Р Е Ш Е Н И Е
№................, град Шумен,
07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен
съд в публичното заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при участието на секретаря Св. Атанасова
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова адм. дело №284 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, образувано по жалба на „Е.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Ш.А., срещу Заповед №1257/16.06.2020 г. на Кмета на Община Върбица, с която е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи, а именно: 1.Дървена постройка с навес в ПИ 73537.1.5. 2.Плътна ограда в ПИ 73537.1.5 и ПИ 73537.1.6, реализирани от дружеството.
В жалбата се твърди, че процесната ограда е съществувала към момента на закупуване на имота от жалбоподателя, който е извършил ремонт само на нарушените блокчета на оградата и тази ограда не е плътна. Жалбоподателят счита, че за този ремонт не се изисква разрешение за строеж, тъй като е текущ, както и строежът е търпим по смисъла на пар.127 ал.1 от ЗУТ и по пар.16 ал.1, 2 и 3 от ПЗР на ЗУТ. По отношение на обекта „Дървена постройка с навес“ жалбоподателят навежда доводи, че този обект е лека конструкция, която е постановена върху бетонова площадка, съществуваща към момента на закупуване на имота от жалбоподателя и не е изграждана от него. Счита, че този обект е преместваем по смисъла на ЗУТ и за него не се изисква разрешение за строеж, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед №1257/16.06.2020 г. на Кмета на Община Върбица и да му присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Кмет на община Върбица, редовно призован, за него се явява адвокат Г. Г. при ШАК, редовно упълномощен. Изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, както и да присъди направените по делото разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от
фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от
приложените нотариален акт за продажба на недвижим имот №111, том ІІ, рег.№518,
дело №340/2007 г. по описа на РС град Велики Преслав и Договор
№Ш-507/24.03.2015 г. за покупко-продажба на недвижим имот земя-частна държавна
собственост по чл.27 ал.8 от ЗСПЗЗ се установи, че жалбоподателят е собственик
на недвижими имоти както следва: 1.По силата на нотариалния акт към 08.03.2007
г. на ПИ №6 в кв.1 по плана на с.Тушовица – стопански двор, с площ от 0.914
дка, ведно с построените в него Административна сграда /битовка/-състояща се от
четири стаи и Кантар. 2.По силата на Договора за покупко-продажба към
24.03.2015 г. на имот №001005 по КВС на землището на с.Тушовица с площ от 3.556
дка.
Въз основа на постъпило писмо
вх.№24-00-74/20.02.2020 г. на РДНСК Шумен по повод сигнал за извършено
незаконно строителство в имоти на дружеството - жалбоподателя, е извършена
проверка от служител – главен специалист „Екология, Незаконно строителство и
Инвеститорски контрол“ при Община Върбица, в качеството на лице по чл.223 ал.2
от ЗУТ, на 10.04.2020 г., в присъствието на управителя на дружеството Р.А., в
имоти, собственост на жалбоподателя. При проверката били направени констатации,
че в ПИ №73537.1.5 „стопански двор“ с.Тушовица, собственост на „Ера“ ЕОО по
силата на Договор №Ш-507/24.03.2015 г. е изградена „Дървена постройка с навес“
и „Плътна ограда“ в ПИ 73537.1.5 и ПИ 73537.1.6, собственост на „Е.“ ЕООД по
силата на нотариален акт №111/2007 г.
Констатирано е, че строежът
„Дървена постройка с навес“ е с размери на постройката около 3.80/3.80 м., с
дървени колони и греди, трайно прикрепени към терена с бетонови стъпки върху
бетонова площадка, дървени стени и таван, ПВЦ прозорци и врата. Четирискатен
покрив с дървена конструкция на постройката и едноскатен на навеса, покрити с
керемиди върху дъсчена обшивка. Височина на среха около 2.20 м. и височина било
около 3.90 м. Използван за склад за автомобилни резервни части. Строеж пета
категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.5 от ЗУТ.
Констатирано е, че строежът
„Плътна ограда“ е изградена от бетонови блокчета и бетонни колонни елементи, по
южната граница на ПИ 73537.1.5 с плътна височина около 1.80 м. и източните
граници на ПИ 73537.1.5 и ПИ 73537.1.6 с плътна част около 0.90 м. и ажурна
около 0.70 м., обща дължина около 115 м. Строеж шеста категория по смисъла на
чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ.
С оглед тези констатации е
прието, че обектите представляват строежи по смисъла на пар.5 т.38 от ДР на
ЗУТ, изградени в нарушение на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, а именно без одобрен
инвестиционен проект и разрешение за строеж по чл.148 ал.2 от ЗУТ. Направените
констатации били обективирани в констативен акт №2 от 10.04.2020 г., като е
прието, че този констативен акт е основание за административно производство по
реда на чл.225а от ЗУТ. Констативен акт е връчен на собственика на обекта –
дружеството чрез неговия управител и представляващ Р.А. на 03.06.2020 г.
В определения от закона срок
жалбоподателят е подал възражение срещу констативния акт на 10.06.2020 г., като
е посочил, че имотът е закупен с тази ограда, както и изградената дървена
постройка не е трайно прикрепен обект към земята.
Въз основа на описаните
в констативния акт факти и събраните доказателства по административната
преписка, включително и възражението на жалбоподателя, Кметът на община Върбица,
на основание чл.225а от ЗУТ, е издал процесната Заповед №1257/16.06.2020 г., с
която наредил да бъдат премахнати извършените незаконни строежи от
жалбоподателя, като собственик на незаконните строежи, изградени в ПИ 73537.1.5
и ПИ 73537.1.6, също собственост на дружеството. Заповедта била връчена на
жалбоподателя на 17.06.2020 г. – на управителя на дружеството. Несъгласен с
нея, „Е.“ ЕООД *** я е оспорил чрез Кмета на Община Върбица пред
Административен съд град Шумен с жалба от 30.06.2020 г.
По делото е представена цялата
административна преписка по издаване на оспорената заповед.
От показанията на свидетеля М.А.О.се
установи, че след закупуването на имота жалбоподателят е изградил дървената
постройка с навеса, като бетоновата площадка е била в имота и не е изграждана
от жалбоподателя. Сградата е дървена, включително и колоните. Елементите са
закрепени с метални чипове, които могат да бъдат отрязани. От показанията на
същия свидетел се установи, че обектът трябва да се разглоби и така може да
бъде преместен. Всеки елемент трябва да бъде разглобен, защото са заковани с
пирони. По отношение на оградата от показанията на същия свидетел, както и от
показанията на свидетеля Юзеир Али Осман се установи, че ограда е съществувала
от времето на ТКЗС и тя е била изградена от метални пана върху основа.
Жалбоподателят е сменил паната с блокчета, след закупуването на имота.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, прието от съда като компетентно
дадено, както и от обяснението на вещото лице в открито съдебно заседание от 13.10.2020
г. се установи, че обектът „Дървена постройка с навес“ е разположен в ПИ
73537.1.5 и представлява едноетажна постройка с дължина 3.80 м. и ширина 3.80
см. Размерите на навеса са 7.00 м дължина, 7.60 м. ширина и височина до стреха
около 2.20 м., а до било около 3.90 м. Постройката е разположена върху бетонова
площадка и е изградена от пет външни дървени колони, като три от тях са
монтирани върху бетон с височина до 10 см над бетоновата площадка, а другите
две са монтирани директно върху бетоновата площадка, както и от пет дървени
колони вътре в помещението. Върху колоните са наковани хоризонтални дъски,
които затварят помещение – стая със четири стени и хоризонтален таван. Стените
на помещението са облицовани отвън с дървени дъски, които се застъпват, а
таванът е с хоризонтални дъски. Дограмата е ПВС – една врата и два прозореца.
Колоните са закрепени с болтове в стоманобетоновата настилка. Бетоновата
площадка е изпълнявана по различно време. Вещото лице е посочило, че в общината
липсват данни за периода на изграждане на постройката, като от гугъл мапс има
снимков материал от 2012 г., в който липсва тази постройка.
От заключението също се установи,
че плътната ограда е разположена в ПИ 73537.1.5 и ПИ 73537.1.6. Оградата е
изградена върху бетонова основа, като на съседния имот, като видимата част
между 10 и 30 см. Е изградена преди повече от 30 години. Бетоновите блокчета са
поставени на местата на старите бетонови елементи, като периодът на тяхната
замяна е преди 2012 г. Бетоновите блокчета са прорязани на места. Размерът на
оградата е както следва: -югозапад: дължина 34.10 м. и височина от 1.53 м. до
1.75 м. /поради голяма денивелация/ -югоизток: дължина 56.20 м. и височина на
частта с бетоновите блокчета 0.90 м., а на колонките 1.70 м. Височината на
металните пана е 0.70 м. В общината липсват данни за периода на изграждане на
оградата, поради което с оглед материала, от който са изградени, вещото лице е
определило, че бетоновият фундамент е изграден преди повече от 30 години,
бетоновите блокчета са изградени преди 2012 г., а металните пана са като на
съдебния имот. Оградата е обозначена като плътна ограда на парцеларния план на
стопански двор с.Тушовица от 1994 г. Вещото лице е посочило, че в Община
Върбица липсват ПУП за двата имота. В КК, утвърдена със Заповед №РД
18-696/13.03.2018 г., двата имота са означени като земеделски земи. В
парцеларния план от 1994 г. на Стопански двор с.Тушовица, имот 001005, който
съответства на ПИ 73537.1.5, е ограден с плътна ограда от югоизток и югозапад,
а имот 0010006, който съответства на ПИ 73537.1.6, е с плътна ограда от
югоизток.
С оглед тези констатации вещото лице е дало заключение, че и двата строежа
са шеста категория. Вещото лице е посочило, че и за двата строежа се изисква
разрешение за строеж, но не е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и
за двата строежа. Дървената постройка и навеса са изградени след 2012 г., а
оградата е изградена преди 2012 г. по отношение на бетоновите блокчета и металните
пана, а бетоновата основа е изградена преди 1994 г.
По делото бе назначена и тройна
съдебно-техническа експертиза, приета от съда като компетентно дадена и
неоспорена от страните. Констатациите на вещите лица по тройната СТЕ не се
различават от единичната СТЕ по отношение описание на процесните обектите –
материали и начин на изграждане. Вещите лица по тройната СТЕ приемат, че
„Плътната ограда“ може да се приеме, че е изградена преди 1994 г., с оглед
парцеларния план на стопански двор с.Тушовица, изработен върху кадастрална
основа от 1994 г. и където „плътна ограда“ е отразена както по външната граница
на имот 73537.1.5, така и по външната граница на имот 73537.1.6, с оглед на
това строежът попада в пар.127 ал.1 от ПРЗ на ЗУТ, както и може да се приеме,
че извършеният ремонт на оградата е текущ по смисъла на чл.151 ал.1 т.1 от ЗУТ
- обновяване.
По отношение на обекта „Дървена
постройка с навес“ вещите лица по тройната СТЕ са посочили, че е изграден след 2012
г., с оглед и годините на придобиване на имота от дружеството. Считат, че
обектът има обслужващ характер, т.е. с обслужващо предназначение и отговаря на
характеристиките на „преместваем обект“ по смисъла на пар.5 т.80 от ДР на ЗУТ и
за него се изисква разрешение за поставяне.
От така установеното фактическо и
правно положение, спазвайки разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът достигна до
следните правни изводи:
Депозираната на жалба се явява
подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ. Същата е подадена от надлежна страна,
имаща правото и интереса да оспори горепосочения административен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично
основателна, по следните съображения:
С обжалваната заповед Кметът на Община Върбица
е наредил да бъдат премахнати незаконни строежи в ПИ 73537.1.5 и ПИ 73537.1.6, „Стопански
двор“ с.Тушовица, собственост и реализирани от „Е.“ ЕООД ***, а именно: 1.„Дървена постройка с навес“, с размери
на постройката около 3.80/3.80 м., с дървени колони и греди, трайно прикрепени
към терена с бетонови стъпки върху бетонова площадка, дървени стени и таван,
ПВЦ прозорци и врата. Четирискатен покрив с дървена конструкция на постройката
и едноскатен на навеса, покрити с керемиди върху дъсчена обшивка, височина на
стреха около 2.20 м. и височина било около 3.90 м. Използван за склад за
автомобилни резервни части. 2.„Плътна ограда“, изградена от бетонови блокчета и
бетонни колонни елементи, по южната граница на ПИ 73537.1.5 с плътна височина
около 1.80 м. и източните граници на ПИ 73537.1.5 и ПИ 73537.1.6 с плътна част
около 0.90 м. и ажурна около 0.70 м., обща дължина около 115 м. Със
същата заповед е определен срок за доброволно изпълнение.
Като фактически основания за издаването на оспорената заповед са посочени обстоятелствата, че и двата строежа са извършени без одобрени инвестиционни проекти и без разрешения за строеж, поради което е прието, че са незаконни по смисъла на чл.225 ал.2 т. 2 от ЗУТ. В заповедта е посочен Констативен акт №2/10.04.2020 г. съставен от длъжностно лице за установяване на незаконен строеж, както и са обсъдени всички писмени доказателства, събрани по административната преписка. Като правно основание за издаване на административния акт е посочена разпоредбата на чл.225а от ЗУТ.
Съдът приема, че Заповедта е издадена от Кмета на община Върбица, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория. Безспорно и двата строежа са шеста категория, поради което и съгласно разпоредбата на чл.223 ал.1 т.8 и чл.225а ал.1 от ЗУТ съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – Кмет на Община Върбица. Същият е в писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми съгласно чл.59 ал.2 от АПК.
Съдът намира, че не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административния акт. Тези правила са регламентирани в разпоредбата на чл.225а от ЗУТ. Касае се за процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл.225а ал.2 от ЗУТ служител за контрол по строителството в администрацията на община Върбица е извършил проверка и е съставил Констативен акт №2/10.04.2020 г. за установяване на незаконните строежи, състоянието на строежите и липсата на издадени разрешения на строеж. Този констативен акт е съставен в присъствието на представителя на дружеството-жалбоподател. Законът вменява задължение актът да бъде връчен, което е изпълнено видно от Протокол за връчване на констативния акт – 03.06.2020 г. и положен подпис на собственика на строежите. С горните действия е било изпълнено процесуалноправното изискване на чл.35 от АПК за издаване на административния акт, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Жалбоподателят в определения по чл.225а ал.2 от ЗУТ седмодневен срок е подал възражение, в което е оспорил констатациите в акта. Предвид гореизложеното съдът приема, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
В тази връзка неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че заповедта е немотивирана, тъй като липсва мотивирано произнасяне на органа по подаденото възражение от дружеството срещу констативния акт. В закона липсва задължение органът да излага подробни мотиви, защо приема възражението срещу констативния акт за неоснователно.
Материалноправното основание за издаване на заповедта са извършените от жалбоподателя два строежа, без за същите да има издадени разрешения за строеж. Между страните няма спор, а и от показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят е собственик на извършените в ПИ 73537.1.5 и ПИ 73537.1.6, „Стопански двор“ с.Тушовица, процесни два строежа. Административният орган се е мотивирал с констатациите на контролните органи за извършване на строителството, без издадени разрешения за строеж и инвестиционен проект.
По
отношение на обект „Дървена постройка с навес“ в ПИ 73537.1.5.
Безспорно се установи, с оглед заключението на вещите лица както по единичната, така и по тройната СТЕ, че постройката и навесът са функционално свързани и са едно цяло посредством изграден общ скатен наклонен покрив, покрит целия с керемиди. Категорично се установи по делото, включително и от показанията на свидетелите и СТЕ, че този обект е изграден след 2012 г., който извод се подкрепя и от датата и годината на придобиване на имота от дружеството - 24.03.2015 г. по силата на Договора за покупко-продажба на недвижим имот земя-частна държавна собственост.
Жалбоподателят навежда доводи, че обектът е „преместваем“ по смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ – в редакция от 25.02.2020 г., ДВ бр.17, а не е "строеж" по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, поради което за него не се изисква разрешение за строеж.
От заключението на вещите лица както по единичната, така и по тройната СТЕ по категоричен начин се установи, че „Дървена постройка с навес“ представлява едноетажна постройка, която е разположена върху бетонова площадка и е изградена от пет външни дървени колони, като три от тях са монтирани върху бетон с височина до 10 см над бетоновата площадка, а другите две са монтирани директно върху бетоновата площадка, както и от пет дървени колони вътре в помещението. Върху колоните са наковани хоризонтални дъски, които затварят помещение – стая със четири стени и хоризонтален таван. Стените на помещението са облицовани отвън с дървени дъски, които се застъпват, а таванът е с хоризонтални дъски. Дограмата е ПВС – една врата и два прозореца. Колоните са закрепени с болтове в стоманобетоновата настилка. От показанията на свидетеля Метин Осман, както и от обяснението на вещото лице при изслушване на експертизата в открито съдебно заседание от 13.10.2020 г. по категоричен начин се установи, че за да се премести постройката първо трябва да се разглоби и то всеки елемент – първо трябва да се махнат керемидите, да се разковат дъските, да се срежат металните болтовете, които са поставени в бетоновата настилка и в дървените колони, тъй като тези болтове държат колоните към бетоновата площадка. Категорично както свидетелят, така и вещото лице заявяват, че постройката в нейната цялост не може да бъде преместена, без да е разглобена.
При тези данни съдът приема, че процесният
обект не покрива елементите на „преместваем обект“ по
смисъла на §5 т.80 ДРЗУТ, тъй като същият не може да бъде отделен и преместен
на друго място в пространството без да бъде разглобен, демонтиран на части, с
което този обект би изгубил своята индивидуалност. Както поставянето му, така и
премахването му, изменя трайно субстанцията и начина на ползване на земята. В
тази връзка съдът не кредитира заключението на тройната СТЕ, че „дървената
постройка с навеса“ е преместваем обект, което го обосновават с факта, че след
демонтирането може да бъде разглобен и преместен на части. В случая не става
въпрос за демонтаж, а за разрушаване на извършен строеж и възможност за новото
му изграждане на друго място, което не обуславя наличие на преместваем обект.
За да е такъв, обектът трябва да е преместваем като цяло във вида, който е имал
на съответното място, а не да бъде разглобен/разрушен на съставите му части и
отново изграден.
Съдът намира, че поставянето или премахването на постройката изменя трайно
субстанцията и начина на ползване на земята, противно на заключението на вещите
лица по тройната СТЕ. От описанието на обекта, както в КА, така и в
заключението на вещите лица, се установява, че бетоновата настилка, която е с височина
до 10 см над бетоновата площадка, служи за под на помещение. Тази бетонова
настилка е излята върху бетонова площадка и върху нея е извършено
строителството на постройката, която е трайно прикрепена. Това несъмнено
променя субстанцията на земята, в сравнение със субстанцията и начина й на
ползване отпреди това строителство. Премахването на обекта също би променило
трайно тази субстанция и начин на ползване на земята.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че процесният обект „Дървена постройка с навес“ не е преместваем обект, а е
строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, за който е било необходимо издаване
на строителни книжа -разрешение за строеж. Липсата на такива строителни книжа
прави строежа незаконен в хипотезата на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и дава
правомощие на Кмета на община Върбица да издаде заповед за премахването му и с
оглед шеста категория на строежа. В тази връзка съдът констатира, че в
процесната заповед е посочено, че този строеж е пета категория. От заключението
обаче на вещото лице по СТЕ се установи, че строежът е шеста категория, което
не влияе върху законосъобразността на оспорената заповед в тази част.
Определяне на категорията на строежа е от значение при преценка компетентността
на органа, издал акт. Доколкото строежът е шеста категория, то в правомощията
на Кмета на Община Върбица е да издаде заповед за премахването.
Предвид периода на изграждане – след 2012 г. за строежа са неприложими разпоредбите за търпимост и узаконимост по §16 от ПР на ЗУТ и по §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Следователно заповедта за премахването му е законосъобразна.
По отношение на обект „Плътна ограда“ в ПИ 73537.1.5 и ПИ 73537.1.6.
Съдът намира, че оспорената заповед в тази част е незаконосъобразна, тъй като както от мотивите на същата, така и от разпоредителната и част, не става ясно коя част от оградата е незаконен строеж и следователно подлежи на премахване.
В настоящото производство както от
заключението на вещите лица по назначената единична и тройна СТЕ, както и от
показанията на свидетели, по категоричен начин се установи, че жалбоподателят е
извършил ремонт на съществуваща ограда, при който е запазена старата основа на
оградата -като видимата част е между 10 и 30 см. Тази основа е изградена преди
повече от 30 години. След закупуването на имота от жалбоподателя е извършен
ремонт и нови бетоновите блокчета са поставени на местата на старите бетонови
елементи, като периодът на тяхната замяна е преди 2012 г. Бетоновите блокчета
са прорязани на места. При това положение административният орган е разпоредил
премахване на цялата „Плътна
ограда“, изградена от бетонови блокчета и бетонни колонни елементи, по южната
граница на ПИ 73537.1.5 с плътна височина около 1.80 м. и източните граници на
ПИ 73537.1.5 и ПИ 73537.1.6 с плътна част около 0.90 м. и ажурна около 0.70 м.,
обща дължина около 115 м., включително и основата на оградата, без да
посочи коя част представлява незаконен строеж и защо същият е такъв. В
заповедта липсват каквито и да са констатации, че се касае за извършен ремонт
на съществуваща ограда, при който е запазена част от нея. Налице е противоречие
с установената по делото действителната фактическа обстановка и приетата от
административния орган такава в заповедта. В тази връзка съдът намира, че административният орган не е
изпълнил задължението си да издаде акта едва след изясняване на всички факти и
обстоятелства, от значение за случая, както и след служебното събиране на
релевантните за властническото волеизявление, доказателства. Кметът на община
Върбица не е предприел действия за установяване по непротиворечив начин какви
са конкретните и точни параметри на извършените без строителни книжа строително-монтажни
работи. Още във възражението си срещу КА жалбоподателят изрично е посочил, че
не е изграждал нова ограда с основи, а е ремонтирал старата. При тези
възражения административният орган е следвало да събере и извърши конкретна
преценка кои елементи от оградата са запазени, кои са подменени и при тези
факти вече да прецени за коя част от извършения ремонт е необходимо разрешение
за строеж.
Изложеното обосновава
категоричния извод, че оспореният акт в тази част е издаден в нарушение на
материалния закон и неговата цел, съставляващи основание за отмяната му в тази
част, поради издаването му в нарушение на чл.146 т.4 и т.5 от АПК.
От така установеното фактическо и правно
положение и спазвайки разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът приема, че
оспорената Заповед е издадена от компетентен орган съобразно неговите
правомощия - кметът на община Върбица, в установената от закона форма, като при
издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата обаче, в частта, с която е
разпоредено премахване на незаконен строеж „„Плътна ограда“, изградена от бетонови блокчета и
бетонни колонни елементи, по южната граница на ПИ 73537.1.5 с плътна височина
около 1.80 м. и източните граници на ПИ 73537.1.5 и ПИ 73537.1.6 с плътна част
около 0.90 м. и ажурна около 0.70 м., обща дължина около 115 м.“ е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена като издадена в противоречие с
материалния закон и целта на закона.
Оспорената заповед, в частта, с която е разпоредено премахване на
незаконен строеж „„Дървена постройка с навес“, с размери на постройката
3.80/3.80 м., с дървени колони и греди, трайно прикрепени към терена с бетонови
стъпки върху бетонова площадка, дървени стени и таван, ПВЦ прозорци и врата.
Четирискатен покрив с дървена конструкция на постройката и едноскатен на
навеса, покрити с керемиди върху дъсчена обшивка, височина на стреха около 2.20
м. и височина било около 3.90 м.“ е издадена в съответствие и с материалния
закон и неговата цел, поради което жалбата в тази част се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и
приложен списък, на страните следва да бъдат присъдени такива, съразмерно
уважената и отхвърлената част. В този смисъл Община Върбица, представлявана от
Кмета следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски общо в размер на 1250.00 лв. Жалбоподателят „Е.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ********* следва да бъде осъден да заплати на Община Върбица, представлявана от
Кмета направените по делото разноски общо в размер на 535.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №1257/16.06.2020
г. на Кмета на Община Върбица в частта, с която е наредено „Е.“ ЕООД ***,
представлявано от управителя Р.А., да премахне извършен незаконен строеж „„Плътна ограда“, изградена от бетонови
блокчета и бетонни колонни елементи, по южната граница на ПИ 73537.1.5 с плътна
височина около 1.80 м. и източните граници на ПИ 73537.1.5 и ПИ 73537.1.6 с
плътна част около 0.90 м. и ажурна около 0.70 м., обща дължина около 115 м.“.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Ш.А., срещу Заповед №1257/16.06.2020 г. на Кмета на Община Върбица в частта, с която е наредено „Е.“ ЕООД ***, представлявано от управителя Р.А., да премахне извършен незаконен строеж „„Дървена постройка с навес“, с размери на постройката 3.80/3.80 м., с дървени колони и греди, трайно прикрепени към терена с бетонови стъпки върху бетонова площадка, дървени стени и таван, ПВЦ прозорци и врата. Четирискатен покрив с дървена конструкция на постройката и едноскатен на навеса, покрити с керемиди върху дъсчена обшивка, височина на стреха около 2.20 м. и височина било около 3.90 м.“.
ОСЪЖДА Община Върбица,
представлявана от Кмета да заплати на „Е.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Ш.А.,
направените по делото разноски общо в размер на 1250.00 /хиляда двеста и петдесет лева/ лв.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Ш.А., да заплати на Община Върбица, представлявана от Кмета направените по делото разноски в размер на 535.00 /петстотин тридесет и пет лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: