Р Е Ш Е Н И Е
№ 260213/6.4.2022г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1889 по описа за 2021 година на
Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Т.З.Т. срещу К.А.С.,
С.Й. И., М.Н.И., К.Т. Е. и Я.П.Е. иск с правно
основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор № *.451 по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК с площ 608 кв.м, находящ се в гр. Варна, ул.“***“ при граници ПИ *.452, .458, *.449,
*.450г. по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в НА №57, том VIII, дело №2734/1985г.
Ищецът твърди в исковата молба, депозирана чрез адв. Т., че е
собственик на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в НА №57, том VIII, дело №2734/1985г., който договор ищцата е
сключила с баба си Й. Т. и баща си З.Т., които пък са придобили имота по
наследство от дядото на ищцата Т.Т.. Последният на свой ред е придобил
собствеността върху имота на основание договор за покупко-продажба, обективиран
в НА № 79, том II, н.д. № 409/1951г. Имотът се владее непрекъснато от ищцата
след 1985г., а преди това от членовете на нейното
семейство. В тази връзка навежда, че през 1986г. е предприела действия по изграждане на сезонна постройка в
имота, през 1988г. е възложила замерване на имота. На
ищцата през 2004 г. като собственик на имота е
връчена заповед за попълване на КП на в.з.“Т.“. През 2007 г. е заявила пред общинската администрация изработването
на ПУП за имота. На 13.11.2014г. е подала декларация по чл.71, т. 1 от ЗМДТ за редуциране на
такса смет за имота, заплащала е данъци през годините. При посещение на имота
през м. ноември 2020г., съсед уведомил ищцата, че
видял в имота трето лице, което се е представил за собственик. След извършена справка ищцата установила, че с КНА №131, том 1,
рег. №2725, дело №127/2004г. от
7.08.2014г.на нотариус рег. №11НК ответникът К.С. е признат
за собственик на имота въз основа на извършена обстоятелствена проверка по
силата на давностно владение. Оспорва се С. да е
осъществявал явно владение в периода от 2004г. до
2014г. На същата дата 7.08.2014г. К.С.
се е разпоредил с имота с договор за покупко-продажба, обективиран в НА №132,
том I, рег. №2726, дело №128/2014г. на нотариус рег. №11 НК в полза на ответника С.Й. И. по
време на брака му с ответницата М.Н.И.. С последващ
договор за покупко-продажба от 09.09.2020г.,
обективиран в НА №127 , том IV, рег. №3782, дело №515/2020г.
на нотариус рег. №529НК С. и М. И.и са продали имота
на ответника К.Т. Е. по време на брака й с ответника Я.П.Е..
Оспорва се някой от ответниците да е осъществявал владение в
който и да е период и да е демонстрирал намерение за своене на имота. По
изложените съображения се настоява да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на
имота и за отмяна на КНА, с който се легитимира К.С.. Претендира разноски.
В депозирания по реда на чл. 131,
ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба от ответниците С.Й.
И. и М.Н.И. предявения иск се оспорва. Оспорва се
ищцата да е придобила имота по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран НА №57, том VIII, дело №2734/1985г. Оспорва
се ищцата да е осъществявала владение по отношение на имота. Поддържа
се, че при закупуването на имота с договор за покупко-продажба, обективиран в
НА №132 , том I, рег. №2726, дело
№128/2014г. на нотариус рег. №11НК
праводателят им К.С. се е легитимирал с КНА №131, том 1, рег. №2725, дело №127/2004г. от
7.08.2014г. на нотариус рег. №11НК. През 2014г., когато имотът е закупен от ответниците, същият е
заграден с телена мрежа. Ако не се приеме, че ответниците са
собственици по силата на договор за продажба, последните се позовават на
изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност.
В депозирания по реда на чл. 131,
ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба от ответника К.А.С.,
чрез назначения му особен представител- адв. Й.,
предявения иск се оспорва като неоснователен. Оспорва се
ищцата да се собственик по силата на продажбено правоотношение, обективирано в
НА №57, том VIII, дело №2734/1985г., тъй като нейните наследодатели не са били
собственици. Твърди се, че имотът е бил одържавен,
като не е извършена процедура по възстановяване, поради което праводатели на
ищцата не са били собственици. Оспорва се ищцата да е
осъществявала владение. Позова се на липса на
идентичност между имота, за който ищцата се легитимира като собственик и този
по КНА. Поддържа се, че К.С. е придобил вещни права
върху имота по силата на давностно владение, упражнявано в период от десет
години, тоест от 2004г. до 2014г., като правата
му са удостоверение с КНА №131, том 1, рег. №2725, дело
№127/2004г. от 7.08.2014г. на
нотариус рег. №11НК. Въз основа на изложеното настоява за
отхвърляне на така предявения иск.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез адв. Т. поддържа иска. Претендира разноски.
Представя подробни писмени бележки.
Ответникът К.С. се представлява от особен представител- адв. Й., която поддържа становището си за неоснователност на
претенцията.
Ответникът С. И. се явява лично и се представлява в о.с.з. от адв. С., който поддържа искане за отхвърляне на иска.
Ответникът М.И. се явява без да изразява становище по спора.
Останалите ответници не се явяват и не се представляват.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа страна следното:
Видно от
договор за покупко-продажба, обективиран НА №57, том VIII, дело №2734/1985 г.на
варненски нотариус Й. Д. Т. и З. Т. Торнев са продали на Т.З.Т. собственото си
лозе от 600 кв.м., находящо се в м-ст “В.“ в гр.Варна в зона отредена на
здравни и курортни нужди при граници от две страни –шосе, дере, Й. З. К., Т.А..
Видно от договор за покупко-продажба, обективиран НА №79 том II,
дело №401/1951г. на нотариус при С.ски околийски съд В. Н.Х.
е продала на Т.Г.Т. собственото си лозе от 1335 кв. м.,
находящо се в землището на гр. С., м-ст „В.“,
съставляващо дворище с планоснимачен номер 1542 в кв. 226 по плана на курортно
предградие „Л.“, при съседи: шосе, А.А.А., дере, Т.А..
Видно от
удостоверение за наследници на л. 180 от делото Й.Д. Т. и З. Т. Т. са наследници
на Т.Г. Т..
Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот №131,
том I, дело №127/2014г. на варненски нотариус К.А.С. е признат
за собственик по давност на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № *.451
по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр.Варна, ул.“**** с площ 608 кв.
м при граници имоти № *.452, № 10135.2564.455, № *.449,
№ *.450.
Видно от договор за продажба, обективиран в НА №132, том I, рег. № 2726, дело №128/2014г. на
варненски нотариус К.А.С. е продал на С.Й. И. недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор № *.451 по КК и КР на гр. Варна,, находящ се в гр. Варна, ул.“***“ с площ 608
кв. м при граници имоти № *.452, № 10135.2564.455, № *.449,
№ *.450.
Видно от договор за покупко-продажба, обективиран НА №127, том IV,
рег. № 3782, дело №525/2020г. на варненски нотариус С.Й. И. и М.Н.И. са
продали на К.Т. Е. недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № *.451 по
КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул.“***“ с площ 608 кв. м
при граници имоти № *.452, № 10135.2564.455, № *.449, № *.450.
От удостоверение, издадено от Община Варна рег. № АУ02758ВН се установява, че К.Т. Е. се намира в граждански брак с
Я.П.Е., считано от 7.05.2005 г.
По делото са
представени квитанции за заплатени от ищцата данъци за имота/ л. 21 и сл./.
От удостоверение, издадено от Община Варна рег. №М Д21001735ВН_001 ВН се установява, че К.А.С. с декларация по чл.
14 ЗМДТ от 19. 09. 2013г. е
декларирал имот, находящ се в гр. Варна, ул.“1-ва“ с идентификатор № *.451, придобит на основание давност. Партидата на имота е закрита към 31.08.2014г. след продажба.
Свидетелят Р. В. К. познава ищцата от повече от 30 годн. Знае, че тя има имот в м-ст Т. на ул“Първа“. Имотът граничи с път, дере, с неговия имот и имота на англичани.
От около 20 години свидетелят постоянно обитава имота си.
Оградата в имота на ищцата е поставена от Т. и баща й. В
имота няма засадени зеленчуци. От 1985 г. никой не е
обработвал имота. Единствено свидетелят е плевил там с
разрешение на собствениците- Т. и баща й. През
последните 15 години не е чувал някой да оспорва собствеността на Т. с
изключение на последните 2-3 години, когато дошли новите собственици. Свидетелят е виждал С. два пъти за цялото време, докато е бил
собственик. През последната година се запознал с
последните собственици. И с тях се е виждал два пъти.
Извън последните две години и половина е виждал Т. и сина й
и приятелки по няколко пъти годишно в имота. Ищцата е
идвала да си нагледа имота. К.С. не познава. Новите собственици дошли преди две години и половина.
Свидетелят Г.К.познава Т. от повече от 10 години. Познава и
имота й на Т., защото има имот в близост, на около 400
метра от нейния. Детайлно описва мястото. Имотът е нестопанисван. Свидетелката
минавала често оттам, а лятото почти всеки ден. С Т. е
ходила специално да види имота. Обсъждали са бъдещо
строителство там. От съседа Р. свидетелката разбрала през ноември месец
миналата година / следва да има предвид 2020г.,
разпитът на свидетеля е през 2021г./, че имотът не е вече на Т..
Свидетелят Д. С. Р.живее в района на процесния имот от 2005г. Детайлно описва мястото. Познава Т. като
съсед. Спомня си, че имотът винаги е бил заграден.
Нова ограда не е правена в никакъв случай. В имота е нямало растителност, включително сезонни зеленчуци.
Освен Т. и синът й, други хора не е виждал в имота. Т.
е идвала периодично. Не знае друг да
е владял имота.
Свидетелят Я.Н.А. познава К.С. от много отдавна покрай съпруга си,
с който са се познавали явно. Знае, че К. имал имот на Т..Веднъж
през 2003г. със съпруга си ходили там, за да
вземат фреза. Отделно са се отбивали три или четири пъти на
път за роднини, живеещи в “Е.”. Свидетелят смята, че са се отбивали,
защото К. и съпругът й са били познати,
връстници. При посещението си свидетелката видяла, че имотът
се обработва, сеели се зеленчуци. Виждала е К. с
работни дрехи. Сега не би могла да отиде сама в имота.
Описва имота само с местността, в която се намира и не би
могла да покаже имота на карта.
Свидетелят М.И. познава К.С. от 2003г. Съпругът
й имал среща в района на „Е.“ и когато се прибирали,
минали покрай парцела. Двамата търсели да закупят оранжерии и
когато минали покрай имота, видели господина в работно облекло. За да стигнат до имота, минали покрай една лодка, после покрай
бензиностанция и завили на дясно, където имало дере. След завоя видели
„този човек Киро“ . Свидетелката
слязла от колата и се заприказвала с него. Казало му,
че търсят оранжерии, а той й отвърнал, че ако разбере нещо, ще й се обади.
Свидетелката оставила телефонния си номер си, без да вземе
неговия. Това се случило през 2003г. Имотът бил поддържан, постройки нямало, имало телена мрежа. След 2003г. се е срещала с К. още
3-4 пъти по повод закупуването на оранжерии. Веднъж К. я
помолил да отиде до парцела, за да й каже, че е намерил малка оранжерия.
Свидетелката преценил, че оранжерията не й върши работа.
Това се случили малко след първата им среща, вероятно през
2004г. През 2010-2011г. се
видели за трети път. При този случай К. се обадил на свидетелката
и й казал, че продължава за търси оранжерия. Последно
й се обадил, за да я помоли да стане свидетел, че е придобил имота. Има спомен, че имотът на К. е наследствен.
Свидетелят М. И. Б. познава С. И. от около 7-8 години по повод
покупката на имота. С. купил място съседно на
неговото. Описва детайлно мястото. Много
пъти е виждал С. в имота, когато идвал да разчиства терена. С. косил трева, изрязвал дървета, поправил ограда / без
свидетелят да е сигурен за последното/. И други хора идвали
да помагат на С. за разчистват от бурени, но свидетелят не ги познавал. Идвали хора с машинки да режат и да косят трева. Още в момента, в който станало ясно, че имотът има собственик,
започнали действия по почистването му. Не може да каже
дали миналото лято имотът е поддържан, тъй като не е бил редовно там и не е
обръщал внимание. Последната година не е минавал често
от там. Работниците са идвали по-рано(преди
последната година). В имота имало смесени широколистни и
иглолистни дървета. През тези 7-8 години, в които
познава С. двамата са се виждали 7-8 пъти, от които 6-7 пъти в имота.
При повторния си разпит по делото свидетеля Р. К. изнася, че след
2010г. в имота имало самозалесила се акациева
гора. С разрешение на Т. свидетелят отстранил дърветата,
които граничат с неговия имот. Останалите дървета с
височина 15-20 метра все още са там. На мястото на
отстранените от свидетеля дървета са израснали бурени и храсти. В имота е нямало трева, която да става за косене с машинка. Там имало предимно бурени и храсти. Свидетелят
по принцип прекарва в имота си времето в годината от май до октомври и би
разбрал ако някой използва машина в съседния имот. Би видял и ако има работници в имота. Със С.
свидетелят се е запознал, когато последният купил мястото преди 5-6 години.
С. е идвал, разглеждал, умувал, но не е почиствал и не
е поставял ограда. Идвал е сам и не е водил други хора.
След разговор със С. миналата година свидетелят изрязал още
дървета в имота. К. и съпругът й свидетелят
видял за първи път в края на 2019г. или началото
на 2020г. От 2014 г. до сега свидетеля е виждал С. три пъти.
От заключението на допусната по делото съдебно- техническа
експертиза се установява, че между имота по КНА 131/7.08.2014г. и процесния ПИ 451 по КККР/2008г. е
налице пълна идентичност. Между и имота с площ 600 кв.м.
по НА 57/23.07.1985 и мота с площ 608 кв.м. по КНА 131/7.08.2014г. е налице
идентичност, тъй като всеки от тях е идентичен на ПИ 451 по КККР/2008г.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването
или несъществуването на едно право, когато има интерес от това. Съгл. ТР 4/2014г. на ОСГК на ВКС за
ищеца по иска за собственост е налице правен интерес от предявяване на иск
освен срещу лицето, което се легитимира като собственик, но така също и
срещу лицето, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на
исковата молба. Становището е обосновано с необходимостта да
се обвърже праводателя, който чрез разпореждане с чужд имот оспорва правата на
ищеца по отношение на имота. Ето защо предявеният иск
се явява допустим така както в предявен, вкл по отношение на праводателите на
лицата, които към настоящия момент се легитимират като собственици на
деривативно основание. Тъй като предмет на иска са
правата на ищеца, то негова е и доказателствената тежест да установи фактите,
от които черпи правата си.
Видно от договор за покупко-продажба, обективиран в НА №57, том
VIII, дело №2734/1985г.на варненски нотариус ищцата е придобила процесния имот
по силата на деривативно правно основание. Допусната
по делото СТЕ, заключението по която се кредитира като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните сочи на идентичност между процесния имот и този
по титула за собственост, с който се легитимира ищцата. С оглед въведеното оспорване на правата на праводателите на ищцат,
по делото е ангажиран договор за покупко-продажба, обективиран НА №79 том II,
дело №401/1951г. на нотариус при С.ски
околийски съд, с който В. Н.Х. е продала на Т.Г.Т. процесния имот/ идентичен с
този по НА №57, том VIII, дело №2734/1985 г/. Установява се още, от приложеното
удостоверение за наследници на л. 180 от делото, че праводателите на ищцата Й. Д. Т. и З. Т. Торнев са наследници на Т.Г.Т..
Ответниците не са оспори действителността на сделките, от които
ищецът, респективно неговите праводатели извеждат правата си, поради което
следва да се приеме, че сделките са породили характерните им вещно-правни
последици. Остана недоказано възражението на ответника С.
за това, че имотът е бил одържавен от праводателите на ищеца, като не е
извършена процедура по възстановяване. От заключението
на СТЕ не се установи имотът да е включван в ТКЗС, ДЗС или друго земеделско
стопанство. На територията, в която се намира имота
изобщо няма извършено обобществяване.
Същевременно
ответниците С. и М. И.и са заявили насрещни права, а именно, че ответникът К.С.
е придобил имота по силата на упражнявано в десет годишен период давностно
владение, оттам, че правоприемниците му са станали собственици по силата на
договор за продажба, тъй като към датата на сделката през 2014г. праводателят им е бил собственик, евентуално, че са
собственици по силата на упражнявано от тях самите давностно владение.
За да е налице
владение, годно да произведе правни последици на придобивна давност е
необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и
непрекъснато (да нямат случаен характер, а да е израз на воля трайно да се
държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за период
по-дълъг от шест месеца), да е спокойно (да не е установено с насилие или по
скрит начин), да е явно (да се упражнява така, че всеки заинтересован да може
да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи
вещта, както и за това, че я държи за себе си).
В случая се твърди ответникът К.С. да е придобил имота
упражнявайки непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години в
периода 2004-2014г.
С Тълкувателно
решение No11 от 21.03.2013 г. по тълкувателно дело No 11/2012г., ВКС, ОСГК се
прие, че нотариалният акт, с който се признава правото на собственост
върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал.
1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, а само с легитимиращо действие.
Същевременно се даде тълкуване, че констатацията на нотариуса
не е лишена от доказателствено значение, но за да отпадне легитимиращото
действие на акта, съгласно ТР No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012
г. на ВКС, ОСГК, тежестта за оспорване на признатото с акта право на
собственост се носи от оспорващата. Необходимо е да се
докаже, че титулярът на констативния нотариален акт не е бил или е престанал да
бъде собственик. Следователно оспорващата акта страна,
в случая ищецът дължи да проведе обрано доказване за оборване констатациите в
КНА.
В случая обраното доказване се явява успешно. От показанията
на водените от ищцата свидетели - Р. В. К., Г.К.и Д.
С. Р.несъмнено се установява, че в периода до 2014г. ищцата,
а преди това нейните праводатели са тези, които са осъществявали фактическа
власт като собственици на имота. Показанията и на тримата
свидетели са преки, непосредствени, и кореспондиращи помежду си. И тримата са съседи на имота, като имат ежедневни впечатления върху
него. Всички трима свидетели не са виждали към 2014г.
друго лице, освен Т.Т. да осъществява действия в
имота.
Настоящият
състав намира, че показанията на водените от свидетеля К.С. свидетели не могат
да се ценят като преки и най-вече като убедителни, поради следното: 1)
Свидетелите Я.Н.А. и М.И. на първо място имат съвсем инцидентно познанство с К.С.
и бегли впечатления върху имота. Първата е виждала К. покрай
съпругата си, с когото се познавали явно отдавна, но не знае от къде.
Втората съвсем случайно е спряла в имота да пита къде
се предлагат оранжерии. Св. И. назовава К.С. с дистанцираното „господина“
и „този човек Киро“, което свидетелства за липсата на познанство; 2) Свидетелят
А. не може да опише имота/ разположение, квадратура/, нито поне пътя за достъп
до него. Знае само, че е на пътя за Е.. Свидетелката И.
също не описва мястото, а го назовава само като „парцела“; 3)Показанията на
свидетеля И. съдът приема за недостоверни, доколкото споделената история около
запознанството й със С. е нелогична. През 2003г. свидетелката спряла до парцела, за да пита къде се продават
оранжерии и оставила на С. телефона си. През 2004 г. вероятно
С. й се обадил, за да я помоли да дойде на място, но само за да й каже, че
вероятно е намерил оранжерия. През 2010 г. -2011г.
отново й се обадил, за да отиде свидетелката на място,
но само за да узнае, че С. продължава да търси оранжерия. Историята на
свидетелката говори сама за себе си и съдът не намира за необходимо да
коментира крайната й житейска нелогичност до степен на абсурдност; 4) Буди
съмнение обстоятелството, че К.С. е призовал именно тези две свидетелки в
производството по снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка, а не например съседи или негови познати, с които има повече от спорадично
запознанство; 5) Показанията на тези двама свидетели пряко противоречат на
изнесеното от свидетели на ищцата, чиито показания съдът кредитира като преки и
непосредствени. Свидетелите А. и И. споделят, че в имота К.
отглеждал зеленчуци Тъкмо обратното споделиха свидетелите на ищцата - имотът е
бил запуснат и буренясал след 1985 г.
В заключение съдът не кредитира показанията на свидетелите Я.А. и М.И.
като достоверни. Дори да не се сподели този извод на съда,
следва да се посочи, че от тези показания се установява владение на К.С. в
периода от 2003, евентуално до 2011г. Тоест периодът
не е достатъчен, за да може владението му да доведе до придобиване на вещни
права. В заключение съдът намира констатациите в КНА
за това, че К.С. е собственик на имота по силата на давностно владение за
опровергани.
След като К.С. не е станал собственик на имота, то ответниците С.
и М. И.и не са могли да станат собственици по силата на въведеното деривативно
правно основание - договор за покупко-продажба, обективиран НА №132, том I,
рег. № 2726, дело №128/2014г. Сделката не е произвела присъщия й вещно-правен ефект.
С оглед на горното подлежи на доказване въведеното от ответниците
оригинерно правно основание за придобиването на имота по силата на изтекла в
тяхна полза кратка придобивна давност. Тъй като ответниците се
позовава, че са установили владение въз основа на годно придобивно основание,
за да породи владението правните последици на придобивната давност, е
необходимо да се установи на първо място липса на знание за придобиване
от несобственик, а на следващо - постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно владение, упражнявано най-малко пет години-79, ал. 2 от ЗС. Липсата на знание към датата на
сделката за придобиване от несобственик или добросъвестността на купувача
принципно се предполага до доказване на противното. Доколкото противното
не е установено, подлежи на доказване само, че ответниците С. и М. И.и са
установили и осъществявали владение с посочените по- горе релевантни
характеристики в рамките на 5 годишен период, на осн. чл.
70, ал.1 от ЗС. В действителност
основанието, на което ответниците са придобили фактическата власт върху имота
изключва знание за правата на ищеца, поради което не е необходимо да се доказва
противопоставяне на владението на действителния собственик. Необходимо е обаче владението да е несъмнено и явно, тоест такова,
че да сочи действително упражняване на фактическа власт по начин че всяко
заинтересовано лице да може да научи за него. В случая
по делото не беше установено именно владението на ответниците да е било явно и
несъмнено.
Показанията на свидетеля М. Б. остават изолирани от показанията на
водените от ищеца свидетели. 1) Г-н Б. изнася, че много пъти е виждал С.
да почиства в имота. Тези му показанията противоречат на
показанията на св. К., който е непосредствен
съсед на имота и има преки, непосредствени и ежедневни впечатления от
случващото се там. Според К. С. е дошъл в имота преди 5-6
години, но не предприел действия, които да водят до извода за несъмненост на
владението. Едва пред последната година по молбата на С. свидетелят
разчистил растителността в имота;2) показанията
на св. Б. за това, че С. е поставил ограда в имота
противоречат на изнесеното тримата свидетели, водени от ищеца; 3) показанията
на св. Б. не се отличават и с особена
информативност, например свидетелят не е сигурен дали имотът е бил поддържан
миналото лято; 4) показанията на свидетеля, че в имота е имало иглолистна
растителност също остават неподкрепени от други показанията.
В действителност от показанията на св. К. става ясно, че през 2020г. С. е
предприел действия да почисти имота с оглед бъдещото строителство. Предприемането на подобни фактически действия по отношение на имота
определено сочат на несъмненост на владението. Очевидно
към 2020г. С. И. е манифестирал фактическата си власт, което
допълнително се подкрепя от показанията на св Галина Колева и от факта, че
именно през 2020г. ищцата е подала сигнал до Варненска
районна прокуратура. В заключение съдът достига до извод, че С.
И. е манифестирал намерението за своене на имота през 2020г. Срокът, в който е упражнявал фактическа власт обаче не е достатъчен
съгл. чл. 70, ал.1 от ЗС, за
да доведе до придобиването на вещно право на собственост.
Тъй като С. и М.
И.и не са били собственици към датата на прехвърлителната сделка с ответниците К.
и Я. Е., последните също не са могли да станат такива.
По тези съображения съдът намира, че ищцата успя при условията на
пълно и главно доказване да установи по делото, че е собственик на имота по
силата на договор за продажба, а ответниците не доказаха права, с които да
изключат правата на ищцата. Искът е основателен.
По искането за отмяна на констативния нотариален акт № 131, том I,
дело №127/2014г. на варненски нотариус, с който е
удостоверено придобиването от К.А.С. на правото на собственост по давностно
владение:
Съобразно приетото с Тълкувателно решение №3/2012г. на ОСГК на ВКС, тогава когато със съдебно решение, с което
със сила на пресъдено нещо се признават права на трето лице по отношение на
посочения в констативния нотариален акт титуляр, издадения акт следва да се отмени
на осн. чл.537, ал.3 ГПК. Отмяната е
последица от постановяване на съдебното решение, с което се признават права, в
случая на ищците.
В случая формално ответника К.С. се легитимират за собственик на
въз основа на сочения КНА по отношение процесния имот. Съгласно изложените по-горе съображения по делото се установи, че К.С.
не притежава права за имота, поради което констативният нотариален акт, издаден
в производство по чл. 587, ал.1 ГПК следва да бъде
отменен, на осн. чл. 537,
ал.2 ГПК.
При този изход от спора в полза на ищеца се следват сторените по
делото разноски за адв. възнаграждение, експертиза,
възнаграждение за особен представител и съдебно удостоверение. Ответниците са релевирали възражение за прекомерност на адвокатски
хонорар, заплатен от ищеца на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК. За да се произнесе по
възражението съдът следва са съпостави заплатеното възнаграждение с
действителната правна и фактическа сложност на производството. В случая заплатеното от всеки от ищеца възнаграждение за
процесуално представителство възлиза на 3000 лева съобразно приложения договори
за правна защита и съдействие и принципно надвишава минимуа по чл. 7,
ал.2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( 1117,57 лева). На свой ред
производството се характеризира със средна фактическа и правна сложност.
Същото е протекло в три открити съдебни заседания, в който са
разпитани петима свидетели и е изслушано заключението по допуснатата
експертиза. При това положение, държейки сметка за
баланса между дължимото възнаграждение и сложността на делото, съдът намира, че
на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на 2400 лева. При съобразяване на останалите разноски по делото съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК, на ищеца следва
да се присъди сумата от 3705 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.А.С., ЕГН ********** ***, С.Й.
И., ЕГН ********** ***, М.Н.И., ЕГН ********** ***,
К.Т. Е., ЕГН ********** *** 8 и Я.П.Е., ЕГН ********** *** 8, че Т.З.Т., ЕГН **********
*** е собственик на ПИ с идентификатор № *.451 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор
на АГКК с площ 608 кв.м, находящ се в гр. Варна, ул.“1-ва“ при граници ПИ *.452, .458, *.449, *.450г. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА
№57, том VIII, дело №2734/1985 г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ костативния нотариален акт №131, том I, дело №127/2014г. на варненски нотариус, по силата на който К.А.С. е
признат за собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № *.451
по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр.Варна, ул.“Първа“ с площ 608 кв. м при граници
имоти № *.452, № 10135.2564.455, № *.449, № *.450, на осн. чл.
537, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА К.А.С., ЕГН **********
*** С.Й. И., ЕГН ********** ***, М.Н.И., ЕГН **********
***, К.Т. Е., ЕГН ********** *** 8 и Я.П.Е., ЕГН ********** *** 8 ДА
ЗАПЛАТИ на Т.З.Т., ЕГН ********** *** сумата от 3705 лева, представляваща
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, експертиза, депозит
за вещо лице и съдебно удостоверение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчване на съобщението до страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: