Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.10.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Десислава Костадинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5614 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 208 КЗ /отм./.
Ищецът - „Ю.” ЕООД, твърди, че е търговско дружество, чиято дейност е
управление на онлайн платформа за доставки и дистрибуция на едро на маркова
електроника в Източна Европа, Балканите, както и други страни по света.
Заявява, че за целите на доставката на стоките до своите клиенти използва
услугите на различни превозвачи, куриерски фирми и т.н., в това число и тези на
дружеството „Ф.К.Б.” ООД. На 03.02.2015 г. ищецът използвал услугите на това юридическо
лице за изпращане на две пратки до свои клиенти в САЩ, както следва: 1) пратка,
съдържаща 300 броя мобилни телефони „Самсунг”, опаковани в три кашона, с място на
доставката САЩ, Бруклин, Ню Йорк, за която е съставена товарителница №
772802524747; 2) пратка, съдържаща 105 броя таблети „Епъл Айпад”, опаковани в
три кашона, с място на доставката САЩ, Уортингтън, за която е съставена
товарителница № 772803836859. Посочва, че двете пратки са предмет на сключен от
„Ф.К.Б.” ООД и ответника З. „Л.и.” АД абонаментен договор за имуществена
застраховка по риск „Товари по време на превоз” /„Карго”/, за което са издадени
две апликации и два застрахователни сертификата, които имат качество на З.полица
за застраховане на конкретните товар. Застраховано лице по тези застраховки е
ищцовото дружество, което е собственик на товарите. З.та стойност, за която е
застрахован товара, съдържащ 300 броя мобилни телефони, е 61 800 щ.д., а тази,
за която е застрахован товара, съдържащ 105 броя таблети, е 32 025 евро. Ищецът
посочва, че застрахованите пратки са взети от склада на ищеца със служебен бус
на превозвача – МПС, с рег. № С 4240 ХТ, доставени са с това превозно средство
до Летище София и оттам са изпратени с въздушен превоз до Летище Шарл дьо Гол,
с междинна спирка Летище Будапеща.
В исковата молба се твърди, че пратката, съдържаща 300 бря мобилни
телефони „Самсунг”, изобщо не е достигнала до местоназначението си, а именно
адреса на клиента в САЩ, като е установено, че тя е загубена при Т.ирането й
/последните сведения за пратката са, че е пристигнала на Летище Будапеща и е
натоварена за следващия междинен пункт – Летище Шарл дьо Гол, Франция, като
след този момент няма данни за нея/. Това представлява риск, който ответникът,
в качеството му на застраховател, се е съгласил да покрива, поради което дължи
да заплати на ищеца, който е застраховано по сделката лице, обезщетение в
размер на 59 416, 68 щ.д., което е получено като от З.та сума е извадена сумата
от 4 259 лв., представляваща обезщетение, което превозвачът е заплатил на
застрахования за загубата на товара по сключения между тях договор за превоз.
Ищецът посочва, че от пратката, съдържаща съдържаща 105 броя таблети
„Епъл Айпадс”, опаковани в три кашона, на клиента е доставен само един кашон,
съдържащ 5 таблета, а останалите пет кашона, съдържащи 100 броя таблети, не са
доставени до адреса на клиента в САЩ, като е установено, че те са загубени при Т.ирането
й /последните сведения и за тази пратка са, че тя е натоварена от Летище
Будапеща до Летище Шарл дьо Гол, Франция, след което не е регистрирана никъде/.
Това представлява риск, който ответникът, в качеството му на застраховател, се
е съгласил да покрива, поради което дължи да заплати на ищеца, който е
застраховано по сделката лице, обезщетение в размер на 27 893 евро, което е
получено като от З.та сума е извадена сумата от 2 607 евро, представляваща
обезщетение, което превозвачът е заплатил на застрахования за загубата на
товара по сключения между тях договор за превоз.
Ответникът е отказал да изпълни задължението си за изплащане на
застрахования на застрахователно обезщетение, дължимо за настъпилите две
застрахователни събития, поради което ищецът моли да бъде постановено решение,
с което да бъде осъден да му заплати сумата от 59 416, 68 щ.д., представляваща застрахователно
обезщетение за настъпилото застрахователно събитие - загуба на товар от 300 броя
мобилни телефони „Самсунг”, дължимо съгласно договор за имуществена застраховка
„Товари по време на превоз”, сключена със сертификат № 15-163/ 03.02.2015 г.
към абонаментен застрахователен договор № 0009012/0021057 от 24.02.2012 г.,
както и сумата от 27 893 евро, представляваща застрахователно обезщетение за
настъпилото застрахователно събитие - загуба на товар от 100 броя таблети „Епъл
Айпадс”, дължимо съгласно договор за имуществена застраховка „Товари по време
на превоз”, сключена със сертификат № 15-164/ 04.02.2015 г. към абонаментен
застрахователен договор № 0009012/0021057 от 24.02.2012 г. Претендира разноски.
Ответникът – „З.к.Л.и.” АД, оспорва иска. Посочва, че застрахованите товари не са превозени с въздушен превоз от летище в гр. Пловдив до съответните летища в САЩ, за какъвто вид Т., включително превозно средство и маршрут, е предоставено застрахователно покритие. Превозът на тези товари е извършен с различно превозно средство и по различен маршрут от този, посочен в застрахователния договор, поради което загубата им не представлява риск, който ответникът се е съгласил да покрива. В чл. 9.3.1. от общите условия на застрахователния договор е предвидено задължение на застрахования да уведоми застрахователя в случай на отклонение от първоначално посочения маршрут, което ищецът не е изпълнил. Оспорва, че ищецът е притежавал 300 броя мобилни телефони „Самсунг” и 100 броя таблети „Епъл Айпадс”, както и че такива са се намирали в негов склад в България и че са натоварени от България за превоз. Посочва, че не е сключван договор за доставка на стоки между ищца и чуждестранни юридически лица, както и договор за превоз между ищеца и „Ф.к.Б.” ООД. Ответникът твърди, че и двете процесни пратки в цялост са достигнали местиназначението си в САЩ, поради което не е настъпило такова събитие, което да представлява покрит по застрахователния договор риск. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Ф.К.Б.” ООД, оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връЗ.а
със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 24.02.2012 г. между „З.к.Л.и.” АД, като застраховател, и „Ф.К.Б.” ООД, като застраховащ, е сключен абонаментен договор № 0009012/0021057 за имуществена застраховка „Товари по време на превоз”, с който застрахователят се е задължил да осигурява застрахователно покритие на всички товари, чиято спедиция застраховащият организира на база получена поръчка/ договор за спедиция със собствениците на товарите, които са застраховани по тези застраховки лица. В чл. 2 от договора е посочено, че той се сключва за срок от една година с начало 27.02.2012 г. и край 26.02.2013 г., като след изтичане на крайния срок той ще бъде автоматично подновяван за всяка следваща година. С чл. 5.1. и чл. 5.2. от договора страните са постигнали съгласие, че застраховащият се задължава да декларира всички товари, които пътуват на негов риск и отговорност, чрез подаване на надлежно попълнена апликация по образец на застрахователя в срок до 24 часа преди началото на превоза или най-късно в деня на неговото начало. В чл. 5.3. е предвидено, че за всеки обявен товар застрахователят ще издава сертификат за застрахователно покритие.
В чл. 4.1. от общите условия за застраховка на товари по време на превоз, е посочено, че застрахователят осигурява застрахователно покритие срещу загуба, повреда или разноски, пряка последица от настъпването на рисковете, покрити съгласно И.титутските К.клаузи /А/ - 1.1.82., /В/ - 1.1.82., /С/ - 1.1.82. съгласно чл. 6.8. от общите условия застрахователят може да сключва и абонаментни застраховки, при които покритието се простира върху всички или определени видове товари, които застраховащият и/или застрахованият ще изпраща или ще получава през определен период от време или до определена сума. В чл. 9.1.1. е предвидено, че при сключване на застраховката застрахованият е длъжен да съобщи на застрахователя определени обстоятелства, сред които са посочени и следните: - вида на товара, - начина на превозване на товара – в хамбарите на плавателния съд или на палубата, в закрити или открити вагони, в покрити или открити камиони и т.н., - вида на превозното средство, - името, номера или знака на превозното средство, - мястото на започване и на завършване на превоза, на претоварването и/или трансбордирането. С чл. 9.3.1. от общите условия страните са постигнали съгласие, че след сключване на застрахователния договор застрахованият е длъжен да уведоми незабавно застрахователя, когато експедицията на товара не е извършена до 30-я ден от сключването на застраховката, когато има отклонения от посочения или обичайния маршрут, за прекъсване на рейса, за промяна на крайния и/или началния пункт на превоза, и/или мястото на претоварване, и/или трансбордиране, за оставяне на товара за зимуване и за всички други обстоятелства, които водят до увеличаване на рисковете. Съгласно чл. 9.3.2. ако застрахованият не изпълни задълженията си по чл. 9.3.1., застрахователят има право да прекрати договора, да намали З.та сума или да увеличи З.та премия.
В производството е представена фактура № ********** от 03.02.2015 г., издадена от „Ю.” ЕООД за доставка на стоки, представляващи 300 броя телефони „Самсунг 19195 W” на обща стойност от 61 200 щ.д. Като получател на стоките е посочено дружеството „К.Д.Е.У.И.”, с адрес: САЩ, Ню Йорк, Бруклин. Във фактурата е отразено, че стоките ще бъдат изпратени до адреса на получателя в САЩ, Ню Йорк, Бруклин.
На 03.02.2015 г. е издаден документ № 772802524747, в който като изпращач на товара е дружеството „Ю.” ЕООД, а като получател на товара – „К.Д.Е.У.И.”, с адрес: САЩ, Ню Йорк, Бруклин. В този документ товарът е описан като мобилни телефони с произход Корея, с митническа стойност от 61 500 щ.д. Посочено е че датата на изпращане на товара е 03.02.2015 г.
По делото е представена апликация № 15-163/ 04.02.2015 г. към абонаментен затрахователен договор № 0009012/0021057 за застраховка на товари по време на превоз, в която е посочено, че застраховащ е дружеството „Ф.К.Б.” ООД, а застрахован - „Ю.” ЕООД, че предмет на застраховката представлява „cellphones 300 pcs.”, които са опаковани в три кашона, че тези стоки ще се превозват с полет № ТВ5112, както и че за превоза е издаден превозен документ № 772802524747. В апликацията е записано, че застраховката покрива Т.а на описаните стоки от Пловдив до Бруклин, Ню Йорк, САЩ, като той ще се извърши през Будапеща, Унгария и Париж, Франция. Посочено е още, че началото на превоза е 04.02.2015 г., както и че З.та сума е 61 800 щ.д.
Въз основа на тази апликация е издаден сертификат № 15-163/ 04.02.2015 г., който съдържа същата информация като апликацията и е подписан от представител на „Ф.К.Б.” ООД, в качеството му на застраховащ, и от З. „Л.и.” АД, в качеството на застраховател.
По делото е представена фактура № ********* от 03.02.2015 г., издадена от „Ю.” ЕООД за доставка на стоки, представляващи 150 броя броя таблети „Епъл Айпад” на обща стойност от 31 704, 75 евро. Като получател на стоките е посочено дружеството „А.В.С.ЛЛС”, с адрес: САЩ, Охайо, Уортингтън. Във фактурата е отразено, че стоките ще бъдат изпратени до адреса на получателя в САЩ, Охайо, Уортингтън.
На 03.02.2015 г. е издаден документ № 772803836859, в който като изпращач на товара е записанo дружеството „Ю.” ЕООД, а като получател на товара – „А.В.С.ЛЛС”, с адрес: САЩ, Охайо, Уортингтън. В този документ товарът е описан като мобилни телефони с произход Корея, с митническа стойност от 61 500 щ.д. Посочено е че датата на изпращане на товара е 03.02.2015 г.
По делото е представена апликация № 15-164/ 04.02.2015 г. към абонаментен затрахователен договор № 0009012/0021057 за застраховка на товари по време на превоз, в която е посочено, че застраховащ е дружеството „Ф.К.Б.” ООД, а застрахован - „Ю.” ЕООД, че предмет на застраховката представлява „Аpple Ipads 150 pcs.”, които са опаковани в шест кашона, че тези стоки ще се превозват с полет № ТВ5112, както и че за превоза е издаден превозен документ № 772803836859. В апликацията е записано, че застраховката покрива Т.а на описаните стоки от Пловдив до Уортингтън, САЩ, като той ще се извърши през Будапеща, Унгария и Париж, Франция. Посочено е още, че началото на превоза е 04.02.2015 г., както и че З.та сума е 32 025 евро.
Въз основа на тази апликация е издаден сертификат № 15-164/ 04.02.2015 г., който съдържа същата информация като апликацията и е подписан от представител на „Ф.К.Б.” ООД, в качеството му на застраховащ, и от З. „Л.и.” АД, в качеството на застраховател.
На 04.02.2015 г. е издадена международна товарителница № 325, в която като изпращач е посочено дружество с наименование „Флекс Карго”, София, като получател на товара, представляващ три палета и два чувала, е посочено дружеството „ФедЕкс”, Унгария, а като товарен пункт – склада на „Флайнинг Карго”, София, България.
На 23.02.2015 г. от Министерство на вътрешната сигурност, Митници и гранична защита САЩ, е издадена обобщена декларация за внос, за начислено мито и данък върху вътрешен приход за внесена в САЩ стока, представляваща 150 броя таблети „Епъл Айпад”. В този документ е посочено, че вносител на стоките е „Ф.Т.Н.Т.”, САЩ, Щат Ню Йорк, гр. Бъфало, а краен получател е „А.В.С.ЛЛС”, с адрес: САЩ, щат Охайо, гр. Колъмбъс.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
При съобразяване на изложените от ищеца в исковата молба
обстоятелства, се налага изводът, че като правопораждащ претенцията му за обезщетение
факт ищецът се сочи сключен застрахователен договор, който с оглед твърдяния
предмет, е договор за застраховане срещу рисковете на превоза, уреден в
чл. 215 КЗ
/отм./. Този
договор представлява вид договор за имуществено застраховане на вещи и има за цел да
покрие вредите, нанесени на превозвания товар по време на осъществяване на превоза. С оглед на това и
доколкото предмет на заявената в процеса парична претенция е дължимостта от
застрахователя на обезщетение за вредите причинени на застрахования товар, по
време на неговия превоз, то следва да се заключи, че правната квалификация на предявения иск е чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, която разпоредба е действаща както към
датата на която
се твърди, че е сключен затрахователния договор, така и към датата, на
която се твърди, че е настъпило застрахователното събитие, в процеса. За да бъде уважен този иск по делото следва да бъде установено осъществяването на
следните елементи от фактическия състав, при който възниква задължението на
застрахователя да заплати обезщетение на застрахования: 1) съществуването на валиден договор
за имуществено застраховане на рисковете при превоза на товари; 2) настъпване на събитие, което
съгласно договора е риск, който застрахователят се е задължил да покрива; 3) наличието на щети по застрахованото имущество, които да са в причинна връЗ.а
със събитието, т.е. да са следствие от него.
В случая по делото е безспорно, а и се установява от представените пимени
доказателства, че между З. „Л.И.” АД, като застраховател, и „Ф.Карго Б.” ООД,
като застраховащ, е сключен договор за абонаментно застраховане на товари за
рисковете по време на превоза. Това е видно и от писмен застрахователен договор
№ 0009012/0021057/ 24.02.2012 г., който е подписан от представители на двете
страни по сделката и обективира волеизявленията им за съгласие за сключването
му със съдържанието на всички съществени елементи на договора за абонаментно
имуществено застраховане, такова каквото е отразено в писмения документ. Този
договор е такъв за абонаментно застраховане по смисъла на чл. 214 КЗ /отм./,
поради което и с него е определено еди.твено какво ще бъде като характеристики
имуществото, което е предмет на имуществената застраховка за уговорения от
страните срок на действие на сделката, без обаче, то да е конкретизирано. При
тълкуване на клаузата на чл. 1 от абонаментния застрахователен договор и чл.
4.1. от общите условия, при които З. „Л.и.” АД сключва договори за имуществени
застраховки товари по време на превоз, които са приложими в отношенията между
страните по процесната сделка и следователно определят съдържанието на правата
и задълженията, които възникват от нея, се установява, че предмет на договора
за застраховка от 24.02.2012 г. е покриване от застрахователя на рисковете по
загуба или повреда на товари, чиято спедиция застраховащият организира по
договор с трети лица, които са настъпили от събития, представляващи покрит риск
съгласно И.титутски К.Клаузи /А/ - 1.1.82. Този договор е сключен не в полза на
затраховащия правен субект - „Ф.К.Б.” ООД, който е страна по него, а в полза на
трето за тази сделка лице – собственикът на превозвания товар.
Предвид характера на договора, като такъв за абонаментно застраховане, в
който не е определено точно какво представлява застрахованото имущество, и на
основание чл. 214, ал. 2 КЗ /отм./ в тежест на застраховащия възниква
задължение да уведоми предварително застрахователя за това какво представлява
конкретното застраховано имущество при всеки един превоз, който ще бъде осъществен.
Това законово задължение е възпроизведено и конкретизирано в чл. 5 от
съдържанието на застрахователния договор, с която клауза страните са постигнали
съгласие за това какъв ще е реда, по който застраховащият ще уведомява
застрахователя за всеки един товар при всеки превоз, който е предмет на
сключената застраховка, както и срока, в който следва да стане това – уговорено
е че застраховащият декларира всички товари пред застрахователя чрез попълване
на апликация по образец, като това става до 24 часа преди началото на превоза
или най-късно на следващия ден.
От представените по делото доказателства се установява, че „Ф.К.Б.” ООД е
изпълнил така възникналото в негова тежест задължение и е подал апликации до
застрахователя по отношение на товарите, описани в исковата молба, а именно: 1)
товар, представляващ 300 броя мобилни телефони „Самсунг”, опаковани в три
кашона, с място на доставката САЩ, Бруклин, Ню Йорк, и 2) товар, представляващ 105
броя таблети „Епъл Айпад”, опаковани в три кашона, с място на доставката САЩ,
Уортингтън. Въз основа на тези апликации, на 04.02.2015 г. са съставени два
застрахователни сертификата, които са подписани от застраховащото дружество и
от ответника, в качеството му на застраховател, в които са определени всички
конкретни съществени елементи на имуществените застраховки на описаните товари
– предмета на застраховките, З.та сума, при която се счита сключена
застраховката на всеки един от товарите, както и други съществени елементи на този
вид застрахователни договори, а именно маршрута, по който ще бъде извършен
превоза на отделните товари с посочване на мястото, от което ще започне,
мястото, на което ще завърши и местата, на които ще се извърши претоварване и
трансбордиране, както и превозното средство, с което ще бъде извършен превоза.
С оглед на горното, следва да се приеме, че в производството се доказа,
че между третото лице-помагач и ответника са сключени договори за застраховка
на следните товари: 1) товар, представляващ 300 броя мобилни телефони „Самсунг”,
опаковани в три кашона, с място на доставката САЩ, Бруклин, Ню Йорк, и 2)
товар, представляващ 105 броя таблети „Епъл Айпад”, опаковани в три кашона, с
място на доставката САЩ, Уортингтън, които товари са собственост на ищеца,
който е и ползващо се от застраховката лице. Съгласно чл. 215, ал. 3 КЗ /отм./
тези договори са произвели действие на 04.02.2015 г., на която дата застрахованите
двата товара са предадени за превоз по маршрута София – Будапеща – Париж /Летище
Шарл де гол/, което съдът приема за установено от представената в
производството международна товарителница № 325 от 04.02.2015 г.
Застраховката срещу рискове по превоза има за предмет движимите вещи,
които формират товара, който се превозва от една точка до друга с определен вид
Т., в качеството им на оценимо в пари благо. Тази застраховка няма за предмет
отговорността на превозвача по сключен договор за превоз за вредите, които е
причинил на товародателя в резултат на неизпълнението на свои задължения,
възникнали по тази сделка. Застраховката, която има за предмет отговорността на
превозвача за вреди от липса или повреда на стоката е вид застраховка
„Гражданска отговорност“, която трябва да се разграничава от тази по чл. 215 КЗ
/отм./, каквато е процесната, която е
вид имуществена застраховка. Застрахователят по имуществената
застраховка срещу рискове по превоза е длъжен да обезщети вредите, нанесени на
превозвания товар в резултат на настъпило застрахователно събитие, независимо
дали увреждането е причинено в резултат на определени действия на превозвача,
които са основание за ангажиране на отговорността му за липси. Следователно в
случая при отговор на въпроса дали е настъпил риск, който ответникът се съгласил
да покрива по застрахователните договори на процесните товари, е без значение
дали и с кое дружество, в качеството му на превозвач, е сключен договор за
превоз и дали е възникнала отговорността на превозвача за вреди от липса на
товара. Ето защо съдът няма да обсъжда изобщо възраженията на ответника, че в
производството не е установено, че между ищеца „Ю.” ЕООД и ответника „Ф.К.Б.”
ООД е сключен договор за превоз или договор за спедиция, тъй като тези факти са
неотносими към предмета на доказване. След като в производството се установи,
че застрахователят и застраховащият, които са страни по абонаментния договор за
застраховка срещу рискове по превоза, са подписали два сертификата към този
договор, в които са изразили изричната си воля, че са съгласни застрахователят
да покрива вредите, причинени точно на процесните два товара, първият от които
съдържа 300 броя мобилни телефони „Самсунг”, а вторият - 105 броя таблети „Епъл
Айпад”, това е достатъчно, за да се приеме, че последните са предмет на валидно
възникнали между посочените правни субекти застрахователни правоотношения и
ответникът дължи да заплати обезщетение на застрахованото лице, в случай, че се
докаже, че са налице щети по тези товари, които да са причинени в резултат от
събитие, което представлява покрит риск.
С двата застрахователни договора ответникът
е поел задължение да обезщетява щетите по застрахованото имущество,
представляващи описаните два
броя товари, причинени от настъпване на определени рискове, предвидени в Институтските К.клаузи
/А/ - 1.1.82., като между страните в производството не е спорно, че това са всички рискове, довели до загуба или повреда на превозваните товари. Ето защо и събитието, което ищецът твърди, че е
настъпило в случая, а именно загуба на процесните товари по време на превоза им
от адреса на изпращача в България до адреса на получателя в САЩ, е риск, който З.
„Л.и.” АД се е задължил да покрива. С оглед на това и съдът трябва да се
произнесе дали в производството се доказва, че двата товара, състоящи се от 300
броя мобилни телефони „Самсунг”, и от
105 броя таблети „Епъл Айпад”, са загубени по време на техния превоз.
От събраните по делото
доказателства се установява, че и двата товара, които са застраховани, са
предадени на превозвач за извършване на превоза от България до САЩ, че те са
напуснали територията на Република България и са достигнали до Будапеща,
Унгария, както и че на 05.02.2015 г. са натоварени на самолет, който е
изпълнявал полет № 5112, с който са изнесени от територията на Унгария в посока
САЩ. Тези обстоятелства се доказват от международна товарителница /CMR/ №
325 от 04.02.2015 г., в която е удостоверено, че товарите са
превозени от товарния пункт, който е в гр. София, България и са пристигнали на
05.02.2015 г. в разтоварния пункт, който е в гр. Вечеш, Унгария, намиращ се в
непосредствена близост до международното летище в Будапеща. Фактът на
извършване на превоза на двата товара от гр. Пловдив, България до гр. Будапеща,
Унгария, където те са пристигнали, се установява и от данните, предоставени от
Агенция „Митници” с писма вх. на З. „Л.и.” АД № 4245/ 09.05.2016 г. и № 4246/
14.05.2016 г., в които от компетентния орган, извършващ контрол на вноса и
износа на територията на страната, е посочено, че износните операции с
идентификационен номер, съответстващ на този на представените по делото износни
документи, касаещи процесните 300 броя мобилни телефони и 105 броя таблети,
намиращи се на л. 407 и л. 431 от делото на СГС, са регистрирани като
осъществени от митническото учреждение на износа, който е Свободна зона –
Пловдив. Освен това в тези документи е посочено, че от унгарското изходно
митническо учреждение е потвърдено, че стоките по тези митнически операции са
напуснали територията на Европейския съюз на 05.02.2015 г., с полет № FX 5112/
05.02.2016 г., като за тях е издадена въздушна товарителница AWB 023-68442964.
В случая от ищеца се твърди, че след като двата процесни товара са били
натоварени на борда на самолета в Унгария, товарът, съдържащ 300 броя мобилни
телефони, в цялост не е достигнал до местоназначението си, което е адреса на
купувача на тези стоки в Бруклин, Ню Йорк, САЩ, и част от стоките, от които се
състои втория застрахован товар, а именно 100 броя таблети, също не са
доставени до мястото на разтоварване, което е адреса на купувача на тези вещи в
Уортингтън, САЩ. Недоставянето на превозваните вещи до определеното с договора
за превоз местоназначение, е факт, който по своя характер е отрицателен, поради
което и не подлежи на доказване в гражданския процес. Ето защо и за да бъде
доказано, че е настъпило застрахователното събитие, което с оглед твърденията,
на които се основават исковете, представлява загуба на товарите, ищецът трябва
да установи настъпването на положителните факти, че товарите са предадени на
превозвача и че е започнало изпълнението на техния превоз. При доказване на тези
обстоятелство и при липсата на доказателства, установяващи пристигането на
товара в местоназначението, съдът е длъжен да приложи правилата на логическото
мислене и да направи еди.твения възможен извод, че е налице загуба на стоките,
които са предмет на осъществения превоз. В тежест на ответника в процеса, предвид
направените от него възражения, е да докаже положителния факт, че
застрахованите товари са достигнали до крайната точка на превоза, по време на
който той се е задължил да покрива рисковете от настъпилата по тях загуба или
повреда.
В производството, както се посочи, се доказа, че превозът на застрахованите
товари е започнал - те са достигнали до посочения в застрахователния договор
първи пункт на трансбордиране – Будапеща, Унгария, и са натоварени на самолет
за извършване на въздушен превоз от Унгария до САЩ. Същевременно, от ответника
няма представени доказателства, че тези товари, които ищецът твърди да са
изгубени – единият, съдържащ телефони, изцяло, а другият, съдържащ таблети,
отчасти, са достигнали местоназначението, което е посочено в сертификатите, с
които са сключени договорите за имуществено застраховане и които са съответно Ню
Йорк, САЩ за товара от 300 бр. телефони, и Уортингтън, САЩ за товара от 105 бр.
таблети. Достигането до местоназначението на товара, съдържащ таблетите, не се
установява от приетия като доказателство документ, наименуван „обобщена
декларация за внос”, издаден на 23.02.2015 г., намираща се на л. 251 от делото
на СГС, тъй като в него изобщо не е удостоверен факта на достигане на стоките до
адреса на крайния получател, който е в Уортингтън, САЩ. Дори и да се приеме, че
процесните 105 броя таблети са пристигнали на територията на САЩ, това само по
себе си не означава, че те са били доставени до конкретното населено място в
тази държава, което е определено за местоназначение по договора за превоз и е
записано като крайна точка на превоза, по време на който застрахователят
покрива рисковете от загуба или повреда на застрахованото имущество, в
съдържанието на процесните застрахователни договори. Ето защо съдът приема за
доказано по делото това, че целият товар, съдържащ 300 броя мобилни телефони,
не е достигнал до местоназначението си, което е адреса на купувача на тези
стоки в Бруклин, Ню Йорк, САЩ, както и че част от стоките, от които се състои
втория застрахован товар, а именно 100 броя таблети, също не са доставени до
мястото на разтоварване, което е адреса на купувача на тези вещи в Уортингтън,
САЩ.
След като в производството се установи, че застрахованите товари са
предадени за превоз, който е започнал, и предвид липсата на доказателства за
това, че те са достигнали уговорената крайна точка на превоза, то съдът приема,
че те са изгубени по време на неговото осъществяване.
За да се счете, че загубата на двата товара е риск, който З. „Л.и.” АД се
е задължил да покрива с процесните застрахователни договори, трябва да се
установи, че това събитие е настъпило по време на превоза, описан в тяхното
съдържание, и по маршрута, по който е декларирано, че той ще бъде осъществен.
Този извод се налага при тълкуване на волята на страните, изразена в
апликациите към абонаментния застрахователен договор от 04.02.2015 г., както и
в клаузата на чл. 6.7. от общите условия, приложими в отношенията между
страните по тези застраховки. В чл. 6.7. от общите условия е предвидено, че
отговорността на застрахователя е в сила за времето на превоза по обичайния
маршрут, което означава, че тя не обхваща всички вреди по товара, настъпили по
време на превоза му до местоназначението, без значение по какъв маршрут е
извършен, а само тези, настъпили по обичайния маршрут, по който се осъществява
този превоз. Следва да се приеме, че когато в самия застрахователен договор
страните са уговорили изрично маршрут, по който трябва да бъдат превозени
застрахованите товари, тогава клаузата на чл. 6.7. трябва да се тълкува в
смисъл, че отговорността на застрахователя е в сила за времето на превоза по
конкретно посочения в договора за имуществена застраховка маршрут. По процесните
два застрахователни договора страните са предвидили такива конкретни маршрути, по
които да се извърши Т.а на двата застраховани товара, като в апликациите към
абонаментната застраховка е посочено изрично, че застраховката ще покрива Т.а на
стоките именно по описаните в тях маршрути, което означава, че отговорността на
застрахователя ще бъде ангажирана само ако вредите по стоките са настъпили по
време на превоза им по уговорения маршрут, който е както следва: за товара,
съдържащ 300 броя мобилни телефони - от Пловдив, България до Бруклин, Ню Йорк,
САЩ, като се преминава през Будапеща, Унгария и Париж, Франция, а за товара,
съдържащ 105 броя таблети - от Пловдив, България до Уортингтън, САЩ, като се
преминава през Будапеща, Унгария и Париж, Франция.
Както беше посочено, по делото се доказа, че застрахованите товари са натоварени за превоз от
пункт, намиращ се в гр. Пловдив, Свободна Зона, като те са достигнали до междинен пункт на превоза - гр. Будапеща в Унгария, откъдето
са изпратени с въздушен превоз за крайното си местоназначение, което е на територията на САЩ. Това означава, че те са били предмет на превоз, който
се е извършил точно по маршрута, който е
описан в двата сертификата от 04.02.2015 г, които обективират сключените с
ответника два застрахователни договора. Освен това от данните, предоставени от
Агенция „Митници”, както и от приетата като доказателство по делото въздушна
товарителница № 023-68442964 се установява, че товарите, които са застраховани
с тези два договора за имуществени застраховки, са натоварени за въздушен
превоз, осъществен с полет с № 5112, който съвпада като номер с полета, посочен
в съставените сертификати към абонаментната застраховка, с който застраховащият
е декларирал, че ще се извърши превоза на процесните товари до крайното им
назначение. Ето
защо, следва да се заключи, че загубата на застрахованите товари е настъпила по
време на превоз, който е осъществен по
маршрут, включително с места на трансбордиране, и с превозно средство, които са
идентични с тези изрично посочени в застрахователните договори, поради което това
събитие е риск,
който ответното застрахователно дружество се е задължило да покрива.
От събраните в производството доказателства безспорно се установи, че
превозът и на двата товара, съдържащи 300 броя мобилни телефони, и 105 броя
таблети, не е бил само въздушен, както е посочено в договорите за застраховка,
а е бил комбиниран. Това е така, тъй като за част от превоза на стоките, а
именно по маршрута България – Унгария, е съставена международна товарителница
/CMR/ № 325 от 04.02.2015 г., който документ се издава само в случаите на
осъществяван международен автомобилен превоз на стоки. Обстоятелството, че
превозът на товарите от пункта, на който са натоварени в България до Унгария е
бил автомобилен, а не въздушен, се установява и от данните, предоставени от
Агенция „Митници” с писмо вх. на З. „Л.И.” АД № 4245/ 09.05.2016 г., в което е
посочено, че при износа на стоките е декларирано, че те ще бъдат Т.ирани от
митническото учреждение на износа, което е Свободна зона – Пловдив, до
изходното митническо учреждение, което е в Унгария, с МПС, с рег. № С 4240 ХТ.
Ето защо и във връЗ.а с направеното от ответника възражение, съдът следва да
отговори на въпроса как този факт би се отразил на отговорността на
застрахователя по процесните имуществени застраховки.
На първо място в тази връзка, следва да бъде посочено, че доколкото по
делото са налични данни, че превозваните стоки, представляващи 300 броя мобилни
телефони и 100 броя таблети, са били налични до момента на натоварването им на
самолет за техния въздушен превоз, осъществен с полет с № 5112, то трябва да се
приеме, че те не са изгубени при превоза им с автомобил от България до Угария,
а че загубата им е настъпила по време на извършване на превоза точно с
уговореното в застрахователния договор като вид превозно средство – самолет,
осъществяващ полет с № 5112, и по уговорения в него маршрут. Следователно дори
и да е налице отклонение в извършването на превоза, тъй като част от него е
осъществена с различно от декларираното превозно средство, това няма значение,
след като загубата е настъпила по време на извършване на превоза в съответствие
с уговореното – по въздух и по описания в застраховката маршрут, поради което
тя следва да се квалифицира като риск, който застрахователят се е задължил да
покрива. Този извод не се разколебава по отношение на товара, съдържащ 100 броя
таблети, от представената по делото обобщена декларация за внос, тъй като дори
и да се приеме за установено от нея, че тези вещи са пристигнали в САЩ с полет №
5112, то те са загубени непосредствено след това – това може да е станало както на летището, където е
извършено разтоварването, така и по време на превоза от летището до конкретното
населено място в САЩ, където е адреса на купувача, уговорен като
местоназначение на извършения превоз. Съдът намира, че както дейностите по
разтоварване на летището, така и тези по Т. на стоките от летището до адреса на
получателя, са обслужващи такива по отношение на основния превоз, който е
въздушния такъв, извършен със самолет № 5112, поради което и загубата на
стоките по време на тяхното осъществяване следва да се счита за настъпила при
извършване на този превоз, който пък е уговорения като вид и с маршрут в
процесните застрахователни договори.
На следващо място, съдът съобразява, че от представените по делото общи
условия, при които ЗК „Л.и.” АД сключва договори за имуществени застраховки
товари по време на превоз, които са приложими в отношенията между страните по
процесната сделка, се установява, че застраховащият е поел задължение при
сключване на застраховката да съобщи на застрахователя как ще бъде превозен
товара, включително вида на превозното средство, с което ще бъде осъществен
превоза, както и негови допълнителни идентификационни признака – име, номер или
знак на превозното средство /чл. 9.1.1. от общите условия/. За да бъде
изпълнено точно това задължение, възникнало в тежест на застраховащия, в
случаите, когато превозът на застрахования товар, се извършва чрез няколко
различни превозни средства, т.е. е комбиниран, застраховащият трябва да съобщи
на застрахователя при сключване на застрахователния договор, всички отделни
превозни средства, с които той ще бъде осъществен. В настоящата хипотеза се доказа,
че превозът и на двата товара е бил комбиниран – автомобилен от Пловдив,
България до Будапеща, Унгария и въздушен от Будапеща, Унгария до САЩ. Ето защо
застраховащото дружество - „Ф.К.Б.” ООД, е било длъжно да съобщи на ЗК „Л.И.” АД при подаване на апликациите, с които са
индивидуализирани двата товара, които ще са предмет на имуществените
застраховки, както вида и номера на превозното средство, с което ще бъде
осъществен автомобилния превоз, така и това, с което ще се осъществи въздушния
превоз на стоките. От съдържанието на апликации № 15-163/ 04.02.2015 г. и №
15-164/ 04.02.2015 г. към абонаментен затрахователен договор № 0009012/0021057
и издадените въз основа на тях сертификати, обаче, се установява, че
застраховащият е декларирал пред застрахователя, че целият превоз на процесните
товари ще бъде осъществен с едно превозно средство и то е самолет, като не е
посочил изобщо, че част от превоза ще се извърши с автомобил, както и какви са
неговите индивидуализиращи белези. Следователно това дружество не е изпълнило точно
задължението, което е възникнало в негова тежест с чл. 9.1.1. от общите условия,
приложими към процесните застрахователни договори.
По принцип неизпълнението от застраховащия съответно от застрахования на
негово договорно задължение може да обуслови възникването на правото на
застрахователя да откаже да заплати обезщетение при настъпил застрахователен
риск. Съгласно императивната правна норма на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./, обаче, това
право на застрахователя не възниква при всяко неизпълнение, а само, когато е
налице неизпълнение на такова задължение, което е значително с оглед неговия
интерес. За значително неизпълнение по смисъла на тази разпоредба следва да се
приеме само това, което е обусловило настъпването на застрахователното събитие
или е допринесло до увеличаване размера и обхвата на претърпените вреди, т.е.
когато се установи, че е налице пряка причинно - следствена връзка между
неизпълнението на конкретно задължение, предвидено в сключения между страните
договор за имуществено застраховане, и настъпването на застрахователното
събитие, съответно на възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Доказването
на такава причинна връзка в процеса е поставено в тежест на застрахователя,
доколкото той е страната, която черпи благоприятни правни последици от
позоваването на това обстоятелство. В този смисъл е практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 15/ 12.04.2012 г., постановено
по гр. д. № 454/2011 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 49/ 29.07.2013 г.,
постановено по т.д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 32/
11.08.2014 г., постановено по т.д. № 1262/2013 г. по описа на ВКС, II т.о. и
др.
Наличието на причинна връзка между неизпълнението от „Ф.К.Б.” ООД на неговото
задължение по чл. 9.1.1. от общите условия и настъпването на застрахователното
събитие, обаче, е изключено, тъй като по делото не се установи, че загубата на двата
товара е станала по време на превоза с това превозно средство, което не е било
съобщено на застрахователя при сключване на застраховките, а именно с
автомобила. Напротив доказа се, че загубата е настъпила в периода от
натоварване на стоките на самолета за изпълнение на декларирания пред
застрахователя полет до предаването им до адреса на получателите в съответните градове
в САЩ, поради което и неизпълнението на посоченото договорно задължение не може
да е допринесло за настъпване на вредите по застрахованите товари.
Съдът приеме, че не е налице неизпълнение на другото договорно
задължение, на което ответникът се позовава– това, което е възникнало в тежест
на застраховащия по чл. 9.3.1. от общите условия, тъй като не се установи при
превоза да е осъществено отклонение от посочения в застрахователните договори
маршрут, който е напълно спазен.
Следователно настоящият съдебен състав приема, че в производството не се доказа
да е налице неизпълнение от застраховащото дружество - „Ф.Карго Б.” ООД, на
такова негово договорно задължение, което да изпълва фактическият състав на чл.
211, т. 2 КЗ /отм./ и да води до възникване на правото на ответника да откаже
да заплати обезщетение при загуба на застрахованите товари, което е покрит риск
по процесните договори за имуществена застраховка. Ето защо се налага и
крайният извод, че за ЗК „Л.И.” АД е възникнало задължение да заплати на ищеца,
който има качество на лице, в полза на което е сключена застраховката, обезщетение
за вредите, които са му причинени в резултат на настъпилото събитие.
По делото се доказа и това, че на застрахованото дружество са причинени
щети, представляващи претърпени загуби, които в случая се съизмеряват с пазарната
стойност на загубените вещи, които са били предмет на превоза към датата на
събитието, тъй като с нея се намалява имуществото му. Съдът приема, че
пазарната цена на стоките, съдържащи се в първия от застрахованите товари и
представляващи 300 броя телефони „Самсунг 19195 W”, възлиза на сумата от 61 800
щ.д., за която те са закупени от техния получател по сключения с ищеца договор
за продажба, за която пазарна цена те са застраховани съгласно чл. 215, ал. 2 КЗ /отм./. Пазарната цена на закупените стоки, които са включени в другия
превозван товар, а именно 100 броя таблети „Епъл Айпад”, възлиза на сумата от
31 704, 75 евро, при която е сключена сделката за тяхната продажба с
юридическото лице с местожителство САЩ.
В чл. 208, ал. 1 и 3 КЗ /отм./ е предвидено, че при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
С оглед на това и предвид установения размер на имуществените вреди, които е
претърпяло лицето, в чиято полза са сключени застрахователните договори, което
в случая е изпращача на товара „Ю.” ЕООД, следва да се заключи, че ответното
дружество дължи да заплати на последното застрахователно обезщетение в размер на 61 800
щ.д. – за загуба на товара, съдържащ 300 броя телефони „Самсунг 19195 W”, както
и застрахователно обезщетение в размер на 30 195 евро – за загубата на товара,
съдържащ 100 броя таблети „Епъл Айпад”. Ищецът претендира присъждане на
застрахователно обезщетение в по-нисък размер от този, до който се установи, че
в негова полза е възникнало вземане срещу ответника по двата застрахователни
договора, което прави предявените искове изцяло основателни.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разноски в общ размер на 15 956, 87 лв., от които 6 429, 26 лв. – държавна такса, 200 лв. – платен депозит и 9 327, 61 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И
:
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.” АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.” ЕООД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ сума в размер на 59 416, 68 щ.д. /петдесет и девет хиляди четиристотин и шестнадесет щатски долара и шестдесет и осем цента/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка на рисковете при превоза на товари, сключена със застрахователен сертификат № 15-163/ 04.02.2015 г. към абонаментен застрахователен договор № 0009012/0021057 от 24.02.2012 г., за настъпило застрахователно събитие – загуба на товар, представляващ 300 броя мобилни телефони „Самсунг”, опаковани в три кашона, при извършване на превоз на този товар от място на натоварване България, гр. Пловдив, до мястото на доставката САЩ, Бруклин, Ню Йорк, ведно със законната лихва върху главницата от 02.09.2015 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 27 893 евро /двадесет и седем хиляди осемстотин деветдесет и три евро/, представляваща застрахователното обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка на рисковете при превоза на товари, сключена със застрахователен сертификат № 15-164/ 04.02.2015 г. към абонаментен застрахователен договор № 0009012/0021057 от 24.02.2012 г., за настъпило застрахователно събитие – загуба на товар, представляващ 100 броя таблети „Епъл Айпад”, опаковани в три кашона, при извършване на превоз на този товар от място на натоварване България, гр. Пловдив, до мястото на доставката САЩ, Уортингтън, ведно със законната лихва върху главницата от 02.09.2015 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З. к.Л.И.” АД да заплати на „Ю.” ЕООД, сума
в размер на 15 956, 87 лв. /петнадесет хиляди деветстотин петдесет
и шест лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща направени по
делото разноски.
Решението е постановено при участие в процеса на трето лице помагач на
страната на ищеца - „Ф.Карго Б.” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: