РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Русе, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.ова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520102276 по описа за 2023 година
Д. П. П. заявява, че на 11.03.2023г., около 14.30 – 15.00 часа се придвижвала по
десния тротоар на бул"Ц.Ф.. След като пресякла ул."Г.С.Р.", срещу блок "В" №............се
спънала в ръб от издадена и счупена тротоарна плочка, паднала и ударила коленете и
дясната си длан. Като причина за спъването сочи неподдържаната и увредена настилка на
тротоара. Твърди, че въпреки удобното и подходящо за сезона облекло и обувки, загубила
равновесие поради нестабилността, неукрепеността и раздробеността на тротоарната
настилка, покрита с надигнати и счупени плочки. Мястото, на което настилката била
увредена не било обозначено или оградено. Тъй като участъкът бил и неподдържан, нямало
възможност да се възприеме риска, който се крие.
След падането, ищцата изпитала остра болка в областта на коленете и дясната длан.
Непосредствено след инцидента не могла да се придвижи самостоятелно. По-късно, при
медицински преглед в УМБАЛ „Канев“ АД били констатирани следните увреждания: бледо
кафеникаво кръвонасядане с размери около 2/2 см по дясната длан, в областта на тенара, по
което имало охлузване с диаметър около 0.1 см; по дясна колянна става и дясна подбедрица
се наблюдавали разлато зелено – жълто кръвонасядане и множество жлебовидни вертикални
успоредни охлузвания с кафеникави корички на площ около 12.5/6 см; по лява колянна става
било установено синьо-жълто кръвонасядане, по което имало охлузване с кафеникава
коричка, на площ около 7/8 см; по предна повърхност на лява подбедрица, в средната трета
имало две зеленикави бледи кръвонасядания с размери по около 1.5/2.5 км и 1.5/5 см.
Извършените изследвания дали основание на лекуващия лекар да постави окончателна
1
диагноза: „кръвонасядания и охлузвания на дясна длан и долните крайници“. На
пострадалата била назначена терапия с аналгитици и студени компреси и дадени
предписания да не натоварва крайниците.
Получените вследствие инцидента телесни увреждания причинили на ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в значителни болки и страдания, чиито интензитет бил
значителен в рамките на първия месец. Контузията на долните крайници и дясна длан имали
характер на тежкостепенна травма, която обусловила трайно затруднение на двигателните
функции. Поради контузията, Д. П. била в пълна невъзможност да натоварва краката си,
което наложило да бъде подпомагана от близките си в обичайните ежедневни дейности.
Освен физически болки, това състояние причинило на молителката и психическа травма,
резултат от битови неудобства и несгоди, свързани с невъзможността сама да посреща
елементарните си битови нужди, като личен тоалет и обличане. Въпреки редовно
провежданата рехабилитация, пострадалата продължавала и понастоящем да изпитва болки
и ограничения в движенията, а възстановяването протичало бавно, продължително и
болезнено.
Ищцата счита, че вредите, които е понесла са последица от неизпълнение
задължението на Община Русе да поддържа пътната структура, осигуряваща нормални и
безопасни условия за придвижване на пешеходците. Поддържа, че ответникът не е
предприел необходимите мерки за поддръжка на тротоарите и тяхната настилка във вид,
съответен на предназначението им с оглед безопасно ползване от гражданите, поради което
следва да понесе отговорността за причинените вследствие инцидента вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Русе, ЕИК *********,
представлявана от кмета П. М. да й заплати сумата 2000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2023г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – Община Русе е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на твърдяните
неимуществени вреди. Счита, че не са ангажирани доказателства и относно твърдението, че
настилката в сочения участък е неподдържана и увредена.
Намира за неясна квалификацията на мястото на инцидента – „неподдържано“.
Приема, че след като ищцата е преминала през процесния участък през светлата част
на денонощието е могла да възприеме обстановката по тротоара и евентуалните
препятствия, освен ако са й попречили други обстоятелства – невнимание, прилошаване,
заснежена повърхност или някаква друга сила.
Оспорва по размер претенцията.
Релевира възражение за съпричиняване, както по отношение настъпилото събитие,
2
така и по отношение претендираните неимуществени вреди.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен, а в условията на евентуалност да
оцени претенцията като прекомерна, нотговаряща на реално причинените вреди.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
На 14.03.2023г. при извършен преглед на Д. П. П. в ОСМ при УМБАЛ „Канев“ АД –
Русе са констатирани следните увреждания: кръвонасядания и охлузвания на дясна длан и
долните крайници. Лекарят е приел, че телесните увреждания са резултат на действието на
твърди тъпи предмети и по давност могат да бъдат получени, както се съобщава в
предварителните сведения – на 11.03.2023г., докато пресичава, носейки детето си на ръце,
освидетелстваната се спънала в ръб от изрязан асфалт и паднала напред на тротоара,
вследствие което ударила коленете и дясната си длан.
Ищцовата страна предоставя снимков материал на тротоарната настилка в района на
бул"Ц.Ф..
За установяване обстоятелства, свързани с инцидента е допуснат разпита на Б. П. П. и
М. В. Н..
М. Н. поддържа, че видял Д. П. и Б. П. когато паркирали автомобила на бул.“Ф.“.
Ищцата държала детето на ръце. Била с гръб към хотел „Рига“. Завъртяла се в посока алеята
и паднала, като инстинктивно вдигнала ръце, за да запази детето. Според свидетеля,
пострадалата се наклонила назад и паднала по гръб. Тротоарната настилка в този участък
била свлечена откъм страната на пътя, имало денивелация и разместване на плочките.
Според М. Н. причината за падането е неравността на тротоарната настилка.
Б. П. заявява, че описаните в исковата молба събития са настъпили след семеен
празник. Пояснява, че с Д. П. се връщали от църква, където кръстили детето си. Паркирал
автомобила, с който се придвижили и излизайки от колата видял че молителката е паднала,
а М. вдига нея и детето. Ищцата била много изплашена и притеснена за детето, което дълго
време след инцидента не могло да се успокои. Установил, че има рани в областта на
коленете и дланите, изпитвала силни болки, не спала цяла нощ. Предвид травмите, не
можела да се справя с домашните си задължения. Свидетелят й помагал да се облича,
грижил се за детето, занимавал се с домакинските работи. Болките продължили около месец,
инцидента се отразил негативно на психиката й.
От заключението на приетата по делото техническа експертиза е видно, че
инцидентът е настъпил на тротоар, попадащ в поземлен имот с идентификатор 63427.2.4996
в гр.Русе, бул"Ц.Ф. – общинска публична собственост. Тротоарът бил изпълнен с бетонни
тротоарни плочи, фугирани с циментов разтвор. Около дърветата пред входа на блока,
целостта на тротоарната настилка била нарушена, като на места плочите били надигнати над
нивото на тротоарната настилка и образували ръб с височина, дебелината на плочката.
Пояснява, че видът на тротоарната настилка към момента на огледа и този на снимковия
3
материал е един и същ. Експертът твърди, че състоянието на тротоарната площ на мястото
на инцидента не съответства на строителните норми за експлоатация и поддръжка, тъй като
не отговаря на изискванията за равно покритие, водоплътност. Счита, че е следвало да бъдат
предприети ремонтни дейности в участъка, за привеждане тротоара в нормативните
строителни норми за експлоатация и поддръжка.
За установяване причинените на ищцата травматични увреждания, болки и
страдания; причинно – следствената връзка между падането на тротоара и телесните
повреди; проведеното лечение и продължителността на възстановителния процес е
възложена и приета, неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза, чието
заключение съдът цени като пълно, ясно и обективно. Вещото лице е описало телесните
увреждания – кръвонасядания и охлузвания на дясна длан и долните крайници, които
преценени по медико – биологичния признак съставляват болки и страдание. Експертът
поддържа, че травматичните увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с
процесното събитие. Сочи, че възстановителния период при такива увреждания е около
седем – четиринадесет денонощия, а търпените от пострадалата болки са намалявали в
следващите, след инцидента, денонощия и е нормално да отшумят в рамките на
възстановителния период. Предвид липсата на медицинска документация, свързана с
възникнали усложнения, приема, че е налице пълно възстановяване функциите на
крайниците.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по 49 и чл.84 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.49 ЗЗД:
Съгласно чл.45 и следващите от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на
противното. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени,
явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността по чл.49 ЗЗД
има обезпечително-гаранционна функция. За успешно провеждане на претенцията с
посоченото правно основание, ищецът следва да ангажира доказателства, относно
предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане – виновно
противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се действие или бездействие
на лице, на което общината е възложила някаква работа, като в някой случаи се касае до
неспазване правилата за извършване на възложената работа, а в други – до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането), претърпени вреди и техния
размер, причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен
резултат. В този смисъл са и дадените от съда указания в доклада по делото.
С релевираните в хода на производството доказателства бе установено мястото и
обстоятелствата, при които се е осъществило процесното събитие, в резултат на което
ищцата е претърпяла вреди.
4
Инцидентът е настъпил в гр.Русе, на тротоара на бул"Ц.Ф..
Според легалната дефиниция, дадена в § 6, т.6 от ДР на ЗДвП, „тротоар“ е изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща пътното
платно за движение и предназначена само за движение на пешеходци. „Път“ е всяка земна
площ или съоръжение, предназначени или обикновени използвани за движение на пътни
превозни средства или на пешеходци (§ 6, т.1 от ДР на ЗДвП). Общинските пътища са
публична общинска собственост (чл.3 и чл.8, ал.3 от ЗП). Собствеността на пътищата се
разпростира върху всички основни елементи на пътя, между които и тротоарът.
Поддържането на общинските пътища е вменено задължение на общината (чл.31 от
ЗП), като нейно право е да реши дали да осъществява тази поддръжка чрез свои служители
или други наети лица. Поддръжката на тротоарните пространства, като част от общинската
улична инфраструктура, включва привеждането им в подходящо и безопасно състояние, с
оглед обичайното им предназначение. Това означава, че същите следва да бъдат с положена
равна настилка, която създава обективна възможност на пешеходците да се придвижват без
от препъване в неравности или пропадане в дупки. Лицата, които стопанисват пътищата са
длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация, и да
организират движението така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване (чл.3,
ал.1 ЗДвП). Законът определя и изискуемия резултат – осигуряване на необходимите
условия за безопасно, сигурно, удобно придвижване през цялата година. Затова, каквато и
организация да създава общината като собственик на пътя и лице, на което законът е
възложил неговото поддържане, ако не е постигнат този резултат е налице бездействие,
което е противоправно и при настъпване на вреди тя носи отговорност.
По делото бе установено, че общината не е изпълнила законовото си задължение да
поддържа в изправност процесния тротоар. От заключението на приетата по делото
техническа експертиза е видно, че състоянието на тротоарната площ на мястото на
инцидента не съответства на строителните норми за експлоатация и поддръжка (целостта на
тротоарната настилка е нарушена, на места плочите са надигнати над нивото на тротоарната
настилка и образуват ръб с височина, дебелината на плочката). Настъпилите вреди в
резултат на бездействието й да отстрани неравността на тротоара, ангажира отговорността й
по чл.49 ЗЗД за причинените при процесния инцидент вреди на ищцата.
Предвид изложеното, съдът счита, че ищцата е пострадала от бездействието на
служители на Община Русе, на които е възложено да стопанисват и поддържат общинските
тротоари в състояние, годно за ползване. В резултат на инцидента са причинени
неимуществени вреди. Налице е и причинно – следствена връзка между събитието и
претърпените от Д. П. вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
5
предписани в цитираната правна норма – по справедливост от съда.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Специфичното е, че
стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустимите по
ГПК доказателствени средства, тъй като по същество негативното въздействие на деликта
навлиза в неимуществената сфера на пострадалия и е част от неговия психо – емоционален
статус, който не би могъл да бъде обективно установен. Възприятия в тази насока се
съдържат в показанията на разпитаните свидетели, които дават светлина за претърпените от
увреденото лице негативни изживявания. Съдът преценява по справедливост размера на
дължимото обезщетение, отчитайки понесените от увреденото лице болки, страдания и
неудобствата (емоционални, физически и психически), които го съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо-емоционален статус на
пострадалия (субективното отношение към случилото се и отражението му върху психиката,
с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и др.).
Съобразявайки установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта и релевантните
за размера на обезщетението и прилагането на критерия обективни обстоятелства, а именно:
характера и интензитета на претърпените болки и страдания; невъзможността в един
продължителен период от време ищцата да се справя самостоятелно с домакинството и
отглеждането на детето си, което наложило да бъде подпомагана от близките си в
ежедневието; притесненията за здравето на детето, което е носила по време на инцидента;
дискомфортът, който е търпяла, съдът приема, че по справедливост ответникът дължи
парично обезщетение в размер на 2000 лева.
Съдът намира за недоказано възражението на ответната страна за съпричиняване на
вредоносния резултат.
По иска с правно основание чл.84 ЗЗД:
Искът за обезщетяване вреди от непозволено увреждане е паричен по своя характер.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на
увреждащото действие. Акцесорната претенция се явява основателна и върху главницата
следва да се присъди законна лихва, считано от 11.03.2023г. – датата на деликта до
окончателното й изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски в размер на 280 лева (заплатена държавна
такса и възнаграждение на вещо лице)
Претендира се и възнаграждение за процесуално представителство. От представения
договор за правна помощ и съдействие е видно, че на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
услугите са предоставени безплатно от адвоката на клиента. При осъществяване безплатна
6
адвокатска защита, възнаграждението се присъжда със съдебното решение по реда на чл.38,
ал.2 ЗА – в полза на адвоката. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия и нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.,
съдът определя възнаграждение за процесуално представителство в размер на 500 лева,
платимо от ответника на адвокат А. С. В., вписан в САК, служебен адрес: гр.София,
ул.“Алабин“№36, ет.2.
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК *********, представлявана от кмета П. М. да заплати
на Д. П. П., ЕГН ********** с адрес: гр.Р., бул.“Х. Б.“№...., вх....., ет...... сумата 2000 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
душевни страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2023г. до
окончателното й изплащане и 280 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК *********, представлявана от кмета П. М. да заплати
на адвокат А. С. В., вписан в САК, служебен адрес: гр.София, ул.“Алабин“№36, ет.2
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7