№ 104
гр. Казанлък, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20235510102912 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени искове за увеличаване
размера на издръжката с правно основание чл.150 от Семейния кодекс СК/,
като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК.
В исковата си молба ищеца Д. С. А., чрез Д. Н. С., като майка и законен
представител, чрез пълномощника си адв. М.Т. твърди, че ответникът по
делото е негов баща. С влязло в сила споразумение по гр. д. № *** г. на
Районен съд – Казанлък същият се задължил да заплаща по 120 лева
месечна издръжка, считано от ***г. ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, за който се дължи издръжката да настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
Тъй като от определянето на издръжката минал значителен период от
време, през който се покачили цените на стоките и услугите, а от друга страна
са се повишили значително нуждите на детето от издръжка заявява, че
размерът на определената издръжка следва да бъде променен.
Моли съда да постанови решение, с което да промени размера на
определената по гр.д. № *** на Районен съд - Казанлък издръжка, като вместо
досегашните 120 лева, да осъди ответника да заплаща на малолетната им
дъщеря Веселина Иванова Илиева ЕГН **********, чрез нейната майка и
законна представителка ежемесечна издръжка в размер на 260 лева, считано
от момента на подаване на исковата молба, до настъпване на законни
основания за изменение или прекратяване на издръжката. В съдебно
заседание исковата молба се поддържа от адвокат М. Т., който моли съда да
уважи предявеният иск като основателен и доказан.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника адвокат Р. Г..
Заявява, че счита исковата молба за допустима, но завишен по размер ,
поради което го оспорва.
Сочи, че всеки родител е длъжен да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, съобразно своите възможности и
материално състояние, а по настоящето производство нямало данни за
материалното и имуществено състояние на ответника Иван Илиев, неговите
възможности и материално състояние. Въпреки положените усилия да се
свърже със С. Д. А., такъв контакт не могла да осъществи, поради което не
можела да вземе отношение за неговите възможности и материално
положение, нито да сочи доказателства в тази посока. При тази хипотеза, без
да има данни дали ответникът работи, има ли имоти или други доходи, от
които да удовлетвори издръжка в искания размер, присъждането на такава в
размер над минималния било необосновано.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което
да присъди в полза на ищеца издръжка в минимален размер.
Не възразява представените с исковата молба доказателства да бъдат
приети по настоящето производство. Сочи, че след ***г. минималната
работна заплата в страната се е увеличила на 933 лева, като минималната
издръжка е в размер на не по-малко от 233,25 лева, поради което счита искът
за основателен до минималния размер. В съдебно заседание адвокат Р.Г. моли
съда да уважи предявеният иск частично по изложените съображения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установено следното :
Видно от представеното като доказателство удостовеР.е за раждане,
издадено, въз основа на акт за раждане ***г. на Община Стара Загора,
ответникът С. Д. А. е баща на Д. С. А. и следователно е сред кръга на лицата,
дължащи издръжка /лист 9 от делото/.
С протоколно определение от 16.05.2016, постановено по гр.дело №***
г. по описа на Районен съд – Казанлък е одобрена постигнатата между
страните спогодба по силата на която ответникът е осъден да заплаща на
малолетното си дете ежемесечна издръжка в размер на 120 лева, считано от
***г.
От представеното по делото удостовеР.е изх. №*** издадено от „*** –
Казанлък се установява, че Д. Н. С. работи в предприятието по трудово
правоотношение и има бруто доход за последните 12 месеца за периода от
11.2022г. до 10.2023г., в размер на 12723,18 лева /лист 12 от делото/.
От представената по делото служебна бележка № ***г. е видно, че Д. С.
А. е записан дневна форма на обучение в 7б клас през учебната ***. в Средно
2
училище „Е.
Представена е по делото Служебна бележка от Терапевтичен център „С.
от ***г. от която е видно, че Д. А. е с логопедичен проблем поради което се
провежда интензивна логопедична терапия всеки вторник, четвъртък и петък,
като цената на всяка сесия е 20 лева с ДДС.
От представения по делото социален доклад се установява, че основни
грижи за детето Д. полага майка му. ОсигуР. са подслон, храна, необходимите
дрехи и лични вещи за детето. Състои се от три стаи, спалня, детска,
всекидневна и кухненски бокс. Има отделен санитарен възел и баня, коридор
и тераса. Домът е добре обзаведен, като в същия се поддържа добра хигиена.
Д. е на 14г., ученик в седми клас в СОУ „Екзарх Антим I“ – Казанлък. Детето
контактува с майка си съжителят й, както и с по – малкия си брат Николай.
Осъществява редовни контакти с роднините си по майчина линия както и с
роднинския кръг на съжителя на майката. Бащата на Д. не участва в
полагането на грижи за него, а само изплаща издръжка. Д. не е контактувал с
баща си от години. Между детето и майката съществува силна емоционална
връзка. В заключителната част на социалния доклад е посочено, че след
раздялата между страните преките и непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието на детето се полагат от неговата майка, която отговорно
изпълнява родителските си ангажименти и успява да осигури на детето си
достатъчно добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо
развитие. Посочено е, че в интерес на малолетния е да бъде присъдена
издръжка в размер реално покриващ месечните разходи на детето, както и в
съответствие със жизнения стандарт в страната.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Съгласно
разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК, всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 от СК размера на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което е дължи.
Съгласно ал.2 на горецитираната разпоредба, размерът на минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата, която към момента за страната е 933 лева, т.е. размерът на
минималната месечна издръжка на едно дете е 233,25 лева.
Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност за изменение на
издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се за обстоятелства,
3
въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от
издръжка и възможност за доставяне на такава. За да уважи иска по чл. 150 от
СК, трябва да е налице трайно, съществено изменение на нуждите на
издържания, или на възможностите на издържащия. Такава трайна промяна
ще е налице при следните предпоставки: увеличаване нуждите на ищеца, т.е.
предишните нужди да не могат да бъдат задоволявани с първоначално
определения размер на издръжката; увеличаване възможностите на ответника
и еднократно увеличаване на нуждите на ищеца и увеличаване
възможностите на ответника.
От събраните по делото доказателства се установи, че издръжката,
която понастоящем дължи ответника, в резултат на изтеклия период /повече
от 12 години/, е несъразмерна на нуждите на порасналото дете. В хода на
настоящото производство детето е навършило 14 години т.е. непълнолетен.
Определената със спогодба между страните издръжка в размер на 120 лева е в
размер под законноустановения минимум определен в Семейния кодекс.
Безспорно е, че размера на издръжката дължима понастоящем е несъобразен с
икономическите условия в страната. Размерът е несъобразен и с нуждите и
потребностите на порасналото дете.
По отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:
Безспорно по делото се установи, че непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето Веселина се полагат единствено от
неговата майка.
По делото няма обаче данни за доходите на С. Д. А., материално
състояние и семейно положение. Въпреки това, с оглед вмененото от закона
безусловно задължение на родителите да дават издръжка на непълнолетните
си деца, дори и липсата на доходи не освобождава ответника от задължението
му да дава издръжка на детето си, съобразена с възрастта и нуждите му. Още
повече, че С. А. се намира в трудоспособна възраст и няма данни да има
здравословни проблеми. По делото липсват доказателства ответникът да има
и други ненавършили пълнолетие деца, на които също да е задължен да
осигурява издръжка.
Съгласно чл.142,ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Размерът на
минималната месечна работна заплата за страната е 933 лева., т.е. размерът на
минималната месечна издръжка за едно дете е 233,25 лева.
Както обаче бе посочено, при определяне на размера на издръжката се
вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите
на лицето, което има право на издръжка. По правната си същност издръжката
представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на
нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на детето от издръжка следва
да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените
потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или
който искат да поддържат.
4
Претендираната издръжка съответно от 260 лева месечно за детето Д. са
необходими за съществуването му и нормалното му развитие, като
установеното от съдебната практика принципно положение е, че не следва да
се присъжда издръжка в размери, даващи възможност сумите да се използват
за цели извън издръжката /ППВС № 5/1970 г, т. 4/.
Съдът, счита че за задоволяване на основните нужди на детето Д. от
издръжка, с оглед възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и
възпитание, ответникът следва да поеме изплащането на ежемесечна
издръжка в размер на 260 лева, а останалата част от сумата, следва да се
поеме от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото
отглеждане и възпитание
В случай, че са налице някакви изключителни нужди на детето,
разходите за тези нужди не могат да бъдат причислени към издръжката, а би
могло да се иска добавка на основание чл. 143, ал. 4 от СК. В конкретния
случай по делото не са събрани доказателства, че са налице изключителни
нужди на детето, които следва да бъдат покривани от добавка определена от
съда извън определения размер на издръжката.
Увеличеният размер на издръжката с посочената сума следва да се
постанови от датата на подаване в съда на исковата молба, в какъвто смисъл е
и искането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Следва на основание 78, ал. 1 ГПК ответника да бъде осъден да заплати
на законната представителка на ищеца сумата от 500 лева., представляваща
възнаграждение за един адвокат.
Тъй като ищеца не дължи заплащането на такси и разноски по
производството /чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК/, дължимата държавна такса в
размер на 201.60 лева върху увеличения размер на издръжката и дължимите
разноски в размер на 500 лева за назначения по чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, следва да бъде възложена в тежест на ответника с настоящото
решение /чл. 78, ал. 6 ГПК/.
В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви
решението си на ***., от която дата тече и срокът за обжалването му /чл. 315,
ал. 2 ГПК/.
Предвид вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК,
следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка, определена със
спогодба, постановена по гражданско дело № *** г. по описа на Районен съд -
Казанлък издръжка, като:
ОСЪЖДА С. Д. А. от село Т. улица „Б ЕГН **********, да заплаща на
малолетното си дете Д. С. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Д. Н. С., ЕГН **********, с адрес село Т. улица „М.
ежемесечна издръжка в размер на 260 лева считано от 12.12.2023 г. до
настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане. Издръжката ще бъде заплащана по банкова сметка IBAN: BG 85
СЕСВ 9790 10С3 4177 00, с титуляр Д. Н. С. в „Централна кооперативна
банка“.
ОСЪЖДА С. Д. А. от село Т. улица „Б ЕГН **********, да заплати на
Д. Н. С., ЕГН **********, с адрес село Т. улица „М. сумата от 500 лева
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Д. А. от село Т. улица „Б ЕГН **********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Казанлък,
сумата от 201.60 лева, представляваща дължима държавна такса върху
увеличения размер на издръжката.
ОСЪЖДА С. Д. А. от село Т. улица „Б ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Казанлък,
сумата от 500 лева представляваща разноски за възнаграждение за особен
представител.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението за присъждане на издръжка.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок, считано от ***г.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6