№ 8095
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110166861 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление по чл.410 ГПК с вх. № 349731/05.12.2023 г.,
подадено от „А С В ЕАД, ЕИК ........, гр. София, бул. „д-....., офис 4 срещу
длъжника А. М. Л., ЕГН **********, гр. София, ул. 767-ма, Красна поляна, №
5, като кредитополучател по Договор за покупка на стоки или услуги CREX-
19368519, сключен с Б П П Ф клон България, за сумите:
1. 1214.24 лева главница, по Договор за покупка на стоки или услуги
CREX-19368519 от 07.06.2022 г. с Б П П Ф клон България
2. 138.65 лева, представляващи договорна лихва за периода от 01.08.2022 г.
до 01.06.2023 г.
3. 174.42 лева, представляващи мораторна лихва от 02.08.2022 г. до
05.12.2023 г.
4. Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
05.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В заявлението и приложените документи към него, договор за кредит,
общи условия е посочено, че вземането произтича от Договор за покупка на
стоки или услуги CREX-19368519, сключен между Б П П Ф клон България
като кредитодател и А. М. Л., като кредитополучател, с начален падеж
01.07.2022 г., като кредитът е бил разсрочен на 12 месечни анюитетни вноски,
1
като падежът бил на 1-во число на месеца. Последният падеж е на 01.06.2023
г. В заявлението не е написано дали длъжникът е плаща нещо по договора. В
погасителният плат вноските са разбити по главница и договорна лихва и
мораторна лихва.
Посочено е, че кредитополучателят не е плащал по договора, поради
което възниква интерес от подаване на заявлението. Кредитодателят е
сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания на 11.01.2023 г. със
заявителя „А С В ЕАД, съгласно който вземането на БНБ Париба Пърсънъл
Файненск С.А, произтичащо от Договор за покупка на стоки или услуги
CREX-19368519 е прехвърлено на заявителя ведно с всички привилегии и
обезпечения и пренадлежности, включително и всички лихви. Не е посочено
дали длъжникът е уведомен за цесията
Претендират се и разноски в размер на 37.93 лева, представляващи
държавна такса и 50.00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане съдът е дал указания на заявителя да отстрани следните
нередовности: 1. Да посочи сумата от 108.81 лева, представляваща застрахователна
премия дали е включена в Договор за покупка на стоки или услуги CREX-19368519 от
07.06.2022 г. Ако да – по какъв начин, тази сума как е разпределена в погасителния план и
каква част от нея се включва в главницата. 2. Да посочи какъв е предметът на
застраховката – застраховка на вещи или застраховка за плащане по кредита. 3. Да
посочи кое е ползващото се лице по застраховката – длъжникът или кредиторът. 4.
Да представи погасителен план само на главница и договорна лихва без включена
застраховка, като се разбие за периода, падежите при уговорения ГПР и ГЛП 5. Да
посочи колко е ГПР, при включена застрахователна премия в погасителния план 6. Да
представи договора за Цесия ведно с приложенията към него – от които да е видно
датата и предмета на цесията, т.е. дали процесният договор е част от прехвърлянето.
7. да представи доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията. 8. Да посочи
дали длъжникът е плащал по договора за цесия – каква сума, на коя дата и спрямо кой
кредитор, които факти да бъдат скрепени с писмени доказателства или доказателства
средства. 9. Да посочи разбивка на сумите по кредита – само главница и договорна
лихва. 10. Да посочи каква сума длъжникът е платил и кое перо е погасил на коя дата.
11. Да посочи дали претендира лихва за забава до датата, предхождаща датата на
подаване на заявлението. 12. Да посочи как е изчислена лихвата за забава – да
представи лихва за всяка една вноските, като представи размера на лихвата за забава за
периода от 02.08.2022 г. до упоменат в т.11, в табличен вариант, като лихвата за забава
де разбита по вноски само върху главница и договорна лихва, без застрахователна премия.
2
В указания срок е постъпила молба с вх. № 374630/29.12.2023 г., с която
заявителят излага съображения по същността на заповедното производство.
Счита, че съдът не следва да проверява дали заявителят е действителен
носител на претендираната право, не следва цесията да е съобщена на
длъжника, не следва да се представят документи за изискуемостта на
вземането. Не следва да се представят документи за извършено плащане по
вземането.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
заявлението, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
Заявлението е за материален интерес в размер на 1527.31 лева, поради
което дължимата държавна такса по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на
30.55 лева. Същата е платена с платежно нареждане до съда на 20.11.2023 г.
(л.6 от делото).
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от
представените материали по делото, претендираните вземания произтичат от
договор с потребител по смисъла на ЗЗПотр. и ЗПК, поради което
разпоредбите от цитираните закони се прилагат стриктно, доколкото
регулират защитата на потребителите и нормите в законите са с императивен
характер.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
3
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
В подадената молба заявителят не е посочил нито едно от
обстоятелствата, за които съдът е дал указания. Ето защо съдът приема, че
заявителят не е отстранил в срок нередовности.
Видно от изложените обстоятелства в заявлението и от представените
материалите по делото, е налице сключена застраховка между
кредитополучателя и трето лице. Указано е на заявителя да посочи какъв е
предметът на застраховката – застраховка на вещи или застраховка за
плащане по кредита, както и кое е ползващото се лице по застраховката –
длъжникът или кредиторът. В подадената молба това не е отбелязано каква е
тази застраховка, поради което съдът не може да установи дали не е включена
в погасителна план като се заобикаля чл.10а и чл.19 ЗПК, като се се прикрива
действителния размер на ГПР – чл.10, ал.1, т.10-11 ЗПК. По този начин съдът
направи обоснован извод за наличието на неровноправна клауза и нищожна
по смисъла на чл.22 ЗПК и чл.143 ЗЗПотр.
Не е ясно дали застраховката е включена в главницата по погасителния
план и върху нея е изчислявана договорната лихва. Липсва представяне на
задължението по пера – главница, договорна лихва и застраховка по падежи и
дължимост. На това основание вземането не е индивидуализирано.
На следващо място, за да претендира качеството на кредитор,
заявителят следва да представи Договора за цесия, за да се установи дали
договорът за поръчителство е включен в цесията. С договора за цесия, ако е
валиден, е осъществено частно правоприемство между новият кредитор,
който е цесионер – заявителят и цедента – първоначалният кредит Б П П Ф
клон България. Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д.
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, вземането, настъпилото преди подаване на
заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено, тъй
4
като идеята на законодателя е посредством тези документи да се
удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите
по правоотношението. В такъв случай договорът за цесия е основание за
издаване на заповед за изпълнение в полза на правоприемника, като е
необходимо да се представи документът за правоприемството по договора за
цесия. По делото липсват доказателства кога длъжникът е уведомен за
цесията. Ето защо следва да се задължи заявителят да представи
доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията.
Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013
на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор
за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за
уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). По делото
липсват доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията. Заявителят не
представя такива доказателства, поради което не е ясна материалната
легитимация на кредитора и дали длъжникът е уведомен за новия кредитор.
Следователно, заявителят не доказва материалната легитимация.
Дадени са указания на заявителя да посочи какви суми е плащал по
договора и кога. Това е необходимо да се извърши прихващане (С – 170/21)
по неравноправните клаузи и да се присъди сумата без неравноправните
клаузи. Тъй като с включването на застраховката към главницата се нарушава
закона – чл.19 ЗПК. На това основание съдът приема, че вземането
противоречи на закона и добрите нрави и вземането не е индивидуализирано.
На следващо място, в заявлението се претендира лихва за забава от
02.08.2022 до 05.12.2023 г. За съда не е ясно дали се претендира до датата,
предхождаща датата на подаване на заявлението. Не е ясно как е изчислени
мораторната лихва. Изискано е да представи разбивка за всяка лихва върху
всяка вноска по главница. Това не е направено от заявителя в указания срок.
На следващо място, с оглед приетото в С-427/22, заявителят не
представлява кредитна институция, доколкото той и първоначалният
кредитор не събират депозити. И на това основание липсва материална
легитимация кредитора, новия и стария, който дава заем и го търси.
След като не се знае как е сформирана главница, т.е. включва ли се
застраховката, която представлява застраховка за непогасяване на кредита, то
5
съдът не може да направи извод, каква е чистата стойност на заема, колко
длъжникът е платил по неравноправната клауза и колко по главницата и
договорната лихва. Вземането не е индивидуализирано и произтича от
договор с неравноправна клауза, противоречи на закона и добрите нрави.
С оглед изложеното, съдът приема, че следва да се отхвърли изцяло
заявление по чл.410 ГПК с вх. № 349731/05.12.2023 г., подадено от „А С В
ЕАД, ЕИК ........, гр. София, бул. „д-....., офис 4, поради неотстраняване на
нередовности в срок, противоречие със закона и с добрите нрави; вземането
не е индивидуализирано, искането се основава на неравноправни клауза в
договор, сключен с потребител, на основание чл.411, ал.2, т.1-3 ГПК.
В допълнение на изложението, отхвърлянето на заявлението не
означава, че кредиторът не може да подаде второ заявление и да избере
подходящия за него състав.
По разноските
С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление по чл.410 ГПК с вх. №
349731/05.12.2023 г., подадено от „А С В ЕАД, ЕИК ........, гр. София, бул. „д-
....., офис 4, поради неотстраняване на нередовности в срок, противоречие със
закона и с добрите нрави; вземането не е индивидуализирано, искането се
основава на неравноправни клауза в договор, сключен с потребител, на
основание чл.411, ал.2, т.1-3 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по реда на Глава XXI
ГПК, в едноседмичен срок от получаването му, на основание чл.413, ал.2
ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на книжа и при изтичане на
срок.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7