва върху просрочена главница –
4 506,74 лева за периода 25.03.2015г – 22.04.2015г, неустойка върху
просрочена лихва в размер на 2 132,72 лева за периода 27.01.2014г –
22.04.2015, разноски във връзка с неизпълнението.
По заявление на „КТБ“АД /н/ е издадена
заповед за изпълнение от 23.07.2015г постановено по ч.гр.д. №42213/15г по описа
на СРС, 35-ти състав, с която на длъжника е разпоредено
да заплати, както следва сумата от 473 984,00 лева – главница по договор
за кредит от 24.07.2007г, ведно със законната лихва за периода от 27.01.2014г
до кончтелното плащане, лихва в размер на
36 802,43 лева за периода 27.01.2014г – 25.03.2015г, лихва в размер на
4783,49 лева за периода 25.03.2015г – 22.04.2015г, неустойка в размер на
2132,72 лева за периода 27.01.2014г - 22.04.2015г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
на 04.08.2015г. (виж ПДИ на л.963 от делото). След изтичане на двуседмичния
срок за оспорването и последната е влязла в сила. Относно вземанията за които е
издадена тя се ползва със сила на пресъдено нещо и
установява с необходимия стабилитет съществуването на вземанията. Възраженията
срещу издаването на заповедта се преклудират. Те не
мога да бъдат предмет на изследване в друго производство (след като не е било
подадено възражение срещу заповедта за изпълнение по реда на чл. 415 и чл.419 ГПК) и в частност настоящото производство по несъстоятелност. По изложените
съображения всички възражения на длъжника за нередовност на извлечението от
сметка, за нищожност на вземанията за неустойка, са преклудирани
и не могат да бъдат обсъждани от настоящия състав.
Следователно от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че „КТБ“ АД /н/ има изискуеми и
непогасени парични вземания по твърдения договор за банков кредит от
24.07.2007г и анексите към него, с оглед на което последният се явява активно
легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника
„ГУСВ“ ЕАД.
Извод в различна на насока не следва от
извършената публична продан на имотът предоставен в обезпечение на договора за
кредит, тъй като няма данни нито постановлението за възлагане от 05.04.2018 на
ЧСИ Ст. Я., нито това на ЧСИ Ал. Д.от 22.11.2018г са влезли в сила и въз основа
на тях да са изплатени суми в погашение на задълженията към кредитора „КТБ“ АД
/н/ (виж лист 1363-1367 от делото и основаното заключение на ССЕ, отговор на
задача 5-та).
По отношение легитимацията на присъединения
кредитор „И.С.“ АД, съдът намира следното:
Видно от решение № 701/10.04.2012г
постановено по т.д. № 2397/2009г по описа на СГС, ТО, 6-ти състав, „ГУСВ“ ЕАД е
осъдено да заплати на „И.С.“ АД, сумата от 390 391,80 лева – недължимо
начислен ДДС при извършена продажба на недвижим имот, въз основа на неправилно
издадена от ответника фактура №**********/08.12.06г и върху стойността на
земята /предмет на договор за покупко-продажба/, както и сумата от
119 538,50 лева – мораторна лихва, считано от
09.10.2007г до 08.12.2009г, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 08.12.2009г до окончателното й изплащане и 24 231,00 лева – разноски.
За вземанията е издаден изпълнителен лист от 04.02.2013г. Вземанията са парични
и произтичат от търговска сделка, тъй като ответникът е търговско дружество – арг от чл. 286, ал.1 ТЗ. Отделно от това по делото няма
събрани доказателства оборващи презумпцията на чл. 286, ал.3 ТЗ, с оглед на
което сделката пак следва да се приеме за търговска. След като основаните
отношения, въз основа на които се стига до недължимото плащане, са с източник
търговска сделката, то и вземането за връщане на неоснователното обогатяване
попада в обхвата на разпоредбата на чл. 608, ал.1, т.1 ТЗ. Относно
възражението, че ответника не е правоприемник на държавното предприятие, важи
изложеното по-горе, че това възражение е преклудирано
от силата на пресъдено нещо на решението, с което дължимостта на вземанията са установени.
Въз основа на сключени споразумения от
20.12.2013г, 07.07.2015г, 02.09.2015г, 17.12.2015г и
03.10.2016г, дългът е частично погасен и опростен. Въпреки това към подаване на
молбата за присъединяване в производството по несъстоятелност остава непогасена
разлика в размер на 245 391,80 лева главница и 24 630,40 лева –
законна лихва, за която ответникът не твърди и не доказва способ за погасяване.
Следователно от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че „И.С.“ АД има изискуеми и непогасени
парични вземания, с оглед на което последният се явява активно легитимиран да
иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника „ГУСВ“ ЕАД.
По отношение легитимацията на присъединения
кредитор Национална агенция за приходите, съдът намира следното:
Видно от приетите по делото данъчни
декларации на ответника по ЗДДС, ЗКПО, ЗОДФЛ, КСО и влезлия в сила ревизионен
акт № *********/14.04.2014г, ответникът има изискуеми и непогасени публични
вземания в общ размер на сумата от 5 976 613,60 лева, от които данъци
в размер на 2 353 972,99 лева и задължителни осигурителни вноски в
размер на 3 622 640,61 лева.
Въпреки изискуемостта на вземанията, те не са
погасени към приключване на устните състезание пред настоящата инстанция.
Следователно от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че НАП има изискуеми и непогасени публичноправно задължения към държавата, свързани с търговската
му дейност, с оглед на което последният се явява активно легитимиран да иска
откриване на производство по несъстоятелност на ответника „ГУСВ“ ЕАД.
Ответното дружество е търговско дружество, а
не държавно предприятие, поради което по отношение на него може да се открие
производство по несъстоятелност.
В процесния случай
неплатежоспособността се презумира, тъй като
ответникът не доказва плащане, на нито едно от вземанията на присъединените
кредитори – арг от чл. 608, ал. 3 ТЗ.
Неплатежоспособността на ответното дружество
спрямо задълженията към кредитора „Б.-**“ ЕООД /н/ и „КТБ“ АД /н/ се презумират и на основание чл. 608, ал. 4 ТЗ, тъй като по образуваните
изпълнителни дела, след получаване на поканат за
доброволно изпълнеие няма извършено плащане в
продължение на повече от 6-месеца
Презумпциите не са оборени от заключението,
основно и две допълнителни на СФИЕ. От тях се установява, че в актива на
баланса ДМА имат и най-голям дял. За периода от 2012г до 2018г се наблюдава
намаляване на сумата на активите от 200 372 хил.лева през 2012г на 85 729
хил.лева през 2018г, като най-голямо е намалението на ДМА, поради извършени
продажби. Преобладаващ дял в структурата на пасивите имат краткосрочните
задължения. Показателите за рентабилност (способността на дружеството да носи
полза на нейните собственици, т.е. печалба) за целия изследван период са
отрицателни. Показателите за обща ликвидност на ответника за периода 31.12.2012
г- 31.12.2017г са под 1-ца, т.е. под референтната стойност. Под референтните
стойности са и индексите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Изключения
се наблюдава единствено за 2018г. Това е по причина на взетото от управителния
орган на ответното дружество решение да прехвърли част от ДМА като КМА, т.е. като
стоки, което е допустимо да бъде направено в рамките на една календарна година.
Ако през календарната година тези активи не бъдат реализирани, те се връщат
отново като ДМА. Видно от трето допълнително заключение на ССЕ 27 141
хил.лева ДМА са класифицирани като активи държани за краткосрочна продажба.
Важното е, че по делото няма събрани доказателства за тяхното реализиране в
рамките на календарната 2018г, с оглед на което посочените в баланса за 2018г
данни не могат да се приемат като положителна тенденция и стабилизиране на
финансовото състояние на ответното дружество. Още повече, че то не отговоря и
на изискванията за трайност. Коефициентите за финансова автономност и
задлъжнялост са над референтните стойности от 0,33 и 1.00. Следва да се посочи,
че те са спомагателни. При съпоставянето им с коефициентите за обща, бърза и
незабавна ликвидност, се налага извода, че финансовата обезпеченост е по
причина на притежаваните ДМА, а не на краткосрочните активи на предприятието.
Откроява се и ясно изразена тенденция към влошаване на показателите, тъй като
към 31.12.2012г коефициентът за финансова автономност е в размер на 3,8289, а
към 31.12.2017г той е 2,2192. Същото се отнася и за коефициентът за
задлъжнялост, който към 31.12.2012г е 0,2612, а към 31.12.2017г – 0,4506. Финансовия
резултат на предприятието на ответника както за текущата 2018 година, така и за
предходните годните попадащи в изследвания в периода от 31.12.2012 г- 31.12.2018г
е загуба, като в различните финансово години загубата варива. По-важно е, че приходите
от обичайната дейност в нито един момент не непокриват разходите. Констатираното
в заключенията намаляване на пасива на дружеството е по причина не на стопанската
му дейност, а на продажбата на ДМА. Това е и част от причините за реализираните
в годините загуби, тъй като извършените продажби на ДМА от ЧСИ на публични продани, са на стойност под балансовата за съответния
актив. От заключенията се установява, че през целия изследван период
притежаваното имущество от ответното дружество е достатъчно за покриване на
неговите текущи и нетекущи задължения, т.е. дружеството не е свръхзадължено.
С оглед изложеното и извършения
финансово-икономически анализ, се налага извода, че ответното дружество е
неплатежоспособно и спрямо него следва да бъде открито производство по
несъстоятелност.
Началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е
бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в
разпоредбата на чл. 608 ТЗ вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно
за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този
времеви момент, в който едновременно са
налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването
му. С оглед наличието на повече от една презумпции, състоянието на неплатежоспособност
се предполага при проявление на различни юридически факти, които се осъществяват
в различни времеви моменти и сочат на различни начални дати на едно и също състояние
на неплатежоспособност. В тези случай, началната дата следва да се определи с
оглед презумпцията, въз основа на която се установява най-ранен момент на състоянието
на неплатежоспособност. При съпоставката на фактическите състави на презумпциите
е видно, че това е презумпцията по чл.608, ал. 3 ТЗ. Най-ранните изискуеми и непогасени
задължения са тези на кредиторите „Б.-**“ЕООД /н/ по фактури №211/17.10.2007г и
№248/07.11.2007г, както и вземането за връщане на даденото без основание на
кредитора „И.С.“ АД (което е изискуемо от дата на плащането на ДДС без основание
или 08.12.2006г). Към посочените дати не е изследвана платежоспособността на
ответното дружество. Най-ранния момент, от който тя се установява съгласно
заключенията на СФИЕ е 31.12.2012г. При липса на доказателства по делото за подобряване на
финансовото състояние на ответника в периода след 31.12.2012г., съдът приема,
че състоянието на неплатежоспособност, установено към посочения отчетен период,
продължава и към настоящия момент. При липса на достатъчно данни за конкретната
дата, на която е настъпила неплатежоспособността на ответника в рамките на
календарната 2012г, началната й дата следва да бъде определена именно към края
на посочения отчетен период, в който данните за финансовото състояние на
дружеството обосновават извод за неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал.
1 ТЗ.
По разноските.
С оглед изхода
на делото право на разноски имат и четиримата кредитори, но такива са поискали
само трима от тях.
Кредиторът „Б.“ЕООД/н/
има право на разноски за държавна такса в размер на 250 лева и депозит за вещо
лице в размер на 167,00 лева.
Кредиторът
„КТБ“АД /н/ има право на разноски за държавна такса в размер на 250 лева и
депозит за вещо лице в размер на 167,00 лева.
Кредиторът „И.С.“
АД, съгласно представения списък, претендира като разноски платено адвокатско
възнаграждение в размер на 8000.00 лева, държавна такса в размер на 250 лева и
депозит за вещо лице в размер на 167,00 лева. От така претендираните
разноски на молителя следва да се присъдят сумите за държавна такса и депозит
за вещо лице. По отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение и предвид липсата на представени доказателства че
такава разноска е направена, искането следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Г.У.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2012г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Г.У.С.И В.“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление ***.
НАЗНАЧАВА Р.И.Т., с адрес: гр. София, ул.
„******4, тел: ******за временен синдик на „Г.У.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на 06.08.2019г. от 09.30 часа в Съдебната
палата, бул.”Витоша” № 2, в залата, определена за съдебни заседания на 7-ми
състав, ТО.
ОПРЕДЕЛЯ текущо месечно възнаграждение на временния синдик в
размер на 1000,00 лв.
ОПРЕДЕЛЯ едноседмичен срок от съобщението за встъпване в длъжност
на назначения временен синдик, като му указва в посочения срок да представи
нотариално заверена декларация по чл. 656, ал. 2 ТЗ или молба по чл. 657, ал. 1, т. 1 ТЗ за освобождаване от
възложените задължения.
ОСЪЖДА „Г.У.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „И.С.“ АД,
ЕИК ********* и адрес: *** на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 417,00 лева – съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Г.У.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „Б.-**“
ЕООД, ЕИК ******и адрес: гр.Пловдив, ж.к. „Тракия“, ул. „******на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
417,00 лева – съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Г.У.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „К.Т.Б.“
АД /н/, ЕИК ******и адрес: гр.София, ул. „******на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 417,00 лева –
съдебно-деловодни разноски.
Решението може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в
търговския регистър.
Препис от
решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в търговския
регистър по реда на чл. 622 ТЗ.
Решението да се
съобщи на назначения временен синдик.
СЪДИЯ: