М О Т И В И към Присъда
№ 260 000 от 7.03.2023г. по НОХД 391/2018 г. на РС
Свищов
Обвинението против подсъдимия Л.И.М. с ЕГН ********** е по чл. 131а предл. 2-ро вр. чл. 131 ал. 1
т. 12 във вр. чл. 129 ал. 2 предл. 2, алт. 2 от НК, за това, че на 04.06.2018г. в гр.
Свищов, действайки при условията на опасен рецидив и по хулигански подбуди,
нанесъл удари с метална тръба в областта на дясната ръка на С.А.О. ***, с което
му причинил закрито счупване на дясна лакетна кост, което представлява средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на горен десен
крайник на С.О..
Граждански иск е предявен
от С.А.О. против подс. Л.И.М. за сумата 8 000 лева – обезщетение за причинени в резултат на
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието –
04.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и разноски.
Подс. Л.И.М. не се признава за виновен по обвинението. Защитникът
му взема становище, че са налице противоречия в обвинителния акт, като в
обстоятелствената част на същия е възприето, че пострадалият О. е ударен с
метален прът, като в пледоарията на прокурора отново се поддържало това
становище, като в финалната част на
пледоарията вече се коментирало метален
прът. Позовава се на липса на яснота относно оръдието на престъплението. Взема
становище, че е нарушен реда за
приобщаване на веществени доказателства
вд – кубинки, както и по
съхраняването на веществените доказателства, нямало конкретизация в потокола за
оглед на местопроизшествие, с който били иззети
като веществени доказателства две обувки тип кубинки, без да са индивидуализирани като номер.
Позовава се, че в протокола за оглед на местопроизшествие тези кубинки били
посочени съответно с етикети № А008928 и А008925, а в ДНК експертизата било
описано, че се предоставят за изследване
две обувки тип кубинки, с различни номера на картоните конкретно ВД А
008786 дясна кубинка, която в протокола
за оглед била с номер А008928 и лява обувка
с картон АА8785 според заключението на ДНК експертиза, а в протокола за
оглед била посочена с картон № А008925, което обуславяло извод за липса на
идентичност и невъзможност за категоричен извод че вещото лице е изследвало
именно иззетите с протокола кубинки. Позовава се, че бил нарушен реда за
съхранение на веществени доказателства, както и на това, че в изисканите и
приложени по делото документи липсвало описание на веществени доказателства – кубинки и телефон.
Относно телефона подчертава и това, че същия не е иззет с протокола за оглед на
местопроизшествие, св. А.О. дава показания , че на мястото е видял телефон, но
без да го описва по никакъв начин, както от показанията на св. Р.Д. се
установило, че телефона му бил предаден
в болницата в гр. Свищов от сина на пострадалия, за което не бил
съставен протокол, а по делото бил приобщен
протокол за доброволно предаване, но съставен от разследващ полицай И.Д.,
а и в този протокол отново липсвала инвидидуализация на телефона. Съществен
пропуск било на досъдебното производство това, че не били иззети дрехите на М.
при задържането му, които биха могли да бъдат обект на ДНК изследване и да се
установи дали върху тях е имало кръв от пострадалия С.О.. От друга страна св. Я.Н.
дава показания, според които по дрехите на подсъдимия не е имало кръв, които
показания не били съобразени на досъдебното производство поради едностранчивост
и тенденциозност на разследването в полза на обвинителната теза, още повече и
предвид липсата на освидетелстване на подсъдимия, а само на пострадалия С.О.,както
и на сина му А.О., още повече, че според показанията на последните двама
свидетели, на нападателя били нанесени удари. Подсъдимият не е бил
освидетелстан при задържането му, а в протокола от ЦСМП липсвали констатации
същия да има наранявания по тялото си. Защитникът излага, че никой от
свидетелите не е разпознал нападателя по лицето, а само по телесен силует,
походка, характерна телесна структура, като липсвало извършено разпознаване на
досъдебното производство. Взема становище, че обвинението се позовава само на
косвени доказателства при тотално игнориране на преките такива, които органите
на досъдебното производство отказали да съберат, които доказателства вече не
можели да бъдат събрани в съдебната фаза на процеса. Счита, че обвинителната
теза е основана на противоречиви косвени доказателства, които са опорочени в процесуален аспект при
събирането им. Изразява становище , че от използваните доказателствени способи
не можело да се направи категоричен
извод кой е извършител на престъплението, доказателствените празноти не можели
да се компенсират от предположителния характер на свидетелските показания относно
извършителя на престъплението. Относно заключението на ДНК експертизата
акцентира, че не била изследвана вътрешността на обувките за биологични следи,
а притеснително било ниския интензитет на биологичните следи открити по
обувките, за които вещото лице приема, че са от подсъдимия, поради което и
заключението на ДНК експертизата не давало беззспорен и категоричен извод
относно авторството на деянието. Моли да бъде постановена присъда, с която
подсъдимия М. да бъде признат за невинен по обвинението, да бъде отхвърлен
гражданския иск. Счита, че исканото от
прокурора наказание не било съобразено и
с продължителността на съдебния процес, като подсъдимия по никакъв начин не е
допринесъл за продължителността на процеса. Допълва, че нарушението на процесуалния
закон при събирането на доказателствата е коментирано в защитната
пледоария с оглед ефекта за недоказаност
на обвинението, а не в аспекта на съществени процесуални нарушения, които да са
били претендирани и заявени в разпоредителното заседание. Подсъдимият лично
взема становище, че според заявеното от експерта по ДНК експертизата , ДНК било
възможно да попадне при всякаква ситуация, а с оглед намаления интензитет на
ДНК то на подсъдимия, можело и при
предявяването на ВД да попадне върху тях, още повече, че експерта не е
изследвал вътрешността на обувките.
Конституиран по делото като
частен обвинител е С.А.О.. Повереникът му – адв. В. взема становище, че от доказателствата по
делото се установявало по безспорен начин обвинението, повдигнато срещу
подсъдимия. Счита, че доказателствата – свидетелските показания, веществените
доказателства, заключенията на вещите лица, включително ДНК експертизата обуславяли извод за доказаност на авторството
на деянието. Вредоносния резулта за пострадалия
бил тежък – счупване в дясната лакетна кост, но имало и множество други дребни
увреждания от ударите с желязната тръба по главата и тялото, липсвали
смекчаващи вината обстоятелства, освен това, че подсъмият е млад човек, ппоради
което и наказанието следвало да бъде
определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства, с оглед личността
на подсъмия, предходните му осъждания, а именно към средния размер –осем години
и половина, при строг режим, което наказание би постигнало целите посочени в
чл. 36 от НК. Взема становище, че били установени и
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД и гражданския иск се явявал основателен и
доказан в предявения размер, тъй като била установена връзка между противоправното поведение на
подсъдимия и настъпилата увреда на здравето на О., включително и от
заключението на съдебно-медицинската експертизи. Претендира разноски в размер
на 600 лева по представеното пълномощно от досъдебното производство, което
важало и за съдебното производство, както и претендира пътни за осем явявания по 20 лева и дневни съгласно
наредбата за командировките. Взема становище на пострадалия да бъдат върнати
веществените доказателства, негова собственост – ножче за пури, кутия цигари и
сандал.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства намери за установена следната фактическа
обстановка:
Подс.
Л.И.М. е роден на *** ***.
Завършил е средно
образование в ***************** Работи.
Осъждан е десет пъти за извършени от него тежки умишлени престъпления. По едно
от осъжданията – по НОХД № 155/2002г. на РС – Левски, на подс. М. е наложено
наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което било отложено на
основание чл. 66 ал. 1 от НК. По други две осъждания – НОХД № 45/2012г. на РС
Свищов и НОХ № 136/2011г. на подс. М. били наложени наказания пробация.
По другите седем осъждания на подс. М. били наложени за
изтърпяване ефективни наказания лишаване от свобода в размер до една година,
както следва:
С присъда по НОХД № 150/2005г. на РС Сливница, в сила от
07.04.2005г. на подс. М. било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца за деяние по чл. 339 ал. 1
от НК, като с присъдата е приведено в изпълнение на основание чл. 68 ал. 1 от НК условното осъждане по НОХД № 155/2002г. на РС Левски.
С определение от 22.02.2007г. по НОХД № 68/2007г. на РС
Свищов, в сила от същата дата, е
одобрено споразумение, по силата на което на подс. М. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест
месеца, за кражба, извършена в условията на опасен рецидив.
С присъда по НОХД № 15/2008г. на РС Свищов, в сила от
01.07.2008г. , на подс. М. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година и четири месеца, за
причинена средна телесна повреда в
условията на опасен рецидив, като деянието е извършено с особена жестокост.
С Определение от
22.02.2013г. по НОХД № 98/2013г. на РС Свищов, е одобрено
споразумение, с което на подс. М. е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца за престъпление по чл. 325 ал. 4 вр. ал. 1 от НК, изразяващи
се в произведени пет изстрела с газово оръжие във въздуха, нанесени от него
удари в областта на главата на П.М. и Б.Й., както и удар с дръжка на пистолет
по магаре, собственост на М., ругатни и псувни към тях.
С присъда по НОХД № 464/2012г. на РС Свищов, на подс. М. е
наложено едно общо наказание две години лишаване от свобода за общо три деяния,
извършени в условията на реална съвкупност – по чл. 216 ал. 1 от НК, по чл. 325
ал. 4 вр. ал. 1 от НК /за произвеждане на изстрел в имот на М.П. и отправяне на
обиди и закани към И. Ю., за осъществено
преследване с лек автомобил и възпроизвеждане на втори изстрел във въздуха/ и
по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 12.03.2013г..
С определение по НОХД № 231/2016г. на СвРС от 29.06.2016г.
, в сила от същата дата, е одобрено
споразумение, по силата на което на подс. М. е наложено общо наказание десет
месеца лишаване от свобода за извършени при условията на реална съвкупност
престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК /закана с убийство към Г.Г., които М.
отправял доката е размахвал брадва и за престъпление по чл. 325 ал. 4 вр. ал. 1
от НК - отправяне на обиди и псувни.
С определение от 02.09.2016г. по НОХД № 306/2016г. на РС
Свищов, в сила от същата дата, е
одобрено споразумение, с което на подс. М. било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от девет месеца за престъпление по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК.
В хода на
производството по делото е влязло в сила още едно осъждане по отношение на
подсъдимия М., като с Присъда по НОХД № 328 /2019 на РС Русе, в сила от 25.06.2019г., , подс. М. е осъден на три години лишаване от свобода при
строг режим за извършено в периода 25.08.2017г. – 08.09.2017г.. престъпление по
чл. 206 ал. 3 пр. 2 вр. ал. 1 от НК. Видно от отразяването в справката за
съдимост, това наказание е изтърпяно в
периода 2.07.2019г. до 24.10.2021г..
Вечерта на 04.06.2018г. св. С.А.О.
и …. – св. А.А.О. били в кафе – аперитив …. стопанисвано от св. Б.А..
Заведението се намира в централната част на гр. Свищов, в близост до
кръстовището , офермено от ………….., според показанията на св. А. и протокол за
оглед на местопроизшествие от 5.06.2018г…………е тупик, тя завършва непосредствено
след посоченото кръстовище. Тази улица отделя заведението от намиращата се в
непосредствена близост градска градина, в която е поставен паметника на
дарителите.
Около
23,15 часа св. С.О. и св. А.О. напуснали питейното заведение и се насочили към
техния автомобил „Митсубиши L-200“,
паркиран на …….., откъм страната на ….., почти до кръстовището. По същото време
св. Т.Д., видно от показанията му, излязъл да пуши пред заведение за хранене …...
Заведението се намирало на същото кръстовище, на една линия с кафе-аператив …..
По това време св. М.А. и св. Б.А. седели на пейка в
градината и търкали лотарийни билети, като пейката била разположена до алеята,
която извежда на посоченото по-горе кръстовище.
Св. С.О. и св. А.О. се качили в автомобила, като св. А.О.
заел шофьорското място, а св. С.О. седнал на предната дясна седалка, видно от
показанията на двамата свидетели. В този момент подс. Л.М. изскочил от
градинските храсти, втурнал се към автомобила, отворил рязко предната дясна
врата и нанесъл с метална тръба удар в главата
на св. С.О., а след това и по дясната ръка на св. С.О.. Последният, видно от
показанията му, усетил силна болка в дясната ръка. Св. А.О. възприел „дрънкането на тръбата „ по
капака на автомобила, видял как подсъдимия ударил баща му в главата и по ръката, чул как баща
му казва „кой тоз бее“ и тръгнал да излиза от автомобила. Св. С.О. излязъл от
колата, предпазвайки се с ръце от последващите удари. Едновременно с него от
колата излязъл и св. А.О., който се втурнал към баща си. Когато застанал откъм
дясната страна св. А.О. видял подсъдимия. Последният държал метална тръба, бил
облечен във вишнев суитчър, тъмно долнище на анцуг, ръкавици и имал маска на
главата, както и възприел, че е с характерно телосложение. Св. А.О. разпознал
подс. Л.М., който много често посещавал заведението „ВИП“, а и за известно
време работел в куриерска фирма …., въпреки че той бил с маска. Същият заяви ………………….
В момента,
в който св. А.О. застанал от дясната страна на автомобила, на същото място
дотичали св. М.А., следван от св. Б.А., видно от техните показания. В този
момент пострадалия С.О. и подс. М. били вече паднали на земята. Видно от
заявеното от св. С.О., когато хванал подсъдимия за краката, той замахвал с тръбата
да го удари, но пострадалият С.О. го бил
притиснал „той беше по очи на земята, аз го държах за коленете“. Този свидетел
заяви, че имал много силни болки, но държал подсъдимия за краката. Св. А.О., видно от показанията му, се опитал
да изтръгне металната тръба от ръцете на подсъдимия, но бил ударен от него на
няколко пъти в областта на глезените. Въпреки това, св. А.О. успял да издърпа
тръбата от ръцете на подсъдимия, ударил подсъдимия с нея, след което я захвърлил
настрани.
В този момент се намесил св. М.А., видно от показанията
му, който заедно със св. А.О. започнали да дърпат подс. М. за рамената, за да
го отделят от св. С.О.. Св. А. хванал
нападателя и се опитал да го свали на земята, видял, че е с ……………... Този свидетел, както и св. Т. Д., видели как св. А. нанесъл няколко удари с
тръбата върху нападателя. Подс. М. се
изправил и успял да се откъсне от двамата свидетели, които се опитвали да го
задържат и избягъл към чешмата до часовника. Той тичал по чорапи, защото
кубинките, които бил обул се изхлузили от краката му. Това се случило, защото
св. С.О. държал подсъдимия за краката, а М. имал навика да носи кубинките без
връзки/установено от показанията на св. А.О./ и това улеснило тяхното
изхлузване. Подсъдимият бил последван от св. М.А. и св. Б.А.. Той изтичал пред
сградата на ………………, след което свил на ляво и продължил да тича по
калдаръмената улица в посока на автогарата. След това той завил повторно
наляво, притичал през паркинга, който е зад сградата на ………… и след това скочил
в банара, видно от показанията на св. А. и св. А.. На това място свидетелите А. и А.
преустановили преследването, според
показанията им, защото мястото било неосветено, обрасло в храсти, имало камъни
и преследването в тъжмната част на
денонощието не можело да продължи. Св. Б.А., когато заключвал заведението, чул
писъци и излизайки навън видял св. А.О. помага на баща си да влезе в джипа, както и видял …………, след което позвънил в полицията за да
бъдат изпратени полицаи на мястото, но когато видял, че момчета и „човекът с качулката“ тръгнали да бягат в
посока към градинка към ректора, отново позвънил в полицията и им казал да
тръгнат в посока към автогарата. Известно време св. А. също тичал след двете
момчета, но понеже бил с джапанки, след известно време се отказал.
Междувременно
след като св. А.О. помогнал на пострадалия С.О. да се изправи, забелязал, че в близост до кубинките лежи
телефонен апарат марка …... Св. А.О. взел апарата със себе си, с намерението
по-късно да го предаде в полицията. Св. А.О. казал на баща си „аз го знам тате
кой е този“ , според заявеното от св. С.О., обяснявайки му, че по познал по
дрехите, по фигурата. След това св. А.О.
откарал баща си – св. С.О. в болницата, за да му бъде оказана помощ. Видно от
показанията на свидетелите С.О. и А.О.,
докато били в Бърза помощ, телефона, който св. А.О. взел със себи си
звъннал 1-2 пъти, но не вдигнали, като св. С.О. обясни, че видял номера от
повикването и разпознал телефонния номер на бащата на подсъдимия, който работел
при него. На мястото на произшествието
останали да лежат двете кубинки без връзки, нож за пури и цигари, 1 мъжки
сандал „Matstar comfort“
и тръбата.
На
мястото, където бил нанесен побоя, пристигнали полицаи от РУ на МВР – Свищов – св. Р.Д. и св. Я.Н.. Те
провели беседи със св. М.А., св. Б.А., св. Т.Д. и св. Б.А.. На полицейските
служители им било дадено описание на нападетеля, включително и информация, че
бил избягал по чорапи, защото кубинките били останали на мястото, както и, че
нападателя е Л., известен с прякора …... Видно от показанията на св. Т.Д., чул
как св. А. казал на полицаите да проверяват ……, който не запомнил. Св. Б.А., видно от показанията му, присъствал
при изземването на „прътът“ от желязо и
обувките. С приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие от
5.06.2018г. били иззети като веществени
доказателства – черен сандал размер 42 , в кафяв картиен плик, запечатан с
картон серия А 008929, ВД 2 – дясна кубинка без връзки, скъсана от дясно, в
кафяв хартиен плик ,запечатан с картон серия А 008928, ВД 3- кубинка без връзки
с червеникаво – кафяви петна на
подметката й, в кафьв хартиен плик, запечатан с картон серия А008927, ВД 4 – черен нож за пури и цигари, в
бял хартиен плик, запечатан с картон серия А 008926 и ВД 5 – черна на цвят
метална тръба с дължина 1 м, в кафяв хартиен плик, запечатан с картон серия А
008925. Св. А. след идването на
полицейските служители им показал къде
подс. М. скочил в банара, след което отишъл на мястото, където станал побоя, видял
как полицаите „отцепиха района“, видял, че „обувките на нападателя бяха
останали там, там имаше и един сандал, и ножица за пури….тръбата беше на
земята“.
След това
св. Р.Д. и св. Н. ***, където се намирал пострадалия С.О.. Св. А.О., който
придружавал баща си в медицинското заведение, дал описание на нападателя, което
съвпадало с описанието, съобщено им от другите свидетели. Освен това той също
посочил, че по телосложението разпознал нападателя – Л., за когото знаел, че е
с прякора ….. или ……………, както и че същият бил работел в ……. Описанието, което
св. А.О. дал на св. Р.Д. съвпадало с описанието, дадено от св. М.А. и св. Б.А..
Св. А.О. заявил, че е открил на мястото на произшествието в близост до кубинките
и мобилен телефон….., който взел със себе си за да го предаде в полицията и
предал мобилния апарат на св. Р.Д.. Според заявеното от св. Д., набрал
от телефона своя собствен номер, като
изписаният входящ телефонен номер св. Д. съобщил на оперативния дежурен при РУ
МВР Свищов, установено от показанията на св. Д.. При извършена справка в
системата „Български документи за самоличност“ се установило, че продиктувания
от св. Д. телефонен номер е вписан в БДС на името на подс. М. ***.
Св. Р.Д. и
св. Я.Н. започнали провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия. През това
време св. И.И. разхождал кучето си и ….. срещнал подс. Л., който му казал, че го нападнали, пребили го с тръба
и го обрали, помолил го да ползва телефона му, за да се обади на шефа си, за да
му спре картата на мобилния телефон, за да не злопуотребят с нея и му услужил с
телефона си. Св. И. забелязал, че подс. М. е без обувки, със суитчър, по чорапи
с лепки по тях. Видно от показанията на св. И., разпознал подсъдимия, защото го
познавал по физиономия , че работи в ….. Същият свидетел изнесе още, че след
като се разделили с подсъдимия, му звъннал
телефона и „господина отсреща поиска да говори пак с този човек“, но му
отвърнал, че не го познава, а „човекът се представи за баща му“. Междувременно в полицията постъпила информация,
че мъж без обувки е забелязан да върви в района на паркинга на стадион
„Академик“.
С патрулен автомобил св. Р.Д. и св. Н. обходили района,
обиколили и близкия квартал „Стоян Ников“, придвижили се до с. Царевец, където
провели беседа с граждани , чакащи на автобусната спирка. След това двамата
полицаи се върнали в града. Св. Я.Н. слязъл на отбивката към кв. „Стоян Ников“,
откъм страната за с. Царевец, на път III-405 и ул. „Стоян Ников“. Свидетелят пресякъл улицата за да застане
като секретен пост на спирката на кръстовището. Докато вървял, св. Н. се
извърнал за да погледне назад и тогава зебязал човешки силует. Човекът
пристъпил напред и свидетелят установил, че лицето отговаря на описанието на
нападетеля- ……………. Св. Н. се приближил към нападателя , като му разпоредил да
легне на земята и да постави ръце на гърба си. Св. Н. се приближил и видял, че
това е подс. Л.М., който все още не бил обут, бил по чорапи. Подс. М. изпълнил
разпореждането. Св. Н. уведомил оперативния дежурен за задържането на
подсъдимия и поискал съдействие за съпровождането му до сградата на полицията.
Св.
М.А. ***, за да бъде разпитан и видно от показанията му, като минавал покрай
стаята за задържани лица, видял подсъдимия, защото вратата била отворена. Този свидетел изнесе, че видял „абсолютно същия човек със същия суитчър и
същите панталони“, бил без обувки, чорапите му били в бодли „дето се е хвърлил
в банара“. Св. Б.А. също видял
подсъдимия М. ***, докато изчаквал св. А. да даде показания. Видно от
показанията му видял подс. М. „на пейката в стаичката, беше сам, вързан с
белезници… беше с чорапи и имаше много трева по тях“, познал го по суитчъра,
телосложението, анцунга бил същия – много широк.
При
предявяване на св. Р.Д. на протокол за доброволно предаване от 5.06.2018г.
,същият заяви, че това е протокол за доброволно предаване на мобилния телефон,
който св. А.О. предал, като същия бил съставен от разследващия полицай И.Д..
Този свидетел заяви, при придевяването
на протокола, че „виждам, че телефонът е предаден директно на
разследващия полицай“.
От
приложения протокол за оглед на веществени доказателства от 05.06.2018г. е
видно, че е извършен оглед на веществено доказателство – мобилен телефон марка Nokia, черен на цвят,
предаден доброволно от А.О., описани са появилите се съобщения на екрана ,
последните обаждания направени от и към телефона, включително е отразено
обаждане към телефонния номер от телефонен номер …………. на 05.06.2018г., както и
обаждане от телефонен номер …… в 01,23
часа на 05.06.2018г.. Видно от писмо на
БТК ЕАД № ….г. , абонат с телефонен номер ……….. е Ц.И.С. от ……. В същия протокол за оглед на веществени
доказателства е посочен и ИМЕИ на ВД – мобилен телефон, а именно ………. Видно от
писмо на А1 България ЕАД № …. от 20.07.2018г.. , апарат с ИМЕИ ……. е
регистриран с номер …… , на името на И.Л.М. от ……. В същото писмо е отразено,
че телефонен номер ……….. е с абонат И.Л.М. от ……. Видно от показанията на св. Р.Д.,
когато набрал от предадения му от св. А.О. телефонен номер собствения си
телефонен номер, на телефона му се изписал именно телефонен номер ….., за който
съгласно гореизложеното писмо е установено, че е на името на И.Л.М., баща на
подсъдимия М.. Св. И.И. заяви, че ползвания от него телефон, който предоставил
на подс. М. за да се обади е с……. Видно от приложената по делото справка на л.
122 от т. 1 от ДП, от този телефонен номер в 1,07 часа на 5.06.2018г. е
регистрирано повикване към телефонен номер ……….., за който се установи, че
регистриран на името на И.Л.М., баща на подс. М., което повикване е от клетка на ул. ….. Видно от цитирания
протокол за оглед на веществени доказателства – мобилен телефон, при огледа са записани и установените съобщения за получени пратки с посочени
номера на товарителници …. и …, като съгласно писмо от …..
изх. № …..от 13.03.2019г.., пратката с товарителница ………… е с получател Л.И.
***, като същата тованителница е приложена по делото.
Видно от протокол за оглед на веществени доказателства от
31.08.2018г., ВД № 2 – кафяв хартиен плик, запечатан с картон серия А 008928 е разтворен, като намерената кубинка след
третиране с дактилоскопичен прах, ведно с картон А008928 са поставени в кафевия
хартиен плик, който се запечатал с картон за ВД серия А 008786 с подписи на
поемни лица и експерт, а ВД № 3 – кафевия хартиен плик, запечатан с картон
серия А 008927 е разтворен, като установената в същия кубинка след третиране с дактилоскопичен прах, е
поставена ведно с картон серия А 008927
в кафевия хартиен плик, който се запечатал с картон за ВД серия 008785 с
подписи на поемни лица и експерт.
Видно
от заключението на съдебно-медицинската експертиза, вследствие от нанесените удари на С.А.О. са причинени
следните травматични увреждания : разкъсно – контузна рана на главата, разкъсно
– контузна рана на брадичката, отток на дясна лакетна става, закрито счупване
на дясна лакетна кост, мозъчно сътресение, протекло под формата на
зашеметяване, замаяност, главоболие и световъртеж. Получените травматични
увреждания са в резултат от удари с твърд предмет, с ограничена удължена
повърхност, като е възможно да са получени по начин описан от пострадалия –
удари с метална тръба , като травмата на дясна ръка може да се характеризира
като защитна такава, според заключението на вещото лице. Вещото лице е дало
заключение, че счупването на дясна лакетна кост е довело до трайно затруднение
в движението на десен горен крайник, със срок на лечение и възстановяване не
по-малко от 2 месеца при нормален оздравителен процес, а мозъчното сътресение,
раната на главата и раната на брадичката в съвкупност и по отделно е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и
възстановяване около 25 дни. В съдебно заседание вещото лице д-р Г. заяви,
че обичайните срокове за възстановяване на счупена кост са около
два месеца, това е затруденние на движението на крайника за два месеца, а
срокове надхвърлящи 30 дни могат да
бъдат квалифицирани като трайни. Вещото
лице заяви, че пострадалия е дал
лаконични показания относно претърпяната
болка, поради което няма какво да добави
освен депозираното заключение, но въпреки лаконичните показания, същите са в
резон с механизма на причиняване на повредата. Вещото лице посочи, че от свидетелските показания бил запознат , че
ударите били нанесени с тръба, като е възможно
именно с тръба да е ударен пострадалия. Обясни, че когато се чупи кост,
болката е доста голяма, постепенно започва да затихва, като през първите 2-3
седмици до двадесетия ден е значителна. Обясни, че процесът на оздравяване е
процес на постепенно затихване на болката, при условие, че не са настъпили
някакви усложнения. Допълни, че е дал двумесечен срок на възстановяване,което е
ориентировъчен период, защото след това има така наречените фантомни болки,
болки при нарушаване на травматичните условия, при определени физически
натоварвания, на който процес всеки реагира индивидуално, а при някои може да
продължи 3-4 месеца, а при други да бъде по-бързо възстановяването. Видно от
заявеното от вещото лице, при счуплане на лакътна кост не е съществувал риск от
емболия, няма данни по делото за усложнения и възстановяването да е продължило
6-8 месеца. Два месеца били обичайните срокове за неусложнено, нераздробено ,
неразместено счупване, в конкретния случай обичайното възстановяване е два
месеца, а болките били субективно усещане
„той съобщава, че го боли, резонно е да му вярвам“.
Приложен
по делото е протокол за освидетелстване от 05.06.2018г. , в който са описани травматичните увреждания
на св. С.О., както и протокол за освидетелстване от 05.06.2018г. на А. О., в
който са описани телесните увреждания на
същия.
Видно
от заключението на съдебно-медицинската експертиза, А.О. е получил отоци и
охлузвания по двата глезена, като тези травматични увреждания са в резултат от
удари с твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начин описан от
пострадалия – удари с метална тръба. Заключението на вещото лице е, че тези
травматични увреждания са причинили на А.О. болки и срадания.
Според
заключението на дактилоскопната експертиза, по представените за изследване ВД №
5 – 1 бр. метална тръба, черна на цвят, с дължина 1 метър иззета при оглед на
местопроизшествие от 05.06.2018г. и мобилен телефонен апарат марка „NOKIA“ с ИМЕИ …… и поставена СИМ карта на МТЕЛ с № ……
, предаден с протокол за доброволно предаване от 05.06.2018г.., няма оставени
годни дактилоскопни следи.
Видно
от заключението на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № II-38 на БНТЛ, ОД МВР В.Търново, при извършените
изследвания на представените обекти по класическите серологични методи за
биологични следи, са установени следните резултати: Обект № А 008785 представен
като „кубинка без връзки с червеникаво кафяво петно на подметката й, поставена
в кафяв хартиен плик, запечатан с картон серия А 008785, с подписи на поемни
лица и експерт е установено наличие на следи от кръв с човешки произход,
отделена е проба чрез тампониране за евентуални допълнителни изследвания с
идентификационна стойност /ДНК профилиране/ под № А 008785.1; Обект № А 008786
представен като „дясна кубинка без връзки , скъсана от дясно, поставена в кафяв
хартиен плик, запечатан с картон серия А 008786, с подписи на поемни лица и
експерт“ е установено наличие на съмнително за следи от кръв петно, поради
малкото количество не е проведен тест за доказване на кръв, с оглед запазване
на материал за ДНК профилиране, отделена е проба чрез тампониране за евентуални
допълнителни изследвания с идентификационна стойност, която е приложена под №
А008786.1. В съдебно заседание вещото лице З.И. заяви, че по кубинките е
намерена човешка кръв, иззета със стерилен тампон, за да може да се извърши ДНК
изследване, поясни, че за втората кубинка не е доказана човешка кръв, тъй като
петното било съмнително, най-вероятно кръв, но в много малко количество и не
било доказано, като пробата била годна, с години се съхранявала. Вещото лице
заяви, че друг биологичен материал, който би могъл да се изземе от кубинката са
епителни клетки от вътрешността на обувката, но такива не били иззети. Посочи,
че ако бъде извършено ДНК профилиране вероятно би могло да бъде установено
наличие на такива епителни клетки. Допълни, че самата кубинка би могла да бъде
изследвана и да бъде иззет материал от нея.
Допусната
и изготвена по делото е ДНК експертиза от Национален институт по криминалистика
– МВР, Център за експертни криминалистични изследвания, заключението на която
е, че по обект № 1 /лява кубинка/ е доказана човешка кръв – обект № 1-1, която
произхожда от лицето С.А.О., по обект № 1-2 /обща отривка от видимо чисти места
от външна страна на лява кубинка/ се визуализира смес от клетъчен материал от
лицата С.А.О. /алели с по-висок интензитет/ и Л.И.М. /алели с по-нисък
интензитет/. Вещото лице е дало заключение, че по обект № 2 /обща отривка от
външна страна на дясна кубинка/ се визуализира смес от кветъчен материал в
приблизително еднакво съотношение от лицата С.А.О. и Л.И.М.. Видно от
заключението на тази експертиза, обекти на същата са обект № 1 – лява черна
кубинка без връзки с видими зацапвания от ч.к.материя, поставена в кафяв
хартиен плик с етикет ОД МВР В.Търново Серия А008785, обект 1-1 – за изследване
е иззет материал от ч.к. петна, обект № 1-2 – за изследване е изготвена обща
отривка на видимо чисти места от външната страна на обувката, обект № 2 – дясна
черна кубинка без връзки без следи от ч.к.материя, поставена в кафяв хартиен
плик с етикет ОД МВР В.Търново серия А008786, като за изследване е изготвена обща отривка от външната страна на обувката,
обект № 3 – клетъчен материал от устна кухина на Л.И.М., иззет на тампон, ведно
с протокол за вземане на образци за сравнително изследване, като за изследване
е изрязън част от тампона и обект № 4 – клетъчен материал от устна кухина на С.А.О.,
иззет на тампон, ведно с протокол за вземане на образци за сравнително
изследване, като за изследване се изрязва част от тампона. В заключението са
описани използваните методи, направените изследвания и резултатите от тях,
идентификацията, за да се достигне до даденото заключение.
В съдебно заседание вещото лице И. Ч. заяви, че след като
се приемат обектите , се оглеждат и се фиксират биологичните следи, които се
изземват чрез тампониране – в случая са иззети отривки с кръв и отривки от
видимо чисти места от обувките, след което се
подхожда към изолиране на ДНК от тези биологични следи, които са иззети,
чрез тампониране на съответните тампони. Обясни, че че е отрил червено-кафяви
петна по лявата кубинка, вътрешната част от външната страна, не отвътре откъм
хастара, а от външната страна на лявата кубинка, като на снимка в заключението
били посочени местата, къдетото е иззета чрез тампониране кръв, а по дясната кубинка
направил цялостна отривка от външната страна, тъй като не установил визуално
петна наподобяващи кръв. Заяви, че
вътрешната част на кубинките не била изследвана за наличие на биологичен
материал. Вещото лице заяви, че биологичен материал е възможно по обекти да се
остави по много начини – възможно е чрез допир, чрез говор над обектите, като
чрез говор над обектите се отделя слюнков материал, в който има клетки. Обясни,
че е възможно ако има контакт, макар и краткотраен, да се остави биологичен
материал или да се следонаслои по-скоро върху обекта, който е обект на пипане и
на допир, като е възможно и чрез говор, кихане, при докосване с ръка също било
възможно, но там е строго инддивидуално дали ще може да се определи годен
профил, тъй като различните лица по различен начин отделят потомаслен секрет.
Приложени
по делото са извлечения от книга за веществени доказателства на РП Свищов за
2018 година, където под № 306 има запис на ВД – мобилен телефон , дата на
получаване 11.12.2018г.. по ДП
520/2018г. на РУ Свищов, както и за веществени доказателства по същото
досъдебно производство има още за
записа, съответно под номера 284, 285, 286, 287, 288, 289, 290 , в което са
описани веществените доказателства по
приемо-предавателния протокол на ВД от 12.11.2018г.. С приложената Заповед
8121з-193 от 13.06.2014г. на Министъра на вътрените работи са утвърдени
Вътрешни правила за условията и реда за съхранение в структурите на МВР на
веществени доказателства, събрани по реда и условията на НПК. Тези вътрешни правила са приложени по делото и в тях са уредени местата за съхраняване,
отговорници за съхраняване на веществените доказателства, предаването на
веществените доказателства за съхраняване, контролът на дейността по
съхраняване на веществените доказателства, унищожаване на веществените
доказателства. В приложеното извлечение от книга на веществените доказателства
в РУ Свищов, не фигурират веществените доказателства по досъдебно производство 201/2018г.
на РУ Свищов.
След преценка на всички
доказателства, релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 131а предл. 2-ро
вр. чл. 131 ал. 1 т. 12 във вр. с чл. 129 ал. 2 предл. 2 алт. 2 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновенността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
От
обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез действие и се изразява в такова въздействие
върху организма, вследствие на което на пострадалия е причинено травматично
увреждане – закрито счупване на дясна лакетна кост, което представлява средна
телесна повреда по смисъла на НК, изразяваща се в трайно затруднение в
движението на горен десен крайник на С.О..
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия виновно,при формата на вината - пряк умисъл – предвиждал е,
че нанасяйки ударите на пострадалия ще предизвика подобни травматични
увреждания, съзнавал е общественоопасните последици от това деяние и е допуснал
настъпването им.
При
определяне квалификацията на деянието съдът съобрази нанесените на пострадалия
травматични увреждания – закрито счупване на дясна лакетна кост, което е довело
до трайно затруднение в движението на горен десен крайник на С.О., което се явява средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 предл. 2 от НК.
Квалификацията
на престъплението при условията на т.12 на чл.131, ал.1 от НК по отношение на
подсъдимия се определя от обстоятелството, че деянието е извършено по
хулигански подбуди. Тази квалификация е налице, тъй като същия е целял чрез
причинената телесна повреда да покаже явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. Според
Постановление № 2/1974г. на Пленума на ВС, изменено и допълнено с Тълкувателно
постановление № 7/1987г., хулиганските
действия са прояви, скандализиращи обществото, чрез които се изразява брутална
демонстрация против установения ред и с които се изразява открито висока степен
на неуважение към личността. Съдът намира, че процесното деяние се отличава с
такива особености - деянието е извършено на публично място, подс. М. и
пострадалия С.О. не се познават. Пострадалият не посочва евентуални причини или
предхождащи деянието събития, които да са от такова естество, че да мотивират
подсъдимия към извършеното деяние, поради което следва да се приеме, че
нанесеният от него побой е по хулигански подбуди, без наличие на мотив, като
подсъдимият е целял чрез своите действия да изрази своето явно неуважение към
обществото. Квалификацията на престъплението при условията на чл.131а от НК по
отношение на подсъдимия М. се определя от обстоятелството, че процесното деяние
се явява извършено при условията на опасен рецидив, който се определя във вр.
чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, тъй като същия е извършил деянието след като е
бил осъждан два и повече пъти на “лишаване от свобода” за умишлени престъпления
от общ характер, изпълнението на които не е било отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК. От изтърпяване на осъжданията по НОХД 231/2016г. по описа на РС
Свищов и НОХД № 306/2016г. на РС Свищов, до реализиране на деянието, предмет на
настоящото дело не са изминали пет години, а наказанието по НОХД № 464/2012г. е
за повече от една година лишаване от свобода.
По такъв начин подс. Л.И.М. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав по чл. 131а предл. 2-ро вр. Чл. 131
ал. 1 т. 12 вр. Чл. 129 ал. 2 предл. 2 алт. 2 от НК. Същият, на 04.06.2018г. в
гр. Свищов, действайки при условията на опасен рецидив и по хулигански подбуди,
нанесъл удари с метална тръба в областта на дясната ръка на С.А.О. ***, с което
му причинил закрито счупване на дясна лакетна кост, което представлява средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на горен десен
крайник на С.О..
Събраните
по делото доказателства са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до
единствено възможния извод за доказаност на обвининето против подсъдимия. Характерът
и механизмът на причиняване на травматичното увреждане са установени,
включително и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Неоснователно
е становището на защитата на подсъдимия, че не е доказано авторството на
деянието, тъй като действително нападателят е бил с маска, но св. А.О. го е
разпознал по телосложението – „веднага по познах, защото няма друг такъв като
него“, св. М.А. и св. Б.А. са опитали да го хванат да не избяга, видели са го
да тича без кубинки и да скача в банара, а известно време след това в сградата
на полицията видели същото лице, със същите дрехи, без обувки, по чорапи с
бодли по тях. Не само това, на местопроизшествието св. А.О. намерил мобилен
телефон, който впоследствие предал с приложения по делото протокол за
доброволно предаване и който телефон показал на св. Р.Д. в Бърза помощ. Именно
св. Р.Д. набрал от този телефон собствения си телефонен номер и след като видял
телефонния номер, който се изписал, изискал от дежурния да извърши справка дали
в БДС има информация за него, като от справката, видно от показанията му, било
установено, че подс. М. е посочил същия телефонен номер в системата БДС.
Съгласно гореизложеното, в протокола за оглед на веществено доказателство –
мобилен телефон Нокиа, черен на цвят са отразени съобщенията и последните
повиквания, като съгласно цитираното писмо от …. товарителница с номер ….., за която е едно от съобщенията,
посочени при огледа на ВД, е с получател Л.И. ***, както и се установи, че за
посочения в протокол за оглед
на веществени доказателства ИМЕИ на ВД –
мобилен телефон, а именно ….., според писмо на А1
България ЕАД № 14306 от 20.07.2018г.. , апарат с ИМЕИ ….. е регистриран с номер ….
, на името на И.Л.М. от …… – баща на подсъдимия М.. Св. И.И. заяви, че ползвания от него телефон,
който предоставил на подс. М. за да се обади е с № ……. Видно от приложената по делото справка на л. 122 от
т. 1 от ДП, от този телефонен номер в 1,07 часа на 5.06.2018г. е регистрирано
повикване към телефонен номер ….., за който се установи,
че регистриран на името на И.Л.М., баща на подс. М., което повикване е от клетка на …….. Неоснователно се явява становището на защитата на подсъдимия, че веществено
доказателство – мобилен телефон не било приобщено по реда на НПК, както ,
че били нарушени правилата по
съхраняване на веществените доказателства. На първо място следва да се посочи,
че непосочването на това веществено доказателства в обвинителния акт не се
явява основание същото да бъде изключено като веществено доказателство по
делото, с оглед по-късното му внасяне, както и не се явява основание за
изключването му като веществено доказателство по делото и на липса на запис в
книгата за веществени доказателства в РУ Свищов относно това веществено
доказателство, установи се, че в регистъра на веществените доказателства в РП
Свищов има запис за предаването на това
веществено дозателство, както и на останалите веществени доказателства по
делото, предявени на подсъдимия в съдебно заседание. Налице е протокол за
доброволно предаване на мобилния телефон от св. А.О., който го е намерил на
мястото на побоя, извършен е оглед на
ВД, протоколът от който е приложен по делото. Съдът приема, че това веществено
доказателство следва да се цени наред с останалите доказателства по делото, но
за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да бъде изключен като
веществено доказателство, от показанията на св. И.И. и справката от мобилния
оператор се установи, че от предоставения му от св. И. мобилен телефон, подс. М.
*** ….. е позвънил на баща си – И.М.. Неоснователно се явява и становището на
защитата, че не е ясно на кои веществени доказателства – кубинки е изготвена
ДНК експертиза, тъй като в протокола за оглед на местопроизшествие иззетите две
кубинки били посочени със съответни номера на етикети, а в ДНК експеритазата
били посочени като ВД с номера А008786 и А008785, поради което нямало
идентичност, която да позволи извод, че ДНК експертизата е изследвала именно
иззетите с протокола за оглед на местопроизшествие две обувки – тип кубинки. Това
възражение е неоснователно, защото както се посочи по-горе с протокола за оглед
на веществени доказателства от
31.08.2018г., ВД № 2 – кафяв хартиен плик, запечатан с картон серия А
008928 е разтворен, като намерената
кубинка след третиране с дактилоскопичен прах, ведно с картон А008928 са
поставени в кафевия хартиен плик, който се запечатал с картон за ВД серия А
008786 с подписи на поемни лица и експерт, а ВД № 3 – кафевия хартиен плик,
запечатан с картон серия А 008927 е разтворен, като установената в същия
кубинка след третиране с дактилоскопичен
прах, е поставена ведно с картон серия А 008927
в кафевия хартиен плик, който се запечатал с картон за ВД серия 008785 с
подписи на поемни лица и експерт, като именно ВД с
картони серия А008785 – лява черна кубинка без връзки и серия А 008786 – дясна
черна кубинка без връзки са изследвани от вещото лице по ДНК експертизата.
Видно от заключението на ДНК експертизата
по обект 1-2 /обща отривка от видомо чисти места от външна страна на
лява кубинка/ се визуализира смес на клетъчен материал от лицата С.О./алели с
по-висок интензитет/ и Л.И.М./алели с по-нисък интензитет/, както и че по обект
№ 2 – обща отривка от външна страна на дясна кубинка се визуализира смес на
клетъчен материал в приблизително еднакво съотношение от лицата С.О. и Л.И.М..
Установи се от показанията на свидетелите А.О., А., А., Т.Д., че подс. М. е
избягал без кубинките, които са останали на мястото на побоя, а съгласно
заключението на ДНК експертизата, по двуете кубинки е визуализирана смес на
клетъчен материал на пострадалия О. и на подс. Л.М.. Заключението на вещото лице
по ДНК експертизата кореспондира с показанията на посочените свидетели, както и
писмените доказателства по делото, като от гореизложените се установявя по
безспорен начин авторството на деянието. Неоснователно се явява становището на
защитата на подсъдимия, че не бил установен механизма на причиняване на травматичното
увреждане на пострадалия, както и, че имало противоречия в обвинителния акт относно това
дали с метален прът или метална тръба е причинено увреждането. В диспозитива на
обвинителния акт е посочено, че ударите са нанесени с метална тръба в областта
на дясната ръка на пострадалия О., както и сред описаните в обвинителния акт
веществените доказателства е изброена именно метална тръба с дължина 1 метър,
още повече, че свидетелските показания на посочените по-горе свидетели
установяват, че ударите по пострадалия са нанесени именно с метална тръба,
останала на мястото на побоя. Действително по делото не е извършено
освидетелстване на подсъдимия М. с оглед твърденията на свидетелите, че на
същия са нанесени удари от св. А.О., но с оглед свидетелските показания,
веществените доказателства по делото , справките от мобилните оператори и
писмото от …., заключението на ДНК експертизата
по безспорен начин се установи, че именно подс. М. е нанесъл ударите в
областта на дясната ръка на пострадалия С.О., причинил му е средна телесна
повреда по смисъла на НК, изразяваща се в трайно затруднение движението на
горен десен крайник.
Причини
за извършване на престъплението – незачитане на установения правов ред и правото
на неприкосновеност на човешкото здраве, както и ниската правна култура.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – няма. Смекчаващи отговорността обстоятелства- млад
човек.
Съдът намира, че обществената опасност на деянието
по обвинението по чл. 131а предл. 2-ро вр. чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 129 ал.
2 предл. 2 алт. 2 от НК е висока с оглед и на предвиденото наказание –
от пет до дванадесет години лишаване от
свобода. Обществената опасност на подс. М. е висока – същият е осъждан многократно,
търпял е ефективни наказания лишаване от свобода, включително и извън тези
обуславящи квалификацията опасен рецидив.
Предвид на изложеното и като отчете
личността на подс. М., обстоятелството, че освен травматичното увреждане
предмет на обвинението, на пострадалия О. са причинени и други телесни
увреждания, според заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и мотива
за извършване на деянието, изминалия период от време, съдът
намира, че целите на наказанието ще бъдат постигнати, като на подс. Л.И.М. се наложи наказание към минамалния предвиден в закона размер, а
именно лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца, което
наказание счита, че ще постигне целите
на индивидуалната и генерална превенция.
Като взема предвид, че настоящото
наказание и осъждането по НОХД 328/2019г. на РС Русе санкционират деяния, преди
да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, на основание чл. 25 ал. 1
вр. чл. 23 ал. 1 от НК наложи за изтърпяване на подс. М. най-тежкото от така
наложеното наказание пет години и четири месеца лишаване от свобода и
наказанието от три години лишаване от свобода по Присъда по НОХД № 328/2019г.
на РС Русе, в сила от 25.06.2019г., а именно пет години и четири месеца
лишаване от свобода .
Съгласно чл. 57 ал. 1 т. 2 б. б от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража с присъдата беше определен първоначален строг режим за
изтърпяване на определеното общо
наказание пет години и четири месеца лишаване от свобода.
С присъдата на основание чл. 25 ал. 2 от НК беше
приспаднато от определеното общо наказание пет години и четири месеца лишаване
от свобода изтърпяното наказание три години лишаване от свобода по НОХД №
328/2019г. на РС Русе, тъй като видно от отразяването в справката за съдимост,
това наказание е изтърпяно на 24.10.2021г..
С присъдата на основание чл. 59 ал. 1 от НК при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години и
четири месеца, се приспадна
времето, през което подс. Л.И.М. е бил
задържан/задържането за 72 часа по НПК/ и времето, през което спрямо него е
била взета мярка задържане под стража, а именно от 5.06.2018г. до 10.07.2019г.
, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
По отношение на предявения граждански иск,
съдът счита същият за основателен и доказан, но не до претендирания размер.
Установи се от показанията на св. С.О., че при удара с металната тръба в ръката
изпитал много силна болка. Същият заяви „в един момент усетих силна болка в
дясната ръка, излязох от колата … първо ме удари в главата и ми сцепи главата,
очите ми започнаха да се пълнят с кръв, след това усетих силната болка в ръката
„ . Този свидетел изнесе, че след
болката му причерняло. Видно от показанията на св. А.О., след като откарал баща
си в болницата, при прегледа се установило, че има счупена дясна ръка, комоцио
и спукана брадичка. Гражданският иск е предявен само за травматичното
увреждане, предмет на обвинението – средна телесна повреда изразяваща се в закрито счупване на дясна лакетна кост,
довело до трайно затруднение в движението на горен десен крайник. Вещото лице
по съдебно – медицинската експертиза е заключило, че счупването на дясна
лакетна кост е довело до трайно затруднение в движението на десен горен
крайник, със срок на лечение и възстановяване не по-малко от 2 месеца при
нормален оздравителен процес. В съдебно заседание вещото лице д-р Г. заяви,
че обичайните срокове за възстановяване на счупена кост са около
два месеца, това е затруденние на движението на крайника за два месеца, а
срокове надхвърлящи 30 дни могат да
бъдат квалифицирани като трайни. Вещото
лице заяви, че пострадалия е дал
лаконични показания относно претърпяната
болка, поради което няма какво да добави
освен депозираното заключение, но въпреки лаконичните показания, същите са в
резон с механизма на причиняване на повредата. Вещото лице посочи, че от свидетелските показания бил запознат , че
ударите били нанесени с тръба, като е възможно
именно с тръба да е ударен пострадалия. Обясни, че когато се чупи кост,
болката е доста голяма, постепенно започва да затихва, като през първите 2-3
седмици до двадесетия ден е значителна. Обясни, че процесът на оздравяване е
процес на постепенно затихване на болката, при условие, че не са настъпили
някакви усложнения. Допълни, че е дал двумесечен срок на възстановяване,което е
ориентировъчен период, защото след това има така наречените фантомни болки,
болки при нарушаване на травматичните условия, при определени физически
натоварвания, на който процес всеки реагира индивидуално, а при някои може да
продължи 3-4 месеца, а при други да бъде по-бързо възстановяването. Според
вещото лице два месеца били обичайните срокове за неусложнено, нераздробено ,
неразместено счупване, в конкретния случай обичайното възстановяване е два
месеца, а болките били субективно усещане
„той съобщава, че го боли, резонно е да му вярвам“. Липсват
доказателства – медицински документи или свидетелски показания, които да
обуславят извод, че обичайното
възстановяване е продължило и след посочените от вещото лице два месеца като
оздравителен период. Установи се по безспорен начин, че в момента на счупване
на дясната лакетна кост пострадалия С.О. е изпитал болка с голям интензитет,
установи се, включително от заявеното от вещото лице д-р Г., че болка
пострадалия е имал и през оздравителния период, който нормално протичал около
два месеца, но не се събраха
доказателства дали и към момента св. С.О. продължава да изпитва болки в дясната
ръка, вследствие счупването на дясната лакетна кост, поради което следва, че и предявения иск за неимуществени вреди се
явява завишен по размер. Съдът прие, че за обезщетяване на претърпените от св. С.О. неимуществени вреди е необходима
сумата 5 000 лева, която сума определи по справедливост, съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. При това
положение подсъдимият ще следва да заплати на св. С.О. сумата 5 000,00 лева - претърпени неимуществени
вреди в резултат на престъплението по чл. 131а предл. 2-ро вр. чл. 131 ал. 1 т.
12 вр. чл. 129 ал. 2 предл. 2 алт. 2 от НК
, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането –
04.06.2018г. до окончателното изплащане, като гражданският иск до предявения размер
от 8 000,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Съдът
присъди 200,00 лева – ДТ върху уважения
размер на гражданския иск, направените по делото разноски за вещи лица в размер
на 962,54 лева, както и 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен
лист, които суми подсъдимият Л.И.М. следва да заплати на Районен съд Свищов.
Съдът
присъди сумата 338,87 лева, която сума подс. Л.И.М. ***, представляваща
разноски за експертизи, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен
лист.
Съдът присъди и направените по делото
разноски в размер на 600,00 лева, която
сума подс. Л.И.М. да заплати на С.А.О. ***,
която сума представлява направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение на повереника съобразно уважената част от гражданския иск и
обстоятелството, че пострадалия е конституиран като частен обвинител по
делото и осъждането на подсъдимия за
деянието, предмет на производството.
С присъдата съдът отхвърли
претенцията на С.А.О. за заплащане от подсъдимия на пътни в размер на 160 лева
и дневни в размер на 80 лева за осем явявания по делото, като неоснователна, тъй
като адвокатите не са в трудови
правоотношения и не могат да бъдат командирова
и съгласно чл. 1 от Наредба № 1, размерът на възнаграждението за
оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз
основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения
минимален размер за съответния вид помощ. Следователно претендираните разноски е следвало да бъдат
включени в договор за правна помощ, който да бъде представен по делото и да се
претендирата въз основа именно на този договор, но поради това, че липсва представен такъв договор, тази
претенция за присъждане на пътни и дневни беше отхвърлена.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: