Р Е
Ш Е Н И Е
№ I - 16.02.2018 г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета
година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Ани Цветанова
като разгледа докладваното от младши съдия Сияна Димитрова
въззивно гражданско дело № 1587 по описа за
2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 32759/28.08.2017 г.
от ответника С.С.Т., ЕГН **********, чрез адвокат Ирен Попов от БАК, срещу решение № 1226/11.08.2017 г. на Районен съд – Бургас,
постановено по гр.д. № 33/2017 г.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е уважил исковата
претенция за приемане за установено по отношение на ответника, че съществува
вземането на ищеца „Бургасбус“ ЕООД, ЕИК *********, по ч.гр.д. № 6749/2016 г.
по описа на БРС, по което е издадена заповед № 3727/07.11.2016 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 9050,39 лева,
представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди по
собствените на ищеца въздушна контактна мрежа в района на ул. „Индустриална“ в
гр. Бургас и тролейбус Шкода 26 Соларис с рег. № 13535, чрез допуснато от
ответника ПТП на 13.10.2015 г. при управление на багер Зенебоген 825, ведно с
мораторна лихва в размер на 979,90 лева за периода от 13.10.2015 г. до
04.11.2016 г. и законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2016 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за установяване на вземанията
в останалата му част, до предявения размер от 16 740,81 лева за главницата
и до предявения размер от 1667 лева за мораторна лихва.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от ответника Т. обратен иск
за приемане за установено, че конституираното по делото в качеството трето лице
- помагач на ответника дружество „Транскордия“ ООД, ЕИК *********, му дължи установените
по главния иск вземания на ищеца, предмет на заповедното производство по
ч.гр.д. № 6749/2016 г. по описа на БРС.
Първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца и
направените по делото разноски в размер на 395 лева.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд, ответникът С.С.Т. обжалва
първоинстанционното решение в установителната му част по главния иск и в
отхвърлителната му част досежно предявения обратен иск. Излага доводи за
недопустимост на решението поради липса на пасивна процесуална легитимация за
ответника, като основава оплакванията си с приложението на специалното
законодателство на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, която счита за приложима по отношение на
процесния случай. Излага съображения за допуснато нарушение от страна на
контролните органи при сектор ПП ОДМВР Бургас при съставяне на АУАН №
15-0769-4077/13.10.2015 г., на който ищецът основава претенцията си, което се
изразявало в несъобразяване на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
На следващо място се релевират доводи за неправилност и
несправедливост на обжалваното решение, като несъобразено с основния римски
принцип „комуто ползата, нему и вредата“. Твърди се, че процесното ПТП е
настъпило вследствие изпълнение от страна на ответника на заповеди и възлагания
на третото лице – помагач „Транскордия“ ООД, като ответникът бил понесъл и
други санкции във връзка с нарушения, свързани с режима на движение и
регистрацията на превозното средство, които твърди, че са следствие на
неизпълнение на задълженията на третото лице – помагач. Прави се оплакване за
неправилност и неверност на изводите на съда досежно съществувалите към датата
на ПТП правоотношения и причината за настъпилите вреди за ищеца, като намира,
че последните са следствие от действия и бездействия на третото лице – помагач
– възложител по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Излагат се съображения, че съдът
неправилно е определил и размера на дължимото обезщетение на ищеца, като
включил в него сума в размер на 2075 лева, в противоречие на експертното
заключение, съгласно което разходите на тази стойност са за вложени собствени
сили и средства от ищеца, чрез работния му персонал. Сочи, че по делото не е
установеното действителното разходване на средства от ищеца за закупуване на
части за ремонт, а от представена по делото справка не ставал ясен начина на
ценообразуване.
При изложените съображения, въззивникът моли за отмяната на
първоинстанционния акт в установителната му част като недопустимо и неправилно
в условията на евентуалност и постановяване на нов, в случай на неправилност, с
който да бъде установена отговорността на третото лице помагач за причиняването
и обезщетяването на процесните щети. Отправя се искане и за отмяна на
отхвърлителната част на решението досежно предявения обратен иск и
постановяване вместо това на ново, с което същият да бъде уважен в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са подадени отговори на въззивната
жалба от въззиваемата страна „Бургасбус“
ЕООД, ЕИК ********* и третото лице-помагач „Транскордия“ ООД.
Представителят на въззивника, в открито съдебно заседание поддържа
въззивната жалба и моли за отмяната на обжалвания акт и постановяване на нов, с
който предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално при потвърждаване на
решението по установителния иск, да бъде уважен предявения срещу „Транскордия“
ООД обратен иск.
Въззиваемото дружество „Бургасбус“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител, поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и моли решението да
бъде потвърдено, като претендира и разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното произодство.
За третото лице помагач и ответник по обратния иск – „Транскордия“ ООД
– представител не се явява, не изразява становище по хода на делото.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна с правен интерес
от обжалването, поради което се явява допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение по предявения първоначален иск е валидно и допустимо
(постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита,
предявено с исковата молба).
На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите на БРС, които изцяло споделя
относно възприетата фактическа обстановка, а във връзка с оплакванията по
жалбата, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не се спори, че на 13.10.2015 г., около 20,30 часа,
ответникът Т., по възлагане на третото лице помагач „Транскордия“ ООД, е
управлявал багер „Сенебоген“ с № 825 по ул. „Чаталджа“ в посока кв. „Победа“,
гр. Бургас, като при движението си с превозното средство допуснал ПТП и нанесъл
материални щети на ищцовото дружество, представляващи засягане на въздушната
контактна мрежа на тролейбусната линия и увреждане на тролейбус „Шкода 26
Соларис“ с рег. № 13535. Тези обстоятелства се установяват и от представен по
делото протокол за ПТП № 1527139/13.10.2015 г. на мл. автоконтрольор в сектор
ПП при ОДМВР гр. Бургас, неоспорен от страните и ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила досежно авторството на материализираното в съдържанието му
изявление на длъжностното лице, както и за направените пред него изявление и
извършените от него и пред него действия.
Безспорно между страните са и обстоятелствата, че превозното средство
– багер „Сенебоген“ представлява извънгабаритно ППС, както и че ответникът
разполага с професионална квалификация за управлението му. Видно от представен
трудов договор № 46/24.03.2014 г. и предизвестие № 4/01.09.2015 г., ответникът,
в периода от 24.03.2014 г. до 01.10.2015 г., е заемал длъжността „Багерист“ при
работодателя „Транскордия“ ООД.
От представени по делото АУАН № 15-0769-4077/13.10.2015 г. и издадено
въз основа на него наказателно постановление № 15-0769-004077 от 10.12.2015 г.
на началник сектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, е видно,
че при допускане на гореописаното ПТП, ответникът Т. е нарушил разпоредбите на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, чл. 5, чл. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Върху постановлението е направено отбелязване, че същото е влязло в сила на
18.01.2016 г. Установената от
представените по делото писмени доказателства фактическа обстановка се подкрепя
и от анализа на събраните гласни доказателства – показанията на разпитаните от
БРС четирима свидетели.
Относно вида и размера на претъпените от ищцовото дружество
имуществени вреди, по делото е изслушано и прието заключението на вещото лице
инж. Жулиета Едрева по допуснатата автотехническа оценъчна експертиза, което
настоящят съд намира за безпристрастно и компетентно дадено.
В настоящото производство ищецът е претендирал пред районния съд
репариране от ответника и на сумата от 7733 лева – остатък от общо дължима
лихва от 17 733 лева, начислена върху сумата от 40 000 лева за
периода от 01.01.2011 г. до 30.04.2015 г.; сумата от 11 624 лева – вземане
на Е. С., изплатено от ищеца по изп. дело № 329/2015 г. по описа на ДСИ при
БРС; сумата от 1123 лева – заплатени от ищеца по изп. дело № 1068/2016 г. по
описа на ЧСИ Таня Маджарова; сумата от 800 лева – заплатена държавна такса за
обжалване по гр.д. № 1001/2013 г. по описа на БОС; както и сумата от 2000 лева
– заплатен адвокатски хонорар за предоставена правна защита по гр.д. №
1001/2013 г. по описа на БОС; или претенция в общ размер на 23 280 лева.
Бургаският районен съд е бил сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Производството се е развило след постъпило възражение от длъжника-ответник
срещу издадената заповед за изпълнение по образуваното на основание чл. 410 от ГПК ч.гр.д. № 6749/2016 г. по описа на БРС. В производството пред БРС, на
страната на ответника, е конституирано третото лице помагач „Транскордия“ ООД и
е приет за съвместно разглеждане предявен срещу него при условията на
евентуалност обратен иск от ответника Т. с правно основание чл. 53 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд уважил частично предявения установителен иск
като е уважил защитното възражение на ответника за съпричиняване от страна
увредения ищец. Обратната искова претенция е отхвърлена от БРС като
неоснователна.
Решението на Районен съд – Бургас е обжалвано от ответника в
неудовлетворителните за него части.
По конкретните
оплаквания, релевирани с въззивната жалба досежно уважения установителен иск,
настоящият съдебен състав намира следното:
Непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, е
сложен юридически факт, елементи от който са: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Вината се предполага до доказване на противното, т.е. причинителят на
увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от
отговорност. Обединяващият елемент на всички останали, за да е налице
фактическия състав на непозволеното увреждане, е причинната връзка. Тя не се
предполага, а следва да се докаже от увредения.
Настоящият въззивен съд изцяло споделя правните доводи на
първоинстанционния съд досежно наличието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД в
процесния случай за обезвреда на претендираните от ищцата имуществени вреди,
като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователен се явява основаният аргумент на въззивника за липса на
пасивна процесуална легитимация по главния предявен иск и приложение към
процесния казус на специална материално-правна норма – чл. 11, т. 5 от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства /Наредбата/. Посочената разпоредба от Наредбата предвижда отговорност
за превозвача-собственик на превозното средство за обезщетяване на щети,
произтекли от извършване на превози при неспазване условията, посочени в
разрешителното и наредбата. Предвидената отговорност е с характеристиките на
безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност и следва да бъде разглеждана
като доразвитие на уредбата на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД. В този смисъл, правилно
първоинстанционният съд е приел, че възраженията за наличие на основание за
ангажиране на акцесорната отговорност на възложителя на превоза и собственик на
превозното средство – „Транскордия“ ООД не могат да изключат реализацията на
отговорността за личните виновни действия на ответника или да го освободят от
отговорност. Предвид липсата на предявена срещу „Транскордия“ ООД претенция от
ищцовото дружество, изложените съображения за допуснати от третото лице
административни нарушения при организацията и извършването на превоза и за
приложение на принципа за разпределяне на риска в облигационното право се
явяват неотносими към предмета на спора, а оплакванията във въззивната жалба в
този смисъл – неоснователни.
За пълнота следва да се отбележи, че по делото безспорно са установени
всички елементи от фактическия състав на деликта, а именно – противоправното
деяние на ответника, изразяващо се в управление на превозното средство в
нарушение на разпоредбите на ЗДвП; настъпилите имуществени вреди за ищцовото
дружество, установени по размер със заключението по приетата експертиза; както
и наличието на причинно следствена връзка между деянието на ответника и
настъпилите вреди, установена от представените протокол за ПТП, АУАН и
наказателно постановление – официални документи, ползващи се с обвързваща съда
материална доказателствена стойност до оборването им от ответника. В този ред
на мисли, правилно първоинстанционният съд, намирайки за основателно
възражението на ответника за съпричинаване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, е уважил
частично предявения главен иск и е приел, че отговорността на ответника следва
да се ангажира за обезщетение в установения с решението размер.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна в тази й част, а обжалваното с нея решение на Районен съд -
Бургас по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Въззивният съд
намира обжалваното решение, в частта му, с която предявеният обратен иск е
отхвърлен, за недопустимо по следните съображения:
Предявяването на обратен иск по смисъла на чл. 213, ал. 3 от ГПК има
за цел реализация на регресното притезание, което ответника по главния иск има
срещу конституираното трето лице в процеса, в аванс. В съдебната практика няма
спор, че в случая се касае до последващо обективно съединяване на искове при
условията на положителна евентуалност. Следователно, доколкото уважаването на
главния иск се явява една от предпоставките за уважаване на евентуалния, наред
със специфичните за същия предпоставки, то последица от успешното предявяване
на първия е именно създаването на условно изпълнително основание.
Безспорно в настоящия случай първоинстанционният съд надлежно е
конституирал подпомагаща страна в процеса – „Транскордия“ ООД, по искане на
ответника. Срещу конституираното трето лице е била предявена обратна искова
претенция от ответника Т. при условията на евентуалност - ако бъде уважен
предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК. Настоящата инстанция намира
обаче, че така предявения обратен иск е бил неправилно приет за съвместно
разглеждане от БРС, тъй като отправената с депозирания обратен иск претенция е
установителна – за приемане за установено, че третото лице дължи на ответника Т.
сумата, присъдена по главния иск срещу него. Така формулирано искането не може
да реализира правния резултат предвиден при успешното провеждане на обратния
иск, а именно – да създаде условно изпълнително основание в полза на ответника
срещу помагача „Транскордия“ ООД. Изложеното обосновава липсата направен
интерес за ответника да води обратен установителен иск, а доколкото правният
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на претенцията,
предявеният обратен иск се явява недопустим.
За настоящия въззивен съд се налага извода, че като се е произнесъл по
недопустим обратен установителен иск, първоинстанционният съд е постановил и
недопустимо решение, което в тази си част следва да бъде обезсилено. При този
изход, предявеният обратен иск следва да бъде върнат на подателя – ответник, а
образуваното по него производство – прекратено.
Следва да се отбележи, че прекратяването на производството по обратния
иск и неприемането за разглеждане не подлежи на съдебен контрол. Това е така,
поради обстоятелството, че се касае за последващо обективно съединяване на
нововъведени искове по които би могло да бъде образувано отделно производство.
Следователно, не се прегражда пътя за съдебна защита и не се нарушават правата
на никоя от страните. Съединяването на исковете по реда на чл. 219, ал.
3 от ГПК цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен процесуален
ред. За ответника съществува възможността да предяви правата си срещу третото
лице-помагач в отделен процес.
При този изхода на спора на въззивника-ответник не се следват разноски
за производството по делото. На въззиваемата страна – ищец, на основание чл.
78, ал. 3 във вр. с чл. 273 от ГПК и съобразно приложения договор за правна
защита и съдействие, следва да се присъдят своевременно поисканите и заплатени
разноски за въззивното производство в размер на 300 лева - адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 1226/11.08.2017 г. на Районен съд – Бургас, постановено по
гр. д. № 33/2017 г., В ЧАСТТА, С КОЯТО
е отхвърлен иска на С.Т. срещу „Транскордия“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост“ 1, за приемане за установено, че
„Транскордия“ ООД дължи на Т., въз основа на изложените обстоятелства,
19 135 лева главница и 2686,88 лева изтекли лихви за забава върху нея, за
период от 13.10.2015 г. до датата на предявяване на обратния иск – 27.02.2017
г., както и законната лихва върху главницата от 21 840,57 лева, от
27.02.2017 г. до окончателното й изплащане.
ВРЪЩА обратен иск на С.С.Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. Д., ж.к. „*** **“, бл. *, вх. *, ет. * срещу „Транскордия“ ООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София 1715, район Младост, ж.к. „Младост“ I, бул. „Йерусалим“ № 12, ет. 2, представлявано от управителя О. К.,
приложен към отговор на искова молба вх. № 7923/27.02.2017 г. по описа на БРС и
уточнен с молба вх. № 10004/15.03.2017 г. по описа на БРС.
ПРЕКРАТЯВА образуваното по обратен иск на С.С.Т., ЕГН ********** срещу
„Транскордия“ ООД, ЕИК *********, производство по в.гр.д. № 1587/2017 г. по
описа на БОС, на основание чл. 130 от ГПК, поради недопустимост на претенцията.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1226/11.08.2017 г. на Районен съд – Бургас, постановено по
гр.д. № 33/2017 г., в останалата му част.
ОСЪЖДА С.С.Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. Д., ж.к. „*** **“, бл. *, вх. *, ет. * , да заплати на „Бургасбус“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Индустриална“ № 1, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 273 от ГПК, сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщението му на страните пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
В частта, с която производството по делото е прекратено, настоящият
акт, имащ характер на определение, не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за
запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.