Мотиви към присъда по
нчхд №1911/2018г. по описа на Районен съд гр.Плевен
Тъжителят П.И.Х. е
повдигнал пред Районен съд гр. Плевен обвинение спрямо подсъдимата В.П.Т. за
престъпление по чл.130 ал.1 от НК за това, че на 10.02.2017г.в ***, вследствие
на блъскане на вратата на автомобила на частния тъжител П.И.Х. ***, ЕГН **********
му причинила разкъсно-контузна рана на веждата, кръвонасядане на клепачите и залавното
място на трети пръст на лява ръка,
довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота му -
престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
По делото е предявен
от тъжителя и приет за съвместно разглеждане граждански
иск против подсъдимата за сумата от 3500/три хиляди и петстотин/лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от
деянието по чл.130 ал.1 от НК, предмет на повдигнатото обвинение, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от деня на увредата.
Повереникът
на тъжителя адв. М. поддържа обвинението спрямо
подсъдимата повдигнато с тъжбата, като счита същото за доказано, като моли съда
да признае подсъдимата за виновна и да й наложи справедливо наказание. Не твърди,че
иска на подсъдимата да бъде наложено наказание. Моли съда да уважи гражданския
иск в пълен размер.
Подсъдимата В.Т. не
се явява,не се представлява в последното заседание по делото. В дадените в хода
на съдебното следствие обяснения твърди,че е невинна и не е извършила деянието,
предмет на делото.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимата В.П.Т. е родена на ***г***, българка,
българска гражданка, с висше образование, работи, неомъжена, неосъждана, ЕГН**********
Граждански
ищец и частен тъжител П.Х. имал дългогодишни спорове със съседите си –съсобственици
и наематели по повод паркоместата в двора на недвижим
имот, находящ се в ***. В Районна прокуратура гр.Плевен
се водели множество преписки по повод жалби от и срещу П.И.Х.. Такива били пр.№В297/2017г.,
и №В6060/2012г. по жалби от ***П. спрямо ч.тъжител и гр.ищец П.Х. за
възпрепятстване достъпът до паркомясто ; от ***П.
спрямо ч.тъжител и гр.ищец П.Х. за самоуправни
действия /пр.№В3651/2014г. ; от П.Х. срещу ***П. и ***за възпрепятстване ползването
на паркоместа /пр.№В5963/2013г./ ; от ***против П.Х.
за престъпление по чл.144 ал.1 от НК /пр.№В1102/2017г./. Конфликта, свързан с
ползването на двора и местата за паркиране датирал от много години и бил
предмет на множество спорове,което довело до напрежение между съседите.
На адреса,на който
живеел тъжителя подсъдимата имала имот, който отдавала под наем. Няколко пъти
наемателите й се оплаквали,че тъжителя паркира пред входа на помещението и
ограничава възможността им за достъп. На 09.02.2017г. подсъдимата посетила
адреса на помещението- ***, констатирала,че автомобила на Х. бил паркиран в тунелчето пред двора, където пречел на достъпа на
наемателите й до помещението и се обадила на тел.112,за да извика пътна помощ. Х.
не бил при автомобила си и не вдигнал мобилният си телефон на позвъняванията.
Т.к. тунелът бил тесен,от пътна помощ не могли да отстранят автомобила. На
следващият ден- 10.02.2017г., около 15
часа следобед, тъжителят П.Х. отново паркирал автомобила си в тунелчето на ***. По това време там била и подсъдимата Т.. Двамата
се скарали за това,че паркира на това
място,където автомобила пречи. Тъжителят седял в автомобила си и държал вратата
му отворена. След като подсъдимата заявила,че няма да остави нещата така се
отдалечила от мястото и се обадила на тел.112 .Съобщила за проблема и излязла
на улицата,за да чака пристигането на екип на полицията. Тъжителят Х. също се
обадил на спешния телефон. След известно време на място пристигнали екипи на
полицията и бърза помощ. Тъжителят бил прегледан,т.к. имал рана на веждата.
Малко по-късно същият ден -10.02.2017г. в 16.20 часа посетил КСМ ,където бил
прегледан от съдебен лекар доц. Д-р Д.. При прегледа съобщил,че бил блъснат с
вратата на автомобила.
Според приложеното по
делото съдебномедицинско удостоверение №61/2017г. , при прегледа на
10.02.2017г. в 16.20 часа на П.Х. било установено,че има разкъсно
– контузна рана в областта на веждата, кръвонасядане по клепачите и заловното
място на трети пръст на лявата ръка.Описаните травми довели до разстройство на
здравето временно и неопасно за живота. Описаните травматични увреждания по
данни на прегледания били нанесени при блъскането му във вратата на автомобила
и съотвестствали
да са получени по описания начин.
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на:
обясненията на подсъдимата , от показанията на свидетелите, съдебномедицинско
удостоверение,както и от материалите по пр. пр.№1074/2017г. на РП Плевен,
образувана по повод случилото се на 10.02.2017г. между П.Х. и В.Т. и предмет на
настоящото дело.
При анализа на
доказателствата от настоящата съдебна инстанция съдът констатира наличието на
две противоположни позиции, възпроизвеждащи факти от обективната действителност
по начин, който да устройва някоя от двете страни. От една страна тъжителят твърди
за възникнал скандал и физически сблъсък и твърди,че подсъдимата блъснала
вратата на автомобила,от което настъпила травмата му. От друга страна са
обясненията на подсъдимата,която отричат каквито и да било действия от нейна
страна спрямо ч.тъжител.
В обясненията си подсъдимата
твърди,че тъжителя редовно паркирал пред помещението,което тя отдавала под наем
и наемателите й се оплаквали, че достъпът им е ограничен. Тя лично се уверила в
правотата на твърденията им на 09.02.1017г. и т.к. установила,че автомобила на
тъжителя бил паркиран в прохода пред помещението,се обадила на тел.112. Дошли
екипи на полицията,но нямало възможност автомобила да бъде преместен, т.к. там,понеже
било тясно, не можел да влезе и „паяк”. П.Х. не вдигал телефона си и не бил на
мястото,затова полицаите си тръгнали. Не следващият ден наемателите отново й
съобщили,че автомобила е паркиран на същото място и ограничава възможността им
за достъп. Подсъдимата отишла на адреса,където видяла автомобила на тъжителя паркиран
в прохода. Обадила се на тел.112. П.Х. се появил, но подс.Т.
не може да каже дали излязъл от входа или от автомобила си. Тогава тя на висок тон му заявила,че трябва да премести
колата и да престане да блокира достъпа до помещението. Отново се обадила на
тел.112 и се преместила отпред,за да чака потна помощ. Тогава с изненада
забелязала,че идват два екипа на полицията и бърза помощ,които търсели
„пострадал”.Тогава разбрала,че има подаден сигнал то Х. и видяла,че по веждата
му имало рана.Категорично отрича да го е удряла,да е блъскала вратата му или да
го е заплашвала. Твърди,че след приключване на разговора им по Х. не е имало
наранявания. В последствие разбрала, че Х. я обвинявал, че била блъснала
вратата на автомобила му, от което била раната.
Единственият
свидетел-очевидец на случилото се бил П.В.Г.-посочен от тъжителя и изслушан от
съда. В показанията си свидетелят твърди,че познава тъжителя П. от години,
познавал дъщеря му и зет му,а със сина му бил в приятелски отношения. Не помни датата,но си спомня,че било февруари
2017г., когато преминавал случайно покрай адреса на П.. Доближавайки на около 15 метра от тунелчето видял жена,
която му извикала нещо- да си помести колата. Не чул ясно думите, но били или „умри
дъртак“ или „мръдни“. В този момент П. бил в колата си,на шофьорското
място,жената до вратата на колата…” и чувам реплика от типа, ако е „умри“ –
тя иска да го убие или ако е „мръдни“ –тя иска да си премести колата, но дали е „умри“, или „мръдни“- не съм сигурен,не чух ясно. „ Тогава врата се тръшнала,
но дали жената я е блъснала, или
той отвътре я е дръпнал, свидетелят не видял,а твърди,че и нямало как да
види,защото там било много тясно. Свидетелят е на мнение,че е възможно П. „да
се е чукнал предварително при
влизане в колата без да иска и чак после
да е видял кръвта, защото аз като доближих видях кръвта от лявата вежда.” Видял, че П. е гневен и започнал да
набира полицията , а свидетелят си
продължил пътя. После видял,че дошли линейка и полиция.Свидетелят твърди,че
знае, че от много години П.Х. има
постоянни конфликти с всички живеещи във входа т.к.
смята, че двора е негов .
Показания на св.Г., като дадени от
свидетели, които нямат никаква връзка с която и да било от страните по делото,
нямат също зависимост към страна по делото или някакви по – специфични
отношения, съдебният състав приема за изцяло обективни, лишени от емоционалност
и пристрастност. Поради това и доколкото и са последователни и логични, съдът
ги кредитира изцяло.
Тези кредитирани
показания възпроизвеждат обстоятелства, които се излагат
и от гласните доказателства събрани при разпита на подсъдимата .Безспорно е,че
между двамата е имало скандал,но не се представиха пред съда доказателства,че
подсъдимата е нанесла на тъжителя нараняването, описано в медицинското
удостоверение. Единственият очевидец- свидетелят Г. не е видял подсъдимата да блъска
вратата на автомобила на тъжителя. Нещо
повече, сам прави изводи пред съда,че е възможно тъжителя сам да се е ударил с
вратата,т.к. в тунелчето било твърде тясно.
Съдът в преценката си
за достоверност и правдивост прие да се довери на казаното за случилото се
на обясненията на подсъдимата. Причина
за тази позиция на съда е констатираната подкрепа на тези гласни доказателства
от приложените по делото прокурорски преписки и свидетелски показания на св.Г..
За да приеме за
достоверни и правдиви именно тези доказателства, съдът отчита тяхната
последователност, това че не си противоречат и взаимно се допълват.
Съдът намира за
обективни и показанията на свидетелите С.Р., Н.Д., П.Н. /тримата от екипа на
спешна помощ/,******и И.Д. /от екипа на полицията/. Те са логични, но същите не
възпроизвеждат обстоятелства относно това как се е развил инцидента, тъй като
техните лични възприятия са от момент, по-късен. Техните показания не
допринасят за изграждане на картината на случилото се.
При така изложената
въз основа на съвкупния анализ от доказателствата по делото фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимата не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Несъмнено по делото
е,че на 10.02.2017г. в 16.20 часа тъжителя е имал описаните в медицинското
удостоверение наранявания. Но доказателства,че те са причинени от подсъдимата
няма.
При изложената по –
горе фактическа обстановка, въз основа на доказателствената съвкупност по
делото, съдът прие, че подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Подсъдимата Т. е била
на инкриминираното място и време, но според съда доказателствата по делото не
са достатъчни за изграждане на непоколебим и категоричен извод, че телесните
наранявания на тъжителя съобразно повдигнатото обвинение са били причинени от
подсъдимата. Както се посочи и по – горе кредитираните от съдебния състав
доказателства очертават една по – различна от изложената в описателната част на
тъжбата фактическа обстановка по отношение поведението на подс.
Т., а именно че тя не е имал поведение, насочено към засягане здравето на
тъжителя. Достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението не се събраха по
делото.
Водейки се от горните
съображения съдът призна подсъдимата В.П.Т. за невинна по така повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК я
оправда изцяло.
По отношение на
приетия за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 3500 лева,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от
нанесена от подсъдимата Т. лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, ведно с претендирана
законната лихва върху тази сума, считано от деня на увредата,
заради приетата липса на извършване на такова престъпление, съдът го
отхвърли изцяло като недоказан и неоснователен.
Съгласно нормата на
чл.190 ал.1 от НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по
дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния
тъжител.
Според приложения по
делото договор за правна защита и съдействие от 08.11.2018г., сключен между подсъдимата
и адв. В.П., е че договореното възнаграждение по него
е 400 лв. Тази сума, представляваща направени от страна на подсъдимата Т.
разноски за адвокатско възнаграждение за защитник, съдът присъди в тежест на
тъжителя П.Х. .
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: