Р Е Ш Е Н И
Е №98
гр.Пазарджик,24.07.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки окръжен съд ,търговска колегия, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВАНКА
ИЛИНОВА
При
секретаря Катя Кентова като разгледа
докладваното от съдията т.д.№19 описа
за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
по делото е образувано по искова молба депозирана от "Сайлест" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр.Бургас,ул.„Патриарх Евтимий"
№2,вх.А,ап.1, представлявано от управителя Т.В.М. против „Булгар Минерали
Стрелча " АД / в несъстоятелност/,със седалище и адрес на управление: гр.
Стрелча, ул.„Фелдшпати" №1,ЕИК200117532,участващ в пр-вото на осн.чл.694,
ал.4 от ТЗ: И.Л.К. -синдик на „Булгар Минерали-Стрелча" АД (в
несъстоятелност) с адрес:гр.Смолян,ул. „Острица" 26, ап.13.
Твърди се,че ищеца е кредитор в производството по
несъстоятелност на ответника „Булгар Минерали Стрелча" АД / в
несъстоятелност/ по т.д.66/2010 г. по описа на ОС-Пазарджик.С молба вх.№9206 от
10.10.2017г. ищецът предявил вземане в
размер на 8000,00 лева, представляващо обезщетение за ползване от ответника на
площадка промишлена товаро - разтоварна за периода 01.08.2017г.-31.09.2017г.,
находяща се в собствения на дружеството поземлен имот-производствен терен, с
номер *******, находящ се в местността „Р.д." по картата на възстановената
собственост на гр.С..Синдикът на ответното дружество е приел за частично основателно
така предявеното вземане за сумата от
4680,00лв., като го е включил в допълнителен списък на неприетите вземания,
обявен в TP на 28.11.2018г.Останалата част от вземането в размер на 3320,00лв.е
включена в списъка с неприети вземания,обявен в ТР на същата дата.
„Сайлест" ЕООД е направил възражение с вх.№10800/28.11.2017г.против
включено в списъка на неприетите вземания вземане на дружеството в размер на 12000 лева.С определение №378/15.05.2018г.,постановено
по т.д.№66/2010г. съдът е оставил без уважение възражението на „Сайлест"
ЕООД като в същото време приетото вземане на дружеството в размер на 4680,00лв.е било изключено от
списъка с приетите вземания като съдът е
уважил възражение депозирано против приемането на вземането .
Твърди в
исковата си молба,че въз основа на проведен търг на 15.06.2016г.по
т.д.№66/2010г.по описа на Окръжен съд-Пазарджик
„Сайлест" ЕООД е обявен за
купувач на следния недвижим имот: Поземлен имот-производствен терен,с номер *******,находящ
се в местността „Р. д." по картата на възстановената собственост на гр. С.
и построени в него сгради:сграда № 3 - караулка с площ 10 кв.м.; сграда №4 -
склад ВВ-3 с площ 26 кв.м.;сграда № 5 - склад ВВ-2 с площ 14 кв.м.;сграда № 6 -
склад ВВ-1 с площ 60 кв.м.; сграда № 14 - трафопост с площ 20 кв.м.; сграда №
15 - компресорно с площ 15 кв.м.;сграда № 17 - тоалетна с площ 7 кв.м.;сграда
№18 - караулно с площ 7 кв.м.и строителни съоръжения:водопровод
мелница;ограда;електропровод;площадка асфалтова;подкранова площадка;площадка
промишлена товаро- разтоварна; резервоар и ограда газова площадка.
С постановление за възлагане №8 от 13.07.2016 г.,
изготвено по т.д. 66/2010г.по описа на Окръжен съд-Пазарджик,влязло в сила на
19.12.2016г.и вписано в имотния регистър на 23.12.2017г.,целият горепосочен
недвижим имот,сгради и съоръжения са възложени на „Сайлест" ЕООД.
След влизането в сила на постановлението на
05.01.2017г.на основание чл.717 б. „л" от ТЗ е извършен въвод във владение
на „Сайлест" ЕООД.
Върху част от този недвижим имот - площадка промишлена
товаро разтоварна и в сграда с промишлено предназначение, собственост на „Сайлест“ ЕООД са монтирани машини и
съоръжения,собственост на ответника „Булгар Минерали- Стрелча“АД ,които са
включени в масата на несъстоятелността- челюстна трошачка с транспортни ленти,находяща
се върху площадката,а в сградата с промишлено предназначен със застроена площ
357 кв.м.са монтирани магнитен сепаратор,сушилен барабан,валцова мелница,
вибросито, газова горелка и метален детектор, заедно с металните конструкции,на
които са монтирани и транспортните ленти,които ги свързват.Твърди се,че
сградата с промишлено предназначение е построена и въведена в експлоатация през
2017г. Сградата не е част от възложените с постановлението за възлагане сгради
на „Сайлест" ЕООД, но е станала негова собственост по силата на чл.92 от
ЗС,тъй като е построена след влизането в сила на Постановлението за възлагане и
въвода във владение.Тези машини и съоръжения заемат цялата производствена сграда
и част от откритата промишлена площадка и са прикачени към находящата се на
площадката инфраструктура - ел.окабеляване и водопровод,които също са
изключителна собственост на " Сайлест " ЕООД.Закупеният от "
Сайлест " ЕООД недвижим имот - терен,сгради строителни съоръжения и
подземна и надземна инфраструктура е с производствено,а не със складово
предназначение.Наличието само на една от процесиите машини на този терен е
пречка ищеца да използва по предназначение цялата закупена като съоръжение
площадка промишлена товаро - разтоварна и сградата с производствено
предназначение.Пречка е и да се ползва наличната инфраструктурна мрежа,тъй като
тя в момента е заета от действащите машини и съоръжения,собственост на „ Булгар
Минерали- Стрелча" АД (в несъстоятелност).
Твърди
се,че директно върху поземления терен в източната част на недвижимия имот,на
открито,е складирана готова продукция , която също е собственост на ответника и
заема площ от 12 600 кв.м.
С покана ищеца определил срок на синдика до
30.06.2017г. да освободи площадка промишлена товаро- разтоварна и сградата с
промишлено предназначение от своите машини и съоръжения, като изрично посочили и размер на бъдещо дължимо
обезщетение от по 4000 лева месечно в случай, че е налице неизпълнение. Копие
от поканата е налична по т.д.66/2010г. с
входящ № 4903 от 25.05.2017г.
Твърди се,че синдикът не е освободил горепосочените
част от имота ,без да
е налице обективна пречка за това.Тяхното заемане вече почти две години
след като е заплатена продажната цена размер над 2 милиона лева за имот, сгради
и съоръжения,пречи на „Сайлест“ ЕООД да
ползва собствеността си по предназначение.
Обезщетението
за лишаването на ищеца от ползване на
площадка промишлена - товаро разтоварна и на построената върху имота сграда с
промишлено предназначение за месец август и септември 2017г. оценява общо на 8000
лева за двата месеца ,или по 4000 лева
месечно.
Посочените вземания за обезщетение за двата месеца,счита за безспорно съществуващи с оглед изтеклия
срок, даден на ответника ,който е изтекъл на 30.06.2017г. .Освен това счита,че
от 01.07.2017г.„Булгар Минерали-Стрелча" АД (в несъстоятелност) е в забава
и дължи обезщетение на собственика на ползвания от него недвижим .
С оглед всичко гореизложено, съдът е сезиран с
искане постанови решение, с което - да установи съществуването на частично неприето
и частично оспорено вземането в общ размер на 8000 лева на „Сайлест" ЕООД
против „Булгар Минерали- Стрелча"
АД (в несъстоятелност) и че това вземане съществува в пълния му
размер с ред на удовлетворяване -чл.722 ал.1 т.7 от Търговския закон и
представлява обезщетение за лишаване от ползване за периода 01.08.2017 г. - 31.09.2017
г. по отношение на площадка промишлена - товаро - разтоварна и сграда с
промишлено предназначение с площ 357 кв.м.
В хода на производството по делото във връзка с
твърдения на ищеца,че ответника ползва всъщност 1/10 част от площадката и
½ част от сградата е допуснато намаление на размер на исковите претенции
за обезщетение по отношение на двата обекта от 8000,00 лв.на 1146,80лв.,от
които 322,80лв.за частта от площадката и 824,00лв.за частта от сградата.
Претендира деловодни разноски.
Представя доказателства и формулира доказателствени
искания.
В срока за отговор на исковата молба ответникът чрез
синдика си изразява становище,че не оспорва изложените в исковата молба
обстоятелства и иска по основание .
В допълнителната искова молба ищеца заявява,че
поддържа исковата си молба.
В допълнителния отговор на исковата молба ответника
не излага нови фактически обстоятелства
и правни доводи.
На основание чл.694 ал.4 изр.2 от ТЗ във вр.с чл.218
от ГПК по нейно искане съдът е конституирал Л.А.К. като трето лице помагач на
страната на ответника с определение от 19.11.2018г.Във връзка с дадената от
съда на третото лице помагач възможност да изрази становище по иска ,е постъпил
отговор ,в който третото лице помагач оспорва предявения иск като
неоснователен.На първо място поддържа,че тъй като ответното дружество е с
прекратена дейност в производството по несъстоятелност същото не е ясно как
ползва имота чрез машините ,които ищеца сочи,че са намират там.На второ място
оспорва твърденията на ищцовото дружество,че е собственик на процесната
промишлена сграда от 357 кв.м.на основание чл.92 от ЗС и че сградата се ползва
от ответника.Пояснява,че сградата е построена въз основа на разрешение за
строеж изпълнен от трето за спора лице и е негова собственост.Твърди,че това
трето лице е „Булгармин инжинеринг“ ,което е и съсобственик в имота ,поради
което е предявило иск за делба против ищеца –предмет на образувано и висящо гр.д.№11/2017г.по описа
на РС гр.Панагюрище.Твърди,че описаните от ищеца машини не са собственост на
ответника.Същите са били собственост на „Булгармин инжинеринг“ и „Геоминерал“
АД ,а впоследствие били продадени на трети по делото лица.
Третото лице помагач представя писмени доказателства в
подкрепа на твърденията си и формулира доказателствени искания.
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 694 от ТЗ във връзка с чл.59 от ЗЗД.
Като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,за да
се произнесе при условията на чл.235 от ГПК съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Безспорно
е между страните, а и се установява от представеното постановление за възлагане
по чл.717з от ТЗ,че на 13.07.2016 година на ищеца е възложен недвижим
имот,представляващ производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с кад.№**** в
м.“Р. д.“ по КВС на гр.С. и 8 броя сгради находящи се в поземления имот
индивидуализирани с посочване на площта им,предназначението им и година на
построяване,както и строителни съоръжения включително и площадка промишлено
товаро-разтоварна.Площадката не е индивидуализирана по никакъв начин – нито с
посочване на нейното местоположение в рамките на имота ,нито с посочване на
граници и площ.Представен е и протокол за въвод във владение от 05.01.2017г.Въвода е извършен отново без
конкретизиране на площадката като част от строителните съоръжения в
имот.Отделно от това от постановлението за възлагане,както и от протокола за
въвод във владение се установява,че в имота има още две съоръжения
представляващи площадки и посочени като площадка асфалтова и площадка
подкранова.
Страните по делото не спорят,че процесната
площадка,върху която ищеца твърди,че се намират машини на ответника,е
собственост на ищцовото дружество.Спора е относно местонахождението на
площадката,тъй в имота има такава, която е празна ,свободна и неизползваема,и
друга такава ,върху която се намират машините посочени в исковата молба.
При това положение съдът приема,че от данните по
делото и по-конкретно от титула,който легитимира ответника като собственик на
имота – постановление за възлагане на недвижим имот от 13.07.2016г.,не може да
се установи процесната площадка коя точно от трите посочени в постановлението е.Важното е обаче дали в
имота –безспорна собственост на ищеца,има поставени от ответника машини ,които
пречат на ищеца да ползва собствеността си в пълен обем.
По
делото е представена като доказателство покана от ищеца изпратена до ответника
„Булгар Минерали Стрелча“ АД,от която се установява,че е даден срок до
30.06.2017 година на синдика да освободи площадка товаро-разтоварна от
намиращите се машини разположени там,а именно-челюстна трошачка,сушилен барабан,валцова
мелница,вибросито,магнитен сепаратор,метален детектор и газова горелка като в
противен случай претендира обезщетение в размер на 4000,00лв.месечно.
Представено е решение №188/13.06.2016 година по т.д.№195 по описа на
Апелативен съд Пловдив за 2016 година, от което се установява,че е обявена за
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността търговска продажба обективирана във фактура №*******
година с която ответното дружество е продало на „Булгармин инженеринг“ АД,части
от технологична линия-сушилен барабан,валцова мелница и вибро сито,респ.
движимите вещи са върнати в масата на несъстоятелността.На съда е служебно
известен факта,че по искова молба на синдика
на несъстоятелното дружество е образувано т.д.№94/2020г.пред ПОС с
искане да бъде осъден ответника „Ватия Холдинг“ АД да предаде владението на
посочените машини в полза на „Булгар Минерали Стрелча“ АД.
От постановеното решение №686/28.12.2017 година по
адм.д. №414/2017г. на Административен съд Пазарджик,се установява,че е отменена
заповед №********г. издадена от началника на РДНСК – Ю.,с която е била
прогласена нищожността на разрешение за строеж на „производствена база за
пегматит,съоръжения и складове към нея“.От обстоятелствената част се
установява,че разрешението за строеж е било законно издадено на трето за
настоящия спор-ЮЛ,а именно на „Булгармин инженеринг“ АД,за което съдът е
приел,че се явява съсобственик в имот №******* в м.Р. д., землище гр.С.,обл.П.
с ищцовото дружество при права ****** ид.ч.за „Булгармин инженеринг“ АД и *****
ид.ч.за „Сайлест“ ЕООД.
Безспорно е между страните,че ищеца „Сайлест“ ЕООД в
настоящото производство е предявил
искова претенция срещу „Ватия Холдинг“ АД,със същият предмет обезщетение за лишаване от ползването на посоченото
съоръжение и сграда от 357 кв.м.за периода от 05.01.2017г. до 07.11.2018г.,по
което е образувано гр.д.№727 по описа на окръжен съд Пазарджик за 2018 година.
Установява се,че между ищеца „Сайлест“ ЕООД и
„Булгармин инженеринг“ АД е налице висящ спор за делба на недвижим имот
по гр.д.№11/2017г. на районен съд Панагюрище ,по което е постановено решение ,без
данни дали към момента същото е влязло в законна сила.
По делото е допусната комплексна съдебно техническа и
оценъчна експертиза,по която за вещи лица са назначени Б. Г.-техник и Н. В.
– икономист.Заключението на експертизата съдът цени като доказателство по
делото.Експертите индивидуализират местоположението на процесната промишлена
товаро-разтоварна площадка и дават
заключение за среден пазарен наем на площадката съответно в размер на 3228,00лв.
за процесния период,а за сградата с промишлено предназначение – 1648,00лв.за
периода.
По делото са разпитани по един свидетел на третото
лице помагач –Д. К. и на ищеца – А. К. ,за установяване на местоположението на
промишлената товаро-разтоварна площадка и за обстоятелството какви машини се
намират поставени върху нея и сградата с промишлено предназначение и от кого .
Св.К. установява,че познава обекта и производствената
дейност в него.Същата работила като юрисконсулт
във „Ватия“ АД от 1982 година и
заявява,че процесната площадка товаро-разтоварна не представлявала
самостоятелен обект,не фигурирала като площ и съоръжение.Свидетелката описва
площадката по граници и ситуирана на място различно от описаното в исковата
молба.
От
свидетелските показания се установява още,че трите площадки по документи за
собственост от 06.06.2008г. били на „Булгармин инженеринг“ АД, който ги продал
заедно с целия недвижим имот и сградите на „Булгар Минерали Стрелча“/н/ с
фактура ведно с всичките машини и съоръжения.Площадките били продадени като
движими вещи.Според свидетеля от 2015 година,не се осъществявала дейност от
ответното дружество.
Свидетелката установява,че трошачно-пресевната
инсталация е отдалечена от товаро-разтоварната площадка на доста голямо
разстояние и че това съоръжение било оставено в собственост на „Булгармин инженеринг“
АД .Намира се в югоизточната част на имота и там няма съоръжение,на което да се
извършва товаро-разтоварна дейност-суровината се изсипва от камионите направо в
бункерите.
От показанията на разпитания по делото св.А. К.,
проц.представител на двама от кредиторите в производството по /т.д.66/10г. за
несъстоятелност на ответника/ и синдик на ответното дружество за периода
м.април 2011 година до 31.01.2013 година,се установява,че познава имота много
добре,дори и промените в него-построили се силози,някои съоръжения са
преместили от едната част в другата,била съборена част от оградата,построили се
и нови сгради.Според свидетеля на територията на имота имало три площадки-
асфалтова, промишлена товаро-разтоварна и площадка подкранова, строителни съоръжения, които фигурирали в
постановлението за възлагане,както и в обявлението за търга, който се провел.Установява,че
на процесната площадка товаро-разтоварна
била съсредоточена цялата производствена дейност на предприятието.Там били
монтирани машините.Посочва я на скицата и потвърждава местоположението според
заключението на вещото лице - в югоизточната част на имота. Посочва на скицата,
че промишлената площадка започва от мястото, на което пише бункер на изток,там имало и рампа, оттам започвало и
стигало на запад до другата рампа, /на скицата където има една черта/. Посочва,
че на юг граничи с границата на имота, на север граничи с асфалтовата площадка. Посочва място на
което има две рампи, има и бункер и там са били разположени всички машини. Установява,че
там ги заварил машините, площадката граничела от запад с площадка подкранова,
от юг - с границата на имота.Установява,че имало портал на който работниците му
казвали товарен портал, а на север граничел с асфалтовата площадка. Тези три
площадки заемали цялата територия на фабриката и имало съвсем малко незастроена
площ.
Свидетелят Комсийски установява, че знаел за договора
за разпределение на ползване,но той се бил появил ноември-декември 2016
година.Установява,че докато бил синдик такова разпределение на ползване не му
било известно.Именно този договор обхващал площадка товаро-разтоварна,но не бил
подписван на 12.04.2010 година.Свидетелят по делото установява,че с едноличния
собственик и управител на ищцовото дружество са съдружници в друга фирма,както
и че е бил пълномощник на ищцовото дружество на събрание на кредиторите в
производството по несъстоятелност на „Булгар Минерали Стрелча“ АД.
Св.Комсийски установява,че като синдик на „Булгар
минерали Стрелча“ АД познава
производствения терен много добре от началото на април 2011г. и го посещавал редовно докато бил синдик .
Като синдик попаднал на ф-ра №********г.,с която Булгармин
инженеринг“ продава на „Булгар минерали Стрелча“ машини и съоръжения, т.н. стара технологична линия.В тази
ф-ра били отразени ограда,електропровод
и три площадки:промишлена товаро разтоварна площадка,асфалтова площадка и
подкранова площадка.До главния вход,
който се намира в западната част на имота започвала асфалтовата площадка на
нивото на терена, голяма по площ от около 7-8 дка. От север тя граничи с
оградата, от юг граничи със склад готова
продукция и със сграда мелница и с площадка промишлена товарно-разтоварна.
Подкрановата площадка е една част от терена, която е
бетонирана и вътре в бетона има бетонирани релси върху които се движи един
голям кран. Тя по площ е най-малка. Може би е около 1-1.5 дка. Тази площадка се
намира на юг от асфалтовата площадка и на изток от мелницата.На изток от тази площадка се намира
една от рампите на промишлената товаро-рзтоварна площадка. Върху тази рампа има
изграден един склад от термопанели,в който се съхранява междинния
продукт-натрошения материал.
Свидетелят установява,че до подкрановата площадка се
намира така наречената промишлена товаро-разтоварна площадка.Площта й е около 3
дка.Там са разположени три отделни
машини,които извършват операцията трошене на материала и пресяване и са част от
една поточна линия,която може да бъде наречена
условно трошачно-пресевна инсталация.Между тези три машини има изградени
поточни ленти ,по които се движи материала.Тези машини са монтирани върху
бетонни фундаменти. Тази площадка е на нивото на терена на земята.Тя не е
асфалтова, не е бетонна, върху нея бетонни са само фундаментите,върху които са
поставени трите машини и транспортните ленти.Тези поточни ленти,които свързват
машините са построени във височина.Те не
са на земята,но за построяването им са необходими носачи метални високи, които са върху бетонни
фундаменти върху тази площадка. Машините се захранват с електричество.
От изток на тази площадка има друга рампа,която е под
наклон и по тази рампа се качва камиона със суровината-едро натрошени камъни-
фелдшпат,която се подава на тези машини.На края на високата част на рампата има бункер,в който
камиона изсипва суровината и веднага след това материала от бункера се изсипва
в машина наречена челюстна трошачка.Свидетелят посочва,че челюстната трошачка е
собственост на „Булгар минерали Стрелча“ АД,а другите две машини са собственост
на „Ватия холдинг“ АД.
Свидетелят установява наличието на промишлена сграда,построена през 2016г. с площ
от около 350 кв. м., която се намира върху тази площадка. Тя граничи със склада
за готова продукция в западната част на промишлената площадка
товаро-разтоварна.През 2016г. на тази площадка били преместени силозите - 8 на брой, които и в момента са
там, и които преди, когато свидетеля бил
синдик,били разположени близо до западния портал до склада с готовата продукция.
Свидетелят установява,че в сградата са инсталирани,
тъй наречените италиански машини – сушилен барабан – най-голямата машина по
обем,втората машина е валцова мелница,описана във фактурите като ролер преса,
другата машина е вибросито, два магнитни
сепаратора, които са две отделни машини, намира се таблото за управление на поточната
линия, намират се вътре и съединяващите машини - елеватори и други транспортни
съоръжения.Има метален детектор, който обира метала, ако в материала има такъв, за да не строши
машините. Намира се там и газовата горелка,която подгрява материала в сушилния барабан.Сградата обслужва поточната линия и поточната линия
заема цялата сграда.
Върху товаро-разтоварната площадка освен челюстна
трошачка има роторна трошачка и
двупластово сито.
Трите машини общо съединени с транспортните ленти
заемат около 1/3 от площадката.
От юг товаро-разтоварната площадка граничи със
земеделски имот и с ограда.Тя свършва до оградата.По-рано там бил т.нар.товарен
портал.Сега част от оградата около 40 метра и портала ги няма.Свидетелят
установява,че трите машини в момента функционират.Работи и поточната линия в
сградата.Последния път когато посетил имота,преди около месец,видял два
румънски камиона да товарят готова продукция от силозите.
В западната част на имота до официалния портал бил
склада за готова продукция, който още е там.До него били монтирани 8-те силози
от западната му страна през 2008г.До този склад за готова продукция няма площадка товаро-разтоварна и никога не е
имало.Този склад на изток граничи със сграда мелница.Този склад има врата, която
гледа на север, голяма портална врата.Там с мотокари се товарят хартиени
чували, пълни с готова продукция и се качват на камиони, които минават по
голямата асфалтова площадка и излизат от портала. От западната страна на склада
има излят бетонов постамент, който е на височина от около 50 см над земята, но
там склада няма врата. От там товарене и разтоварване не може да се извършва.
Там никога не са се качвали мотокари с цел товарене и разтоварване. Тази
бетонова площадка е отлята през 2008г. Вратата на склада е от северната страна.
Там няма ток, няма рампи и никога не е имало
производство.
Свидетелят
установява,че от север промишлена товаро-разтоварна площадка е оградена с
метална мрежа с бетонни колове и е с дължина около 50-60 метра ,под лека
дъга.От изток има ограда от метални шини, но рампата с бункера е извън
източната ограда.От юг е била оградата на самия имот,а от запад няма ограда -
там е другата рампа със склада.
С
оглед на гореизложената и приета за установена по делото фактическа обстановка
от правна страна съдът приема,че предявените искове ,намиращи правното си
основание в разпоредбата на чл.694 ал.2 във вр.с чл.59 от ЗЗД, са процесуално
допустими и неоснователни.
Претенциите на ищеца за процесното вземане в размер на
8000,00лв. са предявени в производството по несъстоятелност на ответното
дружество по т.д.№66/2010г.по описа на ПОС с молба от 10.10.2017г.Част от
сумата в размер на 4680,00 лв.е включена от синдика в списъка на приетите
вземания ,а останалата част от 3320,00лв.е включена в списъка на неприетите вземания.
Списъците са обявени в ТРРЮЛНЦ на 28.11.2017г.Против двата списъка са постъпили
възражение съответно от кредитор с прието
вземане и от кредитора предявил вземането ,неприето от синдика и пред съда по
несъстоятелността се е развило производство по реда на чл.692 ал.3 от ТЗ.С
определение №378/15.05.2018г.съдът е оставил без уважение възражението на
кредитора „Сайлест“ ЕООД срещу списъка с неприетото вземане и е уважил
възражението на кредиторите „Булгармин инженеринг“ АД и Л.К. срещу списъка с
приетото вземане на ищеца,като е изключил същото от списъка по чл.688 ал.3 от ТЗ.Определението е обявено в ТР по партидата на несъстоятелното дружество на
21.05.2018г.,а иска е предявен в срока
по чл.694 ал.6 от ТЗ като исковата молба е изпратена в съда по пощата на
01.06.2018г.
По отношение на приетото вземане в размер на 4680,00
лв.,изключено впоследствие от списъка с приетите вземания поради прието за
основателно възражение на кредитор, правното основание на заявената претенция е
по чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ,а по отношение на вземането в размер на
3320,00лв.,относно което възражението на кредитора против списъка на неприетите
вземания ,в който то е било включено,е оставено без уважение ,правното
основание на заявената претенция е по чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ.
С оглед на това,че в крайна сметка вземането в целия
му размер от 8000,00лв.не е било прието,съдът счита,че няма пречка да се
произнесе по съществуването му като едно вземане за обезщететение за двата
обекта и за целия период от
01.08.2017г.до 30.09.2017г.,още повече,че размера на иска е намален като цяло от
8000,00лв.на 1146,80лв.като за правна яснота и с оглед предмета на доказване е
направено разграничение каква част от тази сума се отнася до ползването на площадката
и каква част за ползването на сградата
находяща се върху нея.
Предявения иск е с предмет установяване на
съществуване на вземане на ищеца против ответното дружество обявено в
несъстоятелност представляващо обезщетение за неоснователно обогатяване поради
ползване на части от имот-сграда и съоръжение,за които ищеца твърди,че са
негова собственост,а ответника ги ползва без основание.Така обобщени
твърденията на ищеца обуславят предявени искове с правно основание чл.59 ЗЗД.Предпоставките за уважаване на исковете са
ищеца да е собственик на имота,ответника да ползва същия без основание и
да се е обогатил вследствие ползването за сметка на ищеца ,както и липса на
друг иск (вещен, деликтен, договорен), с който обеднелият да се защити.От тук и
в исковия процес в тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД е
да докаже на първо място правото си на собственик на имота, своето обедняване, обогатяването на ответника,също и общите
факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
В настоящия случай ищцовото дружество се легитимира като собственик на недвижим
имот,представляващ производствен терен с площ от 35 000 кв.м.с кад.№**********
в м.“Р. д.“ по КВС на гр.С. и 8 броя сгради находящи се в поземления имот
индивидуализирани с посочване на площта им,предназначението им и година на
построяване,както и строителни съоръжения включително и площадка промишлено
товаро-разтоварна въз основа на постановление за възлагане по чл.717з от ТЗ,че
на 13.07.2016 година.Безспорно е,че в имота се намира сграда с промишлено предназначение
с площ от 357 кв.м.построена и въведена в експлоатация през 2017г.след
постановлението за възлагане ,която ищеца твърди,че е негова собственост по
силата на правния институт на приращението по чл.92 от ЗС.
Съдът приема за установено,че ищеца е собственик на
недвижимия имот описан в постановлението за възлагане и на посочената от него в исковата молба
промишлена товаро разтоварна площадка като част от имота,посочена изрично в
постановлението за възлагане като съоръжение.Липсата на индивидуализация на
площадката по местонахождение и площ в постановлението за възлагане не променя
горния извод,тъй като ищеца е придобил правото на собственост върху имота,а тя
безспорно се намира в него.Местонахождението е установено в хода на
производството по делото като съответстващо на описанието на площадката в
исковата молба въз основа на заключението на комплексната съдебна експертиза и
показанията на разпитаните по делото свидетели.Двамата свидетели описват две
площадки,но няма спор,че и двете са
собственост на ищеца,а съдът приема,че процесната е именно,тази върху която се
установи,че се намират машините и съоръженията включени в производствената
линия представляваща част от основната дейност,която се извършва в обекта.
При това положение съдът приема,че първата предпоставка
за уважаване на иска за обезщетение за
ползването на промишлената товаро разтоварна площадка ,а именно правото на
собственост на ищеца ,са налице.
Не е налице тази предпоставка по отношение на иска за
дължимост на обезщетение за ползването на сградата от 357 кв.м.Установи се,че
същата е разположена в имота на ищеца и част от нея се намира върху
промишлената товаро разтоварна площадка находяща се в средната южна част на
терена.Тъй като същата не е описана в постановлението за възлагане ,ищеца твърди,че
е собственик на основание чл.92 от ЗС.Това би било така ако по делото не
съществуваха доказателства оборващи законната презумпция на чл.92 от ЗС,а
именно,че собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея,освен ако е установено друго.В
настоящия казус от представеното от третото лице помагач удостоверение за
въвеждане в експлоатация №3/21.03.2017г.,се установява,че сградата е построена
от „Булгармин инженеринг“ АД въз основа на разрешение за строеж
№39/22.11.2016г.Това мотивира съда да приеме,че законовата презумпция,на която
ищеца се позовава е оборена и че собственик на сградата е лице различно от
собственика на земята.Ищеца не оспори правата на третото лице да е придобило
право на собственост върху постройката.Твърдението ,че строежа е незаконен е
формулирано общо и не съдържа изявления защо ищеца приема и твърди,че това е
така.Още по-малко са представени доказателства за незаконност на строежа.Само
на това основание-че ищеца не доказа правото си на собственост върху сградата,
иска за установяване на съществуване на вземане на ищеца против ответника за
обезщетение за ползването на сградата е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде отхвърлен и иска за установяване на
съществуване на вземане на ищеца против ответника за ползване на промишлената
товаро разтоварна площадка.В хода на производството по делото се установи,че
върху площадката и в сградата са разположени машини и съоръжения-част от една
поточна производствена линия т.нар.“Трошачно пресевна инсталация“.Това се установява
от показанията на двамата свидетели
разпитани по делото.Свидетелят Комсийски ,чиито показания съдът цени и
кредитира по делото ,тъй като същите са базирани на преки и непосредствени
впечатления придобити през един продължителен период от време –от 2011г.до
настоящия момент,описва разположението на машините като елементи от производствената линия.Върху
откритата част от площадката се намират три машини:челюстна трошачка ,роторна
трошачка и двупластово сито,които ведно със свързващите ги транспортни линии и съоръжения заемат 1/3 от площта й.В
сградата се намират другите машини от линията.Свидетелят сочи,че от трите
машини само челюстната трошачка и собственост на ответното дружество като
другите две са собственост н „Ватия холдинг“ АД.Свидетелят е категоричен,че
машините в сградата,самата сграда и промишлената товаро разтоварна площадка се
ползват от „Булгармин инженеринг“ или от „Ватия холдинг“ АД.При това положение
съдът приема за недоказани твърденията на ищеца,че ответното дружество ползва както
промишлената товаро разтоварна площадка ,така и сградата с находящите се в нея
машини.Тъй като се касае до една производствена линия състояща се от машини и
съоръжения разположени върху промишлената товаро разтоварна площадка в това
число и в промишлената сграда находяща се върху нея,показанията на св.К. са
логични и мотивират съда да приеме,че
тази линия,съответно обектите ,за които ищеца претендира обезщетение,не се
ползват от ответника,първо защото ищеца не доказа,че същия е техен собственик,а
дори и да беше няма пречка той да е собственик,а реалното ползване да е
предоставено другиму,второ сградата съобразно приетото по-горе е собственост на
друго дружество,и трето не се спори,че дейността на ответното дружество е
прекратена,а свидетелят установява,че съвсем наскоро видял камиони да извозват
готова продукция от производствения терен. В крайна сметка съдът приема,че
ищецът не доказа,че именно ответното дружество ползва сградата и площадката
чрез поставяне ни експлоатация на находящата се в тях производствена
линия.Когато чужди вещи се държат в чужд имот, съдът приема ,че
отговорен спрямо собственика на имота за неоснователното му обедняване
,е именно ползващият същите.Този въпрос е разрешен с Решение №409 от
20.06.2012г. по гр. д. № 1411/2010 г. на Върховен касационен съд, където се
приема, че всяко владение без основание води до обогатяване за владелеца
/държателя/ за сметка на собственика,поради което се дължи обезщетение по
силата на чл.59,ал.1 ЗЗД,като е изяснено,че фактическата власт може да се
упражнява чрез различни действия, включително чрез поставяне на вещи или
застрояване на имота на собственика, което е възможно да се извършва лично от
владелеца /държател/ или чрез трето лице. Според решаващия състав в случаите,
когато в чужд имот се поставят вещи, с което се пречи на ползването му,
отговорен пред собственик на имота е правният субект, който лично или чрез
трето лице неоснователно ги е поставил там (без значение дали е и собственик на
вещите), съответно онзи, който поддържа това състояние.
Горния решаващ извод на съда не се променя от факта,че
свидетелят установява,че едната от машините –челюстната трошачка ,е собственост
на ответника.Първо това обстоятелство не е безспорно установено,и второ
дори ответника да е собственик на машината,то тя като част
от една поточна линия не би могла да се използва от него самостоятелно и
изолирано от останалите елементи. В подкрепа на този извод на съда,че не
ответника ползва двата обекта-площадка и сграда,е и безспорното между страните
по делото обстоятелство,че ищеца е насочил аналогична претенция за заплащане на
обезщетение за ползването на двата обекта против „Ватия холдинг“ АД за период
от 05.01.2017г.до 07.11.2018г.,в който е включен и част от процесния период.В
подкрепа на този извод е и процесуалното поведение на ищцовата страна-в хода на
производството по делото са формулирани твърдения,че ответника ползва само 1/10
част от площадката и ½ част от сградата,а останалата част се ползва от
„Ватия холдинг“ АД.В тази връзка по искане на ищеца съдът в открито съдебно
заседание проведено на 24.04.2019г.на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснал
намаление на размера на иска за обезщетение относно площадката и сградата.
Без значение за горните изводи на съда е факта,че
синдика на ответното дружество в отговора на исковата молба заявява,че не
оспорва твърденията на ищцовата страна.Доколкото друг участник в процеса-трето
лице помагач, надлежно въвежда в процеса оспорване на исковите претенции,то в
тежест на ищеца бе при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на предпоставките за възникване на претендираното вземане.
С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде
осъден да заплати ДТ върху отхвърлените искови претенции в размер на 50,00лв.
Водим от
горното съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН,иска с правно
основание чл.694 ал.2 т.1 и т.2 от ТЗ предявен от „САЙЛЕСТ“ ЕООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Бургас ул.“Патриарх Евтимий“ №2
вх.“а“ ап.1,представлявано от Т.В.М. против „Булгар Минерали Стрелча“ АД
/н/,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Стрелча ул.“Фелдшпати“
№1,представлявано от синдика И.Л.К., за установяване на съществуване на вземане на ищеца в размер на 1146,80лв.,от които 322,80лв.представляващи
обезщетение за лишаването му от правото да ползва 1/10 идеална част от площадка промишлено
товаро-разтоварна и 824,00 лв.,представляващи
обезщететние за лишаването му от правото да ползва ½ идеална част от
сграда с промишлено предназначение с площ от 357 кв.м.,находящи се в поземлен
имот - производствен терен, с номер *****, в местността „Р. д.“ по картата на
възстановената собственост на гр.С.,за периода от 01.08.2017г.до 30.09.2017г.
ОСЪЖДА „САЙЛЕСТ“ ЕООД,ЕИК ********* да заплати ДТ в размер на 50 лева.
Решението е постановено на осн. чл. 694 ал.4 ТЗ при участие на
синдика на несъстоятелното дружество И.Л.К. с адрес ***,както и при участието
на трето лице помагач - Л.А.К. със съдебен адрес *** и комплекс ЕСТЕ адв.О.Л.,
на страната на „Булгар Минерали Стрелча“ АД /н/, ЕИК *********, и има действие за всички
кредитори в производството по несъстоятелност, на осн. чл.694 ал. 8 ТЗ.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: