Решение по дело №747/2023 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 111
Дата: 5 март 2024 г.
Съдия: Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
Дело: 20235240100747
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Пещера, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-

Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20235240100747 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Е. С. Х. , ЕГН:**********, с с адрес: гр. ***,
чрез адвокат П. П. АК Хасково, срещу Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н
Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров и
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул.
бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър
Благовестов Дамянов, по чл. 26 ЗЗД.
Твърди ищцата, че на 28.11.2022 г. между нея и ответното дружество
„Изи Асет Мениджмън “АД е сключен договор за потребителски кредит №
4653874 от 28.11.2022 г., по силата на който е усвоен кредит в размер на 1000
лв. за срок от 22 двуседмични вноски. Записаният в договора Годишен
процент на разходите (ГПР) е в размер на 41.71 %, фиксираният годишен
лихвен процент е в размер на 35%. Договорената вноска по кредита е в размер
на 90,00 лв. Съгласно чл. 4 от договора заемополучателят следва да обезпечи
задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две
физически лица - поръчители, банкова гаранция с бенефициер - заемодателя,
или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
Във връзка с посоченото изискване от договора за заем и на датата на
неговото сключване (28.11.2022 г.) на кредитополучателя се предоставя
Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен
номер, както номерът на договора за заем. Вторият договор се сключва с
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като по силата на него
1
кредитополучателят трябва да заплати на дружеството сумата в размер на
817,96 лв. (чл. 3, ал. 1 от същия), разсрочена ведно със задълженията по
кредита, като разсрочването и по двата договора е на 22 равни вноски.
Твърди, че посочените клаузи на чл. 4 от договора за причен заем и чл. 3 от
договора за гаранция са нищожни на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй като
противоречат на добрите нрави, също така се заобикаляла разпоредбата на чл.
19 ал. 4 от ЗПК. Твърди че посоченото възнаграждение за гарант
наподобявало неустойка. Нарушени били разпоредбите на чл. 143 т. 5 от ЗЗП
вр. чл. 10 ал. 2 от ЗПК и чл. 10а ал. 2 ЗПК. В договора, кредиторът се е
задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и на ГПР.
Клаузата на чл. 4 от Договора е нищожна и на самостоятелно
основание, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди още и че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл
България" ЕООД (дружеството поръчител) е "Изи Асет Мениджмънт" АД
(дружеството кредитор). Клаузата на чл. 4 от процесния договор за кредит е
неравноправна и нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП.
Сама по себе си, така уредена, клаузата на чл. 4 от договора
противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики като уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Предвид на изложеното счита, че процесният договор е недействителен
на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено
изискването за съдържането в договора на дори на един от посочените
елементи, какъвто е размерът на годишния процент на разходите съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е
недействителен. Счита, че посочените клаузи на чл. 4 от Договора за паричен
заем и чл. 3 от договора за гаранция са нищожни на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй
като противоречат на добрите нрави, и поради неспазване на нормите на чл.
143 ал. 1 и чл. 146 ал. 1 ЗЗП.
Формулира петитум: Бъде прогласена нищожността на чл. 4 от
Договора за паричен заем и чл. 3 от договора за гаранция на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД както и да се приеме за установено, че ищцата не дължи сумата
от 817,96 лева представляваща възнаграждение за гарант по Договора за
предоставяне на гаранция.
Ангажира доказателства и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК: *********, и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.
ЕИК: *********.
Твърдят че между страните не е спорно обстоятелствата по сключване
на Договор за паричен заем и договор за гаранция. Излагат съображения по
същество за валидността и действителността на оспорените клаузи и
недължимостта на претенцията.
2
Твърди ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД, че клаузата за гаранция
не е нищожна, като сочи практика в този смисъл, че задължението за
гаранция не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР. Излага
твърдения че не е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, че не е
недействителна поради заобикаляне на закона, включително поради
надхвърлянето на нейните функции, и поради накърняване на добрите нрави.
Моли исковете да бъдат отхвърлени и прави доказателствени искания.
Претендира разноски.
Предявява насрещен иск като обявява предсрочна изискуемост по
договора за паричен заем, като излага твърдения че ищцата Х. не е заплатила
вноските по заема на падежа и е в забава повече от 90 дни. Предявява
насрещни искове в условията на евентуалност – в случай че договора бъде
прогласен за недействителен на основание чл. 23 от ЗПК претендира
незаплатената главница в размер на 691,22 лева; в случай че искът на ищцата
Х. бъде отхвърлен претендира за плащане по действителен договор за
паричен заем – главница в размер на 763,89 лева и падежирала и незаплатена
договорна лихва в размер на 89,37 лева.
Прави искане за допускане на съдебно счетоводна експертиза и
претендира разноски.
С уточняващи молби прави оттегляне на искпо чл. 23 ЗПК и уточянва,
че претендира посочените главница и и лихва за периода от 25.04.2023 г. до
02.10.2023г. за следните суми: за главница – 763,89 лв. и за възнаградителна
лихва – 89,37 лв. по Договор за паричен заем № 4653874. Ето защо моли да
се осъди Е. С. Х. да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД − сумата от
763,89 лв., представляваща незаплатена дължима главница по Договор за
паричен заем 4653874, ведно със законна лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата; − сумата от 89,37 лв.,
представляваща незаплатена дължима възнаградителна лихва, дължима въз
основа на Договор за паричен заем 4653874.
Ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД твърди, че клаузата за
гаранция не е нищожна, като сочи практика в този смисъл, че задължението
за гаранция не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР. Излага
твърдения че не е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, че не е
недействителна поради заобикаляне на закона, включително поради
надхвърлянето на нейните функции, както и поради накърняване на добрите
нрави. Твърди че в случая в отношенията между тях не намира приложение
ЗПК. Моли исковете да бъдат отхвърлени и прави доказателствени искания.
Претендира разноски.
В срока за отговор по насрещния иск Е. Х. депозира такъв, като счита,
че не следва да се разглежда заедно със настоящия.
Настоящия състав намира, че следва да приеме за съвместно
разглеждане предявения иск по чл. 79 от ЗЗД от ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ
АД, тъй като предявеният иск е във връзка с договора за паричен заем, за
който се твърди че е сключен при наличие на нищожна клауза и освен това
именно по този договор се твърди, че страна по него не е погасила
задължението си.

3
Съдът е сезиран с искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл. 79 от ЗЗД

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата
на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

С проекта си за доклад е обявено е за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между ищеца Е. С. Х. и ответниците „Изи Асет Мениджмънт"
АД, ЕИК: *********, и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД Договор за
паричен заем 4653874 от 28.11.2022 г и договор за гаранция № 4653874 от
28.11.2022 г и предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема.

Сключването на посочените договори се установява и от приетите като
писмени доказателства по делото Договор за паричен заем 4653874 от
28.11.2022 г и договор за гаранция № 4653874 от 28.11.2022 г.

От представения Договор за паричен заем №4653874 от 28.11.2022 г. се
устянавява, че между ищцата Х. и ответното дружество „Изи Асет
Мениджмън “АД е сключен договор за потребителски кредит № 4653874 от
28.11.2022 г., по силата на който е усвоен кредит в размер на 1000 лв. за срок
от 22 двуседмични вноски. Зпосочен е Годишен процент на разходите (ГПР) е
в размер на 41.71 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 35%.
Договорената вноска по кредита е в размер на 90,00 лв. Съгласно чл. 4 от
договора заемополучателят следва да обезпечи задължението си с
осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица -
поръчители, банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, или одобрено от
заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Във връзка с посоченото изискване от договора за заем и на датата на
неговото сключване (28.11.2022 г.) на кредитополучателя се предоставя
Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен
номер, както номерът на договора за заем. Договорът за гаранция се сключва
с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като по силата на него
кредитополучателят трябва да заплати на дружеството сумата в размер на
817,96 лв. (чл. 3, ал. 1 от същия), разсрочена ведно със задълженията по
кредита, като разсрочването и по двата договора е на 22 вноски.

От заключението на приета съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните по делото, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че по договора за заем
Е. Х. е платила сумата от 308,78 лв., (таблица на стр. 3), а по договора за
поръчителство – 223,08 лв. Възнаграждението за гарант не е включено в
договора за заем, ако бъде включено, става 429,67 процента.
Експертизата е приета в о.с.з. като неоспорена от страните по делото.

4
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно е по делото, че между ищцата и ответника „Изи Асет
Мениджмънт" АД е сключен Договор за паричен заем № 4653874 от
28.11.2022 г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставило
на Е. Х. сумата от 1000,00 лв., която е изцяло усвоена от ищеца, срещу
насрещното задължение на ищеца - заемател, да върне сумата на 22
двуседмични погасителни вноски - всяка в размер на 90,00 лв., ГПР 41.71 %
и ГЛП 35%. Крайният срок е 02.10.2023 г.
Било е уговорено предоставянето на едно от следните три обезпечения:
две физически лица - поръчители, банкова гаранция с бенефициер -
заемодателя или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което
предоставя гаранционни сделки. Съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗКИ ответникът „Изи
Асет Мениджмънт" АД е финансова институция, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало
именно като такова. Сключеният между страните Договор за паричен заем по
своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че
договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Според чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.
В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т.
1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи
5
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В Договора за паричен заем 4653874 от 28.11.2022 г., е посочен процент на
ГПР от 41,71 %. Този размер на ГПР обаче не отразява действителният такъв,
тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението на гаранта по Договора за предоставяне на гаранция,
сключен от потребителя с „Файненшъл България" ЕООД. Възнаграждението в
полза на гаранта е разход, свързан с предмета на Договора за паричен заем,
доколкото касае обезпечение на вземанията по договора и следва да се
включва в общите разходи по заема по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Въпреки че всеки един от процесните договори - този за паричен заем и този
за предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
обезпечение чрез сключване на договор за гаранция от заемателя с одобрено
от заемодателя юридическо лице - гарант, сключването на договора за
гаранция в деня, в който е сключен самият договор за заем, както и с
изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне
нагаранция, ведно с основното задължение по заема.
Видно и от справка в Търговския регистър се установява, че „Изи
АсетМениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл
България" ЕООД, т.е. налице е хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1,
т. 5 ДР на ТЗ . А съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за предоставяне на
гаранция, „Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо гаранта
възнаграждението по Договора за предоставяне на гаранция. Безспорно е в
случая , че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на
заемодателя към момента на сключване договора за паричен заем.
Уговореното възнаграждение по Договора за предоставяне на гаранция
всъщност представлява скрита възнаградителна лихва за предоставения заем
по Договора за паричен заем. По този начин се постига скрито увеличаване на
възнаграждението на търговеца, предоставил заем на потребителя, което е
забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до заобикаляне на
императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимите от
кредитополучателите разходи по кредита.
Освен това потребителят няма право на избор, доколкото, че за да бъде
потребителят одобрен за отпускане на заема, следва да сключи още и Договор
за предоставяне на гаранция с конкретно посочено от кредитора юридическо
лице гарант. Договорът за предоставяне гаранция има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което противоречи на чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
6
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
По делото безспорно се установи и от приетата съдебно-икономическа
експертиза, че плащането на възнаграждението за гаранция не е отразено като
разход при формирането на оповестения ГПР - 41,71% по Договора за
паричен заем ГПР би бил равен на 429,67 процента.
Възнаграждението на гаранта се явява разход по заема и е следвало да
бъде включено в ГПР, доколкотосключеният Договор за предоставяне на
гаранция и разходите по него са пряко свързани с Договора за паричен заем.
Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-
малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по Договора за
паричен заем и реалните разходи по заема. Като не е оповестил действителен
ГПР в Договора за паричен заем заемодателят е нарушил изискванията на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка. Умишленото
невключване на възнаграждението на гаранта в ГПР по Договора за паричен
заем обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно
недействителност на целия Договор за паричен заем.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. От извършената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че по Договора за паричен
заем ищецът Е. Х. е платила сумата от 308,78 лв., (таблица на стр. 3), а по
договора за поръчителство – 223,08 лв.
Към момента на устните състезания е настъпила изискуемостта по договора
за паричен заем/ 02.10.2023г. /, направено е възражение от Х. че договорът за
паричен заем е недействителен предвид неспазване на разпоредбата на чл. 19
ал.4 от ЗПК, в аспекта на обстоятелството че възнаграждението за гарант не е
включено в ГПР , по какъвто начин потребителя е въведен в заблуждение за
размера на заема който следва да върне, то на основание чл. 22 от ЗПК се
дължи само чистата стойност по паричния заем. Предоставен е паричен заем
от ответника в размер на 1 000 лева предвид че са платени по договора общо
308.78 лева., то съобразно разпоредба на чл. 22 от ЗПК се дължи чистата
стойност по кредита, ето защо искът на ищеца по насрещния иск ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ се явява частично основателен до сумата от 691.22лв., като
не се дължат други лихви и такси.
Последиците от недействителността на Договора за паричен заем
рефлектират върху Договора за предоставяне на гаранция, поради естеството
на правоотношенията. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен,
тъй като се явява лишен от основание, предвид недействителността на
Договора за паричен заем, който той обезпечава и във връзка, с който е
7
възникнало правоотношението по предоставянето на гаранция.

По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт" АД
следва да бъде осъден да заплати в полза на РС Пещера ищеца сумата в
размер на 50.00 лв. - разноски за държавна такса за разглеждане на
предявения установителен иск, а ответникът „Файненшъл България" ЕООД -
да заплати в полза на РС Пещера сумата в размер на 100.00 лв. - разноски за
държавна такса за двата иска срещу него иск.
В производството по делото ищецът е представляван, на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), от адв. Петко П. от ХАК -, видно от
представения договор за правна защита и съдействие (л. 8). Ето защо в полза
на упълномощения процесуален представител на ищеца П. следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 400.00 лв. на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за осъществено процесуално
представителство по предявения срещу „ИзиАсет Мениджмънт" АД и
„Файненшъл България“ ЕООД искове.
В полза на ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ се дължат разноски съобразно
уважения насрещен иск, а именно в размер на 150,00лева, за държавна такса ,
юрисконсултско възнаграждение и експертиза съобразно уважения иск.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 4 от Договор за паричен
заем №4653874 от 28.11.2022 г., сключен между Е. С. Х., ЕГН:**********, с с
адрес: гр. *** и „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис
40-46, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22, във вр.с чл.11, ал.1 т.10
от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 3 от Договор за
предоставяне на гаранция № 4653874 от 28.11.2022г. сключен между Е. С. Х. ,
ЕГН:**********, и „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК ********* и
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на Е. С. Х. ,
ЕГН:**********, против „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, че
ищцата не дължи сумата от 817.96 лева по нищожна клауза, предвидена в чл.
3 от Договор за предоставяне на гаранция № 4653874 от 28.11.2022г.,
сключен между Е. С. Х. , ЕГН:**********, и „Файненшъл България" ЕООД,
ЕИК *********.
ОСЪЖДА Е. С. Х., ЕГН:**********, с с адрес: гр. *** да заплати на „Изи
Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис 40-46, сумата от 691.22
лева, представляваща чистата стойност по недействителен Договор за
паричен заем № 4653874 от 28.11.2022 г., като отхвърля иска до
претендирания размер от 763,89 лева и за сумата от 89,37 лева,
8
представляваща възнаградителна лихва.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър
Център", ет. 2, офис 40-46, и „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" №
28, „Силвър Център", ет. 2, офис 40-46, да заплатят на адв.П. П. от ХАК на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
сумата в размер на 400.00 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър
Център", ет. 2, офис 40-46, да заплати по сметка на РС Пещера държавна
такса в размер на 50.00 лева.
ОСЪЖДА „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър
Център", ет. 2, офис 40-46, да заплати по сметка на РС Пещера държавна
такса в размер на 100.00 лева
ОСЪЖДА Е. С. Х., ЕГН:**********, с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* , сумата от 150.00 лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9