Присъда по дело №1458/2024 на Районен съд - Бургас
| Номер на акта: | 98 |
| Дата: | 10 юни 2025 г. |
| Съдия: | Тодор Димитров Митев |
| Дело: | 20242120201458 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 9 април 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
БРС.
Делото е образувано по повод постъпил в съда обвинителен акт на Районна
прокуратура – Бургас, съставен по досъдебно производство № 283/2023 г. по описа на
РУ – гр.Созопол; пореден № 2025/2023 г. по описа на същата прокуратура.
Обвинителния акт е съставен против Д. Р. А., ЕГН **********, *, за това, че на
20.08.2023г., по общински път BGS1211, до бензиностанция „Лукойл“ - гр. Черноморец,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес А180 ЦДИ“ с peг.
№ *, след употреба на наркотични вещества - канабис 25 /ТНС 25/, установено с техническо
средство „Drager Drug Test 5000“, с фабричен номер: ARKH - 0031, проба № 100/20.08.2023 г.
- престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Производството протече по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК след извършено щателно
издирване на подсъдимия, което не е довело до установяването му.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението,
за което е предаден на съд подсъдимия, като изтъква, че направеното самопризнание от
страна на подсъдимия се подкрепя напълно от доказателствения материал. По отношение на
наказанието предлага на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода в
размер около средния, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия- адв. М. М. от АК-Бургас, поддържа,
че са допуснати нарушения при установяването на наличие на употреба на наркотични
вещества при управлението от страна на подсъдимия, като моли за оправдаване.
Алтернативно моли за наказание в минимален размер.
Делото протече по общия ред, като съдът, след като обсъди събраните доказателства
и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. Р. А., ЕГН **********, е*.
Полицейските служители при РУ Враца /командировани към онзи момент в РУ
Созопол при ОДМВР - Бургас/ - св. И. К. А. и св. М. Р. Г. били на работа за времето от 20.00
часа на 20.08.2023 г. до 08.00 часа на 21.08.2023 г., като обслужвали територията на Община
Созопол. На 20.08.2023 г., около 22.45 часа, забелязали лек автомобил марка „Мерцедес
А180 ЦДИ“, с peг. № * да се движи общински път BGS1211, до бензиностанция „Лукойл“ -
гр. Черноморец, като св. А. чрез подаване на сигнал със стоп палка по образец го спрял за
рутинна проверка. В хода проверката полицейските служители установили водача на
автомобила, а именно подс. Д. Р. А.. Установили също така, че автомобилът е собственост на
*, а подс. А. бил неправоспособен. Подс. А. заявил на полицейските служители, че не
1
притежавал СУМПС и никога не му е било издавано такова. Св. Г. и св. А. докладвали на
ОДЧ- 24 и поискали съдействие от екип на сектор „ПП“ при ОДМВР - Бургас. На място
пристигнали св. Г. И. Д. - мл. автоконтрольор и св. Й. И.. Св. Д. извършил справка чрез
РСОД и ОДЧ и установил, че срещу подс. А. имало издадено НП № 224332027961 от
04.01.2023 г. на СДВР във връзка с извършено от него нарушение по чл. 150 от ЗДвП /в хода
на досъдебното производство е установено, че същото е било връчено по реда на чл. 58, ал.
2 от ЗАНН/. След това св. Д. изпробвал подс. А. с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“, фабр. № ARPL 0245 за употреба на алкохол, като устройството отчело 0,22 промила
на хиляда. След това св. Д. изпробвал подс. А. за употреба на наркотични вещества с
техническо средство „Drager Drug Test 5000“, с фабричен № ARKH-0031, проба №
100/20.08.2023 г. Пробата била положителна за употреба на високорисково наркотично
вещество - „канабис 25 /ТНС 25/“. На подс. А. били съставени АУАН GA №
885347/20.08.2023г. за виновно нарушаване разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и АУАН
GA № 885348/20.08.2023 г. за виновно нарушаване разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.
Служителите му издали и талон за изследване. Подс. А. бил придружен от полицейските
служители до Спешна медицинска помощ - гр. Созопол за даване на кръв за изследване,
като подсъдимият отказал да даде кръв за химичен анализ. А. бил задържан за срок до 24
часа със Заповед за задържане на лице по ЗМВР. По повод на горепосоченото бил извършен
и оглед на местопроизшествие на 21.08.2023 г. за времето от 01.25 часа до 01.50 часа, в хода
на който е бил иззет 1 /един/ брой лек автомобил марка „Мерцедес А 180“, с peг. № *, ведно
с ключа за автомобила. С Определение № 1818 от 21.08.2023 г. протоколът е бил одобрен от
съдия при БРС на основание чл. 161, ал. 2 от НПК.
В хода на досъдебното производство е било установено, че лек автомобил марка
„Мерцедес А 180“, с peг. № * е собственост на *.
Била е изготвена съдебно-оценъчна експертиза, съгласно която реалната пазарна цена
на лек автомобил марка „Мерцедес А 180“, с peг. № *, към 20.08.2023 г. е била в размер на
4000,00 /четири хиляди/ лв.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
от показанията на разпитаните свидетели И. К. А. /л. 109-гръб-110-гръб, включително и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 на л. 27 от ДП/, М. Р. Г. /л. 110-гръб/, Г. И.
Д. / л. 111 -111-гръб, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 на л.
29 от ДП /, писмени доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие,
талон за изследване, акт за установяване на административно нарушение, протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, заповеди за
командироване, заключението на съдебно-оценъчна експертиза /л. 85 от ДП/, справка за
съдимост, както и от другите писмени доказателства събрани по досъдебното производство.
Показанията на тримата свидетели- полицейски служители, са изцяло еднопосочни и
2
безпротиворечиви, като липсват основания да се приеме, че същите са по някакъв начин
заинтересовани от изхода на делото. Поради това и съдът кредитира изцяло изложеното от
тях. Липсата на спомен за част от обстоятелствата е разбираема с оглед изминалия период от
време, поради което съдът цени и прочетените показания от ДП.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, като същите са
изготвени по законовия ред и спрямо тях не бяха направени възражения.
Конкретно съдът намира, че следва да обърне внимание на обстоятелството, че
свидетелите са посочили, че автомобилът е бил спрян от дясно на пътното платно в посока
на движение от гр. Созопол към гр. Черноморец, докато в протокола за оглед на
местопроизшествие е посочено, че автомобилът се намира в ляво от пътното платно в посока
от къмпинг „Градина“ към гр. Черноморец. Не може да се приеме, че е налице разминаване в
констатациите, тъй като посоката на движение е една и съща, тъй като и къмпинг „Градина“,
и гр. Созопол се намират на юг от гр. Черноморец. Очевидно разликата идва от
перспективата, от която свидетелите и изготвящият протокола за възприели автомобила,
като ако свидетелите гледат автомобила с гръб към гр. Созопол, т.е. от задната му страна, за
тях ще изглежда, че е вдясно от платното. Обратно, ако органът, изготвил протокола е гледал
автомобила първо от предната му страна, т.е. гледал е в посока гр. Созопол, то автомобилът
би се явявал вляво от пътното платно. С оглед на това, съставът счете, че няма разминаване в
доказателствените източници по отношение на това къде е бил спрян автомобилът,
управляван от подсъдимия.
Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената по делото експертиза, която
е отговорила пълно, ясно и точно на поставените въпроси и дава категорично становище по
поставените задачи.
В обобщение може да се каже, че на практика целият доказателствен материал е
еднопосочен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. При така възприетата фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства съдът намери подсъдимия , за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане
на автомобила в движение и придвижването му в пространството по общински път
BGS1211, до бензиностанция „Лукойл“ - гр. Черноморец, където е бил спрян за проверка от
полицейските служители представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази
3
връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г.,
според които понятието "управление", включва всички действия или бездействия с
механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се
намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка
„Мерцедес А 180“, с peг. № *, който подсъдимият е управлявал е „моторно превозно
средство” по смисъла на § 11, т. 6 на Закона за движението по пътищата.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът
изисква управлението на МПС да се осъществява, след като същият е употребил наркотични
вещества или техни аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е
налице, доколкото видно от приложените писмени и веществени доказателства, след
направената проверка с техническо средство - „Drager Drug Test 5000“, с фабричен №
ARKH-0031, проба № 100/20.08.2023 г. безспорно се установява, че подсъдимият е бил
употребил „канабис“- представляващ високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.
3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП), връзка Приложение № 1 - Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Съставът намира, за неоснователни възраженията, че не се установявало да са спазени
всички изисквания на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози при
тестването на подсъдимия. Използваното техническо средство е минало съответната
проверка (л. 55 от ДП), а също така липсват каквито и да е данни, че преди тестването
подсъдимият е употребил кафе, цигари и т.н. Следва да се отбележи, че макар
доказателствената тежест да е за държавното обвинение, процесът на доказване следва да се
простира до разумни граници. След като липсват каквито и да е индиции за осъществили се
обстоятелства, които да поставят под съмнение извършения тест, то не може да се приеме, че
по някакъв начин са накърнени правата на подсъдимия. Същото важи и за обстоятелството,
че по делото не било представено удостоверение, че св. Д. е минал обучение за работа с
дрегера. Последният е отчел положителен резултат, като при липсата на данни за
нарушаване на реда, не може да се приеме, че процедурата е била неправилно изпълнена.
Освен това, самият подсъдим е имал възможност да даде кръвна проба за изследване, от
което право не се е възползвал. В обобщение, съставът намира, че употребата на
наркотичното вещество е установена по надлежния ред.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че
е употребил наркотични вещества, както и че с действията си същият привежда в движение
4
лекия автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това от волева страна
подсъдимият е искал да управлява МПС-то и то след като е употребил наркотични вещества.
По вида и размера на наказанието:
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343б,
ал. 3 НК е „лишаване от свобода” за срок от една до три години, глоба в размер от 500 до
1500 лева и лишаване от право да управлява МПС.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл.55 НК.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът взе предвид, че подсъдимият е
многократно осъждан.
Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете, че подсъдимият е съдействал на
полицейските служители.
С оглед на това, съдът определи наказанието лишаване от свобода около средния
размер- за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, а наказанието „Глоба“ в
размер на 500 /петстотин/ лева, поради липсата на данни за доходи.
Доколкото към момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил
правоспособен водач, тъй като не е имал валидно издадено свидетелство за управление на
МПС, спрямо същия не следва да се налага кумулативно предвиденото в чл. 343г от НК
наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ (т.6 на ППВС № 1/1983г.).
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 6394/2020 г. по описа на
СРС, в сила от 28.05.2020 г., на подс. А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от осем месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Поради това съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС за определяне на
първоначален "строг" режим на изтърпяване на така наложеното наказание "Лишаване от
свобода”, тъй като не са изминали повече от пет години от предходното изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода”. Именно датата на процесното деяние е отправният
момент, от който, броено назад, следва да се преценява петгодишният срок по чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „б“ от ЗИНЗС, респ. да се преценява дали изобщо е търпяно наказание. В този смисъл е
и актуалната съдебна практика, обективирана в Решение № 10/25.05.2021 година по НВОХД
№ 75/2021 година на Апелативен съд-Бургас. Поради изложеното, режимът за изтърпяване
на определеното наказание следва да е строг.
По веществените доказателства:
Вещественото доказателство- 1 /един/ брой тестова касета от техническо средство
„Дрегер дръг тест 5000“, проба 100 от 20.08.2023 г. от лицето Д. Р. А., ЕГН **********,
5
следва да остане приложена по делото до изтичане на срока за съхранението му, след което
да бъде унищожена като вещ без стойност по предвидения ред.
Съдът намира, че веществено доказателство- 1 /един/ брой лек автомобил марка
„Мерцедес А 180“, с peг. № *, ведно с ключа за автомобила- на съхранение в РУ-Созопол,
следва да се върнат на *, ЕГН: **********. Видно от справката за собственост на
автомобила, той е собственост именно на *. Липсват каквито и да е било доказателства той
да е придобит от подсъдимия или пък последният да го владее на годно правно основание-
предварителен договор за покупко-продажба с предаване на владението, договор за наем и
т.н. На досъдебното производство подсъдимият е дал обяснения свързани с този автомобил,
за които не е имало основание да бъдат прочетени по реда на чл. 279 от НПК. Все пак обаче
съставът намира за необходимо да отбележи, че в тях А. е посочил, че някакво лице, чието
име не може да посочи, му бил дал автомобила срещу 3000 лева, като се били уговорили по-
късно да го прехвърлят. Дори и да се приеме, че това е така, посоченото не може да се
приеме за годно правно основание за владение на автомобила от страна на А., тъй като по
същината си представлява предварителен договор, но не е сключен от собственика на
автомобила и не е в предвидената в чл. 19, ал. 3 от ЗЗД писмена форма. Поради това и
процесният автомобил следва да се върне именно на собственика *.
По разноските:
Накрая съдът се произнесе относно направените в хода на наказателното
производство съдебно-деловодни разноски, като осъди подсъдимия на основание чл.189,
ал.3 НПК, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по
делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 197,00 лева за изготвените
по делото експертизи. Подсъдимият също така бе осъден да заплати направените по делото
разноски на съдебното производство в размер на 168.73 лева (изплатени пътни разноски на
свидетел и възнаграждение на вещо лице), както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, в полза на бюджета и по сметка на Районен съд Бургас.
Съдът осъди на основание чл. 343б, ал.5, вр. ал. 3 от НК подсъдимия да заплати в
полза на бюджета на държавата по сметка на Районен съд- Бургас сумата от 4000 (четири
хиляди) лева, представляваща равностойността на моторното превозно средство - лек
автомобил марка „Мерцедес А180 ЦДИ“ с peг. № *.
Действително, както към момента на постановяване на присъдата, така и към
настоящия момент (на изготвянето на мотивите), разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е
оспорена пред Конституционния съд на Република България, но това обстоятелство не е
основание тя да не бъда приложена по настоящото дело, тъй като се явява действащо право.
Другото, което следва да се отбележи е, че е без значение дали автомобилът е бил
местен преди извършване на огледа му, като не ставало ясно дали тогава са били причинени
одрасквания по същия. Това е така, тъй като тези драскотини така или иначе са били налични
към момента на извършване на експертизата, като тяхната липса единствено би довела до
6
евентуално завишаване стойността на автомобила, т.е. до влошаване на положението на
подсъдимия.
Поради това, като се вземе предвид, че управляваният от подсъдимия автомобил не е
негова собственост, а е собственост на *, А. следва да бъде осъден да заплати неговата
равностойност, която съгласно изготвената експертиза възлиза на 4000 лева.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
7