Решение по дело №1536/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63а ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на „Семиз“ ООД, представлявано от управителя О. Р. Х., срещу решение № 675/19.05.2022г., постановено по административно-наказателно дело № 20223110201350/2022г. по описа на Варненския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ №23-0001542/17.09.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева на основание чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от същия закон.

Основният касационен довод на „Семиз“ ООД, поддържан и във въззивното производство, е за противоречие на националното законодателство с европейското такова като се конкретизира, че се има предвид разпоредбата на чл.8 ал.2 и ал.4 от Наредба № 36 от 15 май 2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологически изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания /ще се цитира по-долу само като Наредба № 36/ 15.05.2006 г./. Твърдението е обосновано с това, че цитираната норма от Наредбата предвижда валидност на удостоверението за психологическа годност на водача за срок от три години от датата на неговото издаване, което противоречи на §9 от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г. и на чл.7 §2 във връзка с §3 от същата директива, както и на т.4 и т.5 от Приложение № 3 към нея, които предвиждат водачите да удостоверяват изпълнението на минималните изисквания за физическа и умствена годност за управление на превозни средства при осъществяване на обществен транспорт при издаване на свидетелство за управление или периодично след това, като свидетелствата за управление, издадени в държавите-членки за МПС от категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E имат валидност пет години, т.е. и самото удостоверение за психическа годност следва да бъде със същия срок на валидност - 5 години. Позовава се на официално изявление на Европейската комисия от 15.07.2021 г., достъпно на официалната страница на Европейската Комисия. В заключение се иска от касационната инстанция да се произнесе с решение, с което да отмени решението на ВРС ведно с потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание представител на касатора не се явява. В деловодството на съда на 29.09.2022 г. по електронен път е постъпила молба от процесуалния представител на „Семиз“ ООД, с която е изразено становище по хода на делото, по доказателствата и по съществото на касационния спор – жалбата се поддържа, като дружеството се позовава на образуваното пред Съда на Европейския съюз дело С-227/22.

Ответникът по касация – директор на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна в писмен отговор на касационната жалба от 05.07.2022 г. от мл. експерт с юридическа правоспособност оспорва жалбата. Излага доводи за неоснователност на жалбата, тъй като от събраните доказателства се установява извършване на описаното в наказателното постановление административно нарушение. До съда е отправено искане оспореното решение на ВРС да бъде оставено в сила и се претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от жалбоподателя. В допълнително представено становище с.д. № 2971/28.02.2024 г. по съществото на спора сочи, че съгласно посоченото в точка 34 от решението по дело С-227/2022г. на СЕС, правната уредба за психологическа годност не се различава по своя обхват и цели от тези, предвидени в Директива 2006/126, с оглед което същата може и трябва да се счита за съответстващ на правото на съюза акт. Регламентацията в двете наредби, които уреждат в цялост извършването на физически и медицински преглед на водачите, е законосъобразна и непротиворечаща на европейското право и в частност на Директива 2006/126. Поддържа се искането за присъждане на разноски в полза на ответника, както и възражението за прекомерност на претендирания от касатора размер на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за основателна и моли оспореното решение да бъде отменено.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Описаното в потвърденото наказателно постановление деяние, съставляващо административно нарушение е следното:

Извършена е комплексна проверка на документацията относно транспортната дейност на превозвача „СЕМИЗ“ ООД, притежаващо лиценз № 05839/11.01.2011 г. за обществен превоз на товари на територията на Република България, валиден до 10.01.2026 г., която приключила на 30.07.2021 г. В хода на проверката, въз основа на пътен лист серия „Й“ №152/22.10.2020 г., копие на товарителница от същата дата, разпечатки на информация от карта на водача и от паметта на тахографа за 22.10.2020 г. е установено, че на 22.10.2020г. дружеството в качеството на превозвач е допуснало до управление на товарен автомобил СКАНИЯ Г420 ЦБ 8 х 4 ЕХЗ, кат. N3G, с рег. № [рег. номер], водача Г. Ж. Т. с [ЕГН], който не отговаря на изискванията за психологическа годност. Посоченият извод е формиран въз основа на извършена справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите към ИА „АА“. Последвало е издаване на АУАН, в който горните факти са квалифицирани като нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от Закона за автомобилните превози. На 17.09.2022 г. е издадено оспореното НП. В него изцяло са възприети фактите и правната квалификация на деянието така, както са посочени в акта за установяване на административно нарушение. На основание чл. 96г, ал.1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози на превозвача „СЕМИЗ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.

При постановяване на оспореното решение Районен съд – Варна е приел, че с оглед нормативната уредба - чл. 7а, ал.2, предл. 3 от ЗАвтП вр. с Наредба № 36 от 15.05.2006 г. е следвало водачът да има удостоверение за психологическа годност при осъществяване превоза на 22.10.2020 г., а липсата на такова категорично обосновава извод за извършено нарушение на посочената правна новела от ЗАвтП. Счел е, че задължението на превозвача е да не допуска управляването на МПС от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност и произтича от нормата на чл.7а, ал.2 от ЗАвтП, т.е. касае се за изискване, определено с този закон, поради което законосъобразно отговорността на лицензирания превозвач е ангажирана по специалния текст на чл.96г, ал.1 от ЗАвтП. Последният представлява предвиден в закон случай на допустителство и е от категорията на продължените нарушения като се осъществява чрез бездействие, посредством допускането от превозвача да бъде извършван обществен превоз на пътници от водач, който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност.

Съдът е приел също, че НП не е в противоречие с Директива 2006/126/ЕО, доколкото същата касае единствено въпросите по издаване и подновяване на свидетелства за управление на МПС, създаването на унифициран образец и взаимното признаване на правоспособността между държавите-членки. След като предметът на правната уредба е различен, не е налице колизия между националната нормативна уредба и тази на общността. Сочи, че анализът на приложимите национални разпоредби не навежда на извод за неправилно транспониране на Директива № 2006/126/ЕО в националната законодателство, следователно не е налице основание за прилагане принципа на директен ефект на общностните директиви в националното законодателство. Ето защо за превозвачите, установени на територията на Република България, се прилагат изискванията на коментираната европейска директива по начина, по който тя е транспонирана в националното законодателство, включително и за установеното задължение лицензираните превозвачи да ползват за осъществяване на дейността си само водачи, разполагащи с удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на чл.152, ал.1, т.2, б. "б" от ЗДвП и Наредба № 36/2006 година. Съдът посочва в мотивите на решението, че с Директива № 2006/126/ЕО се въвеждат „минимални стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство“ /т. 9 от Преамбюла/. Законът за автомобилните превози и Наредба № 34/ 1999 г. урегулират специфичните обществени отношения за вътрешни и международни превози на пътници и товари и поради това въвежда различни нормативни предпоставки за осъществяване на подобна обществена дейност за всички останали водачи, управляващи превозни средства.

По изложените съображения РС – Варна е потвърдил оспореното НП.

Оспореното решение е неправилно.

На първо място касационната инстанция счита, че описаните в АУАН факти, възпроизведени и в процесното наказателно постановление, са недостатъчни, за да опишат състав на административно нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от Закона за автомобилните превози. В мотивите към НП в подробности са описани индивидуализиращите превозното средство белези, в т.ч. вид и сериен номер на монтирания в него дигитален тахограф, но изпълнителното деяние е описано лаконично в смисъл, че „превозвачът при извършване на обществен превоз на товари на територията на Р България (…) е допуснал до управление водача Г. Ж. Т., [ЕГН] (…), който не отговаря на изискванията за психологическа годност, видно от направената справка в регистър на психологическите изследвания на водача към Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация““. В какъв смисъл водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност – дали на изискванията относно познавателната, психомоторната и личностната сфера на психиката по смисъла на чл.3, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г., което е въпрос извън компетентността на служителите на ИА „Автомобилна администрация“, дали водачът е допуснат да управлява превозното средство след изтичане срока на валидност на издадено преди това удостоверение за психологическа годност /УПГ/ или такова никога не му е било издавано, не става ясно от описанието на нарушението.

От така даденото описание на фактите не става ясно и дали водачът притежава годно СУМПС, като доказателства в тази насока дори не са събирани в хода на административно-наказателното производство. Както сам е посочил въззивния съд в мотивите към обжалваното решение, в административно-наказателното производство защитата се осъществява в рамките на фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на НП, тоест санкционираното лице се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на деянието. Предвид последното, неправилни се явяват изводите на първостепенния съд, че процесното нарушение е описано с всички съставомерни елементи и е индивидуализирано по начин, който дава възможност на превозвача да разбере за извършване на какво нарушение е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.

Съгласно текста на приложената санкционна норма на чл. 96г, ал.1 от ЗАвП, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лева. Фактът, че в нормата най-общо е посочено, че на санкция подлежи всеки превозвач, който допусне да се извърши превоз от водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, задължава административно-наказващия орган от задължението да посочи в наказателното постановление на кое конкретно изискване не отговаря водачът. Констатираното процесуално нарушение е съществено доколкото ограничава възможността на санкционираното лице да организира адекватно защитата си, поради което е основание за отмяна на оспореното наказателно постановление. Като е стигнал до противоположни изводи, въззивният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени.

В допълнение към вече изложеното следва да се посочи, че с определение № 2779/ 28.09.2022 г. настоящото съдебно производство е спряно до постановяване на окончателен съдебен акт от Съда на Европейския съюз /ЕС/ по дело № С-227/ 2022 г., образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Габрово по въпроса дават ли нормите на Директива 2006/126/ЕО възможност на държавите членки да изискат от водачите, управляващи превозни средства от категории С, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E, да преминават медицински прегледи, които да установят тяхната психическа и умствена годност през интервали от време, по-къси от срока на валидност на свидетелството за управление на МПС и в тази връзка да изискват отделен документ (различен от свидетелството за управление), който да удостоверява годността им? Или притежанието на валидно свидетелство за управление на МПС от посочените категории удостоверява и психическата и умствена годност на водача, тъй като тази годност е вече установена при издаването, съответно подновяването на свидетелството за управление?

Решение по цитираното дело е постановено от СЕС на 18.01.2024 година, съответно – настоящото производство е било възобновено. С акта си СЕС постановява, че чл. 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории С, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E, издадено в съответствие с тази Директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават, както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност.

Следователно, СЕС е установил противоречие между националната уредба, изискваща от лицата, които извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки, притежаващи свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E да представят отделен документ – удостоверение за психологическа годност с нормата на член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО, ако тяхната физическа и умствена годност вече е била проверена. Тоест, изискването по разпоредбата на чл.8 ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за притежаване на удостоверение за психологическа годност касае само тези водачи, чиято психологическа годност не е била проверена при получаване на свидетелство за управление на превозни средства (например към него момент такова изискване за проверка не е било предвидено в нормативната уредба) от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E или тяхното свидетелство за управление не се отнася до тези категории. И в случаите, когато е допустимо да се изисква като отделен документ - удостоверение за психологическа годност, неговия срок не може да бъде по-кратък от срока на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

В разглеждания случай, нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление е посочен срока на валидност на свидетелството за управление на превозно средство у въпросния водач, за да се прецени какъв е би бил срока на валидност и на самото удостоверение за психологическа годност към датата, за която се твърди, че е било извършено нарушението. Видно от горецитираното решение на СЕС по дело С-227/22, удостоверението за психологическа годност, когато такова може да бъде изискано не може да бъде по-кратко от срока на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Следователно, административно-наказващият орган не е доказал по безспорен начин, че на 30 юли 2021г. превозвачът „Семиз“ ООД е извършил нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните превози и наказателното постановление е материално незаконосъобразно, като го е потвърдил въззивния съд е постановил неправилно решение в противоречие също на материалния закон, което подлежи на отмяна.

При този изход на спора искането дружеството-касатор щеше да има право на присъждане на съдебни разноски, но такова искане не е било предявено и служебно съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 675/19.05.2022 г. постановено по АНД №20223110201350/2022 г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0001542/17.09.2021 г. издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна.

Решението е окончателно.