Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна, 14.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
34-ти
състав, в публично
заседание на петнадесети април две
хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18999 по описа на ВРС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от В.К.К. срещу
Прокуратурата на Република България
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 5000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от повдигнато и поддържано обвинение, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство – 22.08.2014г. до окончателното
изплащане на горната сума.
В исковата молба ищецът В.К.К.
твърди, че е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 194, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 НК, затова че чрез използване на
моторно превозно средство е отнел чужда движима вещ – един брой витло за
моторен кораб с диаметър 6м, от владението на Д.И.С.и собственост на
„Параходство БМФ“ АД, като с постановление от 28.05.2011г. на прокурор от ВРП,
наказателното производство по ДП № 56/2009г. по описа на ОД на МВР Варна е
прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 НК. С определение № 1641/20.06.2011г. по ЧНД № 3547/2011г., по
описа на ВРС, постановлението за прекратяване е било потвърдено. Актът на ВРС е
потвърден с определение по ВЧНД № 1102/2011г. на ВОС.
Впоследствие, след произнасяне на зам.главния прокурор на
ВКП, с постановление от 12.07.2013г. на прокурор от ВРП, от пр. № 16036/2008г.,
ДП № 56/2009г., били отделени материали и е образувана пр. № 9747/2013г. на
ВРП, ДП № 212/2013г. По същото ищецът бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, чл. 234б, ал. 1 НК, чл. 206, ал. 1 НК, чл.
207 НК, чл. 325 НК, чл. 143, ал. 1 НК и чл. 277, ал. 2 НК. С постановление от
22.05.2014г. на ВРП, наказателното производство се твърди да е прекратено, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
1 НПК. С определение по ЧНД № 3484/2014г., по описа на ВРС, съдът е изменил
постановлението от 22.05.2014г., като е постановил прекратяване на
наказателното производство по ДП № 212/2013г., на основание чл. 234, ал. 1, т.
1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.
Поради незаконосъобразно повторно воденото срещу него
наказателно производство, ищецът твърди да е търпял неимуществени вреди в
периода 2013-2014г., изразяващи се продължителен и силен стрес и страх от
евентуална осъдителна присъда, непрекъснато психическо напрежение, фрустрация, разклащане на професионалния му и чисто
човешкия му авторитет. Твърди, че дълбоко уронени и опетнени били честта и
достойнството му. От действията на прокуратурата често чувствал безсилие,
страх, срам и обида от повторно въздигнатите му незаконни обвинения в
извършване на тежко умишлено престъпление. Негови близки, виждайки го замислен
и разбирайки за новите обвинения го питали защо пак се водят преписки срещу
него след като има вече решение, че е невинен. Твърди, че горните негативни
изживявания са се отразили и на здравословното му състояние, като
медикаментите, които приемал с оглед заболяването му – диабет, не оказвали
влияние и се наложило прием на допълнителни такива. Бил постоянно под
напрежение, в състояние на тревожност, не можел да се храни нормално, не можел
да спи. Допълнително се тревожел как създалата се ситуация ще се отрази на
близките му. Твърди, че незаконно повдигнатото обвинение повлияло отрицателно и
на служебните и личните му отношения. Хората на моменти проявявали съмнение и
недоверие спрямо професионализма му, шушукали, че щом като А.П. е отменила
постановлението на ВКС, вече ще бъде осъден. Постоянно даваните обяснения пред
близки и познати, че е невинен били болезнени за ищеца, тъй като се оправдал за
нещо, за което няма вина. Тъй като понасял изключително болезнено всяка среща с
близки и познати, които го питали какво става, как вървят нещата, започнал да
губи желание да излиза от дома си и да комуникира с хора. С оглед горното моли съда за осъждане
на ответната страна да заплати обезщетение за претърпените от К. неимуществени
вреди в посочените по-горе размери.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Прокуратурата на Република България,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Счита исковата претенция за недоказана, като в тази
връзка твърди, че срещу ищеца са водени в същия период и други наказателни
производство. Твърди, че Прокуратурата по никакъв начин не е оповестявала
факти, касаещи воденето на процесното производство. В
евентуалност оспорва иска по размер, като счита същия за изключително завишен.
По отношение на искането за присъждане на законна лихва прави възражения за
погасяване на претенцията по давност.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените на л. 54-57
заверени от страната копия от определение № 1641/20.06.2011г., постановено по
ЧНД № 3547/2011г., по описа на ВРС и определение № 515/11.07.2011г.,
постановено по ВНЧД № 1102/2011г., по описа на ВРС, както и от материалите по
гр.д. № 13527/2011г., по описа на ВРС, 17-ти състав, че с постановление от
10.11.2000г. на прокурор от РП-Варна по досъдебно производство № 56/2009г., В.К.К. е привлечен като обвиняем, затова че на 01.02.2009г., в
с. Кичево, чрез използване на МПС и неустановено техническо средство, отнел
чужда движима вещ – един брой витло за моторен кораб, с диаметър 6м и тегло 20
670кг, от сплав „никалиум“, с производствен номер
869-78, на стойност 371 607.70 лева от владението на Д.И.С.и собственост на
„Параходство БМФ“ АД, гр. Варна, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, като кражбата е в големи размери – престъпление по чл. 195, ал.
2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 НК.
Така воденото срещу К. наказателно
производство е прекратено с постановление от 28.05.2011г., потвърдено с
цитираното по-горе определения на ВРС, последното оставено в сила от въззивната инстанция.
С влязло в сила решение на гражданския
съд е ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБългария,
като последната, на основание чл. 2, ал. 1, предл. 3
ЗОДОВ, е осъдена да заплати на В.К. обезщетение в размер на 1000 лева за
търпените от него неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по досъдебно производство № 56/2009г. по описа на ОД МВР-Варна,
ведно със законната лихва, считано от 15.09.2011г. Прието от районния и
окръжния съд е, че в резултат на воденото срещу К. наказателно производство,
същият е преживял стрес и вътрешно безпокойство, отрицателни емоции, страх,
срам от загуба на доброто име, довели до временната му десоциализация
и странене от хората, липса на пълноценен социален живот, без за това да е
направен извод за поведение, излизащо извън приетото за обичайно при такава
ситуация, както и загуба на клиенти. Съобразено е и, че воденото наказателно
производство не е имало широк отзвук, както в пресата, така и сред обществото,
както и че правото на ищеца на свободно предвижване не е било ограничено, и не
е бил отделян принудително от семейството.
Последващо, след произнасяне на прокурори от
Окръжна прокуратура-Варна, Апелативна прокуратура – Варна и заместник на
главния прокурор при ВКП, с постановление от 12.07.2013г. на прокурор при
Районна прокуратура – Варна са разделени от досъдебно производство № 59/2009г.
по описа на ОД МВР – Варна материалите, касаещи извършени конкретно посочени в
обстоятелствената част на акта престъпления. Образувано е досъдебно
производство № 212/2013г. срещу виновни лица.
Видно от материалите по досъдебно
производство № 212/2013г. /л. 62-62 от том ІІ/, че с постановление от
16.10.2013г., В.К.К. е привлечен като обвиняем,
затова че на 31.10.2008г., в с. Кичево, м. „Куру дере“, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – отправял неприлични изрази и закани, свързани с посегателство
върху личността на Митко Николаев Ангелов и Илия Ламбов Ташев, като викал срещу
същите „Ще ви завържа за витлата“, „Ще ви сложа белезници“, като демонстративно
разкопчал предпазителя на кобура, в който държал пистолет и крещял заплашително
– престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Със същото постановление на К. е взета
мярка за неотклонение „Подписка“.
На същата дата – 16.10.2013г., К. е
разпитан като обвиняем /л. 65 от том ІІ от досъдебното производство/ и на
24.04.2014г. са му предявени материалите от разследването /л. 125, том ІІ от
досъдебното производство/.
В рамките на досъдебното производство
са разпитани като свидетели са разпитани полицейски инспектори /л. 68-69 от том
ІІ от досъдебното производство/, служители на „Параходство БМФ“ АД /л. 111-112,
том ІІ от досъдебното производство/, събирани са писмени доказателства,
провеждани експертизи, във връзка с което са вземани образци от подписите на К.
и Демир Славов.
С постановление от 22.05.2014г.,
наказателното производство по ДП № 212/2013г., водено срещу В.К. е прекратено,
на основание чл. 234, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК.
Постановлението е обжалвано от
ищеца, като с влязло в сила на 22.08.2014г. определение № 1429/11.08.2014г.,
постановено по ЧНД № 3484/2014г., същото е изменено, като наказателното
производство водено срещу К. е прекратено на основание чл. 234, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.
Представена от Прокуратурата на РБългария е справка относно преписки и досъдебни
производство за периода от 2013-2014г., видно от която, че срещу В.К. е
образувано ДП № 17/2017г., като на 28.02.2012г. му е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, прекратено с постановление на
прокурор от 11.12.2013г. Постановлението за прекратяване е било потвърдено от
РС-Варна и ОС-Варна. Образувани са и други преписки, по които са налице откази
за образуване на досъдебни производства.
Приобщена към доказателствения
материал по делото е и рецептурна книжка, видно от
която за периода м. 02.2013г. – м. 06.2013г. и 31.10.2015г.-26.02.2016г. са
предписвани медикаменти.
Събрани по делото са и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Вихрен Радков Колев и Даниела Петева
Петрова, водени от ищеца.
Свидетелят Колев излага, че познава ищеца
от над 15 години. От споделеното му от В.К. излага да знае за водените срещу
него две наказателни производство във връзка със закупен от ищеца корабен винт.
В резултат на двете наказателни производства излага ищецът да се е променил – избягвал
е познатите си, странял от тях, споделял, че не спи, че му сменили лекарствата,
които приемал във връзка със заболяването си – диабет. Пресъздава случай, при
който на зададен приятелски въпрос - какво се е случило уж прекратили делото,
защо пак се води друго, ищецът станал обиден. При първото дело излага, че е
нямало такава реакция от страна на К..
Свидетелката Петрова излага, че
познава ищеца повече от 10 години, като в периода от 2009г.-2013г. е работила в
едноличното му търговско дружество. За времето, през което е работила за ищеца
излага, че е имало възможност К. да споделя с нея какво се случа. Излага, че
знае както за воденото срещу него наказателно производство, така и последващо образуваното след прекратяване на първото. Сочи,
че след като е получил постановлението на заместника на главния прокурор и
проведената консултация с адвокат, се е почувствал много зле – вдигнал е
захарта, станало му лошо, наложило се да му бъдат сменени лекарствата. По време
на повторно воденото производства излага, че ищецът е ходил на работа недоспал,
притеснявал се за синовете си и тяхното бъдеще, както и за своето, тъй като
хората шушукали – след като А.П. е дала указания, този път наистина ще бъде
осъден, не излизал с по-малкия си син, тъй като той имал приятелка, чийто баща
работил в „Параходство БМФ“.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
За да бъде ангажирана отговорността на
държавата, задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат
от незаконното обвинение, като вредите извън неизбежно следващите се от
образуваното наказателно производство, подлежат на доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това и твърдените обстоятелства
по делото, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване:
кой е субектът на извършеното деяние като надлежен правозащитен орган и материалноправно отговорен по предявените искове за обезвреда; фактът на деянието, което в случая се определя
като повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление, което е
приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство на
соченото основание; претърпените неимуществени вреди; причинна връзка между
вредите и неправомерните актове/действия на правозащитните органи. Тъй като
отговорността на държавата е обективна, то и ищецът не трябва да доказва вината
при вредоносните действия на правозащитните органи.
В настоящото производство безспорно се
установи, че по образуваното на 12.07.2019г. наказателно преследване ищецът на 16.10.2013г.
е привлечен като обвиняем в извършването на престъпления по чл. 325, ал. 1 НК,
което е прекратено с постановление на прокурор при ВРП на 22.05.2014г., на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – деянието не съставлява престъпление, като с
влязло в законна сила на 22.08.2014г. определение по ЧНД № 3484/2014г., по
описа на ВРС, е изменено основанието за прекратяване на наказателното
производство, а именно: чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК – спрямо същото лице за същото
престъпление има влязло в сила определение за прекратяване на делото.
С оглед изложеното съдът намира, че е
налице основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на
държавата. Както съдът е посочил в определение № 3425/14.03.2019г.,
преценявайки допустимостта на иска във връзка с направеното от Прокуратурата на
Република България възражение, в случай че
не беше проведено предходното наказателно производство, то повторното, щеше да
бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление /така решение
№ 616 от 13.07.2009г. на ВКС по гр.д. № 638/2008г., І г.о./. Изхождайки
от нормата на чл. 7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените искове се явява
органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни
актове и действия са причинени вредите, като с оглед установеното, именно
Прокуратурата на Република България е материалноправно
легитимирана да отговаря по иска.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на
справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по
делото – продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване;
характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било
незаконно обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и
негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени
в ППВС № 4/1964г., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с
различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за
по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
Безспорно
воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило на психиката му,
доколкото поддържаното обвинение в извършване на престъпление неминуемо води до
изживяване на негативни емоции. В тази насока са и събраните по делото
доказателства, които сочат, че повторно воденото срещу ищеца наказателно
производство се е отразило на съня на К., изпитвал е страхове за бъдещето си,
както на своето, така и на своите синове. Тези негативи съдът намира, че ищецът
е търпял в периода от повдигане на обвинението – 16.10.2013г. до датата на
узнаване за постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство – 28.05.2014г. За да формира извода си за крайния момент на
периода на търпени неимуществени вреди от ищеца, съдът отчете, че всички последващи действия до влизане в сила на определението на
съда се предприети от самия К.. Вярно е, че обжалвайки акта на прокурора,
ищецът е упражнил гарантираното от закона право, но ако и за времето от
28.05.2014г. до 22.08.2014г. да е търпял вреди, то не може да се приеме, че
същите стоят в причинна връзка с действията на органите на Прокуратурата на
Република България.
Ищецът
обаче не установи повдигнатото му обвинение да се е отразило негативно върху
здравословното му състояние по твърдяния от него
начин, като в тази връзка представената рецептурна
книжка не обхваща периода 16.10.2013г.-28.05.2014г., за да може да бъде
направен извод за промяна на предходно приемани медикаменти във връзка със
заболяване. Не са от естество да установят този факт и събраните по делото
гласни доказателства, които макар и да сочат на влошено здравословно състояние,
предмет на свидетелски показания не могат да бъдат въпроси, предполагащи
специални знания, какъвто безсъмнено е факта на връзката между преживяните негативни емоции и отражението им върху конкретно
твърдяното заболяване – диабет.
По
делото безспорно се установи, че ищецът е странял от познати, приемал е
болезнено отправени му въпроси във връзка с воденото досъдебно производство. За
да бъде обаче ангажирана отговорността на ответника да обезщетени търпени вреди
от уронване достойнството на ищеца, десоциализацията
му и нарушаване на пълноценния му социален живот, необходимо е настъпването на
тези вреди да стои в причинна връзка с незаконосъобразните действия на
прокуратурата, станали достояние на членовете на обществото, съставляващи
социалния кръг на ищеца. Доказателства в тази насока по делото не се събраха.
Извършените процесуално-следствени действия са се ограничили до изискване на
писмени доказателства, разпит на лица, за които няма данни да са от
обкръжението на ищеца. Данни актовете на прокуратурата да са разгласявани от
нейни служители не се съдържат и в свидетелските показания. Тъкмо обратното,
сами свидетелите излагат да знаят от самия ищец, че срещу него се водят
наказателни производство. С оглед изложеното, съдът намира, че при определяне
обезщетението за неимуществени вреди, горните вреди не следва да се вземат
предвид.
Имайки предвид доказаните неимуществени вреди, техният
интензитет, в това число и допълнителния фактор на повторно водено срещу К.
наказателно производство за факти и обстоятелства по веднъж прекратено
производство, което е било обжалвано пред съд, което неминуемо води до
засилване на вътрешното безпокойство, както и факта, че в период от около
четири месеца срещу К. е бил обвиняем и по ДП № 17/2011г. за престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5 НК, прекратено с влязло в сила постановление на
20.02.2014г.,
продължителността на воденото досъдебно производство – 7 месеца /в рамките на
посочения по-горе период – до узнаване на прекратителното
постановление на прокурора/, тежестта на неоснователно повдигнатото обвинение –
за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 2 години или пробация и обществено порицание, личността на ищeца,
вида на взетата мярка за неотклонение - подписка, по който начин не е било
засегнато ежедневието му, съобразявайки и броя на проведените процесуални
действия в качеството му на обвиняем, настоящият състав намира, че обезщетение
в размер на 1000 лева като способ за преодоляване на вредните последици от
незаконните действия на държавните органи би било адекватно. Претенцията за
разликата до предявения размер от 5000 лева следва да бъде отхвърлена.
Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год.
на ОСГК на ВКС, т. 4 – “Отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. От този момент
държавните органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение”. В настоящия случай постановлението, с което е
прекратено досъдебното производство е влязло в сила на 22.08.2014г. С оглед
обаче направеното възражение за погасяване на вземането по давност и на
основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, лихва следва да бъде присъдена считано от
17.12.2015г. За периода от 22.08.2014г. до 16.12.2015г., включително,
претенцията е погасена по давност и като такава следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца
искане, ответникът следва да бъде осъдена да му заплати сторените пред
настоящата инстанция разноски за заплатена държавна такса, които съразмерно с
уважената част от иска възлизат в размер на 2.00 лева.
В полза
на адв. Й.Ц. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 3 ЗА. Същото съдът определя в размер на по 580 лева,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г., като в полза на адвоката следва да се присъди
сума в размер на 116 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш Е :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша”, № 2, да заплати на В.К.К., ЕГН **********,***, сумата от 1000.00 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, за което воденото срещу В.К. наказателно производство – ДП № 212/2013г. по описа на ОД на МВР-Варна, е прекратено, тъй като спрямо същото лице за същото престъпление има влязло в сила определение за прекратяване на делото, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от 17.12.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 1000.00 лева до претендираните 5000.00 лева, както и за обезщетение за забава за периода от 22.08.2014г. до 16.12.2015г., включително, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
гр. София, бул. „Витоша”, № 2, да заплати на В.К.К.,
ЕГН **********,***, сумата от 2.00 лева
/два лева/, представляваща сторените по делото разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
гр. София, бул. „Витоша”, № 2, да заплати на да заплати на адв.
Й.Ц.Ц., в качеството й на пълномощни на В.К.К. по гр.д. № 18999/2018г., по описа на ВРС, 34-ти състав,
сумата от 116.00 лева /сто и шестнадесет
лева/, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски ОКРЪЖЕН съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: