Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Русе, 04.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански състав в публично заседание на 31-ви август през две хиляди и двадесе година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря К. С.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2236 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът „ТЕХ НЕТ” ЕООД-Русе твърди, че по силата на сключен с
ответника договор за доставка и анекс към него ответникът е приел да приеме и
заплати офис и интериорно оборудване на стойност 166 365,85 лв. в петдневен
срок от извършване на доставката. Срокът бил до 16.12.2010 г. Дружеството
доставило, а ответникът приел стоките на 22.12.2010 г., но дължимата продажна цена не била платена.
Неколкократно водили разговори с представители на ответника за погасяване на
задължението. Поради неизпълнение на задълженията си по договора, ответникът
дължал на ищеца договорна неустойка по чл. 19 от договора в размер на 15% върху
дължимата сума, т.е. дължал договорна неустойка в размер на 24 953,38 лв. Искът
е предявен като частичен за сумата в размер на 15 000 лв. от горепосочения общ
размер на задължението. Така ищецът претендира за осъждането на ответника да
заплати 15 000 лв, предявена частично от 24 953,38 лв. - дължима неустойка,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане, както и разноските по делото.
Съдът квалифицира правно предявения
иск по чл.92 от ЗЗД - иск за заплащане
на договорна неустойка.
Ответникът
„ВИАС” ЕООД-Шумен е подал отговор на
исковата молба. Оспорва основателността на иска. Позовава се на чл. 4 и чл. 6
от договора между страните, съгласно
който задължението било неделимо и на това, че на 12.06.2010 г. бил
подписан анекс, като срокът за
изпълнение бил удължен с шест месеца, но в анекса не била отразена клаузата за
неделимост на задължението. Доставката на стоката била осъществена на
22.12.2010 г., т. е. ищцовото дружество е било изпаднало в забава на 17.12.2010
г. и това продължило за период от 6 дни. Така на осн. чл. 17 от договора,
ищецът също дължал неустойка за забава, която в случая била 4 990,98 лв. Ответникът счита, че тази сума
следва да бъде приспадната от неговото задължение към ищеца. Не излага други
доводи и възражения. Не сочи доказателства.
За да се произнесе съдът
съобрази следното:
Признава се и не се спори, че страните по делото са
сключили договор за доставка и анекс към същия, съгласно който ищецът е
доставил на ответника офис и интериорно оборудване на стойност 166 365,85
лв. Не се спори и относно това, че в
договора е уговорена неустойка в размер на 15% при неизпълнение от страна на
ответника – чл.19 от договора. В чл.4 от
договора е посочено, че стоките ще се доставят наведнъж, а в чл.6 е посочено,
че срокът за доставка е до 16.06.2010 г. В чл.17 от договора е уговорено, чепри
забава от страна на доставчика той дължи неустойка в размер на половин процент
за всеки просрочен ден., но не повече от 15% от стойността на договора. Представен
е приемо-предавателен протокол, от който е видно че доставката по договора е
осъществена на 22.12.2010 г., което е 6 дни след удължения краен срок с анекса (16.12.2010 г.). При така установената фактическа обстановка съдът
счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на страните за
неустойки по чл.19 и чл.17 от договора. Стойността на доставените стоки е
138 638,21 лв. без ДДС, с оглед на което размерът на неустойката по чл.19
от договора е 24 953,38 лв., а размерът на неустойката по чл.17 от договора за
6 дни забава е 4 990,98 лв. С оглед това и възражението на ответника за
приспадане (прихващане) на тази сума искът следва да се уважи частично до
размер на 10 009,02 лв.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ответника „ВИАС” ЕООД-Шумен, ЕИК ********* да заплати на ищеца „ТЕХ НЕТ”
ЕООД-Русе, ЕИК ********* сумата в размер на 10 009,02 лв.- представляваща договорна неустойка по чл.19 от сключен
между страните договор за доствака от 03.06.2010 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 12.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и
сумата в размер на 800,76 лв. -
разноски по делото съразмерно на уважената част от иска и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за горницата до 15 000
лв. – частична претенция за договорна неустойка в общ размер на 24 953,38 лв.
поради възражение за прихвъщане на ответника за сумата в размер на 4 990,98 лв.
– неустойка по чл.17 от същия договор.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните пред РОС.
Районен съдия: