№ 222
гр. Враца, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20251400500325 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№
3511/22.05.2025г. депозирана от ЗК "Лев Инс" АД, със седалище и адрес на управление: ***,
е ЕИК ***, представлявано от П. В. Д. и В. В. И. - изпълнителни директори, чрез
процесуалния си представител юрк. И. Г. против Решение № 139/28.04.2025г. постановено
по гр.д. № 1627/2024г. по описа на PC-Бяла Слатина, с което са отхвърлени предявените от
ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Агенция
"Пътна инфраструктура", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, искове с
правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 133Д и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350,05 лв., представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско", както и 10,00 лева,
представляващи ликвидационни разходи по щета № 0621-1261-20-402275, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2024 г./датата на подаване на исковата
молба/ до окончателното и плащане, както и сумата от 124,02 лв., представляваща
̀
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 350,05 лв. за периода от
13.08.2021 г. до 13.08.2024 г.
Присъдени са разноски.
Жалбоподателя твърди, че цялото решение на Районен съд - Бяла Слатина е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на процесуалните и
материалните норми.
Навежда доводи за безспорно доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение, както и настъпване на застрахователно събитие и предпоставките за
възникване на право на регрес срещу Агенция "Пътна инфраструктура". Сочи, че ответника
носи отговорност за поддръжката на процесния участък от пътната мрежа и виновното
бездействието на негови служители е довело да настъпване на вредоносния резултат. Сочи,
1
че същият не е изпълнил законните си задължения за поддръжка на пътя и настъпилото ПТП
е в пряка причинно-следствена връзка с това неизпълнение. Сочи, че от заключението на
приетата по делото СТЕ, което не е оспорено от страните, се доказал механизмът на
настъпване на ПТП-то, подробно описан в него, причинно-следствена връзка между
настъпилия транспортен инцидент и щетите по процесния автомобил, както и техният
размер. Доказано е плащането на застрахователното обезщетение по сметка на собственика
на увреденото ППС.
Въззивникът навежда твърдения, че от разпита на свидетеля М. Ц. Ц. се потвърждава
описания в исковата молба механизъм, която посочила, че на процесния пътен участък
между гр. Козлодуй и с. Долни Цибър е имало множество дупки на пътното платно, с големи
размери и за да избегне една от тях е попаднала в друга. Същата не си спомня конкретни
обстоятелства около реализираното ПТП, поради дългия период от време, който е изминал
от датата на ПТП-то.
Сочи, че от доказателствения материал по безспорен начин се установява
основателността на исковата претенция и възникване на регресното право на основание чл.
410 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, като ответника не успял да докаже своите възражения.
Моли за отмяна на Решение № 139/28.04.2025г. по гр.д. № 1627/2024г. по описа на
РС- Бяла Слатина и постановяване на друго такова, с което да бъдат уважени изцяло
предявените искове от ЗК "Лев Инс" АД, като основателни и доказани.
Претендира разноски и пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Агенция "Пътна
инфраструктура" гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Д. П. е постъпил писмен
отговор, с който оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба.
Твърди, че първостепенния съд в обжалваното съдебно решение приел, че ищецът не
е успял да докаже по несъмнен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП, както
и причинната връзка между твърдяното противоправно бездействие на АПИ и настъпилите
вреди на застрахования автомобил.
Правилно районния съд преценил, че уведомлението за настъпило застрахователно
събитие и издадено от МВР удостоверение, които са частни документи, не установяват
конкретика по отношение на мястото на ПТП.
Разпитания по делото свидетел М. Ц. сочи различно местоизвършване на ПТП-то от
това, което е посочено в исковата молба. От нейните показания не се установява фактът на
настъпване на вредите, мястото и механизма на извършване на ПТП-то, съобщен пред
застрахователя.
Счита, че първоинстанционния съд правилно е обсъдил събраните по делото
доказателства, анализирал ги е и въз основа на тях е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт.
Моли въззивния съд да постанови решение, с което да бъде потвърдено обжалваното
Решение № 139/28.04.2025 г., по гр. д. № 1627/2024 г. на Районен съд - Бяла Слатина.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят
доказателствени искания.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
От юрисконсултите на двете страни са постъпили становища по хода на делото, в които е
изразено, че поддържат изведеното във въззивната жалба, съответно от страна на АПИ - в
отговора на въззивната жалба. И двете страни претендират присъждане на разноски.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
2
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:
Предявена е искова молба от Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, срещу Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** с правно основание 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл.
49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 350,05 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка "Каско", както и 10,00 лева, представляващи ликвидационни
разходи по щета № 0621-1261-20-402275, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
14.08.2024 г., до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 124,02 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 350,05
лв. за периода от 13.08.2021 г. до 13.08.2024 г.
В исковата молба се твърди, че на 14.08.2020 г., около 04:30 ч. на републикански път
III-1304, с посока на движение към гр.Бяла Слатина е настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което водачът М. Ц. Ц. при управление на лек автомобил "БМВ 750 X
Драйв" peг. № ***, собственост на "Марс-ЦН" ЕООД, попаднал на необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, като от транспортният инцидент са причинени
материални щети на лекия автомобил. За настъпилото ПТП са били уведомени органите на
РУ - Бяла Слатина.
Твърди се още, че към датата на събитието лекия автомобил е застрахован със
застраховка "Каско" в ищцовото дружество, съгласно застрахователна полица
№93002010065279, със срок на валидност от 06.08.2020 г. до 05.08.2021 г. Вследствие на
възникналото ПТП е образувана щета № 0621-1261-20-402275, като при извършения оглед
на лек автомобил "БМВ 750 X Драйв" са констатирани увреждания на предна дясна гума и
предна дясна алуминиева джанта.
В съответствие с установените по вид и степен щети и по силата на сключения
застрахователен договор, ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на
350,05 лв., като сумата е изплатена на М. Ц. с преводно нареждане на 05.11.2020 г.
Поддържа се, че на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователя встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайни разноски.
Посочва, че се касае за реализирано ПТП на участък от път, стопанисван от АПИ,
като следвало да се има предвид, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба №1 за организиране
на движението по пътищата от 17.01.2001 г., "стопанин на пътя" е собственикът на
администрацията, която го управлява. По аргумент на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП, управител на
пътя е ответника, чрез нейното специализирано областно звено.
Посочва, че на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД ищеца е бил
придобил правото на регрес срещу ответника за сумата от 360,05 лв., от които 350,05 лв.
застрахователно обезщетение, както и 10,00 лв. ликвидационни разноски по щета №0621-
1261-20-402275.
Поддържа се, че ответникът е бил поканен да възстанови на ищеца изплатеното
застрахователно обезщетение, като към датата завеждане на иска, но то не било
възстановено.
По тези и други съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца
3
горепосочените суми. Претендират се и разноски.
Въз основа на исковата молба е образувано гр.д.№ 48320/2024г. по описа на РС-
София, което производство е прекратено с Определение № 34500/27.08.2025г. и изпратено
по компетентност на РС-Бяла Слатина на основание чл.108,ал.2 от ГПК.
В РС-Бяла Слатина делото е образувано под нов № 1627/2024г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер като неоснователни. Посочва се, че
няма причинна връзка между противоправното бездействие на служителите на АПИ и
настъпилия вредоносен резултат за ищеца. Оспорват, че вредите са настъпили от процесното
ПТП на 14.08.2020 г. Поддържа, че от приложените към исковата молба доказателства не се
доказвало по ясен, категоричен и безспорен начин, че повредите по лекия автомобил са
действително претърпени вследствие на това произшествие. Не се доказвало, че е налице
причинна връзка между действията и бездействията на длъжностни лица, работещи в АПИ
или лица, на които Агенцията е възложила някаква работа и настъпилите увреждания, които
ищеца бил обезщетил.
Твърди се, че повредите, констатирани и описани в Уведомление за настъпило
застрахователно събитие, както и опис - заключение не се потвърждавали от други
доказателства.
Оспорват се приложените доказателства, тъй като ищеца обосновавал претенцията си
само на изходящи от него документи. Частните документи не били подписани от ответника
и не могат да се разглеждат сами по себе си като достатъчно доказателство за отразените в
тях обстоятелства, поради това, че изхождат от едната страна по делото.
От страна на ответника се оспорва застрахователна полица № 930002010065279/
05.08.2020 г., поради липсва на данни, че договорът е породил валидно действие, тъй като не
се установявало, че същият бил валиден към ПТП -то.
Оспорва се и твърдението, че ищецът е изплатил исковата сума на застрахованото
лице, като се твърди, че от данните в представеното с исковата молба преводно нареждане
не става категорично ясно, че ищецът е изплатил именно обезщетение, а не нещо друго.
Оспорва се посоченият в исковата молба механизъм на реализиране на процесното
ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и вредите,
нанесени върху автомобила. Твърди се, че реализираното ПТП е по вина на водача на
автомобила, в резултат на шофирането му, не съобразявайки се с пътната обстановка и
извършвайки движение с несъобразена скорост. Оспорва се и претенцията за лихви и
разноски, поради неоснователността на главния иск.
При условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредата
от страна на водача. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В хода на производството е изслушано заключение по назначената съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно
изготвено, неоспорено от страните. В заключението си, на база представените по делото
доказателства, вещото лице установява, че на 14.08.2020 г. около 04:30 ч., на републикански
път Ш-1304 в участъка между с.Търнак и гр. Бяла Слатина, е настъпило ПТП, при което
лекият автомобил "БМВ 750 X Драйв" с peг. №***, собственост на "Марс ЦН" ЕООД-София
и управляван от М. Ц. Ц., при движение в посока към гр.Бяла Слатина е преминал през
необезопасена и необозначена неравност /дупка/ на платното за движение, при което е
реализирал ПТП с материални щети. Според експертът, водачът на автомобила не е имал
техническата възможност да възприеме своевременно пътната неравност /дупка/ като
опасност, тъй като ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието. В заключението се
посочва, че в резултат на станалото ПТП автомобилът е получил увреждане на гумата и
джанта на предно дясно колело. Според заключението стойността на щетата по автомобила
4
възлизала на 350,05 лв.
Ангажирани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. Ц. Ц. -
водач на увредения автомобил, от чийто показания се установи, че същата не си спомня да е
участвала в ПТП на дата 14.08.2020 г. Същата твърди, че е получавала обезщетение от "Лев
Инс", но не си спомня каква сума и е била изплатена. За място за настъпване на ПТП-то
̀
сочи път от гр. Козлодуй в посока към с. Долни Цибър, по който се е движела с лек
автомобил "Мерцедес" С320, сив металик с peг. № ВР *** ВР. Св. Ц. посочва уврежданията
на автомобила, изразяващи се в изкривяване на джантата. Не си спомняла препятствието на
пътното платно дали е било обозначено и обезопасено, като посочва множество дупки по
пътното платно, при движението и през деня, без спомен за часови диапазон, наличие на
̀
насрещно-движещи се автомобили, както и дали е имало достатъчно видимост, за да избегне
дупката.
При така подадените искова молба и отговор, предвид проведения разпит на
свидетеля, събраните писмени доказателства, изготвеното заключение по САТЕ и съобразно
изведеното при устните състезания в хода на съдебно заседание, с обжалваното решение РС-
Бяла Слатина е приел, че наличието на деликтната отговорност на ответника не е доказано
по категоричен начин по делото от носещия доказателствената тежест ищец. Поради
невъзможността да се установят по безспорен и категоричен начин обстоятелствата, при
които е настъпило ПТП и неговото местонахождение, попадането на автомобила в дупка на
пътното платно, нито фактът, че твърдяните вреди на МПС са настъпили именно в резултат
на преминаването през това препятствие, първоинстанционният съд е отхвърлил иска
изцяло, като предвид липсата на главен дълг, е приел за неоснователна и заявената
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата. В полза на ответникът са присъдени направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и
правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Уреденото в чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ право, по своя характер е регресно и
суброгационно право. Ето защо ищеца, по иск с такава квалификация, в хода на
производството, следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието
на валидно към датата на деликта застрахователно правоотношение и заплащане на
застрахователно обезщетение, в изпълнение на задълженията си по застрахователно
правоотношение, в полза на пострадалия. На следващо място следва бъдат установени
елементите от фактическия състав на деликта, а именно увреждане, виновно и
противоправно поведение на лице, от чиито действия или бездействие, като пряка и
непосредствена последица, са настъпили имуществени вреди. По иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответната страна в забава, както и размера на обезщетението за забава.
Безспорно е по делото, че е налице валидно сключено застрахователно
правоотношение по застраховка "Каско на МПС" между ищцовото дружество и водача на
увредения автомобил към момента на настъпване на събитието по застрахователна полица
№ 93002010065279/05.08.2020 г. Установено и подкрепено от данните, съдържащи се в
приетите като писмени доказателства по делото е и наличието на уведомление за настъпило
застрахователно обезщетение от 14.08.2020 г., опис заключение по щета от 14.08.2020
г.Налице е преводно нареждане от 05.11.2020 г. за заплащане от страна на ищеца в полза на
5
М. Ц.-водач на увреденото МПС на сумата в размер на 350,05 лв.
На база съвкупен анализ на доказателства по делото, въззивният съдебен състав
намира, че не се доказва процесното ПТП да е настъпило в резултат от
действията/бездействията на служители на агенцията или на лица, на които е възложено
поддържането на пътя. Според удостоверението на РУ-Бяла Слатина при ОД на МВР-Враца
и заключението на САТЕ процесното произшествие е резултат от преминаване през
неравност (дупки) на застрахования автомобил по път III-1304, с посока на движение към гр.
Бяла Слатина.
В унисон с възприетото от районният съд, наличието на нарушен участък от пътното
платно, на което е настъпил инцидента се явява положителен факт, който следва да се
докаже от ищеца, а не да се предполага. В случая липсва съставен протокол за ПТП, а такава
констатация е изведена само от подаденото уведомление от страна на пострадалата, поради
което същото не следва да се ползва с формална или с материална доказателствена сила.
Показанията на свидетелката Ц. се базират на лични впечатления и съдържат различна
конкретика, и пресъздават възприятия, като наред с това влизат в противоречие с
констатациите, изложени в представеното удостоверение от РУ-Бяла Слатина и САТЕ,
доколкото според свидетелката същата се е движела през деня с лек автомобил марка
"Мерцедес", модел С320, сив металик, с рег. № ВР***ВР в пътен участък между гр.
Козлодуй и с. Долни Цибър, по който се е извършвал ремонт, а според експертното
заключение и изведеното в уведомлението произшествието е настъпило на път III-1304, с
посока на движение към гр. Бяла Слатина, при управление на лек автомобил "БМВ 750 X
Драйв" peг. № ***, собственост на "Марс-ЦН" ЕООД, попаднал на необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, в тъмната част на денонощието.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал като противоречащи със събраните
по делото писмени доказателства гласните доказателства, и извел заключение, че не се
установява по безспорен начин механизма на извършване на ПТП, времето на настъпването
на ПТП-то, мястото на настъпването му, както и МПС-то което е увредено. Освен това
ищеца е превел по банков път с платежно нареждане от 05.11.2020г. сумата от 350,05 лв. на
лицето М. Ц. Ц., а не на собственика на увредения лек автомобил „Марс-ЦН“ ЕООД
гр.София, с когото има сключена застраховка „Каско на МПС“. Няма данни по делото водача
М. Ц. в какви отношения е с „Марс-ЦН“ ЕООД гр.София и защо на нея е изплатено
процесното обезщетение.
В контекста на гореизложеното въззивният състав на съда намира, че в разглежданият
казус не се установява, при условията на пълно и главно доказване, че процесното ПТП е
настъпило в резултат от неизпълнението на ответната агенция да поддържа процесното
пътно платно безопасно за движение.
Изложеното води до извод за неоснователност на претенцията на застрахователя,
съответно че първоинстанционния съд, е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед направеното от въззиваемата страна искане, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в негова полза, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, което според материалният интерес и правната сложност на делото, съдът
определя на 100,00 лв.
На въззивника не му се следват разноски при не уважаване на жалбата.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 139/28.04.2025г., постановено по гр.д. №1627/2024 г.
по описа на Районен съд-Бяла Слатина, с което са отхвърлени предявените от ЗК "Лев Инс"
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Агенция "Пътна
инфраструктура", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, искове с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 350,05 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско", както и 10,00 лева,
представляващи ликвидационни разходи по щета № 0621-1261-20-402275, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 14.08.2024 г., до окончателното плащане на сумата,
както и сумата от 124,02 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 350,05 лв. за периода от 13.08.2021 г. до 13.08.2024 г.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати на Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП вр. с чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ сумата от 100,00 лв., представляваща
направени пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7