Решение по дело №482/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№  241

гр. С., 26 май 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети май 2020 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 482 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            С решение, постановено по настоящото дело, съдът е допуснал до делба между съделителите Н.Г.Н., К.Г.Б. и Д.Г.Н. следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ........... (............) по кадастралната карта и регистри на с. С., общ. С., обл. С., одобрени със заповед № РД-18-1264 от 21.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1463 кв.м. (хиляда четиристотин шестдесет и три кв.м.) и административен адрес: с. С., ул. „Х. Б.“ № . и при съседи: имоти с идентификатори ........, 66665.501.484, ........ и .........., заедно с построените в имота

-двуетажна жилищна сграда с идентификатор .......... (.......................)  с площ от 71 кв.м. (седемдесет и един кв.м.),

-едноетажна жилищна сграда с идентификатор .............  (..................) с площ от 13 кв.м. (тринадесет кв.м.),

-хангар, депо, гараж на един етаж с идентификатор ..............  (.................) с площ от 18 кв.м. (осемнадесет кв.м.)  

-и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор .................  (.....................) с площ от 6 кв.м. (шест кв.м.)

при равни квоти.

В първото съдебно заседание по делото е прието за съвместно разглеждане искането на Н.Г.Н. за възлагане на делбения имот поради обстоятелството, че той е живял в него към момента на откриване на наследството и не разполага с друго жилище.

Изготвената по делото съдебно – техническа експертиза  определя делбения имот и жилищната сграда в него  като неподеляеми поради следните причини: От поземления имот не биха могли да се обособят два дяла – общ за  ищците и самостоятелен за ответника, поради недостатъчната дължина на лицето на имота, която не позволява образуването на два имота с лице, съответно на законовите норми, макар и намалено с 1/5 съгласно предвидената в чл. 19, ал. 4 ЗУТ възможност за такова намаление. Жилищната сграда на свой ред също се оказва неподеляема поради невъзможността за разделянето ѝ на два отделни самостоятелни обекта, съответстващи на изискванията за самостоятелно жилище - височината на първия етаж не достига изискуемата такава за жилищни помещения, тъй като пригодените за живеене стаи в него представляват бивши мази, а от втория жилищен етаж не  могат да се обособят два обекта по чл. 40, ал. 1 ЗУТ без преустройства, по – големи от обикновените.

Чл. 349, ал. 2 ГПК гласи, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Между страните не се спори, че процесният имот е бил собственост на техните родители Г. Д. Н. и П. К. Н., които придобили същия в режим на СИО и построили сградите в него – факти, които се потвърждават и от  НА № ..., т. 2 по описа на РС – С. за 1963 г., от който става ясно, че Г. Д.Н. закупил по време на брака със съпругата си П.К. Н. дворно място от 1440 кв.м., съставляващо парцел 1, пл. № ., кв. . по плана на с. С.. От разпитаните по делото свидетели Р.Н. и Я.Т., съседи на ищеца и ответника, живущи в близост до делбения имот, става ясно, че съделителят Н.Г.Н. е живял в него без прекъсване от раждането си до настоящия момент, включително и към момента на откриване наследството на двамата му родители съответно през 1996  г. и 2016 г. От представена справка за вписванията в СВ – С.......... за периода от 01.01.1992 г. до 18.05.2020 г. е видно, че  в този период съделителят не е придобивал право на собственост върху жилищни имоти, което потвърждава неоспорените му от останалите съделители в производството твърдения, че той не притежава друго жилище освен процесната сграда. В тази ситуация съдът приема, че предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на поделяемия имот в полза на ищеца са налице, поради което неговото искане в тази насока следва да се уважи, като дяловете на останалите страни бъдат уравнени чрез заплащане на парична сума, съответна на стойността на квотите им, която за всеки от тях е 7333,33 лв. (съгласно експертизата пазарната стойност на имота и сградите в него възлиза на сумата от 22000 лв.).

На основание чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съделителите дължат държавна такса в размер на 4 % върху дялове си, а именно по 293,33 лв. за всеки. Поради изложените съображения и на основание чл. 235  ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ВЪЗЛАГА в дял на Н.Г.Н. с ЕГН ********** следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ........... (..............) по кадастралната карта и регистри на с. С., общ. С., обл. С., одобрени със заповед № РД-18-1264 от 21.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1463 кв.м. (хиляда четиристотин шестдесет и три кв.м.) и административен адрес: с. С., ул. „Х. Б.“ № .. и при съседи: имоти с идентификатори .............................................., заедно с построените в имота

-двуетажна жилищна сграда с идентификатор ............... (..................)  с площ от 71 кв.м. (седемдесет и един кв.м.),

-едноетажна жилищна сграда с идентификатор .............  (....................) с площ от 13 кв.м. (тринадесет кв.м.),

-хангар, депо, гараж на един етаж с идентификатор .............  (........................) с площ от 18 кв.м. (осемнадесет кв.м.)  

-и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ................  (.....................) с площ от 6 кв.м. (шест кв.м.).

Пазарната стойност на този имот и сградите в него и 22000 лв. (двадесет и две хиляди лв.).

ОСЪЖДА Н.Г.Н. с ЕГН ********** да заплати на Д.Г.Н. с ЕГН ********** *** за уравнение на дяла му сумата от 7333,33 лв. (седем хиляди триста тридесет и три лв. и 33 ст.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила, платима в шестмесечен срок от този момент - влизане в сила на решението за възлагане. При неизпълнение на паричното задължение в указания срок, възлагателното решение се обезсилва по право.

ОСЪЖДА Н.Г.Н. с ЕГН ********** да заплати на К.Г.Б. с ЕГН ********** за уравнение на дяла ѝ сумата от 7333,33 лв. (седем хиляди триста тридесет и три лв. и 33 ст.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила, платима в шестмесечен срок от този момент - влизане в сила на решението за възлагане. При неизпълнение на паричното задължение в указания срок, възлагателното решение се обезсилва по право.

УКАЗВА на Д.Г.Н.  и на К.Г.Б., че за вземането си за уравнение на дяловете си могат да впишат законна ипотека.

ОСЪЖДА Н.Г.Н. с ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 293,33 лв. (двеста деветдесет и три лв. и 33 ст.).

ОСЪЖДА Д.Г.Н. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 293,33 лв. (двеста деветдесет и три лв. и 33 ст.).

ОСЪЖДА К.Г.Б. с ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 293,33 лв. (двеста деветдесет и три лв. и 33 ст.).

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/